Мотиви към присъда № 7/
11.01.2013 год. постановена по НОХД № 656/ 12 год. РС- Димитровград
1. Против Л.С.С., род. на *** ***,
б.гр., средно образование, женен, ЕГН- **********, неосъждан, е внесен обвинителен акт, с който е обвинен в
това, че В периода от 25.05.2012г. до
29.05.2012г., включително, в гр.Димитровград и на главен път I-8 на паркинг
„Комплекс Върбица", и двете на територията на общ.Димитровград,
обл.Хасково, при условията на продължавано престъпление, без правно основание и
без съгласието на „Адидас АГ-Германия - Adidas AG" - Germany, „Адидас
Интеренешанъл Маркетинг БВ - Adidas International Marketing BV" - The
Netherlands, „PUMA SE" - Germany и „PUMA AG Rudolf Dassler Sport"
-Germany, в качеството им на притежатели на изключителните права върху
търговските марки „ADIDAS" и „PUMA", използвал в търговската си
дейност /по смисъла на чл.13, ал.2, т.2, вр.ал.1 от ЗМГО - "Използване в
търговската дейност е: т.2 - предлагането на стоките с този знак за продажба
или пускането им на пазара, или съхраняването им с тези цели, както и
предлагането или предоставянето на услуги с този знак/, марките „Adidas" и
„PUMA", обект на това изключително право, съхранявайки стоки с тези знаци
с цел продажба, а именно: 28 броя тениски, 103 броя бели на цвят хартиени
етикети, 453 броя черни на цвят хартиени етикети, 71 броя етикети от текстилен
материал и 4 броя ролки с ръстови марки, всички с трайно поставени на тях знаци
„Adidas", сходни със знаците на регистрираните по реда на Регламент
207/2009/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, отнасящи се съответно
за стоки клас 25 от МКСУ /облекло/, клас 16 от МКСУ /хартия, картон и стоки от
тези материали/ и клас 24 от МКСУ /тесктил и текстилни изделия/ и защитени за
територията на Република България марки „Adidas" с регистрови номера - BG
12670, BG 20787, BG 21183, BG 40719, IR 469033, IR 566295, IR 589156, IR
876661, СТМ 0976968, СТМ *********, СТМ ********* /за тениските/, IR 386444, IR
589156 /за белите хартиени етикети/, IR 386444, IR 589156 и IR 876661 /за
черните хартиени етикети/, IR 469033, IR 469145, IR 836756 /за етикетите от
текстилен материал/ и IR 386444 /за ролките/, като сходството е до степен,
водеща до вероятност за объркване на потребителя, включващо възможност за
свързване на тези стоки с тези марки, и 60 броя тениски, 315 броя черни
хартиени етикети и 5 броя ролки с ръстови марки, всички с трайно поставени на
тях знаци „PUMA", сходни със знаците на регистрираните по реда на
Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за търговската марка на Общността, отнасящи се
съответно за стоки клас 25 от МКСУ /облекло/, клас 16 от МКСУ /хартия, картон и
стоки от тези материали/ и клас 24 от МКСУ /тесктил и текстилни изделия/ и
защитени за територията на Република България -марки „PUMA" с регистрови
номера-BG 11518, BG 11701, BG 14133, IR 582886, IR 593987, СТМ ********* /за
тениските/, IR 582886 /за етикетите и ролките/, като сходството е до степен,
водеща до вероятност за объркване на потребителя, включващо възможност за
свързване на тези стоки с тези марки- престъпление по чл. 172б, ал.1, вр.чл. 26, ал.1 от НК.
стр.2, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
2. ПРОКУРОРЪТ- г-жа Радева- Ранчева пледира виновен, не
подържа обвинението за продължавано престъпление, моли за налагане на наказание
при хипотезата на чл. 55 от НК.
3. ЗАЩИТНИКЪТ – адв. П. пледира виновен за подзащитния си и е
съгласен с предложеното от прокурора наказание.
4. ПОДСЪДИМИЯТ - Л.С.С. признава
фактите и обстоятелствата , изложени в обвинителния акт и отделно прави пълно
самопризнание..
5. Делото бе разгледано по реда
на чл. 371, т.2 от НПК.
По фактите.
6. Л.С.С. ***. Работи като
продавач-консултант при фирмата на баща си - ЕТ"т-с С. ***, в чийто
предмет на дейност са включени външна и вътрешна търговска дейност, изработка
на облекло, комисионна и оказионна търговия и др.
7. На 25.05.2012г. /петък/
сутринта С. отишъл на Неделния пазар в гр.Димитровград, за да закупи стока с цел
последваща продажба. В края на пазарната площ до мястото, където се предлагали
килими, той видял лице от ромски произход, което направо на земята продавало
тениски, носещи знаците на марките „Пума" и „Адидас". Обвиняемият се
спазарил с непознатия и срещу сумата от 350.00 лева закупил от него общо 88
мъжки тениски, а с тях получил и етикети и ролки, също носещи знаците на
горепосочените марки. Цялата придобита от Л.С. стока, включваща 28 броя мъжки
тениски, 103 броя бели на цвят хартиени етикети, 453 броя черни на цвят
хартиени етикети, 71 броя етикети от текстилен материал и 4 броя ролки с
ръстови марки, всички с трайно поставени на тях знаци „Adidas", както и 60
броя мъжки тениски, 315 броя черни хартиени етикети и 5 броя ролки с ръстови марки,
всички с трайно поставени на тях знаци „PUMA", той поставил в два
непрозрачни, черни на цвят, полиетиленови чувала. В по-големия били тениските,
а в по-малкия - останалите артикули. Обвиняемият имал намерение да продаде
тениските на морето с печалба от 150.00 лева, а при възможност - етикетите и
ролките също. Той оставил на съхранение чувалите със стоката в притежавания от
него л.а."Фолксваген Шаран" с ДКН: ***, където те престояли
следващите няколко дни. На 29.05.2012г. /вторник/ около 12.45 часа Л.С.,
малолетното му дете и съпругата му св.д.у. Сашева, които пътували с
л.а."Фолксваген Шаран" с ДКН: *** в посока гр.Хасково, били спрени за
проверка на главен път 1-8 на паркинг „Комплекс Върбица" от свидетелите С.А.С.
и Р.С.Д., и двамата младши автоконтрольори при група „Престъпления по
пътищата" при ОД на МВР-Хасково. Автомобилът управлявала св.д.с., а
обвиняемият се возел на предната нешофьорска седалка. В изпълнение на
служебните си задължения полицаите установили, че в багажното отделение на
автомобила се намира черен чувал, съдържащ горепосочените 88 тениски със знаци
на марките „Пума" и „Адидас". За тях С. още при
самата проверка на место заявил, че
стр.3, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
ги е закупил от димитровградския пазар и имал намерение
да ги продава на морето. Свидетелите Д. и С. видели и по-малкия чувал с
етикетите и ролките, носещи знаците на двете защитени марки, който бил в купето
на превозното средство. Те уведомили за случая началника на група „Престъпления
по пътищата" при ОД на МВР-Хасково - св.Г.К.К., и съпроводили автомобила
до сградата на полицията в областния град за по-обстойна проверка. С протокол
за доброволно предаване Л.С. предал описаната по-горе стока и написал
собственоръчно обяснение, в което признал, че на 25.05.2012г. я е закупил от
непознат на димитровградския пазар с цел да я продаде на морето и да реализира
печалба в размер на 150.00 лева. Обяснение било снето и от съпругата му
св.Денис Сашева, която заявила, че за чувалите и съдържанието им узнала едва
при полицейската проверка на паркинг „Комплекс Върбица".
8. От заключението на назначената
по отношение на доброволно предадените от обв.С. стоки съдебно-маркова експертиза
се установява, че:
9. Знаците, поставени върху 28
броя мъжки тениски, са сходни със знаците на регистрираните и действащи на
територията на РБ търговски марки „Адидас" с регистрови номера - BG 12670,
BG 20787, BG 21183, BG 40719, IR 469033, IR 566295, IR 589156, IR 876661, СТМ
0976968, СТМ *********, СТМ *********, клас 25 - облекло. Знаците, поставени
върху 60 броя мъжки тениски, са сходни със знаците на регистрираните и
действащи на територията на РБ търговски марки „Пума" с регистрови номера
- BG 11518, BG 11701, BG 14133, IR 582886, IR 593987, СТМ *********, клас 25 -
облекло. Знаците, поставени на 71 броя етикети от текстилен материал, са сходни
със знаците на регистрираните и действащи на територията на РБ търговски марки
„Адидас" с регистрови номера IR 469033, IR 469145, IR 836756, клас 24 -
текстил и текстилни изделия. Знаците, поставени на 103 броя хартиени етикети -
бели на цвят, са сходни със знаците на регистрираните и действащи на
територията на РБ търговски марки „Адидас" с регистрови номера IR 386444, IR 589156, клас 16 - хартия,
картон и стоки от тези материали. Знаците, поставени на 453 броя черни на цвят
хартиени етикети, са сходни със знаците на регистрираните и действащи на
територията на РБ търговски марки „Адидас" с регистрови номера IR 386444, IR 589156 и IR 876661, клас 16 -
хартия, картон и стоки от тези материали. Знаците, поставени на 315 броя черни
хартиени етикети, са сходни със знаците на регистрираните и действащи на
територията на РБ търговски марки „Пума" с регистров номер - IR 582886,
клас 16 - хартия, картон и стоки от тези материали. Знаците, поставени на 4
броя ролки с ръстови марки, са сходни със знаците на регистрираните и действащи
на територията на РБ търговски марки „Адидас" с регистров номер -IR
386444, клас 24 - текстил и текстилни изделия. Знаците, поставени на 5 броя
ролки /4 големи и 1 малка/ с ръстови марки, са сходни със знаците на
регистрираните и действащи на територията на РБ търговски марки „Пума" с
регистров номер IR 582886, клас 24 - текстил и текстилни изделия.
10. Поставените знаци върху
инкриминираните стоки, съгласно заключението на експертизата, са сходни със
знаците на регистрираните
стр.4, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
търговски марки „Пума" и „Адидас" до степен,
водеща до вероятност за объркване на потребителя, включваща възможност за
свързването на използваните знаци с регистрираните марки, защото между поставените върху доброволно
предадените от обвиняемия стоки образни и словни елементи и тези на
регистрираните марки съществува сходство, дължащо се както на фонетичната
идентичност на словните елементи, така и на сходното визуално въздействие,
създавано от отличителните елементи - трилистната стилизирана лилия, фигурата
на пума в скок, 3-те броя четириъгълници, образуващи формата на планина, три
успоредни ленти и други. Доброволно предадените от С. стоки, обект на
експертизата, са сходни на стоките, за които са регистрирани марките в класове:
16 - хартия, картон и стоки от тези материали, 24 - текстил и текстилни
изделия, които не са включени в други класове, 25 -облекло, обувки, шапки и др.
принадлежности за глава, от МКСУ /Международния класификатор на стоките и
услугите/.
11. От изисканото в хода на
досъдебното производство удостоверение от Патентното ведомство на Република
България и приложените подробни библиографски справки е изяснено, че притежател
на изключителните права, регистрираните по реда на Закона за марките и
географските означения, Мадритската спогодба за международна регистрация на
марки и Протокола към Мадридската спогодба и Регламент 207/2009/ЕС на Съвета за
търговските марки на Общността (СТМ) върху словните, комбинираните и
фигуративните марки „Адидас- Adidas", са фирмите „Адидас АГ- Германия -
Adidas AG" - Germany и „Адидас Интеренешънъл Маркетинг БВ-Adidas
International Marketing BV" - The Netherlands, а за словните,
комбинираните и фигуративните марки „Рита -Пума" са фирмите „PUMA SE"
- Germany и "PUMA AG Rudolf Dassler Sport" - Germany. В Българския
държавен регистър на марките няма вписани лицензионни договори за отстъпено право на
ползване на търговските марки „Адидас" и „Пума" на името на Л.С.,
както и на фирмата, в която работи като продавач-консултант.
12. Подсъдимият не е осъждан по
смисъла на НК.
13. Горната фактическа обстановка
се установи от самопризнанията на подсъдимия и доказателствата, събрани на
досъдебното производство, поради което съдът на основание чл.372 ал.4 от НПК, в
тяхната съвкупност им дава вяра.
За обвинението от правна страна.
14. Безспорно се установи по
делото, че подсъдимият от обективна и субективна страна е осъществил състав на
престъпление по чл. 172б, ал.1 от НК - в
периода 25.05.2012- 29.05.2012 год. в
гр. Димитровград и на главен път І- 8, на паркинг „Комплекс Върбица”, общ.
Димитровград, без съгласието на притежателя на изключително право върху
търговската марка „ Адидас” / Adidas/ -
Adidas AG- Германия и Adidas International Marketing BV- Холандия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 28 бр. тениски, носещи марката „ Адидас” / Adidas/ - обект на това
изключително право; и без съгласието на
притежателя на
стр.5, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
изключително право върху търговската марка „Пума” / Puma/ - Puma
Aktiengesellshaft Rudolf Dassler Sport- Германия използвал в търговската си дейност без правно
основание като съхранявал с цел предлагане за продажба 60 бр. тениски, носещи марката „Пума” / Puma/ - обект на това изключително право.
15. Безспорно от експертизата се
установи, че иззетите стоки- дрехи не са произведени от оригинален (или
оторизиран за това ) производител. Несъмнено на предадените дрехи са поставени
знаци, които попадат под обект на закрила специалния закон- ЗМГО.
16. Без съмнение се установи, че
изключително право върху ТМ „ Адидас” / Adidas/ - имат Adidas AG- Германия и Adidas International Marketing BV- Холандия; и върху ТМ „Пума” / Puma/ - Puma
Aktiengesellshaft Rudolf Dassler Sport- Германия по смисъла на чл. 13 ал.1 от ЗМГО.
17. Съдът констатира, че в
случаят е нарушен чл. 13, ал.1, т.1 от ЗМГО, макар и експерта да е дал заключение, че знаците са
сходни на оригиналните и могат да доведат до вероятност от объркване. В случаят
се касае за фалшифицирани търговски марки, където по предположение на чл. 16,
ал.1, изр. второ от Споразумение за свързаните с търговията аспекти на
интелектуалната собственост- Споразумение за ТРИПС ( Agreement on Trade Related aspects of
Intellectual Property rights), при идентичност на знак и стока с оригиналните продукти
вероятността от объркване се предполага. Казано по друг начин, заключението за
„ сходство” на фалшифицираната марка с оригиналната е неприложимо, тъй като
разпоредбата на международния акт е транспортирана именно в чл. 13 ал.1 т.1 от
ЗМГО. Последната има отношение към фалшифицираните стоки, не и към „ еднаквите”
поставени знаци. Техническите понятия
използвани от експерта следва да бъдат
оставени без кредит на доверие от настоящия съд, тъй като идентичността
не е равна на еднаквост по смисъла на
закона.
18. В международен план няма спор, че предмет на престъплението против
индустриалната собственост са всички посегателства върху изключителните права
на правоимащите. Нещо повече, самото създаване на „наказателната” клауза в ТРИПС е отнесено именно към борбата с
фалшифицираните стоки, те са основната цел на наказателната репресия. Това е
мотива за страните- съдоговорителки, съответно- членки на ЕС, да инкорпорират във вътрешните си
законодателства минималният наказателен
стр.6, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
стандарт на ТРИПС. Апропо същото важи и за България. Резюмирано, съдът в случаите на
пълна фалшификация на търговска марка(
тук и надолу ТМ) не е длъжен да изследва елемента от нарушението на права „
вероятност от объркване”, иманентен за нарушение в правото на използване по
смисъла на чл. 13 ал.1 т.2 от ЗМГО.
19. В международната правна
доктрина е установено още, че идентичността по смисъла на чл. 16, ал.1, изр.
второ от ТРИПС(съответно на чл. 13, ал.1, т.1 от ЗМГО) не означава пълно
равенство между фалшифицирания и оригиналния знак. Те следва да бъдат еднакви в
основните им характеристики, като са възможни и дребни несъответствия в
детайлите. За закона е важно какво е първото впечатление на средния разумно
информиран потребител, като не се изисква от последния някаква специална подготовка
за да може да отличи фалшифицирания от оригиналния знак.
20. Проблем представляват по
делото инкриминирани вещи- 71 броя етикети от текстилен материал, сходни със
знаците на регистрираните и действащи на територията на РБ търговски марки
„Адидас" с регистрови номера IR 469033, IR 469145, IR 836756, клас 24 -
текстил и текстилни изделия; 103 броя хартиени етикети - бели на цвят, сходни
със знаците на регистрираните и действащи на територията на РБ търговски марки
„Адидас" с регистрови номера 21. IR
386444, IR 589156, клас 16 - хартия, картон и стоки от тези материали; 453 броя
черни на цвят хартиени етикети, сходни със знаците на регистрираните и
действащи на територията на РБ търговски марки „Адидас" с регистрови
номера IR 386444, IR 589156 и IR
876661, клас 16 - хартия, картон и стоки от тези материали; 315 броя черни
хартиени етикети, сходни със знаците на регистрираните и действащи на
територията на РБ търговски марки „Пума" с регистров номер - IR 582886,
клас 16 - хартия, картон и стоки от тези материали; 4 броя ролки с ръстови
марки, сходни със знаците на регистрираните и действащи на територията на РБ
търговски марки „Адидас" с регистров номер -IR 386444, клас 24 - текстил и
текстилни изделия; и 5 броя ролки /4 големи и 1 малка/ с ръстови марки, сходни
със знаците на регистрираните и действащи на територията на РБ търговски марки
„Пума" с регистров номер IR 582886, клас 24 - текстил и текстилни изделия.
На практика съобразно и горните бележки тук
отново следва да се приеме не сходност по смисъла на чл. 13, ал.1, т.2 от ЗМГО
, а идентичност съобразно хипотезата на чл. 13, ал.1, т.1 от ЗМГО.
22. Прокуратурата извежда от
нормата на чл. 73, ал.2, т.1 от ЗМГО, че вещите , които са иззети са предмет на
престъплението, а като втори довод- че това са вещи, които попадат в
регистрирани по МКСУ класове . И двата довода са неправилни.
23. Според чл. 73, ал.2, т.1 от
ЗМГО „ Нарушение съставлява и: 1. поставянето на
марката върху материал, предназначен да се използва за етикетиране или
опаковане, за търговски книжа или за рекламиране на стоки или услуги, ако
лицето, което извършва тези действия, знае или има основание да
стр.7, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
счита, че поставянето на марката е без
съгласието на притежателя;”. Деянията,
визирани в нормата не могат да обосноват
самостоятелно наказателна отговорност по реда на чл. 172б от НК, предвид принципа за
стеснително тълкуване на наказателният закон. Разгледани внимателно, дадените
чл. 73, ал.2 от ЗМГО хипотези касаят една подготвителна дейност – например
подготовка за поставяне на неистински знаци, идентични или сходни с ТМ върху
стоката, извършени посредством поставяне на щампа върху матрица или друг
материал. Всъщност те са относими към
деянията по чл. 13 ал.1 – 2 от с.з., които обаче не са започнати, но е налице основателно
предположение, че посредством именно действията си, нарушителя ще започне
изпълнението им. Приготовлението към
престъпление според чл. 17, ал.1 от НК се
осъществява чрез подготвяне на средства,
намиране на съучастници и изобщо създаване на условия за извършване на
намисленото престъпление, преди да е започнало неговото изпълнение. Съобразно и
основните положения на наказателното право, специалната гражданска норма
цитирана тук, визираща специфични нарушения на правата на носителя на правото
върху марката се включва в дефиницията
за приготовлението по НК. Същото е ненаказуемо, освен в предвидените в
особената част на НК случаи, квалифицирани като самостоятелни престъпления
. Чл. 172 б от НК не предвижда такава наказуемост, липсва и друга наказателна
норма в тази посока. Аналогия с чл. 172а, ал.2, пр. ІІ- ро от НК е
недопустима, тъй като това противоречи за забраната `и при прилагане на
наказателния закон.
24. Допълнително, нарушенията по смисъла на чл. 73, ал.2 от ЗМГО не могат да бъдат категорично определени
като „ използване в търговската дейност” от страна на дееца, по смисъла на чл. 13 от ЗМГО. Отделно на
това, този елемент не включен в състава на нормата, както това е сторено в чл.
73 ал.1 от ЗМГО. В този смисъл,
основателно може да се заключи, че нарушенията, обособени в чл. 73 ал.2 от ЗМГО
не могат да се идентифицират като изпълнителни деяния, осъществяващи
престъплението по чл. 172б от НК.
25. Не е налице и опит към
извършване на престъпление по чл. 172б от НК, тъй като то е формално, на просто извършване и опита по принцип към него
е невъзможен.
26.
Международна класификация на стоките и услугите за регистрация на марки(Ницска
класификация)/МКСУ/ 10-та редакция, в сила от 1 януари 2012 г.
определено не включва етикети в различните класове. Вещото лице е направило
фриволно тълкуване, което безрезервно е прието и от прокурора. Така клас 16 - хартия, картон и стоки
от тези материали няма за предмет включването в него на хартиени етикети, нито
пък клас 24 - текстил и текстилни изделия съдържа в себе си текстилни етикети.
Това следва най- малко от две причини.
27. Първо, самият ЗМГО отличава етикетите като „материал, предназначен да се използва за етикетиране”,
върху който е поставена търговската марка. Казано по- просто, за да бъде
поставен върху съответният артикул знака, фиксацията може да се изпълни по
различни начини- с пряко
стр.3, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
щампиране върху плата, чрез бродиране, посредством рисуване и в
крайна сметка- чрез поставяне на етикет. Това е решение на маркопритежателя,
съобразно виждането му за легитимиране на стоката като маркова. Етикета, който
е материален и отделен от стоката има за значение да придаде особен вид на
последната и често пъти е свързан с оптимизация на производствен процес. Казано
по друг начин, чрез отделно изготвяне на етикети в конвейерно производство
поставянето им върху стоката е по- евтино от други начини. Законът прави
разлика и отделя в чл. 73, ал.2 от ЗМГО хипотезите на използване на етикети ,
съответно- средства за изработването им, приемайки разлика между комплекс „стока+
знак” и етикет- средство- за маркиране на стоката.
28. Второ, да се
придаде на етикета самостоятелно съществуване извън горният контекст е
неправилно и противоречи на същността на търговската марка. В конвенционален
план знака- търговска марка има своето съществуване единствено и само в хода на
търговското `и използване Какво представлява
търговската дейност по смисъла на чл. 13 от ЗМГО ще ни даде и разбиране на
елемента, включен като част от
изпълнителното деяние по чл. 172б от НК. В конвенционалното право на ТМ
изискването за употреба на знака в търговската дейност е един от двата основни
фундамента, заедно с „вероятността
за(от) объркване на потребителя”, на които се гради учението за нарушението на ТМ.
29. В ЗМГО не се конкретизира какво представлява търговска
дейност в общ смисъли това е нормално ,тъй като както всеки един закон, касаещ интелектулната
собственост, той регулира негативно обществените отношения в тази връзка. И наистина- ал. 2 от чл. 13 има значение
да допълни и уточни начина, по който може да се наруши правото на носителя на
марката по смисъла на предходната алинея- точно това гласи и тя „ използване в търговската дейност по смисъла
на ал. 1 е …..”. Граматически, логически и систематически погледнато
нормата е насочена единствено към определяне нарушението на правото, съмнение
не може да има. Нормата по друг начин казано е препращаща към ал.1, няма
самостоятелно съществуване
.
30. В ал.1 е структурирана и втората основа на правото на
ТМ, върху която се гради защитата на потребителите и това е вероятността им за
объркване при определени условия на нелегитимно използване на знак в
търговската дейност на нарушителя. „Търговската употреба” и „ вероятност за
объркване” на потребителя са две взаимно свързани компоненти и представляват основните
белези на нарушението срещу правата върху ТМ, тяхното изследване изисква
изясняване на особените им белези по отделно и в тяхната съвкупност. В
стр.9, мотиви по
НОХД № 656/12 год. ДРС
конвенционален план не е възможно да бъде нарушено
правото върху ТМ, което е осъществено в търговската дейност, но без да е налице
минималният стандарт „вероятност за объркване” и обратно- ако е налице „
вероятност за объркване” която е обективирана но не в търговската дейност, то
нарушение също не може да има.
31. Изискването „използване в търговската дейност”, като
елемент от нарушението на дееца най- общо казано е свързано с използването от
нарушителя на знак идентичен или сходен на ТМ в качеството му на „ марка” за означаване на продукта или
услугата, предлаган за търговска употреба и свързването му с неговият
производител. В основата на идеята за „ използването
в търговската дейност” по отношение на регистрираната
марка, стоят характеристиките, присъщи на правоимащия на ТМ и това са:
а) използването на марката да е във връзка
с търговията и
б) осъществена връзка на марката с конкретната стока / услуга.
32. Използването на ТМ трябва да бъде асоциирано с
продажба или разпространение на стоки и услуги, като марката трябва да е
поставена върху стоките или техните опаковки, или на местата присъщи за това
при разпространение на стоките, на етикети и указания фиксирани върху стоките
или / когато такова поставяне е невъзможно/ на документите, асоцииращи се със стоките или тяхната продажба. Марките за
услуги трябва да бъдат използвани или показани при предлагане или извършване на
услугата, а в обичайният и най- често използван случай- при тяхното
рекламиране. Като цяло това условие
следва да бъде разбирано като изискване марката като знак да бъде използвана като ТМ за идентифициране
източника, свързан със стоката или услугата.
33. Етикета в този смисъл не
е и не може самостоятелно да се счете за
използване в търговска дейности поради
това МКСУ го няма предвид. Всъщност тълкуването на вещото лице е
неправилно. В класове 16 и 24 попадат материали, върху които е поставен знака –
например щампиран плат, предлаган за търговска употреба , съответно- хартия,
също маркирана и предложена на пазара. Става въпрос за готов продукт, стока с
търговско предназначение, а не „междинен” елемент от нея- етикет , който може
да бъде текстилен или хартиен. Съдът намира за неправилно свързване на
материала, от който етикета е изготвен с класа за стоки по МКСУ. Интересно би
било, ако етикетите бяха направени например от метал- в кой клас щеше да ги
постави вещото лице.
34. Прочее, по отношение на
етикетите няма налице престъпление, тъй като не могат да бъдат предмет на
престъпление по чл. 172б от НК. В тази част следва да се счете обвинението за
недоказано.
35. Имитацията на ТМ е поставена
върху всички дрехи, като по този начин са засегнати правата и на двата
притежатели на изключителни права върху тях.
36.
Изпълнителното деяние е „съхранение” по смисъла на чл. 13, ал.2, т.2 от ЗМГО и
то предполага бездействие. Налице е не продължавано престъпление , а продължено
такова. В посочения период в обвинителния акт, подсъдимият не е осъществил
множество престъпления по чл. 26, ал.1 от НК а е поддържал трайно едно
престъпно състояние. Нуждата от оправдателен диспозитив по
стр.10, мотиви по НОХД № 656/12 год. ДРС
отношение на възведеното обвинение за продължавано
престъплени е очевидна, тук позицията на прокурора в хода на пледоариите следва
да се адмирира.
37. Съдът намира за
безспорно установен пряк умисъл при осъществяване на деянието от страна на
подсъдимият- съзнавал е обществено опасния
и противоправен характер на
деянието и последиците от него и желае последните да настъпят.
За
наказанието.
38. Съдът намира, че не са налице
общите и специални предпоставки, при които да бъде снета наказателната
отговорност от страна на подсъдимия за извършеното от него престъпление. Той
трябва да понесе санкция за неправомерните си действия.
39. Съдът при определяне вида и размера на конкретното
наказание, в хипотезата и на чл. 372, ал.2
от НПК, и на самостоятелно основание при преценка на
изискванията на чл. 55 от НК констатира комплекс от изключителни и многобройни
смекчаващи отговорността обстоятелства-
пълното съдействие на подсъдимия при
разкриване на обективната истина, разкаянието, изразено от него във
всички фази на процеса. Така и най- ниското предвидено в нормата наказание се
явява несъразмерно тежко за него, поради и което наказанието бе определено при
условията на чл. 55, ал.1, т.2, б. (б) от НК.
40. В този смисъл, на подсъдимия
бе наложено наказание ПРОБАЦИЯ, изразена в следните пробационни мерки:
задължителна регистрация по настоящ адрес за срок от 6 месеца, с периодичност 2 пъти седмично и задължителни периодични срещи
с пробационен служител за срок от 6
месеца.
41. Пак така , пир хипотезата на
чл. 55, ал.2 от НК съдът счете за правилно налагане и на второто предвидено в
нормата на чл. 172б, ал.1 от НК глоба да е под минималния размер, оправдан
такъв ще бъде 300 лв. Не следва подсъдимият да бъде освободен от това наказание
, тъй като престъплението, което той е извършил има силно икономически характер
и адекватната санкция за това е именно паричната глоба.
Конфискация
и разноски.
42. Тъй като стоките- 28 бр.
тениски, носещи марката „ Адидас” / Adidas/ и 60 бр. тениски,
носещи марката „Пума” /
Puma/, 103 бр. бели
етикети, 453 броя черни етикети, 71 бр. текстилни етикети, 4 бр. ролки с ръстови марки„ Адидас” / Adidas/, 315 бр. черни етикети и 5 бр. ролки с ръстови марки
„Пума” / Puma/, са фалшификати, те трябва да
бъдат отнети в полза на държавата и да бъдат унищожени.
43. Предвид признаването на
подсъдимия за виновен, той трябва да понесе в тежест направените по делото
разноски- 245.00 лв. за вещо лице, които да плати в полза на РС-
Димитровград.
Мотивиран така, съдът произнесе
присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :
