Р Е Ш Е Н И Е
№ ... Номер 215 04.08.2020г.
гр.Стара Загора
В
ИМЕТО НА НАРОДА
СТАРОЗАГОРСКИЯТ ОКРЪЖЕН съд, ГРАЖДАНСКО отделение,
ІІ състав
На двадесет и осми юли 2020 г.
В публично заседание в следния
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ПЛАМЕН ЗЛАТЕВ
ЧЛЕНОВЕ
: МАРИАНА МАВРОДИЕВА
ВЕСЕЛИНА МИШОВА
Секретар : Катерина Маджова
Като разгледа докладваното от съдията-
докладчик ЗЛАТЕВ
въззивно гражданско дело N 1396 по описа за 2020 г.,
за да се произнесе съобрази
следното :
Производството е на основание
чл.269- 273 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС.
Делото е образувано
въз основа на постъпила в законния 2- седмичен срок по чл.259, ал.1 от ГПК въззивна жалба от ответника
Прокуратура на Република България/ПРБ/- София срещу изцяло негативното за нея осъдително първоинстанционно Решение № 490/16.04.2020г. по гр.д.№ 3872/2019г. по описа на РС- Ст.Загора, с което тя е била осъдена по
заведения срещу нея ревандикационен иск по чл.108 от ЗС от ищеца Г.Д.Б. *** да му върне неправомерно задържания му л.а.„Тойота
Ленд Круизър“ рег.№ СТ 22-42 АН по ДП № 463/2009г. по описа на ОД на МВР-
Ст.Загора, със законните последици от това. Счита, че постановеното против нея
Решение е изцяло неоснователно и недоказано, като излага подробни фактически и
правни аргументи в подкрепа на защитната си теза, и най- вече, че ищецът- въззиваем
не бил представил по делото първичния документ за собственост върху
претендирания за връщане л.а. Моли настоящия въззивен съд да постанови свое Решение, с което да отмени
изцяло това първоинстанционно Решение и да постанови ново, с което да отхвърли изцяло предявения против нея иск по чл.108 от ЗС, със законните
последици. Няма представени нови доказателства
пред настоящата въззивна инстанция. Претендира всички свои
направени разноски за двете съдебни инстанции, включително и за юрисконсултски възнаграждения. В този смисъл е и пледоарията
на процесуалния й представител- юрисконсулт.
В законния 2- седмичен срок по чл.263, ал.1 от ГПК е
постъпил писмен Отговор на
въззивна жалба от ищеца Г.Д.Б. ***, които счита тази възивната жалба за неоснователна и недоказана, твърди, че
обжалваното изцяло позитивно за него първоинстанционно Решение е напълно мотивирано,
законосъобразно
и правилно, като поддържа исковата си претенция, основавайки се на регистрационния
талон на процесния л.а. на негово име, като безспорно
доказателство за собствеността му върху това МПС. Моли на осн. чл.272 от
ГПК настоящия въззивен съд да постанови
свое Решение, с което да потвърди изцяло обжалваното Решение на РС, със законните последици от това. Излагат подробни свои фактически и
правни аргументи в подкрепа на тезата си. Не
представя нови доказателства пред настоящата въззивна инстанция. Претендират да му бъдат присъдени направените от него по настоящото
въззивно дело разноски за един пълномощник- адвокат. В този смисъл е и
пледоарията на процесуалния му представител- адвокат.
Въззивният ОС-
Ст.Загора, след като обсъди доводите във в.жалба на ответника и в отговора на
в.жалба на ищеца, провери събраните по делото писмени и гласни доказателства, и
доказателствените средства, като обсъди становищата на всяка от страните, мотивите
на атакуваното първоинстанционно Решение и приложимите по казуса
материалноправни и процесуални норми, намира за установена и доказана по несъмнен
и безспорен начин следната фактическа и правна обстановка по делото :
Процесната в.жалба е подадена от лице, което е ответна
страна по делото, има правен интерес от обжалване на изцяло негативното за него
първоинстанционно съдебно Решение, същата е подадена в законна 2- седмичен срок
от връчване на първоинстанционното Решение по чл.259, ал.1 от ГПК, подадена е в
изискуемата се писмена форма, със законово необходимото минимално съдържание по
чл.260 от ГПК, поради което същата е процесуално допустима и по нея настоящия
въззивен съд следва да се произнесе по съществото на направените в нея
оплаквания.
По същестово- не се спори между страните, и е установено
и доказано по несъмнен и безспорен начин пред РС- Ст.Загора, че процесния л.а.
е бил отнет на посочената точна дата по разпореждане на наблюдаващия прокурор
по ДП № 463/2009г. по описа на
ОД на МВР- Ст.Загора, и е бил съхраняван от органите на МВР, като до завеждане
на делото в РС/25.07.2019г./, до постановяване на атакуваното първоинстанционно
Решение/16.04.2020г./ и до обявяне на настоящото въззивно дело за
решаване/28.07.2020г./ не е бил върнат на ищеца, от когото е бил иззет. При
извършената въззивна проверка на атакуваното първоинстанционно Решение РС е
обсъдил, анализирал и взел предвид в мотивите си всички обективни обстоятелства и всички събрани по делото
писмени и гласни доказателства, относими към правилното решаване на спора. Поради което атакуваното Решение на PC- Ст.Загора се явява обосновано и
законосъобразно,
като РС подробно е обсъдил
изцяло фактите по спора, свързани с придобиване
на собствеността върху
процесния л.а. от ищеца Б., подкрепящите го доказателства и обстоятелството, че като законен негов собственик той има правното основание да търси движимата си вещ с ревандикационен иск по чл.108 от ЗС. Обсъден, обосован и доказан по безспорен начин от РС е и спорния между
страните по делото факт, защо
надлежен ответник по процесния спор се явява именно Прокуратурата на Р. България/която от вещно- правна гледна точка държи процесната движима вещ и упражнява фактическата власт над нея/, макар ПРБ да е
предала процесното
МПС/л.а./ за фактическо съхранение на Директора на ОД МВР- Ст. Загора. В случая безспорно е налице изземване и задържане на предмети в
наказателно производство по образуваното и впоследствие приключило ДП № 463/2009г. по описа на ОД на МВР- Ст.Загора, принадлежащи на лица срещу които не са
предявени наказателни обвинения/включително и ищеца Б./,
при пораждане на спор за права, засегнатото лице/каквото
в случая безспорно се явява ищеца- въззиваем в настоящото гражданско съдопроизводство/, може да сезира надлежния родово и местно
компетентен съд, който да се
произнесе по ефективна защита на правото на собственост, включително, като се
осъди ответната/въззивна/
ПРБ да предаде (върне)
владението на иззет предмет/движима вещ/- л.а. Безспорно установено по делото
на РС е, че наказателното производство по което е
“задържан” автомобила на Б. е било окончателно прекратено и вече няма правен способ за продължаване на процесуалните действия по него. Не се спори между страните по
делото, че процесния л.а. вече
11 г. се намира на паркинг в тиловата база на ОД- МВР- Ст.Загора по силата на акт
на ПРБ. Това се
потвърждава и в самата жалба на въззивника ПРБ, че действително ОД на МВР- Ст.Загора е осъществявала и продължава да осъществява фактическата власт върху
процесното МПС въз
основа на акт на прокурор по
пр.пр.№ 5186/2009г. по описа на РП- Ст.Загора, който не е отменян или изменян, а органите на МВР само прилагат принудителна административна
мярка/ПАМ/ съгласно разпоредбата на чл.171, т.З от ЗдвП, тъй като процесното МПС било предмет на административно нарушение- задържане на
отговорно пазене, до установяване на собствеността върху него. Разпоредбата на чл.111, ал.1 от НПК предвижда веществените доказателства/каквото е процесното МПС/ да се пазят/съхраняват/ до завършването на наказателното производство, което е приключено/прекратено/ ДП № 463/2009г. по описа на ОД на
МВР- Ст.Загора. Поради което иззетото веществено
доказателство/МПС-
л.а./ е следвало да бъде върнато на
правоимащия, от който е било отнети/ищеца Б./, който се е легитимарал пред надлежния
държавен орган/КАТ- МВР/ със съответния домумент за собственост, въз основа на
който този оторизиран държавен орган е издал още на 29.08.2008г. процесното
прието, като писмено доказателство от РС Свидетелство за регистрация на това
МПС на името на ищеца/въззиваем/ Г.Д.Б., който изрично е посочен в С.4 на
същия, като негов „собственик/OWNER“ съгласно НАРЕДБА № 1-45/24.03.2000г. за
регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно
отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на МПС и ремаркета,
теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните ППС. Съгласно него Свидетелството за регистрация се състои от
две части, съдържащи данни за превозното средство и собственика, като процесната част първа на Свидетелството
за регистрация служи за идентифициране на превозното средство и при
необходимост се носи от водача при ползване на превозното средство. Тя
удостоверява правото на разпореждане на собственика с превозното средство- тоест доказва правото на
собственост на посоченото в Свидетелството лице върху описаното там МПС.
Установи се от въззивния съд, че по първоинстанционното
гр.дело на РС липсват каквито и да са данни, че твърдените от въззивника ПРБ
други два правни субекта/предишен неназовен собственик- физическо и
застрахователна компания- търговско дружество/ били имали претенции върху същия
л.а. Но дори и да е имало такива вещно- правни претенции между тези три отделни
правни субекта, разрешаването им не е в правомощията на органите на въззивната ПРБ
и по реда на сочения от тях НПК, а е от компетенциите на гражданския съд по
реда също на ревандикационното исково производство по чл.108 от ЗС.
Поради което и предвид гореизложените подробни мотиви,
както и предвид императивната разпоредба на чл.108 от ЗС, въззивният съд счита, че по отношение на
оплакванията относно пълното уважаване на ревандикационния иск по чл.108 от ЗС, въззивната жалба се явява изцяло неоснователна и
недоказана, тъй като видно от мотивите на атакуваното Решение на РС- Ст.Загора,
в същото подробно, законосъобразно и пълно са обосновани задължителните законови
елементи за едно уважаване на ревандикационен иск по реда на чл.108 от ЗС при безспорно установенити и
доказани три елемент, както към тогавашната дата, така и към настоящия момент. Предвид
което въззивният ОС- Ст.Загора следва да постанови
своето Решение, с което да потвърди изцяло атакуваното първоинстанционно Решение на РС- Ст.Загора, като напълно валидно, допустимо и правилно, и да отхвърли изцяло въззивната жалба, като изцяло неоснователна
и недоказана, ведно с всички законни последици от това.
Въззиваемият е поискал
присъждане на разноските му пред настоящата въззивна инстанция на осн.
чл.78, ал.2 от ГПК, но не е представил никакви доказателства и
списък по чл.80 от ГПК в тази насока, поради което въззивния съд не му дължи
таков произнасяне.
С оглед естеството на
вещно- правния спор за движима вещ/л.а./ и посочената цена на исковата
претенция от ищеца в размер на 7 000 лв., настоящото въззивно съдебно
Решение може да се обжалва по касационен ред съгласно чл.280, ал.2, т.1, пр.1
от ГПК, в 1- месечен срок от връчването му на страните, чрез настоящия въззивен
ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
Ето защо водим от
гореизложените мотиви и на
основание чл.272 от ГПК във вр. с чл.108 от ЗС, въззивният ОС- Ст.Загора
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 490/16.04.2020г.
по гр.д.№ 3872/2019г. по описа на РС- Ст.Загора.
РЕШЕНИЕТО
може да се обжалва в 1- месечен срок
от връчването му на страните, чрез ОС- Ст.Загора пред ВКС- София.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :