№ 540
гр. Велико Търново, 09.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XIV СЪСТАВ, в публично
заседание на четвърти октомври през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:ЕМИЛ БОБЕВ
при участието на секретаря МАРИЯ Й. РАНКОВА
като разгледа докладваното от ЕМИЛ БОБЕВ Административно наказателно
дело № 20214110201231 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Съдът е сезиран с жалба от ЕТ "Р.Х. - И.Т." с ЕИК ******, управлявано
от И.В.Т. с ЕГН **********, чрез адвокат А.Г. П. ат ВТАК, против
Наказателно постановление № 391/06.08.2021 год., издадено от Главен
комисар С.Х.С. на длъжност Директор ГД "Национална полиция", с което за
допуснато от ЕТ нарушение по чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 72, ал. 1 от Закона за
частната охранителна дейност (ЗЧОД), на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал.
1 от ЗАНН, на търговеца е наложено административно наказание "
Имуществена санкция " в размер на 10 000 (десет хиляди) лева.
С жалбата се твърди, че описаното в АУАН и НП нарушение не е
извършено, като се излагат и доводи за допуснати процесуални нарушения
при издаването на НП, поради което се иска пълната му отмяна.
В съдебно заседание жалбоподателят - редовно призован, се
представлява се от адв. Х.К. от САК – преупълномощен от адв. А.П. от ВТАК
- редовно упълномощен. Същия прави доказателствено искане за допускане
разпит в качеството на свидетел на едно лице, което съдът уважи и разпита в
1
качеството на свидетел Д.В.В.. Представя и писмени доказателства. Адв. К.
поддържа изцяло жалбата и изложените в нея доводи. Счита, че деянието не
осъществява нарушение, като сочи и допуснати съществени процесуални
нарушения при издаване на процесното НП. Моли за пълната отмяна на
атакуваното НП. Претендира разноски.
Въззиваемата страна – редовно призована, не се представлява.
Депозирани са по пощата писмени бележки от юрисконсулт Г.Р. -
упълномощен процесуален представител. В същите се излагат доводи относно
законосъобразността на атакуваното НП, като се моли за потвърждаването му
като правилно и законосъобразно. Претендира се заплащане на
юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, след като обсъди изложеното в жалбата и прецени събраните по
делото писмени и гласни доказателства, намери от фактическа страна
следното:
Във връзка с подадена жалба и въз основа на Заповед № 3286з - 964 от
23.03.2021 год. на Директора на ГДНП, на 29.03.2021 год. екип от контролни
органи в състав Б. Хр. Б. - ВПД Началник Сектор "Лицензиране и контрол на
частната охранителна дейност" към отдел "Охранителна полиция" в ГДНП и
Ан. М. Зл. - инспектор в същия сектор, са извършили проверка на обект -
„АВТОБАЗА“, находящ се на път II-55 „Дебелец-К.-Гурково“ при км. 4-
650/дясно/), стопанисван и управляван от юридическото лице ЕТ „Р.Х.-И.Т.“
с ЕИК: ******, вписано в Търговския регистър с дата на основаване:
23.02.2021 год., със седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново,
*******, ****, управлявано и представлявано от УПРАВИТЕЛ и
СОБСТВЕНИК: И.В.Т., ЕГН: **********, от гр. Велико Търново, *******.
При извършената проверка контролните органи установили, че лицето
Д.В.В. с ЕГН ******, от гр. ******, е осъществявал пропускателен режим по
отношение на транспортните средства собственост на дружеството и
мониторен контрол в района на автопарка - ГАРАЖ, намиращи се на
територията на автопарка. Вътре в помещението имало монитор, на който се
визуализират изображенията от камерите, които са били разположени вън по
периметъра на цялата база. Пред тази сграда имало бариера и навътре от
бариерата влизат собственикът и неговите автомобили, с които разполага
дружеството, като задълженията на В. били да ги записва, да вдига бариерата
2
и да ги пропуска навътре.
Контролните органи изискали документация от управителя и
представляващ фирмата И.Т., който присъствал по време на цялата проверка.
Били представени Трудов договор № 282/01.03.2021 год. между "ЕТ "Р.Х. -
И.Т. с ЕИК ****** и Д.В.В. с ЕГН ******, от който било видно че същия на
посочената дата е бил назначен на длъжността "охранител", както и
Допълнително споразумение № 439/01.03.2021 год. към Трудов договор №
282/01.03.2021 год., с който Д.В.В. е бил преназначен от длъжността
"охранител" на длъжността "Обслужващ бензиностанция/газстанция". Бил
установен и работен график за лицата, назначени в ЕТ "Р.Х." на длъжността
"охранител" за периода от 01.03.2021 год. до 31.03.2021 год., от дата
02.03.2021 година. От В. били снети писмени обяснения.
За тези констатации проверяващите изготвили констативен протокол от
29.03.2021 год., подписан от Д. В., от проверяващите, като същия бил връчен
на И.Т. срещу подпис.
От Табаков с разпореждане били изискани допълнително документи,
тъй като към момента той заявил, че служителят му, който се занимава с
документите е в болничен и не може да ги представи. Впоследствие Табаков с
писмо предоставил на контролните органи всички изискани от тях документи.
При цялостната проверка било установено, че ЕТ "Р.Х. - И.Т." не притежава
лиценз за извършване на частна охранителна дейност.
При така констатираните обстоятелства, контролните органи приели, че
в проверявания обект се извършва охранителна дейност без ЕТ да притежава
лиценз за извършване на такава, поради което на 09.06.2021 год. св. Б. Хр. Б.
в присъствието на свидетелите Ан. М. Зл. и В. В. Цв. и в присъствието на
представляващия ЕТ - И.Т., съставил срещу ЕТ "Р.Х. - И.Т." с ЕИК ******,
със седалище и адрес на управление гр. *******, ****, управляван и
представляван от И.В.Т. с ЕГН **********, АУАН № 391. В АУАН
контролния орган описал, че на 29.03.2021 г., около 14.15 часа при извършена
проверка в гр. К., „АВТОБАЗА“ (находящ се на път II-55 „ДЕБЕЛЕЦ-К.-
ГУРКОВО“ ПРИ КМ. 4-650/ДЯСНО/), юридическото лице ЕТ „Р.Х.-И.Т.“,
ЕИК: ******, вписано в Търговския регистър с дата на основаване: 23.02.2021
г., със седалище и адрес на управление: област Велико Търново, общ. Велико
Търново, гр. Велико Търново, п. код 5000, ******, управлявано и
3
представлявано от управител и собственик: И.В.Т., ЕГН: **********, род в
гр. Велико Търново, жив. в гр. Велико Търново, *****, е извършвало дейност
по член 5, алинея 1, точка 2 („Охрана на имуществото на физически или
юридически лица“) от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД), като е
установено, че лицето Д.В.В. ЕГН ******, от гр. К., обл. Велико Търново,
*****, е осъществявал пропускателен режим по отношение на транспортните
средства собственост на дружеството и мониторен контрол в района на
автопарка - гараж, намиращи се на територията на „АВТОБАЗА“ К. (находящ
се на път ІІ-55 „Дебелец-К.-Гурково“ при км. 4-650/дясно/), без лицето да
притежава лиценз за извършване на частна охранителна дейност по смисъла
на закона за частната охранителна дейност.
И.В.Т., ЕГН: ********** - Собственик на ЕТ „Р.Х. - И.Т.“, ЕИК: ******,
вписано в Търговския регистър с дата на основаване: 23.02.2021 г., със
седалище и адрес на управление: област Велико Търново, общ. Велико
Търново, гр. Велико Търново, п. код 5000, ******, в качеството му на
физическо лице, управляващо и представляващо дружество, е сключил трудов
договор с Д.В.В. ЕГН ******, като го е назначил на длъжност
„ОХРАНИТЕЛ“, код по НКПД 54141007, по силата на Трудов договор №
282/01.03.2021 година.
Охранителната дейност е осъществявана на територията на
„АВТОБАЗА“ К. (находящ се на път II-55 „Дебелец-К.-Гурково“ при км. 4-
650/дясно/) от ЕТ„Р.Х. - И.Т.“, ЕИК: ******, като правоприемник на пасивите
и активите на дружество ЕТ „Р.Х.“ ЕИК *********. ЕТ „Р.Х.“ ЕИК
*********, съгласно Търговският регистър е със статут „Заличен търговец“.
Нарушението е установено на 29.03.2021 година, при извършена
проверка от служители на Главна дирекция „Национална полиция“,
разпоредена със заповед № 3286з-964/23.03.2021 г. на Директора на Главна
дирекция „Национална полиция“.
Като нарушена в АУАН е посочена разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от
Закона за частната охранителна дейност. АУАН е бил връчен по съответния
ред на представляващия ЕТ И.Т., който го е подписал. В графата за
възражения същия е вписал саморъчно: Възразявам срещу така написания
акт. Не се признавам за виновен. В законния срок ще представя
доказателства.".
4
В законоустановения тридневен срок от ЕТ не са били депозирани
допълнителни писмени възражения.
Въз основа на така съставения акт, при възприета в пълнота и по
идентичен начин фактическа обстановка, от С.Х.С. на длъжност Директор ГД
"Национална полиция" било издадено и процесното Наказателно
постановление № 391/06.08.2021 год., с което за допуснато от ЕТ „Р.Х. -
И.Т.“, вписано в търговския регистър с ЕИК по БУЛСТАТ ******, със
седалище и адрес на управление: гр. Велико Търново, ПК 5000, общ. Велико
Търново, обл. Велико Търново, ул. ’’Стоян Михайловски”, № 4, вх. В,
управлявано и представлявано от И.В.Т., ЕГН **********, нарушение по чл.
4, ал. 1 вр. с чл. 72, ал. 1 от Закона за частната охранителна дейност (ЗЧОД),
на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 от ЗАНН, на ЕТ е наложено
административно наказание "Имуществена санкция" в размер на 10 000 (десет
хиляди) лева.
НП било връчено лично на представляващия ЕТ - И.В.Т. на 23.08.2021
год. (видно от неразделна разписка към него), като същото е обжалвано по
реда на чл. 59 от ЗАНН в законоустановения срок - на 26.08.2021 година.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът приема за установена
въз основа на приетите като доказателства по делото писмени
доказателствени материали, както и от показанията на разпитаните като
свидетели Б. Хр. Б. (актосъставител), Ан. М. Зл. (свидетел при съставяне и
връчване на АУАН и участвала в извършената проверка), В. В. Цв. (свидетел
при съставяне и връчване на АУАН), както и Д.В.В..
Свидетелите Б., З. и Ц. потвърждават в съдебно заседание отразените в
процесния АУАН констатации.
В показанията си пред съда св. В. твърди, че към дата 29.03.2021 год. не
е работил в ЕТ "Р.Х. - И.Т." на длъжността "охранител", а е работил като
работник на бензиностанцията и обща работа, каквато му възложат. Твърди,
че към 29 март 2021 г. не е извършвал охранителна дейност, а и не може да
извършва такава дейност, тъй като кракът му е счупен. Заявява, че няма лично
оръжие, както и не му е било зачислявано служебно такова, твърди, че никога
не му е било зачислявано служебно облекло за охранител. Свидетеля твърди
пред съда, че при предната фирма (ЕТ Р.Х.) е имало график, по който
работили като охранители, но след като е починала бившата собственичка
5
Р.Х. през месец февруари, са преустановили тази дейност. Заявява, че
графикът за март, който бил предаден при проверката на 29.03.2021 год. бил
останал от предния месец. Заявява също така, че в обекта не се осъществява
охранителна дейност, като за бариерата шофьорите си имат карти и няма
нужда някой допълнително да я вдига и да я смъква и на тази бариера никой
не стои да я охранява. Твърди също, че в базата всеки може да влезе, тъй като
там е бензиностанцията, няма бариери, врати, свободно може да се влезе от
магистралата за ресторанта, до сервиза, до пункта за прегледите, има паркови
места, може да се паркира и свободно да се движи из базата. Категорично
твърди, че след първи март 2021 г. той не е изпълнявал никакви дейности по
охрана на обекта, не е извършвал пропускателен режим, не е наблюдавал
камера.
При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът
прие, че депозираната жалба е процесуално допустима, като разгледана по
същество се явява и основателна.
Процесуалните действия по налагане на административно наказание
обаче имат за своя непосредствена цел доказване на нарушението и неговия
извършител. Към момента на издаване на наказателното постановление,
следва да бъде безспорно установено наличието на предпоставките за
реализиране на административно-наказателна отговорност на дружеството
жалбоподател. В тази връзка, приложение намира разпоредбата на чл. 53 ал. 1
от ЗАНН: „Когато се установи, че нарушителят е извършил деянието
виновно…., наказващия орган издава наказателно постановление, с което
налага съответното административно наказание”. Следователно, за налагане
на административно наказание, наказващия орган следва да установи –
налице ли е нарушение и кой е нарушителят.
Преценката на административно наказващия орган дали да се издаде
НП, следва да се основава на фактическите констатации на акта за
установяване на административно нарушение. В съдебното производство тези
констатации нямат обвързваща доказателствена сила, като такава нямат и тези
съдържащи се в констативния протокол, въз основа на който е издаден
АУАН. Тази позиция категорично е застъпена и в Постановление № 10/1973
год. на Пленума на ВС. В този смисъл съдът е длъжен, разглеждайки делото
по същество, да установи чрез допустимите от закона доказателства дали е
6
извършено административното нарушение и обстоятелствата, при които е
извършено.
Настоящият състав приема, че материалите съдържащи се в
административно наказателната преписка по обжалваното НП, депозирани
пред ВТРС, със съпроводително писмо с рег. № 328600-42402-2 от 03.09.2021
год., въззиваемата страна не сочи достатъчно доказателства в подкрепа на
издаденото постановление. Такива категорични доказателства не са
представени и в съдебно заседание. Свидетелските показания също не
допринасят за изясняване на фактическата обстановка, тъй като свидетелите
Б.Б. (актосъставител) и А.З. (свидетел по акта), а така също и св. В.Ц., излагат
конкретни факти и обстоятелства относно извършената проверка и
направените констатации, от които обаче не може да се направи обоснован
извод, че е допуснато нарушението по чл. 4, ал. 1 от ЗЧОД.
Настоящия съдебен състав счита, че в хода на съдебното следствие не се
сбраха категорични доказателства, от които да се направи обоснован извод,
че ЕТ е извършвала охранителна дейност по смисъла на ЗЧОД. В процесното
НП при описание на нарушението е посочено, че търговеца е извършвало
дейност по член 5, алинея 1, точка 2 („охрана на имуществото на физически
или юридически лица“) от Закона за частната охранителна дейност, като е
установено, че лицето Д.В.В. ЕГН ******, от гр. К. п. код 5050, обл. Велико
Търново, *****, е осъществявал пропускателен режим по отношение на
транспортните средства собственост на дружеството и мониторен контрол в
района на автопарка - гараж, намиращи се на територията на „АВТОБАЗА“ К.
(находящ се на път ІІ-55 „Дебелец-К.-Гурково“ при км. 4-650/дясно/).
Контролните органи, както и наказващия орган са приели, че Д. В. е
осъществявал такава дейност, тъй като било констатирано, че същия е
назначен на длъжността "охранител" видно от приложения Трудов договор №
282/01.03.2021 година. Действително към преписката е приложен този трудов
договор, но още при извършената проверка и представените от търговеца
документи, е приложено и допълнително споразумение № 439/01.03.2021 год.
към Трудов договор № 282/01.03.2021 год., от което е видно, че Д.В.В. с ЕГН
********** е преназначен от длъжността "охранител" на длъжност
"обслужващ бензиностанция/газстанция. Т.е. от тези доказателства не може
да се прави извод, че В. към датата на проверката е осъществявал
охранителна дейност по трудов договор.
7
Съдът счита, че не са събрани и достатъчно доказателства, че към
датата на проверката В. реално е осъществявал охранителна дейност по
смисъла на ЗЧОД. В НП се твърди, че същия е осъществявал пропускателен
режим по отношение на транспортните средства собственост на дружеството
и мониторен контрол в района на автопарка - гараж, намиращи се на
територията на „Автобаза“ К., собственост на търговеца, за който се твърди,
че е осъществявал охранителна дейност без лиценз. Д. В., разпитан в
качеството на свидетел в хода на съдебното следствие твърди категорично, че
не е извършвал такава дейност, не е бил облечен в униформено облекло
(както твърдят извършилите проверката), не е осъществявал пропусквателен
режим като е вдигал и смъквал бариерата, а шофьорите на търговеца
притежават карти, с които автоматично и лично могат да вдигат и смъкват
бариерата. Твърди също, че в базата всеки може да влезе, тъй като там е
бензиностанцията, няма бариери, врати, свободно може да се влезе от
магистралата за ресторанта, до сервиза, до пункта за прегледите, има паркови
места, може да се паркира и свободно да се движи из базата. Категорично
твърди, че след първи март 2021 г. той не е изпълнявал никакви дейности по
охрана на обекта, не е извършвал пропускателен режим, не е наблюдавал
камера. Изводите на контролните (съответно на наказващия) органи се
основават на наличието на бариера и на камери в помещение близо до
бариерата, но няма доказателства В. да е извършвал такава дейност, която да
се квалифицира като охранителна. Съгласно разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от
ЗЧОД охраната на имущество на физически или юридически лица е дейност
по неговата физическа защита от противоправни посегателства, както и по
тяхното предотвратяване и пресичане, и противодействие на противоправно
посегателство спрямо физическо лице в обекта. По делото не се събраха
доказателства В. да е извършвал такава дейност, за да може да се направи
извод, че и търговеца, чиито служител е, е извършвало такава дейност.
Свидетелите Б. и З. заявяват в показанията си пред съда, че В. е бил облечен
униформено облекло, но твърдят, че не си спомнят по същото да е имало
някакви отличителни знаци, като не става ясно как са достигнали до извода,
че облеклото е униформено и още повече на охранител. И двамата свидетели
твърдят, че В. не е носил допълнителни средства за охрана като оръжие, палка
или нещо подобно.
8
Свидетелите Б. твърди, че при проверката е бил установен писмен
работен график на лицата, назначени в ЕТ "Р.Х." на длъжността охранител за
обект "Автобаза" за периода 01.03.201 год.- - 31.03.2021 год., в който
присъства и името на Д. В.. Действително копие от този работен график е
иззет и приложен към АНП, но Д. В. в показанията си пред съда пояснява, че
този график е останал още от времето на бившата собственика на ЕТ - Р.Х.,
която е имала лиценз за извършване на охранителна дейност. Тези твърдения
се потвърждават и от обстоятелството, че в самия график е посочено, че
същия е за лицата, назначени в ЕТ "Р.Х." на длъжността охранител, а не в ЕТ
"Р.Х. - И.Т.", а освен това от доказателствата по делото се установява, че от
01.03.2021 год. Д. В. не е работил на тази длъжност, а на длъжността
"обслужващ бензиностанция/газстанция".
При този анализ съдът приема, че не са налице доказателства
твърдяното нарушение да е осъществено от ЕТ "Р.Х. - И.Т.". Налице са
сериозни противоречия между събраните по административно-наказателната
преписка писмени доказателства и тези събрани в хода на съдебното
следствие. От една страна се твърди, че е установено извършване на
охранителна дейност по контрол и пропускане на МПС, собственост на
проверявания търговец, а от друга страна свидетелите абсолютно
непротиворечиво посочиха, че средството за контрол е монтирано в някаква
си обособена част на проверявания обект, а не като цяло на базата. От друга
страна, говори се за някаква дейност по охрана и пропускане, а в отговорите
си свидетелите говореха за видео камери.
Предвид това, съдът намира, че атакуваното НП е неправилно и
незаконосъобразно и като такова следва да бъде отменено изцяло.
По отношение на направеното искане от процесуалния представител на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски, съдът
намира, че същото е основателно. Съгласно разпоредбата на чл. 63, ал. 3 от
ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) в съдебните производства по ал. 1
страните имат право на присъждане на разноски по реда на
Административнопроцесуалния кодекс, а съгласно разпоредбата на чл. 63, ал.
4 от ЗАНН (Нова – ДВ, бр. 94 от 2019 г.) ако заплатеното от страната
възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и
фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна
9
да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от
минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата. В
настоящия случай са направени разноски от жалбоподателя, като е заплатено
адвокатско възнаграждение в размер на 1122.00 лева (хиляда сто двадесет и
два лева). В представените по делото писмени бележки от процесуалния
представител на въззиваемата страна е направено възражение за
прекомерност и се моли съдът да присъди по-нисък размер на разноските.
Настоящия съдебен състав намира, че делото не се отличава с особена
фактическа и правна сложност, същото е приключило в едно съдебно
заседание, поради което посочения размер на разноски се явява прекомерен и
следва да бъде намален към минималния предвиден за подобен казус в
Наредбата за адвокатските възнаграждения. С оглед изхода на делото, а
именно отмяна на процесното НП, съдът намира, че следва да се присъдят на
жалбоподателят направени от него разноски в размер на 300.00 (триста) лева.
Водим от горното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 391/06.08.2021 год., издадено
от Главен комисар С.Х.С. на длъжност Директор ГД "Национална полиция", с
което за допуснато от ЕТ "Р.Х. - И.Т." с ЕИК ******, със седалище и адрес на
управление гр. *******, ****, управлявано и представлявано от И.В.Т. с ЕГН
**********, нарушение по чл. 4, ал. 1 вр. с чл. 72, ал. 1 от Закона за частната
охранителна дейност (ЗЧОД), на основание чл. 53, ал. 1 и чл. 83, ал. 1 от
ЗАНН, на търговеца е наложено административно наказание "Имуществена
санкция " в размер на 10 000 (десет хиляди) лева – като
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА на основание чл. 63, ал. 5 вр. с ал. 3 от ЗАНН, вр. с чл. 144 от
АПК, вр. с чл. 78 и чл. 80 от ГПК, Главна дирекция "Национална полиция" -
гр. София, ЗА ЗАПЛАТИ на ЕТ "Р.Х. - И.Т." с ЕИК ******, със седалище и
адрес на управление гр. *******, ****, управлявано и представлявано от
И.В.Т., направени разноски по делото в размер на 300,00 (триста) лева.
Решението подлежи на касационно обжалване, пред Административен
10
съд - Велико Търново, в 14 дневен срок от съобщението до страните, че е
изготвено и обявено.
Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________
11