Р Е
Ш Е Н
И Е
№
...........
град Шумен,
15.07.2022г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Административен съд – град Шумен, в публичното заседание на
четвърти юли две хиляди двадесет и втора
година, в състав:
Председател: Росица Цветкова
Членове: СнежинаЧолакова
Христинка Д.а
при секретаря Р.ХаджиД.а
и с участие на прокурор Данаил Шостак от Окръжна
прокуратура – гр. Шумен,
като разгледа докладваното от административен съдия
Сн.Чолакова КАД №166 по описа за 2022г. на Административен съд - Шумен,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл.208 и сл. от
Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във вр.с чл.285, ал.1, изр.второ от Закон за
изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е въз основа на касационна
жалба рег.№ ДА-01-1724/08.06.2021г. по описа на ШАдмС, депозирана от К.И.С. с
ЕГН **********, с постоянен адрес ***, депозирана чрез адвокат Д.Д.от ШАК,
срещу Решение № 82 от 20.05.2021г. по адм.д.№ 414/2020г. по описа на ШАдмС. С
цитираното решение съдът е
прекратил производството по делото в
частта му относно предявената искова претенция от К.И.С.
срещу Затвора - гр.Варна, като териториална служба към
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-гр.София;
отхвърлил е предявения иск от К.И.С. срещу Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - гр.София, за осъждането
на ответната страна да ѝ заплати обезщетение в размер на 15 000лв., за
претърпени неимуществени вреди в периода от 14.08.2020г. до 06.10.2020г. в
следствие на незаконосъобразно бездействие на ответника, който не е осигурил
адекватно и ефективно медицинско обслужване на сина ѝ И.К.П., починал на
14.08.2020г. в Затвора -
гр.Варна от сърдечен инфаркт, като неоснователен; както и е осъдил К.И.С. да
заплати на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“- гр.София съдебни разноски в размер на 80.00лв. Предмет на
касационно оспорване по настоящото дело е ,посоченото съдебно решение в
частта му, с която съдът е отхвърлил предявения от касационната
жалбоподателка иск срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” - гр.София
за заплащане на обезщетение в
размер на 15 000лв., за претърпени неимуществени вреди в периода от
14.08.2020г. до 06.10.2020г. в следствие на незаконосъобразно бездействие на
ответника, който не е осигурил адекватно и ефективно медицинско обслужване на
сина ѝ И.К.П., починал на 14.08.2020г. в Затвора - гр.Варна от сърдечен
инфаркт.
С писмо изх.№ 421 от 02.07.2021г. по
описа на ШАдмС депозираната от К.И.С. касационна жалба е изпратена
на Върховен административен съд на РБ, за разглеждане по реда на
чл.208 и сл. от АПК от съдебен състав по чл.217, ал.1 от с.к.
С разпореждане от 07.07.2021г.
на Председателя на III-то отделение
на Върховния административен съд същата е изпратена на Административен
съд-гр.Шумен, тричленен състав, по подсъдност, на основание разпоредбата на
чл.285, ал.1 от ЗИНЗС. В резултат на това е образувано КАД № 224/2021г. по
описа на ШАдмС.
С
определение от 11.10.2021г. по КАД № 224/2021г. по описа на ШАдмС тричленен
състав на съда е прекратил производството по делото и на основание чл.135, ал.4
от АПК е повдигнал спор за подсъдност между ШАдмС и ВАС пред петчленен състав
на ВАС.
С
определение № 5321 от 02.06.2022г. по адм.д.№ 2997/2022г. на ВАС петчленен
съдебен съдебен състав е приел, че компетентен да се произнесе по касационната
жалба на К.И.С. срещу част от решение № 82/20.05.2021г., постановено по адм.д.№
414/2020г. по описа на ШАдмС, е тричленен състав на ШАдмС, поради което е
изпратил делото по подсъдност на тричленен състав от посочения съд. В резултат
на това е образувано настоящото КАД № 166/2022г. по описа на ШАдмС.
В проведеното открито съдебно заседание
касационната жалбоподателка, редовно призована, не се явява лично. Същата се
представлява от процесуалния й представител Д.Д.– адвокат от ШАК, който в хода
на устните състезания излага подробни съображения за основателност на жалбата,
отправяйки искане за отмяна на атакувания първоинстанционен съдебен акт в
обжалваната му част, респективно за постановяване на ново решение по съществото
на спора, с което ответната страна да бъде осъдена да заплати на К.С. обезщетение за претърпени от
последната неимуществени вреди в пълния претендиран размер, както и в полза на
касационната жалбоподателка да бъдат присъдени деловодни разноски, съобразно
приложения списък по чл.80 от ГПК.
Ответникът
по касационната жалба – Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“ – гр. София,
депозира писмен отговор с рег.№ ДА-01-1952/02.07.2021г., в който оспорва
касационната жалба, като отправя искане за оставяне в сила на атакувания с нея
съдебен акт.
В
проведеното открито съдебно заседание, редовно призован, ответникът не изпраща
представител. От процесуалния му представител старши юрисконсулт С.е депозирано
писмено становище с рег.№ ДА-01-1621/29.06.2022г., в което се излагат доводи за
неоснователност на касационното оспорване.
Представителят
на Окръжна прокуратура – град Шумен застъпва становище за правилност и
законосъобразност на обжалваното решение.
Настоящата
съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на предявената касационна жалба и
обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по
делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно
разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 от АПК, намира за установено следното:
Касационната
жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт,
съгласно разпоредбата на чл.210, ал.1 от АПК и при спазване на изискванията на
чл.212 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба се явява неоснователна, по следните съображения:
Производството
по адм. дело № 414/2020 г. по описа на Административен съд – гр.Шумен се е
развило по искова молба на К.И.С. *** срещу Затвора - гр.Варна и срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията“- гр.София (ГД“ИН“),
с искане за присъждане
на обезщетение в размер на 15000 лева, представляващи претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконосъобразни
бездействия на служители на ГД“ИН“, осигуряващи медицинско
обслужване на лишените от свобода, изразени в неосигуряване на адекватно и
ефективно медицинско обслужване на сина й И.К.П., изтърпявал наказание „лишаване
от свобода“, починал на
14.08.2020г. в Затвора - гр.Варна от сърдечен
инфаркт, като сочените незаконосъобразни бездействия са довели до настъпване на неимуществени вреди по
отношение на К.С., изразяващи се в негативни емоции - ищцата изключително много се разстроила
от загубата на сина си, постоянно изпитвала напрежение, плачела през целия ден,
всяка нощ го сънувала и се събуждала, чувайки го да вика, постоянно мислела за
случилото се, без да може да си даде обяснение за внезапната му смърт. Описаните неимуществени вреди се
претендират за периода от
датата на увреждането -
14.08.2020г., до 06.10.2020г., когато ищцата е била диагностицирана от психиатър с диагноза „Умерено тежък депресивен епизод“ и ѝ е била предписана медикаментозна терапия.
Според К.С.,
претендираните от нея незаконосъобразни бездействия са реализирани от служители
на ГД“ИН“, осъществявали медицинското обслужване на сина й, изразяващи се в нарушение
на чл.5 ал.1 от Наредба
№2/22.03.2010г. и в неспазване на медицински
стандарт „Кардиология“ и основните принципи на медицинската помощ - своевременност, достатъчност, качество. В тази връзка се сочи, че ако служителите на ГД „ИН“ бяха спазили всички изисквания за осигуряване на адекватно
медицинско обслужване, инфарктът на сина й е можело
да бъде предотвратен.
За да постанови своето решение,
първоинстанционният съд е приел, че от наличните по делото доказателства се
установява, че И.К.П.е бил осъден с Присъда № 10/15.04.2016г. по НОХД №
499/2015г. по описа на Окръжен съд – гр.Шумен, на „лишаване от свобода“
в размер на 15
години, за извършено от него
престъпление по чл.116, ал.1, т.3 от НК. Същият първоначално е пребивавал в Затвора – гр.Ловеч и
ЗО“Атлант“. На 07.05.2020г.,
осъденият е бил преведен от Затвора - гр. Ловеч в Затвора -
гр.Варна, където на 14.08.2020г. е починал.
За смъртта му е бил съставен Акт за смърт №1634/17.08.2020г.
По отношение на получения сигнал за починало лице е било образувано досъдебно производство № 956/2020г. по
описа на Трето РУ - гр.Варна за престъпление по чл.127 ал.1 от НК /склоняване към самоубийство и последвало
такова/, по което били разпитани касационната жалбоподателка и майка на И.П., която заявила, че синът ѝ не е споделял никога с нея, че страда от сърдечно
заболяване; знаела, че не взема лекарства, че се чувства физически добре, тренира и
се надява да започне скоро работа. Разпитани били и служители в Затвора - гр.Варна,
три лица, изтърпяващи наказания, както и били събрани писмени медицински документи, докладни
записки и фиш на център за спешна медицинска помощ на екип, посетил Затвора – гр.Варна
и констатирал смъртта на И.П.. В рамките на досъдебното производство била изготвена Съдебно-медицинска експертиза на
труп № 88/2020г. от доц. д-р И.Б.със заключение относно причината за смъртта - запушване с тромб на дясна венечна
артерия на сърцето, прекъснало неговото кръвоснабдяване и довело до масивен
пресен инфаркт на миокарда. Установено е, че И.П. е
имал подобен инцидент с преживян инфаркт и съществуваща хипертонична болест,
като това е намалило компенсаторните възможности
на сърцето и е довело до невъзможността да се преодолее втори инфаркт. С
Постановление за прекратяване на досъдебно производство от 13.10.2020г.,
прокурор при РП-гр.Варна е приел, че предвид
събраните доказателства, липсва деяние, което осъществява престъпление и на основание чл.199 и
чл.243, ал.1, т.1,
във връзка с чл.24, ал.1, т.1 от
НПК е прекратил досъдебното производство.
За изясняване за обективната истина по
делото относно релевантния въпрос за здравословното състояние на И.П.,
районният съд е изискал от съответните места за лишаване от свобода, където е пребивавал синът на К.С.
и приобщил по делото медицински документи, касаещи здравословното му
състояние, както и медицинското му досие.
Въз основа
на приложените Епикризи от
Психиатрично отделение -
СБАЛЛС- гр.Ловеч е приел за установено, че в периода 2017г.- 2018г. осъденият е бил приеман за лечение с диагноза „Личностно
разстройство - емоционално нестабилен
тип, Бордерлайн вариант. Разстройство в адаптацията с преобладаващо засягане на
емоциите“, като му било предписано
медикаментозно лечение с лекарствени препарати - Еспритал, Ксанакс, Ремирта. От медицинска справка на
психиатър д-р Б.П.се установило, че след постъпването
на осъдения в Затвора -
гр.Варна били регистрирани три негови посещения при психиатър, документирани с
Амб.лист № 275/13.05.2020г., №281/20.05.2020г. и № 346/15.07.2020г., с
оплаквания за безсъние, зависимост към бензодиазепини и тревожност. Пациентът приемал Триттико 100мг./вечер и
нямал оплаквания от медицинско естество.
От Епикризи, издадени от МБАЛСМ „Пирогов“-
София, отделение по неврохирургия, съдът е установил, че в периода 2004г.- 2008г., И.П. е бил диагностициран с „Херния дискалис L5-S1
синитра“ и последващ рецидив на болестта, която била установена с
магнитно-резонансно изследване на лумбални прешлени. Било извършено хирургично
лечение.
От справка от Затвора - Ловеч и ЗО „Атлант“ за периода от 01.05.2018г. до 31.05.2019г. предходната инстанция е приела за
установено, че на лишения от
свобода са
предписвани обезболяващи медикаменти - Аналгин, Беналгин, Нимезил и др., както и антибиотици -
Рудожил.
От служебна справка в сайта на Административен съд – гр.Ловеч, съдът е констатирал, че с влязло в сила съдебно решение по
адм.д.№48 от 11.10.2019г. е бил отхвърлен иск на осъдения срещу ГД „ИН“ за
присъждане на обезщетение за неимуществени вреди, следствие на неправилно
оказано стоматологично лечение през периода от
09.03.2017г. до 11.02.2019г.
От служебна справка в сайта на Административен съд – гр.Шумен, се установило, че с влязло в сила съдебно решение по адм.д.№34 от
02.08.2018г. е бил отхвърлен иск на осъдения срещу ГД „Охрана“ за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди, следствие на незаконосъобразни действия на
ответника, изразени в ползването на помощни средства
„белезници на краката“ по време на съдебни заседания пред Окръжен съд – гр.Шумен.
В съдебния акт е направен подробен анализ на здравословното състояние на И.П.
към 15.04.2016г., като е прието, че липсва медицинска документация, индикираща сериозни здравословни проблеми.
В
хода на първоинстанционното производство е била приобщена към доказателствения материал съдебно-медицинска експертиза (СМЕ), изготвена от лекар със специалност „Кардиология и инвазивна кардиология“, заключението на която съдът е кредитирал
като обективно и компетентно дадено, въпреки направеното оспорване от ищцата. Според експертизата,
причината за смъртта на И.П. е остро запушване на
дясна коронарна артерия и причинения в резултат на това остър инфаркт на
долната стена на сърцето. Били са извършвани профилактични прегледи, като
липсват данни за предходна на направената с Амб.лист № 007491 от 01.06.2020г. кардиограма
и кръвни изследвания, освен последно назначените и неизвършени по същия амбулаторен лист. Починалият е бил безсимптомен по
отношение на сърдечно-съдово заболяване, като при многократните прегледи и
измерване на артериално налягане, най-високата измерена еднократно стройност е
била 145/85mmHg, а останалите измервания са били в норма. Не е
бил регистриран с диагноза хипертонична болест и преди началото на изтърпяване
на наказанието по присъдата. Вещото лице е посочило, че при
такива пациенти не е задължително извършването на оценка на сърдечно-съдовия
риск, провеждане на първична и вторична профилактика, извършване на високо
специализирани прегледи и процедури като
коронарна ангиография и поставяне на стенд. При наличните данни за пациента е бил налице лек до умерен сърдечно-съдов риск. В проверената документация вещото лице не е установило данни за предходен миокарден инфаркт на И.П., като такъв е установен при аутопсионното изследване и вероятно е протекъл безсимптомно преди
известен период от време. Експертът дава заключение, че починалият е получавал адекватни медицински грижи, предвид многократните
му посещения в медицинските центрове на затворите по повод главоболие, зъбобол
и радикулитни заболявания. По отношение на медицинския стандарт Кардиология, вещото лице сочи, че И.П. е бил с умерен риск като мъж над 45г.,
допълнен с контролируем рисков фактор -
тютютнопушене. В
съдебно заседание експертът е допълнил, че много често специалистите установяват в практиката си безсимптомно
запушване на дясна артерия и инфаркт на миокарда в долна част на сърцето, като
при стандартно ежегодно извършване на кардиограма това не винаги може да бъде
констатирано. При скрининг могат да бъдат проследени
нивата на холестерола и да се прецени единствено риска за настъпване на сърдечно
заболяване, но не и хипертонична болест на сърцето, за която трябва да има
оплаквания. Приеманите от осъдения антидепресанти биха могли да се отразят на
сърдечния ритъм само при предозиране, което е можело да бъде установено от
пациента, но същия е нямал оплаквания. Евентуално
по кръвни изследвания на пациенти в риск, експертът
би назначил като първична профилактика по препоръки на сърдечните дружества
медикамента „Статин“ и „Аналгин“ при висок холестерол, но рискът за развитие на
инфаркт си остава еднакъв както при здрави хора, така и при болни, и няма установена причина точно кога, и дали ще се прояви инфаркт.
Въз основа
на установеното от фактическа страна предходната инстанция е заключила, че
исковата претенция на К.С. срещу ГД“ИН“ е депозирана срещу надлежния ответник и
като такава е допустима. По съществото на спора е приел, че по делото не е
доказано наличието на първия елемент от фактическия състав за ангажиране отговорността на
държавата в лицето на ответника, който следва да е осъществен, а именно - наличието на незаконосъобразни бездействия
на длъжностни лица от администрацията на ГД“ИН“, осигуряващи медицинско обслужване на лишените от
свобода. Съдът е
приел, че от събраните по делото доказателства се установява, че И.П. е бил с добро общо физическо здравословно
състояние и без диагностицирано сърдечно-съдово заболяване, както преди
началото на изтърпяване на присъдата, така и към датата на смъртта му - 14.08.2020г. Същият е бил хоспитализиран нееднократно през процесния период за лечение на
психиатрично заболяване, като няма данни лечението на същото да се е отразило
на физическото му състояние. Не е установено и другите оплаквания, поради които е посещавал многократно медицинските
центрове към затворите, да са свързани с причината за смъртта - остър инфаркт на долната стена на сърцето. В тази връзка съдът е анализирал
отразените данни в представените амбулаторни листи, като е заключил, че в
същите липсват индикации за
болест на сърцето, както от посочените стойности на артериално налягане, така и
от извършената преди смъртта кардиограма. По отношение на
издаденото на
01.06.2020г. направление за
кръвни изследвания е
приел, че кръвни изследвания
са били надлежно назначени на осъдения, но не са били реализирани поради заявен от него отказ. А с
оглед на заключението на СМЕ, е счел, че пациентът е бил
безсимптомен и при него не е било задължително извършването на оценка на
сърдечно-съдов риск чрез измерване и проследяване на нивата на холестерол при
биохимичен скрининг на кръвта, още повече, че според вещото лице, това изследване не дава сигурна рискова стратификация,
както вещото лице посочва в съдебно заседание.
По отношение на твърденията за
несъответствия на предоставеното медицинско обслужване с медицински стандарт
„Кардиология“, предходната инстанция е посочила, че към настоящия момент няма действащ стандарт
„Кардиология“ след отмяната на Наредба № 2 от 25.01.2010 г. за утвърждаване на
медицински стандарт "Кардиология" с Решение № 149 от 9.01.2017 г. на
ВАС. В отменената наредба, в раздел 1, т.2.1, както
и в проекта, качен за обществено обсъждане на сайта на Министерство на
здравеопазването на 18.06.2018г., като ключов елемент е приета първичната
профилактика, която представлява оценка на нивото на сърдечно-съдов риск при
здрави индивиди, която се извършва главно от лечебни заведения за
специализирана извънболнична медицинска помощ. Няма предвидени задължителни
елементи на профилактика чрез физикално изследване на сърцето и допълнителни
диагностични инвазивни методи, като преценката е на медицинския специалист,
подчинена на алгоритмите за добра клинична практика. В стандарта е предвидено
изискване за лечебните заведения за извънболнична помощ, които осъществяват
кардиологични дейности, да поддържат минимално
оборудване апаратура – сертифициран
многоканален ЕКГ апарат, апарат за измерване на артериално налягане и др.,
каквито са били налични в медицинското заведение към Затвора – гр.Варна.
Въз основа на
изложеното съдът не е установил
бездействия на администрацията на Затвора, в нарушение на медицинския стандарт
„Кардиология“.
Съдът е заключил също, че по отношение на И.П. е своевременно извършвано
необходимото медицинско обслужване, съобразно заболяванията му, осъденият
редовно е посещавал профилактични прегледи и е осигурявано предписаното му
лечение. Посочил е,
че за да е налице бездействие
при осигуряване на адекватно и ефективно медицинско обслужване, трябва лишеният от свобода обективно да има нужда от
определени диагностични, лечебни и/или профилактични дейности във връзка с
негово обективно състояние. Наличието на такова
обективно състояние с клинични признаци на сърдечно-съдово заболяване не е установено в случая, поради което не е доказано наличие на допуснати незаконосъобразни бездействия, както и
действия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи и
диагностициране в съответствие с медицинските стандарти и с основните принципи
на медицинската помощ, т.е. не е установено наличието на първия задължителен елемент от сложния
фактически състав по възникване отговорността на държавата, поради което не следва да се обсъжда наличието на
другите предпоставки по чл. 1 от ЗОДОВ. Въз основа на изложените аргументи съдът е отхвърлил
изцяло исковата претенция, предявена срещу ГД“ИН“, като неоснователна и
недоказана.
Досежно
иска, предявен срещу Затвора – гр.Варна като териториална служба към ГД“ИН“,
съдът е посочил, че същият не е надлежния пасивно легитимиран ответник, по аргумент от чл.205 от АПК и чл.12 ал.1 и ал.2 от ЗИНЗС, поради което е прекратил
производството по делото в частта му досежно предявената искова претенция срещу
Затвора гр.Варна. Решението в прекратителната му част не е предмет на касационно
оспорване и е влязло в сила.
Шуменският
административен съд, в тричленен състав съобразно разпоредбата на чл.285, ал.1
от ЗИНЗС, намира, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка,
решаващият състав на съда съобрази, че решението е постановено по отношение на
акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от
функционално и териториално компетентен съд в рамките на правомощията му.
За да
постанови решението си, предходната съдебна инстанция е събрала и приобщила към
делото по надлежния процесуален ред относимите писмени доказателства,
представени в хода на съдебното производство, което е спомогнало делото да бъде
изцяло изяснено от фактическа страна. Обстоятелствата, изложени в исковата
молба, са проверени от съда с допустимите по закон доказателствени средства, в
т.ч. посредством съдебно-медицинска експертиза, чието заключение обосновано е
кредитирано с доверие. Решението е постановено от фактическа страна на база
събраните доказателства, които кореспондират помежду си, като съдът е изпълнил
задължението си, разглеждайки делото по същество, да установи дали са налице
незуконосъобразни бездействия от страна на служители на ГД“ИН“ при
осъществяване на медицинското обслужване на лишения от свобода И.П..
Предходният съдебен състав е проявил необходимата процесуална активност при
събиране на доказателствения материал, необходим за установяване на обективната
истина по спора. Въз основа на всички доказателства по делото - събрани,
проверени и анализирани по надлежния ред, съдът е аргументирал правилен извод
за неоснователност на исковата претенция срещу ГД“ИН“.
Неоснователни
са оплакванията в касационната жалба, че поради оставяне без уважение на
искането на ищеца за събиране на гласни доказателства, делото е останало
непопълнено с необходимите доказателства, което е довело до погрешната преценка
на съда, че твърденията на касационната жалбоподателка за поставянето на сина й
в неблагоприятни условия за изтърпяване на наказанието са останали неизяснени и
е отхвърлена исковата й претенция като неоснователна. Съдът е изяснил напълно
фактическата обстановка по делото, събрал е относимите за правилното решаване
на спора доказателства. В решението са обсъдени всички представени от ответника
доказателства, които основно са писмени, преценени са поотделно и в съвкупност.
При отчитане на твърденията на К.С. и на ГД“ИН“ за фактите и обстоятелствата, и
изявленията на представителите им, съдът е направил фактическите установявания,
описани по-горе, въз основа на които съгласно чл. 220 от АПК касационната инстанция преценява прилагането на материалния
закон.
В
съответствие с презумпцията в чл. 284, ал.
5 от ЗИНЗС и установеното от фактическа страна, правилно и
обосновано в решението е направен извода за неоснователност на твърденията на К.С.
за бездействие на администрацията на ГД“ИН“, изразяващи се в неосигуряване на И.П.
на полагащите му се медицински грижи. Касационният съдебен състав изцяло
споделя изложените в решението на първоинстанционния съд мотиви, с които е
отхвърлена исковата претенция, поради което препраща към тях на основание чл. 221, ал.
2 от АПК.
По-конкретно,
устройството, дейността и структурата на лечебните заведения по чл. 5, ал. 1
от ЗЛЗ, сред които и медицинските центрове към затворите, се уреждат
с правилник, издаден от Министерския съвет по предложение на министъра на
правосъдието и министъра на здравеопазването /чл. 35, ал.
3, т.2 от ЗЛЗ/.
С Постановление № 159 на МС от
17.07.2003 г. за определяне на лечебни заведения по чл. 5, ал. 1 от Закона за
лечебните заведения и на техните специфични функции и за приемане на Правилник
за устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието са определени лечебните заведения към МП, подробно
описани в Приложение № 1 към чл. 1, ал.1 от ПМС № 159/17.04.2003 г., сред тях е
и Медицински център при Затвора – гр.Варна. Съгласно чл. 2, ал. 1
и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г. за условията и реда за медицинското
обслужване в местата за лишаване от свобода медицинското обслужване
на лишените от свобода се осъществява в медицински центрове и в специализирани
болници, разкрити в местата за лишаване от свобода, по реда на чл. 5, ал. 1
от Закона за лечебните заведения. Лечебните заведения в местата за
лишаване от свобода са част от националната система за здравеопазване и
извършват дейността си в съответствие с Правилника за
устройството и дейността на лечебните заведения към Министерството на
правосъдието, като методическото ръководство и контрол на
медицинската дейност на лечебните заведения, създадени към Министерството на
правосъдието, се осъществява от министъра на здравеопазването (чл.3 и чл.4 от
Наредба чл. 2, ал. 1 и ал.2 от Наредба № 2 от 22.03.2010 г.). Чл.5, ал.2 и ал.3
от с.н. сочи, че при осъществяване на медицинското обслужване в местата за
лишаване от свобода се спазват правата на пациента и Кодексът на професионалната етика, а качеството
на медицинската помощ, оказвана в лечебните заведения в местата за лишаване от
свобода, съответства на медицинските стандарти и на правилата за добра
медицинска практика, утвърдени от министъра на здравеопазването. А ал.3 от
същия подзаконов нормативен текст императивно разпорежда, че предписанията на
медицинските специалисти имат задължителен характер за началниците на
затворите, поправителните домове и арестите.
Касационната
жалбоподателка навежда доводи, че ответникът не е спазил изискванията на чл.128,
ал.1 и чл.140 от ЗИНЗС, както и чл.34, ал.1, чл.75 и чл.76 от Наредба № 2 от 22.03.2010г. Основателността
на тази теза обосновано е отхвърлена като неоснователна от предходната
инстанция.
Според
чл.128, ал.1 от ЗИНЗС, при изпълнение на наказанието лишаване от свобода се
създават условия за опазване на физическото и психическото здраве на лишените
от свобода. За всеки лишен от свобода се създава медицинско досие, което
съдържа информация и постоянно поддържани данни за здравословното му състояние.
При преместване на лишения от свобода в друг затвор медицинското досие се
изпраща незабавно на приемащата териториална служба. Чл.140, ал.1 от ЗИНЗС сочи, че на всеки
лишен от свобода най-малко веднъж годишно се извършват профилактичен преглед,
флуорографски и лабораторни изследвания и се провеждат задължителните планови
имунизации и реимунизации.
Съгласно
чл.34, ал.1 от Наредба № 2 от 22.03.2010г., на всеки лишен от свобода най-малко
веднъж годишно се извършват профилактичен преглед, флуорографски или рентгенови
и лабораторни изследвания. Според чл.75 от с.н., медико-статистическата
информация за дейността на лечебните заведения в местата за лишаване от свобода
се води по реда и формите, утвърдени от министъра на здравеопазването.
Предвидено е също, че директорът на медицинския център води и съхранява в
амбулаторията документацията за извънболничната медицинска и дентална помощ,
която включва първични медицински документи и финансово-отчетни документи, като
сведенията за здравословното състояние, прекараните заболявания, проведените
изследвания и лечение и необходимостта от диетично хранене се прилагат към
личното здравно досие на лишения от свобода, което се съхранява в лечебното
заведение. Чл.76 от наредбата изисква досежно всеки лишен от свобода да се завежда
личен здравен картон, който се съхранява в лечебното заведение и се изпраща на
съответното място в случаите на превеждане на лицето в друго място за лишаване
от свобода, като при настъпила смърт здравният картон се прилага към досието.
Обосновано предходният
съдебен състав е отхвърлил тезата за незаконосъобразни бездействия на служители
на ГД“ИН“ във връзка с изпълнение на цитираните нормативни разпоредби. От
приложената по делото медицинска документация, в т.ч. от представените епикризи
и амбулаторни листи, както и от заключението по СМЕ се установява, че лишеният
от свобода И.П. е посещавал многократно медицинските центрове към затворите,
където е пребивавал, както и е бил настаняван за болнично лечение в
психиатрично отделение на „СБАЛЛС“ – гр.Ловеч във връзка с диагностициране и
лечение на същия, от което следва, че е получавал дължимата медицинска помощ. Спазено
е и изискването за изготвяне на личен здравен картон, доколкото по делото е
приобщен такъв – изготвен през 2017г. от ОЗ“Атлант“ при Затвора-гр.Ловеч, както
и изискванията за съхраняване на първични медицински документи, касаещи
здравословното състояние на лицето, в т.ч. и документи, издадени преди
постъпване в местата за изтърпяване на наказание „лишаване от свобода“, видно
от представените с молба рег.№ ДА-01-269/22.01.2021г. на ГД“ИН“ такива.
Безспорно
установено е и обстоятелството, че И.П. е бил с добро общо физическо състояние
и без диагностицирано сърдечно-съдово такова, както преди началото на
изтърпяване на присъдата, така и до датата на неговата смърт. Липсват
доказателства, сочещи наличие на предходни оплаквания, намиращи се в
причинно-следствена връзка със заболяването, причинило смъртта му – остър
инфаркт на долната страна на сърцето. Напротив, видно от СМЕ, при извършените
спрямо лицето медицински прегледи с измерване на АН, не са регистрирани
оплаквания от страна на
сърдечно-съдовата система. Констатираните обстоятелства са дали основание на
вещото лице да заключи, че осъденото лице е получавало адекватни здравни грижи.
Констатациите
на СМЕ, че не е изчислен сърдечно-съдовия риск при здрави хора по отношение на И.П. и същият не може да се установи поради
липсата на данни за изследван рисков фактор „висок холестерол“, не променят
направения по-горе извод. Видно от приложения по делото амбулаторен лист №
007491 от 01.06.2020г., издаден от д-р Р.Р., удостоверяващ извършен по
отношение на лицето профилактивен преглед, по отношение пациента е било
измерено артериално налягане и е извършена електрокардиограма, както и са били
дадени направления за медико-диагностични дейности - кръвни изследвания.
Резултати от кръвни изследвания обаче не са налице поради отказ на И.П. да му
бъдат направени такива. При това положение напълно съответен на доказателствата
по делото е изводът на първоинстанционния съд за липса на установено
бездействие от страна на служители на ГД“ИН“ във връзка с профилактичното
проследяване на здравния статус на лишения от свобода и в частност – относно
състоянието на сърдечно-съдовата му система.
Този извод
напълно се подкрепя и от становището на експерта по СМЕ, че починалият е бил
безсимптомен, нормотензивен по отношение на АН, при многократните прегледи и
измервания на АН най-високата стойност, измерена еднократно, е 145/85 mmHg,
като останалите измервания са били в норма. Починалият не е регистриран с
диагноза „хипертонична болест“, не е имал субективни оплаквания, а при
безсимптомни пациенти не е задължително извършването на оценка на
сърдечно-съдовия риск, както и провеждане на първична профилактика. Не може да
се извършва и вторична профилактика при условие, че не е налице сърдечно-съдов
инцидент или придружаващо заболяване. Вещото лице е посочило също, че няма
данни установеният при аутопсията предходен миокарден инфаркт да е бил
констатиран по време на извършените прегледи на лицето; че И.П. не е имал
оплаквания в тази насока; както и, че в ЕКГ липсват отклонения от нормалните
параметри. В тази хипотеза експертът изключва необходимостта от извършване на
неивназивни и инвазивни методи за установяване на сърдечно-съдово заболяване,
първично за които е наличие на оплаквания от пациента, каквито в случая не са
налице.
Настоящият
съдебен състав не споделя тезата на касационната жалбоподателка, че не следва
да се кредитира заключението по СМЕ, доколкото същото е подробно аргументирано
и не поражда съмнения за неговата правилност. Освен това, последната е имала
възможност, при несъгласие с експертизата, да поиска назначаване на повторна
такава в първоинстанционното производство (арг. от чл.201 от ГПК, във вр.с
чл.144 от АПК), което не е сторила. Последвалото искане в този смисъл,
направено пред касационната инстанция, е недопустимо, както с оглед
разпоредбата на чл.219, ал.1 от АПК, според която в касационното производство
се допускат само писмени доказателства, така и предвид обстоятелството, че при
евентуално връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на
първоинстанционния съд, съгласно чл.226, ал.2 от АПК са допустими само писмени
доказателства, които не са могли да бъдат известни на страната, както и
доказателства за новооткрити или новонастъпили обстоятелства след
първоначалното разглеждане на делото от първоинстанционния съд, каквито в
случая не са налице.
Позоваването
на решението на ЕСПЧ от 27.11.2019г. по делото „М. и други срещу Русия“ е
неотносимо към случая, предвид обстоятелството, че по отношение на И.П. са били
предоставяни съответните на здравословното му състояние и неговите оплаквания в
тази връзка, медицински грижи.
Съдът намира
за неоснователно и твърдението на касационната жалбоподателка, че представеният
по делото амбулаторен лист № 007491 от 01.06.2020г. не се отнася за нейния син,
предвид отразени неверни данни относно неговите ръст и тегло, доколкото във
въпросния документ са посочени трите имена и ЕГН на И.П.; посочен е ръст от 188
см, който, съпоставен с отразения в представения формуляр на досие № 551/2015г.
ръст от 190 см, не сочи съществено различие; а що се отнася до отразеното
тегло, доколкото същото представлява променлива величина, също не поставя под
съмнение достоверността на цитирания документ. Нещо повече, въпросният
амбулаторен лист представлява официален удостоверителен документ, който е
приобщен към доказателствения материал по делото без оспорване от страна на
ищцата в проведеното на 29.04.2021г. съдебно заседание, респективно има
обвързваща съда доказателствена сила, съгласно чл.179 от ГПК, приложим по
силата на чл.144 от АПК.
Въз основа
на изложеното касационната инстанция се присъединява към направения от
предходния съдебен състав извод за липса на установени незаконосъобразни
бездействия, нарушаващи правилата за осигуряване на адекватни медицински грижи
от страна на ГД“ИН“, респективно, че не е налице първият задължителен елемент
от сложния фактически състав на отговорността по чл. 284, ал.
1 от ЗИНЗС.
С оглед
изложеното касационната жалба се явява неоснователна. Не се установи основание
за отмяна по чл. 209, т. 3
от АПК на оспореното с нея решение, поради което то следва да бъде
оставено в сила.
Водим от
горното и на основание чл.221, ал.2 от АПК, Административен съд – гр.Шумен в
настоящия тричленен съдебен състав
Р Е
Ш И :
ОСТАВЯ В СИЛА Решение № 82/20.05.2022
г., постановеното по адм. дело № 414/2020 г. по описа на
Административен съд – гр.Шумен в
обжалваната му част, с която е отхвърлен предявения иск от К.И.С.,***, срещу Главна дирекция „Изпълнение на наказанията“-
гр.София, за осъждането на ответната страна да ѝ заплати обезщетение в
размер на 15 000 /петнадесет
хиляди/ лева, за претърпени неимуществени вреди в
периода от 14.08.2020г. до 06.10.2020г. в следствие на незаконосъобразно
бездействие на ответника, който не е осигурил адекватно и ефективно медицинско
обслужване на сина ѝ И.К.П., починал на 14.08.2020г. в Затвора - гр.Варна от сърдечен инфаркт.
В останалата му част решението по
адм.д.№ 414/2020г. по описа на Административен съд – гр.Шумен е влязло в сила,
като необжалвано.
Настоящото решение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.