Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  № 260470

    гр.Хасково, 10.12.2021год.

 

В  и м е т о  н а  н а р о д а

 

Хасковският районен съд

в публичното заседание на двадесет и втори ноември

през две хиляди двадесет и първа година в състав:

 

 

 

                                                          СЪДИЯ: ВАЛЕНТИНА ИВАНОВА

 

 

Секретар: Галя Ангелова

Прокурор:

като разгледа докладваното  от Съдията гр.д. № 74 по описа за 2021г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

   Предявени са от З.Г. Петкова иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД против П.Д.Д. и иск с правно основание чл.108 от ЗС против С.Х.Н. и Р.А.Д..

   В исковата молба ищцата твърди, че е собственик на следния недвижим имот: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.132.1.14 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК – София, с предназначение: жилище /апартамент/, с площ 88 кв.м., с мазе и 5.07 % от общите части на сградата и от правото на строеж, находяща се в гр.Хасково, ****, за който притежавала Нотариален акт № 187, том 16, рег. № 5831 от 09.09.2008г. на Нотариус Капка Войнска, вписан в СвП – Хасково. В апартамента ищцата допуснала сина си и първата ответница П.Д., с която живеели на съпружески начала заедно с двете им деца, за да го ползват безвъзмездно. След раздялата им в апартамента останала да живее ответницата П.Д., заедно с децата, като продължила да го ползва безвъзмездно и разполагала с ключовете за него. Преди известно време ищцата установила, че в апартамента живеят ответницата С.Х.Н. и ответникът Р.А.Д., без да имат основание за това. На 11.11.2020г. чрез Нотариус Ваня Марчева им била връчена Нотариална покана и даден 7-дневен срок за предаване владението на апартамента и явяване в нотариалната кантора за предаване на ключовете от апартамента. Вместо това, ответниците отправили до ищцата Отговор на нотариалната покана с изявление, че упражняват фактическа власт върху апартамента в качеството си на наематели. Ищцата твърди също, че, ако това било вярно, сключеният между първата ответница П.Д. и вторите двама ответници – С.Х.Н. и Р.А.Д. договор за наем на процесния апартамент бил в нарушение на чл.244, ал.2 от ЗЗД. С подаване на настоящата искова молба и връчването й на ответницата П.Д.Д. ищцата разваля договора за заем за послужване между тях, по силата на който тя ползвала безвъзмездно процесния апартамент. Ищцата счита, че втората и третият ответници  ползват апартамента без валидно правно основание. Предвид изложеното, моли съда да постанови решение, с което да осъди по предявения иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД ответницата П.Д.Д. да опразни предоставения й по силата на неформален договор за заем за послужване: Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.132.1.14 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с предназначение: жилище /апартамент/, с площ 88 кв.м., с мазе и 5.07 % от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в *****, като предаде държането му на ищцата, както и да постанови решение по иска с правно основание чл.108 от ЗС, с което да признае за установено по отношение на ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д., че ищцата е собственик на Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.132.1.14 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с предназначение: жилище /апартамент/, с площ 88 кв.м., с мазе и 5.07 % от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр.Х., ****, както и да бъдат осъдени да й предадат владението върху него. Претендира разноски.

В законоустановения едномесечен срок от ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д. е постъпил отговор на исковата молба, който съдът приема за неподаден, тъй като не са отстранени в определения от съда едноседмичен срок за това констатирани нередовности, а именно – не е представено Пълномощно на подалия отговора на исковата молба адвокат И. М. Поради изложеното, съдът не следва да обсъжда заявеното в отговора.

В срока по чл.131 от ГПК е подаден отговор от особения представител на ответницата П.Д.Д., в който се изразява становище за недопустимост и неоснователност на предявения иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД.

          Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено следното.   

          По делото ищцата представи Нотариален акт № 119, том V, рег. № 11717, дело № 843/2008г. на Нотариус № 352 по регистъра на Нотариалната камара на Република България – Капка Войнска, според който тя е придобила право на собственост върху апартамент № 14, находящ се в гр.Хасково в жилищен блок на ****, състоящ се от две стаи, хол, кухня и сервизни помещения, с площ на апаратемнта 88 кв.м., представляващ Самостоятелен обект в сграда, с преднаначение – жилище /апартамент/, с идентификатор № 77195.714.132.1.14, попадащ в Сграда № 77195.714.132.1, в поземлен имот с идентификатор № 77195.714.132, по кадастралната карта на гр.Хасково, одобрена със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-гр.София, при граници на апартамента: на същия етаж – 77195.714.132.1.15 , № 77195.714.132.1.13, под обекта - № 77195.714.132.1.10, над обекта – 77195.714.132.1.18, заедно с избено помещение № 14, с граници по документ за собственост: Т. и П. Т., Н. и Д. М. и коридор, ведно с 5.07 % идеални части от общите части на сградата и от отстъпеното право на строеж върху поземления имот.

Представи се по делото Нотариална покана от 11.11.2020г. от ищцата З.Г. Петкова, изпратена до ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д.. В същата е посочила, че при завръщането си в гр.Хасково, тъй като поради влошено здравословно състояние на майка й, за която се грижела, живеела в гр.М., установила, че посочените двама ответници живеят в нейния собствен недвижим имот и имали регистрация в домовата книга на блока. Нямала никакви договорни отношения с тях, нито на някакво друго основание имали право да пребивават в собствения й имот. Поканила ги е в 7-дневен срок от получаване на поканата да се явят в кантората на нотариус Ваня Мрачева, с адрес гр.Хасково, ул.“Княз Богориди“ № 10, за да й предадат владението и ключовете и й възстановят всички разходи за времето на пребиваването им, както и причинени вреди на имуществото й, ако има такива. Посочила е, че в противен случай ще си търси правата по предвидения от закона ред, като ще претендира и за всички направени от нея разходи и разноски. Видно от направеното от нотариуса отбелязване, нотариалната покана е връчена на ответника Р.А.Д. на 11.12.2020г. срещу разписка.

Ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д. на 21.12.2020г. са изпратили чрез нотариус Ваня Марчева Отговор на нотариалната покана на ищцата, в който са посочили, че към този момент в качеството си на наематели в имота упражняват фактическата власт върху него на валидно правно основание – договор за наем, сключен със собственика на този апартамент. В случай, че ищцата имала спор за собственост и оспорвала правата на техния наемодател, то следвало да предприеме защита на правата си по съдебен ред и да изясни с влязло в сила съдебно решение кой е собственик на имота. В този смисъл и в отговор на нейната нотариална покана заявяват, че на посочения в нея ден няма да предадат нито владение /още повече, че те били държатели на имота и само упражнявали фактическата власт и не можели да предават нещо, което нямат/, нито ключове. В случая те не само не можели да преценят кой е собственик на имота, но и не им било делегирано такова правомощие от закона. Следвало ищцата да предяви правата си по съдебен ред, като са заявили готовност да изпълнят всеки влязъл в сила съдебен акт срещу тях, респ. срещу техния праводател.

  От ищцата по делото бяха ангажирани и гласни доказателства чрез разпита на свидетеля Д. П. М., чиито показания съдът кредитира в частта, в която съдържат данни, относими за твърдените обстоятелства и при съвкупната им преценка с останалите, събрани по делото доказателства, са непротиворечиви.

            При така възприетата фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          По иска с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД:

           Заемът за  послужване е договор, за валидността на който е небоходимо страните да постигнат съгласие относно безвъзмездното предоставяне от заемодателя на заемателя на определена вещ за временното й ползване, при задължение на последния да я върне. Договорът за заем обаче поражда последици, едво когато възоснова на постигнатото съгласие бъде предадена заетата вещ. Видно от Нотариален акт № 119/2008г., ищцата е собственик на процесното жилище, представляващо апартамент, находящ се в ****.

Приема се в правната доктрина, че писмената форма не е условие за действителност на договора за заем за послужване и доколкото същият е неформален, то сключването му се доказва с всички допустими доказателствени средства по ГПК. В случая от показанията на свидетеля Д. М. се установи, че ищцата е отдала на сина си и ответницата П.Д. в заем за послужване собствения си апартамент в гр.Хасково, като ги е допуснала заедно с двете им деца да живеят в жилището безвъзмездно. След раздялата между сина на ищцата и ответницата П.Д., в апартамента е останала именно посочената ответница с децата им, като синът на ищцата трайно е напуснал апартамента и не се е върнал повече в него /свид. М., който е син на ищцата: „от 2017г. брат ми се отдели и вече трайно не живее там“/. Свидетелят дава показания и в насока, че през 2019г. ответницата П.Д. заедно с децата е напуснала жилището и се установила в гр.Варна, но не предала никакви ключове за апартамента на ищцата. Няма доказателства между страните да е бил уговарян срок за послужването. Липсват и наведени от страните твърдения за възмездност на отношенията, поради което съдът приема, че така сключеният договор между ищцата и първата ответница е за неопределен срок. Казаното налага извода, че е достатъчно ищцата да установи качеството си на заемодател, както и че е налице хипотезата на чл.249, ал.2 от ЗЗД – заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта в случаите, в които не е уговорен срок или не е определена целта на ползването / в този смисъл Решение № 1168/13.10.2008г. на ВКС по гр.д. № 4979/2007г., V г.о./. От разпита на свид. М. се установи, че ответницата П.Д. е живяла в апартамента, чийто собственик е ищцата, до есента на 2019г., като именно последната я е допуснала в него. Установи се също, че ищцата живее в с.Б. и по повод получена фактура от ВиК за неплатена сметка е решила да посети жилището, при което установила, че патронът на бравата е сменен. Свидетелят е категоричен, че ответницата П.Д. не е върнала ключа за жилщето на майка му и тя няма достъп до същото.

С оглед всичко изложено, съдът намира, че между ищцата и ответницата П.Д. е бил налице договор за заем за послужване. Този договор е едностранен и поражда задължение само за заемателя да върне вещта. Основанията за прекратяване са посочени в чл.249 от ЗЗД. От страна на ответницата П.Д. и на назначения й особен представител не са наведени твърдения, че ползването на жилището е било обвързано със срок или с цел, които към момента на подаване на исковата молба да не са изтекли. В тежест на ответницата Д. бе да ангажира доказателства, че е върнала вещта, респ. е предала ключовете от нея, след като е била поискана от заемодателя. Такива доказателства не бяха представени по делото. Напротив, установи се от показанията на разпитания свидетел, че ответницата П.Д. не е предала ключовете за жилището. Предвид посоченото в нормата на чл.249, ал.2 от ЗЗД, ако времето или целта на договора не са определени с договора, заемодателят може всякога да поиска връщането на вещта. Тъй като се установи, че процесният договор е без определен срок, то и с връчване на исковата молба, макар и на особен представител, договорът се счита за прекратен, поради което и възниква задължението за заемателя да върне вещта на заемодателя. Доколкото заемателят – ответницата П.Д., не е изпълнила задължението си да върне вещта, предявеният иск с правно основание чл.249, ал.2 от ЗЗД е доказан и основателен и следва да бъде уважен.

По иска с правно основание чл.108 от ЗС.

Съдът намира и този иск за доказан и основателен по следните съображения: На първо място, ищцата установи по безспорен начин своето право на собственост върху процесния недвижим имот. Налице е и втората предпоставка за уважаване на иска с правно основание чл.108 от ЗС, а именно – владението от несобственика - ответниците по делото С.Х.Н. и Р.А.Д.. Самите ответници в отговора на исковата молба заявяват, че живеят в жилището, предмет на иска. Безспорно се установи също така и от гласните доказателства, събрани чрез разпита на свид. Димитър М., че тези ответници владеят процесния недвижим имот, представляващ апартамент. Още една индиция, че живеят в процесното жилище е, че именно на адреса на същото – *******, са им връчвани книжа по делото.

Безспорно е още, че това владение е без правно основание, тъй като собственик на имота е ищцата по делото, която е придобила собствеността върху същия по силата на сключен договор за покупко-продажба, обективиран в НА № 119/2008г. на Нотариус Капка Войнска.  С други думи, в резултат на извършената прехвърлителна сделка, правото на собственост върху посочения имот е било придобито от ищцата и тя е тази, която е следвало да упражнява реалната фактическа власт върху него. Ето защо, владението на ответниците е без правно основание. Дори и да се приеме, че ответниците С.Н. и Р. Д. упражняват фактическа власт връху имота по силата на сключен договор за наем /за което им твърдение по делото не ангажираха никакви доказателства/, то този договор е сключен в нарушение на разпоредбата на чл.244, ал.2 от ЗЗД, поради което и не поражда правни последици.  

              Предвид казаното, съдът намира, че ще следва иска с правно основание чл. 108 от ЗС да бъде уважен, като се приеме за установено по отношение на ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д., че ищцата е собственик на процесния имот, както и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението на ищцата.

          С оглед изхода на делото, на ищцата следва да бъдат присъдени направените по делото разноски. Ответницата П.Д.Д. следва да заплати на ищцата възнаграждение за адвокат в размер на 1000 лева, доколкото в представения договор за правна защита и съдействие, сключен между ищцата и адвокат Веска Запрянова, адвокатското възнаграждение в размер на 2000 лева не е разграничено каква част от него е платено за иска по чл.249, ал.2 от ЗЗД и каква част за иска по чл.108 от ЗС, поради което съдът приема, че половината от него е платена за първия иск – по чл.249, ал.2 от ЗЗД, а другата половина за иска по чл.108 от ЗС. Ответницата П.Д. ще следва да заплати на ищцата и разноски за особен представител в размер на 300 лева, или общо разноски в размер на 1300 лева. Ответниците С.Х.Н. и Р.А.Д. ще следва да заплатят на ищцата разноски по делото в размер на 1000 лева, представляващи възнаграждение за адвокат. Тримата ответници ще следва да бъдат осъдени да заплатят на ищцата направените по делото разноски в размер на 531.84 лева, представляващи платена от нея държавна такса.   

 

 

               Водим от горното, съдът

 

                                             Р      Е     Ш      И :

 

            ОСЪЖДА П.Д.Д., ЕГН **********,***, да върне, като освободи и предаде на З.Г. П., ЕГН **********, съдебен адрес *** – кантора на адвокат В. З., държането на предоставения й по силата на договор за заем за  послужване недвижим имот, представляващ Самостоятелен обект в сграда с идентификатор 77195.714.132.1.14 по КККР на гр.Хасково, одобрени със Заповед № РД-18-63/05.10.2006г. на ИД на АК-София, с предназначение: жилище /апартамент/, с площ 88 кв.м., с мазе и 5.07 % от общите части на сградата и от правото на строеж, находящ се в гр.Х., ****, поради прекратяване на договора за заем за послужване.