Р Е Ш Е Н И Е
№……../……..2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд, Варна, ШЕСТИ КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публичното съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и първа година в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР КИПРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА ПОПОВА
МАРИЯНА БАХЧЕВАН
При участието на секретаря ГАЛИНА ВЛАДИМИРОВА и на прокурора ВЛАДИСЛАВ ТОМОВ като разгледа докладваното от съдия ЕВЕЛИНА ПОПОВА к.н.а.х.д. № 2829 по описа на съда за две хиляди и двадесета година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на глава ХІІ АПК
вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Образувано е по касационна жалба на С.А.М., предявена
чрез пълномощник адвокат Н.В., срещу решение № 260443/23.11.2020 г. по н.а.х.д.
№ 4486/20 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав, с което е потвърден издаденият от ОД на
МВР – Варна електронен фиш серия К № 2117537, с който на жалбоподателя за
нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 400 лв., на
основание чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП. По съображения за
допуснати от районния съд съществени процесуални нарушения и нарушения на
закона при постановяване на решението се иска то да бъде отменено от
касационната инстанция и наместо него тя да постанови друго, с което да отмени
електронния фиш, а в отношение на евентуалност – да върне делото за ново
разглеждане от друг състав на въззивния съд.
В с. з. на 18.02.2021 г. касаторът С.А.М. и ответната по касация страна сектор „Пътна полиция“ при ОД на МВР – Варна, редовно призовани, не се представляват.
От пълномощника на касатора е постъпила писмена молба с. д. № 2576/17.02.2021 г., с която касационната жалба се подържа изцяло и се отправя искане делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на районния съд, при което да се извърши разпит на свидетелите Камелия Иванова Декова и Гюляр Хасан М. за установяване на твърдението на касатора, че не той е извършител на административното нарушение, за което с обжалвания по реда на чл. 59 ЗАНН електронен фиш е ангажирана отговорността му по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП.
С писмени бележки с. д. № 2613/17.02.2021 г. пълномощникът на ответника оспорва основателността на касационната жалба и моли съда да остави в сила въззивното решение като присъди в полза на ОД на МВР – Варна разноски за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 63 ал. 5 ЗАНН.
Представителят на Окръжна прокуратура – Варна дава в съдебно заседание заключение за неоснователност на касационната жалба.
След преценка на процесуалната допустимост и основателност на жалбата, извършена в рамките на касационната проверка по чл. 218 АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата: Предявена е срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт, съгласно изричната разпоредба на чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН; от процесуално легитимирано лице, съгласно чл. 210 ал. 1 АПК, и в преклузивния срок за упражняване на правото на жалба, визиран в чл. 211 ал. 1 АПК. Съобщение за изготвеното въззивно решение е получено редовно от касатора на 27.11.2020 г. /л. 39 от н.а.х.д. № 4486/2020 г. на ВРС/, а касационната жалба според поставения върху нея печат е входирана в районния съд на 03.12.2020 г. С нея е сезиран родово и местно компетентният съд. Кумулативното наличие на обсъдените положителни процесуални предпоставки обуславя извод за допустимост на касационното производство.
Разгледана по естеството на изложените оплаквания и в рамките на задължителната касационна проверка по чл. 218 ал. 2 АПК, касационният състав намира жалбата за основателна.
С потвърдения от районния съд електронен фиш серия К № 2117537 е ангажирана административнонаказателната отговорност на С.А.М. по чл. 189 ал. 4 вр. чл. 182 ал. 1 т. 4 ЗДвП за нарушаването на чл. 21 ал. 1 ЗДвП, изразено от обективна страна в обстоятелството, че на 17.04.2018 г. в 20:34 ч. в гр. Варна по бул. „Васил Левски“ в посока на движение от ХЕИ към бул. „Осми приморски полк“ до пътен възел с ул. „Царевец“ е управлявал лек автомобил „Ауди А3“, рег. № В****РК, със скорост 87 км/ч при разрешена скорост от 50 км/ч, при което е отчетено превишение от 37 км/ч, като нарушението е установено с автоматизирано техническо средство № TFR1-М 646. Електронният фиш е издаден въз основа на подадена от Камелия Иванова Декова декларация по чл. 189 ал. 5 ЗДвП, в която последната в качеството на представляваща собственика на превозното средство „АБЦ България“ ЕООД е декларирала, че на датата 17.04.2018 г. във времевия диапазон, в който е извършено нарушението, автомобилът е предоставен за ползване на правоспособния водач С.А.М.. При съобразяване на подадената в срока по чл. 189 ал. 5 ЗДвП декларация първоначално издаденият срещу Декова електронен фиш е анулиран и наместо него е издаден процесният по делото електронен фиш серия К № 2117537, с който за установеното с АТС нарушение на чл. 21 ал. 1 ЗДвП е ангажирана административнонаказателната отговорност на касатора С.А.М..
Във въззивното производство основната защитна теза на жалбоподателя е, че не е извършител на нарушението, тъй като през цялата 2018 г. е отсъствал от България като е пребивавал в Полша, за доказване на което твърдение е представил с въззивната жалба писмени доказателства: сключен на 01.01.2018 г. граждански договор с предмет извършването на кухненска помощ в периода 01.01.2018 г. – 30.04.2018 г. в дни, определени от изпълнителя, със страни по договора Сити Кебаб Юксел Османов със седалище Жаган, ул. „Шпротавска“ 1 /възложител/ и С.А.М. /изпълнител/ и сметки за изплатени парични суми за извършена работа по договора, включително и по договор от 01.09.2018 г. Същевременно с въззивната жалба е поискано и събирането на допълнителни доказателства за установяване на същото обстоятелство: справка от граничен контрол на Република България за влизанията и излизанията на жалбоподателя от страната през 2018 г. и разпит на свидетел.
Съдът е провел производството по делото само в едно открито съдебно заседание, в което нито се е произнесъл по приобщаването към доказателствения материал на приложените към жалбата писмени доказателства, нито е взел отношение по останалите направени от жалбоподателя доказателствени искания.
По този начин при неизяснена фактическа обстановка е пристъпил към решаване на делото като в решението направо се е позовал на възможността за възобновяване на производството в случай, че въз основа на подадената по случая жалба до ВРП от С.А.М. се образува наказателно производство, което приключи с осъдителна присъда за лицето, декларирало неверни данни в декларацията по чл. 189 ал. 5 ЗДвП.
Възобновяването на административно-наказателното производство е извънреден способ за проверка на влезли в сила наказателни постановления и електронни фишове при наличието на някое от изчерпателно изброените основания в чл. 70 ал. 2 ЗАНН.
Възможността за провеждане на производство по глава Трета, раздел Осми от ЗАНН не освобождава съда, пред който е образувано производството по чл. 59 ЗАНН, от задължението да извърши всички процесуални действия за разкриване на обективната истина по делото и да го реши въз основа на напълно изяснена фактическа обстановка.
Пренебрегвайки изцяло доказателствените искания на жалбоподателя, свързани с неговата защитна теза, съдът е нарушил изискването да осигури равни процесуални възможности на страните по делото и да го реши при напълно изяснени факти. Това обуславя извод, че в решаващата си дейност съдът е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, представляващо касационно основание за отмяна на решението по смисъла на чл. 348 ал. 1 т. 2 вр. ал. 3 т. 1 НПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН.
Поради това касираното решение следва да се отмени, на основание чл. 221 ал. 2 изр. първо предл. второ АПК вр. чл. 63 ал. 1 изр. второ ЗАНН и делото следва да се върне за ново разглеждане от друг състав на районния съд, на основание чл. 222 ал. 2 т. 1 АПК, който следва да реши спора, след като изясни въведените от жалбоподателя фактически твърдения чрез събирането на относими и допустими за тях доказателства.
Воден от изложеното, съдът
Р Е Ш И
ОТМЕНЯ решение № 260443/23.11.2020 г. по н.а.х.д. № 4486/20 г. на ВРС, ХХХVІІІ състав.
ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на районния съд при спазване на задължителните указания по тълкуване и прилагане на закона, дадени в мотивите на решението.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1/ 2/