Р Е Ш
Е Н И Е
София, 29.10.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, I-ВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, 3-ТИ състав, в открито заседание на седемнадесети
октомври през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
БОГДАНА ЖЕЛЯВСКА
при секретаря Ели Гигова, като разгледа докладваното от съдия Желявска гр.д.№ 14661/2017 г., за да се произнесе взе пред
вид следното:
Предявен е иск от Ц.Л.П.,
ЕГН **********, чрез адв. М.Д.
- САК, съдебен адрес:*** против ЗАД „ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, София, ул. „********, с правно основание чл. 432, ал. 1 от
КЗ за сумата 200
000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени
вреди от ПТП, претендирано
направо от застрахователя, ведно със законната лихва, считано от завеждане на делото
до окончателното изплащане и сторените разноски – адвокатско възнаграждение по чл. 38 ЗА.
В исковата молба се твърди, че на 08.05.2017 г.
около 12,30 часа л.а. Киа Соренто с рег. № ********,
управляван от Р.И.С., движейки се по АМ Тракия, в посока към гр. София, нарушил
правилата за движение по пътищата, като в района на 31+700 км., поради движение
с несъобразен скорост, губи контрол над управляваното МПС, завърта се и излиза
вдясно извън пътя, като се преобръща във водосток, край пътя, намиращ се в
гората. Вследствие на ПТП тежко е пострадала ищцата, която е пътувала на
задната седалка зад шофьора, с поставен обезопасителен
колан. Претърпяла е и три оперативни интервенции.
По случая е съставен Констативен протокол за ПТП с
пострадали лица № 67/2017 г. и е образувано ДП № 133/2017 г. по описа на РУП -
Ихтиман, пр.пр. № 529/2017 г. по описа на РП - Ихтиман.
За автомобила,
причинил катастрофата, ищцата твърди да е сключена валидна застраховка
„Гражданска отговорност” с ответното дружество по з.п. № 23116002987947,
валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г.
Ищцата заявява, че е предявила доброволна претенция за
заплащане на застрахователно обезщетение с вх.№ 99-10717/28.06.2017 г., но с
писмо изх.№ 99-11772 от 28.09.2017 г. ответникът е отказал да й изплати
обезщетение.
По изложените съображения
предявяват настоящите искове срещу ответното дружество с правно основание чл.
432, ал.1 от КЗ за заплащане на
обезщетение в посочения по – горе размер, ведно със законните последици – лихви
и разноски.
Представила е писмени
доказателства, поискала е гласни такива и експертизи.
В хода по
същество поддържа предявените иск с всички законни последици, вкл. и разноски
по списък.
Ответникът ЗАД „ОЗК - З.“ АД оспорва иска по
основание и размер. Претендира разноски, в това число и юрисконсултско
възнаграждение.
Оспорва вината на водача, като твърди, че по отношение на
него това е случайно събитие.
Прави възражение за съпричиняване
от страна на ищцата, която е пътувала без поставен обезопасителен
колан.
Оспорва механизма на ПТП, както и наличието на
причинно-следствена връзка с твърдените неимуществени вреди.
Оспорва твърдението, че в резултат на ПТП за ищеца са
възникнали всички описани в исковата молба като вид и характер телесни
увреждания, както и тяхната продължителност.
Счита, че така предявеният размер за обезщетение на
неимуществени и имуществени вреди е прекомерно завишен и не кореспондиращ с
принципа за справедливост, заложен в чл. 52 от ЗЗД, както и с трайната съдебна
практика в подобни случаи.
Оспорва акцесорния иск за
лихви, както и момента от който се дължат.
Представил е писмени доказателства, поискал е ангажиране
на гласни такива и назначаване на автотехническа
експертиза.
В приложения по делото отговор и в хода по същество моли
предявеният иск да се отхвърли изцяло, като неоснователен и недоказан. Алтернативно
моли съда да присъди обезщетение в по – нисък размер, като съобрази фактите по
делото. Претендира разноски по списък
Съдът, като
прецени събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Между страните не се спори, а и от събраните по делото
доказателства се установява по безспорен начин, че 08.05.2017 г., около
12,30 ч., л.а. Киа Соренто с рег. № ******** Р.И.С., движейки
се по АМ Тракия, в посока към гр. София, в района на 31+700 км., поради
движение с несъобразен скорост, изгубил контрол над лекия автомобил, при което причинил
ПТП, като се завъртял и излязъл вдясно извън пътя и се преобърнал във водосток
край пътя, намиращ се в гората.
В резултат на
катастрофата тежко е пострадала пътуващата на задната седалка зад шофьора ищца.
По делото не се спори, а и се установява от
доказателствата по делото, че за станалото е съставен Констативен протокол за
ПТП № 67/2017 г. и е образувано ДП № 133/2017 г. по описа на РУП - Ихтиман, пр.пр. № 529/2017 г. по описа на РП – Ихтиман за извършено
престъпление по чл. 343, ал. 1, б. „б“, вр. чл. 342,
ал. 1, пр. 3-то НК което с Постановление от 1312.2017 г. на РП Ихтиман е
прекратено на основание чл. 199, чл. 243, ал. 1, т. 1, вр.
чл. 24 НК.
По делото е
признато за безспорно установено наличието на застрахователно правоотношение за
автомобила, чиито водач е причинил ПТП, по сключена застраховка „Гражданска отговорност” с
ответното дружество з.п. № 23116002987947, валидна от 23.11.2016 г. до
22.11.2017 г.
Доказа се също, че ищцата е предявила доброволна
претенция за заплащане на застрахователно обезщетение с вх.№
99-10717/28.06.2017 г., но с писмо изх.№ 99-11772 от 28.09.2017 г. такова
заплащане й е отказано от ответната страна.
От
заключението на приетата по делото и неоспорена от страните КСМАТЕ,
която съдът кредитира като безпротиворечива и
съответстваща с останалия доказателствен материал, се
установява, че, в резултат на катастрофата, ищцата е получила следните
увреждания, в пряка причинна връзка с нея: - травматичен шок, - счупване на дясната бедрена кост, - луксация (изкълчване) на лявата колянна
става придружена с разкъсване на предна кръстосана връзка, задна кръстосана
връзка и външна колатерална връзка на лявото коляно,
- Разкъсно-контузна рана на лявото бедро и лявата подбедрица.
По отношение наличието на травматичен шок е проведено
интензивно медикаментозно лечение /кардиологичната консултация описва, че
пациентката е в крайно тежко общо състояние/, включително седиране
и интубация.
По отношение счупването на дясната бедрена кост е проведено
оперативно лечение, като: - На 12.05.2017 г., при което е направено открито
наместване на счупването, след което е
извършена метална интрамедуларна остеосинтеза, - На
13.05.2018 г. е извършено оперативно лечение на дясното бедро, при което е премахната
металната остеосинтеза.
По отношение луксацията /изкълчването/ на лявото коляно е
извършено следното оперативно лечение: -
На 08.05.2017 г. репозиция (наместване) на луксацията и фиксиране с 3 Киршнерови
игли, след което е поставена гипсова шина. - На 26.06.2017 г. е извършено
оперативно лечение с екстракция/отстраняване на металната остеосинтеза.
- На 05.10.2017 г. е извършено оперативно лечение, при което е извършена
пластика на лявата колатерална връзка като фиксацията на фрагмента към бедрената кост е извършена с интерферентен винт, както и зашиване на латералната ставна
капсула и ретинакулум. Поставена е ортеза. - На 13.03.2018 г. е извършена пластика на предната
кръстосана връзка със собствено пателарно сухожилие,
като трансплантът е фиксиран (проксимално и дистално) с по един интерферентен
винт.
По отношение разкъсно-контузните рани в областта на лявото бедро и подбедрица на 08.05.2017 г. е извършена първична
хирургична обработка на раните, дебридман (ексцизия на некротични тъкани),
ревизия на раневите повърхности , щателна хемостаза и първично отложен шев.
Според експертизата, получените
разкъсно-контузни рани са зарастнали
за скок от 10-15 дни. Счупването на дясната бедрена кост е зарастнало
за срок от 6 месеца. Все още травматичното увреждани на лявата колянна става не е възстановено напълно като предстои и
ново оперативно лечение за пълно възстановяване на разкъсаните коленни връзки.
След пълното им оперативно възстановяване следва период на активна физиотерапия
и рехабилитация. Вероятно функцията на коляното ще бъде възстановена, но трябва
да се отбележи, че естеството на травмата, проведените оперативни интервенции,
за в бъдеще ще доведат до една артроза на ставата
вероятно съпроводена с функционален дефицит.
За период от около 6 месеца след
претърпяното ПТП ищцата е търпяла болки и страдания като за първите 2 месеца те
са били с интензивен характер. Всяка последваща
оперативна интервенция е била съпроводена с болки и страдания за период от 2
месеца, като за първия месец болките са били с интензивен характер. Все още има
нестабилност в лявото коляно – както предна, така и странична, и то не е
възстановено напълно.
Вещото лице – лекар е посочило
останалите белези вследствие множеството травми и те са: Дясно бедро – от
външната страна, в областта на тазобедрената става се вижда груб оперативен
белег с дължина 20 см. В дисталната (долната) трета
на бедрото, от външната страна, се вижда белег с дължина 20 см, груб, надигнат
над околната кожа. Ляв крак – по предната повърхност на бедрото, в средна
трета, се вижда груб дъговиден белег, разтеглен по широчина с дължина 7-8см. По
задната повърхност на лявата подбедрица се вижда
белег с дъговидна форма, груб с множество точковидни белези обхващащи цялата
задна повърхност на подбедрицата. По външната страна
на лявото коляно се вижда оперативен белег с дължина 10см., който е на нивото
на кожата. По предната повърхност, над пателата
(капачето на коляното), се вижда фин белег с дължина 7 см., както и 4
точковидни белега разположени странично от него.
По – нататък лекарят е уточнил
състоянието на ищцата в момента: Към момента на прегледа тя се оплаква от болки
в лявото коляно предимно при ходене, но понякога и през нощта, когато кракът е
в покой. Има затруднено клякане, трудно се качва и слиза по стълби. При
по-голямо натоварване съобщава и за болки в областта на дясното бедро, както и
за отоци по краката. Липсват отоци по крайниците. Силно затруднено клякане,
което извършва в непълен обем. Дясно бедро – от външната страна, в областта на
тазобедрената става се вижда груб оперативен белег с дължина 20 см. В дисталната (долната) трета на бедрото, от външната страна,
се вижда белег с дължина 20 см, груб, надигнат над околната кожа. Активните и
пасивните движения в ставите на десния крак се извършват в пълен обем. Ляв крак
– по предната повърхност на бедрото, в средна трета, се вижда груб дъговиден
белег, разтеглен по широчина с дължина 7-8см. По задната повърхност на лявата подбедрица се вижда белег с дъговидна форма, груб с
множество точковидни белези обхващащи цялата задна повърхност на подбедрицата. Лявото коляно е без данни за вътреставен оток. По външната страна се вижда оперативен
белег с дължина 10см., който е на нивото на кожата. По предната повърхност, над
пателата (капачето на коляното), се вижда фин белег с
дължина 7 см., както и 4 точковидни белега разположени странично от него.
Движенията в колянната става – за екстензия,
в пълен обем, за флексия – ограничени до 90гр. Данни за предна и латерална
нестабилност на колянната става.
Вещите лица, на база на събраните по делото доказателстав, определят следния механизъм на ПТП: На
08.05.2017 г. около12,30 ч. лек
автомобил марка „КИА”, модел „Соренто”, Рег. № ********, управляван от Р.И.С., се движи
по автомагистрала „Тракия”, с посока на движение Ихтиман - София.Пътната
настилка е мокра. Скорост на движение е около
100 км/ч. В района на 31+700 км., в
зоната на лек ляв завой, водачът губи контрол върху управлението на автомобила,
който напуска платното за движение вдясно, преминава през оградната
мрежа с бетонни колчета, през ниски храсти и борови дървета, като са изпочупени
клоните им и изкоренени част от тях и попада в бетонен отвор на отводнителна
канавка . Автомобилът се забива с предна част в бетонния отвор и потока, а задната
част е изправена и опряна в клон на дърво. Лекият автомобил е силно деформиран.
При произшествието е пострадала возещата се в автомобила, на задна лява седалка
Ц.Л.П., ищца по делото.
Експертите
смятат, че основните причини за настъпване на процесното
ПТП е загуба на контрол върху управлението на автомобила, вследствие на
избраната от водача скорост на движение и начинът му на управление. Известно е,
че при пътища с мокри и хлъзгави пътни настилки скоростта на движение следва да
бъде намалена, а начинът на въздействие върху системите за управление следва да
е плавно и с по-малка сила – плавно завъртане на волана, плавно и с по-малка
сила натискане на спирачния педал, плавно подаване на газ.
По принцип
е възможно да се получи загуба на контрол върху управление при наличие на локви
по платното за движение и при преминаване през тях, при скорости над 95 км/ч,
но с оглед метеорологичните условия, водачът би следвало да се съобрази с тях и
скосростта му на движение да бъде по-ниска от 90
км/ч.
Според
констативния протокол лекият автомобил „КИА” модел „Соренто”
рег. № ******** е с рама № *********, което означава, че годината
на производство е 2003. Тази марка и модел автомобила фабрично са оборудвани с
предпазни колани на всички седалки.
Експертизата смята, че в момента на
ПТП-то ищцата се е намирала на седалката зад шофьора и че тялото й е било
фиксирано към седалката, поради което и не е получила травматични увреждания по
главата и тялото. Травматичните увреждания са само по долните крайници, които
не се фиксират от обезопасителния колан. Коланът й е
бил поставен правилно предпазен колан, тъй като при този механизъм на ПТП, ако
е била без поставен колан неминуемо щеше да получи травми в областта на
главата, гърдите и тялото.
По
искане на ответната страна бе изслушано и прието допълнително заключение на съдебния
автоексперт на въпроса с оглед конкретния модел на л.а., при установената скорост как би се закопчал предпазният колан, може ли
да се отвори, или трябва някой да го среже. Вещите лица заявяват, че коланите
са триточкови инерционни. Те са
оборудвани с две независими устройства/ блокиращо устройство и заключващо устройство/, като в
горната точка на закрепване коланът минава през блокиращо устройство което, при
по- бързо и рязко издърпване на колана вследствие на инерционното придвижване
на тялото напред, задържа колана и не позволява тялото на поставилия си колана
пътник или водач да се придвижва напред повече от 5-6 см.
Втората точка на колана
се поставя със заключваща скоба в заключващото устройство, което в случая, се
намира между задната дясна/лява и средната седалка. При натискане бутона на
заключващото устройство, същото освобождава колана и пътникът може да излезе,
ако е в състояние. Мястото на заключващото устройство е много добре избрано,
където деформациите са най –малки и в изключителни случаи, то може да бъде
повредено до степен да не може колана да бъде освободен.
В конкретния случай, автомобилът се е движил със скорост
100 км/ч, като скоростта в началото е намалявала с по-малко закъснение и
вероятно коланът не е бил задействан в този момент. При попадане в дерето и
особено при забиването на предницата в крайната фаза на колизиума,
блокиращото устройство би трябвало да е влязло в действие и коланът е бил блокиран,
без да е повредено заключващото устройство в последващ
момент или поне няма данни за такава повреда.
В конкретния случай най- вероятно чрез натискане на бутона на
заключващото устройство колана може да бъде освободен и няма да се налага
срязване на колана, за да бъде освободен пътникът.
Във връзка с възраженията на ответника по механизма на
катастрофата по делото бе разпитан като свидетел водачът на лекия автомобил Р. И.С..
В показанията си той заяви, че по време на катастрофата, на посоченото по –
горе място, е искал да се престрои от лява лента, като, в момента, в който е
отбивал колата, тя се е завъртяла на оста си, т.е. на задницата. Било е по
обяд, валяло е дъжд, скоростта му е била 90 км/ч. След удара и падането в
дерето, за секунди е изгубил съзнание. Ищцата е била точно зад него, на
седалката. Приятелите му не са били в съзнание. Започнал е да вика. Дошли са
хора и те са му помогнали да изкара ищцата от колата. Свидетелят заяви, че
всички са били с поставени колани, като той не помни да е изваждал колана на Ц..
По искане на ищцата и за доказване на претърпените
от нея неимуществени вреди, съдът допусна
и разпита свидетелите Г.И.П.– П., нейна майка.
В
показанията си тя заяви, че е успяла да види дъщеря си в Акръжна
болница „Света Ана“ едва на третия ден след катастрофата, защото е била в
медикаментозна кома заради болките и само се е осведомявала от лекарите в
Спешното. Казалаи са й само да се моли да не й
ампутират крака. Някъде на третия ден са казали, че левият крак – локсация на коляното и разкъсвания на бедрото, ще оцелее.
На другия крак е имала счупена бедрена кост. Когато е видяла дъщеря си, тя ткоку – що е била изведена от комата, притеснявала се е за
крака си, била е на силни успокояващи, защото, според лекарите иначе няма да
може да понесе болките, Раните са били много дълбоки. На петия
ден са оперирали бедрената кост на другия крак и отново е била в Интензивно
отделение. Свидетелката я видяла на осмия ден, когато са я превели в
Ортопедията. Била е при нея от сутрин до вечер, защото тя не е можела да движи
нищо друго, освен главата си. В болницата е била до 23 май, а са я изписали на
носилка. Неподвижно лежала вкъщи до средата на м. юни и майка й се грижела за
нея. В края на месец юни й махнали фиксатора,
позволили са й да сяда и в края на юли започнала раздвижване. Вкъщи е идвал рехабилитатор за коляното.
Следващата операция е била насрочена за м. октомври, чак когато се изправила на
патерици и с помощта на майка си да прави стъпчици,
тогава започнали рехабилитация в отделението. След рехабилитацията болките се
увеличили, защото цялата мускулатура била схваната и скъсена. Тогава й е била
първата операция на коляното. Изпитвала е много болка и, когато разбаала, че ще има втора операция, само повтаряла „Защо не
умрях?“ След операцията отново 40 дни е била обездвижена, след това е започнала
да сяда. Следваща операция е имала в началото на м. март. На всяка операция –
тази била шестата, е трябвало да имплантират нови връзки, които да зараснат.
Била е на обезболяващи, защото е било
много болезнено за нея. Проходила е през
м. май 2019 г. Болките в коляното ще продължат цял живот. Според свидетелката
сега, при ходене, си личи, че е претърпяла такъв инцидент.
Свидетелката
заяви също, че дъщеря й не може пълноценно да спортува, отделно – има много
дълбоки белези – на бедрото на крака. Отзад на левия крак, на прасеца. След
инцидента и по време на лечението ищцата се е затворила в себе си, единствените
хора, които е допускала до себе си били родителите й, изолирала се от всички,
изпадала в истерии, започвала да се държи агресивно по отношение на близките,
после дълбоко се разкайвала. Когато навършила 20 годишна възраст, била все още
неподвижна. В резултат на инцидента станала много неуверена, появили се страхове.
Страхува се дори да пътува с автобус.
По
искане на ищцовата страна бе изслушано и прието и заключение на психолог. Според експерта,
ищцата има типично посттравтатично поведение за
избягване на стимули, които да напомнят за травматичното събитие. Все още не е
преодоляла травмата от нежеланото прекъсване на студентските права. Преживяното
ПТП е повлияло много негативно на социалните й контакти. Все още изпитва
чувство на вина за поведението към майка си по време на възстановителния
период. Все още и към момента на прегледа, тя все още се преживява като
обезобразена и се притеснява как другите биха възприели множеството й белези.
Изпитва също и страх да пътува с МПС и се старае да го избягва, доколкото е
възможно. Наблюдава се непредизвикана поява на травматичните й спомени. Вещото
лице прави извода за наличие на посттравматично стресово разстройство
вследствие ПТП, като заявява, че П. възприема себе си като подложена на повече
трудности в сравнение с околните и се старае да ги преодолява, включително
пренебрегвайки личните си потребности. Въпреки това се опитва отново да свикне
със студентския живот и да възприема себе си като нормален човек.
Не се спори по
делото, че ищците са сезирали ответника, в качеството му на застраховател по з.п. № 23116002987947,
валидна от 23.11.2016 г. до 22.11.2017 г., с искане .№ 99-10717/28.06.2017 г., но с писмо изх.№ 99-11772 от 28.09.2017 г.
ответникът е отказал да й изплати обезщетение, като и до момента на завеждане на делото плащане не е
настъпило.
Други доказателства, релевантни към правния спор, по
делото не са представени.
Изложеното се доказва от събраните по делото и неоспорени
от страните писмени, гласни доказателства и експертизи.
При така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна
следното:
Предявеният иск с
правно основание чл. 432, ал. 1
от КЗ е за изплащане от застрахователя ЗАД „ОЗК - З.“ АД обезщетение за претърпени
неимуществени вреди на ищцата Ц.Л.П. от станалото на 08.05.2017 г.
ПТП, изразяващи се в претърпени болки и страдания вследствие причинените от катастрофата
травми, със законните последици – лихва от датата на увреждането и разноски по
делото.
Съгласно разпоредбата на чл.45, ал.1 ЗЗД всеки е длъжен
да поправи вредите, които виновно е причинил другиму, а според ал.2 на същия
текст при всички случай на непозволено увреждане вината се предполага до
доказване на противното.
Съгласно чл.432, ал.1 КЗ увреденият, спрямо когото
застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от
застрахователя.
Непозволеното увреждане е сложен юридически състав, чиито
елементи при условията на кумулативност следва да бъдат налице, за да бъде
ангажирана отговорността както на прекия причинител, осъществил деликта, така и
на обвързания с гаранционно-обезпечителната отговорност правен субект, а
именно: деяние, противоправност, вреда, причинна връзка между деянието и
вредата, както и вина, независимо от нейната форма – умисъл или
непредпазливост. Следователно основателността на иска по чл.45 ЗЗД предполага
установяване в съдебното производство на тези елементи, съотнесени към
конкретната фактическа обстановка, твърдяна от ищцата. В настоящия случай по
безспорен начин се установява наличието на всички елементи от състава на непозволеното
увреждане.
Съдът намира, че конкретният размер на обезщетението за
претърпени неимуществени вреди, следва да се съобрази с разпоредбата на чл. 52
от ЗЗД и да се определи по справедливост
от съда, като се вземат пред вид всички относими обстоятелства, очертаващи
действителните болки и страдания, които ищцата е понесла в резултат на
травмите, получени от катастрофата, като се вземат пред вид всички
обстоятелства, приети за доказани по делото.
Съдебната практика приема като критерий за определяне на
справедливо обезщетение житейски оправданото и утвърденото такова за аналогични
случай, съобразени с конкретния.
Ищцата е младо
момиче, на почти 20 години към деня на катастрофата. В резултат на станалото ПТП
тя е понесла изключително тежки травми, описани по – горе
от приетата и неоспорена експертиза, които, пред вид и изключително
продължителния период на възстановяване и показанията на разпитаната свидетелка
– нейна майка, са били съпроводени с големи болки и страдания от физическо,
психическо и емоционално естество. Понастоящем пълно възстановяване не е
настъпило, тя все още накуцва, има сериозни белези, а посттравматичното
разстройство при нея все още не е отшумяло..
Настоящият състав, като съобрази всички
обстоятелства по делото, намира, че искът за обезщетяване
на причинените неимуществени вреди е доказан по основание,
като следва
да се разгледа
и възражението
на ответника за неговото намаляване вследствие съпричиняване от
страна на пострадалата. Това
възражение на ответната страна, обаче, не бе доказано в хода на съдебното
производство. Беше установено както от заключението на назначената и приета КСМАТЕ
и допълнителната САТЕ и показанията на водача на лекия автомобил, причинил
катастрофата, че основната причина за ПТП е загубата на контрол върху
управлението на автомобила, вследствие на избраната от водача скорост на
движение и начинът му на управление.
По изложените съображения съдът приема, че сумата за адекватна оценка на претъпените от
ищцата и доказани в производството неимуществени вреди, възлиза на сумата 120 000 лв. и за тазаи
сума предявеният иск е основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно със
законните последици – законна лихва, считано от завеждане на делото –
10.11.2017 г. до окончателното изплащане,
а в останалата част – за разликата до 200 000 лв. бъде отхвърлен, като неосонвателен и недоказан.
При този изход на спора на адвоката на ищцовата страна адв.
М.Д. - САК, съдебен адрес:***,
следва да бъде присъдено адвокатско възнаграждение, на
основание чл. 38 ЗА в размер 4 130 лв.
Пред вид отхвърляне на иска, на ответника следва да бъдат
присъдени разноски по компенсация в размер 340 лв. депозити и ю.к.
възнаграждение, с оглед направеното от ищцовата
страна възражение, в размер 1 930 лв.
Ответното дружество следва да бъде осъдено да заплати по
сметка на СГС д.т., съобразно уважената част от иска, в размер 4 800 лв.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА ЗАД
„ОЗК - З.“ АД, ЕИК ********, София,
ул. „********, да заплати на Ц.Л.П.,
ЕГН **********, чрез адв.
М.Д. - САК, съдебен адрес:***,
на основание
чл. 432, ал.
1 от КЗ и чл. 86 ЗЗД, за сумата 120 000 лв.,
представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ПТП, претендирано направо
от застрахователя, ведно със законната лихва,
считано от 10.11.2017 г., до окончателното
изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска в частта за разликата до 200 000 лв, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати на адв.
М.Д. - САК, съдебен адрес:***, адвокатско
възнаграждение, на основание чл. 38 ЗА в размер 4 130 лв.
ОСЪЖДА Ц.Л.П. да заплати на ЗАД
„ОЗК - З.“ АД разноски, съобразно
отхвърлената част от иска, 340 лв. депозити и ю.к. възнаграждение в размер 1 930 лв.
ОСЪЖДА ЗАД „ОЗК - З.“ АД да заплати по
сметка на СГС д.т., съобразно уважената
част от иска, в размер 4 800 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи
на обжалване в четиринадесетдневен срок от съобщението за изготвянето му пред
Софийски апелативен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: