РЕШЕНИЕ
№ 4283
гр. Пловдив, 16.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на шестнадесети ноември през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Димитрина Ил. Тенева
при участието на секретаря Марияна В. Михайлова
като разгледа докладваното от Димитрина Ил. Тенева Гражданско дело №
20225330103817 по описа за 2022 година
Производството по делото е образувано по иск с правно основание чл. 124 от ГПК вр. чл. 26,
ал. 1 , пр. 1, ал. 2, пр. 1 от ЗЗД по искова молба на „АКАУНТ МАКС“ ООД с ЕИК
********* със седалище и адрес на управление с. Марково, представлявано от Н. П. против
Община Пловдив с Булстат ********* и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от ****** З. Д.Д. за признаване за установено, че ищеца не дължи на
ответника сумата от 8404,57 лв. по договор от 21.05.2010 г. за наем на спортна площадка
поради нищожност на договора поради противоречието му със закона, невъзможен предмет,
евентуално поради погасяване по давност. Притендира разноски.
В исковата молба се твърди, че през 2010 г. ищеца спечелил търг за наем на спортна
площадка. В резултат на това се подписал с ответника договор на 21.05.2010 г. за срок от 10
години. Договорът е нищожен. Имота е публична общинска собственост. Същия може да се
отдава под наем за срок от 5 г. след решение на общинския съвет. Отдаден е целия имот.
Налице е разминаване между имота посочен в скицата на тръжната документация и
действителноопределения такъв. Не е извършван въвод в имота и ищеца не го е ползвал.
През 2021 г. ищеца бил уведомен от общината, че дължи сума от 16989,09 лв., от които
8404,75 лв.-главница и 8584,52 лв.-лихва по процесния договор. Изпратено било искане за
заличаване на задължението, но последвал отказ. Договора е прекратен от 21.05.2015 г.
Вземанията са се погасили по давност.
В предоставения срок ответника оспорва иска. Признава сключването на договора и
уведомяването на ищеца за задълженията. Оспорва твърденията за недействителност на
1
договора. Заявява, че отдадения имот е част от имот публична общинска собственост.
Съдът, като прецени поотделно и в съвкупност събраните в настоящото производство
доказателства, както и доводите на страните, намира за установено от фактическа страна
следното:
От представените писмени доказателства –договор от 21.05.2010 г., скица *****/16.06.2010г.
е видно, че на 21.05.2010 г. между ищеца и ответника е сключен договор за отдаване под
наем на недвижим имот –УПИ ************* по плана на ******* в гр. ******** с площ от
840 кв. м. –спортна площадка и 50 кв. м. площ за разполагане на обект от ЗУТ, частна
общинска собственост, за срок от 10 години при цена от 750 лв. месечно с ДДС, платима до
10 число на текущия месец в брой или по банков път. Имота предмет на договора е част от
имот ПИ с идентификатор ********* с площ от 1689 кв. м., който е актуван като публична
общинска собственост с акт № *****/23.06.2000 г.
От представените писма от 07.12.2010 г. и 20.04.2021 г. на Община Пловдив, нотариална
покана от 23.06.2011 г. е видно, че през 2010 г. ответника е притендирал от ищеца
заплащане на сума от 4857,50 лв. за ползването на отдадения под наем имот и през 2021 г.-
16989,09 лв.
От показанията на свидетеля А. М. Д., се установява, че договора е сключен след проведен
търг. В тръжната документация имота бил описан като частна общинска собственост и като
такъв се отдавал чрез търг под наем за период от 10 години. Впоследствие се оказало, че не е
частна общинска собственост. Спортната площадка попада в два имота, единият от които е
публична общинска собственост, а към онзи период имот публична общинска собственост
не могло да се отдава под наем за период по-голям от 5 години, което било в разрез с
тръжната документация. Това станало ясно доста по-късно, след подписването на договора.
На среща между управителя на ищеца ******* на общината г-н ***** и ******** на
общината, се взело решение договора да бъде обявен за нищожен. Касае се за спортна
площадка е с асфалтово покритие в междублоковото пространство в ж.р. ******* , която е
ограничена с висока мрежа. Част от мрежата била открадната. Към спортната площадка има
и прилежащ терен. След като излязла скица, установяваща, че имота попада в две зони, не
се е стигало до въвод във владение на „Акаунт макс“. Ищецът не е встъпвал във владение и
не е бил ползвател. Още в началото в средата на 2010 година всичко приключило.
Предвид така установените факти съдът намира от правна страна следното:
Допустимостта на предявения отрицателен установителен иск е обусловена от установяване
на интерес у ищеца от водене на производството.
Предвид ангажираните доказателства, сочещи отправени притенции от ответника към ищеца
за заплащане на суми за наем на имота в размер от 16989,09 лв., от които 8404,57 лв.-
главница и 8584,52 лв.-лихва съдът намира за допустимо разглеждането на предявения иск.
Основателността на иска е обусловена от установяване липса на основание за дължимост на
притендираното вземане за главница на заявените от ищеца твърдения –нищожност на
сключения договор, произтичащо от противоречието му с закова, евентуално от изтекла
2
погасителна давност.
Не се спори между страните, а и от събраните писмени доказателства се установява, че през
2010 г. между тях е сключен договор за наем на недвижим имот за срок от 10 г. част, от
който представлява публична общинска собственост. Съобразно чл. 14 от ЗОС (редакция от
ДВ бр. 54/2008 г.) действала към момента на сключване на договора, свободните
нежилищни имоти, които са частна общинска собственост може да се отдават под наем за
срок до 10 г., а имотите публична общинска собственост-до 5 години и след решение на
Общинския съвет.
По делото не се ангажират доказателства установяващи взето от Общинския съвет решение
преди подписване на договора за отдаване на имота под наем. Същевременно договорения
срок на наемния период надхвърля допустимият такъв в чл. 14 от ЗОС. Предвид това съдът
намира, че липсата на елемент от фактическия състав на процедурата по сключване на
договора, от една страна има отношение към пораждане на валидна воля у наемодателя за
възникване на правоотношението, а от друга съвкупно с нарушението на допустимия срок,
сочи противоречие с императивните разпоредби на закона, което от своя страна се явява
основание по чл. 26, ал. 1, пр. 1, от ЗЗД за провъзгласяване на неговата нищожност. Тъй
като се касае за изначална липса на основание за възникване на правоотношението, съдът
намира, че договора не е породил правни последици и наемателя по него не дължи
уговореното възнаграждение на наемодателя, нито обезщетение за ползване на имота,
доколкото не се доказа да е било предадено държанието на същия.
По изложените съображения съдът намира, че иска е основателен и следва да се уважи.
Предвид изхода на делото на ищеца се дължат притендираните разноски съобразно
представения списък и доказателства за сторени такива в размер от 336,18 лв. за държавна
такса и 1000 лв. за адвокатско възнаграждение за един адвокат.
На ответника разноски не ес дължат.
Водим от горното, Съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , че „АКАУНТ МАКС“ ООД с ЕИК ********* със
седалище и адрес на управление с. Марково, представлявано от Н. П. не дължи на Община
Пловдив с Булстат ********* и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан Стамболов” № 1,
представлявана от ****** З. Д.Д. сумата от 8404,57 лв. (осем хиляди четиристотин и четири
лева и 57 ст.) по договор от 21.05.2010 г. за наем на спортна площадка поради нищожност на
договора на основане чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД.
ОСЪЖДА Община Пловдив с Булстат ********* и адрес Пловдив, пл. ’’Стефан
Стамболов” № 1, представлявана от ****** З. Д.Д. да заплати на „АКАУНТ МАКС“ ООД с
ЕИК ********* със седалище и адрес на управление с. Марково, представлявано от Н. П.
3
сумата от 1336,18 лв. (хиляда триста тридесет и шест лева и 18 ст.) разноски за
производството пред ПРС.
Решението подлежи на обжалване пред Пловдивския окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пловдив: ___________/п/____________
4