Присъда по НОХД №530/2023 на Районен съд - Монтана

МОТИВИ към присъда №12 / 26.03.2025г. по НОХД № 530 по описа на
Районен съд град Монтана за 2023 година
Подсъдимият П.Г.Ц. от с.Г.Д. обл.Монтана е обвинен в това, че на
29.06.2019г. в село Г.Д., обл.Монтана се заканил с убийство на Г.П.И. от град
София, с думите „Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред
бел ден”, „друг, че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем човек те тука,
те тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и пет пъти повторил
„ще ти отсечем главата”, като държал секира в ръка и тези закани са възбудили
основателен страх за осъществяването им - престъпление по чл.144, ал.3 във
връзка с ал.1 от НК.
Прокурорът в съдебно заседание поддържа повдигнатото обвинение и
взема становище, че е доказано по несъмнен начин от събраните писмени,
гласни и веществени доказателства и доказателствени средства. Моли съда да
наложи съответстващото на извършеното наказание, а именно девет месеца
лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл.66 от НК да се
отложи за срок от три години.
Частният обвинител лично и чрез упълномощен повереник развива
доводи, че подсъдимия следва да се признае за виновен по повдигнатото му
обвинение, като му се наложи справедливо наказание съответстващо на
извършеното от него престъпление, което да бъде изтърпяно ефективно.
Претендира разноски за адвокатско възнаграждение.
Подсъдимият П.Г.Ц. не се признава за виновен и се възползва от правото
си да не дава обяснения. Защитникът му в хода на съдебните прения развива
доводи, че подзащитният му не е извършил деянието, за което е обвинен, не се
е намирал на инкриминираната дата в дома си, не е изрекъл инкриминираните
думи, както и пострадалия да е изпитал страх от осъществяването им, поради
което моли съда да постанови оправдателна присъда.
Доказателствата по делото са писмени, гласни и веществени.
Изслушано е и заключение по назначената в хода на досъдебното
производство съдебно - психиатрична и психологична експертиза изпълнена
от вещи лица Д-р М.К.М. и Б..Г.Г., психолог. На досъдебното производство е
назначена съдебно - техническа експертиза изпълнена от вещо лице А.С.Б.. На
съдебното следствие са назначени и изпълнени първоначална и допълнителна
съдебно-техническа експертизи, изпълнени от вещото лице инж.К.Г.Т..
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност и логическо единство, а така също доводите и
възраженията на страните, намира за установено следното:
Свидетелят Г.П.И. живеел на съпружески начала със свидетелката
П.Л.Т.. През 2014г. решили да закупят къща с дворно място в село Г.Д.,
обл.Монтана, ул.„П.” № 10. Съседи на имота са подсъдимият П.Ц. и съпругата
му - свидетелката Б.П.-Ц.. Подсъдимият П.Ц. е църковен служител. Не е
осъждан и живее в село Г.Д., обл.Монтана. Първоначално отношенията между
съседите били добри, но в последствие се влошили. Свидетелката Б. Ц.
1

направила забележка на свидетеля Г.И., че не желае в дома им да вижда, че
идват определени хора от селото, като ги посочила поименно. През 2016г.
частния обвинител Г.И. решил да направи ограда между двата имота.
Изграждането на тази ограда още повече задълбочило отношенията между
съседите. Свидетелите Г.И. и П.Т. не живеели постоянно в имота, а идвали за
уикенда. Установявали, че в имота им има захвърлени торби с умрели
животни, а растенията в двора им били поливани с жълта течност с аромат на
урина, в следствие на което изсъхвали. През 2019г. им се родило дете, като
имали идея да прекарват по– продължително време в дома си в село Г.Д., а
впоследствие да останат и за постоянно там.
На 29.06.2019г. свидетелят Г.И. намерил за пореден път в двора си
торбичка с умрели животни - останки от охльови, която птиците разкъсали и
разпръснали. Това ядосало частния обвинител Г.И.. Закачил торбата на една
пръчка и се запътил към дома на подсъдимия П.Ц. и свидетелката Б. Ц..
Застанал пред оградата на дома на подсъдимия и извикал „Излезте навън да
ми кажете до кога ще ми закачвате тези боклуци в двора!”. След около една
минута в двора на къщата си излезли подсъдимият Ц. и свидетелката Ц..
Последната започнала да отрича, че не са те и най-вероятно някой иска да ги
скара. В този момент подсъдимият П.Ц., който през цялото време бил навън,
влязъл вътре и отново излязъл с една брадва /секира/, която размахал с думите
„Ще ти отрежа главата”, „Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те
тука у сред бел ден”, „Друг, че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем
човек те тука, те тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и
многократно повторил „ще ти отсечем главата” размахвайки брадвата към
свидетелят Г.И.. Подсъдимият П.Ц. заявил, че ще „наеме хора, които да
пребият него и онова което друса”, визирайки детето му. Очевидец на всичко
това била и свидетелката И.П., която присъствала в дома на свидетеля Г.И. по
повод отглеждане на детето им. Очевидец на всичко случващо се била и
свидетелката П.Т.. Тя стояла на остъклена тераса на дома си и направила запис
на случващото се с фотоапарат. След случилото се и до настоящият момент
отношенията между съседите продължават да са влошени.
На досъдебното производство е назначена и изпълнена от вещо лице
А.С.Б. съдебно-техническа експертиза, оформена като протокол № 99/
31.03.2020г, от заключението, на която се установява, че на 1бр. ДВД диск
марка „Кодак”, който съдържа видеофайл с продължителност 9.14 минути. В
посоченият диск, се съдържа разговора между горепосочените лица. В него се
съдържат заплахи за убийство.
На досъдебното производство е назначена съдебно психиатрична и
психологична експертиза, изпълнена от вещи лица Д-р М.К. и Б.Г., от
заключението, на която се установява, че на 29.06.2019г. свидетелят Г.И. е
психически годен правилно да възприема фактите, които имат значение по
делото, да дава достоверни показания за възприетите факти от обективната
действителност и да участва във всички фази на наказателното производство.
Според вещите лица същият е изпитал основателен страх за осъществяването
2

на отправените му на 29.06.2021г. закани за убийство, като последствията са
повишена ситуитивна и личностова тревожност, депресивни и страхови
изживявания, които според вещите лица продължават и към момента.
Експертите са категорични, че пострадалия Г.И. е променил поведението си и
начина си на живот, докато обитава имота си – не излиза в тази част откъм
съседа, избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е нащрек, страхува се,
когато оставя жена си и детето си сами, а и когато е с тях. На съдебното
следствие експертите поддържат изготвеното заключение, като в отговор на
въпроси на защитата заявяват, че констатациите са на база ползваните
материали от ДП и уточняват, че методиките, които използват са стандартни и
валидни за „всички континенти“. Вещото лице д-р М. посочва, че всяка
експертиза независимо дали се изготвя в стационар, в кабинет или при
освидетелстване, на първо място се „снема анамнезата от освидетелстваното
лице“ и в случая осв.Г.П.И. е „апсихотичен човек, който в резултат на
преживяното е започнал да оформя посттравматично разстройство“.
В хода на съдебното производство е назначена съдебно – техническа
експертиза, както и допълнителна такава, изпълнени от вещо лице инж.К.Т., от
което се установява, че видеофайл с наименование MVI_4740.MOV не е
манипулиран, продължителността на записа е 09:13 минути, като датата и
часът на създаването му върху картата памет на фотоапарата е: дата 2019-06-
29/11:12 часа системно време. Вещото лице е посочило, че датата и часът на
създаване на горния видеофайл върху устройство- настолен компютър,
лаптоп, преди да бъде записан на компактдиска е: дата 2019-06-29/14:12 часа
системно време и съответно е прехвърлен на диска на 01.07.2019г. в 18:22 часа
системно време, но реално датата на неговото създаване при преглед на
оригиналния файл е това, което първоначално е описано в първата експертиза
– на 29.06.2019г., 11:12 часа, която е системна дата и час на фотоапарата.
В заключението експерта е възпроизвел изцяло речта на участниците в
разговора, като е посочил, че мъжки глас 1, обозначен с М1 отговаря на гласа
на свид.Г.П.И., а посоченият като М2, мъжки глас 2 не може да бъде
установен с категоричност, тъй като репликите, свалени при проведения
телефонен разговор с подсъдимия П.Ц. като сравнителен материал, са били
кратки и недостатъчни за анализ. В тази връзка следва да се посочи, че
защитника на подсъдимия в открито заседание заяви, че подсъдимия няма да
предостави сравнителни образци от гласа си за целите на експертизата, което е
в потвърждение на констатацията на вещото лице, че репликите са били
кратки и недостатъчни за анализ.
Възпроизведените разговори в експертизата съвпадат с тези на
видеофайла, който е записан във фотоапарата марка Канон.
Вещото лице в съдебно заседание отново потвърждава, че на файла няма
нанесени поправки и манипулация, няма някакви промени, било то преди или
след записването му на диска.
Съдът изцяло кредитира всички експертни заключения, като обективни
3

и компетентно дадени. Вещите лица са специалисти в своята област и
задълбочено и обстойно са се запознали със случая и изготвили своите
заключения, дали са отговори на поставените им въпроси, констатациите им
са пълни и достатъчно ясни и затова у съда не възникна съмнение в тяхната
обективност и компетентност.
Изложената по-горе фактическа обстановка съдът прие за установена
въз основа на събраните гласни и писмени доказателства, посочени по-горе, а
именно: показанията на свидетелите Г.П.И., И.П.П., П.Л.Т.. Всеки от тези
свидетели дава показания за обстоятелства, които лично са му станали
известни. Показанията на тези свидетели напълно съответстват на събраните
по делото доказателства, в този смисъл и изготвеното заключение по
назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, досежно
начина на възприятие на случилото се на процесната дата, изготвените
заключения по съдебно – техническата експертиза и допълнителната съдебно
– техническа експертиза. Тримата свидетели са изключително подробни в
показанията си, същите последователно обясняват случилото се на процесната
дата и място, нямат противоречия в твърденията си, взаимно се допълват и
обективно описват събитията в тяхната последователност. Тези свидетели
както на досъдебното производство, така и на съдебното следствие нямат
промяна в показанията си, която да наложи съответно прочитане на
последните или пък извършване на очни ставки.
Относно показанията на пострадалия Г.П.И., същият конституиран и
като частен обвинител и въпреки качеството си на страна, логично,
последователно и непротиворечиво описва случилото се на процесната дата, а
именно какъв е бил повода, за да отиде при съседите си, подсъдимия и
съпругата му, какво са казали и извършили последните и неговите
притеснения от случилото се. Твърденията му кореспондират с показанията на
свид.П.Л.Т., живуща във фактическо съжителство със свид.Г.И., и на
свид.И.П..
С особено значение следва да се кредитират и показанията на
свидетелката И.П.. Същата няма нито роднински, нито приятелски отношения
с гражданския ищец и свидетелката Т.. Липсва всякаква индиция за
заинтересованост. Следва да се отбележи още, че разпитана в съдебно
заседание тази свидетелка е изключително подробна и установи фактическата
обстановка, при която е извършено деянието, както и конкретните изрази
изречени от подсъдимия и материализирани в съдебно – техническите
експертизи.
Съдът не кредитира показанията на свидетелите Б. И. П.-Ц. – съпруга на
подсъдимия Ц., Г.И.Н. и Й.Ц.Н. – приятели на подсъдимия.
Относно показанията на свид.Б. И., същата като съпруга на подсъдимия
с показанията си се стреми да подпомогне защитната му теза в процеса.
Нейните твърдения за случилото се са непоследователни, противоречиви, в
пълно противоречие с приобщените по реда на чл.281, ал.1, т.1 НПК
4

показания, депозирани пред предходен състав на съда. В открито съдебно
заседание на 14.10.2021г. разпитана съпругата на подсъдимия подробно
обяснява, че на 29.06.2019г., след като се върнала от църква, била извикана от
съседа си Г. по повод на изхвърлен боклук. Заявява, че само тя и Г. са били,
като последния бил на улицата, а тя вътре в двора, до пред мазето, а съпруга й,
подсъдимия, се прибрал „може би към след обяд…поне 3-4 часа подир мен.“
Пред настоящия състав на съда тази свидетелка с категоричност заявява, че
нито тя, нито съпруга й, в този ден са се виждали с Г., не са разговаряли със
съседите си и с Г.. Пред настоящия състав свидетелката за първи път
споменава, че след службата отишла в дома на майка си, не се е прибирала в
къщи, а се прибрала по-късно след обяд.
След прочитане на показанията й пред друг състав на съда, свидетелката
Б. И. заяви, че за първи път се запознава с този протокол и слуша това, което й
е прочетено, както и че прочетеното е „компилация от две събития, които аз си
разделям за мен“. Свидетелката не дава разумно и логично обяснение пред
съдебния състав кои точно показания поддържа и на какво се дължи
констатираното противоречие.
Нейните показания останаха напълно изолирани от всички останали
събрани в процеса писмени и гласни доказателства. Налице е и индиция за
заинтересованост, като съпруга на подсъдимия.
Относно показанията на свид. Й.Н. и Г. Н.а, същите се познават с
подсъдимия Ц. повече от 20 години, но не са приятели. За първи път същите са
разпитани като свидетели на съдебното следствие при предходното
разглеждане на делото, допуснати по молба на подсъдимия. Пред настоящия
състав на съда също депозират показания, което с оглед констатирани
противоречия се допуснаха и очни ставки, както и прочитане на показанията
на свид.Н. пред друг състав на съда. Показанията и на двамата свидетели са
неубедителни, объркани, хаотични, противоречиви, дори нелогични. И
двамата съпрузи разпитани заявяват, че са дошли заедно на църква на
Петровден, 29.06.2019г., но не влезли заедно, а с половин час разлика. Същите
много точно си спомнят за това кога са тръгнали за освещаването на
апартамента си в град Монтана, кога са взели отеца, подс.Ц., както и в колко
часа са го върнали обратно в селото. В тази насока отново са налице
противоречия в показанията им, колко време е престоял отеца в жилището им
и кога са го върнали обратно, което наложи прочитане показанията на свид.Н.
и извършване на очни ставки, относно това колко време е било освещаването
и кога са върнали подсъдимия. Свидетелите не можаха да дадат и логично
обяснение защо 14 години след закупуването на апартамента, са решили
точно в този момент, да му направят освещаване – обяснението е, че са
извършили ремонт и отдавна са се канели да го осветят. Същите тези
свидетели обаче не могат да си спомнят за други важни семейни събития, като
напр. кръщавката на внука им, за което Н. твърди, че е кръстен от отец П. след
2019г., но не си спомня точната дата, а в следващия момент заявява, че внукът
им е роден през 2021г. и е кръстен след това, може би е бил на шест месеца.
5

Свид.Г. Н.а съща е доста неточна в твърденията си, спомня си с точност
датата на освещаването на апартамента, но не може да каже кога са придобили
същия, заявявайки, „че е след 2000 година, не помня точно….след 2003-2006г.,
в този период е било.“ С оглед констатирани противоречия с показанията й
дадени пред друг състав на съда, последните са прочетени, като същата не
можа да обясни логично на какво се дължат противоречията, заявявайки, „ако
след 5 години ме питате сигурно ще кажа нещо съвсем различно“.
Показанията на свид.Й.Н. и Г. Н.а не кореспондират с останалите гласни
доказателства – на свид.Г.И., П.Т. и И.П. и изпълнените технически
експертизи. Същите са неточни, непоследователни, вътрешно противоречиви
и подкрепящи защитната теза на подсъдимия, затова съдът не ги кредитира
като обективни и достоверно отразяващи действителната фактическа
обстановка.
Подсъдимият П.Г.Ц. не се признава за виновен по повдигнатото му
обвинение, твърди, че е невинен и отказва да даде обяснения. Съдът намира
това поведение на подсъдимия Ц. за естествена защитна позиция, тъй като не
намира опора в доказателствата по делото. Същият даваше съвсем кратки
отговори в хода на съдебното следствие заявявайки, че няма да дава
обяснения, както и отказа да даде сравнителен материал за допуснатата
техническа експертиза, което съдът приема за негово защитно поведение.
Вещото лице заяви, че при проведения разговор по телефона репликите на
подсъдимия били доста кратки и недостатъчни за анализ, което е и причината
да не може да посочи с категоричност, че е неговия глас.
При така установената по делото фактическа обстановка съдът достигна
до следните правни изводи:
За решаването на въпросите за вината и отговорността на дееца
съобразно предмета на така повдигнатото обвинение е необходимо, на първо
място, да е доказано, че деецът е извършил действие, с което е обективирал
намерението си към пострадалия, че ще извърши спрямо него престъпление
убийство. Следователно, за да се приеме, че е осъществен съставът на
обсъжданото престъпление по чл. 144 ал.3 вр. ал.1 от НК, трябва да е
установено и доказано, че деецът е отправил устно, писмено или по друг ясно
разбираем начин заплаха към дадено лице - в случая към пострадалия Г.П.И.,
че от негова страна спрямо него ще бъде извършено посегателство срещу
живота му, т.е. убийство /в този смисъл проф. д-р Иван Ненов, Наказателно
право на НРБ, Особена част, том 1, ДИ „Наука и изкуство“, София – 1956 г.,
стр. 424/.
За състава на престъплението по чл. 144, ал. 3 НК не е необходимо,
когато отправя заканата, деецът да има вече предварително оформено решение
да извърши убийство и да действа в осъществяване на взетото решение /така в
ТР № 53 от 18.09.1989 г. по н.д. № 47/1989 г., ОСНК на ВС/. В тази връзка
заканата с престъпление и в частност с убийство ще бъде налице не само
когато заканването представлява израз на оформено решение на дееца да
6

извърши определено престъпление – убийство /когато е налице оформено
решение за това и съществува реална възможност деецът да осъществи
обективираното намерение/, но и когато психическото състояние на дееца
прави вероятно вземането на решение да изпълни заканата си против
пострадалия /в този смисъл проф. д-р Иван Ненов в цитираната по-горе
монография – стр. 425; проф. Ал. Стойнов, Наказателно право, Особена част,
Престъпления против правата на човека, Сиела Норма АД, София,2018 г. -
стр.160; решение № 10 от 22.01.1985 г. по н. д. № 684/1984 г., първо н.о. на
ВС/.
Освен това за съставомерността на деянието по посочения текст от НК
заканата трябва да е от такъв характер и да е отправена по такъв начин, че да
може да възбуди основателен страх от осъществяването й. Като тук следва да
бъде пояснено, че макар законодателят да употребява израза „страх“ той няма
предвид страхът като емоционално психическо преживяване, а е използвал
тази дума да посочи, че заканата трябва да създаде основание у пострадалия
да предполага, респ. да създаде у него опасение, че съдържащото се в нея
заплашително послание ще бъде осъществено. Престъплението е довършено с
възприемането от пострадалия на отправената му закана с убийство - когато
обективираното от дееца намерение за извършване на престъпление и в
частност убийство стигне до съзнанието на заплашения.
От субективна страна е необходимо като отправя заканата деецът да
съзнава, че отправя към пострадалия именно заплаха с престъпление и
конкретно с убийство, т.е. да съзнава нейното съдържание; да е наясно с
факта, че тя стига до съзнанието на засегнатия и че се възприема от последния
не просто като израз на някаква шега или празнословие, а напълно сериозно и
като действителна заплаха. Давайки своята правна оценка на установената
фактическа обстановка по делото, съдът намира, че в случая подс.П.Г.Ц. е
осъществил както от обективна, така и от субективна страна състава на
поддържаното от държавното обвинение престъпление по чл. 144, ал.3 вр. ал.1
от НК.
Съдът счита, че деянието на подсъдимия осъществява признаците на
визираното престъпление. Обект на престъплението е частния обвинител Г.И.,
спрямо когото подсъдимият е извършил действия, а именно отправяне на
изразите: „Утре ще ти бъде счупена тиквата дебелоглава, те тука у сред бел
ден”, „друг, че дойде да ти счупи тиквата”, „що ще викнем човек те тука, те
тука ще те пречукат посред бел ден, ще те пречукат” и многократно повторил
„ще ти отсечем главата”, като държал секира в ръка.
С оглед събраните гласни доказателства на посочените по-горе
свидетели Г.П.И., П.Л.Т. и И.П., които съдът кредитира, в тази връзка и
експертното заключение по назначената съдебно психиатрична и
психологична експертиза, съдът приема, че процесните думи на подсъдимия
са били в състояние да възбудят основателен страх у заплашения, че ще
реализира заканата за убийство. Не без значение е и факта, че при произнасяне
7

многократно на изразите, че ще бъде счупена главата на пострадалия, в ръката
си подсъдимият е държал брадва (секира). Това усещане за реализиране на
заплахата за убийство е подсилена и от факта, че подсъдимият е казал и израза
„ще ти отсечем главата”. Съвсем логично освен за своето здраве пострадалият
да се изплаши и за живота и здравето на детето си, което към този момент е
било на около 5, 6 месеца.
Подсъдимият ясно и недвусмислено е отправил заплаха и към него с
израза: „И тебе и копелето, което го друсаш в ръце, ще пратя хора да те
пребият и тебе!”. От заключението на вещите лица Д-р М.К. и Б.Г., по
назначената съдебно психиатрична и психологична експертиза, поддържано и
в съдебно заседание се установява по несъмнен начин, че свидетелят Г.И. е
изпитал основателен страх за осъществяването на отправените му на
29.06.2021г. закани за убийство, като последствията са повишена ситуитивна и
личностова тревожност, депресивни и страхови изживявания, които
продължават и към момента. Именно в следствие на случая пострадалия Г.И. е
променил поведението си и начина си на живот – не излиза в двора откъм
съседа, избягва срещи и разговори с него, оглежда се и е нащрек, страхува се,
когато оставя жена си и детето си сами, а и когато е с тях.
Съдът приема, че отправените изрази от подсъдимия не могат да бъдат
възприети, като естествено избухване на нерви, а сочи на една действителна
заплаха за убийство по чл.144, ал.3 вр. с ал.1 от НК. Изводът се базира и на
обстоятелството, че подсъдимият е отишъл да вземе брадвата и размахвайки я
е отправил думите към пострадалия. Последният поддържа, че замахвайки с
брадвата подсъдимия многократно повторил, че ще му отреже главата и по
нататък заявява, че е бил в шок, т.к. до този момент не са му размахвали
брадва пред лицето и да му казват, че ще му отрежат главата.
Не може да бъде споделен аргументът на защитата на подсъдимия, че за
да е осъществен състава на престъплението по чл.144, ал.3 от НК е релевантно
пострадалият действително да се е обезпокоил за собствената си или на
ближните безопасност за живота. За осъществяване на закана с убийство от
обективна страна не е необходимо лицето действително да се е уплашило
/макар в конкретния случай това да е станало /. Достатъчно е обективиране
чрез думи и действие на реална, действителна заплаха за живота на
пострадалия. За съставомерността на деянието е достатъчно психическото
състояние на дееца само да обуславя вероятност от пораждане на решение за
осъществяването на заканата и бъдещо предприемане на действия за
изпълнението му. Не е необходимо към момента на деянието – когато отправя
заканата – деецът да има предварително оформено решение да извърши
убийството и да действа в осъществяване на това решение. Не е необходимо и
пострадалият действително да се е изплашил, а само да съществува основание,
че заканата за убийство би могла да се осъществи. В този смисъл е и Решение
№ 37/ 09.09.2019г. по касационно дело № 39 по описа за 2019 година на ВКС,
трето наказателно отделение. Пострадалият е категоричен, че отправената от
подсъдимия закана за убийство е предизвикала у него основателен страх за
8

реално и незабавно осъществяване на заканата – заявявайки, ”аз се страхувах,
че може да ми отреже главата, напълно беше реално, въпросът беше доколко
ще му падне пердето…..дръпнах се назад крачка, две рязко, защото имаше
реална опасност да хвърли брадвата….ако брадвата беше хвърлена сега
нямаше да водим този разговор….има ли скала, за да отговоря колко съм бил
изплашен“. Затова използваните от подсъдимия изрази по адрес на свидетеля
Г.П.И., при конкретните отношения между страните, доста влошени от
години, съставляват заплашителни по своето съдържание фактори и
обстоятелства, годни да обосноват от обективна страна закана за убийство по
смисъла на чл.144, ал. 3 вр. ал.1 от НК.
Съдът намира, че е доказан особения елемент от обективна страна –
възбуден основателен страх у заплашения за осъществяване на заканата за
убийство, деянието по чл.144, ал.3 от НК е съставомерно.
След задълбочен анализ и преценка на събраните доказателства се
налага извода, че при напълно изяснена фактическа обстановка е установено
авторството на деянието в лицето на подс.Ц. и неговата вина. Отправените от
него закани и заплахи с убийство към свид.Г.И. са възприети от последния
като реални и са възбудили основателен страх у пострадалия от
осъществяването им.
От субективна страна деянието осъществява признаците на визираното
престъпление. Деянието е извършено при условията на пряк умисъл –
подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си,
предвиждал е настъпването на неговите общественоопасни последици и е
искал тяхното настъпване. Подсъдимият е отправил думите и изразите, като е
придал на същите съдържанието на закана за убийство и е целял действително
сплашването на свидетеля и то с брадва, факт, който е подсилил действието на
думите.
При горните мотиви за съставомерност на деянието от обективна и
субективна страна съдът признава подсъдимия за виновен по повдигнатото му
обвинение по чл.144, ал.3 във вр.с ал.1 от НК. Подсъдимият е годен субект на
престъплението, в което е обвинен - разбирал е свойството и значението на
извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Бил е в ясно съзнание,
адекватен и подреден.
При определяне на наказанието, съдът взе предвид вида наказание
предвидено в съответния текст на НК, разпоредбите на общата част на същия
закон касаещи материята, както и смекчаващите и отегчаващите вината
обстоятелства. С оглед индивидуализиране на наказанието, съдът съобрази
високата степен на обществена опасност на деянието – за това престъпление
законът предвижда наказание лишаване от свобода до шест години, подбудите
за извършването му, обстоятелствата, при които е извършено и влошените
отношения между страните от години, степента на обществена опасност на
подсъдимия, предвид агресивното му поведение към момента на извършване
на деянието. Смекчаващи отговорността обстоятелства – чистото съдебно
9

минало на подсъдимия и липсата на отегчаващи вината обстоятелства.
Причини за извършване на деянието са ниското правосъзнание и
култура, пренебрежението към личността на другите хора и личната им
свобода.
Съобразявайки всички изисквания на закона, съдът намира, че
наказанието на подсъдимия следва да бъде определено при условията на чл.54
от НК, не са налице многобройни или изключителни отговорността
обстоятелства, за да се прилага чл.55 от НК, над минималния размер,
установен в общата част на НК, а именно лишаване от свобода за срок от
ШЕСТ МЕСЕЦА.
Съдът намира, че следва да отложи изпълнението на така определеното
наказание лишаване от свобода с три годишен изпитателен срок. За да
приложи условно осъждане съдът съобрази, че към момента на извършване на
деянието и постановяване на присъдата подсъдимия не е осъждан за
престъпление от общ характер на лишаване от свобода и преди всичко за
изпълнение целите на наказанието и най-вече за поправяне и превъзпитание
на извършителя, като съобрази и данните за личността на подсъдимия, не е
необходимо ефективно изтърпяване на присъдата. С оглед на горното на
основание чл.66, ал.1 НК се отлага изпълнението на наказанието за срок от
ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в законна сила.
Определеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер да
изпълни целите на наказанието, както по отношение на подсъдимия, като го
мотивира занапред да спазва законите и установения правен ред, така и по
отношение на останалите членове на обществото, като им въздействува
предупредително и възпитателно.
Веществените доказателства – 1бр. фотоапарат, марка „Канон” и 1 бр.
зарядно устройство, приложени по делото, след влизане в сила на присъдата,
следва да се върнат на собственика им – Г.П.И..
При горния изход на делото подсъдимият П.Г.Ц. със снета по делото
самоличност и ЕГН следва да ЗАПЛАТИ на основание чл.189, ал.3 от НПК по
сметка на ОД на МВР – Монтана сумата 934.14 лева за изпълнени експертизи
на ДП, а по сметка на РС –Монтана сумата от 1 440.00 лева за изготвени
експертизи и възнаграждения на вещи лица, както и 5.00 лева държавна такса
за всеки служебно издаден изпълнителен лист.
Подс.П.Г.Ц. следва да ЗАПЛАТИ на частния обвинител Г.П.И.
разноските в производството в размер на 2 000.00 (две хиляди) лева за
адвокатско възнаграждение.
При горния фактически и правен разбор на доказателствата, съдът
постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
10

Номер на акта:	12
Дата:	26 март 2025 г.
Съдия:	Румяна Михайлова

Дело:	20231630200530
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	15 май 2023 г.

Присъда по НОХД №530/2023 на Районен съд - Монтана

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите