№ 76
гр. Луковит, 26.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛУКОВИТ в публично заседание на двадесет и първи
юли през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
при участието на секретаря М. Х. Д.
като разгледа докладваното от ВЕНЦИСЛАВ СТ. ВЪЛЧЕВ
Административно наказателно дело № 20214320200115 по описа за 2021
година
Производството е по чл. 59 и следващите от
ЗАНН.
Образувано е по повод жалба от Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в с. Ч., област
Плевен, ул. „Д.“ № *, срещу НП № ******** г. издадено от Началник РУ МВР гр. Луковит,
с което за извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1-во
от ЗДвП на жалбоподателя са наложени административни наказания глоба в размер на 200
/двеста/ лева и лишаване от управление на МПС за срок от 6 /шест/ месеца. На основание
Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки
В жалбата се излагат доводи, че наказателно постановление е незаконосъобразно,
като се излагат доводи, че се касае за маловажен случай.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован не се явява. Представлява се
чрез упълномощения си по делото представител адв. Р.М., който в представените писмени
бележки излага доводи за незаконосъобразност на издаденото НП поради маловажност на
случая.
Въззиваемата страна – Началника на РУ МВР гр. Луковит не изпраща представител и
не взема становище по жалбата.
Съдът след като служебно провери атакуваното наказателно постановление, доводите
на страните и събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност:
Наказателно постановление № ******** г. на ОД МВР Луковит; Заповед рег.
******** на Министъра на МВР; Заповед рег. №***** на Министъра на МВР;
Удостоверение Ури *****. на ОД МВР Ловеч; Удостоверение Ури 2*****г. на ОД МВР
1
Ловеч; Постановление за отказ да се образува ДП от 22.11.2019г. на А. М. - прокурор в РП
Луковит; копие на прокурорска преписка №*****/2019г. на РП Луковит с приложения към
нея; АУАН Серия GA Акт №***** от 28.08.2019 г. на РУ Луковит; Справка за първоначална
регистрация на л.а. „Рено Меган“ рама ********; Справка за нарушител/водач; писмо рег.
№********г.; писмо Рег.№2********г. на СДВР отдел ПП; писмо Рег.№********г. на
02РУ-СДВР;Докладна записка Рег.№*****г. на 02РУ-СДВР; писмо Рег.№*****г. на СДВР
отдел ПП; писмо УРИ №-*****г. на ОДМВР Ловеч РУ Луковит; Докладна записка Рег.
№*****г. на РУ Червен бряг; писмо УРИ№ *****г. на ОДМВР Ловеч РУ Луковит с
приложение на Справка МПС; материали от прокурорска преписка № ТОЛ-*****/ 2019 г.,
приема за установено следното от фактическа страна:
На 28.08.2019 г. за времето от 08.30 до 20.30 часа, младши автоконтрольор В. Н. Б.
бил на работа съгласно утвърден график. Съвместно с колеги ЗЖУ гр.Плевен работели по
контрол на пътното движение в гр. Луковит по ул. „Възраждане“. Около 17.10 часа
служителят на ЗЖУ гр.Плевен и свидетел по делото С. З. ИЛ. спрял за проверка лек
автомобил „Рено Меган“ с временни регистрационни номера ******** с водач Б. М. Б. от с.
Ч., област Плевен. При проверката Б. представил необходимите документи, но след
извършената от проверяващите справка, сред които бил и свидетелят Б., се установило, че
поставените на автомобила български временни транзитни табели са с изтекъл срок на
11.05.2019 г.
Установили, че собственик на автомобила е Л. Б. К., а водачът Б.Б. им заявил, че като
ползвател на автомобила нямал представа за изтичането на срока на табелите. Водачът Б.
съдействал на полицейските служители по време на проверката, в хода която били иззети
поставените на автомобила табели с изтекъл срок.
Свидетелят В. Н. Б. приел, че водачът е длъжен след като управлява автомобила да е
запознат със задълженията си, при което преценил, че Б. е нарушил чл. 140, ал. 1 ЗДвП като
управлява нерегистрирано по надлежния ред МПС и му съставил АУАН серия GA, № *****
от датата на проверката. Свидетел при установяване на нарушението и при съставяне на акта
станал С. З. ИЛ.. с АУАН били иззети двете временни табелите с peг. № ******** и СРМПС
№ ******** - който акт жалбоподателят подписал без възражения.
От страна на жалбоподателя не са представени възражения в срока по чл. 44, ал. 1
ЗАНН.
Според представената справка /л.16/ за автомобил с рег. номер ********, се
установява, че същият е собственост на Л. Б. К. от гр. Плевен, първоначалната регистрация е
извършена въз основа на заявление в рег. № ******** г., вид регистрация „транзитна“,
валидна до: 01.01.1900.
От административнонаказващия орган не са представени доказателства, че
регистрацията на автомобила с рег. № ******** е била прекратена на основание разпоредба
на ЗДвП.
От съдържанието на Постановление за отказ да се образува досъдебно производство
2
от 22.11.2019 г. на Районна прокуратура гр. Луковит, се установява, че прокурорската
преписка е образувана по повод на изпратени материали по административно преписка по
описа на РУ МВР гр. Луковит, касаеща съставен АУАН, за извършено на 28.08.2019 г. в гр.
Луковит административно нарушение от Б. М. Б. живущ с. Ч..
В хода на извършената полицейска проверка било снето писмени обяснение от Б. М.
Б., в което заявил, че неговият син М .Б. М. през месец април 2019 г. е закупил лекия
автомобил „Рено Меган“ с peг. № ******** от собственичката по документи на автомобила,
като не е правил договор за покупко-продажба на автомобила. На 28.08.2019 г. следобед
заедно със съпругата си пътували за сватбата на дъщеря им, като той управлявал
автомобила. Около 17.00 часа бил спрян за проверка в гр. Луковит и полицаите установили,
че табелите на автомобила са изтекли, за което той не знаел. В тази връзка дал обяснения,
заявявайки, че синът му заминал за Германия и оставил автомобила в гр. София за да може
той да го прибере до с. Ч., като не го уведомил за състоянието му. Б. категорично е заявил,
че не е знаел, че автомобилът трябва да се пререгистрира.
След преценка на материалите по преписката прокурорът приел за установено, че на
28.08.2019 г. В. Н. Б. - младши автоконтрольор в при ОД на МВР гр. Ловеч, РУ Луковит,
изпълнявайки служебните си задължения, около 17.10 часа в гр. Луковит на ул. Възраждане,
спрял за проверка водача на МПС - лек автомобил марка Рено, модел Меган, с peг. №
********. Водач на МПС-то бил Б. М. Б. живущ в с. Ч., който представил лична карта,
СУМПС и СРМПС. След извършена проверка вило установено, че поставените временни
транзитни табели били с изтекъл на 11.05.2019 г. срок на валидност. На водача бил съставен
АУАН, за това че управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред, като със
съшия били иззети СРМПС и два броя табели с peг. № ********.
След като преценил материалите по преписката, в която била приложени - справка за
нарушител, от която е видно, че водачът Б. е правоспособен водач и се води на отчет в ОД
на МВР гр. Плевен, наказван е за извършено от него административни нарушения на Закона
за движение по пътищата общо 4 пъти, като последното наказателно постановление било
влязло в сила е на 22.10.2014 г., както и свидетелство за съдимост на Б., прокурорът приел,
че макар и извършеното Б. М. Б. формално да осъществява признаците на предвидено в
закона престъпление по чл. 345, ал. 2, вр. с ал. 1 от НК, поради своята малозначителност, не
е обществено опасно. Прокурорът обосновал това свое разбиране, посочвайки, че Б. през
последните 5 години не е наказван с влязло в сила наказателно постановление за извършени
нарушения на Закона за движение по пътищата, не е системен нарушител, не е осъждан,
правоспособен водач е и притежава валидно СУМПС. Прокурорът приел, че извършеното от
Б. е административно нарушение, а не престъпление заради наличието на хипотезата на чл.
9, ал. 2 от НК.
От снетото писмени обяснение от Б. М. Б. е видно, че неговия син М .Б. М. през
месец април 2019г. е закупил лек. автомобил Рено Меган с per. №******** от
собственичката по документи на автомобила, като не е правил договор за покупко-
продажба на автомобила. На 28.08.2019 г. следобед заедно със съпругата си са пътували за
3
сватбата на дъщеря си, като той е управлявал автомобила. Около 17.00ч. е спрян за проверка
в гр. Луковит и полицаите са установили, че табелите на автомобила са изтекли, за което той
не е знаел, тъй като синът му е заминал за Германия, като му е оставил автомобила в гр.
София за да го прибере до с. Ч., не го е уведомил за състоянието му. Не е знаел, че
автомобила трябва да се пререгистрира.
Въз основа на постановлението на прокурора е съставено Наказателно постановление
№ ***** на Началника на РУ МВР гр.Луковит, с което за извършено нарушение на чл. 140,
ал. 1 от ЗДвП, на основание чл. 175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, на жалбоподателя са наложени
наказания глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6
месеца; както и на основание Наредба № Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки,
за това, че на 28.08.2019 г. в 17.10 часа в гр. Луковит, ул. „Възраждане“, е управлявал лек
автомобил „Рено Меган“ с peг. № ********, като при проверката било установено, че
автомобилът е с изтекли транзитни, управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния
ред, на основание Постановление № *****/ 2019 г. на Районна прокуратура гр. Луковит за
отказ да се образува досъдебно производство по чл. 345, ал. 2 от НК.
Представена е заповед с рег. № 8********. на Министъра на вътрешните работи
относно компетентността на актосъставителя и административно-наказващия орган, както и
надлежно издадени удостоверения.
От разпита на свидетелите В. Н. Б. работещ на длъжността „младши автоконтрольор“
при РУ МВР гр. Луковит и С. З. ИЛ. работещ на длъжността „младши инспектор“ в Зонално
жандармерийско управление гр. Плевен, се установява, че на процесната дата 28.08.2019 г.
на територията на гр. Луковит служители от РУ МВР гр. Луковит и ЗЖУ гр. Плевен
съвместно са извършвали специализирана полицейска операция. Служителите на ЗЖУ са
спрели за проверка лекия автомобил управляван от жалбоподателя, при което установили, че
същият е изтекли транзитни номера. На място за да вземе отношение по случая бил
изпратен свидетелят Б., който в хода на проверката констатирал, че спреният лек автомобил
е с изтекла временна транзитна регистрация. Същият приел, че управлявания от
жалбоподателя автомобил не е регистриран по надлежния ред, съгласно чл. 140, ал. 1 ЗДвП
и съставил АУАН на водача, който го подписал без възражения. Жалбоподателят споделил
пред проверяващите, че не нямал представа за изтичането на сроковете на табелите.
Въз основа на така възприетата фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
По допустимостта на жалбата, съдът намира, че същата е допустима, тъй като е
подадена в срока по чл. 59 и сл. от ЗАНН срещу наказателно постановление, което подлежи
на обжалване. Наказателното постановление е връчено на жалбоподателя на 02.04.2021 г.
видно от приложената разписка към НП и е обжалвано на същата дата – 02.04.2021 г.
Разгледана по същество жалбата е основателна по следните съображения:
Съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН в производството пред съда за
разглеждането на жалба срещу процесното наказателно постановление се прилагат
4
разпоредбите на НПК. Съгласно пък разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административното
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установения ред на
държавно управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно
наказание, налагано по административен ред. Следователно, за да бъде обективно
извършеното от жалбоподателя административно нарушение, то трябва да бъде виновно,
като съгласно чл. 11 от ЗАНН за вината са приложими разпоредбите на общата част на НК,
тоест деянието на жалбоподателя, следва да бъде умишлено с оглед ограничителната
разпоредба на чл. 7 ал. 2 от ЗАНН.
Атакуваното наказателно постановление е издадено против от Б. М. Б., за това, че на
28.08.2019 г. в 17.10 часа в гр. Луковит, ул. „Възраждане“, е управлявал лек автомобил
„Рено Меган“ с peг. № ********, на който автомобил транзитните табели са с изтекъл срок
/не е посочен срока/ и МПС не е регистрирано по надлежния ред.
Видно от приложената по делото административно-наказателна преписка Акт за
установяване на административно нарушение АУАН GА № ***** от 28.08.2019 г. е издаден
против жалбоподателя за посоченото нарушение, а разпитан в хода на съдебното
производство актосъставителят В. Н. Б. изцяло поддържа отразените в същия констатации,
като заявява, че е установил нарушението при извършената проверка на жалбоподателя като
водач на процесното МПС.
Предвид така изложените обстоятелства, съдът намира, че по делото не
е установено по безспорен и категоричен начин извършено нарушение по чл. 140, ал. 1 от
ЗДвП от страна на жалбоподателя. В тази насока да се направи положителен
извод не спомогнаха и показанията на актосъставителя, макар дадени под страх от
наказателна отговорност и лишени от субективна оценка на обстоятелствата по случая.
Правната уредба на табелите с регистрационни номера и регистрацията на моторни
превозни средства се съдържа в действащата Наредба № I-45 от 24.03.2000 г. на МВР за
регистриране, отчет, пускане в движение и спиране от движение на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни
средства. Според разпоредбата на чл. 11, ал. 1 от същата, при използване на издадени не по
установения ред табели с регистрационен номер и/или документи или когато същите са с
изтекъл срок на валидност, табелите и документите се изземват от органите на пътната
полиция, като това обстоятелство се отбелязва в акта за административно нарушение като
няма пречка превозното средство, чиито табели са били иззети, да бъде регистрирано по
съответния ред /в настоящия случай МПС е регистрирано на 30.10.2019 г./ - то ест при
изтичане срока на валидност на табелите, това не е пречка превозното средство да бъде
регистрирано по съответния ред и следователно налице е самостоятелност на сроковете на
валидност на табелите с регистрационен номер и срока на валидност на регистрацията на
превозното средство. Невъзможността да бъдат използвани такива табели, които подлежат и
на изземване от компетентните органи съвсем не означава, че се прекратява и регистрацията
на превозното средство. Управлението на въпросния лек автомобил от жалбоподателя с
5
поставени табели с транзитни регистрационни номера на съответното място, но с изтекъл
срок на валидност на същите, не може да се приравнява на управление на нерегистрирано
превозно средство, за да попадне в част от първата хипотеза на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, тъй
като макар и с изтекъл срок на същата, превозното средство продължава да е регистрирано.
Нещо повече, сочената от наказващия орган като нарушена разпоредба на чл. 140, ал.
1 от ЗДвП урежда две кумулативни изисквания за водачите на посочените превозни средства
в тази хипотеза - да е налице регистрация на превозното средство и да има регистрационни
табели, поставени на предназначените за това места, което означава, че за да бъде нарушена
освен липсата на регистрация, следва кумулативно да е налице липса на поставени на
съответните места регистрационни табели. Именно поради това описаното от
актосъставителя и в постановлението на прокурора, а след това и от АНО нарушение не
може да попадне в тази първа хипотеза на чл. 140, ал. 1 ЗДвП, доколкото автомобилът е
имал и транзитна регистрация. Съществува възможност за санкциониране по общата
санкционна норма на чл. 185 от ЗДвП - нарушаване на издадени подзаконови актове по
прилагане на ЗДвП, но при посочване на всички цитирани по-горе норми от подзаконовия
акт, което не е направено нито от актосъставителя, нито от наказващия орган.
В АУАН и НП е посочено, че е нарушен чл. 140, ал. 1 от ЗДвП без да е
конкретизирано коя от хипотезите на тази правна норма е нарушена, която правна
квалификация не отговаря на словесното описание на нарушението, като по този начин е
нарушен е чл. 57, ал. 1, т. 6 от ЗАНН. В НП е налице противоречие между мотиви, правна
квалификация на деянието и наложената санкция, поради което е нарушена нормата на чл.
37, ал. 1 от ЗАНН. Словесното описание на твърдяното нарушение не може да бъде
квалифицирано като такова по чл. 140, ал. 1 от ЗДвП и не може да бъде санкционирано по
чл. 175, ал. 3 от ЗДвП. Цитираните две правни норми имат съвсем други хипотези.
Констатираното от актосъставителя, че временните peгистрационни табели са с изтекъл
срок, не попада в нито една от хипотезите на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП, респ. по чл. 175, ал. 3 от
ЗДвП. От друга страна, нормата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП е бланкетна и съдържанието й се
запълва от конкретни разпоредби, които следва да бъдат указани. Указаната такава на чл.
140, ал. 1 от ЗДвП е ирелевантна в случая и не попада в хипотезата на чл. 175, ал. 3 от ЗДвП.
Нещо повече, нормата на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП е бланкетна по своя характер, тъй като
единственото, което предвижда, е, че ,,по пътищата, отворени за обществено ползване, се
допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели
с регистрационни номера, поставени на определените за това места“ – то ест визира общото
задължение водачите да управляват регистрирано МПС и с поставени на определените места
табели. Посочването на горецитираните разпоредби от ЗДвП е довело до неяснота и
вътрешно противоречие в текстовото описание на деянието в НП, като наказващият орган е
допълнил, че жалбоподателят „управлява МПС, което не е регистрирано по надлежния ред“,
то ест цитирайки съдържанието на сочената като нарушена правна норма.
Независимо от основанието за образуване на наказателното производство и
престъплението, за което се отнася, наказващият орган, сезиран с прокурорско
6
постановление, следва да изгради свободното си убеждение по фактите и приложимия
закон само въз основа на доказателствата по делото, събрани от него и/или от органите на
досъдебното производство, а не на базата на констатациите, съдържащи се в наказателното
производство /в този смисъл „Процесът по ЗАНН”, авт. Л. П. и Р.И., изд. Сиела, 2009 г./.
Очевидно това изискване не е било съобразено от наказващия орган, който като е взел
предвид престъплението, за което прокуратурата е отказала да образува досъдебно
производство, е санкционирал нарушителя за същото, но по-леко от гледна точка на
обществена опасност на деяние и деец административно нарушение. Видно от събраните по
делото доказателства, основно устни такива - показания на актосъставителя и свидетеля по
акта, МПС-то е притежавало регистрационни табели, но същите са били изтекли, което е
друго самостоятелно нарушение на чл. 140, ал. 1 от ЗДвП. Съдът приема, че неправилно е
възпроизведена фактическата обстановка в наказателното постановление, като описаното в
него не отговаря на обективната истина и на установеното в АУАН. Поради несъответствие
между АУАН и НП е нарушено и правото на защита на санкционираното лице, тъй като то е
лишено от възможността да разбере, за кое точно нарушение е санкционирано - за това,
което е описано в мотивите на наказателното постановление или за това, което е посочено в
АУАН - дали че управлява с временни транзитни табели с изтекъл срок /така е посочено в
АУАН/, или че не е била регистрирано по надлежният ред. Това нарушение е основание за
отмяна на наказателното постановление.
Не на последно място според съда в конкретния казус може да намери приложението
на чл. 28 от ЗАНН. В него е предвидено, че за “маловажни случаи” на административни
нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя,
устно или писмено, че при повторно нарушение ще му бъде наложено административно
наказание – в случая нарушението е констатирано след като през последните десет години
жалбоподателят е наказван веднъж с влязло в сила наказателно постановление, за
извършено нарушение по ЗДвП, то ест не е системен нарушител.
Съгласно Тълкувателно решение № 1 от 12.12.2007 г. на тълк. н.д. № 1/ 2005 г.,
административно-наказателният процес е строго нормирана дейност, при която за
извършено административно нарушение се налага съответно наказание, а прилагането на
санкцията на административно-наказателната норма, във всички случаи, е въпрос само на
законосъобразност и никога на целесъобразност. Посочва се, че общото понятие на
административно нарушение се съдържа в чл. 6 на ЗАНН, като в чл. 28 и чл. 39, ал. 1 от
ЗАНН законът си служи още с понятията „маловажни” и „явно маловажни” нарушения, като
при извършване на преценка дали са налице основанията на чл. 28 ЗАНН, наказващият
орган е длъжен да приложи правилно закона, като ограничи маловажните нарушения от
тези, обхванати от чл. 6 от ЗАНН. В цитираното Тълкувателно решение се приема, че
преценката за „маловажност на случая” подлежи на съдебен контрол.
Правилото на чл. 11 от ЗАНН сочи, че по въпросите на вината, вменяемостта,
обстоятелствата, изключващи отговорността, формите на съучастие, приготовлението и
опита се прилагат разпоредбите на общата част на Наказателния кодекс, доколкото в този
7
закон не се предвижда друго. Съответно, според чл. 93, т. 9 от НК – „Маловажен случай“ е
този, при който извършеното престъпление с оглед на липсата или незначителността на
вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства представлява по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от
съответния вид.
Според представената Справка за нарушител/водач /л.17.18/, жалбоподателят е
правоспособен водач и през последните пет години жалбоподателят не е наказван за
нарушения по ЗДвП. Към процесната дата – 28.08.2019 г. същият е имал наложени четири
наказания с НП за нарушения извършени до 2014 г., то ест не е системен нарушител. На
следващо място, самият автомобил не бил негова собственост, а е бил придобит от неговия
син /без има сключен нотариално заверен договор за покупко-продажба/ от посочения в
справките за служебна промяна на регистрация на МПС собственик – Л. Б. К.. В крайна
сметка К. е останала собственик на автомобила, тъй като от нейна страна е предприета
регистрацията на автомобила с номер ******** на дата 30.10.2019 г. /справка л. 56 от
делото/. То ест самият жалбоподател не е бил длъжен да извърши надлежна регистрация на
автомобила, след като не е придобиван от него или негови близки.
Не се твърди и не се установява, пропускът на задълженото лице да регистрира
автомобила, да е станал причина за извършването или да е създал някакви предпоставки за
извършването на някакви други административни нарушения или престъпления. Не се
твърди и не се установява автомобила да е с нередовен идентификационен номер /VIN/ или
пък да е бил придобит от собственика по неправомерен начин.
Също така, следва да се отчете и отказът на Районна прокуратура гр. Луковит, да
образува наказателно производство по отношение на жалбоподателя за извършено
престъпление по чл. 345, ал. 2 от НК, с мотивировката за наличието на хипотезата на чл. 9,
ал. 2 от НК /малозначителност/ - деянието на Б. не е общественоопасно.
При това положение, макар в случая формално да е осъществен състава на
административно нарушение, с оглед посочените по-горе факти и обстоятелства, деянието
разкрива по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
нарушения от този вид. Ето защо налагането на глоба и лишаването от право да управлява
МПС дори в минимално предвидения в нормативния акт размер от 200 лева и за срок от 6
месеца, се явяват несъразмерно тежки наказания, спрямо степента на обществената опасност
на деянието.
Предвид всичко гореизложено и атакуваното наказателно постановление, като
неправилно и незаконосъобразно, следва да бъде отменено.
От страните по делото, с оглед нормата на чл. 63, ал. 3 от ЗАНН не бяха направени
искания за присъждане на разноски.
Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, Съдът
РЕШИ:
8
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 1******** г. на Началника на РУ МВР
гр.Луковит, с което на Б. М. Б., ЕГН **********, с адрес в с. Ч., област Плевен, ул. „Д.“ № *,
за извършено нарушение на чл. 140, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ на
основание чл.175, ал. 3, пр. 1 ЗДвП, са наложени наказания глоба в размер на 200 лева и
лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца, както и на основание Наредба №
Із-2539 на МВР са му отнети 10 контролни точки, като незаконосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Административен съд гр.Ловеч в 14-
дневен срок от получаване на съобщението за изготвянето му, по реда на Глава ХІІ от АПК.
Съдия при Районен съд – Луковит: _______________________
9