Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1167
гр. Русе, 05.07.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД… ХII граждански състав…в публично заседание
на 26 юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
Председател: Десислава Великова
при
секретаря Светла Георгиева и в присъствието на прокурора……………….. като
разгледа докладваното от СЪДИЯТА гр. д. № 288 по описа на
Предявен е иск с
правно основание чл.422 от ГПК.
Ищецът „Профи Кредит
България” ЕООД твърди, че с ответника Д.С.Д. бил сключил договор за потребителски паричен кредит договор
за потребителски кредит №**********/31.05.2016 г., с който му е предоставен
кредит в размер на 500 лв., която сума била преведена по банковата сметка на
ответника. Ответникът не е изпълнил свое задължение по общите условия на
договора и не е започнал да погасява дължимите суми, като съгласно чл.12.3 ОУ
към договора, поради неплащане в срок на една месечна погасителни вноски, целия
усвоен кредит станал автоматично предсрочно изискуем. Процесната сума, била
претендирана по реда на чл. 410 от ГПК по приложеното ч.гр.д. № 6444/17 г. по
описа на РРС, но ответникът бил призован по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК,
поради което искат установяването им по исков ред. Иска от съда да постанови
решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че същият
дължи на дружеството сумата от 1055.25 лева
– главница, ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2017 г.
Ответникът Д.С.Д. не взема становище по иска.
Съдът,
след като взе предвид събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа страна следното:
По заявление на ищеца е издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по гр. д. № 6444/17 г. по описа на РРС, с
която е разпоредено на длъжника Д.С.Д. да заплати сумата от 1055.25 лева – главница, 9.43 лева – лихва за
забава от 16.07.2016 г. до 20.09.2016 г., ведно със законната лихва върху
главницата от 18.09.2017 г. до изплащане на вземането, както и разноски по
делото в размер на 25.00 лева – заплатена държавна такса и 60.00 лева –
юрисконсултско възнаграждение. Длъжникът бил уведомен за издадената
заповедта за изпълнение по чл.410 от ГПК по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК, и
съдът дал указания на ищеца да предяви иск за установяване на вземането си,
който е предмет на настоящия правен спор.
Видно от представените преписи на
писмени доказателства: заверени преписи от: Договор за потребителски кредит
„Профи кредит стандарт” № **********, архивно число 102787 от 31.05.2016 г.;
Общи условия на „Профи кредит България „ ЕООД към Договор за потребителски кредит № **********;
Погасителен план към Договор за
потребителски кредит № **********; Транзакции от 08.01.2018 г.; Искане за
отпускане на потребителски кредит „Профи кредит стандарт” № **********;
Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за потребителските
кредити от 31.05.2016 г.; Извлечение по сметка Договор за потребителски кредит № ********** към
10.01.2018 г.; Уведомително писмо от 21.09.2016 г.; Удостоверение с изх. №
20170714164807 от 14.07.2017 г., ищецът, сключил договор за потребителски паричен кредит №**********/31.05.2016 г.,
с който с предоставил
на ответника, кредит в размер на 500 лв. Последният не му заплатил сумата
от 1055.25 лв., представляваща неизплатени месечни вноски съгласно договора.
Въз основа на установеното от фактическа страна, съдът прави следните
правни изводи:
Предвид неявяването на ответника в първото по делото заседание, като не е
направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, не подаването на
отговор на исковата молба и направеното искане от ищеца за постановяване на
неприсъствено решение, съдът намира искането основателно – налице са
предпоставките по чл.238 ал.1 от ГПК. Съдът следва да се произнесе с неприсъствено
решение, като уважи претенциите, тъй като от представените писмени
доказателства се обосновава извод, че искът е вероятно основателен. На
ответника са указани последиците от неспазване на сроковете за размяна на книжа
и от неявяването му в съдебно заседание. Следователно настоящото решение може
да се основе на предпоставките по чл.238 и чл.239 от ГПК за постановяване на
неприсъствено решение.
Предвид изхода на
спора ответникът дължи на ищеца сумата
от 85 лв. разноски в заповедното производство.
Съгласно
разпоредбата на чл.78, ал.1 от ГПК ответникът дължи на ищеца разноски в размер
на 125 лв./25 лв. –д.т. и 100 лв. юрисконсултско възнаграждение, определено по
реда на чл.78, ал.8 от ГПК/.Мотивиран така, съдът
Р Е Ш
И :
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ЧЕ, Д.С.Д.,
ЕГН: **********,***, дължи на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище: гр.
София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 1055.25 лв.- главница,
ведно със законната лихва върху нея, считано от 18.09.2017 г. до окончателното
и изплащане, за които е издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 19.09.2017 г. по гр.
д. № 6444/2017 г. по описа на РРС.
ОСЪЖДА, Д.С.Д.,
ЕГН: **********,*** да заплати на „Профи Кредит България" ЕООД, ЕИК: *********, седалище:
гр. София, бул. България № 49, бл. 53Е, вх. В, сумата от 85 лв. – разноски, за които е издадена Заповед за изпълнение по
чл.410 от ГПК от 19.09.2017 г. по гр. д. № 6444/2017 г. по описа на РРС, както
и сумата от 125 лв. - разноски за настоящото производство.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване
пред Русенски окръжен
съд в двуседмичен срок от връчване
на препис от решението до страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: