и за да се произнесе, взе предвид следното: Настоящото производство е с правно основание чл.63 ал.1,предл.2-ро от ЗАНН и се движи по реда на чл.33 и сл. от ЗВАС. Производството е образувано по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, против Решение № 12/24.03.2006 год. по Н.а.х.дело № 23/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд, с което е отменено Наказателно постановление № 09-**********/23.11.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Иван Милев Милев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, действуващ като ЕТ „М сие М – Иван Милев” - гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв. Касаторът твърди в жалбата си, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Твърди, че първоинстанционния съд е основал решението си на неправилни фактически и материално-правни изводи, като фактическите положения и констатации, приети за установени от съда, не се подкрепяли от доказателствата по делото. Счита, че не са обсъдени в тяхната цялост и тежест писмените и гласните доказателства по делото, а едностранчиво и субективно била придадена тежест единствено на свидетелските показания в подкрепа на жалбодателя /нарушителя/. Счита, че първоинстанционният съд не бил изложил в мотивите на решението си защо не дава или дава вяра на показанията на актосъставителя, свидетелите по извършване на нарушението и съставяне на акта за установяване на административно нарушение. Моли да бъде отменено решението на първоинстанционния съд, като бъде потвърдено изцяло наказателното постановление. В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител поддържа жалбата така, както е предявена. Не сочи нови доказателства. Ответникът по жалбата, чрез процесуалния си представител в съдебно заседание, изразява становище, че касационната жалба е неоснователна, а решението на първоинстанционния съд намира за правилно, обосновано и законосъобразно, поради което моли същото да бъде оставено в сила. Развива подробни съображения в подкрепа на становището си. Не сочи нови доказателства. Представителят на Окръжна прокуратура – Кърджали счита жалбата за неоснователна, поради което моли решението на първоинстанционния съд да бъде оставено в сила, като правилно и законосъобразно. Окръжният съд, след преценка на доводите и оплакванията на жалбодателя, както и с оглед събраните по делото доказателства, констатира следното : Касационната жалба против решението на Кърджалийския районен съд е подадена в срока по чл.33 ал.1 от ЗВАС и от лице, имащо интерес от обжалването, поради което е допустима. По същество същата е неоснователна. Релевираните с жалбата касационни основания са тези по чл. 218б ал.1 б.”в” – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон и поради необоснованост. Кърджалийският районен съд с обжалваното решение е отменил Наказателно постановление № 09- **********/23.11.2005 год. на Директора на Дирекция „ОИТ” – гр.Кърджали, с което на Иван Милев Милев от гр.Кърджали, с ЕГН **********, действуващ като ЕТ „М сие М – Иван Милев” - гр.Кърджали, на основание чл.416 ал.2, във вр. с чл. 414 ал.1 от КТ, за извършено нарушение по чл. 63 ал.2 от КТ, е наложена „глоба” в размер на 1 000 лв., като неправилно и незаконосъобразно. За да постанови решението си, първоинстанционния съд е приел, че от събраните по делото доказателства не се доказва по несъмнен начин осъществяването на състава на чл. 63 ал.2 от КТ от работодателя – жалбодател пред първоинстанционния съд, а именно: да е допуснал до работа св.Иван Станков като барман в снек-бар „Синьото” в гр.Кърджали, което експлоатирал, без преди това да му е връчил копие от уведомлението по чл.62 ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Извода си съдът е основал на показанията на разпитаните в хода на съдебното производство свидетели Станков, Карамфилова и Милева, които с показанията си в съдебно заседание са установили, че св.Станков е племенник на посоченото за нарушител лице, същият посещавал многократно снек-бара, като на посочената в НП дата не е работил като барман, а след като същият ден бил сключил договор с жалбодателя в първоинстанционното производство, изчаквал именно уведомлението, заверено от ТП на НОИ, като едва след получаването му започнал работа на смяна от 17 часа. Съдът е приел, че са налице две групи доказателства – тези, посочени от административнонаказващият орган, и такива, посочени от ответника по касация, като след съпоставката им е счел, че при наличието на тези противоречиви доказателства, извършването на твърдяното нарушение не е доказано по несъмнен начин от административнонаказващият орган, в чиято тежест е да направи това, поради което е отменил изцяло наказателното постановление. Съобразно разпоредбата на чл.39 от ЗВАС, следва в настоящото производство касационната инстанция да обсъди изчерпателно посочените в жалбата касационни основания.Изрично в жалбата си касатора посочва като касационни основания, водещи до неправилност на атакувания съдебен акт – нарушение на материалния закон и необоснованост. Настоящата инстанция намира направеният в касационната жалба довод на касатора, установяващ посоченото в чл.218б ал.1, б.”в”, предл.1-во от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради нарушение на материалния закон, за неоснователен. Константната съдебна практика приема, че нарушаването на материалния закон, като касационно основание, водещо до неправилност на обжалвано съдебно решение, е порок, който се изразява в наличието на грешки при прилагане на правната норма към установените факти, с оглед неточното им юридическо квалифициране. В тази връзка касационната инстанция констатира, че първоинстанционният съд е събрал относимите към спора доказателства, като към установените с тях факти правилно е отнесъл приложимия материален закон. Безспорно се установява от събраните по делото доказателства, че при извършване на проверка за спазване на трудовото законодателство на 24.10.2005 год. в 14.20 часа в обект – снек-бар „Синьото”, находящ се в гр.Кърджали, проверяващите органи на Дирекция „ОИТ” – Кърджали заварили в заведението лицето Иван Станков, на когото и на другите присъствуващи лица връчили да попълни данни в Списък на работниците и служителите в обект – снек-бар „Синьото”: дали работи в заведението, откога и с каква заплата, като му указвали какво да попълни в справката. Св. Станков посочил, че работи като барман в заведението от 1 месец със 150 лв. месечна заплата. От това обстоятелство, а и от представената по делото справка за изпратени уведомления по чл. 62 ал.4 от КТ, от която се установява, че за лицето Иван Станков такова уведомление до НОИ е подадено от работодателя Милев на 24.10.2005 год., в 15.56 часа, проверяващите органи са направили извода, че към момента на извършване на проверката посоченото лице е било допуснато до работа, без работодателя да му е предоставил копие от уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Проверяващите са направили извода, че с посоченото, работодателят е нарушил разпоредбите на чл. 63 ал.2 от КТ, за което и след допълнителна проверка по документи, извършена на 31.10.2005 год., на 01.11.2005 год. съставили акт за установяване на административно нарушение. Същевременно, от показанията на самото посочено в НП лице, за което се твърди от наказващият орган, че е допуснато до работа в нарушение на изискванията на КТ – св.Иван Станков, се установява, че същият е племенник на Иван Милев, възнамерявал е да започне работа като барман, поради което последните няколко дни преди проверката посещавал заведението, за да види каква е спецификата на работата, а и като посетител, както и че бил сключил същият ден трудов договор с Милев, но не осъществявал трудови функции към момента на извършване на проверката, тъй като изчаквал именно да му бъде връчено уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ, заверено от ТП на НОИ. Показанията на посоченият свидетел се подкрепят и от показанията на св.Карамфилова и Милева, както и от представеното като доказателство по делото заверено копие от сключен на 24.10.2005 год. с ЕТ „М сие М – Иван Милев” – гр.Кърджали трудов договор. Правилно първоинстанцонният съд е отхвърлил доказателствената сила на представеното по делото заверено копие от Списък на работниците и служителите в обект - снек-бар „Синьото” – гр.Кърджали, в който св.Станков саморъчно вписал данни, че работи като барман от 1 месец със заплата от 150 лв. месечно, тъй като самият свидетел установява, че се е объркал и е попълвал данните в списъка под диктовката на проверяващите; а и освен това по делото е представено заверено копие от писмо от Бюрото по труда – гр.Кърджали до ответника по касация с дата 18.10.2005 год., с което от Бюрото по труда на ответника по жалбата е препоръчан именно Иван Кирилов Станков, и то по заявка на работодателя Милев, т.е. достоверността на вписаните в списъка данни от св.Станков е разклатена в значителна степен. Действително, от показанията на св.Емин и Стоянова – актосъставител и свидетел по акта, извършили проверката,се установява, че при проверката констатирали, че бармана в заведението работел, без да му е предоставено от работодателя уведомлението по чл. 62 ал.3 от КТ. Тази констатация са направили, като са предоставили на присъствуващите списък на работниците в обекта, в който същите отразили имената си и се подписали; а впоследствие констатирали, че уведомлението е заверено от НОИ на същата дата, но в по-късен час от този на проверката, без да се уверят и по друг начин дали действително св.Станков действително работи и като какъв в заведението, т.е. по същество свидетелските показания на посочените свидетели се основават изключително върху данните, които са получени чрез коментираният по-горе списък, без същите да установяват с необходимата за ангажиране на административнонаказателната отговорност на ответника по касация несъмненост факта на осъществяване на трудова функция от св.Станков към момента на извършване на проверката. С други думи, по делото са били събрани две групи доказателства, установяващи противоречиви фактически обстоятелства, като с оглед изложените по-горе съображения относно достоверността на отразените в списъка данни, установените от свидетелските показания на св.Емин и Стоянова фактически обстоятелства и относно показанията на св.Станков по отношение обстоятелствата, при които е попълнил исканите от него данни в този списък, като е приел, че извършването на нарушението не е доказано по несъмнен начин от административноказващият орган, първоинстанционният съд е направил обоснован и съобразен с материалния закон извод. В тази връзка съдът настоящата инстанция намира за необходимо да отбележи още, че фактическите констатации, описани в АУАН не се считат за установени до доказване на противното, поради което тежестта за доказване на административното нарушение е на органа, издал НП. При това положение настоящата инстанция намира, че извършването на твърдяното административно нарушение от ответника по касация не е доказано по несъмнен начин, до какъвто правилен, обоснован и законосъобразен краен извод е достигнал и първоинстанционния съд. Ето защо, отменяйки обжалваното пред него наказателно постановление, първоинстанционния съд е приложил правилно материалния закон, т.е. не е налице възведеното от касатора касационно основание – неправилност на първоинстанционното решение, поради нарушение на материалния закон. Настоящата инстанция намира и направеният от жалбодателя в касационната жалба довод, обосноваващ наличие на така посоченото в чл.218б ал.1 б.”в”, предл.3-то от ГПК касационно основание, водещо до неправилност на обжалваното решение - поради необоснованост, за неоснователен. Това е така, тъй като необосноваността на съдебното решение като касационно основание, водещо до неправилност на същото, се изразява в несъответствието между направените правни изводи и събраните по делото доказателства, т.е. че изводите на съда не почиват на доказателствата по делото. Такова несъответствие в случая не е налице, с оглед изложеното по-горе в мотивите, а и с оглед липсата на доказателства в подкрепа на оплакванията на жалбодателя. Напротив, установената от съда фактическа обстановка и направените правни изводи се подкрепят изцяло от доказателствата, посочени и обсъдени по-горе в мотивите, обсъдени впрочем и в обжалваното решение на първоинстанционния съд. С други думи, правните изводи на първоинстанционния съд почиват изцяло на събраните по делото доказателства, поради което не е налице и второто заявено от касатора касационно основание, водещо до порочност на обжалваното решение – неправилност на същото, поради необоснованост. С оглед изложеното, касационната инстанция намира, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното в настоящото производство решение на Кърджалийския районен съд е правилно - обосновано и съобразено с материалния закон. Ето защо следва същото да бъде оставено в сила. Водим от изложеното,и на основание чл. 40 ал.1, предл.1-во от ЗВАС, Окръжният съд Р Е Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 12/24.03.2006 год. по Н.а.х.дело № 23/2006 год. по описа на Кърджалийския районен съд. Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ: 1.
2. |