Р Е Ш Е Н И Е
№............. 03.08.2017г. гр.Стара Загора
В ИМЕТО НА НАРОДА
Старозагорският районен съд ВТОРИ
ГРАЖДАНСКИ състав
на шести юни 2017 година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
АЛЕКСАНДЪР ГЕОРГИЕВ
Секретар: РОСИЦА ДИМИТРОВА
Прокурор:
като разгледа докладваното от СЪДИЯ ГЕОРГИЕВ
гражданско дело номер 1118 по
описа за 2017 година,
Делото е
образувано по иск с правно основание чл.422 ГПК за установяване на вземане на
ищеца „Ромбул”ЕООД - Стара Загора, против „Металик”АД- Стара Загора за
признаване за установено сумата от 7149лева главница по три фактури за доставка
на метални изделия, както и неустойка за забава от 1849,27лева и законната
лихва върху главницата, считана от датата на завеждане на заявлението в съда
-30.11.2016г., както и направените по заповедното производство разноски от
830лева , за което има издадена заповед по ч.гр.д.№ 5542/2016г. на Старозагорски
районен съд. Търсят и направените разноски в настоящото производство.
В срока по чл.131 ГПК е
представен подробен писмен отговор, като исковете се оспорват изцяло като
неоснователни и недоказани.
Делото е образувано по искова молба от ищеца
„РОМБУЛ” ЕООД в която твърди, че в периода от 25.02.2016 г до 19.03.2016г.
ищеца е доставило на ответното дружество „МЕТАЛИК" АД със седалище и адрес
на управление в гр. Стара Загора, обл.Стара Загора, кв.„Индустриален", ЕИК
*********, представлявано от Дечко И. Колев стоки на три пъти, както следва: На
25.02.2016г. била доставена арматурна мрежа, арматурна заготовка, тел и пирони
на обща стойност 2266.46лв. с ДДС, за което била съставена ф-ра
№40927/25.02.2016 г. На 02.03.2016г. е доставена арматурна мрежа на обща
стойност 4680лв. с ДДС, за което е съставена ф-ра №41001/02.03.2016г. На
10.03.2016 г са доставени винкел, стомана и арматура на обща стойност 202.54лв.
с ДДС, за което е съставена ф-ра №41052/10.03.2016 г. Във всяка една от
фактурите е договорен срока и начина на плащане – в срок до 14 дни, по посочена
разплащателна банкова сметка. *** в размер на 0.1% на ден. След като
задълженията по тези фактури не са били изплатени в уговорения срок, в името на
доброто партньорство между страните са последвали серии от устни покани и
разговори между страните, включително и с покана за доброволно изпълнение през
м. август, която обаче служители на ответното страна са отказали да получат и
същата е била изпратена по електронна поща. Плащане не е постъпило нито в
дадения с поканата срок - 01.09.2017г. нито по-късно, което е наложило ищеца да
потърси правата си по съдебен ред през м.ноември 2017г.На 30.11.2016 г. е
подадено заявление за издаване на заповед на
изпълнение, и по ч.гр.дело №5542/2016 г. по описа на PC - Стара Загора такава
заповед бе издадена. В законния срок ответното дружество е направило възражение
по чл. 414 от ГПК, което дава на ищеца правното основание и задължение да
потърси правата си по исков ред. За задълженията си по горепосочените фактури
ответното дружество е в просрочие от деня, следващ 14-дневния срок от датата на
издаване на фактурата. За тази забава ответното дружество дължи уговорената на
основание чл.92 от ЗЗД по фактурите неустойка в размер на 0.1% за всеки ден
забава до подаване на исковата молба в съда - 30.11.2016г. Общата стойност на
тази неустойка за посочения период по трите фактури е 1849.27лв. На основание
чл. 86 от ЗЗД ответното дружество дължи и обезщетение в размер на законната
лихва от деня на завеждане на исковата молба в съда -30.11.2016г. до изплащане на
задължението.Молят да бъде признато за установено по отношение на ответника
„МЕТАЛИК" АД със седалище и адрес на управление в гр.Стара Загора,
обл.Стара Загора, кв. „Индустриален", ЕИК *********, представлявано от
Дечко И. Колев, че дружеството-ответник има неизплатено парично задължение към
„РОМБУЛ" ЕООД със седалище и адрес на управление в гр. Стара Загора, обл.
Стара Загора, ул. „Цар И. Асен II" № 47, ЕИК *********, представлявано от
Пейчо Димов Стайков - управител, за сумата от 7 149лв. (седем хиляди сто
четиридесет и девет лева) - главница, представляваща задължение на ответното
дружество за доставка на стоки по фактури №40927/25.02.2016г.
№41001/02.03.2016г. и №41052/10.03.2016г; неустойка за просрочие в размер на
1849.27лв.(хиляда осемстотин четиридесет и девет лева), както и законната лихва
върху сумата на задължението от деня на подаване на исковата молба -
30.11.2016г. до пълното изплащане на сумата, разноски по ч.гр.д. №5542/2016 г
по описа на PC - Стара Загора в общ размер на
730лв.(Седемстотин и тридесет лева), от които 550лв. адвокатско възнаграждение
и 180лв. държавна такса, както и да осъдите ответното дружество да заплати и
направените разноски по настоящето дело.
На основание чл.131 от ГПК е представен писмен отговор от „МЕТАЛИК” АД,
в който заявяват, че оспорват излято така предявените искове, като недопустими
и неоснователни, като съображенията им за това били следните: В
обстоятелствената част на исковата си молба ищецът твърдял, че е в облигационни
отношения с „Металик" АД, по силата на които били доставени метални
изделия, и за които били издадени фактури. Твърдят още, че били изпращали
покани до ответника, който не били доставени, тъй като служители на ответното
дружество отказвали да ги получат. Освен фактурите, ищецът не бил представил
други доказателства, които да удостоверят доставката на стоките и приемането
им. Видно от представените с исковата молба документи - фактури, било че същите
не са били подписани от лицето, което представлява и управлява дружеството.
Доказателство в тази насока било извлечение за актуалното състояние на
„Металик'" АД, от графа „Представители", на което било видно, че
дружеството се представлява пред трети лица от Дечко И. Колев. Посоченото
обстоятелство с вписано с рег. № 20090819110520, т.е. от 2009г. до датата на
подаване на исковата молба не е имало изменения в представителната власт на
ответника. Тук било мястото да се отбележи, че фактурите, като частни
свидетелстващи документи, който не са подписан от лице с представителна власт,
не представляват годно доказателство за извършени фактически действия по
получаване и приемане на стоките, нито пък доказателство за облигационна
обвързаност между страните по силата на неформални договори. С оглед изложеното
считали, че искът за присъждане на главници се явявал неоснователен и
недоказан. Дори да приемели, че фактурата доказвало възникване на валидно
правоотношение между страните, то същата по своята правна същност не
представлява договор, а единствено и само първичен счетоводен документ, който
съдържа определени в чл.114 от ЗДДС реквизити. Фактурата се съставя в
изпълнение на вече сключения между страните неформален договор, като в член 116
от ЗДДС е въведена забрана за поправки и добавки във фактурите. Това означава,
че добавянето на текст за неустойка в първичен счетоводен документ е нищожно -
добавка поставена в противоречие с нормативно установените правила по чл.114 от ЗДДС във връзка с чл.116 от ЗДДС. От това следва, че същата не може да създава
обосновано предположение за дължимост на неустойки, макар и такъв текст да е
инкорпориран в нея. По своята същност неустойката е договорно или нормативно
установена клауза, с която предварително се определят последиците от евентуално
неизпълнение на някоя от страните в облигационното правоотношение. Неустойката
се определя и като установена предварителна отговорност на длъжника в
облигационната връзка в случай, че не изпълни или не изпълни точно договорното
си задължение. От гореизложеното следва, че за да е налице неустоечна клауза е
необходимо същата да е предварително договорена между страните, както и да е
постигнато изрично съгласие относно нейния размер и обстоятелствата, при които
е дължима. В конкретния случай, към представените по делото доказателства не се
съдържат документи удостоверяващи съгласието и на двете страни за наличие на
неустоечна клауза, поради което считаме акцесорния иск за присъждане на
неустойка за неоснователен и недоказан. Молят да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени исковите претенции, като
неоснователни и недоказани. Молят да бъдат отхвърлени и
предявените акцесории искове за присъждане на неустойка, като неоснователни и
недоказани. Молят да им бъдат присъдени направените по делото разноски.
В съдебно заседание
ответникът представя преводно нареждане за търсените суми – общо 7149лева по
трите фактури - 40927/25.02.2016г.; фактура 41001/02.03.2016г. и фактура 41052/10.03.2016г.–
за артикули винкел и армат.мрежа от „Металик”АД на „Ромбул” ЕООД.
В постъпила молба за съдебно заседание ищцовата
страна, чрез пълномощника си адв.К., поддържа предявените претенции и молят за
присъждане на направените по делото разноски.
В постъпила молба за
съдебно заседание ответникът моли искът да бъде отхвърлен като погасен чрез
плащане за главницата и като неоснователен за неустойката за забава, като моли
за присъждане на направените по делото разноски.
Съдът като обсъди
събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност,
намери за установено следното:
Видно от материалите по
приложеното ч.гр.д.№ 5542/2016г. по описа на Старозагорския районен съд се
установява, че на 30.11.2016г., ищецът е подал заявление за издаване на заповед
за изпълнение по чл.410 от ГПК против длъжника - ответник в настоящото
производство за неплатено задължение по фактури № 40927/25.02.2016г. №
41001/02.03.2016г. и № 41052/10.03.2016г. По образуваното дело Старозагорският
районен съд е издал заповед за изпълнение, с която е разпоредил на длъжника да
заплати поисканите със заявлението суми, а именно: 7149лева главница,
представляваща. неплатено задължение по фактури № 40927/25.02.2016г. № 41001/02.03.2016г.
и № 41052/10.03.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2016г.
до изплащане на вземането, 1849,27лева неустойка до 29.11.2016г. върху
оставащите незаплатени суми до завеждане на заявлението в съда, както и сумата 180лева
държавна такса и 550лева адвокатско възнаграждение - разноски по делото. В
срока по чл.414,ал.2от ГПК ответникът е подал възражение, с което е заявил, че
не дължи изпълнение по издадената заповед за изпълнение.
По
делото са представени и приети като доказателство издадената от ищцовата страна
процесни фактури, неоспорени от ответника, както следва - фактура №
40927/25.02.2016г. за 2266,46лева, № 41001/02.03.2016г. за 4680лева и фактура №
41052/10.03.2016г. за 202,54лева, покана за доброволно плащане до ответника
изх.№ 25/18.08.2016г., както и преводно нареждане
за търсената сума по главницата на посочените три фактури – за 7149 лева от
23.05.2017г. Заявлението е заведено в съда на 30.11.2016г. – преди
момента на извършеното плащане, като по него е издадена заповед от 02.12.2016г.,
а ответникът е известен за издаването й на 03.01.2017г., като срещу заповедта е
подадено възражение от 17.01.2017г. с твърдение, че не дължи изпълнение по
издадената заповед. Видно от заключението на вещото лице по назначената съдебно-икономическа
експертиза, което съдът възприема изцяло като компетентно и добросъвестно
изготвено и неоспорено от страните, сумите са били дължими към момента на
извършване на справка в счетоводството на страните на 23.05.2017г., като по
трите фактури ответникът е ползвал и данъчен кредит. Съдът констатира, че
заплатената сума в размер на 7149лева от длъжника към кредитора с преводно
нареждане от 23.05.2017г. следобед включват погасяване на задължението по
процесните фактури, като следва исковете по отношение на търсената главница да бъдат
отхвърлени като погасени чрез плащане. По отношение на акцесорния иск за
установяване дължимостта на претендираната неустойка съдът счита, че по делото
не са представени доказателства за уговорена такава – включването във фактурите
на текста, че при забава за плащане се дължи неустойка от 0,1% за всеки ден
забава не доказва уговарянето на такава клауза по договора за доставка от ищеца
на ответника. Съдът счита, че в случая би следвало да се търси заплащане на
обезщетение за забава в размер на законната лихва за периода от датата на
забава до датата на завеждане на заявлението в съда, но такава претенция няма
предявено против ответника – същата е предявена изрично като такава за
признаване за установено на дължимостта на сума, търсена като неустойка. Следва
тази претенция да бъде оставена без уважение като неоснователна.
Следва да бъде осъден ответникът да заплати на ищеца и частта от направените
разноски в заповедното и в настоящото производство – общо 1620лева, от които по
550лева адвокатско възнаграждение и по 180лева държавна такса по всяко от двете
дела и 160лева възнаграждение за вещо лице по настоящото дело, съразмерно на
частта от предявените искове, която е оставена без уважение като погасена чрез
плащане – общо 1287,06лева разноски, като ответникът също е претендирал заплащане
на разноски, но не е представил доказателства за извършването им.
Водим от горните мотиви, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ претенциите за
признаване за установено по отношение на “МЕТАЛИК” АД, Стара Загора, със
седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.”Индустриален”, ЕИК *********,
представлявано от Председателя на СД Дечко И. Колев че дължи за заплащане на „РОМБУЛ”ЕООД,
седалище и адрес гр.Стара Загора, ул.”Цар И. Асен ІІ”, № 47, ЕТ.2, ап.6, ЕИК *********,
представлявано от управителя Пейчо Димов Стайков, чрез пълномощника адв.С.К.,
съдебен адрес ***, на сумата от 7149лева – незаплатени
главници по три фактури № 40927/25.02.2016г. № 41001/02.03.2016г. и №
41052/10.03.2016г, ведно със законната лихва върху главницата от 30.11.2016г.
до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед № 3298/13.11.2013г.
по ч.гр.д.№ 5334/2013г. на Старозагорския районен съд, като ПОГАСЕНА ЧРЕЗ
ПЛАЩАНЕ, и на сумата от 1849,27лева неустойка до 29.11.2016г. върху оставащите
незаплатени суми от 7149лева, за които суми е издадена заповед № 3471/02.12.2016г.
по ч.гр.д.№ 5542/2016г. на Старозагорския районен съд, като НЕОСНОВАТЕЛНА.
ОСЪЖДА “МЕТАЛИК” АД, Стара
Загора, със седалище и адрес на управление гр.Стара Загора, кв.”Индустриален”,
ЕИК *********, представлявано от Председателя на СД Дечко И. Колев ДА ЗАПЛАТИ
на „РОМБУЛ”ЕООД, седалище и адрес гр.Стара Загора, ул.”Цар И. Асен ІІ”, № 47,
ЕТ.2, ап.6, ЕИК *********, представлявано от управителя Пейчо Димов Стайков,
чрез пълномощника адв.С.К., съдебен адрес *** разноски по делото в размер на 1287,06лева/хиляда
двеста осемдесет и седем лева и шест стотинки/ съразмерно на частта от
исковете, оставена без уважение като погасена чрез плащане.
Решението може да се
обжалва с въззивна жалба в двуседмичен срок от получаване на съобщението за
изготвянето му пред Старозагорския окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: