№ 3931
гр. София, 21.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Е СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Иванка Иванова
Членове:Петър Люб. Сантиров
Ванина Младенова
при участието на секретаря Елеонора Анг. Г.
като разгледа докладваното от Иванка Иванова Въззивно гражданско дело №
20221100501467 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл.258 ГПК – чл.273 ГПК.
С решение № 20203761 от 27.10.2021 г., постановено по гр. д. №
2441/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, „Х.Л.Б.“ ЕООД е осъден да
заплати на К. С. С., сумата от 60 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди вследствие смъртта на С. С. С. – негов
баща, починал на 09.02.2018 г. по време на извършвана работа, възложена му
от работодателя „Х.Л.Б.“ ЕООД в гр. Швартберг, Република Австрия, ведно
със законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане,
като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 137 000 лв.
Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание чл.86, ал.1 ЗЗД,
сумата от 17 866, 67 лв. – лихва за забава за периода 09.02.2018 г. –
15.01.2021 г., като искът е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер
от 40 795, 55 лв. Ответникът е осъден да заплати на ищеца, на основание
чл.86, ал.1 ЗЗД, сумата от 4 480 лв. – лихва за забава върху изплатеното
застрахователно обезщетение от 63 000 лв. за периода 09.02.2018 г. -
22.10.2018 г., както и да заплати на основание чл.78, ал.1 ГПК, сумата от 269,
61 лв. – разноски по делото. ищецът е осъден да заплати на ответника, на
основание чл.78, ал.3 ГПК, сумата от 3 397, 02 лв. – разноски по делото.
ответникът е осъден да заплати по сметка на СРС, на основание чл.78, ал.6
ГПК, сумата от 3 445, 76 лв. – държавна такса, съразмерно с уважената част
от исковете. Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
на ответника ЗАД „Д.З.“ АД.
Срещу постановеното съдебно решение в частта, с която е отхвърлен
предявеният иск, е депозирана въззивна жалба от ищеца К. С. С.. Излага
1
съображения, че решението в обжалваната част е неправилно, постановено в
нарушение на материалния и процесуалния закон. От ангажираните по делото
свидетелски показания е установено, че отношенията му с баща му са били
изключително близки. Чували се често. Ищецът израснал с баща си, тъй като
с майка си не бил близък. Много му помагал баща му. Имал планове да се
върне в България, за да помага на ищеца и семейството му. Много тежко
понесъл загубата на баща си. С оглед на това счита, че справедливият размер
на дължимото обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди
възлиза на 200 000 лв., от които е приспаднал изплатеното застрахователно
обезщетение от 63 000 лв., като претендира по делото разликата от 137 000
лв. В срока по чл.131 ГПК ответникът не е направил възражение за
съпричиняване, поради което същото е прекрудирано. Поддържа, че третото
лице – помагач не може да релевира преклудираните възражения на
ответника. Счита, че определеното от съда обезщетение за претърпените от
него неимуществени вреди не справедливо и не отчита изключително тежко
преживяната от него загуба на баща му. Последният е издържал ищеца, което
счита, че го определя като стожер на семейството и упора. Моли съда да
отмени решението в обжалваната част и да уважи изцяло предявения иск.
Претендира сторените по делото разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ответника „Х.Л.Б.“ ЕООД, с който я оспорва. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е правилно и
законосъобразно. Счита, че ищецът не е успял да докаже твърденията си на
депресия и времето, което му е било нужно, за да се възстанови след загубата
на баща си, което от своя страна да изпълнява стойността на претендирания
от него размер на исковете. По делото не е изслушала съдебно –
психиатрична или съдебно – психологична експертиза, въз основа на която да
се направи извод за наличие на депресия при ищеца. Недоказано е останало и
твърдението на ищеца, че е припаднал в болницата. Заеманата от
пострадалия длъжност „международен шофьор“ е предполагала честата му
липса от реалния живот на сина му. , което не може да се компенсира с
разговори по телефона. Позовава се на заинтересованост на разпитаните по
делото свидетели, поради близостта им с ищеца. Моли съда да потвърди
решението в обжалваната част.
Постъпила е въззивна жалба и от ответника срещу горепосоченото
съдебно решение в частта, с която е уважен предявеният иск. Излага
съображения, че решението в обжалваната част е необосновано и неправилно.
Счита, че е налице погрешна интерпретация на събраните по делото гласни
доказателства. Определеното обезщетение е в завишен размер. Ако травмата
на ищеца е била твърде дълбока, същият е нямало да полага или да се опитва
да полага грижи за детето с раждането на детето му е помогнало за
преодоляване на вредите. Моли съда да отмени решението в обжалваната
част и да отхвърли изцяло предявения иск. Претендира сторените по делото
разноски.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на
въззивната жалба от ищеца, с който я оспорва. Излага съображения, че
решението в обжалваната част е правилно и законосъобразно. Счита, че по
делото са доказани претърпените от него неимуществени вреди, заявени в
исковата молба. Моли съда да потвърди решението в обжалваната част.
2
Постъпила е въззивна жалба от третото лице – помагач „Д.З.“ АД
срещу горепосоченото съдебно решение в частта, с която е уважен
предявеният иск. Поддържа възражението си за груба небрежност от страна
на пострадалия, който не е използвал надлежно предоставените му от
работодателя със списък работно облекло и необходи за случая лични
предпазни средства. На работника е бил проведен първоначален, предпътен и
на работното място инструктажи по безопасност и здраве при работа, но той е
нарушил предоставените му от работодателя вътрешни документи,
включително ръководството за работа на шофьора при ответното дружество,
както и чл.6 от трудовия му договор. С неправомерните си действия и
бездействия, в нарушение на писмените инструкции пострадалият е поставил
собственото си здраве в сериозна опасност и е станал единствена причина за
реализиране на увреждането. В съставения протокол № 53/07.08.2018 г. на
НОИ – ТП София –град като причина за възникване на трудовата злополука е
посочена липсата на необходимите лични предпазни средства. Като не е
съобразил приносът на пострадалия, решаващият съд е постановил
неправилен съдебен акт. Счита, че определеното от решаващия съд
обезщетение за претърпените то ищеца неимуществени вреди не е съобразено
с установения в чл.52 ЗЗД принцип на справедливостта. Съдът не е съобразил,
че ищецът е в зряла възраст, изградил е свой дом и семейство – имал е
съпруга, очаквал е дете. Ищецът е живеел отделно от своя баща, който в по –
голямата част от годината е бил командирован от своя работодател в
чужбина. Съдът не е съобразил и икономическата обстановка в страната към
процесния период. Определеното съда обезщетение в размер на 123 000 лв.
Счита, че не намира своята обществени и икономическа обосновка, а е
прекомерно и и е в нарушение на баланса между вредите и определеното
обезщетение. Поддържа, че този размер на обезщетението не е съобразен с
формираната съдебна практика за подобни случаи. Моли съда да отмени
решението в обжалваната част.
В срока по чл.263, ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор от
насрещната страна.
Съдът, след като прецени представените по делото доказателства и
обсади доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл.12 ГПК и чл.235,
ал.2 ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:
СРС е сезиран с обективно, кумулативно съединени искове
съответно с правно основание чл.200 КТ и чл.86 ЗЗД. Ищецът твърди, че С. С.
С. е заемал длъжността „шофьор международни превози“ в ответното
дружество по силата на трудов договор № 14/04.12.2015 г. на 07.02.2018 г.,
около 15.00 ч. същият е работил в гр. Швартберг, Република Австрия, на ул.
„****, в базата на работодателя. Бил е ангажиран с товаренето на нови
автомобили върху седалков влекач, като се намирал в предната му част.
Изкачвайки стълбата по кабината на шофьора, за да позиционира правилно
колата, стъпил на последното стъпало преди горната рампа, когато се
изпуснал от стълбата, политнал назад и паднал. В резултат на падането
получил тежки наранявания и починал на 09.02.2018 г. С разпореждане за
трудова злополука № 220018/17.08.2018 г. на НОИ, ТП – София град,
потвърдено с решение № 4585/02.07.2019 г. по адм. д. № 11003/2018 г. на
АССГ, 70 състав, настъпилата злополука е призната за трудова. Ищецът е
единствен наследник на пострадалия служител. Твърди, че е отгледан от
3
баща си, тъй като майка му го изоставила докато бил много малък. Живеели
заедно с баща му в една съща. С. С. бил изключително грижовен родител.
Прекарвал изцяло времето си със своя син. Постоянно подържали връзка по
телефона и разговаряли всеки ден, когато пътувал. Споделяли общо хоби –
каране на мотори. Всяка Коледа празнували заедно. Преживял изключително
тежко смъртта на баща си. Още преди неговата смърт управителят на
ответното дружество му съобщил, че е починал. Отишъл на място в Австрия
и като видял баща си в болницата, припаднал. Не можел да се съвземе с
часове. След смъртта на баща му започнал да приема множество
успокоителни лекарства, тъй като не можел да действа нормално, да спи.
Баща му бил стожер на семейството, изключително много помагал на ищеца
финансово и морално. Претърпял личностов срив, затворил се в себе си и се
отдръпнал от света, преустановил контактите си и работата си. Изгубил
подкрепата си. Не успял пълноценно да преживее първите моменти с
новороденото си дете, тъй като бил съкрушен от загубата на баща си. И
понастоящем не можел да преодолее загубата на баща с На 03.11.2017 г.
между ответника и ЗАД „В.И.Г.“ АД е сключена застраховка „Трудова
злополука“, по която на 22.10.2018 г. му е изплатено застрахователно
обезщетение в размер на 63 000 лв. счита, че справедливият размер на
обезщетението за претърпените от него неимуществени вреди възлиза на
200 000 лв., от които следва да се приспадне изплатеното от застрахователя
обезщетение. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да
му заплати сумата от 137 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди, сумата от 40 795, 55 лв. – лихва за забава за периода
09.02.2018 г. – 15.01.2021 г., сумата от 4 480, лв., представляваща мораторна
лихва върху изплатеното от застрахователя обезщетение в размер на 63 000
лв. за периода 09.02.2018 г. – 22.10.2018 г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от момента на завеждане на делото до окончателното
изплащане. Претендира сторените по делото разноски.
С постъпилия в срока по чл.131 ГПК писмен отговор на исковата
молба ответникът оспорва предявения иск. Управителят на ответното
дружество е съобщил на ищеца за настъпилата злополука, както и че
пострадалият все още е жив, но е в кома. За сметка на работодателя заедно с
неговия брат са заминали за Австрия. Оспорва твърдението, че ищецът
припаднал в болницата, че е настъпил личностов срив. Пострадалият не е бил
постоянно с ищеца поради упражняваната от него професия на международен
шофьор. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявения
иск. Претендира сторените по делото разноски. Отправено е искане за
привличане на трето лице – помагач „ЗАД „Д.З.“ АД.
С определение от 09.03.2021 г. СРС е конституирал ЗАД „Д.З.“ АД
като трето лице – помагач на ответника.
Третото лице – помагач е депозирало писмен отговор на исковата
молба, с който оспорва предявения иск. Твърди, че само и единствено
действията на пострадалия са причина за настъпване на процесната трудова
злополука и реализиране на вредоносния резултат. Позовава се на допусната
груба небрежност, тъй като пострадалия е могъл да съобрази
неблагоприятните климатични и други условия за работа на открито –
снеговалеж, хлъзгава работна площадка, не е използвал надлежно
предоставените му от работодателя със списък работно облекло и
4
необходими за случая лични предпазни средства. Счита, че претендираното
обезщетение е завишено по размер. И не е съобразено с принципа за
справедливост, установен в чл.52 ЗЗД. Отговорността на дружеството е
лимитирана до 100 000 евро за едно пострадало лице. Договорено е
самоучастие на застрахования в размер на 5 процента, но не по – малко от 250
евро за всяка щета. Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли
предявения иск.
Видно от представения по делото трудов договор № 14/04.12.2015 г.
С. С. С. е работел при ответника, като е заемал длъжността „шофьор
международни превози“.
С декларация за трудова злополука вх. № 360/18.04.2018 г.
ответното дружество е декларирало пред НОИ – ТП София град настъпила на
07.02.2018 г. злополука в централната база на дружеството в Швертберг,
****, окръг Перг, Австрия, на асфалтова площадка между товарения автовоз
и паркирания до него камион. Пострадалият служител е изпълнявал работа по
обучение за товарене на автомобили на автовоз. Пострадалият С. С., заедно с
М. Г. се е намира върху автовоза. М. Г. е паркирал на горната платформа
първия автомобил, като по време на злополуката се е намирал в автомобила и
заедно със С. С. са се приготвили да го обезопасят. С. С. се е качвал по
стълбата от страната на кабината на шофьора на 2, 50 м. от земята, стъпвайки
на последното стъпало, се подхлъзва от стълбата, политва назад и пада на
асфалта между товарения от него и колегата му автовоз и друг, паркиран до
него камион. Увреждането е настъпило при опит да укрепи първата
паркирана на горната платформа от автовоза кола, когато С. С. се подхлъзва
на стълбата, изпуска се от нея и пада на асфалтовата площадка на базата
между автовоза и паркирания до него друг камион. В резултат на това са
настъпили увреждания в тилната част на главата с евентуални вътрешни
наранявания.
Съгласно протокол № 53 от 07.08.2018 г. за резултатите от
извършеното разследване на злополуката, станала на 07.02.2018 г. с
пострадал, съставен от НОИ, ТП София град, комисията е установила, че
пострадал е С. С. С.. Злополуката е настъпила в Австрия, Швертберг, ****,
окръг Перг, на асфалтова площадка между товарения автовоз и паркирания до
него камион, около 14.55 ч. констатирано е провеждане на инструктажи по
безопасност и здраве при работа: начален на 07.12.2015 г., периодичен на
27.10.2017 г. и ежедневен на 27.10.2017 г. В деня на злополуката С. С. е
изпълнявал служебните си задължения – провеждане на обучение на група от
нови шофьори в Австрия. Пострадалият е бил ангажиран около 14.55 ч. с
товаренето на нови автомобили върху седлови влекач на базата на ответното
друже8ство, като в същия ден е обучавал своя колега М. Г.. След като
последният закарал предназначен за товарене автомобил на горната
платформа на камиона, С. и Г. се приготвили да го обезопасят. За целта и
двамата се намирали на височина от 2, 5 м. върху камиона. Валяло сняг,
когато С. С. вероятно при погрешна стъпка пада от височината на кабината на
водата, откъм страната на водача и остава да лежи на асфалтовия паркинг в
безсъзнание. Пострадалият е починал на 09.2022018 г. вследствие на тежките
си наранявания. Комисията е установила, че ответникът не е изпълнил
задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на труд на С.
С. С., като е допуснал на 07.02.2018 г. да извършва трудова дейност на
5
височина 2, 50 м. без необходимите предпазни средства, а именно: защитна
каска на главата защитни обувки за краката с противохлъзгаща подметка,
защитни ръкавици за ръцете. Ответникът не е изпълнил задължението си са
оцени риска за здравето и безопасността на работещите от неблагоприятните
климатични условия при работа на открито. Ответникът и „Х.Л.“ Австрия не
са осигурили съвместно по писмена договореност безопасни условия на труд.
Комисията е приела, че причина за настъпилата злополука е, че ответникът не
е изпълнил задължението си да осигури здравословни и безопасни условия на
труд на пострадалия, като е допуснал на 07.02.2018 г. да извършва трудова
дейност на височина 2, 50 м. без необходимите лични предпазни средства,
посочени по – горе, както и не е изпълнил задължението си да оцени риска за
здравето и безопасността на работещите от неблагоприятните климатични
условия при работа на открито.
С разпореждане № 22018 от 17.08.2018 г. на НОИ-ТП София град, на
основание чл.60, ал.1 КСО декларираната злополука вх. № 360/18.04.2018 г.
от ответника, станала със С. С. С., е приета за трудова злополука по чл.55,
ал.1 КСО. Злополуката е станала през време на работа и по повод на
извършвана работа – при опит да укрепи първата паркирана на горната
платформа от автовоза кола, пострадалият се подпъхва на стълбата и пада от
височина 2, 5 м. на асфалтовата площадка. Вследствие на тежките
наранявания пострадалият е починал на 09.02.2018 г. с решение №
4585/02.07.2019 г., постановено по адм. д. № 11003/2018 г. по описа на АССГ,
ІІІ Отделение, 70 състав, е отхвърлена молбата на „Х.Л.Б.“ ЕООД срещу
решение № 1040-21-438 от 18.09.2018 г. на директора на ТП на НОИ София-
град, с което е оставена без уважение жалба вх. № 51010210360#2/05.09.20218
г. на дружеството, като неоснователна и е потвърдено разпореждане № 22018
от 17.08.2018 г. на длъжностно лице по чл.60, ал.1 КСО.
Видно от представеното удостоверение за наследници С. С. С.,
починал на 09.202.2018 г., е оставил за свой единствен наследник по закон К.
С. С. – син.
По делото е представена застрахователна полица по задължителна
застраховка „Трудова злополука, със срок на действие 03.11.2017 г. –
02.11.2018 г., сключена между ответното дружество и „Булстрад В.И.Г.“ АД.
Представен е сертификат към застрахователна полиза Булстрад бонус травел,
съгласно който е удостоверено, че С. С. С. е застрахован при условията на
горепосочената застрахователна полица.
От показанията на разпитаната пред СРС свидетелка Д.Н. С.а –
съпруга на ищеца, се установява, че инцидентът настъпил през месец
февруари. В този момент свидетелката била в напреднала бременност.
Ищецът й казал, че е станал инцидент с баща му – паднал и бил закаран в
болница. По – късно им се обадили по телефона, като им казали, че бащата на
ищеца нямало да се събуди, не могат нищо да направят, не можели да го
оперират, бил в мозъчна смърт. Ищецът приел случващото се много тежко.
Цяла нощ плакали. На следващата сутрин заминал за Австрия, за да се види с
баща си. Преди да замине получили обаждане от Австрия, че баща му
починал. На място разбрал, че не бил починал, поддържали го жив, за да даде
съгласие за донорство. Ищецът бил изключително близък с неговия баща.
Ищецът го боготворял. Имали прекрасни взаимоотношения чували се много
често по телефона. Като си идвал от Австрия прекарвали време заедно.
6
Помагал им много. Бил горд, че ще става дядо. Чакал с нетърпение да види
внучето си. Споделяли си всичко. Нямал търпение да се върне, за да прекарат
време заедно. Моторите били негова голяма страст. Заедно с ищеца ходели на
събори. Майката на ищеца се грижила за него в първите една-две години. .
след това се виждали веднъж на един-два месеца. Ищецът останал да живее
при баща си, който заедно с баба му се грижили за него. Ищецът бил по –
близък с баща си отколкото с майка си. Ищецът ежедневно поддържал връзка
с баща си. Чували се по няколко пъти на ден, да разкаже как е минал деня му,
къде е ходил през почивните дни. Бащата на ищеца се интересувал от
състоянието на бебето. Имал планове след раждането му да се върне в
България и да им помага при отглеждането му, да прекарва повече време с
него, да го научи да кара колело, мотор. Ищецът приел много тежко загубата
на баща си. Плачел всяка вечер, отслабнал, не се хранел много. Било му
тежко. Свидетелката не знаела как да го успокои. Сънувал постоянно баща си,
затворил се в себе си. Раждането на детето им месец по – късно помогнало да
не изпадне в още по – дълбока депресия. Свидетелката знаела за отношенията
на ищеца с майка му от него и от баба му. Ищецът поддържал отношения с
майка си, но бил по – близък с баща си, тъй като прекарал повече време с него
като малък и след това. Преди години работели заедно с ищеца и неговата
майка. Понастоящем ищецът не бил възстановен. Апатията при ищеца
продължила няколко месеца след раждането на детето.
От показанията на свидетеля К. С. С. – чичо на ищеца, се установява,
че знае, че брат му е работил при ответника в Австрия, като е обучавал млади
шофьори. В процеса на работата е паднал от втория етаж на автовоза, след
което починал. Ищецът е баща му били много близки. Ищецът живеел само с
баща си от 2-3 - годишна възраст, след раздялата на неговите родители.
Ищецът имал много близки, много силни отношения с баща си, много били
привързани един към друг. Когато ищецът разбрал за инцидента, се обадил на
свидетеля. Два-три дена били в неведение. Отишли на място. Ищецът много
тежко приел смъртта на баща си. Ищецът поддържал постоянно връзка с
баща си, който бил най-близкият му човек. Съпругата му помогнала да се
справи. В Австрия били два дена. Свидетелят бил близък с ищеца. Той още се
възстановявал от инцидента. Грижил се за детето си. След инцидента ищецът
се затворил в себе си.
От показанията на свидетеля К.И.М. се установява, че е служител
при ответника, работел като шофьор. Спомнял си за процесния инцидент..
запознал се с роднините на пострадалия. Познавал го от 2006 г. присъствал
на място след инцидента. На следващия ден неговият пряк ръководител Б.А.
го уведомил, че трябва да посрещне сина и брата на починалия С. С..
Трябвало да поеме всичките им разноски за път, храна и хотел, да ги настани
в хотела и на следващия ден да ги заведе в болницата. След като посрещнал
роднините на пострадалия, ги завел в хотел. Не са отишли веднага в
болницата, а на следващия ден. Не е влизал заедно с роднините в болничната
стая, но бил в във фоайето. Ищецът бил много напрегнат. В болницата
имало българка, която им дала по едно успокоително лекарство. Свидетелят
не си спомня ищецът да е припадал в болницата. Останали в хотела 3-4 дни,
след което свидетелят ги изпратил. Свидетелят не е запознат с отношенията
на ищеца с пострадалия. Той бил през цялото време с роднините на
пострадалия. Ищецът бил видимо добре, свидетелят не бил забелязал нищо.
7
От заключението на вещото лице д-р Д.Н.Н. – съдебен лекар, по
изслушаната пред СРС съдебномедицинска експертиза се установява, че на
07.02.2018 г. пострадалият С. С. С. е получил тежка съчетана травма,
изразяваща се в: тежка черепно-мозъчна травма – множество фрактури на
черепа, травматичен кръвоизлив под меката мозъчна обвивка двустранно,
навлизане на въздух в черепната кухина, дифузен мозъчен оток; разкъсно-
контузни рани тилно; лицева травма – счупване на костите на носа, навлизане
на въздух интерарбитално, хематоми, хематоми под сводовете на орбитите;
тежка гръдна травма: серийни счупвания на ребра в ляво, двустарнни
белодробни контузии, хематоракс в ляво; коремнна травма – разкъсване на
слезката, малка стомашна десорзия. На 09.02.2018 г. пострадалият е починал с
картината на мозъчна смърт. На 12.08.2018 г. е проведена съдебномедицинска
аутопсия на поминалия. Вещото лице приема, че смъртта на С. Славков С. се
дължи на дихателна и сърдечно-съдова недостатъчност в резултат на тежката,
несъвместима с живота черепно - мозъчна травма. Установените травматични
увреждания са получени от действието на твърди тъпи премети с широка
контактна повърхност и значителна кинетична енергия, които по своята
морфологична съвкупност и тежест съответстват да са получени при падане
от високо върху терен. Между процесната злополука, установените травми и
смъртта на С. е налице пряка причинно – следствена връзка.
При изслушването му вещото лице е пояснило, че е ползвал цялата
налична по делото медицинска документация, свързана с инцидента.
Травмата е с огромна кинетична енергия. Получена е от падане от високо. Не
може да се изчисли то колко високо е паднало лицето. Малко над ръста на
човека е граничната стойност между падане от собствен ръст и падане от
високо. В случая пострадалият е бил жив в момента на постъпване на
лечебното заведение. Напълно е изключен болестен процес, довел до
падането от съответната височина, предвид извършените изследвания. Не са
установени болестни промени в централната нервна система. Няма съдови
инциденти, които да са довели до светозамайване или нещо друго, което са е
в причинна връзка с падането. Пострадалият е нямал инфаркт, ритъмни
нарушения. Установено е, че пострадалият няма отклонение от
кардиологичния статус, няма инфаркт, мъждене на сърцето. Скенерът, който е
направен на цялото тяло, не установява аневрзми или разкъсвания на
аневризми, не е установено микро инфаркт, инсулт, отхвърлени са диабетни
стойности, които да в причинно – следствена връзка.
Съдът възприема заключението на вещото лице като обективно,
обстойно и задълбочено обосновано. Вещото лице е съобразило относимите
за поставените задачи материали. Заключението му изцяло кореспондира с
останалите събрани по делото доказателства.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема от
правна страна следното:
Въззивните жалби са подадени в срока по чл.259, ал.1 ГПК,
изхождат от легитимирани страни, като същите са процесуално допустими.
Разгледана по същество, жалбите на ответника и третото лице – помгач са
частично неоснователни, а жалбата на ищеца е изцяло неоснователна..
Съгласно нормата на чл.269 ГПК се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като
по останалите въпроси съдът е ограничен от посоченото в жалбата.
8
При извършена служебна проверка въззивният съд установи, че
обжалваното решение е валидно, като същото е процесуално допустимо.
СРС е сезиран с иск с правно основание чл.200 КТ - за заплащане на
обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди, свързани с
настъпилата на 07.02.2018 г. трудова злополука, както и лихва за забава от
датата на трудовата злополука, включително и върху изплатеното
застрахователно обезщетение. Съгласно нормата на чл.200, ал.1 КТ, за вреди
от трудова злополука, които са причинили инвалидност на работника или
служителя, работодателят отговаря имуществено независимо от това дали
негов орган или друг негов работник или служител има вина за настъпването
им.
Понятието трудова злополука е легално дефинирано в чл.55 от
Кодекса за социално осигуряване (КСО). Съгласно първата алинея на тази
норма трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало
през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при
всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило
неработоспособност или смърт. В чл.57 КСО и сл., както и в издадената на
основание чл.57, ал.3 КСО Наредба за установяване, разследване,
регистриране и отчитане на трудови злополуки, е регламентиран редът за
деклариране и разследване на трудовите злополуки. Съгласно нормата на
чл.60 КСО длъжностното лице, определено от Ръководителя на ТП на НОИ,
въз основа на документите в досието, в 7 – дневен срок от декларирането
издава разпореждане за приемане или неприемане на злополуката за трудова.
Липсва спор между страните, а и от ангажираните по делото
доказателства се установи, че в случая е постановено влязло в сила
разпореждане № 22018 от 17.08.2018 г. на длъжностно лице на НОИ-ТП
София град, с което декларираната от ответника злополука, настъпила на
07.02.2018 г., е приета за трудова по смисъла на чл.55, ал.1 понастоящем
КСО. Наред с това към момента на настъпването й страните са били
обвързани от трудов договор. Смъртта на пострадалия е причинена в резултат
на настъпилата злополука.
Отговорността на работодателя е обективна, поради което не е
необходимо наличието на вина. Ето защо съдът счита, че са налице
предпоставките на чл.200 КТ и следва да се ангажира отговорността на
работодателя за причинените на служителя имуществени и неимуществени
вреди от трудовата злополука.
Спори се между страните в производството относно размера на
определеното обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от ищеца, в
качеството му на син на пострадалия служител.
Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от
съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно задължителните
разяснения, дадени с ППВС № 4/23.12.1968 г., понятието „справедливост“ по
смисъла на чл.52 ЗЗД обаче не е абстрактно понятие. То е свързано с
преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства,
които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на
обезщетението. Такива обективни обстоятелства при телесните увреждания
могат да бъдат характерът на увреждането, начинът на извършването му,
обстоятелствата, при които е извършено, допълнителното влошаване
състоянието на здравето, причинените морални страдания, осакатявания,
9
загрозявания и пр. От значение са и редица други обстоятелства, които съдът
е длъжен да обсъди и въз основа на оценката им да заключи какъв размер
обезщетение по справедливост да присъди за неимуществени вреди.
В конкретния случай ищецът е син на пострадалия. Същият е имал
силна връзка с него, бил изключително близък с него, тъй като е отгледан от
баща си след 2-3 годишната му възраст, след развода на родителите му.
Макар пострадалият да е командирован често в чужбина, същият е поддържал
чести контакти по телефона с ищеца, споделяли си всичко, а при престоя си в
страната, се виждали често. Общували пълноценно, споделяли общо хоби –
управление на мотори, много им помагал. Ищецът го придружавал по събори.
С нетърпение очаквали раждането на детето на ищеца. Имали планове
пострадалият да се върне в България и да помага за отглеждането на внука си.
Внезапната смърт на пострадалия се е отразила изключително тежко на
ищеца. Същият се затворил в себе си, изпаднал в апатия, плачел, не се хранел
добре. И понастоящем ищецът не се е възстановил от преживяното. Към
датата на трудовата злополука ищецът е бил на 31 години, живеел е
самостоятелно, създал е свое семейство. Пострадалият от своя страна е бил в
активна, трудоспособна възраст – 62 години. Претърпените от ищеца
неимуществени вреди се установяват от показанията на свидетелите
Димитрина С.а и К. С.. Съдът възприема показанията им, ценени съобразно
изискванията на чл.172 ГПК, тъй като те са логични и последователни и
възпроизвеждат преките и непосредствени впечатления на свидетелите. По
делото не са ангажирани доказателства, които да разколебаят
доказателствената им стойност.
Неоснователен е доводът на ответника, че ако травмата на ищеца е
твърде дълбока, довела до тежка депресия, същият е нямало да полага или да
се опитва да полага грижи за детето си. Ищецът не е заявил такива твърдения
в исковата молба, поради което тези факти са извън спорния предмет, поради
което не е налице неизпълнение на доказателствена тежест от страна на
ищеца.
Предвид съществуващата силна емоционална връзка между
пострадалия и ищеца, негативното отражение на смъртта на пострадалия
върху ищеца и съобразявайки принципа на справедливост, залегнал в
разпоредбата на чл.52 ЗЗД, както и задължителните разяснения, дадени с
ППВС № 4/23.12.1968 г., включително и икономическите условия към датата
на настъпване на трудовата злополука, въззивният съд счита, че
обезщетението за претърпените от ищцата неимуществени вреди във връзка с
настъпилата на 07.02.2018 г. трудова злополука и последвалата на 09.02.2018
г. смърт на пострадалия възлиза на 73 000 лв., което ще го възмезди в най -
пълна степен за претърпените от него болки и страдания (решение № 218 от
15.03.2021 г. по гр. д. № 1092/2020 г. на ВКС, ГК, ІV ГО; решение № 94 от
29.05.2019 г. по гр. д. № 2649/2018 г. на ВКС, ГК, ІV ГО).
На основание чл.200, ал.4 КТ дължимото обезщетение следва да се
намалява с размера на получената сума от ищеца по сключения договор за
застраховане на работниците и служителите, който възлиза на 63 000 лв.
Спори се между страните в производството дали в предмета на
делото е включено възражение по чл.201, ал.2 КТ, че пострадалият е
допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба небрежност,
заявено от третото лице – помагач.
10
С писмения отговор на исковата молба ответникът не е релевирал
възражение, че пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е
допуснал трудова злополука. Такова възражение е заявено от третото лице –
помагач на ответника с депозирания от него писмен отговор на исковата
молба.
Съгласно разясненията, дадени с решение Разрешението № 68 от
15.07.2014 г. по гр. д. № 5985/2013 г. на ВКС., ГК, ІІІ ГО, постановено по реда
на чл.290 ГПК, подпомагащата страна е участник в процеса от момента на
нейното конституиране, в резултат на което ще настъпи обвързване на
третото лице с мотивите на решението в отношенията му със страната, която
го е привлякла. Поради това законът дава право на привлеченото трето лице
да извършва всички процесуални действия в защита на страната, на която
помага, с изключение на действията, представляващи разпореждане с
предмета на спора, към което изключение при действащата уредба на чл.133
ГПК във връзка с чл.131, ал.2, т.5 ГПК следва да се прибавят и действия,
представляващи предявяване на преклудирани за ответника възражения.
Доводът за принос за настъпилата злополука поради груба небрежност се
заявява по реда на възраженията. На подмопагаща ответника страна не може
да се даде възможност да го упражни, щом за самия ответник не съществува
възможност да въведе възражението в отношенията си с ищцовата страна.
Ето защо, след като ответникът не е релевирал такова възражение в
рамките на срока по чл.131 ГПК, не може подпомагащата ответника страна да
заяви за първи път това възражение спрямо ищеца. С оглед на това в спорния
предмет не се включва своевременно релевирано възражение, че
пострадалият е допринесъл за трудовата злополука, като е допуснал груба
небрежност. Отделен е въпросът, че по делото няма никакви доказателства в
тази насока, а се установиха съществени пропуски от страна на работодателя
във връзка с осигуряването на здравословни и безопасни условия на труд на
пострадалия служител, както и не е оценил риска за здравето и безопасността
на работещите от неблагоприятните климатични условия при работа на
открито.
По изложените съображения и доколкото по делото не е
своевременно заявено възражение за допусната груба небрежност от страна
на пострадалия, нормата на чл.201, ал.2 КТ не може да намери приложение,
поради което отговорността на работодателя не може да бъде намалена.
Доколкото дължимото обезщетение за неимуществени вреди възлиза
на 73 000 лв., а изплатеното застрахователно обезщетение възлиза на 63 000
лв., предявеният иск се явява основателен за сумата от 10 000 лв.
Във въззивното производство не са релевирани възражения относно
момента на изпадане на ответника в забава и относно периода на забавата,
поради което и на основание чл.269 ГПК тези въпроси стоят извън пределите
на въззивния контрол и не следва да се обсъждат по същество. Доколкото
предявеният иск за главницата е основателен за 10 000 лв., искът за
заплащане на мораторна лихва за периода на забавата 09.02.2018 г. –
25.01.2021 г. възлиза на 2 978, 02 лв.
Тъй като крайните изводи на двете инстанции съвпадат частично,
обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която е уважен
предявеният иск за главницата за сумата над 10 000 лв. до 60 000 лв., както и
в частта, с която е уважен предявеният иск за заплащане намораторна лихва
11
за сумата над 2 978, 02 лв. до 17 866, 67 лв., като исковете в тази им част
следва да се отхвърлят. Решението в останалата част следва да се потвърди.
По разноските по производството:
При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 ГПК в полза на
жалбопоздателя – ответник следва да се присъди сумата от 682, 76 лв.,
представляваща сторени във въззивното производство разноски по
съразмерност.
Обжалваното решение следва да се отмени в частта, с която в тежест
на ответника са възложени разноски за сумата над 57 лв. до пълния присъден
размер от 269, 61 лв.
На ответника следва да се присъди сумата от 1 218, 19 лв. – сторени
в производството пред СРС разноски.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 20203761/27.10.2021 г., постановено по гр. д.
№ 2441/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, В ЧАСТТА, с която
„Х.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ж. к. „Суходол“, ул. ****, е
осъден да заплати на К. С. С., ЕГН **********, с адрес с. ИВ.не, ул. ****,
сумата над 10 000 (десет хиляди) лв. до 60 000 (шестдесет хиляди) лв., на
основание чл.200 КТ, представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди вследствие на смъртта на С. С. С. – баща на К. С. С.,
което лице е починало на 09.02.2018 г., вследствие на трудова злополука,
настъпила на 07.02.2018 г. по време на извършвана работа, възложена му от
работодателя „Х.Л.Б.“ ЕООД, в гр. Швартберг, Република Австрия, ведно със
законната лихва, считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на
сумата, да заплати на основание чл.86, ал.1 ЗЗД сумата над 2 978, 02 (две
хиляди деветстотин седемдесет и осем лева и две стотинки) лв. до 17 866, 67
(седемнадесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
стотинки) лв., представляваща лихва за забава за периода 09.02.2018 г. –
15.01.2021 г., както и за заплащане на сумата над 57 петдесет и седем) лв. до
269, 61 (двеста шестдесет и девет лева и шестдесет и една стотинки) лв., на
основание чл.78, ал.1 ГПК, представляваща разноски по делото, като вместо
това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ исковете, предявени от К. С. С., ЕГН **********, с
адрес с. ИВ.не, ул. **** и съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв. Б. Л.,
срещу „Х.Л.Б.“ ЕООД, ЕИК ****, с адрес гр. София, ж. к. „Суходол“, ул. ****
и съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв. В. К., с правно основание чл.200,
ал.1 КТ – за заплащане на сумата над 10 000 (десет хиляди) лв. до 60 000
(шестдесет хиляди) лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди във връзка с трудова злополука, настъпила на
07.02.2018 г. в гр. Швартберг, Република Австрия, ведно със законната лихва,
считано от 15.01.2021 г. до окончателното изплащане на сумата; с правно
основание чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата над 2 978, 02 (две хиляди
деветстотин седемдесет и осем лева и две стотинки) лв., до 17 866, 67
(седемнадесет хиляди осемстотин шестдесет и шест лева и шестдесет и седем
12
стотинки) лв., представляваща лихва за забава за периода 09.02.2018 г. –
15.01.2021 г., като неоснователни.
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20203761/27.10.2021 г., постановено
по гр. д. № 2441/2021 г. по описа на СРС, ІІ ГО, 179 състав, В
ОСТАНАЛАТА ЧАСТ.
ОСЪЖДА К. С. С., ЕГН **********, с адрес с. ИВ.не, ул. **** и
съдебен адрес гр. София, ул. **** – адв. Б. Л., да заплати на „Х.Л.Б.“ ЕООД,
ЕИК ****, с адрес гр. София, ж. к. „Суходол“, ул. **** и съдебен адрес гр.
София, ул. **** – адв. В. К., сумата от 682, 76 (шестстотин осемдесет и два
лева и седемдесет и шест стотинки) лв., на основание чл.78, ал.1 ГПК,
представляваща сторени във въззивното производство разноски по
съразмерност, както и сумата от още 1 218, 19 (хиляда двеста и осемнадесет
лева и деветнадесет стотинки) лв., на основание чл.78, ал.3 ГПК,
представляваща сторени разноски в производството пред СРС, съразмерно с
отхвърлената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач
„Д.З.“ АД, ЕИК ****, с адрес гр. София, бул. ****.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС в едномесечен срок от
връчването му на страните, при условията на чл.280, ал.1 ГПК, на основание
чл.280, ал.2, т.3 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
13