Р Е Ш
Е Н И Е №674
гр. Бургас , 03.04.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд гр. Бургас, четвърти състав, в съдебно
заседание на двадесет и седми март две хиляди и деветнадесета година в състав:
СЪДИЯ: ГАЛИНА РАДИКОВА
като разгледа, докладваното от съдия Радикова
административно дело № 282 по описа за 2019г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл.203 и сл. от АПК.
Образувано е по искова молба, подадена от В.Г.К.,***, чрез адв. П.К. (л.2), против Регионална дирекция по горите -
Бургас за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди в размер на
500 лева, вследствие отменено, като незаконосъобразно наказателно постановление
№ 851/23.10.2017 г., издадено от
Директора на Регионална дирекция по горите - Бургас. Ищецът претендира
присъждане и на сторените в това производство разноски.
Твърди, че спрямо него било издадено наказателно постановление №
851/23.10.2017 г., от Директора на
Регионална дирекция по горите - Бургас, с което му била наложена глоба в размер
на 300 лв. за нарушение по чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от Закона за лова и опазване на
дивеча (ЗЛОД), на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД и е отнета в полза на
държавата вещта, предмет на нарушението – МПС „Мазда“
с рег. № А6888ВВ, сив на цвят, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД.
Ищецът обжалвал наказателното постановление и то впоследствие било отменено
от съда като незаконосъобразно с решение по АНД
№ 2593 по описа за 2017 година на Районен съд гр. Несебър, влязло в законна
сила на 19.05.2018 г.
Твърди, че в производството по обжалване на процесното
наказателно постановление пред Районен съд гр. Несебър бил представляван от адв. П.К., на която за осъществяване на защитата му
заплатил сумата от 500 лв.
Иска Регионална дирекция по горите - Бургас да бъде осъдена да му заплати
сумата от 500 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
имуществени вреди (заплатено адвокатско възнаграждение за защита в
производството по анд. № 2593/2017 година РС гр.
Несебър), вследствие отменено като незаконосъобразно наказателно постановление
851/23.10.2017 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите - Бургас.
В съдебно заседание, чрез процесуалния си представител адв.
Г., редовно преупълномощена
от адвокат К., поддържа исковата молба и направените с нея искания - за
присъждане на обезщетение и разноски за настоящото производство.
Ответникът Регионална дирекция по горите - Бургас, чрез процесуалния си
представител, юрисконсулт М., редовно упълномощен,
не оспорва иска. Навежда доводи, че не се дължат разноски на ищеца в настоящото
производство, предвид разпоредбата на чл. 78, ал. 2 от ГПК. Ищецът не е канил
РДГ-Бургас или посочил сметка, по която да му се преведе евентуално
обезщетението за претърпени вреди.
Представителят на Окръжна прокуратура Бургас намира исковата молба за
основателна и доказана, както по основание, така и по размер.
І.ФАКТИТЕ:
С наказателно постановление № 851/23.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите -
Бургас, на В.Г.К.,*** е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по
чл. 84, ал. 1 и ал. 2 от ЗЛОД, на основание чл. 84, ал. 2 от ЗЛОД и отнета в
полза на държавата вещта, предмет на нарушението – МПС „Мазда“
с рег. № А6888ВВ, сив на цвят, на основание чл. 95, ал. 2 от ЗЛОД.
К. обжалвал наказателното постановление пред Районен съд гр. Несебър. Въз
основа на жалбата било образувано АНД № 2593
по описа за 2017 година на РС Несебър.
С решение № 180/24.04.2018г., постановено по делото, съдът отменил Наказателно постановление №
851/23.10.2017 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите - Бургас.
Решението на Районен съд Несебър, не е било обжалвано и е влязло в законна
сила на 19.05.2018 година.
С договор за правна защита и съдействие от 02.11.2017г. В.Г.К. възложил, а адв. П.К. приела да окаже правна защита и съдействие,
изразяващи се в процесуално представителство по
делото, с предмет оспорване на наказателно постановление №
851/23.10.2017 г., издадено от Директора
на Регионална дирекция по горите - Бургас.
С договорът е удостоверено и заплащането на възнаграждение в размер на
500лв. в брой.
Като доказателства по делото са приети документите, съдържащи се в АНД №
2593 по описа за 2017 година на РС Несебър.
По изложените факти между страните няма спор.
ІІ.ПРАВОТО:
Искът е процесуално допустим.
Регионална
дирекция по горите - Бургас е юридическо лице, съгласно чл. 158, ал. 2 от Закона за
горите, вр. чл. 2, ал. 1 от Устройствения
правилник на регионалните дирекции по горите, обн.
ДВ, бр.104 от 27.12.2011 г. Искът е предявен срещу надлежен ответник по см. на чл. 205 от АПК.
Разпоредбата на чл. 1, ал. 1
от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди предвижда, че държавата и общините отговарят за вреди, причинени от
незаконни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица
при или по повод изпълнение на административна дейност.
В случая търсената обезвреда се основава на
твърдения за имуществени вреди от отменено наказателно постановление, а
дейността по налагане на административно наказание е форма на административна
дейност, санкционна по естеството си. Определящо за квалифициране на предявения
иск като такъв по чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ е обстоятелството, че наказателното постановление, с
отмяна на което се обвързва претенцията, се издава от административен орган,
представлява властнически акт на орган на администрацията и поражда административнонаказателни правни последици.
Въведените като основание за исковата претенция факти в случая, се свързват
с наличие на спорно материално субективно право, чието съдържание е обезщетение
за имуществени вреди от отменено наказателно постановление. Поради това и по
аргумент от Тълкувателно постановление № 1/2015 г. по т.д. № 2/2014 г на ОСК на
ВАС и ГК на ВКС, искът се разглежда по реда на ЗОДОВ.
Според
чл.1, ал.2 от ЗОДОВ, исковете по ал. 1 се разглеждат по реда, установен в Административнопроцесуалния кодекс. Този ред е
регламентиран с нормите на чл.203 и сл. от кодекса. Чл. 205 от последния сочи
като ответник юридическото лице, представлявано от органа, от чиито незаконосъобразен акт, действие или
бездействие са причинени вредите.
Ответникът
Регионална дирекция по горите - Бургас е юридическо лице.
За
вредите, причинени от незаконосъобразни актове, действия и/или бездействия на
служители и длъжностни лица в системата на тази дирекция, следва да отговаря
юридическото лице.
При
това положение
Регионална дирекция по горите - Бургас има както процесуална, така и материално правна
легитимация да отговаря по предявеният иск. Отмененият, като незаконосъобразен
акт е издаден от директора
на РДГ-Бургас - длъжностно лице, в системата на дирекцията.
Искът е предявен от лице, с доказана активна процесуална и материалноправна легитимация - след отмяната на акта, на
чиято незаконосъобразност се основава претенцията, по съответния ред /чл. 204, ал.1
от АПК/.
Разгледан по същество, е основателен и доказан.
Съгласно разпоредбата на чл. 1, ал.1 ЗОДОВ, държавата и общините отговарят за вредите, причинени
на граждани от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни
органи и длъжностни лица, при или по повод на изпълнение на административна
дейност.
Във фактическия състав на отговорността на държавата за дейността на
администрацията, се включват следните елементи: незаконосъобразен акт, действие
или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата или общината при или
по повод изпълнение на административна дейност, отменени по съответния ред;
вреда от такъв административен акт и причинна връзка между постановения
незаконосъобразен акт, действие или бездействие и настъпилия вредоносен
резултат. При липсата на който и да е от елементите на посочения фактически
състав не може да се реализира отговорността на държавата по реда на чл. 1, ал. 1
от ЗОДОВ.
В конкретния случай отговорността на ответника Регионална
дирекция по горите - Бургас, респ. "увреждането" на ищеца се основава
на твърдения за незаконосъобразност на наказателно постановление, с което му е
наложена глоба. След като това наказателно постановление е отменено, съдът,
пред който е предявен иска за обезщетение не може да коментира повторно
обстоятелствата, обусловили този резултат.
За обжалването на процесното наказателно
постановление по съдебен ред, процесуална защита и представителство по
образуваното в тази връзка дело, ищецът е ангажирал адвокат. Този факт е
доказан с представения по делото и подписан от страните договор за правна
защита и съдействие от 02.11.2017г.
Заплатената сума по последния представлява разход за процесуално
представителство и имуществена вреда за В.Г.К., доколкото ангажирането на
адвокат не би било необходимо, ако не бе издадено отмененото
впоследствие, като незаконосъобразно наказателно постановление № 851/23.10.2017
г., издадено от директора на РДГ-Бургас.
Исковата претенция е доказана в размер от 500 лв., защото тази сума
представлява платеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Плащането е
извършено в брой. По делото няма спор, че разходите в размер 500лв. са
направени — приложения договор е подписан и има характер на разписка за
посочените в него, като заплатени суми. В този смисъл е доказано извършеното
плащане /така и според Тълкувателно решение № 6/ 06.11.2013 г. по тълк.дело № 6/2012г, ОСГТК на ВКС/.
Налице е пряка причинно-следствена връзка между направените от ищеца
разходи за адвокатско възнаграждение и отмененото
НП, тъй като адвокатската защита е ангажирана и съответно е била предоставена
именно поради и във връзка със съдебното производство по обжалване на това
наказателно постановление. На основание чл. 4 от ЗОДОВ държавата и общините дължат обезщетение за всички
имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от
увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното
лице. Непосредствени вреди следователно са тези, които по време и място следват
противоправния резултат. Възлагането от ищеца на
процесуално представителство и защита по делото, с предмет законосъобразността
на посоченото НП и заплащането на договорения за целта хонорар, е пряка
последица от издаването на НП, непосредствено обусловено от произтичащата от
акта нужда от защита на интересите му като санкционирано лице.
Поради това, твърдените от ищеца имуществени вреди са непосредствена последица от
незаконосъобразното административнонаказателно
обвинение, обективирано в издаденото спрямо него
наказателно постановление №
851/23.10.2017 г., на директора
на РДГ-Бургас, впоследствие отменено.
Средствата, които са били изразходвани в хода на съдебното производство,
предмет на което е бил атакувания санкционен акт, представляват за лицето,
подложено на административнонаказателна репресия,
вреда с имуществено изражение. Същата подлежи на възстановяване от бюджета на
органа или организацията, към която се числи издателя на незаконосъобразния
акт, защото отмяната на наказателното постановление води до извод за
неоправданост на съдържащото се в него административнонаказателно
обвинение.
С оглед изложеното, съдът
намира, че договореното и заплатено адвокатско възнаграждение представлява
пряка и непосредствена последица от постановеното незаконосъобразно наказателно
постановление. Поради това искът следва да бъде уважен, като основателен и
доказан.
При този изход на спора и на основание чл. 10, ал. 3
от ЗОДОВ претенцията на ищеца за присъждане на
сторените в това съдебно производство разноски, е основателна - за държавна такса и възнаграждение за адвокат.
Според представения списък по чл. 80 от ГПК, ищецът е направил разноски държавна такса в размер
на 10 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 360 лева с ДДС, доказано с
Договор за правна защита и съдействие с Адвокатско
дружество „К. и Ко“ ЕООД от 30.01.2018 г., в който е отразена дата на плащане на възнаграждението,
идентична с датата на издаване на данъчната фактура- 6.02.2019г.
Неоснователно е възражението на ответника, че в
настоящото производство разноски не следва да се дължат предвид разпоредбата на
чл. 78, ал. 2 от ГПК. Цитираната норма предвижда
две, кумулативно изискуеми материалноправни предпоставки: ответникът с поведението
си да не е дал повод за завеждане на делото и да е признал иска. В случая е
налице само една от законовите предпоставки – в съдебно заседание РДГ-Бургас е
признала предявения срещу нея иск. Процесното вземане за обезщетение на
ищеца е парично по своя характер, а съобразно чл. 68, б. „А“ ЗЗД паричните
задължения са носими, т. е. в тежест на длъжника е да
достави лично на кредитора или на оправомощено от него лице дължимите парични
средства. По делото не е установено ответникът да е извършил плащане в полза на
ищеца, което да отговаря на горните изисквания, преди завеждане на настоящото
дело. Липсват твърдения, а и данни за забава на кредитора, а именно същият да
не оказал необходимото съдействие или неоправдано да не е приел престацията. При наличието на парично притезание
на ищеца, което не е удоволетворено от задълженото
лице, основателно правоимащият е предявил осъдителния
иск за защитата му по съдебен ред. Освен
формалното признание на иска, в периода от узнаване за исковата молба до датата
на постановяване на съдебното решение ответникът не е предприел каквито и да е
действия по заплащане на приетото за дължимо. Той е можел и е следвало да
предложи на ищеца споразумение, да покани същия и да му плати претендираната сума - на каса, по банков път или по друг
предвиден в закона начин. Предприемането на такива действия не е доказано. Признаването
на иска, без по-нататъшни действия по реално заплащане на сумата не е основание
при уважаване на иска съдебните разноски да се възложат на ищеца, а не на
ответника.
На следващо място, съгласно чл. 8, ал. 1,
т. 1 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения за процесуално представителство, защита и
съдействие по административни дела с определен материален интерес
възнаграждението, при интерес до 1000 лева, какъвто е настоящият случай, е 300
лева. Тази сума следва да бъде увеличена с 60лв., платен ДДС. Според § 2а от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения, за нерегистрираните по Закона за данъка върху добавената
стойност адвокати размерът на възнагражденията по тази наредба е без включен в тях данък върху добавената стойност, а за регистрираните
дължимият данък върху добавената стойност се начислява върху възнагражденията
по тази наредба и се счита за неразделна част от дължимото от клиента адвокатско
възнаграждение, като се дължи съобразно разпоредбите на Закона за данъка върху добавената
стойност. По делото няма спор, че Адвокатско дружество „К. и
Ко“ ЕООД е регистрирано по ДДС с ИН по ЗДДС *********.
При това положение, в полза на ищеца следва да се
присъдят разноски в общ размер на 370,00 лева, от които 10 лева за държавна
такса и 360,00 лева адвокатски хонорар.
Предвид изложеното, Административен съд гр.Бургас, ІV състав,
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Бургас да заплати на В.Г.К.,*** сума в размер на 500.00 /петстотин/ лева,
представляваща обезщетение за претърпени от него имуществени вреди вследствие
на отменено като незаконосъобразно
наказателно постановление № 851/23.10.2017 г., издадено от Директора на Регионална дирекция по горите -
Бургас.
ОСЪЖДА Регионална дирекция по горите - Бургас да заплати на В.Г.К.,*** сума в размер на 370.00 /триста и седемдесет/лева,
представляваща сторени по делото разноски.
Решението подлежи на обжалване и протест пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от
съобщаването му.
СЪДИЯ: