№ 786
гр. Пазарджик, 23.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, X НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и
първа година в следния състав:
Председател:Таня Петкова
при участието на секретаря Соня Захариева
като разгледа докладваното от Таня Петкова Административно наказателно
дело № 20215220201049 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.
Образувано е по жалба от В. Г. М., с адрес с. В., ул. „36-та“ № 19, против
Наказателно постановление № 21-0340-000816 от 03.06.2021 г. издадено от Началник
на РУ- Септември при ОД на МВР-Пазарджик, с което за нарушение на чл.638 ал.3 от
КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева.
В жалба обобщено се излагат аргументи, за това че НП е незаконосъобразно, тъй
като не било извършено нарушението, поради което се иска отмяна на санкционния
акт.
В първото съдебно заседание жалбоподателката се явява лично, поддържа
жалбата и дава обяснения, в които не отрича че е управлявала процесния мотопед, без
за същия да има сключен договор за застраховка ГО, като сочи, че щяла да сключи на
следващия ден, но този ден трябвало спешно да отиде до аптеката.
Въззиваемата страна, редовно призована не изпраща законов или процесуален
представител. По делото е представено писмено становище по същество, в което са
изложени доводи за законосъобразност на НП, поради което се иска неговото
потвърждаване. Претендират се разноски за процесуално представителство.
Като взе предвид изложеното в жалбата и становището на процесуалния
представител на въззиваемата страна и прецени събраните по делото писмени и гласни
доказателства, при съблюдаване разпоредбата на чл.63 от ЗАНН, съдът прие за
установено следното:
Жалбоподателката е санкционирана с атакуваното НП за това, че на 27.05.2021 г.
около 16,45 часа в с. В., на ул. „Първа“, в непосредствена близост до сградата на
Кметство с. В., е управлявала мотопед марка „***“ с рег. № *** собственост на Г. В.
***, което е регистрирано по надлежния ред, но няма сключен договор за
1
задължителна застраховка гражданска отговорност.
По този повод против жалбоподателката бил съставен АУАН с бл. №
902136/27.05.2021 г. в нейно присъствие, след което й бил предявен и връчен екземпляр
от акта срещу подпис. С АУАН били иззети СУМПС, КТ и СРМПС Част ІІ. При
предявяването на акта жалбоподателката заявила и вписала в акта, че нямала
възражения по направените констатации.
Въз основа на акта на 03.06.2021 г. било издадено атакуваното НП. То било
връчено лично на санкционираното лице на 06.07.2021 г., видно от разписката към НП.
Жалбата против НП била подадена директно в съда на 08.07.2021 г., поради което е
процесуално ДОПУСТИМА, като подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице,
активнолегитимирано да инициира съдебен контрол за законосъобразност на
атакуваното НП пред компетентния съд.
Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на приетите писмени
доказателства, показанията на актосъставителя- св. В.В. и частично от обясненията на
жалбоподателката. Съдът кредитира изцяло събраните писмени доказателства и
показанията на св. В., които по съществото си са достоверни и непротиворечиви, като
по категоричен начин очертават гореописаната фактическа обстановка. Съдът не даде
вяра на обясненията на жалбоподателката в частта, в която се излагат твърдения, че по
спешност е трябвало да отиде до аптеката, затова се качила и управлявала мотопеда.
Тези й твърдения се опровергаха напълно както от показанията на св. В., така и от
събраните писмени доказателства.
При така установената фактическа обстановка, разгледана по същество жалбата
против НП е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Като инстанция по същество в производството по реда на чл.59 и следващите от
ЗАНН, районният съд осъществява цялостна проверка досежно правилното
приложение на материалния и процесуалния закон, независимо от основанията,
посочени в жалбата.
В този смисъл съдът намира за необходимо да посочи, че АУАН и НП са
съставени от компетентни лица. Съгласно чл.647 ал.1 от КЗ актовете за установяване
на административно нарушение се съставят в случаите по чл.638 ал.1- 3 и 5 и чл.639 от
длъжностните лица на службите за контрол по Закона за движението по пътищата. В
настоящия случай актосъставителят В.В. е заемал длъжност „мл. ПИ“ в РУ- Септември
при ОДМВР- Пазарджик, което е териториално звено на ОД на МВР- Пазарджик.
Според чл.647 ал.2 от КЗ наказателното постановление за нарушенията по чл.638
ал.1-3 и 5 и чл.639 се издават от директора на областната дирекция на Министерството
на вътрешните работи, в чийто район е установено нарушението, или от оправомощено
от него длъжностно лице. Видно от Заповед № 312з-1590/10.09.2016 г. на Директора на
ОДМВР Пазарджик (л.13), сред определените да съставят НП по КЗ са и началниците
на РУ при ОДМВР. В изпълнение на своите правомощия, съгласно цитираната
заповед, С. Б. като Началник на РУ- септември към ОДМВР- Пазарджик е съставила
обжалваното НП.
На следващо място АУАН е надлежно и своевременно съставен и отговаря на
изискванията на чл.42 и сл. от ЗАНН, с точно и ясно описание на нарушението с
посочване на датата и мястото на извършване на нарушението и обстоятелствата, при
които е било извършено. Същото се отнася и до атакуваното НП, което е съставено в
съответствие с реквизитите по чл.57 от ЗАНН. Дадената е правилната правна
квалификация- нарушение на чл.638 ал.3 от КЗ, която нарушена норма има и
2
санкционна част, нарушената разпоредба съдържа в себе си както състава на
нарушението, така и предвидената санкция при осъществяването му.
Съдебният контрол е ограничен в рамките на наказателното постановление, като
въз основа на приетите в него и потвърдени от доказателствата фактически
констатации и правни квалификации, съдът може да направи правните изводи за
законосъобразност и обоснованост на същото.
Не се спори по делото, че на посочените в НП дата, час и място
жалбоподателката е управлявала посоченото МПС и че същото е собственост на трето
лице- Г. ***.
Не е спорно също, че към момента на проверката управляваният от
жалбоподателката мотопед, което обстоятелство се установява при извършената от
съда служебно справка в Гаранционния фонд. Св. В. посочи, че мотопедът управляван
от жалбоподателката е бил спрян за проверка на установъчния пункт, където той и
колегата му са осъществявали пътен контрол във връзка с провеждана СПО, а именно
до сградата на кметството в с. В., намираща се на ул. „Първа“ в селото. При
извършената проверка, каквато била залегнала и за мотопедите съгласно провежданата
СПО, било установено, че управлявания от М. мотопед, бил без застраховка ГО, което
било установено чрез справка в информационните масиви на МВР. Пред полицейските
служители М. потвърдила, че мотопедът бил без застраховка и че е собственост на
нейния баща, но тъй като се карал само в селото затова нямал застраховка. Тя заявила
също, че трябвало да отиде до магазина затова управлявала мотопеда.
Установи се несъмнено също, че след извършената проверка е била сключена
нова валидна застраховка ГО, което се установява от приетата по делото като писмено
доказателство застрахователна полица (л.12) и извършената справка в Гаранционния
фонд.
Казано с други думи безспорно се установи по делото, че на посочените в НП
дата, час и място жалбоподателката М. е извършила административното нарушение, за
което й е повдигнато и адм. обвинение, т.е. ползвала е като е управлявала процесния
мотопед, който не е бил нейна собственост и за който в същото време не е имало
сключен и действащ договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност”
на автомобилистите.
При така установеното съдът намира, че правилно и законосъобразно е била
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателката на
основание чл.638 ал.3 от КЗ, като е наложена предвидената в твърд размер глоба от 400
лева.
Както се посочи по-горе, съдът не кредитира твърдението на жалбоподателката,
че е управлявала мотопеда инцидентно при т.нар. форсмажорно обстоятелство- да
отиде до аптеката. Тези й твърдения категорично се опровергаха от показанията на св.
В., който заяви, че пред него М. не е сочила такова или други форсмажорни
обстоятелства, а е заявила буквало „Какъв е проблемът да отида до магазина да си
взема нещо, след като управлявам само в населено място“. Тези негови обяснения се
подкрепят и от изготвената непосредствено след случая докладна записка, в която е
отразено именно това обстоятелство, че жалбоподателката е заявила, че тъй като
мотопедът се управлява само в с. В., затова същият няма застраховка. Следва да се има
предвид и обстоятелството ,че4 при предявяване на АУАН М. не е възразила срещу
направените констатации. Вярно е, че не е длъжна веднага да се брани срещу
повдигнатото й адм. обвинение, но когато е имала тази възможност и изрично е
3
вписала, че няма възражения, то това е първата индиция, че тя е извършила вмененото
й нарушение, а освен това и последващото й поведение и дадени обяснения следва да
се преценят на база именно това и първоначално поведение.
Но дори и да се приеме, че тя е отишла до аптеката по спешност, както твърди в
обясненията си, то самата тя заяви, че аптеката се намирала на центъра, точно където и
тя живеела. При това положение не е имало никаква належаща нужда от това да
управлява мотопеда, след като без проблемно и бързо е могла да стигне до аптеката., то
възражение, подкрепено от показанията на св. Овчаров, а именно че
Съдът не споделя и направеното с жалбата възражение, а именно че контролният
орган не е следвало да проверява дали управляваният мотопед има сключен договор за
ЗЗГО, тъй като жалбоподателката не била извършила друго адм. нарушение или не е
причинила ПТП. Според нея само в тези случаи следва да се проверява дали МПС има
сключена ЗЗГО. Това твърдение е абсурдно. Контролните органи имат задължението и
правото в всеки един момент, когато осъществяват контрол на правилата за движение
на пътя, да извършват и проверка дали управляваните ВПС имат сключен валиден
договор за ЗЗГО. Дори използваните в последните години АТСС имат такава функция
да засичат движение на ПС, за които впоследствие се проверява дали имат ГО.
Макар възражение в тази насока да не са направени, съдът намира за уместно да
посочи, че настоящият случай не е маловажен такъв по смисъла на чл.28 от ЗАНН.
Вярно е, че в случая нов договор е сключен, веднага след извършената от контролните
органи проверка, но пък от друга страна причините, поради които управляваното МПС
е било без сключен валиден договор за ЗЗ „ГО“ (управление само в с. В.), а в случая
конкретните такива не са били от форсмажорно естество, то е напълно неоправдано
това ПС да се управлява без да има ГО, без значение дали само в с. В., дали за няколко
минути, на късо разстояние и т.н., тъй като процесният мотопед е участник в
движението и след като за него да няма сключена задължителната застраховка, това би
поставило при евентуален пътен инцидент и друго увредено в резултат на него МПС в
невъзможност за удовлетворяване на собственика по специалния ред чрез
гарантирането плащане от фонда ГО.
От друга страна за законодателя е без значение обстоятелството дали и колко
време се управлява едно МПС, относно задължението за сключване на договор за ЗЗГО
за всички ПС, които не са спрени по надлежен ред от движение и са регистрирани на
територията на страната. Това е така, т.к. с тази норма се регулират съществени
обществени отношения. Не е ясно дали и колко време жалбоподателката, респ.
собственикът на мотопеда, нямаше да сключи договор, ако не беше проверен и не беше
установена неизправността му в това отношение, още повече че пред контролните
органи е заявено обстоятелството, че не се налага сключването на ЗЗГО, тъй като
мотопедът се управлявал само в с. В.. Дори и това да е инцидентна проява от страна на
въззивника, и на собственика на МПС, то това обстоятелство не може да обуслови по-
ниска степен на обществена опасност на конкретния случай в сравнение с останалите
такива от този вид.
Наложената глоба е в предвидения твърд размер 400 лева и това решение на
законодателя само потвърждава проявеното отношение към регулираните обществени
отношения, като е отчетено, че когато нарушението е извършено от водач е с по-тежка
степен на обществена опасност, тъй като при управлението винаги съществува
евентуален риск от настъпване на ПТП, за което следва да отговаря водача при
виновност от негова страна. Различна е отговорността на собственика, защото бидейки
само собственик без да е водач, при несключване на задължителния договор той само
4
създава евентуално възможност, ако настъпи пътен инцидент, да не може
пострадалият да търси правата си по реда, обезпечен от правилата на този вид
задължително застраховане.
Въз основа на изложеното наказателното постановление, като правилно и
законосъобразно следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото основателна се явява претенцията на процесуалния
представител на АНО за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Искането е
направено своевременно, в хода на съдебното производство с писменото становище,
преди делото да бъде обявено за решаване. На основание чл.63 ал.3 от ЗАНН следва да
се присъди юрисконсултско възнаграждение в полза на ОДМВР- Пазарджик, като ЮЛ
със самостоятелен бюджет, чието структурно звено е РУ- Септември- органът издал
НП. С оглед разпоредбата на чл.63 ал.5 от ЗАНН, възнаграждението следва да бъде
определено съгласно разпоредбата на чл.37 от Закона за правната помощ, съгласно
която заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на
извършената дейност и се определя от наредба на МС по предложение на НБПП. В
случая за защита в производство по ЗАНН, чл.27е от Наредбата за заплащането на
правната помощ предвижда възнаграждение от 80 до 120 лева. Настоящото
производство се разгледа в две съдебни заседания с разпит на 1 свидетел и изслушване
на жалбоподателката, като и в двете съдебни заседания юрисконсултът не е взел
участие и само е представил писмено становище с общи доводи по същество. Поради
това и съдът счита, че следва да присъди минималния предвиден в наредбата размер на
юрисконсултското възнаграждение, а именно 80 лева.
Така мотивиран и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, Районен съд Пазарджик в
настоящия си състав,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 21-0340-000816 от
03.06.2021 г. издадено от Началник на РУ- Септември при ОД на МВР-Пазарджик, с
което на В. Г. М., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „36-та“ № 19, за нарушение на
чл.638 ал.3 от КЗ е наложена глоба в размер на 400 (четиристотин) лева, като
законосъобразно.
ОСЪЖДА В. Г. М., ЕГН **********, с адрес с. В., ул. „36-та“ № 19, ДА
ЗАПЛАТИ на ОБЛАСТНА ДИРЕКЦИЯ НА МВР- гр. Пазарджик, представлявана от
директор, разноски в размер на 80 (осемдесет) лева за юрисконсултско
възнаграждение.
Решението подлежи на обжалване пред Административен съд- Пазарджик в
14- дневен срок от съобщението за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
5