РЕШЕНИЕ
№ 181
23.03.2022г.,
гр.Хасково
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд – Хасково, в открито заседание на първи
март две хиляди и двадесет и втора година, в състав:
Съдия: Цветомира Димитрова
при
секретаря Йорданка Попова……………...................................…..………................…
и в присъствието на прокурор..……..………………………....................................,като
разгледа докладваното от съдия Димитрова адм. дело № 1164 по описа за 2021 година, за
да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.145 и сл. от АПК вр. чл.20 ал.4
т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на детето (ППЗЗДет).
Образувано е по жалба от Б.Б.К. *** - малолетна, действаща чрез нейната
майка и законен представител – Д.Р.С. ***, чрез упълномощен представител - адв. Л., срещу
Заповед №ЗД/Д-Х-107 от 01.10.2021г. на Директора на Дирекция „Социално
подпомагане”(ДСП) – Хасково.
В жалбата се
твърди, че оспорената заповед е незаконосъобразна, неправилна, издадена в
нарушение на административнопроизводствените правила и в несъответствие с целта
на закона.
Излагат се
доводи, че фактическите основания
посочени в оспорената заповед не обосновават извода, че са довели до
изпълнението на законовите изисквания за издаването на акта. Според
жалбоподателя, анализирани в тяхната съвкупност, доказателствата по делото не
можели да обосноват безспорен извод, че детето Б. е дете в риск и не е
преодолян рискът от синдром на родителското отчуждаване, поради което е
наложително ползването на социална услуга. Ангажират се довод, че наличието на
съдебни дела между родителите не можели да бъдат основание за насочване към
социалната услуга за срок от 6 месеца, майката на малолетното дете полагала
адекватни грижи за него, като по никакъв начин не препятствала срещите на
детето с баща му, а именно поведението
на последния е допринесло за прекъсване на контактите с дъщеря му. В случая не
било налице нито едно от обстоятелствата визирани в пар.1, т.11 от ДР на ЗЗДет.
Предвид това заповедта била издадена в нарушение на материално правните
разпоредби. Сочи се също, че чрез предприетата от органите за закрила на детето
мярка за закрила – ползване на социална услуга, без да е ясно в какво се изразява
същата, по никакъв начин не осигурявало интересът на детето, което можело да
доведе до отрицателно въздействие върху него и би го поставило в риск, като
въздейства отрицателно върху емоционалното му и личностно развитие. Твърди се
също, че оспорената заповед е издадена в
нарушение на чл.9, чл.35 и чл. 36 от АПК, както и не преследвала целта на
закона.
По изложените съображения моли оспорената заповед да
бъде отменена, като незаконосъобразна. Претендират се разноски.
Ответникът – Директор на Дирекция „Социално
подпомагане” – Хасково, оспорва жалбата. В писмено отговор и чрез процесуален
представител в съдебно заседание излага
доводи за неоснователност на оспорването
и моли същото да бъде отхвърлено.
Заинтересованата страна - Б.С.К., по чиято инициатива
е започнало производството, не ангажира становище по жалбата.
Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства,
във връзка с доводите на страните, приема за установено от фактическа страна
следното:
Детето Б.Б.К. е родено на ***г., и е дъщеря на Д.Р.К.(С.) и Б.С.К..
С Решение № 863/17.12.2019г., постановено по гр.дело №
2393 по описа на Районен съд, гр.Х.(л.25), сключеният между Д.Р.К. и Б.С.К.
граждански брак е прекратен, като е постановено след прекратяване на брака
съпругата да възстанови предбрачната си фамилия – С.. Упражняването на
родителските права е предоставено на майката, като е определен режим на лични
отношения с бащата.
На
14.07.2020г. под вх. № ССИГ/Д-Х/196 постъпило писмо от Заместник –председателя
на Държавна агенция за закрила на детето, с което бил препратен изпратения при тях с писмо изх. № 1828/20 от
06.07.2020г. на Началник отдел „Приемна“ при МС, сигнал от Б.С.К. *** хода на работата по открития на
база сигнала случай, във връзка с констатирания от социалните работници синдром
на родителско отчуждаване и за превенция на същия със съответни направления, с № НП/Д-Х-041 от 28.04.2020г. и НП/Д-Х-048 от
19.05.2020г. детето и неговите родители са насочени за ползване на социални
услуги в ЦОП – Хасково, включващи психологическо и социално консултиране за
определен срок.
След изтичането на този срок, детето отново е насочено към предоставяне на
социалната услуга с Направление № НП/Д-Х-130 от 28.10.2020г. на Директора на
Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Хасково със срок до 28.04.2021г. и
впоследствие с Направление № НП/Д-Х-030/28.04.2021г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане“, гр.Хасково,със срок до 28.10.2021г. На 31.08.2021г. бил
съставен и индивидуален план за подкрепа по отношение на Детето Б.К.,
включващ цели и конкретни дейности за
изпълнението им, продължителност на същите, отговорни за изпълнението им лица и
очаквани резултати. Планът касаещ осъществимите дейности за периода 27.08.2021г.-26.10.2021г., бил подписан
от заетите по случая на детето служители на ЦОП-Хасково и Д“СП“-Хасково и
родителите на детето Б. без възражения.
На
31.08.2021г., с вх. № 428,в ЦОП Хасково, постъпило заявление от Д.Р.С., за
отказ от ползване на социалната услуга. В заявлението, като причини за отказа били посочени – неефективност от посещенията, невъзможност за отсъствие от
работа и липса на желание за посещение.
В заявлението били посочени и данните на детето Б.Б.К..
На 16.09.2021г.
в Дирекция „Социално подпомагане“, гр.Хасково била проведена съвместна среща
на служители на Д“СП“-Хасково и
служители на ЦОП-Хасково, резултатите от която били обективирани в протокол от
същата дата, с цел преглед плана за
действие от м.08.2021г. В протокола били обективирани изпълнените и неизпълнените до този момент действия и
причините за това. Отразени били промените в развитието на дето в обучението, в
емоционалното му състояние във и взаимоотношенията с родители, близки и
роднини, както и други промени на обективната ситуация около Б.. Като задача в
протокола била посочена - издаване
на заповед за насочване към социална услуга в общността по реда на чл.20, ал.4 от ППЗЗДет.
На
27.09.2021г. Главният социален работник ЗД при Д“СП“, гр. Хасково, съгласувано
с Началника на същия отдел, изготвил до Директора на Дирекция“Социално
подпомагане“, гр. Хасково Доклад – Предложение
за ползване на социални услуги, в който били изложени подробни мотиви относно необходимостта
от продължаване на работата с
детето при доставчик на социални услуги
и предвид отказа на майката за това е направено предложение, да бъде издадена
заповед за ползване на социалната
услуга.
На база така
изготвения доклад – предложение, на 01.10.2021г. Директорът на
Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Хасково издал Заповед № ЗД/Д-Х-107 от
01.10.2021г., с която насочил детето към
ЦОП-Хасково за ползване на услугата „Психологическо консултиране и подкрепа за
преживяване на негативните последици от събитията в живота й, с продължителност
на услугата 6 месеца(л.234).
Заповедта
била съобщена майката на детето на 05.10.2021г.,за което е съставен съответен
протокол(л.235).
На
15.10.2021г. Д.Р.С., действаща като майка и законен представител на малолетното
си дете, депозирала жалба до Директора на Регионална дирекция“Социално
подпомагане“, гр.Хасково срещу така издадената заповед(л.252).
С
Решение № 26-РД06-0053 от 29.10.2021г.
Директора на РД“СП“, гр.Хасково
потвърдил издадената заповед(л.237). Решението било съобщено на майката
на детето – Д.Р. на
04.11.2021г. (л.241).
Жалбата срещу оспорената в настоящото производство
заповед №ЗД/Д-Х-107
от 01.10.2021г.на Директора на
„Дирекция“Социално подпомагане“, гр.Хасково е депозирана директно пред съда на 18.11.2021г.
и заведена с вх. № 7276 от същата дата.
Горната непротиворечива фактическа обстановка се
установява от събраните и приобщени в хода на съдебното производство писмени
доказателства съдържащи се в административната преписка.
На основание чл. 15 от Закона за закрила на детето
малолетното дете бе изслушано в съдебно заседание.
В качеството на свидетел по делото бе разпитана и К.А.С.
- баба на детето Б., която дава подробни показания за отношенията между
родителите и отношенията между родителите и детето, вкл. осъществяването на
лични контакти между бащата и детето и възприятията на свидетелката касателно
действията и отношението на служители на ЦОП-Хасково по случая.
При така установената фактическа обстановка се налагат
следните правни изводи:
Жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с
правен интерес срещу годен за обжалване административен акт, поради което е
допустима. Разгледана по същество е неоснователна.
Оспорената заповед изхожда от компетентен орган и е
обективирана в изискуемата писмена форма. Неоснователно е оплакването в
жалбата, че заповедта не е мотивирана. Същата съдържа правни и фактически
основания за издаването й. От правна страна същата е основана на разпоредбата
на чл.20 ал.4 т.1 от Правилника за прилагане на Закона за закрила на
детето(ППЗЗДет). Изложени са и мотиви, позволяващи да се извърши контрол за
съответствието ѝ с материалния закон. Фактически основания за издаването
на заповедта могат да се извлекат и от подготвителните документи за издаването
й съдържащи се в административната преписка, което е допустимо съгласно ТР № 16
от 31.03.1975г. на ОСГК на ВС.
Не се констатира при издаването й да са допуснати
съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които да
обосноват отмяната й, а възраженията в жалбата в тази насока са неоснователни.
Заповедта е издадена по повод открит в
Д“СП“, гр.Хасково случай на детето Б.Б.К., въз основа на постъпил сигнал от
нейния баща – Б.С.К., препратен от ДАЗД към МС, в който са били изложени твърдения
за неизпълнение на влязло в сила съдебно решениеq в частта на упражняване на
родителските права върху детето му и са изразени предположения за евентуална
манипулация от страна на майката, което е довело до наличие на синдром на
родителско отчуждение у детето. Следоватeлно не е налице допуснатf нарушени на
чл.9 от ППЗЗДет. При Работата по случая са извършвани многократни срещу с
детето и неговите родители, извършвани са съвместни срещи между служителите на
Д“СП“, гр. Хасково и служители на с Центъра за обществена подкрепа – Хасково,
към който детето и неговите родители са били насочвани със съответни
направления за ползване на социална услуга, изготвяни са множество социални
доклади и доклади за оценка на случая, в които се съдържат обективно констатираните
обстоятелства относно, емоционалното и психично състояние на детето и неговите
родители, отношенията между същите, както и документи касаещи отношенията между
родителите. Съответно преди издаване на заповедта са предприети всички
необходими действия в правомощията на Директора на Д“СП“ и отдел“ЗД“ към Д“СП“,
гр.Хасково за събиране на
доказателства, с цел изясняване на релевантните
за спора факти, предвидени в ППЗЗДет. и ЗЗдет. Предвид това не е налице допуснато
и нарушение на чл.35 и чл.36 от категорията на съществените такива, които да би
могло да доведе до отмяна на обжалваната заповед само на процесуално основание.
Още повече, че в случая нито в жалбата, нито в съдебно заседание се твърди че
са налице други неустановени от органа факти и обстоятелства, които ако биха
били установени биха довели до друго решение
по случая.
При преценка на заповедта относно съответствието и с
материалния закон съдът намира следното:
Съгласно чл.10 от ЗЗДет всяко дете има право на
закрила за нормалното му физическо, умствено, нравствено и социално развитие и
на защита на неговите права и интереси чрез прилагане на мерки за закрила.
Закрилата на детето е система от законодателни, административни и други мерки
за гарантиране правата на всяко дете (§ 1, т. 1 от ДР на ЗЗД), при спазване на
установените от закона принципи, в т.ч. и при осигуряване най-добрия интерес на
детето. Мерките за закрила са изброени в нормата на чл.4, ал.1 от ЗЗДет.
Съответно в чл.4, ал.1, т.1 от с.н.а. е предвидено съдействие,
подпомагане и услуги в семейна среда, а от своя страна в чл. 23 от с.з. е посочено
в какво се изразяват мерките за закрила в семейна среда, сред които в т.2 на
същата норма е предвидено и насочване към подходящи социални услуги, а в т.6 и
социална работа за улесняване връзките между децата и родителите и справяне с
конфликти и кризи в отношенията.
В
чл. 24, ал. 1 от ЗЗДет е
посочено, че мерките за закрила по чл.
23 се предприемат от Дирекция "Социално подпомагане" по искане на
родителите, настойниците, попечителите, лицата, които полагат грижи за детето,
или на самото дете, както и по преценка на Дирекция "Социално
подпомагане" и се осъществяват от доставчици на социални услуги за деца
или от Дирекция "Социално подпомагане". Легално определение за
понятието"услуги" по смисъла
на чл.23 е дадено в § 1, т. 8 от ДР на
ЗЗДет. и според същата разпоредба това са
социалните услуги по чл. 15,
т. 1 – 7 от Закона за социалните услуги. В чл. 18, ал. 1 от ППЗЗДет. е
регламентирано, че целта на мерките в семейна среда е да бъдат подпомогнати
детето и семейството в зависимост от възможностите за отглеждането и
възпитанието на детето; според ал. 2 мерките, предвидени в чл. 23 от Закона за
закрила на детето, се прилагат съгласно изготвения план за действие, а според
ал. 3, мерките за закрила на детето могат да се осъществяват и чрез социални
услуги.
В чл. 20, ал. 1, т. 4 от ППЗЗДет., която
норма е посочена и като правно основание за издаване на обжалваната заповед, е посочено, че в случаите, при които не може да
се постигне контакт или няма заявено желание от страна на родителите,
попечителите, настойниците или лицата, които полагат грижи за детето,
ползването на социалната услуга се извършва въз основа на заповед на директора
на Дирекция „Социално подпомагане“.
В конкретният
случай ползването на социална услуга е наредено като вид мярка за закрила по
смисъла на чл.23 от ЗЗДет. За да пристъпи към подобна мярка, административният
орган е приел, че детето Б. е дете в риск по смисъла на пар.1, т.11, б.“в“ от
ДР на ЗЗдет., за което съществува риск от увреждане на нейното психическо и
емоционално състояние. Позовал се е на прекъснатата връзка с бащата след
развода на родителите, във връзка с което е прието, че е налице синдром на
родителското отчуждение, поради което е необходимо работата с детето да
продължи съвместно с доставчик на социални услуги, за което е налице отказ от
страна на майката.
Съдът счита, че така приетото от административния
орган се установява безспорно от събраните по делото доказателства. Видно е, че
между родителите съществува неразбирателство и напрежение, за които всеки от тях
допринася с поведението си и което неразбирателство на практика е довело до
прекъсната комуникация между тях, включително по въпросите касаещи детето. Това
поведение на родителите сочи на липса на адекватна преценка, как това тяхно
поведение се отразява върху психиката на малолетното им дете. От друга страна
безспорно се установява от съдържащите се по преписката документи, обясненията
на детето и показанията на св. С., че отношенията между детето и неговия баща са прекъснати, считано от
началото на 2020г., като Б. не желае да
комуникира и осъществява лични срещи с баща си и това не е спорен между
страните въпрос. Установява се от същите доказателства, че това нежелание се
дължи на вътрешното отчуждение на
малолетното дете от неговия баща, настъпило от една страна в резултат на
възприетите и негативно оценени от
детето действия на бащата свързани с поведението му преди раздялата на
родителите – както спрямо детето, така и спрямо неговата майка и опитите на
бащата да приеме новото му семейство, за което детето показва нежелание и от
друга страна на явно влошените между родителите отношения, свидетел на които
става и детето, както и на липсата на достатъчно родителско умение у непосредствено
обгрижващите детето лица за преодоляване на наслоените у детето негативни
нагласи спрямо бащата. Именно предвид
поведението на родителите, което е предпоставка за евентуални проблеми в
поведението на детето в бъдеще, както и предвид безспорно установеното отчуждаване
на Б. от нейния баща и с цел преодоляването, му социалният работник е предложил
по отношение на детето да се предприеме мярка за закрила, вкл. чрез насочване
за ползване на социална услуга – „Психологическо консултиране и подкрепа за преживяване негативните последици от
събитията в живота й.”. Безспорно по делото се установява, че майката на детето
– жалбоподателката Д.Р. не желае да ползва социална услуга по реда на ЗЗДет.,
като се установява от доказателствата по делото, че е подала заявление за отказ
от същата на 31.08.2021г.
Доколкото в случая се установява, че
първоначално изявеното от родителите на детето желание за ползване на социална
услуга е оттеглено, то са били налице предпоставките по чл.20 ал.4 т.1 от ППЗЗДет
за издаване на заповед за ползване на предложената социална услуга, която може
да се предприеме по преценка на самата “Дирекция“Социално подпомагане“.
Съдът не споделя оплакването в жалбата, че в случая не е налице хипотезата на чл. пар.1, т.11 , б.“в“ от ДР на ЗЗДет да се приеме,
че малолетното дете е „дете в риск“ . Действително, безспорно се установява по
делото, че детето е обгрижвано от своята майка, както и баба и дядо по майчина
линия, с които живеят в едно домакинство, че същата е привързана към тях, както
и че потребностите й се задоволяват адекватно както емоционално, така и от
гледна точка на жилищни условия и среда. Това обстоятелство в случая няма
отношение към преценката за това дали се касае за дете в риск. Взаимоотношенията
в семейството и в частност на родителите с децата им, играят изключително важна
роля от гледна точка на нормалното
емоционално и психическо развитие на всяко дете. Нарушаването на тези
взаимоотношения, респ. преустановяването им по каквато и да е причина особено в
тази крехка възраст, в която детето все още формира
характера си и индивидуалните си възприятия, несъмнено би могло да доведе до негативни
последици за социалното му и психическо, а оттук и и личностово развитие.
Доказателствата по делото, водещи на извод
за влошени взаимоотношения между
родителите на малолетното дете Б. и
както вече бе посочено променливото
и нежеланието на майката на детето да
съдейства за продължаването на психологическата работа с детето в ЦОП-Хасково
несъмнено са предпоставка за евентуални проблеми в поведението на детето в
бъдеще. Ето защо се налага извода, че се касае за дете в риск по смисъла на § 1,т.11, б.“в“ от ДР
на ЗЗДет. Разпоредителната част
на обжалвана заповед съдържа властническо волеизявление на насочване на малолетното
дете към ползване на социална услуга „психологическо консултиране и подкрепа за
преодоляван е на негативните последици от събитията в живота й“ към Центъра за обществена подкрепа, гр.
Хасково. Тази социална услуга попада в хипотезата на чл.15, т.1 от Закона за социалните услуги, а определение за това понятие е дадено в § 1,т. 6 от ДР на ЗСУ, според което това е "дейност за изследване и разбиране заедно с лицето на
проблеми и затруднения, които то среща за
постигане на основните цели в неговия живот, и запознаване със и обмисляне на
възможните решения и действия за
преодоляването им“.
Предвид гореизложеното съдът счита, че нареждайки ползването на посочената социална
услуга от страна на малолетното дете, съобразявайки същата с най-добрия интерес
на детето, свързан с това то да не се чувства стресирано, а обратно -
отношенията между него и баща му да бъдат стабилизирани, което е от значение
за преодоляване негативните нагласи на
детето и за емоционалното и психическото му развитие, административният орган е
издал акта си в съответствие с материалния закон. Изградените у детето
негативни нагласи за продължаване
ползването на социалната услуга в ЦОП, видно от изслушването му в съдебно
заседание е по – скоро свързана с личността на психолога, с които работи и и
начина по който последния подхожда по случая. Качеството на предоставяната
социална услуга, касае дейността на доставчиците на същата и в тази връзка
нямат отношение към материалната законосъобразност на оспорената заповед. Същото
обаче, както и кое лице следва да работи с детето при предоставяне на
социалната услуга несъмнено следва да бъде съобразено при новото предоставяне
на услугата в ЦОП, в изпълнение постановеното с обжалваната в настоящото
производство заповед. В този смисъл е и практиката на
Върховният административен съд, по идентичен случай, изразена в Решение №
6884/08.06.2016г. по адм. дело № 3449/2016г. на VI отд.,Решение № 8738 от 28.06.2018г. постановено по адм.дело № 3541/2018г.
на ВАС, Решение № 4798 от 16.04.2018г. постановено по адм.дело № 2702/2018г. по
описа на ВАС и др. която настоящият съдебен състав споделя.
По този начин и наред с нареденото ползване на
процесната социална услуга, безспорно се осигурява постигане на целта по чл.18
ал.1 от ППЗЗДет.
По изложените съображения съдът намира, че оспорената
заповед отговаря на изискванията за законосъобразност по смисъла на чл.146 от АПК, а подадената срещу нея жалба е неоснователна и следва да се отхвърли.
При този изход на спора на жалбоподателя не се дължат
разноски. Ответникът независимо, че има право не е претендирал такива, поради
което съдът не дължи произнасяне в тази насока.
Водим от горното и на основание чл.172 ал.2 от АПК
съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Б.Б.К. *** - малолетна, действаща чрез нейната
майка и законен представител – Д.Р.С. ***, чрез упълномощен представител - адв.
Л., срещу Заповед №ЗД/Д-Х-107 от 01.10.2021г. на Директора на Дирекция
„Социално подпомагане” (ДСП) – Хасково.
Решението подлежи на обжалване пред Върховния
административен съд в 14 -дневен срок
от съобщаването му на страните.
Съдия: