№ 145
гр. гр. Димитровград, 16.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДИМИТРОВГРАД в публично заседание на втори
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Огнян Хр. Гълъбов
при участието на секретаря С.И.Д.
като разгледа докладваното от Огнян Хр. Гълъбов Гражданско дело №
20215610101440 по описа за 2021 година
Предявени са от Г. СТ. Л., против „Специализирана болница за активно лечение по
онкология-Хасково“ЕООД, обективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1,
т.2 и т.3 от КТ- за признаване за незаконно уволнение и неговата отмяна, за възстановяване
на предишната работа и за заплащане на обезщетение за времето, през което работника е
останала без работа след уволнението.
В исковата молба ищецът твърди, че на 24.09.2019г. сключила трудов договор със
„СБАЛО Хасково“ ЕООД, по силата на който постъпила на работа на длъжност „рентгенов
лаборант“. На 11.01.2021г. било сключено допълнително споразумение №87 към Трудов
договор №88/24.09.2019г., като трудовото възнаграждение на ищеца било увеличено на 750
лева, а допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален
опит станало 270 лева. Посочва, че със Заповед №64/30.07.2021г., на основание чл.328 ал.1
т.10б от КТ било прекратено трудовото й правоотношение. Счита тази заповед за изцяло
незаконосъобразна, тъй като била немотивирана, тъй като в нея не били посочени никакви
основания и причини за прекратяване на трудовия договор. От мотивите, изложени във
въпросната заповед не можело да се направи извод, че на ищеца са били известни
фактическите основания за прекратяване на трудовото правоотношение. Наред с това, счита,
че ответникът не се съобразил с разпоредбата на чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ, въпреки че бил
наясно, че тя отговаря на изискванията за закрила при уволнение и то на две от нейните
предложения. Твърди ,че е диагностицирана с „Шизоафективно разстройство, смесен тип“,
като по този начин попада под закрилата на чл.333 от КТ, но преди прекратяване на
трудовото правоотношение работодателят не е взел мнение за това от ТЕЛК и разрешение
от Инспекция по труда. На следващо място, твърди, че ответното дружество нарушило и
разпоредбата на чл.333 ал.1 т.4 от КТ, като не съобразил, че издаването на процесната
1
заповед е станало към момент, в който ищеца се е намирала в отпуск, като отново не бил
искал и получил разрешение за прекратяване на трудовото правоотношение от Инспекция
по труда. На последно място счита, че работодателят е нарушил нормата на чл.8 от КТ, като
е налице злоупотреба с право. Спрямо ищеца бил проявен дискриминационен подход, като
тя била третирана по-неблагоприятно в сравнение с лица в сходно с нейното положение.
Ответникът оставил на работа лица, които също са пенсионери, като целенасочено уволнил
само ищеца, проявявайки тенденциозно и дискриминационно отношение към нея. В
следствие на незаконното прекратяване на трудовото правоотношение и поради факта, че е
останала без работа, за ищеца бил налице правен интерес от предявяване и на иск по чл.344
ал.1 т.3 от КТ за присъждане на обезщетение за времето, през което е останала без работа в
следствие на незаконното прекратяване на трудовото й правоотношение.
Предвид изложеното иска съдът да постанови решение, с което да признае за
незаконосъобразно извършеното уволнение със Заповед №64/30.07.2021г., и да отмени
същата като незаконосъобразна, да възстанови ищеца на заеманата преди уволнението
длъжност „рентгенов лаборант“ в ответното дружество, както и да осъди ответника да й
заплати обезщетение за времето през което е останала без работа след уволнението за
период от 6 месеца, считано от 02.08.2021г. до 02.04.2022г., в размер на 6120 лева, ведно със
законната лихва върху обезщетението от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното изплащане. Претендира присъждане и на направените деловодни разноски.
Ответникът „СБАЛО Хасково“ЕООД депозира отговор на исковата молба, в който
поддържа, че оспорва исковата молба по основание и размер. Твърди, че преди постъпване
на работа при него, освен необходимите документи за сключване на трудов договор, ищецът
представила и Разпореждане №26101527293/01.07.2019г. на НОИ ТП-Хасково. Съгласно
същия, отпуснатата пенсия за осигурителен стаж и възраст на Г. СТ. Л. се преизчислявал,
считано от 01.07.2019г. с посочения в разпореждането размер. На 30.06.2021г. на ищеца
било връчено Предизвестие за прекратяване на трудовия договор. Един месец по-късно, на
30.07.2021г., със Заповед №64/30.07.2021г. трудовото й правоотношение било прекратено на
основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ. Поддържа, че за да прекрати работодателя трудовото
правоотношение на посоченото основание, единственото условие е работника да е придобил
и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст, преди възникване на
трудовото правоотношение. Заявява, че фактическото основание за прекратяване на
трудовото правоотношение е било изписано в заповедта достатъчно ясно. Същевременно,
доколкото трудовото правоотношение било прекратено на основание чл.328 ал.1 т.10б от
КТ, то било извън обхвата на защитата по чл.333 от КТ. На следващо място, оспорва всички
твърдения за недобросъвестно упражняване на трудови права от работодателя в
противоречие на закона. Изцяло оспорва предявения иск по чл.344 ал.1 т.3 от КТ, като
поддържа ,че ищеца е пенсионер и не е оставала без работа.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства- поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено от фактическа страна следното:
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Разпореждане
2
№261191527293/01.07.2019г. на НОИ, ТО-Хасково, считано от 01.07.2019г., на Г. СТ. Л. е
била преизчислена личната пенсия за осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО,
като й е определена месечна сума за изплащане от 315,65 лева.
На 03.09.2019г. ищецът е подала до управителя на СБАЛО-Хасково ЕООД молба за
назначаване на работа като рентгенов лаборант.
Съгласно представения с исковата молба препис от Трудов договор №88/24.09.2019г.,
ищецът е започнала работа в ответното дружество на длъжност „рентгенов лаборант“,
считано от 24.09.2019г. с основно трудово възнаграждение от 660 лева и допълнително
възнаграждение за прослужено време клас от 231 лева. В трудовият договор изрично е
посочено, че към датата на сключването му работникът е пенсиониран.С Допълнително
споразумение №87/11.01.2021г. към горепосочения трудов договор, работодателят е
увеличил трудовото възнаграждение на ищеца на 750 лева, допълнителното възнаграждение
за придобит трудов стаж и професионален опит е станало 270 лева.
Съгласно представеното от ответника Предизвестие за прекратяване на трудов
договор от 30.06.2021г., ищецът е уведомена от работодателя, че трудовото й
правоотношение е възникнало след като тя е придобила и упражнила правото си на пенсия
за осигурителен стаж и възраст. Уведомена е също така на основание чл.328 ал.1 т.10б от
КТ, че след изтичане на 30 дни ще бъде прекратено трудовото й правоотношение на
посоченото основание. Предизвестието е било връчено лично на Г. СТ. Л. на 30.06.2021г.,
като срока му е започнал да тече от деня следващ получаването му.
Видно от представения от ответника Болничен лист за временна неработоспособност,
издаден на 05.07.2021г. от „МБАЛ-Хасково“АД, ищеца е била настанена за болнично
лечение в Нервно отделение, като е била в отпуск по болест от 30.06.2021г. до 05.07.2021г.
От представения с исковата молба Амбулаторен лист, издаден от „Център за
психично здраве“ЕООД-Хасково на 16.08.2021г., Г. СТ. Л. е била настанена за лечение в
болницата от 05.07.2021г. до 16.08.2021г. или 43 календарни дни. Представена е и Епикриза
№360/2021г., изготвена от лекар при „Център за психично здраве -Хасково"ЕООД, съгласно
която на ищеца е поставена окончателна диагноза: Шизоафективно разстройство, смесен
тип. Посочено е, че за първи път е постъпила в лечебното заведение през 2019г., като
последната й хоспитализация в ЦПЗ Хасково била през м.05-06.2021г. В настоящият случай
дошла сама на стационарно лечение, след дехоспитализация от НО.
Видно от приетия като доказателство по делото препис от Заповед №64/30.07.2021г.,
издадена от управителя на ответното дружество, на основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ,
трудовото правоотношение на Г. СТ. Л. на длъжност Рентгенов лаборант, било прекратено,
считано от 02.08.2021г. Като причина за прекратяване на трудовия договор в заповедта е
посочено: „Поради възникване на трудовото правоотношение след придобиване и
упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
По делото от работодателя са представени месечни извлечения за получени от ищеца
трудови възнаграждения за периода от м.април до м.юли 2021г. От тях се установява, че Г.Л.
3
има пълен отработен месец и е получила пълно трудово възнаграждение в размер на 1299
лева.
От извършената служебна справка от съда в трудовата книжка на ищеца в
проведеното на 02.11.2021г. съдебно заседание, се установи, че последното регистрирано
трудово правоотношение на Г.Л. е било с ответното дружество, в което тя е работила до
01.08.2021г. След тази дата в трудовата книжка няма отбелязани други сключени трудови
договори.
При така установената фактическа обстановка съдът достига до следните правни
изводи:
Безспорно установено по делото е, че ищцата е придобила право на пенсия за
осигурителен стаж и възраст по чл.69б ал.2 от КСО, съгласно Разпореждане
№26191527293/01.07.2019г. на НОИ, ТО-Хасково, т.е. преди сключване на процесния
трудов договор с ответното дружество на 24.09.2019г. Между страните няма спор и относно
това, че с Предизвестие за прекратяване на трудов договор Г. СТ. Л. е била уведомена, че
трудовото й правоотношение с работодателя ще бъде прекратено на основание чл.328 ал.1
т10б от КТ след изтичане на 30-дневен срок от връчване на предизвестието. Не се спори и
относно това, че след изтичане на законоустановения 30-дневен срок на предизвестието, със
Заповед №64/30.07.2021г. ответникът е прекратил трудовото правоотношение с ищеца на
основание чл.328 ал.1 т.10б от КТ, считано от 02.08.2021г. Безспорно установено по делото е
и обстоятелството, че през периода от 30.06.2021г. до 16.08.2021г. Г. СТ. Л. е била в отпуск
по болест, като първоначално е настанена за лечение в МБАЛ-Хасково“АД, а от
05.07.2021г.- в „Център за психично здраве-Хасково“ЕООД с диагноза Шизофренно
разстройство, смесен тип.
Спорно по делото е мотивирана ли е била издадената от работодателя заповед за
прекратяване на трудовото правоотношение на ищеца. Имала ли право Г.Л. на защита при
уволнение по чл.333 ал.1 т.3 и т.4 от КТ и трябвало ли е ответника да поиска предварително
разрешение от инспекция по труда и мнение на ТЕЛК преди да пристъпи към прекратяване
на трудовото й правоотношение. Налице ли е нарушение на чл.8 от КТ от страна на
ответното дружество и проявило ли е то дискриминационно отношение към работника при
прекратяване на трудовото му правоотношение.
Съгласно разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10б от КТ, работодателят може да прекрати
трудовия договор, като отправи писмено предизвестие до работника или служителя в
сроковете по чл.326 ал.2 от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен
стаж и възраст.
В настоящият случай по делото няма спор, че ищецът е сключила процесния трудов
договор с ответното дружество на 24.09.2019г., т.е. след като вече е била придобила и
упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст на 01.07.2019г., което се
установява от приетото като доказателство Разпореждане №26191527293/01.07.2019г. на
4
НОИ, ТО-Хасково, с което й е била отпусната месечна пенсия от 315,65 лева. В този смисъл,
за работодателя е била налице възможността, предвидена в чл.328 ал.1 т.10б от КТ да
прекрати трудовото правоотношение на работника, доколкото то е възникнало след като
Г.Л. вече е била придобила и упражнила правото си на пенсия за осигурителен стаж и
възраст.
От страна на ответното дружество е спазено изискването на разпоредбата на чл.328
ал.1 от КТ, като на ищеца е връчено лично предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение. Изрично в предизвестието е посочено, че трудовото правоотношение на
ищеца е възникнало след като тя е придобила и упражнила правото си на пенсия за
осигурителен стаж и възраст, както и основанието за неговото прекратяване- чл.328 ал.1
т.10б от КТ. Л. е уведомена и за това, че трудовото й правоотношение ще бъде прекратено
след изтичане на законния срок от 30 дни, което съответства на разпоредбата на чл.326 ал.2
от КТ.
Съдът намира възражението на ищеца, че атакуваната Заповед №64/30.07.2021г. на
ответното дружество е немотивирана, за неоснователно. Видно от същата заповед е, че в нея
работодателят изрично е посочил, като причина за прекратяване на трудовия договор:
„Поради възникване на трудовото правоотношение след придобиване и упражняване на
право на пенсия за осигурителен стаж и възраст“. От така посочения мотив за прекратяване
на трудовия договор ищцата е имала възможност достатъчно ясно да разбере основанието,
на което се позовава работодателя, за да пристъпи към уволнението. Същата е била наясно с
обстоятелството, че е сключила трудов договор с ответника, след като вече е била
придобила право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, като именно това е дало
основание на работодателя да прекрати трудовото й правоотношение, позовавайки се на
разпоредбата на чл.328 ал.1 т.10б от КТ. В този смисъл, както от изложените мотиви в
предизвестието за прекратяване на трудовото правоотношение, така и от тези посочени в
последвалата го заповед, ищеца е имала възможността да разбере защо и на какво основание
се прекратява трудовия й договор, както и да се защити в хода на съдебното производство
по настоящото дело.
На следващо място, неоснователни са възраженията на ищеца, че при прекратяване
на трудовото й правоотношение работодателя не се е съобразил с разпоредбата на чл.333
ал.1 т.3 и т.4 от КТ. В тази разпоредба, изрично е предвидено, че в случаите по чл.328 ал.1
т.2,3,5 и 11 и чл.330 ал.2 т.6 от КТ работодателят може да уволни само с предварително
разрешение на инспекцията по труда за всеки отделен случай работник или служител,
боледуващ от болест, определена в наредба на министъра на здравеопазването или работник,
който е започнал ползването на разрешения му отпуск. Наред с това, ал.2 на същата
разпоредба, предвижда ,че в случаите на т.2 и т.3 на предходната алинея преди уволнението
се взема мнението и на трудово-експертата лекарска комисия. Безспорно установено от
събраните по делото писмени доказателства е, че ищеца има поставена диагноза
шизоафективно разстройство, смесен тип, както и че след като на 30.06.2021г. й е било
връчено предизвестие за прекратяване на трудовото правоотношение, тя е постъпила на
5
болнично лечение продължило до 16.08.2021г., на която дата пък упълномощила в
гр.Пловдив адвокат, за да заведе настоящото дело против ответника. Съгласно разпоредбата
на чл.1 ал.1 т.5 от Наредба №5 за болестите, при които работниците боледуващи от тях, имат
особена закрила съгласно чл.333 ал.1 от КТ, такава ползват работниците боледуващи от
психично заболяване. За да се ползва обаче такава защита въпросната разпоредба предвижда
освен наличие на психично заболяване, предварително разрешение от съответната
инспекция по труда да е необходимо единствено в случаите когато трудовото
правоотношение се прекратява при частична ликвидация, при съкращение в щата или при
спиране на работа за повече от 30 дни. В същата насока е и самата разпоредба на чл.333 ал.1
от КТ, която предвижда необходимостта от предварително разрешение за прекратяване на
трудовото правоотношение от страна на инспекцията по труда за работник, боледуващ от
болест, определена в горепосочената наредба на министъра на здравеопазването, но само в
случай, че това се прави в някой от случаите по чл.328 ал.1 точки 2,3,5 и 11 от КТ. Така
формулираната закрила при уволнение е изчерпателно регламентирана, като в законовата
разпоредба както на КТ, така и Наредба №5 на министъра на здравеопазването не е
предвидена възможност за закрила при прекратяване на трудовия договор на основание
чл.328 ал.1 т.10б от КТ, когато трудовото правоотношение е възникнало, след като
работникът е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст.
На същото основание, съдът счита ,че ищеца не ползва и закрила при уволнение по
чл.333 ал.1 т.4 от КТ, въпреки, че към момента на прекратяване на трудовото й
правоотношение тя е ползвала разрешен отпуск по болест. От една страна закрилата, която
чл.333 ал.1 т.4 от КТ дава на намиращия се в отпуск работник може да се предостави само
при прекратяване на трудовото правоотношение в някой от случаите по чл.328 ал.1 точки
2,3,5 и 11 от КТ, сред които настоящия не попада, а от друга страна следва да се има
предвид, че ответникът е връчил лично на ищеца предизвестие за прекратяване на трудовото
правоотношение на 30.06.2021г. Според разпоредбата на чл.335 ал.2 т.1 от КТ,
конститутивното действие на прекратяването на трудовоправната връзка настъпва с
изтичането на срока на предизвестието. Доколкото настоящото предизвестие е връчено
лично на ищеца на 30.06.2021г., а срока му е започнал да тече от следващия ден-
01.07.2021г., то трудовото правоотношение е било прекратено след изтичането на дадения
30 дневен срок.
На последно място, съдът намира възраженията на ищеца, че при прекратяване на
трудовия й договор работодателя е нарушил разпоредбата на чл.8 от КТ, за неоснователно и
недоказано. В исковата молба се поддържа ,че при прекратяване на трудовото
правоотношение ответника е злоупотребил с право и е проявил дискриминационен подход
към работника, като я третирал по-неблагоприятно в сравнение с лица в сходно с нейното
положение, които оставил на работа въпреки, че също били пенсионери. В тази връзка
следва да се посочи, че от страна на ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства, нито
пък беше поискано събирането на такива, с които да се установи, че ответното дружество е
нарушило чл.8 от КТ и е злоупотребило с право, като е проявило дискриминационно
6
отношение към Г.Л.. В хода на настоящото производство по никакъв начин от страна на
ищеца не беше доказано, че е била третирана по-неблагоприятно в сравнение с други
работещи в ответното дружество лица, нито пък, че там са останали на работа други
работници, които също са били пенсионирани.
Предвид изложеното съдът намира, че предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.1 от КТ за признаване за незаконно уволнението на ищеца от ответното дружество и
отмяната на Заповед №64/30.07.2021г. за прекратяване на трудовия й договор на основание
чл.328 ал.1 т.10б от КТ- поради възникване на трудовото правоотношение след придобиване
и упражняване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, е неоснователен и следва
да бъде отхвърлен.
Поради неоснователността на главния иск за признаване на незаконност на
уволнението и отмяна на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение,
неоснователен се явява и акцесорния иск за възстановяване на ищеца на предишната му
работа „рентгенов лаборант“ в „СБАЛО-Хасково“ЕООД.
На последно място, неоснователен е и предявения иск с правно основание чл.344 ал.1
т.3 от КТ. Тази законова разпоредба предвижда работникът да иска обезщетение за времето,
през което е останал без работа поради уволнението. В настоящият случай, съдът намира
извършеното уволнение на ищеца от ответното дружество за основателно и
законосъобразно, поради което и обезщетение по чл.344 ал.1 т.3 от КТ не й се дължи. Ето
защо, така предявения иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ също следва да бъде
отхвърлен.
При този изход на делото ищецът следва да бъде осъдена на основание чл.78 ал.3 от
ГПК да заплати направените от ответника разноски за адвокатско възнаграждение в размер
на 500 лева. Направеното от страна на ищеца възражение за прекомерност на размера на
адвокатското възнаграждение, платено от ответника е неоснователно, тъй като платената
сума от 500 лева е по- ниска от визираната в чл.7 ал.1 т.1 от Наредба №1/09.7.2004г. за
минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно 650 лева.
Мотивиран така, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
******************************* представлявана от пълномощника си адвокат Д.В. М. от
Адвокатска колегия-Пловдив, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ- ХАСКОВО“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Хасково, *******************************, представлявано от
М.А.М., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.1 от КТ за признаване на уволнението на Г.
СТ. Л. със Заповед №64/30.07.2021г. на управителя на „СБАЛО-Хасково“ЕООД за
незаконно и за отмяна на същата заповед като незоконосъобразна, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
7
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
******************************* представлявана от пълномощника си адвокат Д.В. М. от
Адвокатска колегия-Пловдив, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ- ХАСКОВО“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Хасково, *******************************, представлявано от
М.А.М., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.2 от КТ, за възстановяване на Г. СТ. Л. на
длъжността, която е заемал преди прекратяване на трудовото правоотношение- „рентгенов
лаборант“ в „СБАЛО-Хасково“ЕООД, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
******************************* представлявана от пълномощника си адвокат Д.В. М. от
Адвокатска колегия-Пловдив, против „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА АКТИВНО
ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ- ХАСКОВО“ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес
на управление в гр.Хасково, *******************************, представлявано от
М.А.М., иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3 от КТ, за заплащане на обезщетение за
времето, през което е останала без работа поради уволнението, в размер на 6120 лева,
считано от 02.08.2021г. до 02.04.2022г., като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА Г. СТ. Л., с ЕГН **********, от Димитровград,
******************************* представлявана от пълномощника си адвокат Д.В. М. от
Адвокатска колегия-Пловдив, ДА ЗАПЛАТИ на „СПЕЦИАЛИЗИРАНА БОЛНИЦА ЗА
АКТИВНО ЛЕЧЕНИЕ ПО ОНКОЛОГИЯ- ХАСКОВО“ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление в гр.Хасково, *******************************,
представлявано от М.А.М., направените по делото разноски в размер на 500 /петстотин/
лева.
Решението може да бъде обжалвано пред Окръжен съд- Хасково в двуседмичен срок
от датата на обявяването му 16.11.2021г.
Съдия при Районен съд – Димитровград: _______________________
8