№ 56
гр. Шумен, 31.01.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ШУМЕН, XIII-И СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:Калин Г. Колешански
при участието на секретаря Надежда Т. Йорданова
като разгледа докладваното от Калин Г. Колешански Гражданско дело №
20233630102007 по описа за 2023 година
Предявени искове, с правно основание чл. 26, ал. 1 и чл. 55, ал 1, предл.
1 от ЗЗД.
Искова молба, от пълномощник на М. С. И., ЕГН : **********, с адрес
за призоваване – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, без посочено правно основание и цена от 50 лева, част от
вземане за 309,35 лева.
Ищецът сочи, че между страните били сключени договор за
потребителски кредит, за сумата от 400 лева. Договорена била
възнаградителна лихва, от 40,50%, платима, с всяка от погасителните вноски,
при ГПР от 47,94%. Според чл. 6 от договора за паричен заем, заемателят се
задължавал, в срок от три дни да представи гаранция, при неизпълнение, на
което задължение, дължал неустойка от 309,35 лева. Считайки, че уговорката
за неустойка, по договора противоречи на закона, на добрите нрави и го
заобикаля, отделно, договора е недействителен, в съответствие с чл. 23 ЗПК,
иска да се прогласи недействителността на клаузата и осъди ответника да
заплати на ищцата сумата от 50 лева, като част от вземане за 309,35 лева,
представляващи недължимо платени суми по договора за паричен заем и
разноските в производството.
1
В срока за отговор на исковата молба, ответникът, редовно уведомен,
подава отговор. Взема становище само по установителните искове. Счита ги
допустими и неоснователни. Признава част от твърдените факти. Счита
клаузите действителни, съответно целия договор и иска отхвърляне на
исковете, и присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание страните редовно призовани, не се явяват,
не изпращат представители. В писмени молби вземат становище по същество,
като ответникът оспорва основанията за присъждане на възнаграждение по
реда на чл. 38, ал. 2 от ЗА.
Допуснато е изменение на предявения осъдителен иск, с правно
основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, чрез увеличаване на
размера му от 50 лева на 309,35 лева.
Така предявените искове са допустими, разгледани по същество, от
установителните е основателен, само този, с правно основание чл. 26, ал. 1,
предложение трето от ЗЗД и осъдителния, а установителните с правно
основание чл. 26, ал. 1, предложение първо и второ са неоснователни, по
следните съображения :
От събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в
съвкупност, се установи следното:
На 31.05.2021г. страните сключили договор за паричен заем № 530895,
за сумата от 400 лева. Уговорено било връщането , за срок от 7 месеца, на 7
вноски, 2 от които по 13,35 лева и 5 по 88,19 лева, с падеж на конкретно
определени дати, включващи главница и лихва. Уговорената лихва била в
размер на 40,05% годишно, при ГПР от 47,94%, и обща дължима сума по
кредита от 467,65 лева/главница и договорна лихва/. Договора предвижда
задължение за заемополучателят /чл. 6.1/, в тридневен срок да представи
обезпечение – поръчител или банкова гаранция. Тъй като общите условия
споменати в разпоредбата не са представени по делото, от някоя от страните,
не е ясно какъв е реда и условията посочи в уговорката, препращаща към тях.
В случай, че заемателя не изпълни задължението си да представи гаранции,
договора предвижда неустойка в размер на 309,35 лева /чл. 6.2/. Не се спори,
че сумата от 309,35 лева не е включена, като разход, при изчисляване ГПР, по
договора, както и заплащането на всички дължими суми – главница лихви и
процесната неустойка, което се установява и от заключението на ССЕ.
2
Представения погасителен план има съдържанието посочено в чл. 11, ал. 1, т.
11 от ЗПК.
Така установената фактическа обстановка, доведе до следните изводи :
За уважаване на предявените установителни искове, е необходимо да се
установи, че уговорката за неустойка в договора, противоречи на закона,
заобикаля го, или накърнява добрите нрави.
Противоречие на закона – Независимо от указанията по
доказателствената тежест в производството, ищецът, не е посочил конкретна
правна норма, на която уговорката за неустойка, в договора между страните
противоречи. Обективното право, не съдържа разпоредби, забраняващи
уговаряне на неустойка, при неизпълнение на задължения по договор за
паричен заем, които не са от съществените му елементи. Както по договор за
потребителски кредит, така и по всеки договор за заем е възможно страните
да са постигнали съгласие за пораждане на задължения, различни от
основните – да предаде в собственост, съответно да върне пари или други
заместими вещи, като няма пречка тези задължения да се обезпечат,
съответно вредите от неизпълнението им обезщетят с уговаряне на неустойка.
Заобикаляне на закона – При това основание за нищожност, страните
обикновено целят един неправомерен краен резултат, който постигат чрез
сключване на една или повече сделки/включване в договор на една или
повече уговорки, които формално не нарушават закона. Подобна скрита воля
на страните от процесната уговорка за неустойка, по делото не се установява.
Само разликата в ГПР, посочен в договора и по високия му размер, ако
изчисляването му включва уговорената неустойка не означава, че чрез нея се
заобикаля разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, особено при наличието на
тази от чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК.
Накърняване на добрите нрави – Уговорките от чл. 6.2, във вр. с чл. 6.1,
на договора за паричен заем, касаещи неустойка дължима при неизпълнение
на задължение за представяне на гаранция/обезпечение, в тридневен срок, са
нищожни поради накърняване добрите нрави – чл. 26, ал. 1, предложение
трето от ЗЗД. Както подробно е изяснено в практиката добрите нрави, макар и
да нямат легално определение, представляват общоприети правила, на които е
придадено правно значение, при действителността на сделките. При
възмездните, то най-често се свързва с принципите на справедливост и
3
производният му за еквивалентност на престациите. Уговорената неустойка
за задължение трудно изпълнимо особено в краткия посочен срок, по отделно
и особено в съвкупност, само поради размера си, без необходимост от
коментар за невъзможността да се изпълни задължението в записания срок, е
в противоречие и с двата принципа, налагайки заплащане неустойка за
необезпечено ползване на чужди средства достигащо почти ползваната
сума/309,35 лева неустойка и 400 лева заем/. Действително съществува
свобода на договарянето и ищецът е получил пред договорна информация, но
тази свобода е ограничена винаги от действието на другите принципи на
облигационното право, като посочените и този за недопускане на
неоснователно обогатяване, до какъвто резултат би се стигнало при
заплащане на уговорената неустойка/чл. 9 ЗЗД/. Изложеното се отнася и за
уговорения ГПР. Това, че конкретния, номинално е по нисък, с няколко
процентни пункта, от посочения в чл. 19, ал. 4 от ЗПК, не означава, че поради
размера си само, не накърнява добрите нрави.
Изложеното не се отнася за уговорената договорна лихва. Размера и
като номинален лихвен процент, не води до нарушаване баланса, в
принципите на облигационното право, съответно правата и задълженията на
страните. Като общо дължима сума за периода на заема/67,65 лева за заем от
400 лева/ е съответна на дължимото възнаграждение на кредитора, за
предоставяне паричен ресурс, за изключително кратък срок след поискване,
при минимална възможност за проучване на кредитополучателя, за период от
7 месеца.
Сочените в исковата молба клаузи от договора, не са нищожни поради
заобикаляне на закона, нито по отделно, нито в съвкупност. От договора или
от доказателствата по делото, не следва соченото основание, което е предел на
служебното начало в тази насока според ТР № 1/2022г. на ВКС, ОСГТК, а не
са посочени, съответно събрани доказателства, за ищцовите твърдения, че
разходите по договора за договорни лихви, при отчитане, в ГПР, биха довели
до негов размер надхвърлящ посочения в ЗПК – чл. 19, ал. 4, разбира се при
отчитане, че уговорената и платена неустойката няма място в него.
Договора за потребителски кредит, не е недействителен, поради
неспазване някое от изискванията на чл. 21, ал. 1 и 22 от ЗПК. Както се
посочи представения погасителен план има съдържанието на чл. 11, ал. 1, т.
4
11 от ЗПК, а размера на ГПР, не следва да включва разходите, които
потребителят заплаща, при неизпълнение на задълженията си по договора за
потребителски кредит, както правилно отбелязва ответника, независимо от
въвеждането им с нищожна клауза/за неустойката/. Не са нарушени
разпоредбите на чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК – договора съдържа лихвен
процент и ГПР изчислен според допусканията, към момента на сключване.
Уговорката от чл. 6.2 от договора, може да обоснове и твърдяната
нищожност по чл. 146, ал. 1 от ЗЗП, представлявайки неравноправна клауза,
по смисъла на чл. 143, ал. 1, т. 5 от ЗПК, но това е безпредметно, с оглед
приетото, че е нищожна поради противоречие с добрите нрави, който само от
предявените установителни искове следва да се уважи, като първите два се
отхвърлят.
По иска, с правно основание чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД –
Както се посочи ищцата е заплатила на ответника сумата от 309,35 лева, по
нищожна уговорка от договор за паричен заем, а той, я е получил без
основание и следва да я върне. Затова предявения иск следва да се уважи, до
предявения размер, а не защото договора за паричен заем е обявен за
недействителен, при което ищцата би дължала само чистата стойност на
кредита.
При посочения изход на спора по предявените искове, ищцата следва да
заплати на ответника сумата от 66,66 лева разноски в производството, а
претендираните от ищцовият повереник не следва да се присъждат, по
следните съображения: Разгледани са четири иска, като два от тях са
отхвърлени, при което на ответника се следват, на основание чл. 78, ал. 3 и 8
от ГПК, разноски, в размер на 2/3 от половината, от определеното му
юрисконсултско възнаграждение, в размер на 200 лева, за всички искове,
съобразно чл. 25, ал. 1 от наредба за плащане на правната помощ, в
редакцията от ДВ бр. 74/2021г.. По уважените два иска, ищцата би имала
право на разноски, ако съществуваха данни за извършени такива. Адвокатът,
неин повереник не следва да получи адвокатско възнаграждение на основание
чл. 38, ал. 2 от ЗА, предвид приетите доказателства, оборващи записаното в
представения договор за защита и съдействие, че оказва безплатна правна
помощ и съдействие на материално затруднено лице – чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА.
Видно от представените искания за отпускане на кредити от 31.05.2021г. и
5
20.10.2022г., ищцата е в трудово правоотношение с образователна
институция за длъжността старши учител, с трудово възнаграждение
надхвърлящо, както размера на линията на бедност, така и минималната за
страната работна заплата, което изключва възможността да бъде приета за
материално затруднена.
Водим от горното и на посочените основания, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО , по отношение на „***“ ООД, ЕИК :
***, със седалище и адрес на управление – ***, че уговорката от т. 6.2, във вр.
с т. 6.1, в договор за паричен заем кредирект № 530895, сключен на
31.05.2021г., между М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***
и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, за
заплащане на неустойка в размер на 309,35 лева, е нищожна на основание чл.
26, ал. 1, предложение трето от ЗЗД, поради накърняване на добрите нрави.
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за
призоваване – ***, срещу „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на
управление – ***, искове, с правно основание чл. 26, ал. 1, предложение
първо и второ от ЗЗД, за обявяване недействителност на уговорката от т. 6.2,
във вр. с т. 6.1, в договор за паричен заем кредирект № 530895, сключен на
31.05.2021г., между М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***
и „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***, за
заплащане на неустойка в размер на 309,35 лева, поради противоречие със
закона и заобикаляне на закона, като неоснователни.
ОСЪЖДА „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление
– ***, да заплати на М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***,
на основание чл. 55,ал. 1, предложение първо от ЗЗД, сумата от 309,35 лева,
получена без основание, в едно със законната лихва върху нея от 07.09.2023г.,
до окончателното плащане.
ОСЪЖДА М. С. И., ЕГН : **********, с адрес за призоваване – ***, да
заплати на „***“ ООД, ЕИК : ***, със седалище и адрес на управление – ***,
на основание чл. 78, ал. 8 във вр. с ал. 3 от ГПК, сумата от 66,66 лева
разноски в производството.
6
ОТХВЪРЛЯ искането на адвокат Д. М. М. от САК, за присъждане на
адвокатско възнаграждение, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, като
неоснователно.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок, от връчването
му, пред Окръжен съд – Шумен.
Съдия при Районен съд – Шумен: _______________________
7