МОТИВИ към присъда по НОХД № 416/2020 г. по описа на СГС, НО, 24
състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу
С.Т.Б. за това, че на 02.10.2018 г. в сграда /хале/ на фирма ЗСК-С.ЕАД,
находящо се в индустриална зона Кремиковци, по непредпазливост и при условията
на независимо съпричиняване с А.Д.М., ЕГН **********, причинил смърт на В. С.Х.
ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на занятие представляващо източник
на повишена опасност – изваждайки от равновесие при повдигане на куката на
мостовия кран стационарно позиционираната огромна метална и тежаща кофражна
страница, в резултат на което същата се накланя и пада, като затиска
пострадалия, като допуснал следните нарушения на изискванията за безопасни и
здравословни условия на труд:
- не е
спазил изискванията на чл. 33 на Закон за здравословни и безопасни условия на
труд, като не е положил грижа за здравето и безопасността на пострадалия, пряко
засегнат от неговата дейност, като е задействал крана и е повдигнал въжетата,
предизвикали падането на страницата, при положение, че между двете страници са
се намирали той и пострадалия В. С.Х., 33 на Закон за здравословни и безопасни
условия на труд „Всекиработещ е длъжен да се грижи за здравето и безопасността
си, както и за здравето и безопасността и на другите лица, пряко засегнати от
неговата дейност, в съответствие с квалификацията му и дадените от работодателя
инструкции. ”
- не е
спазил изискванията на чл. 34, ал. 1, т. 1 на Закон за здравословни и безопасни
условия на труд, като е задействал крана за неговото преместване и повдигането
на носещите въжета с куки при положение, че куките са се намирали в съприкосновение
със страницата. В резултат на това, върху страницата е оказано въздействие,
което я извежда от устойчиво положение и същата пада, затискайки пострадалия В.
С.Х., чл. 34, ал. 1, т. 1 на Закон за здравословни и безопасни условия на труд
„Работниците и служителите в съответствие със своята квалификация и дадените им
инструкции са длъжни: 1. да използват правилно машините, апаратите,
инструментите, опасните вещества и материали, транспортните средства и другото
работно оборудване;“ – престъпление чл. 123, ал.1 от НК.
Със
същия обвинителен акт Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение срещу
А.Д.М., за това, че на 02.10.2018г.в сграда /хале/ на фирма ЗСК-С.ЕАД, находящо
се в индустриална зона Кремиковци, по непредпазливост и при условията на
независимо съпричиняване със С.Т.Б., ЕГН **********, причинил смърт на В. С.Х.
ЕГН **********, поради немарливо изпълнение на занятие, представляващо източник
на повишена опасност – в качеството си на технически ръководител на С.Т.Б. и
пострадалия В. С.Х., като допуснал следните нарушения на изискванията за
безопасни и здравословни условия на труд:
- техническият
ръководител на „М.К.” ООД (А.Д.М., определен да извършва инструктажите) не е
спазил изискванията на чл. 13 и на т.3 на Приложение № 3 на НАРЕДБА № РД-07-2
от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането на периодично обучение и
инструктаж на работниците и служителите по правилата за осигуряване на
здравословни и безопасни условия на труд, като не е провел инструктаж на
работното място /с минимална продължителност 5 работни дни/ на В. С.Х. и на С.Т.Б.
и не го е регистрирал съгласно изискванията на цитираната Наредба – не е провел
изпит и не е съставил протокол за получените резултати и не е вписал в книгата
за проведените инструктажи: чл. 13 на НАРЕДБА № РД-07-2 от 16.12.2009 г. за
условията и реда за провеждането на периодично обучение и инструктаж на
работниците и служителите по правилата за осигуряване на здравословни и
безопасни условия на труд „(1) Инструктажът на работното място е практическо
запознаване на работника или служителя с конкретните изисквания за безопасното изпълнение
на трудовата дейност и се провежда на работното място, преди да му бъде
възложена самостоятелна работа.
(2) На
работниците и служителите, работата на които е свързана с използване,
обслужване и поддържане на машини и други технически съоръжения или са заети в
дейности, създаващи опасност за здравето и живота на хора, независимо от
тяхната подготовка, образование, квалификация и трудов стаж по същата или друга
професия, освен инструктаж на работното място се провежда и обучение по
правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия на труд.
(3) В
случаите по ал. 2 работодателят определя: работните места и работниците и
служителите, на които ще се провежда обучение и изпит; учебната програма;
продължителността на обучението; обучаващите лица и формата на изпита.
Изпитният протокол се съхранява в досието на работника или служителя.
(4) Работниците
и служителите по ал. 2 се допускат до самостоятелна работа само след успешно
положен изпит по правилата за осигуряване на безопасни и здравословни условия
на труд.
(6) Инструктажът
на работното място приключва, след като ръководителят, разрешаващ самостоятелна
работа, се убеди, че работещият познава правилата за осигуряване на безопасни и
здравословни условия на труд, отнасящи се за извършваната от него дейност.
(7) Допускането
на инструктирания работещ до самостоятелна работа се удостоверява с подписа на
ръководителя в съответната книга за инструктаж (приложение № 1). “
-
техническият ръководител на „М.К.” ООД А.Д.М. не е запознал служителите Б. и
пострадалият Х. с инструкцията по чл.59 на Наредба за безопасната експлоатация
и техническия надзор на повдигателни съоръжения, като координатор на
съвместното прилагане на Споразумението между „М.К.“ ООД и „ЗСК С.“ ЕАД – чл.59,
ал.1 „Инструкцията за работа с повдигателни съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4
трябва да има съдържание съгласно чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП, като определя реда:
1.за
привързване и окачване на товарите и използване за целта товарозахващащи
приспособления, и
2.начините
на предвижване, завъртане и складиране на товарите;
3.за
подаване на сигнали между прикачваните и лицата, които управляват повдигателни
съоръжения;
4.за
безопасно спускане на машиниста на крана от кабината при принудително спиране
на крана извън пределите на входната площадка - за мостови и придвижващи се
конзолни кранове, които нямат пътеки по дължината на релсовите си пътища;
5. за
предаване на управлението на радиоуправляем кран на един команден блок на друг.
Ал.2
Лицата, които управляват повдигателните съоръжения и прикачвачите са длъжни да
извършват товаро-разтоварни работи, като спазват изискванията на инструкцията
по ал.1.
-
техническият ръководител на „М.К.“ ООД А.Д.М. не е спазил изискванията на
чл.55, т.4 на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения, като не е разработил инструкция, в която да се
определят задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът
за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни
спирания и при аварии и злополуки: т.3 на Заповед № У-04/02.01.2018г. на
управителя на „М.К.“ ООД е определено задължение на техническия ръководител
инж. А.М. „Да отговаря за безопасната експлоатация на повдигателните съоръжения
в „ Звено в ЗСК „ С.“ ЕАД и представлява „М.К.“ ООД пред органите за технически
надзор, съгласно чл.55 от „Наредба за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения “ чл.55 от „Наредба за безопасна експлоатация
и технически надзор на повдигателни съоръжения “ /за ползвателите на
повдигателни съоръжения/,
т.4 -
„да представи срещу подпис на отговорните лица по т.1 и на ръководния и на
обслужващия персонал инструкцията за работа по чл.46, ал.1, т.2 от ЗТИП“
чл.46, ал.1, т.2
от Закон за техническите изисквания към продуктите /ЗТИП/ „Ползвателят на
съоръжения с повишена опасност е длъжен да: т.2 — „изработи инструкция за
работа въз основа на техническата документация и инструкциите за монтаж и
безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно особеностите на обекта, в
който те се експлоатират; в инструкцията се определят задачите, функциите и
отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане, обслужване и спиране
на съоръженията, действията при аварийни спирания и при аварии и злополуки. “
-
Техническият ръководител не е спазил изискванията на чл.62, ал.1 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения, като
не е предоставил срещу подпис на В. С.Х. и С.Т.Б. графични схеми за начините на
привързване на товарите, съобразно задълженията си по длъжностна характеристика
- т.1 на раздел „Описание на длъжността“: „осъществява непосредствено
оперативно ръководство и контрол на всички шлосеро-заваръчни, монтажни и други
видове работи, извършвани конкретно в ЗСК; изпълнява и контролира спазването на
изискванията на ЗБУТ и Наредба №2 за минималните изисквания на ЗБУТ при
извършването на СМР “.
- Чл.62,
ал.1 от Наредбата – „Ползвателите на повдигателните съоръжения по чл.2, ал.1, т.1-4 трябва да предоставят
срещу подпис на прикачваните и на лицата, които управляват повдигателните
съоръжения, графични схеми за начините на превързване на товарите “.
Ал.2
„Прикачваните и лицата, които управляват повдигателни съоръжения, трябва да
извършват товаро-разтоварните работи в съответствие с графичните схеми по ал.1“
– престъпление чл. 123, ал.1 от НК.
Наследниците
на пострадалия В.Х. – С.Х., Р.Х., Н.Н. и М.Х. са конституирани в качеството им
на частни обвинители.
В хода
на разпоредителното заседание с оглед изразеното съгласие на защитниците на
подсъдимите Б. и М. и на техните защитници съдът разгледа настоящото дело по
реда на чл. 371, т. 1 от НПК, като на осн. чл. 372, ал. 3 от НПК одобри
изразеното съгласие да не се провежда разпит на свидетелите С.Х., Р.Х., Н.Н. и М.Х..
В хода
на заключителните прения представителят на държавното обвинение поддържа така
повдигнатото обвинение спрямо двамата подсъдими. Излага накратко фактическата
обстановка, която според прокурора се установява от събрания доказателствен
материал. Правят се изводи, че подсъдимите Б. и М. са допуснали такива
нарушения на нормативните изисквания, които са в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт на В.Х.. Предвид изложените съображения предлага те
да бъдат признати за виновни. По отношение на наказанието предлага то да бъде
определено при превес на смекчаващите вината обстоятелства и за двамата
подсъдимия, като се наложи наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2
години, отложено на осн. чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 4 години, спрямо
подсъдимия Б. и наказание „лишаване от свобода“ в размер от 1 година,
изпълнението на което да бъде отложено с 3 години на подсъдимия М..
Повереникът
на частните обвинители поддържа изложеното от представителя на СГП. Намира, че
от събрания по делото доказателствен материал по безспорен и категоричен начин
се установява вината на подсъдимите. Аргументира изводите си с установеното в
протокола от извършена проверка от НОИ и акцентира върху допуснатото нарушение,
че пострадалият В.Х. никога не е бил запознаван с инструкция за укрепване на
едрогабаритни товари, каквато не е била и изготвена. По отношение на
наказанието се иска налагане на ефективно такова и за двамата подсъдими, но в
различен размер. Спрямо подсъдимия Б.се пледира за наказание „лишаване от
свобода“ в размер от 3 години, а спрямо подсъдимия М. – в размер на 2 години.
В
заключителната си реч защитникът на подсъдимия Б. счита, че доказателствата,
касаещи неговия подзащитен, не могат да установят по един категоричен и
непротиворечив начин вмененото му деяние. Излагат се съображения, че остава
недоказан изводът относно обстоятелството подсъдимият Б. да е задействал
мостовия кран, вдигайки нагоре въжетата, които при допир с кофражната страница
са я извели от равновесие и същата е паднала. В тази връзка се оспорва
заключението на комплексната техническата експертиза, твърдейки че вещите лица
не са изградили отговора си въз основа на експертните си знания, а въз основа
на анализ на доказателствата – в това число и въз основа на споделеното от Б.
при разпита му в качеството на свидетел. Поради това се поддържа становището,
че експертизата в частта, в която се твърди, че Б. е задействал крана, не
следва да се кредитира. Обръща внимание и на видеозаписа, приложен по делото,
въз основа на който твърди, че не може да се установи каква е причината за
падането на страницата. Изводът, че подсъдимият Б. е държал дистанционното за
управление на крана в момента на падане на страницата се оспорва и въз основа
показанията на свидетеля П., като се твърди, че от момента, в който подсъдимият
е управлявал реално крана до момента на падане на страницата е минал значителен
период от време. Въз основа на така изложените съображения се пледира за
оправдателна присъда спрямо подсъдимия Б..
Защитникът
на подсъдимия М. в защитната си реч излага съображения за оправдаване на
подзащитния му. По пункт 1 на обвинението посочва приложените по делото
заверени копия от книга за инструктаж на работното място и периодичен към
2012-2013 г. Въз основа на тези документи се твърди, че подсъдимият е изпълнил
задължението си да проведе съответния инструктаж. Във връзка с инструкцията по чл. 59 от Наредба
за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения се
посочва, че такава е имало, но била издадена от друга фирма с оглед сключеното
споразумение на 05.06.2015 г. На следващо място се препраща към разпоредбите на
ЗТИП, регламентиращи кой е отговорен да изготви инструкциите. Твърди се, че
това е ползвателят, а подсъдимият М. не може да се окачестви като такъв. По
отношение нарушението на чл. 62, ал. 1 от Наредбата се твърди отново, че по
делото са приложени документи опровергаващи така вмененото му деяние. В
заключение защитникът счита, че на подсъдимия М. са му вменени нарушения на
задължения, за които не отговарял той.
Подсъдимите
Б. и М. по отделно поддържат изложеното от своите защитници. В правото им на
последна дума Б. посочва, че не е искал това да се случва, а М. моли да бъде
оправдан, считайки че нормативните изисквания са спазени.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, както и доводите и възраженията на страните приема за установено
следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА
СТРАНА:
Подсъдимият
С.Т.Б. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин, със
средно образование, женен, неосъждан, работи като шлосер-заварчик във фирма „М.К.“
ЕООД, с адрес в гр. ******.
Подсъдимият
А.Д.М. с ЕГН: **********, роден на *** ***, българин, български гражданин,
висше образование, женен, неосъждан, с адрес в гр. София, ж.к. Студентски град,
ул. ******, работи като технически работник във фирма „М.К.“ ЕООД.
Подсъдимият
М. бил назначен във фирмата „М.К.“ ЕООД на длъжност „Технически ръководител“ с
трудов договор №44/18.06.2006г. На 01.06.2011 г. било сключено допълнително
споразумение №044/01.06.2011г., по силата на което заеманата длъжност от
подсъдимия М. била променена от технически ръководител на ръководител звено
ЗСК. Според длъжностната му характеристика като ръководител на звено ЗСК той
отговарял за изпълнението на строежа в съответствие с издадените строителни
книжа, както и с правилата за изпълнение на строително-монтажни работи и на
мерките за опазване живота и здравето на хората на строителната площадка. Той
отговарял и за провеждането на ежедневни, периодични, извънредни инструктажи и
такива на работното място.
Подсъдимият
Б. бил назначен във фирма „М.К.“ ЕООД на длъжност „шлосер-електрозаварчик“ с
трудов договор № КС-008/19.06.2012г. Към трудовия договор била изготвена
длъжностна характеристика, според която същият следва да проверява всички
параметри, гарантиращи сигурността при работа; да участва в процеса и работата
по правене на кофражни форми и при необходимост да работи и на мостови и
козлови кранове с товароподемност до 40 тона. Той притежавал свидетелство за
правоспособност за упражняване на професия „машинист на мостови козлови
кранове“. При постъпване на работа на 19.06.2012 г. на подсъдимия Б.е бил
проведен начален инструктаж. В периода 20.06.2012 г. до 25.06.2012 г. той е
преминал и през инструктаж на работното място, вследствие на което е бил
допуснат до самостоятелна работа от подсъдимия М..
Пострадалият
В. С.Х. също работел в „М.К.“ ООД на длъжност „арматурист“, назначен с трудов
договор № КС-033/18.10.2013 г., подписан от него на 18.10.2013 г. Към трудовия
договор била изготвена длъжностна характеристика „арматурист“, подписана от Х.
на 18.10.2013г. На пострадалия били
проведени начален инструктаж на 18.10.2013 г. и инструктаж на работното място в
периода 21.10.2013 г. до 28.10.2013 г., когато той бил допуснат до
самостоятелна работа от подсъдимия М..
Последният
периодичен инструктаж, проведен на подсъдимия Б. и на пострадалия Х. е бил
на 01.10.2018 г., като са били
извършвани редовно и ежедневни инструктажи.
Подсъдимите
М. и Б., както и пострадалият Х. работели в съответствие с длъжностите, на
които били наети, в производствено хале на „ЗСК С.“ ЕАД. Между „ЗСК С.“ ЕАД и
дружеството, за което работели подсъдимите и пострадалият – „М.К.“ ООД, на
01.06.2015 г. бил сключен договор за
изработка. Въз основа на договора изпълнителят – „М.К.“ ООД трябвало да
изработва армировки, закладни части, стоманени детайли, метални връзки, да
извършва ремонт на кофражни форми, да полага армировачни заготовки в кофражни
форми, да извършва монтаж/демонтаж на изработените елементи и други възложени
дейности във връзка с изброените. В изпълнение на т. 14 от договора за
изработка на 05.06.2015 г. било сключено
споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при
едновременна работа на територията на „ЗСК-С.“ ЕАД между „ЗСК-С.“ ЕАД, от една
страна, и „М.К.“ ООД, „М.-ПС“, „Н-С.“ ЕООД, „В.7“ ЕООД, от друга страна. Като
координатор на съвместното прилагане на споразумението от страна на „М.К.“ ООД
били посочени А.М. и Н.А..
На
02.10.2018 г. в производствено хале – първа писта в ЗСК „С.“ ЕАД, район
Кремиковци, Промишлена зона, кв. Ботунец, сутринта подсъдимият Б. и
пострадалият Х. започнали довършителна работа по кофражна страница с приблизителни
размери 1400/132/30 см., която трябвало да бъде подготвена за изработване на
бетонна отливка. Едрогабаритният елемент бил предназначен за сглобяване на
кофражна форма за колони.
След като приключили с довършителната работата, около
9:30 часа, подсъдимият Б. взел дистанционното управление за кран мостов
двугредов с рег. № С Пс6830, зав. № 12636, собственост на ЗСК „С.“ ЕАД, с който
трябвало да премести кофражната страница. Б. заедно с пострадалия Х. закачили
на страницата две от въжетата с куки на мостовия кран, след което Б. предприел
нейното преместване. Той отместил страницата настрани – успоредно на друга
аналогична страница с цел оформяне на пространство, в което да се отлее бетонна
колона. Поставяйки кофражната страница на съответното място, пострадалият Х. влезнал
между двете страници и започнал да откача една от куките, а с откачането на
другата се заел подсъдимият Б.. Последният, след като откачил въжето с куката, последвал
пострадалият между страниците и двамата провели кратък разговор относно
необходимостта от „магаре“, за да оформят кофража, вследствие на което
подсъдимият Б. се насочил към инструмента.
Тръгвайки да вземе инструмента за оформяне на кофража, Б. забелязал, че
преместената от него кофражна страница се наклонила и почнала да пада. Той извикал
на пострадалия Х., който в това време бил с гръб към падащата към него
страница, и скочил на дъното. Пострадалият Х. не успял да отреагира навреме и
бил притиснат от тежката страница.
Падането
на кофражния елемент възпроизвело силен шум, който бил чут от работещите
наблизо. Пръв на помощ се притекъл свидетелят П., който отивайки на мястото
видял, че пострадалият Х. бил затиснат. На мястото на инцидента дошли и
техническите ръководители, които междувременно са били на оперативка, сред
които бил и подсъдимият М.. Докато обсъждали задачите за деня, те получили
обаждане и веднага се отзовали на място. Стеклите се работници се опитали да
вдигнат тежката кофражна страница ръчно, но тъй като не успели я отместили
отново с кран. Извикана била и лекарката в производствения цех. Било
констатирано, че В.Х. е все още жив. Била повикана и Спешна помощ, но до
пристигането на медицинския екип пострадалият Х. починал вследствие на
получените травми.
От
заключението на изготвената съдебномедицинска експертиза на труп № Т-
66/2018г., се установяват следните травматични увреждания: лентовидни
кръвонасядания на долната част на гръдния кош отпред и предната коремна страна
и гръбната повърхност на гръдния кош и поясната област с размачкване в
дълбочина на меки тъкани, счупване на шиповидните израстъци на последния гръден
и първите два поясни прешлени, счупване на прешленното тяло на първи поясен
прешлен с пълно прекъсване на гръбначния стълб на това ниво и размачкване на
гръбначния мозък; частично разкъсване през цялата дебелина на стената на
аортата; напуквания на капсулата на черния дроб,
масивен кръвоизлив в коремната кухина, масивен хематом в основата на
чреводържача на тънките черва; кръвонасядане на главата на задстомашната жлеза
и ометума на мастната капсула на левия бъбрек, остър кръвен застой на
вътрешните органи, оток на мозъка и белите дробове; охлузвания на лявото рамо,
дясна раменница и лява подбедрица с повърхностна рана. Вещите лица са
заключили, че непосредствена причина за смъртта на Х. е тежката съчетана на
гръбначно-мозъчна и на органи в коремната кухина травма, с водеща роля на
разкъсването на коремната аорта. На базата на тази съчетана травма и
последвалата я остра, масивна вътрешна кръвозагуба при пострадалия е настъпил
непреодолим срив в хемодинамиката. Според заключението след причиняването на
травмите смъртта е настъпила много бързо, но не веднага и е била неизбежна.
Заключили са, че установените увреждания са причинени от действие на твърди
тъпи предмети с много голяма травмираща сила и центроустремително въздействие
на ниво корем-поясна област. Тези травми много добре могат да се обяснят с
данните от притискане на пострадалия между твърди тъпи предмети с голяма маса. Установените
повърхностни охлузвания на ляво рамо, дясна раменница и лява подбедрица се
дължат на допирателно на твърди тъпоръбести предмети.
От
изготвената в хода на досъдебното производство видеотехническа експертиза се
установява, че видеофайловете на предоставения запис от производствено хале на
„ЗСК С.“ ЕАД са цифров презапис от оригиналните файлове, записани върху твърдия
диск на компютър на видео-охранителна система. Не са установени следи от
манипулация/ намеса върху записаната информация. Вещото лице е констатирал, че
в рамките на заснетите интервали от време таймкодът, вкопиран в изображението,
не се прекъсва. Установена е хронологията на заснетите действия на две лица от
мъжки пол около продълговата платформа, окачена посредством такелажни въжета на
кука на кран.
От
изготвените в хода на досъдебното производство се установява какви видове
инструктаж трябва да бъдат проведени на работещите в „М.К.“ ООД – начален, на
работното място, периодичен, ежедневен и извънреден, техните изисквания за
съдържание, продължителност и лице, което ги провежда.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите С.В.Х. (л. 52-54, т. 2 от ДП), Р.В.Х. (л. 55-57, т.
2 от ДП); Н.В.Н. (л. 58-60, т. 2 от ДП); М.Р.Х. (л. 60-63, т. 2 от ДП),
приобщени по реда на чл. 373, ал. 1 вр. чл. 372, ал. 3 от НПК, показанията на
свидетеля Х.А.П., както и приобщените му показания на осн. чл. 281, ал. 5 вр.
ал. 1, т. 1 и т. 2, предл. 2 от НПК (л. 48 и л. 62, т. 1 от ДП), обясненията на
подсъдимите С.Т.Б. и А.Д.М.; писмени
доказателства и доказателствени средства – протокол за оглед на
местопроизшествието (л. 11-14, т. 1от ДП), албум за оглед на
местопроизшествието (л. 21-24, т. 1 от ДП); заверени копия на: трудов договор №
КС-033/18.10.2013 г. (л. 72, т. 1 от ДП); длъжностна характеристика на длъжност
арматурист (л. 73-775, т. 1 от ДП); заповед за прекратяване № КС-026/02.10.2018
г. (л. 76, т. 1 от ДП); Инструкции по безопасност и здраве, обект „ЗСК-С.“ ЕАД,
цех – стоманени конструкции (л. 77 , т. 1 от ДП); Заповед У-01/03.01.2017 г. (л.
78-79, т. 1 от ДП); Програма за провеждане на инструктаж по безопасност и
здраве при работа – ежедневен инструктаж, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени
конструкции (л. 80, т. 1 от ДП); Програма за провеждане на инструктаж по
безопасност и здраве при работа – начален инструктаж, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех –
стоманени конструкции (л. 81-83, т. 1 от ДП); Програма за провеждане на
инструктаж по безопасност и здраве при работа – на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени
конструкции (л. 84-86, т. 1 от ДП); Инструкция № 4 за безопасна работа при
кофражни и армировъчни работи, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени конструкции
(л. 87-90, т. 1 от ДП); Инструкция № 8 за безопасна работа при електродъгово
заваряване на метали, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени конструкции (л. 91-92,
т. 1 от ДП); Инструкция № 21 за безопасна работа при товаро-разтоварни работи с
товарни автомобили и ремаркета, обект „ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени конструкции
(л. 93-94, т. 1 от ДП); Инструкция № 51 за безопасна работа с ъглошлайф; обект
„ЗСК-С.“ ЕАД, цех – стоманени конструкции (л. 95-97, т. 1 от ДП); Инструкция №
62 за безопасна работа с гилотина (л. 98-99, т. 1 от ДП); Книга за инструктаж
на работниците и служителите по безопасност, хигиена на труда и противопожарна
охрана /начален инструктаж/ - новопостъпили работници в „М.К.“ ООД (л. 100-102,
т. 1 от ДП); Книга за инструктаж по безопасност и здраве при работа – ежедневен
инструктаж; обект: цех механична работилница „ЗСК С.“ ЕАД, район Кремиковци,
Промишлена зона кв. Ботунец (л. 103-106, т. 1 от ДП); Книга за инструктаж по
безопасност и здраве при работа; инструктаж на работното място, периодичен
инструктаж, извънреден инструктаж, обект: цех механична работилница „ЗСК С.“
ЕАД, район Кремиковци, Промишлена зона кв. Ботунец (л. 107-109, т. 1 от ДП);
писмо от „М.К.“ ООД (л.111-112, т. 1 от ДП); Протокол № ПР1835276/12.10.2018г.
за извършена проверка от ИА „Главна инспекция по труда“ (л. 115-117, т. 1 от
ДП); трудов договор № КС-008/19.06.2012 г. (л. 141, т. 1 от ДП); длъжностна характеристика на
длъжност „шлосер-електрозаварчик“ (л. 142-144, т. 1 от ДП); Свидетелство за
правоспособност за упражняване на професия „машинист на мостови козлови
кранове“ (л. 145, т. 1 от ДП); договор за изработка от 01.06.2015 г. между „ЗСК
С.“ ЕАД в качеството на възложител и „М.К.“ ООД в качеството на изпълнител (л.
154-155, т. 1 от ДП); споразумение за съвместно осигуряване на ЗБУТ и опазване
на околната среда при едновременна работа на територията на „ЗСК-С.“ ЕАД ,
сключено на 05.06.2015 г. между „ЗСК-С.“
ЕАД, от една страна, и „М.К.“ ООД, „М.-ПС“, „Н-С.“ ЕООД, „В.7“ ЕООД, от друга
страна (л. 156 -157, т. 1 от ДП); трудов договор № 44/18.06.2006г. и
допълнителни споразумения към него (л. 229-231, т. 1 от ДП); длъжностна
характеристика на длъжността „Ръководител звено ЗСК“ (л. 75-77, т. 2 от ДП) служебна
бележка № 11/18.10.2013 г. (л. 16, п. 1 от ДП); 2 броя страници от книга за
инструктаж на работното място към 2012-2013 г. (л. 116-117, т. 2 от ДП);
Протокол за предоставена информация за рисковете за здравето и безопасността
при работа и мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове; за проведено обучение и инструктаж за видовете
знаци и сигнали, тяхното значение на безопасност и здраве при работа, както и изискванията и условията за
използването им; за запознаване с аварийния план и приложени таблици (л. 204-206,
т. 2 от ДП); Инструкция за безопасна работа при сапаниране на товари (л.
207-208, т. 2 от ДП), Инструкция за безопасна работа с повдигателни съоръжения
(л. 209-210, т. 2 от
ДП); Заповед № У-04/02.01.2018 г. (л. 16, п. 2 от ДП); допълнително
споразумение № КС-003/14.03.2016 г. към трудов договор № КС-011/24.03.2010 г. и длъжностна
характеристика за длъжността „Главен експерт БЗР“ (л. 21-27, п. 2 от ДП);
Заповед № У-01/02.01.2018 г.; инструкция за безопасност при кофражни работи (л.
33, п. 2 от ДП); Заповед РД-13-12/18.03.2016 г. относно назначаване отговорници
за безопасна експлоатация на повдигателните
съоръжения в „ЗСК-С.“ ЕАД; Програма за обучение на персонала, обслужващ
повдигателните съоръжения и сапанирането на товари съгласно Наредба за
безопасна експлоатация на повдигателни съоръжения (л. 47, п. 2 от ДП); Заповед
РД-13-14/18.03.2016 г. (л. 48-49, п. 2 от ДП); Акт за първоначален технически
преглед (л. 53, п. 2 от ДП); Инструкция за монтаж и експлоатация на кран мостов
двугредов с телферна количка (л. 55-60, п. 2 от ДП); паспорт и
паспорт-допълнение на кран мостов двугредов с телферна количка зав. № 12636 (л.
70-79, п. 2 от ДП); Протокол № 76/19.11.2018 г. за резултати от извършено
разследване на злополуката, станала на 02.10.2018 г. на НОИ (л. 1-3, п. 1 от
ДП); справка от НБД „Население“ (л. 173-175, т. 1 от ДП); справки за съдимост на
подсъдимите Б. и М.; способи за
доказване: съдебномедицинска експертиза на труп № Т-66/2018 г. (л. 27-33,
т. 1 от ДП); съдебнохимическа експертиза (л. 35-36, т. 1 от ДП);
видеотехническа експертиза – протокол № 18/ИДИ-236 (л. 129-137, т. 1 от ДП);
комплексна техническа експертиза по безопасни условия на труд (л. 178-195, т. 1
от ДП); допълнителна техническа експертиза по безопасни условия на труд (л.
139-148, т.2 от ДП); допълнителна техническа експертиза по безопасни условия на
труд (л. 245-253, т. 2 от ДП).
Настоящият съдебен състав след внимателен
прочит и анализ на събраните по делото доказателства прецени, че като цяло
същите са еднопосочни и безпротиворечиви относно обстоятелствата, свързани с
времето и мястото на случилото се, както и причинената смърт на пострадалия Х.,
вследствие на получените травми. Посочените обстоятелства по един категоричен
начин се установяват от показанията на свидетеля П. и от обясненията на Б. и М.,
които се намират в логическо единство и взаимно се допълват и подкрепят, както
и от протокола за оглед на местопроизшествието и изготвената по делото
съдебномедицинска експертиза. Разгледани съвкупно гласните доказателствени
средства подробно разясняват времевото
развитие на събитията от инкриминираната сутрин.
В тази връзка съдът прецени показанията на
свидетеля П. като логични, последователни и обективни. Изложеното от свидетеля
в съдебно заседание и в разпитите пред разследващите органи, които са надлежно
приобщени към доказателствения материал на осн. чл. 281, ал. 5 вр. ал. 1, т. 1
и т. 2 НПК, взаимно се допълва, като са налице единствено противоречия относно
на какво разстояние работи дистанционното на крана. Досежно така констатираното
несъответствие в твърденията му съдът се довери на споделеното в предходната
фаза на процеса предвид обстоятелството, че разпитът тогава е проведен в момент
по-близък към инкриминирания и спомените на свидетеля са били по-пълни и
конкретни. На следващо място, съдът не се довери на споделеното от П., че от
момента, когато е видял подсъдимия Б. да работи с дистанционното до момента на
падането на страницата са минали 10 минути, тъй като това твърдение се
опровергава от приобщения по делото запис. Видно от видеотехническата
експертиза от момента на преместване на страницата, когато Б. е оперирал с
дистанционното управление, до момента на падане ѝ са минали около 2
минути. Посоченото обстоятелство не е причина показанията на П. да не бъдат
кредитирани. Допуснатата грешка относно темпоралното развитие на събитията е
обяснима с оглед изминалия период от момента на инцидента до разпита му пред
съда, както и с оглед травматичния характер на събитията. С изключение на
установените несъответствия споделеното от свидетеля е житейски правдиво, последователно
и логично, а разказът му е устойчив във времето, убедителен, обективен и
информативен. От показанията
на свидетеля се установява мястото на инцидента, обстоятелствата преди и
непосредствено след падането на кофражната страница. Същият споделя подробно по
какъв начин се работи с крана, каква е дистанционната уредба и какви копчета
има.
На следващо място, настоящият съдебен състав
намира, че обясненията на подсъдимите Б. и М., които внасят съществена
информация, интересуваща процеса, не са единствено средство за защита, но и годно
доказателствено средство. Този доказателствен източник се характеризира със
своята двойствена природа, която априори не може да доведе до игнориране на
споделеното от привлечените към наказателна отговорност лица. Доказателствената
годност на обясненията следва да се преценява при внимателна оценка на тяхната
последователност, вътрешна безпротиворечивост, логичност и житейска издържаност,
както и при съпоставка с целия събран по делото доказателствен материал.
Преценявайки годността им съдът следва да съобрази и доказателствените правила,
според които обясненията на подсъдимото лице, за да бъдат определени като
средство за защита, следва да бъдат опровергани от доказателствения материал или
да съдържат житейски неправдива и невъзможна версия.
В конкретния случай подсъдимият Б.последователно
описва извършваните от него и пострадалия Х. строително-монтажни работи, което
кореспондира с наличния по делото видеозапис, както и с показанията на П.. На
записа се вижда ясно как първоначално две лица извършват някаква работа по
кофражната страница, след което те закачат две въжета на нея, а след
преместването ѝ откачат въжетата, както твърди и Б.. Той споделя, че
причината да освободят въжетата е кранът да бъде използван от другите работници
в цеха. Съществуването на подобна практика относно откачване и освобождаване на
крана след използването му се потвърждава от свидетеля П.. По-нататък споделеното от подсъдимия Б., че навлизайки в
пространството между двете кофражни страници с пострадалия Х. са провели кратък
разговор относно необходимостта от т. нар. инструмент „магаре“, с който да
оформят кофража, косвено се подкрепя от записи от производствения цех. На
заснетите кадри се вижда, как подсъдимият Б. влиза между страниците и отива при
пострадалия Х., разговаряйки за нещо /Б. и Х. са един до друг, лице в лице, Б.
посочва нещо към страницата, което е индикация за проведен разговор/, след
което подсъдимият тръгва в едната посока, а пострадалият остава да върши
някаква работа. Това е отразено и в експертизата на видеото, като в интервал от
7 секунди подсъдимият Б. и пострадалият Х. се намират между платформите, а
въжетата са отпуснати. По-нататък подсъдимият добросъвестно споделя за
проведените инструктажи, издържания курс за правоспособност за управление на
кран, за наличието на информационни табели в цеха, за каквито табели споделя и П..
Така изложеният от подсъдимия Б. разказ е житейски издържан, нетенденциозен и
търпи надлежна проверка при съпоставката му с останали доказателствен материал,
поради което съдът кредитира обясненията му като годен източник на
доказателства.
Съдът се
довери и на изложеното от подсъдимия М.. Той е изключително конкретен, подробен
и последователен в своите обяснения. Същият посочва датата на инцидента и какви
действия е предприел от началото на работния ден – ежедневен инструктаж, както
и съдържанието му, около 9 часа отишъл на оперативка, преди която е направил
проверка на служителите за изпълнение на задачите. Така изложеното от него
напира опора в показанията на П. и книгите за ежедневен инструктаж. Свидетелят П.
посочва, че в момента на инцидента ръководителите не са били на терен, което
косвено подкрепя думите на М. за провеждане на оперативка по това време.
Подсъдимият М. споделя в подробности в какво състояние са намерили пострадалия Х.,
както и обстоятелствата относно повдигане на кофражната страница, укрепването
ѝ, идването на лекарката от цеха, а впоследствие и медицински екип на
Спешна помощ. Така изложеното от него съответства на протокола за оглед от
местопроизшествието.
На
следващо място, съдът се довери на изложеното от М., че е провел инструктаж на
работното място на пострадалия Х. и на подсъдимия Б.. Твърдението кореспондира
с останалия доказателствен материал. Това е така, тъй като видно от сключения
трудов договор с пострадалия В.Х. същият е постъпил на работа на 18.10.2013 г.,
на която дата му е била връчена и длъжностната характеристика. От приложената
на л. 116, т. 2 от ДП страница от книга за инструктаж на работното място,
периодичен инструктаж и извънреден инструктаж е видно, че В.Х. е преминал
инструктаж от 21.10.2013 г. до 28.10.2013 г., когато му е било разрешено
самостоятелна работа от подсъдимия М.. В книгата е записано, че така
проведеният инструктаж е периодичен, което не съответства нито на
продължителността на периодичните инструктажи, нито на тяхното времево
провеждане. Съгласно Заповед У-01/03.01.2017 г. и Приложение № 3 от Наредба №
РД-07-02 от 16.12.2009 г. на МТСП и МЗ периодичен инструктаж се провежда от
първо до пето число на месеца, започващ тримесечието, с продължителност не
по-малко от 1 час. Пострадалият Х. е преминал през инструктаж, който е бил
проведен в края на месеца, непосредствено след назначаването му на длъжност
„арматурист“ и е бил с продължителност поне 5 дни. По характеристиките си този
инструктаж съответства на инструктаж на работното място, поради което съдът
прие, че в периода 21.10.2013 г. до 28.10.2013 г. на пострадалия е бил проведен
именно такъв инструктаж, вследствие на който той е допуснат до самостоятелна
работа от ръководителя.
Подобен
извод се налага и по отношение на подсъдимия Б., който е сключил трудовия си
договор на 19.06.2012 г. Видно от приложената на стр. 117 страница от книга за
инструктаж на работното място, периодичен инструктаж и извънреден инструктаж Б.
е преминал през инструктаж в периода 20.06.2012 г. до 25.06.2012 г.,
непосредствено след като е встъпил в длъжност. Със същите аргументи, посочени
по-горе, и този инструктаж следва да се третира като такъв на работното място,
а не периодичен, вследствие на който на Б.му е била разрешена самостоятелна
работа.
Предвид
изложеното съдът се довери и на твърдението, че подсъдимият вследствие на
проведения инструктаж на работното място е провел практически изпит, въз основа
на който е допуснал подсъдимия Б. и пострадалия Х. до самостоятелна работа.
Липсата на съответните документи съгласно чл. 13, ал. 3 от Наредба № РД-07-02
от 16.12.2009 г. не опровергават думите на М. за проведен практически изпит, Същевременно
пропускът на подсъдимия М. да оформи протокол от проведен изпит с резултати от
него е нарушение на Наредбата, което не се намира в пряка причинно-следствена
връзка. Той е изпълнил задълженията си да запознае подсъдимия Б. и пострадалия Х.
с правилата за безопасност на труда, с инструкциите, издадени както от „М.К.“ ООД, така и от „ЗСК С.“ ЕАД,
като впоследствие те са били допуснати до самостоятелна работа. В тази връзка
съдът приема за достоверни обясненията и в частта, в която М. твърди да е
запознал Б. и Х. с инструкциите на завода „ЗСК-С.“ ЕАД съгласно сключеното
споразумение.
В
обясненията си подсъдимият М. споделя и принципно как се работи с крановете,
които са собственост на „ЗСК-С.“ ЕАД. Житейски правдиво е твърдението му, че
тъй като „ЗСК-С.“ ЕАД не могло постоянно да осигурява кранисти, са били обучени
работници на „М.К.“ ООД, които да боравят с крана при необходимост. В тази част
обясненията му се подкрепят от обстоятелството, че подсъдимият Б. – работник на
„М.К.“ ООД, е придобил правоспособност за управление на мостови козлови кранове.
Гореизложения
анализ на обясненията на подсъдимия М. мотивира съдът да приеме същите за
достоверен източник на информация, въз основа на който да формира вътрешното си
убеждение.
Показанията
на свидетелите С.Х., Р.Х., М.Х., Н.Н. не допринасят за съществено разкриване на
обективната истина, доколкото не съдържат данни относими към предмета на
доказване. В тази връзка съдът разглежда и възраженията на повереника на
частните обвинители относно обстоятелствата около уведомяването им за смъртта
на пострадалия Х. за неоснователни, доколкото те касаят обстоятелства
последващи инкриминираното събитие и не допринасят по никакъв начин за
разкриване на обективната истина.
Съдът не
кредитира изцяло заключенията на изготвените по делото комплексни технически
експертизи по безопасни условия на труд.
Вещите лица не успяха убедително да защитят заключението си по отношение
дадения отговор за механизма на възникване на злополуката, който остава
непроменен при изготвяне и на допълнителните експертизи. Като механизъм за
възникване на злополуката от техническа гледна точка те посочват извеждане на
кофражната страница от устойчиво положение чрез закачане с куката на подемно
въже на мостовия кран на укрепващ метален елемент, заверен по външната повърхност
на страницата. Като непосредствена причина посочват неправилните действия на
краниста, свързани с повдигането на носещите въжета с куки и преместването на
крана, при положение, че куките са се намирали в съприкосновение със
страницата. Видно и от разпита на вещите лица в съдебно заседание те основават
така направения извод предимно на разпита на Б. в качеството му на свидетел,
което е недопустимо. Твърдението, че подсъдимият Б. е задействал крана,
вдигайки въжетата нагоре, при което се закачва елемент на страницата и тя губи
равновесие и пада, не може да бъде доказано по един категоричен и безспорен
начин. В действителност дистанционното за управление на крана се е намирало у
подсъдимия Б., но това обстоятелство не води автоматично до извод, че той е
вдигнал въжетата на крана. Видно от неговите обяснения, той споделя, че
минавайки между двете страници е провел кратък разговор с Х., след което се е
отправил да вземе инструмента „магаре“. От кадрите на видеозаписа се вижда как Б.
след разговора се отправя в посока в ляво на кадрите, като непосредствено след
това страницата губи равновесие и пада. В този кратък интервал не се наблюдават
действия от страна на Б., наподобяващи насочване на дистанционното на крана,
натискане на бутони на дистанционното. Възможно е въжето да е опънато под
въздействието на падащата страница, тъй като опъването съпътства падането.
Поради това и съдът не се довери на заключението на видеотехническата
експертиза, че се вижда вдигане на въжетата. Отделно от това, свидетелят П. не
е чул звуков сигнал за задействане на крана, какъвто се задава винаги при
опериране със съоръжението, а единствено шум от падането на страницата. В
хипотезата със задействане на крана и вдигане на въжетата сигналът би трябвало
да предхожда шума от страницата с няколко секунди, с минимално време, но
свидетелят П. не е чул такъв. Тези обстоятелства подставят под съмнение, че
подсъдимият Б. е задействал крана. От друга страна, вещите лица в
обстоятелствената част са стигнали до извод за две възможни версии за
излизането на страницата от устойчиво положение и нейното падане. Предвид
изложените съображения настоящата инстанция кредитира експертизата по отношение
установената първа версия, а именно че след преместване, страницата не е била
поставена в положение, което да осигури нейното устойчиво положение и в
определен момент под въздействието на собственото си тегло, без въздействие,
същата пада, затискайки пострадалия.
Вторият
въпрос, поставен на вещите лица, е относно обстоятелството, какви нарушения се
констатират от техническа гледна точка. Видно от заключението експертизата е
установила, че техническият ръководител на „М.К.“ ООД – А.М., не е спазил
изискванията на чл. 13 на Наредба № РД-07-02 от 16.12.2009 г. за условията и
реда за провеждане на периодично обучение и инструктаж на работниците и
служителите по правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд, като не е провел инструктаж на работното място на В. С.Х. и на С.Т.Б. и
не го е регистрирал съгласно изискванията на цитираната Наредба. С
допълнителната техническа експертиза по безопасни условия на труд от май 2019
г. на вещите лица изрично е било указано да се запознаят с копията от книги с
проведен инструктаж, предоставени от М. в качеството му на обвиняем. Макар и
копията да са посочени в полето „информационни източници“ те на са надлежно
обсъдени от вещите лица. Изводът не е променен и с допълнителната техническа
експертиза по безопасни условия на труд от септември 2019 г. В съдебно
заседание вещите лица не успяват убедително да защитят и този свои извод, посочвайки,
че ако не са коментирали дадени документи, то значи не са ги видели. Изложеното
от вещите лица в съдебно заседание, разгледано съвкупно с приложените по делото
копия от книги за проведен инструктаж и изводът направен по-горе относно
инструктажа на работно място мотивира съдът да не се довери на заключението на
вещите лица. Единствено се установява, че проведеният практически изпит, за
които споделя подсъдимият М., не е регистриран по съответния начин. Това
обстоятелство само по себе си не може да обуслови пряка причинно-следствена
връзка с настъпилата смърт, след като техническият ръководител е спазил
останалите изисквания за допускане до самостоятелна работа.
Следващото
констатирано нарушение от първоначалната експертиза е, че „М.К.“ ООД в
качеството си на ползвател на повдигателно съоръжение (мостови кран) не е
спазил изискванията на чл. 59 на Наредба за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения и на чл. 166 на Наредба № 7 от 23.09.1999 г.
за минимални изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на
работните места и при използване на работното оборудване, като не е разработил
инструкция за работа с повдигателни съоръжения, която да се спазва от лицата,
които управляват повдигателните съоръжения, и от прикачвачите. В Допълнителната
техническа експертиза по безопасни условия на труд от май 2019 г. вещите лица
въз основа на сключеното споразумение със „ЗСК С.“ ЕАД стигат до извода, че
координаторите по споразумението за „М.К.“ ООД – А.М. и Н.А., е следвало да се
запознаят с рисковете за работа и да осигурят съществуваща инструкция от „ЗСК С.“
ЕАД (ако има разработена такава) или да разработят нова, която да отговаря на
изискванията на чл. 59 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически
надзор на повдигателни съоръжения. С допълнителна техническа експертиза по
безопасни условия на труд от септември 2019 г. вещите лица констатират, че е
предоставен документ „Инструкция за безопасна работа с повдигателни
съоръжения“, изготвен от „ЗСК С.“ ЕАД. Те уточняват, че инструкция, изготвена
от „М.К.“ ООД не е налична. Позовавайки се на т. 3 от Заповед № У-04/02.01.2018г.
на управителя на „М.К.“ ООД вещите лица са коригирали предходните си заключения
в смисъл, че техническият ръководител на „М.К.“ ООД инж. А.М. не е спазил
изискванията на чл. 55, т. 4 от Наредбата за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения, като не е разработил инструкция, в която да се
определят, задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът
за пускане, обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни
спирания и при аварии и злополуки. Съдът в този си състав не кредитира така
направените изводи от вещите лица, доколкото първо – те си противоречат и второ
– касаят правни въпроси. Изводите си противоречат, тъй като във втората
допълнителна експертиза вещите лица посочват, че координаторите по
споразумението за „М.К.“ ООД – А.М. и Н.А. трябва да изготвят инструкция по чл.
59 от НБЕТНПС, ако такава не е изготвена от „ЗСК-С.“ ЕАД, а в последващото
заключение посочват, че въпреки изготвената от „ЗСК-С.“ ЕАД инструкция подсъдимият
М. не е спазил изискванията да изготви нова такава. Според съда подсъдимият М. не
е имал задължение да изготви инструкция по чл. 59 от НБЕТНПС. Съгласно чл. 46,
ал. 1, т. 2 от ЗТИП ползвателят на съоръжения с повишена опасност е длъжен да
изработи инструкция за работа въз основа на техническата документация и
инструкциите за монтаж и безопасна експлоатация на съоръженията и съобразно
особеностите на обекта, в който те се експлоатират. Определение за ползвател е
дадено в т. 9 от Допълнителните разпоредби на ЗТИП, според което
"Ползвател" е собственикът или всяко физическо или юридическо лице,
което ползва съоръжения с повишена опасност по силата на договор или на друго
правно основание. В конкретния случай всички дружества, подписали
споразумението, използват крана с ПС 6830/ зав. № 12636 – 25т., който е
собственост на „ЗСК С.“ ЕАД. Тъй като въпросният кран е собственост на „ЗСК С.“ ЕАД, използва се, макар и не само,
от работници на „ЗСК С.“ ЕАД, като ползвател по смисъла на ЗТИП следва да се
третира именно „ЗСК С.“ ЕАД. Като ползвател дружеството е изготвило въпросната
инструкция, приложена по делото – Инструкция за безопасна работа с повдигателни
съоръжения (л. 209-210, т. 2 от ДП), както и Инструкция за безопасна работа при
сапаниране на товари (л. 207-208, т. 2 от ДП), и именно то е длъжно да спазва и
чл. 55 от НБЕТНПС. В изпълнение на тези си задължения „ЗСК С.“ ЕАД е определил
отговорници за безопасна експлоатация на повдигателните съоръжения със Заповед
РД-13-12/18.03.2016 г.
На
следващо място, съдът съобрази договорните отношения между „ЗСК С.“ ЕАД и „М.К.“
ООД. Съгласно т. 14 от договора за изработка, сключен на 01.06.2015 г., за
осигуряване взаимодействието между дружествата по отношение на здравословни и
безопасни условия на труд се подписва конкретно споразумение за съвместно
осигуряване на ЗБУТ и опазване на околната среда при едновременната работа на
територията на „ЗСК С.“ ЕАД. Видно от сключеното споразумение на 05.06.2015 г.
координатор на съвместно прилагане на споразумението от страна на „М.К.“ ООД са
А.М. и Н.А., а от страна на „ЗСК-С.“ ЕАД – О.В.. Съгласно т. 2 на
Споразумението „ЗСК-С.“ ЕАД се задължава да информира работниците на
упоменатите фирми, работещи на територията на „ЗСК-С.“ ЕАД чрез техните
технически ръководители за рисковете при работата на площадките им.
Запознаването с рисковете включва задължението на „ЗСК-С.“ ЕАД да информира
работниците чрез техните технически ръководители и относно изготвените от дружеството
инструкции за безопасна работа. Следователно подсъдимият М. на основание
сключеното споразумение е имал задължението да запознае работниците на „М.К.“
ООД с изготвените вече от „ЗСК С.“ ЕАД инструкции, а не да изготвя нови такива.
Запознаването с инструкциите се осъществява по време на провеждане на
инструктажите спрямо всеки един работник, а видно от документите, приложени по
делото, подсъдимият М. е провел всички законоустановени инструктажи. Няма данни
по делото, от които да се направи извод, че подсъдимият М. не е запознал
подсъдимия Б. и пострадалия Х. с инструкцията по чл. 59 от Наредба за
безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения.
На
следващо място, експертизата е обосновала своя извод, че именно А.М. трябвало
да изготви инструкция за безопасна работа с повдигателни съоръжения въз основа
на т. 3 от Заповед № У-04/02.01.2018г. на управителя на „М.К.“ ООД. Макар и да
не е записано изрично, текстът на т. 3 от Заповедта съответства изцяло само и
единствено на т. 1 от чл. 55 от Наредбата. Подсъдимият М. е натоварен със
задължението да отговаря за безопасната експлоатация на повдигателните
съоръжения въз основа на сключеното споразумение със „ЗСК С.“ ЕАД. Дружеството
собственик на крана не е оправомощено да избира кои длъжности лица следва да
отговарят за безопасната експлоатация на съоръженията от останалите дружества,
работещи с крана. Тъй като със споразумението са споделени задълженията за
осигуряване на безопасни условия за труд, в тежест на „М.К.“ ООД е било да
определи лице от дружеството, което да отговаря за безопасната експлоатация на
съоръженията, т.е. ще отговаря за боравене с тях в съответствие с изискванията
за безопасност. Това далече не означава, че „М.К.“ ООД се е превърнал в
„ползвател“ по смисъла на закона, който е натоварен със задължението да изготви
инструкциите. Същевременно дори и такива инструкции да не бяха изготвени, то видно
от длъжностните характеристика на координаторите по споразумението, не на М. е
възложено задължението да изготвя инструкции, а на Н.А.. Този извод се подкрепя
и от приложените по делото инструкции на „М.К.“ ООД, които са изготвените
именно от инж. Н.А., а не от подсъдимия М..
Последното
констатирано нарушение в комплексната техническа експертиза, вменено на М., е,
че „М.К.“ ООД в качеството си на ползвател на повдигателно съоръжение – мостови
кран, не е спазил изискванията на чл. 62, ал. 1 от Наредба за безопасна
експлоатация и технически надзор на повдигателни съоръжения, като не е
предоставил срещу подпис на В. С.Х. и С.Т.Б. графични схеми за начините на
привързване на товарите. С допълнителната комплексна техническа експертиза от
септември 2019 г. вещите лица коригират становището си, считайки, че посоченото
нарушение е допуснато от А.М.. Съдът не може безкритично да приеме и този извод
на вещите лица. По делото е приложен Протокол за предоставена информация за
рисковете за здравето и безопасността при работа и мерките, които се
предприемат за отстраняването, намаляването или контролирането на тези рискове;
за проведено обучение и инструктаж за видовете знаци и сигнали, тяхното
значение на безопасност и здраве при работа,
както и изискванията и условията за използването им; за запознаване с
аварийния план и приложени таблици, в който подсъдимият Б. и пострадалият Х. са
се подписали. Приложеният протокол не може по един категоричен начин да доведе
до извод, че те са били запознати с графичните схеми срещу подпис, но
същевременно внася основателно съмнение в обвинителната теза. В протокола са
изброени три точки, с които подписалите се след това служители са били
запознати. Графичните схеми, представлявайки по своето естество таблица,
отнасяща се до безопасното привързване на товари, биха могли да са представени
на работниците като част от информацията за рисковете за здравето и
безопасността при работа и мерките, които се предприемат за отстраняването,
намаляването или контролирането на тези рискове. Отделно от това и двамата
подсъдими М. и Б., както и свидетелят П. посочват, че навсякъде в
производствения цех са били разлепени съответните таблици, знаци и техните
разяснения. Ето защо изводът, че подсъдимият М. е допуснал нарушение на чл. чл.
62, ал. 1 от Наредба за безопасна експлоатация и технически надзор на
повдигателни съоръжения не може да бъде категоричен.
На
следващо място, вещите лица са констатирали допуснати нарушения от С.Б.. Според
тях той не е спазил изискването на чл. 33 от Закон за здравословни и безопасни
условия на труд, като не е положил грижа за здравето и безопасността на
пострадалия, пряко засегнат от неговата дейност, като е задействал крана и е
повдигнал въжетата, предизвикали падането на страницата, при положение, че
между двете страници са се намирали той и пострадалия В.Х.. Изводът не е
променен с допълнителната техническа експертиза по безопасни условия на труд от
септември 2019 г. Второто нарушение, допуснато от С.Б., според експертизата е,
че същият като управляващ мостовия кран, не е спазил изискванията на чл. 34,
ал. 1, т. 1 от Закон за здравословни и безопасни условия на труд, като е
задействал крана за неговото преместване и повдигането на носещите въжета с
куки при положение, че куките са се намирали в съприкосновение със страницата. В
резултат на това върху страницата е оказано въздействие, което я извежда от
устойчиво положение и същата пада, затискайки В.Х.. Изводът не е променен с допълнителната техническа
експертиза по безопасни условия на труд от септември 2019 г. Съдът не приема тези заключения на вещите лица,
доколкото по делото не може да бъде установено по един категоричен и безспорен
начин, че подсъдимият Б. е задействал крана, вдигайки въжетата нагоре, като по
този начин да е извадил от равновесие кофражната страница.
Гореизложените
съображения мотивираха съдът да не се довери на последващите изводите по въпрос
3 и 4 от първата комплексна техническа експертиза по безопасни условия на труд,
които се явяват проекция на дадените отговори по първите два въпроса.
Допълнителната
техническа експертиза по безопасни условия на труд от май 2019 г. дава
обосновани отговори единствено относно видовете инструктажи, които следва да се
проведат на работниците и тяхната продължителност. Отговорите им дали са
проведени съответните инструктажи съответстват на събрания и проверен по делото
доказателствен материал, с изключение на извода им относно инструктажа на
работното място. Съдът изложи подробни мотиви, защо не приема този извод на
вещите лица, поради което не намира за необходимо да ги преповтаря.
В
обобщение макар и съдът да не се довери изцяло на изготвените по делото
комплексни технически експертизи по безопасни условия на труд, не намери за
необходимо да назначи повторна или допълнителна такава. Изводите, с които
настоящият съдебен състав изрази несъгласие са относно фактически и правни
въпроси, некасаещи експертните знания на вещите лица, поради което не са налице
и основания за назначаване на нова експертиза.
Не на
последно място, съдът не се довери на изготвената по делото видеотехническа
експертиза единствено относно извода, че се вижда придвижване на куката на
крана нагоре, при което въжето се опъва. На записа се вижда, че падането на
страницата съпътства опъването на въжето, поради което не може да бъде
установено дали то е причинено от повдигане, или от самото падане.
Съдът
при формиране на вътрешното си убеждение се довери изцяло на изготвената
съдебномедицинска експертиза на труп. Заключението е отговорило пълно и
обосновано на поставените въпроси, като не са налице съмнения в компетентността
на вещото лице. Установените травматични увреждания отговарят да са получени
при притискане на пострадалия от предмет с голяма маса, каквато е падналата
върху него кофражна страница.
ОТ ПРАВНА
СТРАНА:
Въз
основа на така събрания и проверен доказателствен материал съдът намира, че не
са налице достатъчно убедителни доказателства, въз основа на които може да бъде
направен несъмнен и категоричен извод, че подсъдимите С.Б. и А.М. са
осъществили вмененото им с обвинителния акт престъпление.
Подсъдимите
са привлечени към наказателна отговорност за извършено престъпление по чл. 123
от НК – причиняване на смърт при професионална непредпазливост. От обективна
страна, за да бъде реализиран съставът на престъплението, се изисква да е
осъществено нарушение на нормативен или ненормативен акт, уреждащ безопасното
упражняване на правнорегламентирана дейност или занятие, представляващи
източник на повишена опасност. Следователно съставът на така вмененото им
деяние е бланкетен, което налага съдържанието на разпоредбата да бъде запълнено
с конкретни нарушения на други нормативни актове. Същевременно за да е налице
правно основание за ангажиране на наказателната отговорност на подсъдимите не е
достатъчно формално да бъде запълнен бланкетния състав, т.е. не е достатъчно
единствено и само да се направи констатация за допуснато нарушение на
нормативните изисквания, регламентиращи съответната дейност. За да бъде
изпълнен съставът на чл. 123 от НК и подсъдимите да бъдат признати за виновни
по така повдигнатите обвинения, е задължително да се установи, че така
допуснатите нарушения са допринесли до неблагоприятна промяна в условията за
безопасно упражняване на съответната дейност, която стои в пряка причинно-следствена
връзка с настъпилия съставомерен резултат – смъртта на починалия.
В
конкретния случай безсъмнено осъществяваната от подсъдимите Б. и М. дейност,
регламентирана от Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на
повдигателни съоръжения и Закон за здравословни и безопасни условия на труд
представлява източник на повишена опасност, при която и най-малкото отклонение
от установените правила би могло да доведе до настъпване на противоправните
последици. Това е така, тъй като строителните и монтажните работи, свързани с
подготовка за изливане на бетон, оформяне и преместване на тежки кофражни
страници, респективно тяхното правилно укрепване, крие възможност за настъпване
на отрицателни резултати. В този смисъл тя е рискова за живота и здравето на
работниците. Поради това си естество, както и предвид методите, начините и
средствата, чрез които се упражнява, строително-монтажната дейност е
правнорегламентирана такава. Упражняването ѝ е подчинена на система от
правила и норми, които обезпечават максималната ѝ безопасност и
ефективното ѝ упражняване чрез определяне на общ модел на правно дължимо
поведение от страна на лицата, които имат право да я извършват.
Държавното
обвинение не успя по един категоричен и безсъмнен начин да докаже вменените на
подсъдимите Б. и М. нарушения на специалните нормативни изисквания.
По
отношение на подсъдимия Б. съдът намира за недоказана обвинителната теза, че
същият е задействал крана, повдигайки нагоре въжетата, довело до изваждане на
страницата от равновесие. Това обстоятелство е пряко свързано с вменените нарушения
на чл. 33 и чл. 34, ал. 1, т. 1 от ЗЗБУТ, но не може да бъде установено по един
категоричен и безпротиворечив начин. Съгласно чл. 303 от НПК присъдата не може
да почива на предположения, а в конкретния случай се събраха само косвени
доказателства, които в своята съвкупност не образуват верига, която да води до
единствен извод относно механизма на настъпване на инкриминираната злополука
такъв, какъвто се твърди от обвинението. Съществуват различни хипотези за
причината, поради която кофражната страница е паднала, като предвид изложените
в доказателствения анализ съображения не може с категоричност да се приеме
твърдяната от прокуратурата. Липсата на категорични доказателства, че
подсъдимият Б. е задействал крана, вдигайки въжетата нагоре, при което да е
причинил падането на страницата, мотивираха съдът да го признае за невиновен по
така повдигнатите му обвинения.
По
отношение на подсъдимия М. съдът намира, че обвинителната теза относно част от вменените
нарушения на Наредбата се опровергава, а по отношение на другата част – са
внесени непреодолими съмнения.
От
събрания и подробно анализиран доказателствен материал по един безспорен начин
се установява, че подсъдимият М. е провел инструктаж на работното място както
на подсъдимия Б., така и на пострадалия Х., последван от практически изпит и
допускане до самостоятелна работа в съответствие с чл. 13, ал. 1, ал. 2, ал. 6
и ал. 7 от Наредба РД-07-2 от 16.12.2009 г. за условията и реда за провеждането
на периодично обучение и инструктаж на работниците и служителите по правилата
за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд. Подсъдимият М. не е
изпълнил единствено задължението по чл. 13, ал. 3, изр. 2 от Наредбата, тъй
като не е протоколирал провеждането на изпита, резултатите от него и не е
приложил подобен протокол към досието на работниците Б. и Х.. Според съда
оформянето на протокол е формално административно нарушение, който пропуск не
стои в пряка причинно-следствена връзка с настъпилата смърт. В съответствие с
нормативните изисквания подсъдимият М. е запознал работниците с конкретните
изисквания за безопасно изпълнение на трудовата дейност, което е същността на
инструктажа на работното място. След като М. е изпълнил тези задължения, то
единствено протоколирането на изпита и съхраняването на такъв протокол към досието
не може да обуслови обвинителната теза, че с този пропуск подсъдимият е
допринесъл за настъпването на инцидента.
На
следващо място, прокуратурата твърди, че подсъдимият М. не е запознал
служителите си подсъдимия Б. и пострадалия Х. с инструкцията по чл. 59 от
Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения. Чл. 59 от Наредбата препраща към чл. 46, ал. 1, т. 2 от ЗТИП и регламентира
конкретно съдържание на инструкцията за работа с повдигателни съоръжения, както и определя реда за извършване на
товаро-разтоварните работи. Първо това обвинение на прокуратурата не е
обвързано с посочване на конкретната разпоредба, която вменява задължение на
подсъдимия М. да запознае подсъдимия Б. и пострадалия Х. със съответната
инструкция. Независимо от това, съдът констатира, че не са налице
доказателства, които да доказват това твърдение. Подсъдимият М. редовно е
провеждал периодични и ежедневни инструктажи, както и инструктаж на работното
място, по време на които работниците и служителите са били запознавани със
съществуващите инструкции и всякакви нормативи изисквания за безопасни условия
на труд.
На
следващо място, прокуратурата е вменила на подсъдимия М. нарушение на чл.55,
т.4 на Наредба за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни
съоръжения, тъй като не е разработил инструкция, в която да се определят
задачите, функциите и отговорностите на обслужващия персонал, редът за пускане,
обслужване и спиране на съоръженията, действията при аварийни спирания и при
аварии и злополуки. Въпреки че на подсъдимия М. със Заповед № У-04/02.01.2018
г. му е било възложено задължението да отговаря за безопасната експлоатация на
повдигателните съоръжения в „Звено „ЗСК С.“ ЕАД“ не негово е било задължението
да изготви инструкция. Това е така, тъй като първо въз основа на сключеното
споразумение със „ЗСК С.“ ЕАД двете дружества съвместно осигуряват спазването
на ЗЗБУТ и нормативната уредба за здравословни и безопасни условия на труд,
като „ЗСК С.“ ЕАД съгласно т. 2 на Споразумението „ЗСК-С.“ ЕАД се задължава да
информира работниците на упоменатите фирми, работещи на територията на „ЗСК-С.“
ЕАД чрез техните технически ръководители за рисковете при работата на
площадките им. „ЗСК С.“ ЕАД като ползвател на съоръжението е изготвил
необходимите инструкции съгласно чл. 59 от НБЕТНПС, които въз основа на т. 2 от
Споразумението е предоставило на „М.К.“ ООД. Следователно подсъдимият М. има
задължение да запознае работниците на „М.К.“ ООД въз основа на сключеното
споразумение с вече изготвените инструкции от ползвателя „ЗСК С.“ ЕАД, а не да
изготвя нова такава.
Последното
вменено нарушение на подсъдимия М. е на разпоредбата на чл.62, ал.1 от Наредба
за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. В
обвинителния акт се твърди, че подсъдимият М. не е предоставил срещу подпис на В.
С.Х. и С.Т.Б. графични схеми за начините на привързване на товарите. Съдът
намира и това обвинение за недоказано с оглед приложения Протокол за
предоставена информация за рисковете за здравето и безопасността при работа и
мерките, които се предприемат за отстраняването, намаляването или
контролирането на тези рискове; за проведено обучение и инструктаж за видовете
знаци и сигнали, тяхното значение на безопасност и здраве при работа, както и изискванията и условията за
използването им; за запознаване с аварийния план и приложени таблици, в който
подсъдимият Б. и пострадалият Х. са се подписали. Изложените съображения в
доказателствения анализ в настоящите мотиви поставят под основателно съмнение
обвинението в нарушение на чл.62, ал.1 от Наредба за безопасната експлоатация и
техническия надзор на повдигателни съоръжения, което мотивира съдът да приеме,
че подсъдимият М. не е допуснал соченото нарушение.
При тези
доказателства настоящата инстанция намира за недоказани вменените нарушения на
подсъдимите Б. и М. на специалните законови и подзаконови нормативни актове,
което води до несъставомерност на деянието по чл. 123, ал. 1 от НК от обективна
страна. Невъзможността да бъдат установени всички елементи от обективната
страна води до безпредметно обсъждането на тези от субективна.
В
заключение съгласно чл. 303, ал. 1 и ал. 2 от НПК присъдата не може да почива
на предположения и съдът признава подсъдимия за виновен, когато обвинението е
доказано по несъмнен начин. В хода на съдебното производство не беше доказано
по изискуемия от закона начин, че подсъдимите Б. и М. са осъществили така
вменените им нарушения на ЗЗБУТ и на НБЕТНПС и по този начин да са осъществили
състава на чл. 123, ал. 1 от НК. Доказателствената необезпеченост на
обвинителната теза мотивира настоящата инстанция, че единственият
законосъобразен изход е да оправдае подсъдимите Б. и М..
ПО РАЗНОСКИТЕ:
С оглед
изхода на делото и в съответствие с чл. 190, ал. 1 от НПК съдът остави
разноските по делото за сметка на държавата, така както са направени.
Така
мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
…………..