Р Е Ш
Е Н И Е № 42
Гр.Самоков,04.02.2022г.
В И М Е Т
О Н А
Н А Р О Д А
САМОКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, втори състав ,в открито
съдебно заседание ,проведено на шести юли две хиляди двадесет и първа година ,в
състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ:МАРИНА ТРИФОНОВА
при секретаря Екатерина Баракова ,като разгледа докладваното от съдията
гр.дело № 726/2020 год. по описа на същия съд, за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск с правно
основание чл.422,ал.1 ,вр.чл.415 от ГПК,вр.чл.79 ,ал.1 от ЗЗД, вр.чл.240,ал.1
от ЗЗД.
Ищецът основава исковата си претенция на
твърдения, че е сключил с ответника С.А.М. договор за револвиращ потребителски
кредит № САRD-16526251 от 06.11.2018 г., по силата на
който й е предоставил кредитен лимит в размер на 700 лв. Сочи, че за
усвояването му е издал на кредитополучателя кредитна карта „Мастъркард“, чрез
която да осъществява всякакви транзакции – теглене на пари в брой от АТМ
устройство, плащания чрез ПОС терминал за закупуване на стоки и услуги и др.Ищецът
твърди, че срещу предоставения му кредит при усвояване на суми по него
ответницата се задължила да плаща минимална погасителна вноска във фиксиран
размер, чийто падеж е първо число на месеца.Месечните вноски се правят до първо число на месеца
,следващ издаването на извлечението, съобразно изготвения погасителен
план,включващ падежните дати на месечните погасителни вноски, неразделна част
от договора.Договорено е кредитът на стоки и услуги да бъде изплатен на 12 броя
равни месечни вноски ,всяка в размер на 36,52 лева.Падежът по кредита е на
всяко първо число от месеца и тогава се дължи фиксираната месечна вноска
,определена по него.
Изтъква,че върху усвоените суми
кредитополучателя дължи лихва от момента на теглене до момента на
възстановяването им, както и такси по Тарифа.Уточнява, че до 15-число на месеца
издава извлечение за осъществени транзакции, което се изпраща на ел.поща на
ответника. Ищецът сочи, че кредитополучателя е активирал кредитната карта на
13.11.2018 г. като е извършил покупка на изплащане по см. на чл. 4 от договора.
Допълва, че при наличие на усвоени суми и при забава в плащането на минималната
погасителна вноска, последната се удържа от кредитния лимит с начисляване на
лихва, от деня на падежа. Ищецът твърди, че ответницата С.М. е преустановила
редовното обслужване на кредита на 01.02.2019 г., когато е извършила последното
плащане по него.Посочва, че при забава на две или повече вноски, считано от
датата на втората непогасена вноска, вземането му по кредита става предсрочно
изискуемо в пълен размер.В тази връзка изтъква, че е изпратил до длъжника покана
за доброволно изпълнение от 05.07.2019 г., с която му е обявил предсрочната
изискуемост на кредита.Ищецът твърди, че към момента на подаване на заявлението
по чл.410 ГПК в съда непогасеното задължение по процесния договор е било
,както следва: 667,22 лева
главница ,12.55 лева възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 год. до
05.07.2019 год., 36.00 лева мораторна лихва в размер на 36.10 лева,за периода
от 01.03.2019 год. до 19.01.2020 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
28.01.2020 год.- дата на подаване на заявлението по куриер/ до окончателното
изплащане на сумата.
Сочи, че за тях се е снабдил със заповед
за изпълнение по ч. гр. д. № 99/2020 г. на РС-Самоков. Обосновава правния си интерес от предявяване на иск
по чл.422,ал.1 от ГПК с издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по
ч.гр.д.№ 99/2020 год. по описа на РС-Самоков за следните суми: 667,22 лева
главница ,12.55 лева възнаградителна лихва за периода от 01.02.2019 год. до
05.07.2019 год., 36.00 лева мораторна лихва в размер на 36.10 лева,за периода
от 01.03.2019 год. до 19.01.2020 год., ведно със законната лихва, считано от
датата на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/
28.01.2020 год.- дата на подаване на заявлението по куриер/ до окончателното
изплащане на сумата.
Адв.Т.–особен представител на ответницата С.А.М. е
представил писмен отговор ,в който е изразил становище ,че предявения иск с
правно основание чл.422,ал.1 от ГПК е допустим ,но е неоснователен.Оспорва
фактите ,на които се основава исковата молба.Релевира възражение за погасяване
на исковите претенциипо давност –изцяло или частично ,както и че са погасени
изцяло или частично чрез плащане.
Ищецът в съдебно заседание не се представлява ,като
чрез процесуалния си представител юрисконсулт Петко Палозов е депозирал молба
от 25.05.2021 год.,в която изразява становище ,че поддържа предявените искове.
В съдебно заседание адв.Т. –особен представител на
ответницата С.А.М. оспорва иска и поддържа отговора на исковата молба.
Съдът ,след като обсъди събраните по делото във връзка
с доводите на страните, приема за установено следното:
От представения по делото
заверен препис от договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит,
издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16526251 от 06.11.2018 год. се установява, че
ищецът е предоставил на ответницата С.А.М. револвиращ кредит в размер на 700
лв. и й е издал кредитна карта „Мастеркард“ за усвояването му чрез теглене на
пари в брой от банкомати, плащания чрез ПОС терминал и плащания в интернет /чл.
1 и чл. 2/.За ползването на кредита кредитополучателят дължи годишна лихва в
размер на 29,04% която се начислява върху усвоената сума от кредитния лимит за
времето на ползването, както и такси, съгласно приложимата Тарифа /чл. 14 от
договора и Тарифата към него/.Съгласно чл.12 от договора кредиторът издава и
изпраща на ответника месечно извлечение за осъществените трансакции до 15-то
число на месеца. Последният е поел задължение да погасява усвоения кредит с
изплащането на месечни погасителни вноски до 1 число на месеца, следващ
издаването извлечението, като минималния размер на погасителната вноска
съгласно погасителния план е 36,52, лв. Според чл. 17 при забава на една или
повече месечни погасителни вноски кредитополучателят дължи обезщетение за
забава в размер на законната лихва за периода от падежа на всяка просрочена
вноска.При забава в плащането на две или повече месечни вноски, считано от
падежа на втората непогасена вноска, вземането на кредитора става предсрочно
изискуемо в целия му размер.
Със сключването на договора
кредиторът е предоставил възможност на кредитополучателя да ползва услугата
покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, като за всяко конкретно
ползване на услугата се подписва приложение към договора за потребителски
кредит,а неплатените вноски по услугата се удържат от разполагаемия кредитен
лимит /чл. 4 от договора за револвиращ кредит/.
Със сключването
на договора кредиторът е предоставил възможност на кредитополучателя да ползва
услугата покупка на изплащане в мрежата от търговски партньори, като за всяко
конкретно ползване на услугата се подписва приложение към договора за
потребителски кредит,а неплатените вноски по услугата се удържат от
разполагаемия кредитен лимит /чл. 4 от договора за револвиращ кредит/. От
представеното с исковата молба приложение за усвояване CARD – 16526251 от 06.11.2018 год е видно, че
ответникът се е възползвал от предоставената му услуга и е закупил на изплащане
по револвиращия кредит аудио мини система Hi Fi Panasonic
AKX200E, CD Player,FM,
на стойност 339.00 лева.
По делото е представена фактура
оригинал № ********** от 13.11.2018 год.,издадена на ответницата С.А.М. от
Данте Интернешънъл СА за извършена покупка на стока –аудио мини система Hi Fi
Panasonic AKX200E, CD Player,FM, черна на стойност 282,50 лева,
По делото е
извършена съдебно-счетоводна експертиза ,от заключението на която се установява
следното:
Съгласно
сключения договор на 06.11.2018 год. за отпускане на револвиращ потребителски
кредит ,издаване и ползване на кредитна карта CARD – 16526251, е отпуснат кредит от 700.00 лева от ищцовото
дружество на ответницата С.А.М. под формата на кредитна карта
„Мастеркард“.Кредитната карта е с максимален кредитен лимит 700 лева .На
13.11.2018 год. ответницата М. се е възползвала от кредитната карта и е
закупила ауди мини система на стойност 368,99 лева.След това е извършено
теглене от кредитната карта също месец ноември 2018 година в размер на 320 лева
,начислени такси за обслужване 12.40 лева и проверка по карта 0.80 лева или
общо 702.19 лева.
По кредитната карта за м.декември 2018 год.
–м.юни 2019 год. има начислени лихви 75,22 лева и месечна такса за обслужване
за същия период -28.00 лева или общо 103,22 лева.
При проверка на документите от вещото
лице,предоставени от ищеца,на ответницата С.А.М. има начислена възнаградителна
лихва в размер на 12.55 лева и мораторна лихва върху главницата в размер на
36.10 лева ,за периода от 01.03.2019 год. до 19.01.2020 год.
Вещото лице е отразило ,че ответницата С.А.М.
е внесла по кредитната карта сумата 121,52 лева до 30.06.2019 год.
Остатакът е в размер на 715,87 лева след
внесената по кредитната карта до 30.06.2019 год. сума от 121,52 лева., от тях
главницата е в размер на 667,22 лева ,възнаградителна лихва 12.55 лева и
мораторна лихва 36.10 лева .
Видно от заключението на 01.07.2019 год.
ответницата С.А.М. е внесла сумата от 73,04 лева по банков път на ищеца,но
сумата е постъпила на 02.07.2019 год.,когато кредитната карта е била в процес
на блокиране ,заради просрочени плащания.Така остатъка от дължимата сума е в
размер на 642,83 лева.
От приложеното ч.гр.д. № 99/2020
г. по описа на РС-Самоков се установява, че в полза на ищеца срещу ответника е
издадена заповед за изпълнение № 65/11.02.2020 г. за сумата от 667,22 лева главница ,12.55 лева възнаградителна
лихва за периода от 01.02.2019 год. до 05.07.2019 год., 36.00 лева мораторна
лихва в размер на 36.10 лева,за периода от 01.03.2019 год. до 19.01.2020 год.,
ведно със законната лихва, считано от датата на депозиране на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение/ 28.01.2020 год.-дата на подаване на
заявлението по куриер/ до окончателното изплащане на сумата и разноски по
делото в размер на 25.00 лева държавна такса и 50 лева юрисконсултско
възнаграждение.
Заповедта е връчена на длъжника при
условията на чл.47,ал.5 от ГПК, поради което на основание чл.415,ал.1,т.2 от ГПК ищецът е предявил иск по реда на чл.422,ал.1 от ГПК за
установяване на вземането си в срока по ЧЛ.415,ал.4 от ГПК.
При така установената фактическа
обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр. чл. 79, ал. 1 и чл.86 от ЗЗД.
Искът е допустим с оглед установените от приложеното
ч.гр.д.№ 99/2020 г. на РС – Самоков обстоятелства, че издадената в заповедното
производство заповед за изпълнение е приложена като връчена на длъжника -
настоящ ответник при условията на чл.47,ал. 5 от ГПК, поради което на основание
чл. 415, ал. 1, т. 2 от ГПК на заявителя - настоящ ищец е указана възможността
да предяви установителен иск за вземането по заповедта за изпълнение в
едномесечен срок от съобщението и този срок е спазен.
Предмет на установителния иск
по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за
изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта
на сумите по същата на посоченото в нея основание. Ето защо в тежест на ищеца е
да докаже наличието на валидно облигационно отношение между страните по договор
за револвиращ потребителски кредит,усвояването на предоставения кредитен лимит,
включително чрез закупуване на вещ на изплащане, размера на вземанията си за
главница, възнаградителна лихва и обезщетението за забава и настъпване на
изискуемостта им.
Въз основа на събраните по
делото доказателства може да се направи категоричния и обоснован извод, че
между страните е възникнало валидно кредитно правоотношение по силата на
договор за отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на
кредитна карта CARD – 16526251 от 06.11.2018 г.Последният притежава
необходимите и съществени елементи на договор за потребителски кредит по
смисъла на чл.9 и сл. от ЗПК и валидно обвързва страните по него.Спазени
са изисквания на ЗПК относно съдържанието на договора и неговите елементи.
Ищецът е изправна страна по него, тъй като е предоставил на ответника кредитен
лимит в размер на 700 лева., за ползването на който му е издал кредитна карта
"Мастеркард“.От събраните по делото доказателства и от заключението на
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че кредитополучателят е усвоил
част от предоставения му кредитен лимит като е закупил стока на изплащане и
застраховка на обща стойност 368,99 лв., за което в съответствие с изискванията
на чл.4 от договора за револвиращ кредит е подписано приложение CARD/06.11.2018 г.Използването на тази сума е
породило задължението на кредитополучателя да я върне, ведно с уговорената
договорна лихва по погасителния план, обективиран в това приложение.
Друга част от кредитния лимит е
усвоен от ответника на 13.11.2018 г. чрез теглене на пари от АТМ устройство в размер на 320 лв.Тази сума е следвало да бъде
погасена, ведно с дължимата лихва с плащането на месечни погасителни вноски по
чл.13 от договора, поне в минимален размер от 36.52 лева.Използването на
кредитната карта е породило задължението на ответника да плаща и следващите се
по Тарифата към договора такси за месечно обслужване в размер на 4 лева и за
теглене на пари в брой – 2 лева плюс 2% от изтеглена сума, които според вещото
лице понастоящем възлизат на 28.00 лева.От заключението на изслушаната
съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от съда, като обективно и
компетентно дадено, се установява, че преди образуване на делото длъжникът е
извършил едно плащане на сумата от 121,52 лв. за погасяване на задълженията си
по кредита до 30.06.2019 год. и едно плащане в размер на 73,04 лева на
01.07.2019 год.
След отчитането му кредиторът е
начислил като дължими по револвиращия кредит главница в размер на 715,87 лв.,
възнаградителна лихва в размер на 12,55 лева и мораторна лихва в размер на
36.10 лева
От заключението по
съдебно-счетоводната експертиза се установява, че остатъка от дължимата сума е
в размер на 642,83 лева .
Предвид допуснатото по кредита
просрочие от 01.02.2019 г. към датата на изпращане на уведомлението за
предсрочна изискуемост /05.07.2019 г. /длъжникът е бил в забава в плащането на
повече от две месечни вноски.Макар да няма доказателства по делото за сигурното
връчване на уведомлението на ответника преди образуване на заповедното
производство,с получаването на препис от исковата молба и приложенията към нея
от особения представител на ответника, последният следва да се счита за
уведомен за волята на кредитора да преобразува кредита в предсрочно изискуем.Това
обстоятелство като релевантен към спора факт, макар и настъпило след
предявяване на иска, следва да се съобрази по правилото на чл. 235, ал. 3 ГПК. В този смисъл т. 9 на ТР № 4/2013 г. на ОСГТК, ТР № 8/02.04.2019 г. по
тълк. д. № 8/2017 г. на ОСГТК; Решение № 10/25.02.2020 г. по т. д. № 16/2019 г.
на II Т. О. на ВКС и др.В тази връзка вземанията на ищеца по процесния договор
за револвиращ кредит, за които има издадена заповед за изпълнение се явяват
изискуеми към приключване на съдебното дирене пред настоящата инстанция.
С извършеното плащане от
ответницата на сумата от 73.04 лева по банков път на ищеца на 02.07.2019 год.
вземанията за възнаградителната лихва в размер на 12.55 лева и за мораторна лихва
в размер на 36,10 лева се явяват изцяло погасени в съответствие с правилото
на чл. 76, ал. 2 ЗЗД. Вземането за главница се явява частично погасено със
сумата от 24,39 лв./остатък от сумата от 73,04 лева/ след погасяване на
вземанията за лихви/, поради което се явява дължимо до размера на 618,44 лева.
По изложените съображения
предявеният установителен иск по чл.422,ал.1 от ГПК се явява частично
основателен до размера от 618,44 лева и следва да бъде отхвърлен за горницата
над тази сума до пълния предявен размер .
По разноските.
Предвид изхода на делото и на
основание чл.78,ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,съобразно
уважената част на иска.
При този изход на делото
претенцията на ищеца за присъждане на разноски в исковото производство се явява
частично основателна. Съразмерно с уважената част от иска ответникът следва да
понесе разноски,както следва: 107,98 лева държавна такса, 86,38 лева
юрисконсултско възнаграждение, 123,09 лева възнаграждение за вещо лице и 259,16
лева за особен представител. В съответствие с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по
тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК, на ВКС съдът следва да се произнесе и по
разноските в заповедното производство.За него ищецът има право на разноски в
размер на 21,59 лева за държавна такса и 43,19 лева юрисконсултско
възнаграждение, съразмерно с уважената част от иска.
Воден от горното ,съдът
Р Е Ш И:
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО на основание чл.422,ал.1 от ГПК съществуването на вземане на „ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС” С.А, със седалище и
адрес на управление –гр.Париж,ул.“Осман“ № ,чрез „БНП ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС”
С.А“ ,клон България, гр.София срещу С.А.М. *** ,че дължи на ищцовото дружество
сумата: 618,44 лева главница,ведно със законната лихва, считано от датата на
депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение/ 28.01.2020 год.-
дата на подаване на заявлението по куриер/ до окончателното изплащане на сумата ,КАТО отхвърля иска за главница за разликата над
уважения размер от 618,44 лева до пълния предявен размер от 667,22 лева като
неоснователен.
ОСЪЖДА С.А.М. *** да заплати на „ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС”
С.А, със седалище и адрес на управление –гр.Париж,ул.“Осман“ № ,чрез „БНП
ПАРИБА ПЪРСАНАЛ ФАЙНЕНС” С.А“ ,клон България, гр.София направените в исковото и
заповедното производство разноски ,както следва: 107,98
лева държавна такса, 86,38 лева юрисконсултско възнаграждение, 123,09 лева
възнаграждение за вещо лице и 259,16 лева за особен представител. В
съответствие с т. 12 от ТР № 4/18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на
ОСГТК, на ВКС съдът следва да се произнесе и по разноските в заповедното
производство.За него ищецът има право на разноски в размер на 21,59 лева за
държавна такса и 43,19 лева юрисконсултско възнаграждение, съразмерно с
уважената част от иска.
Решението може да бъде обжалвано в двуседмичен срок от
връчването му на страните пред Софийски окръжен съд.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: