Решение по дело №216/2024 на Административен съд - Габрово

Жалбоподателят И. Е. Н. от гр. Габрово е обжалвал Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. на Министър на правосъдието, с която му е наложено дисциплинарно наказание “порицание” за срок от 6 месеца.

В жалбата си И. Н. твърди, че обжалваната заповед била незаконосъобразна. Според жалбоподателя освен Протокол за предупреждение по ЗМВР, който се връчвал формално при всяко посещение на органите на МВР не било ясно какви точно действия бил извършил за да урони престижа на службата. По този начин нито генералната, нито специалната превенция можела да бъде постигната. Липсата на подробно и ясно описание на нарушението и конкретизирането на правната норма практически правели невъзможен и съдебния контрол за законосъобразност.

Според жалбоподателя чисто формално наказващия орган бил посочил, че е обсъдил тежестта на нарушението и настъпилите последици, за да се определи наказанието. Т. обсъждане липсвало, което било самостоятелно основание за отмяна, като нарушение на чл. 229, ал. 2 от ЗМВР. Не били обсъдени нито предишни провинения, нито награди и поощрения, както и изпълнението на служебните задължения.

Претендира въз основа на изложените в жалбата съображения, доразвити в допълнително в съдебно заседание отмяна на Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. на Министъра на правосъдието, както и присъждане на разноски.

Процесуалният представител на Министър на правосъдието счита, че жалбата е неоснователна, поради което същата следва да бъде оставена без уважение.

Така депозираната жалба е процесуално допустима, подадена в законния срок от легитимно лице.

Административният съд като извърши цялостна служебна проверка на обжалвания административен акт и прецени изложените в съдебно заседание пред настоящата инстанция доводи, както и тези в жалбата, намира същата за неоснователна.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установява следната фактическа обстановка.

Не се спори по делото, че жалбоподателят И. Н. работи на длъжност инспектор I степен- призоваване, принудително довеждане и задържане на лица в Областно звено „Охрана Габрово“ при Главна дирекция „Охрана“.

Жалбоподателят е запознат както с Длъжностната характеристика, така и с Етичния кодекс за поведение на държавния служител в МВР.

На 16.12.2023г., след 03, 30 часа служители на ОЗ“Охрана Габрово“ празнували в нощен клуб „Манхатън“, намиращ се в сградата на Тера МОЛ в гр. Габрово. По време на празненството възникнала конфликтна ситуация между И. Е. Н.- инспектор ППДЗЛ и заместващ началника на ОЗ Охрана Габрово и посетители на заведението. Впоследствие възникнал конфликт и между И. Н. и П. Д. Д.- сътрудник по охраната Iстепен в ОЗ“Охрана Габрово“. Било потърсено съдействие от автопатрулен екип на ОД на МВР Габрово, РУ Габрово, както и от охранителите в заведението.

На И. Н. е връчен Протокол УРИ№1752р-25496/19.12.2023г. за предупреждение да не предизвиква скандал и да не извършва други действия, нарушаващи обществения ред и изразяващи явно неуважение към Д. Т. и П. П..

Впоследствие в деловодството на Регионална дирекция „Охрана В. Търново“ били получени сигнали за възникналия инцидент на 16.12.2023г. в заведението в гр. Габрово, като били изпратени 9 броя докладни записки от 29.12.2023г. от служители- очевидци на случилото се.

За възникналия инцидент са уведомени РУ на МВР Габрово с приложени като доказателства по делото Справка от ПИ Р. И. и Докладна записка от 18.12.2023г.

Със Заповед на Министър на правосъдието №ЧР-03-26/05.02.2024г. е образувано дисциплинарно производство срещу инспектор И. Е. Н. от ОЗ Охрана Габрово.

С Докладна записка №1602/29.02.2024г. материалите по дисциплинарното производство, включително Покана за даване на писмени обяснения, Обяснения и Допълнителни обяснения от И. Н., са изпратени на Министерство на правосъдието. Към материалите от дисциплинарното производство е приложено и Становище на дисциплинарно- наказващия орган, с което Н. е бил запознат на 27.02.2024г. Същият е подал възражение против Становището, което не е уважено.

На 09.04.2024г. преписката е върната в Главна дирекция „Охрана“ с резолюция „за запознаване на служебен министър“.

В Становището си от 16.03.2024г. дисциплинарно наказващия орган, обсъждайки установените факти и обстоятелства и подаденото възражение от И. Н. предлага, предвид доказаност на дисциплинарно нарушение, налагане на дисциплинарно наказание „Порицание“.

След запознаване с представената Справка, Становище и приложените материали от проверката, разпоредена със Заповед №ЧР-03-26/05.02.2024г., включително и възраженията на И. Н. министър на правосъдието е постановил процесната Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. с която на осн. чл. 393, ал. 2 от ЗСВ във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 1 от Закона за МВР е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на И. Е. Н. за констатираното нарушение, извършено от него.

В мотивната част от Заповедта е преповторено съдържанието на писмена справка, с рег. №1480/23.02.2024г. по описа на ГД“Охрана“, изготвена от дисциплинарно наказващия орган, назначен със Заповед №ЧР-03-26/05.02.2024г. на Министър на пръвосъдието.

При така установените факти, настоящия съдебен състав на АС Габрово, като извърши цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК, по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК, достигна до следните правни изводи:

Предмет на оспорване е Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. с която на осн. чл. 393, ал. 2 от ЗСВ във вр. с чл. 194, ал. 2, т. 4 от Закона за МВР, чл. 197, ал. 1, т. 3, чл. 200, ал. 1, т. 12 и чл. 204, т. 1 от Закона за МВР е наложил дисциплинарно наказание „порицание“ за срок от 6 месеца на И. Е. Н. за констатираното нарушение, извършено от него.

Жалбата срещу процесната заповед е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от легитимирано лице, адресат на заповедта за налагане на дисциплинарно наказание "порицание", за срок от шест месеца, считано от датата на връчване на заповедта, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна.

По съответствие на заповедта с процесуалните изисквания.

Съгласно разпоредбата на чл. 393, ал. 2 от ЗСВ, посочен и в оспорената заповед по отношение на личния състав на Главна дирекция "Охрана" се прилагат разпоредбите на част трета, глави седма – дванадесета от Закона за Министерството на вътрешните работи. Не се оспорва факта, че И. Е. Н. е служител на ОЗ „Охрана Габрово“ при ГД“Охрана“ поради което за него като служител са относими разпоредбите на ЗМВР.

Оспорената заповед е издадена от Министър на правосъдието, а предвид разпоредбата на чл. 391 от ЗСВ към министъра на правосъдието има Главна дирекция "Охрана", която осъществява дейността по охраната на органите на съдебната власт, на сградите на Министерството на правосъдието, предназначени за централната администрация, както и на сградата на Агенцията по вписванията – Централно управление. Главна дирекция "Охрана" е юридическо лице със седалище София към министъра на правосъдието. От посочените текстове на ЗСВ е видно, че оспорената Заповед е издадена от надлежен орган, какъвто в случая е Министър на правосъдието.

Спазени са установената писмена форма и съдържание за издаване на административен акт - чл. 210 ЗМВР, съгласно който заповедта следва да съдържа извършителят, мястото, времето и обстоятелствата, при които е извършено нарушението, разпоредбите, които са нарушени, доказателствата, въз основа на които то е установено; правното основание и наказанието, което се налага; срокът на наказанието; пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта. В Заповедта е посочен издателя на акта /Министър на правосъдието/, извършителят- инспектор I степен- призоваване, принудително довеждане и задържане на лица в Областно звено „Охрана Габрово“ при Главна дирекция „Охрана“ И. Е. Н., мястото /описаното заведение в гр. Габрово /, времето на извършване на дисциплинарното нарушение. Няма пречка данни и подробни факти да се съдържат в друг документ, част от административното производство, въз основа на който е издаден крайния административен акт, какъвто е и обжалваната заповед за налагане на дисциплинарно наказание. Налице е и изрично препращане в заповедта към изготвената справка, в която са описани подробно установените нарушения по водените две досъдебни производства. В обжалваната Заповед са посочени и обстоятелствата, при които е извършено нарушението /извършено е чрез описани действия от служителя/, разпоредбите, които са нарушени / чл. 194, ал. 2, т. 4, вр. чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР и чл. 30, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД“Охрана“ и ГД“Изпълнение на наказанията“/, доказателствата, въз основа на които това е установено /подробно изброени докладни записки, справки, обяснения и изслушване на служителя/, правното основание и наказанието което се налага / чл. 200, ал. 1, т. 12 от ЗМВР порицание за срок от шест месеца/, пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва заповедта /АС Габрово, в 14-дневен срок от връчването или по административен ред/. Изложени са фактическите и правни основания за издаването й. Мотиви се съдържат, както в самата заповед, която съдът намира за мотивирана в достатъчна степен, така и в Справка с рег. №1480/23.02.2024г., предхождаща издаването на заповедта и представляваща резултата от извършената проверка, както и във всички протоколи на назначената за проверка комисия и в Становището по чл. 207, ал. 12 от ЗМВР на дисциплинарно наказващя орган.

В оспорената заповед, съдът намира, че обстоятелствата около действията на служителя Н. на въпросната дата- 16.12.2023г. в нощен клуб „Манхатън“ в гр. Габрово, са изяснени в достатъчна степен, така че за жалбоподателя да не е налице съмнение какво е било поведението, което АНО е възприел като нарушение на служебната дисциплина и в частност разпоредбите на Етичния кодекс. Достатъчно ясно е отразено, че И. Н. не е контролирал поведението си и е участвал в предизвикан от него скандал в заведението. В приложените по дисциплинарната преписка Докладни записки осем лица, свидетелстват за извършените от Н. действия на цитираната датата и място, като същите представляват дисциплинарно нарушение съгласно ЗМВР и Етичния кодекс и предпоставка за налагане на дисциплинарно наказание. С. П. Д., Х. Л., М. К., Й. М., Д. К., И. П., Г. А., Л. Л., също служители на ОЗ“Охрана Габрово“ са присъствала на празненството на 16.12.2023г., на което е възникнал скандала с участието на И. Н., като в този смисъл са преки свидетели на случилото се и в цитираните, приложени по делото Докладни записки са потвърдили действията на Н..

Като е осъществил тези си непристойни действия, И. Н. е извършил нарушение на чл. 30, ал. 1 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители от ГД“Охрана“ и ГД“Изпълнение на наказанията“ и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Данните и изложените обяснения свидетелстват за арогантно, грубо и предизвикателно поведение на инспектор И. Н. спрямо лицата П. П., П. Д. и Д. Т., както и към полицейските служители, отзовали на на подадените сигнали през въпросната вечер.

Отразено е, че заповедта е издадена в следствие на установена фактическа обстановка, обобщена в Справка на комисията по проверката, с рег. №1480/23.02.2024г., като освен това, в самата заповед е посочено кой факт от кое доказателство се установява. Дори да се приеме, че в самата заповед не се съдържат фактическите основания за издаване на оспорения административен акт, това не е процесуално нарушение, водещо до отмяна на акта, тъй като е възможно препращане към друг документ, предхождащ издаването на административния акт, за да се счете, че съответния акт е мотивиран. Съгласно ТР № 16/1975 г. на ОС на съдиите от Върховния съд се приема, че ако мотивите не са изложени в самия административен акт, то същите може да са изложени отделно или да се съдържат в друг документ от административната преписка. Поради тази причина съдът счита, че постановената заповед е мотивирана в достатъчна степен, за да може наказаното лице да разбере какво е извършил, с деянието си кои норми е нарушил, както и какво е наложеното му наказание, поради което неоснователни са възраженията на жалбоподателя за немотивираност на процесната заповед.

Съдът намира, че при издаването на заповедта са спазени специалните административно-производствени правила по ЗМВР. Във връзка с получени сигнали и постъпили 9 бр. докладни записки от 29.12.2023г., както и образувана преписка в РУ на МВР Габрово №175200- 329/11.01.2024г. е разпоредена проверка за изясняване на фактите и обстоятелства, посочени в сигнала и докладната записка. Назначената комисия е изготвила Становище от 16.03.2024г. относно наличието на извършени действия от И. Н., представляващи нарушения на Етичния кодекс и ЗМВР. В ГД“Охрана“ е постъпило предложение от директора на РД“Охрана- В. Търново“ при ГД“Охрана“ с вх. №706/16.01.2024г. за образуване на дисциплинарно производство с данни за извършено нарушение на служебната дисциплина от служителя на ОЗ“Охрана Габрово“ И. Н.. Именно това Предложение представлява уведомяване на АНО за наличието на данни за извършено нарушение, както и за неговия извършител /според изискванията на инструкцията за провеждане на дисциплинарните производства/.

Цитираните Предложение и Справка съдържат всички реквизити на това уведомление, което в същност не е предвидено като изискване в ЗМВР. Следва обаче да се отбележи, че предвид вида на дисциплинарното нарушение - неизпълнение на служебни задължения, представляващо нарушение на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, за което се предвижда наказание порицание, регламентирано в чл. 200, ал. 1, т. 12 ЗМВР, съгласно чл. 208 ЗМВР, не е необходимо издаването на писмена заповед за започване на дисциплинарно производство. Цитираната разпоредба предвижда, че при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл. 198 - 202 или по чл. 203, ал. 1, т. 1 дисциплинарното производство може да започне и без издаване на заповед. В този случай дисциплинарното производство започва с първото действие за установяване на нарушението. За резултата от проверката, била изготвена Справка с рег. № 1480/23.02.2024г., в която са описани и анализирани събраните доказателства и извода от тях, който според комисията е за наличие на извършено от И. Н. дисциплинарно нарушение чрез описаните действия от негова страна по време на възникналия скандал. Всички актове, както на АНО, така и на комисията са връчвани на жалбоподателя, като той е имал възможност да се запознае със събраните по производството доказателства. Давана му е възможност да представя писмени обяснения и възражения. Н. е подал възражения в предоставен срок, като е дал допълнително писмени обяснения на 19.02.2024г. пред органа преди налагане на дисциплинарното наказание, съгласно разпоредбата на чл. 206 ЗМВР. В този смисъл, ответният орган е спазил изцяло процедурата по провеждане на дисциплинарното производство и по налагане на наказанието, като не са нарушени правата на жалбоподателя, както и правото му на участие в производството.

Неоснователно е възражението на жалбоподателя, че заповедта е издадена неправомерно и преднамерено, тъй като в цитираните докладни записки са описани подробно действията на Н. по време на инцидента. Нарушението, както и действията на жалбоподателя са подробно описани, а от друга страна липсват доводи или доказателства, които да ги опровергават.

При провеждане на дисциплинарното производство са спазени правилата на чл. 195, ал. 1 ЗМВР. Съгласно цитираната разпоредба, административният орган е ограничен в рамките на двумесечен срок от откриване на дисциплинарното нарушение да упражни правомощието си за налагане на дисциплинарно наказание. Обвързаността на дисциплинарната отговорност с преклузивен срок, налага установяването на началния момент, в който дисциплинарното нарушение се счита открито. Легално определение за понятието "откриване на дисциплинарното нарушение" е дадено в чл. 196, ал. 1 ЗМВР, а именно дисциплинарното нарушение се счита за открито, когато органът компетентен да наложи дисциплинарното наказание е установил извършеното нарушение и самоличността на нарушителя, а по смисъла на чл. 196, ал. 2 ЗМВР нарушението е установено, когато материалите от дисциплинарното производство постъпят при компетентния дисциплинарно наказващ орган. При това положение заповедта за дисциплинарно наказание издадена на 29.04.2024г., т.е. в срока по чл. 195, ал. 1 ЗМВР.

При постановяване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административно- производствените правила, като релевантните по случая факти са установени правилно и не е допуснато нарушение, ограничаващо правото на участие на жалбоподателя в производството по издаване на оспорената заповед.

По съответствие на заповедта с материалния закон.

Дисциплинарното наказание порицание е наложено за това, че жалбоподателят, като инспектор I степен- призоваване, принудително довеждане и задържане на лица в Областно звено „Охрана Габрово“ при Главна дирекция „Охрана“, на 16.12.2023г. в нощен бар „Манхатън“ в гр. Габрово е извършил непристойни действия, държал се е грубо и арогантно при предизвикан от него конфликт в заведението, като това му поведение било както по отношение на присъстващи на празненството- лицата П., Д. и Т., така и спрямо пристигналите полицаи, отзовали се на сигнала.

По този начин, с действията си И. Н. е нарушил разпоредбите на чл. 30 от Етичния кодекс, както и чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР. Описаното деяние на И. Н. представлява дисциплинарно нарушение по смисъла на чл. 194, ал. 2, т. 4 от ЗМВР „неспазване на правилата на Етичния кодекс за поведение на държавните служители в МВР“. Липсват данни по делото и по административното производство, че жалбоподателят не е извършил описаните непристойни действия.

Изложените факти, съдът счита, че се установяват по безспорен начин от събраните по административната преписка и по делото доказателства и по-конкретно от обясненията на жалбоподателя, изготвените докладни записки и справки. В обясненията си И. Н. не отрича че е присъствал и участвал във възникналия скандал, като е изложил различни причини за това, твърдейки че той е бил предизвикан от друго лице. Не са събрани в насока, подкрепяща доводите на жалбоподателя и неговия процесуален представител никакви доказателства. Не се разколебава убеждението у съда относно наличието на нарушение на служебната дисциплина, като настоящия съдебен състав на ГАС счита, че с действията си, служителят е нарушил посочените разпоредби, указващи служебните му задължения, които следва да спазва. По този начин, жалбоподателят е нарушил правилата за работа в дирекцията, като по този начин е осъществил състава на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, което представлява дисциплинарно нарушение, за което съгласно чл. 200, ал. 1, т. 12 пр. I от ЗМВР се наказва с дисциплинарно наказание "порицание".

Съгласно чл. 200, ал. 2 ЗМВР дисциплинарно наказание "порицание" се налага за срок от шест месеца до една година. В конкретния случай наложеното наказание е "порицание" за срок от шест месеца, като наказващия орган е изложил мотиви защо следва да се наложи наказането в минимален размер. Съдът намира, че наложеното наказание е съобразено с материалния закон, както и с целта на закона, изразяваща се в нетърпимост към всяко отклонението от служебните задължения на държавните служители в ОЗ“Охрана“.

Като издадена от компетентен орган, при съобразяване с целта на закона, при липсата на допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и на изискванията за форма на акта и при липсата на противоречие с материалноправни разпоредби, оспорената в настоящето производство заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. на Министър на правосъдието е законосъобразен акт, а жалбата против него е неоснователна и като такава не следва да бъде уважена.

По разноските:

С оглед изхода на спора, а именно отхвърляне на оспорването на И. Е. Н. против Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. на Министър на правосъдието и предвид факта, че липсва своевременно заявено искане за присъждане на разноски от пр. представител на ответника по делото, съдът намира такива не следва да бъдат присъждани в настоящото производство.

Воден от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ ОСПОРВАНЕ на И. Е. Н. от гр. Габрово против Заповед №ЧР-06-18/29.04.2024г. на Министър на правосъдието, като неоснователно и недоказано.

РЕШЕНИЕТО на осн. чл. 211 ЗМВР не подлежи на обжалване.