РЕШЕНИЕ
№ 39
гр. Пловдив, 07.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и девети ноември през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Методи Н. Антонов
при участието на секретаря Милена В. Георгиева
като разгледа докладваното от Методи Н. Антонов Административно
наказателно дело № 20215330202114 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ № 21-3389-000082/15.02.2021г. на
Началник ШЕСТО РУ към ОДМВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-
825/19.07.2019г. на МВР, с което на В. И. С. ЕГН:********** **** е наложено
административно наказание за нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по
пътищата и на основание чл. 178Д от Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в
размер на 200 /двеста/лева.
Жалбоподателят ВЛ. ИВ. СТ., не се явява, редовно призован. В съдебно заседание се
представлява от упълномощения си процесуален представител – адв. К.. В жалбата и в
съдебно заседание се релевират искания за отмяна на НП, като неправилно и
незаконосъобразно. Претендират се разноски.
Административнонаказващия орган – Началник 06 РУ на ОД на МВР гр. Пловдив,
редовно призован, не изпраща представител и не взема становище по подадената жалба.
Пловдивският районен съд – VІІ н.с., като прецени събраните доказателства по
отделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното:
Жалбата е подадена в срок, допустима е и разгледана по същество е
ОСНОВАТЕЛНА.
На 03.02.2021 г. от актосъставителят Н. М. Н. е съставен Акт за установяване на
административно нарушение /АУАН/ против В. И. С. за това, че на 03.02.2021 г. около
1
14:30 часа, в гр.Пловдив, на ул.“Д-р Георги Странски“ № 3 на паркинг на МОЛ Плаза, като
водач на МПС – лек автомобил „Тойота Корола“ с рег. № **** , паркира на място за хора с
трайни увреждания/инвалиди/. Правоимащият не е в МПС, когато водачът управлява
автомобила. Актосъставителят квалифицирал извършеното от жалбоподателя като
нарушение на разпоредбите на чл. 98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата.
Въз основа на така съставения акт е издадено и обжалваното наказателно
постановление.
Разпитан в съдебно заседание, актосъставителят Н.Н. заявява, че поддържа
съставения от него акт. Твърди, че автомобилът е бил паркиран на място за инвалиди, но е
нямал инвалиден стикер. Водачът обяснил, че правоимащото лице било в МОЛ-а. Почакали
да се появи лицето, но след 10 минути св. Н. написал фиш, тъй като никой не пристигнал. В
мола нямало поставен знак Д 21, но имало места, които са обозначени за инвалиди. В
последствие, водачът поискал да му бъде съставен АУАН, който бил подписан с особено
мнение.
В съдебно заседание е разпитана св. Ч.. В показанията си, твърди, че е близка с
жалбоподателя С. и живеят на семейни начала. На 03.02.21г със С. посетили МОЛ Плаза, с
автомобила на свидетелката Тойота Корола с номер ****. Свидетелката била инвалид и
ползвала годишна винетка, както и имала карта за инвалидно парко- място, издадено от
Общината. В.С. я оставил в МОЛ-а, след което разбрала, че последният имал проблеми с
полицията. Картата за паркиране на място за хора с увреждания, стояла на предното стъкло
на л.а.
Съдът кредитира показанията на разпитаните свидетели като ясни, хронологични и
отговарящи на останалия събран по делото доказателствен материал.
По административно-наказателната преписка по реда на чл.44 от ЗАНН е постъпило
възражение, с което се твърди, че процесният л.а. се управлява от правоимащо лице, поради
което при съставяне на АУАН, това обстоятелство било посочено. МПС било собствено на
лицето В. Ч., която е лице с трайни увреждания и за което с възражението, и с жалбата
срещу НП са представени – СУМПС № *********, карта за паркиране за хора с трайни
увреждания- серен №004784 изд. от Община Пловдив, валидна до 01.12.23г, решение на
ТЕЛК за % неработоспособност.
Съдът намира, че така събрания доказателствен материал и с оглед тежест на
доказване на административнонаказващия орган, извършването на посочените
административно нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата не се
явява доказано по несъмнен начин.
Разпоредбата на чл.6 от ЗАНН сочи за административно нарушение онова деяние
/действие или бездействие/, което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по
административен ред. От цитираната легална дефиниция е видно, че за да представлява
дадено деяние административно нарушение следва в условията на кумулативност да са
2
налице два елемента-обективен и субективен /вина на нарушителя, която може да под
формата на умисъл и непредпазливост/.
В случая от показанията на актосъставителя и от приложените писмени
доказателства по безспорен начин не се установява наличието на обективния елемент – на
инкриминираните дата и място жалбоподателят да не е спазил изискването на закона да не
паркира на обособено за място, обслужващо хора с трайни увреждания.
Не се ангажираха доказателства, че на посочената дата в АУАН именно С. е паркирал
автомобила марка Тойота Корола с рег **** в гр.Пловдив, на ул.“Д-р Георги Странски“ №
3 на паркинг на МОЛ Плаза на мястото, определено за инвалиди.
Административнонаказателната отговорност е лична, и се ангажира по отношение на
лицето, извършило действието или бездействието, в което се изразява административното
нарушение. Изключение от това правило предвижда чл.188 от ЗДвП. Показанията на
актосъставителя, сочат, че автомобилът вече е бил паркиран, на място обозначено за
инвалид, с оглед на което не доказват по несъмнен и категоричен начин, че на посочената
дата ,именно С. е извършил описаното в АУАН и НП нарушение. Не може да се приеме, че
само защото той е лицето, което е било в лекия автомобил, е именно лицето, което не е
правоимащо да паркира на обособено място в цитирания паркинг.
От друга страна от събраните писмени доказателства и гласни, в лицето на св. Ч.,
безспорно се приема, че за този лек автомобил ,същата като лице, което е с трайни
увреждания, съгласно експертно решение №5312/07.12.20г от ТЕЛК е със 66% трайно
намалена работоспособност, има карта/стикер/, която й дава право да паркира, именно на
обособени места, предвид здравословното й ограничение. От друга страна, последната в
показанията си твърди, че именно картата за паркиране на хора с трайни увреждания била
поставена и винаги стояла на предното стъкло на автомобила.
Разпоредбата на чл.98, ал.2, т.4 от ЗДвП забранява паркирането на места, определени
за хора с трайни увреждания. От представените по делото писмени доказателства става ясно,
че за място обслужващо хора с трайни увреждания, компетентната комисия в Община
Пловдив разрешила издаване на разрешение за паркиране за нуждите на св. Черепова като
лице с трайни увреждания. На същото лице бил издаден и съответният знак за лек
автомобил - карта № 004784, даваща право на използване на място за паркиране на пътни
превозни средства, превозващи хора с трайни увреждания. Както пред актосъставителя, така
и във възражението си срещу съставеният му акт, а и в жалбата срещу процесното
наказателно постановление, жалб. С. твърди, че тази карта дава право на собственика Ч.
като правоимаща да ползва специфично паркомясто и, че жалбоподателят е чакал същата, за
да я вземе от МОЛ-а
Независимо от това, преди произнасяне по преписката, административно-наказващия
орган не възложил разследване на явно спорните обстоятелства, за които са били
представени редица документи в хода на производството по чл.36 от ЗАНН, цитирани по-
горе около установеното нарушение, в разрез с разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН.
3
Несъмнено, в хода на административното производство, преди издаване на НП останали
неизяснени и спорни, съществени за нарушението факти, а именно използван ли бил лично
и непосредствено л.а. Тойота Корола за обслужване на лицето с трайни увреждания Ч., към
момента, в който било установено паркирането в зоната на инвалидно парко място, или не.
При липсата на яснота за тези обстоятелства, се налага изводът, че и актосъставителят и
административнонаказващият орган приели за достатъчно за наличието на нарушението,
само факта на присъствие в лекия автомобил на лице, което не е правоимащо да паркира по
см на чл.98 ал.2 т.4 от ЗДвП. Това обаче, представлява само една презумпция за отсъствието
на правото, която според конструкцията на санкционната норма на чл.178д от ЗДвП не е
достатъчна, за да обоснове административнонаказателната отговорност. Според цитираната
правна норма, наказва се лице, което, без да има това право, паркира на място, определено
за превозно средство, обслужващо хора с трайни увреждания, или за превозно средство,
приспособено и управлявано от хора с трайни увреждания. Т.е. съществен елемент от
обективната страна на състава на нарушението не е отсъствието на документи
удостоверяващи това право, а липсата на самото право. При наличието на писмени
доказателства, съчетани с подробни и последователно отстоявани твърдения на
жалбоподателя, че е чакал в автомобил, който обслужва лице с трайни увреждания, на място
определено именно за това, АНО е бил длъжен да възложи разследване на тези, явно спорни
обстоятелства, което обаче той не сторил. Несъмнено, установяването на всички
правнозначими факти, касаещи извършването на нарушението, дееца, смекчаващите и
отегчаващи обстоятелства, следва да се извърши служебно от наказващия орган, съобразно
вменената му за изпълнение правораздавателна дейност. Налагането на административно
наказание без да е доказано осъществяването съставът на съответното административно
нарушение е в пряко противоречие с принципа на законоустановеност на основанията за
ангажиране на административно-наказателна отговорност /чл.6 от ЗАНН/.
Поради изложеното дотук, Съдът намира, че в административно-наказателното
производство не бяха установени и представени безпротиворечиви и несъмнени
доказателства за съществен елемент от обективната страна на състава на описаното и
санкционирано по чл.178д от ЗДвП нарушение, а имено за паркиране на място, определено
за паркиране на пътни превозни средства, обслужващи хора с увреждания, при липсата на
право за това. Горното прави наказателното постановление незаконосъобразно, поради
противоречието му с материалния закон.
По тези съображения съдът намира, че наказателното постановление следва да бъде
отменено.
С оглед изхода на спора, разноски се дължат на жалбоподателя. По делото е
направено искане за присъждане за разноски и е представен договор за правна защита и
съдействие за процесуално представителство и защита на жалбоподателя от адвокат, видно
от който е било уговорено и заплатено в брой възнаграждение в размер от 300 лв. Липсва
възражение за прекомерност от страна на въззиваемата страна, поради което и следва да
бъде присъдена именно тази сума на жалбоподателят и да бъде осъдена въззиваемата страна
4
за заплащането й.
Мотивиран от гореизложеното, ПРС – VІІ наказателен състав, постанови решението
си.
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ № 21-3389-000082/15.02.2021г. на Началник
ШЕСТО РУ към ОДМВР – гр.Пловдив, упълномощен с МЗ № 8121з-825/19.07.2019г. на
МВР, с което на В. И. С. ЕГН:********** **** е наложено административно наказание за
нарушение на чл.98 ал.2 т.4 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 178Д от
Закона за движение по пътищата е наложена ГЛОБА в размер на 200 /двеста/лева.
ОСЪЖДА ОД на МВР гр.Пловдив, Шесто Районно управление да заплати на В. И.
С. ЕГН:************** сумата в размер на 300 лв., представляваща сторените разноски в
производството пред РС-Пловдив.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд Пловдив в 14 – дневен
срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
5