РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД ПАЗАРДЖИК
РЕШЕНИЕ
№ 211/12.3.2021г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
ПАЗАРДЖИК, ІІ състав, в закрито заседание на дванадесети февруари през две
хиляди двадесет и първата година в състав:
СЪДИЯ : ГЕОРГИ ПЕТРОВ
СЕКРЕТАР : АНТОАНЕТА
МЕТАНОВА
като разгледа докладваното
от съдия Петров адм. дело №1385 по описа
на съда за 2020год., за да се произнесе взе предвид следното:
І. За характера на производството,
жалбата и становищата на страните:
1. Производство
по реда на Глава Х, Раздел І от Административно процесуалния кодекс, във връзка
с чл. 186, ал. 4 от Закона за данък върху добавената стойност.
2. Образувано е по Жалба на
„Цитмед“ ЕООД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Пазарджик,
ул. Дойран № 24, представлявано от управителя Д.С.Р., срещу Заповед за налагане на принудителна
административна мярка № ФК-580-0077750 от 06.10.2020 г., издадена от Жулиета Михайлова,
на длъжност Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно
управление на Национална агенция за приходите, с която е разпоредено
запечатване на търговски обект – запечатване на търговски обект — козметичен
център, находящ се в гр. Пловдив, ул. „Калофер,, № 18, стопанисван от „Цитмед“
ЕООД с ЕИК ********* и забрана за достъп до него за срок от 14 дни, потвърдена
с Решение № ГДФК-149 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Оперативен
контрол“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП.
3. Счита се, че оспорената
заповед е необоснована. Възразява се, че при постановяване на административната
мярка, не са съобразени спецификата на работа на съответния обект, фирмената
политика и сезонността на предлаганите услуги, както и специфичните разпоредби
на Регионална здравна инспекция за организиране на работния процес в
козметичния център. Сочи се, че в проверявания обект се извършват услуги и
провеждат обучения и това е основната дейност, а не продажба на козметика.
Козметиката, изложена на рецепция обикновено е била включена в цената на услугата за крайния
клиент и в зависимост от вида на услугата се предоставя без заплащане при
приключване на манипулацията. Това е объркало служителката, която е било на
работа в съответния ден и е дала слънцезащитен стик на стойност 13,00 лв., като
е пропуснала в момента да издаде касова бележка. Обявените цени в обекта са
били съобразно изискването всяка козметика, предлагана на клиента да има срок
на годност, етикет и цена, но в масовия случай, козметиката се предоставяла
като подарък към някоя процедура и не е имало практика да се продава само
козметика на клиент.
Пояснява се спецификата на
работа в обекта и се заявява, че при
евентуално запечатването на обекта за 14 дни ще бъдат нанесени непоправими щети
върху работата на дружеството, като възможността за записване на нови клиенти и
работа ще бъде ограничен на 100% през този период, което ще намали възможността
да се реализират обороти и да се защити държавния и обществен интерес и
фискалната политика на държавата, тъй като фирмата няма да има възможност да
извършва продажби на нови клиенти и да реализира оборот.
В съдебно заседание се
възразява, че датата на протокола за извършена проверка е поправяна, като не е
известно, кой и при какви условия е извършил тази поправка.
Иска се наложената
принудителна мярка да бъде отменена.
4. В депозирано по делото
писмено становище, Началник Отдел „Оперативни дейности“ Пловдив КЪМ Централно
управление на Национална агенция за приходите, чрез юрк. Кулова е на становище,
че жалбата е неоснователна. Поддържат се и се възпроизвеждат изцяло
фактическите констатации и правните изводи, формирани в оспорената заповед и
Решение № ГДФК-149 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Оперативни
дейности“ в Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, с което жалбата на
дружеството срещу заповедта, подадена по административен ред е оставена без
уважение. Отново е заявено разбирането, че при наличието на констатацията за осъществен
фактически състав на административното нарушение, съответния административен
орган налага принудителната административна мярка, като действа при условията
на обвързана компетентност, без да има правната възможност да осъществи
преценка дали да бъде наложена такава мярка или не.
Поддържа се и становището,
че в случая е налице неотразяване на приходи и съответно, причинена вреда да
фиска.
Същото становище се
поддържа в съдебно заседание от процесуалния представител на администрацията
юрк. Т..
Иска се жалбата да бъде
отхвърлена, като се присъди юрисконсултско възнаграждение.
ІІ. За допустимостта :
5. Жалбата е подадена в
предвидения за това преклузивен процесуален срок и при наличието на правен
интерес, поради което се явява ДОПУСТИМА.
ІІІ. За фактите:
6. На 30.09.2020г. в 12:00
часа е била извършена проверка на търговски обект по смисъла на § 1 т. 41 от ДР
на ЗДДС - козметичен център, намиращ се в гр. Пловдив, ул. „Калофер,, № 18,
стопанисван от „Цитмед“ ЕООД, при която е извършена е контролна покупка на един
брой слънцезащитен стик на стойност 13,00 лв., платени в брой от М.Н.А.-
проверяващ, на Теодора Христова Милова - козметик, преди легитимацията, като не
е издаден фискален касов бон от въведеното в експлоатация и работещо в обекта
фискално устройство модел „Daisy Expect SX“ с индивидуален номер на фискалното
устройство DY455631 и индивидуален номер на фискалната памет 36613667, нито
касова бележка от кочан с ръчни касови бележки, отговаряща на изискванията
13.12.2006г. на МФ. За извършената покупка е следвало да бъде издаден фискален
бон с № 000361 от 30.09.2020г., като с този номер е бил изведен дневен отчет
„X“ от проверяващите.
Установена е била също
така, положителна касова разлика в размер на 13,00 лв. между наличните парични
средства в касата, съгласно приложен опис, и тези, маркирани във фискалното
устройство.
При тези данни е формиран
извод, че дружеството, в качеството му на задължено лице по смисъла на чл. 3 от
Наредба № Н – 18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане чрез фискални
устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за
управлението им и изискванията към лицата, които извършват продажби чрез
електронен магазин, не регистрира и отчита всяка извършена продажба на стоки от
търговския обект, чрез издаване на фискални касови бележки от въведеното в
експлоатация за обекта фискално устройство, с което е допуснато нарушение на
разпоредбите на същата наредба. Прието е, че извършеното нарушение води до
неотразяване на приходи.
7. Констатациите от
предприетата проверка са обективирани в Протокол сер. АА № 0077750/30.09.2020г.(л.17).
Тук следва да се
констатира, че действително, относно посочената в началото на протокола дата е
възможно да се приеме, че е била налице извършена поправка, но в края на
протокола, тази дата е ясно и точно изписана и тя е – 30.09.2020г. Въпросната
дата на извършване на проверката е явно несъмнена, не само за административните
органи, доколкото е възпроизведена и в останалите документи по делото, но и за
жалбоподателя, доколкото е възпроизведена от него в жалбата. При това
положение, не е възможно да се приеме, че относно съставянето на този документ
е допуснато някакво съществено нарушение, препятстващо правото на дружеството
на участие и защита в производството.
Следва също така да се
констатира, че относно дейността на дружеството в търговския обект, освен
неиздаването на фискална касова бележка за процесната покупка и установената в
тази насока положителна разлика от 13,00лв. в касовата наличност, не е
констатирано друго нарушение на нормативно установения ред за осъществяване на
дейността. В тази насока е приложен Опис
на паричните средства в касата към момента на започване на проверката.
8. Процесната Заповед
за налагане на принудителна административна мярка №
ФК-580-0077750 от 06.10.2020 г. е
издадена от Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив при Централно
управление на Национална агенция за приходите, въз основа на описаните до тук данни,
като е прието, че дружеството в
качеството му на задължено лице по реда на чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г., във връзка с
чл. 118, ал. 1 от ЗДДС е извършило деяние, което се явява основание по смисъла
на чл.186, ал.1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС за прилагане на процесната принудителна
административна мярка.
Заповедта е обжалвана по административен, като с Решение
№ ГДФК-149 от 27.10.2020г. на Директора на Дирекция „Оперативни дейности“ в
Главна дирекция „Фискален контрол“ в ЦУ на НАП, жалбата на дружеството е
отхвърлена като неоснователна.
По преписката е приложена
Заповед № ЗЦУ-ОПР от 25.08.2020г. на Изпълнителния директор на НАП, с която е
определено началниците на отдели „Оперативни дейности“ при ЦУ на НАП, да
издават заповеди за налагане на принудителни административни мерки по чл. 186
от ЗДДС.
ІV. За правото :
9. Според чл. 3, ал. 1, изречение първо от Наредба
№ Н-18 от 13.12.2006г., всяко лице е
длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби на стоки или услуги
във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или
касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на
пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или
наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла
на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен
превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски
парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги.
Аналогично е и изискването на закона, като според чл.
118, ал. 1 от ЗДДС, всяко регистрирано и нерегистрирано по този закон лице е
длъжно да регистрира и отчита извършените от него доставки/продажби в търговски
обект чрез издаване на фискална касова бележка от фискално устройство (фискален
бон) или чрез издаване на касова бележка от интегрирана автоматизирана система
за управление на търговската дейност (системен бон), независимо от това дали е
поискан друг данъчен документ. Получателят е длъжен да получи фискалния или
системния бон и да ги съхранява до напускането на обекта.
Според чл. 186, ал. 1, т. 1, б. „а“ от ЗДДС, принудителната
административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от
предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не издаде
съответен документ за продажба по чл. 118 от ЗДДС.
10. В случая, няма спор между страните за това, че служител
на дружеството в качеството му на задължено лице по смисъла на чл.3 от Наредба
Н-18 от 13.12.2006г., не е издало
фискална касова бележка при осъществената от контролните органи покупка на 30.09.2020г.
Несъмнен е обаче и факта, че това нарушение е първо и
единствено, допуснато при осъществяване на търговската дейност на дружеството в
процесния обект. Други нарушения на изискванията на Наредба Н-18 от 13.12.2006г. и на ЗДДС нито се твърди,
нито се установява да са извършвани. В тази насока трябва да се съобрази
констатацията на контролния орган, че при проверка на наличността в касата на
обекта е установена единствено разликата от 13,00лв., представляваща стойността
на процесната покупка.
Неспорно е също така, че в търговския обект е въведеното
в експлоатация и работещо фискално устройство модел „Daisy Expect SX“ с
индивидуален номер на фискалното устройство DY455631 и индивидуален номер на
фискалната памет 36613667.
Тези факти обаче, не са обсъдени и съобразени по никакъв
начин от административния орган при налагане на процесната административна
мярка.
Неясно защо, подробно са обсъждани „локацията“ на
търговския обект в гр. Пловдив, вида и цената на предлаганите артикули,
работното време, начина на приемане на поръчки от клиента, но не е посочено и
не е съобразено обстоятелството, че в дейността си, дружеството не е допускала
каквото и да е друго нарушение на Наредба Н-18
от 13.12.2006г. и на ЗДДС.
В тази насока, не би било невярно, ако се формира извод,
че допуснатото нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка
е инцидентен случай, то оценено като недопустимо противоправно поведение от
страна на представителите на дружеството и явно, след процесния случай не е
допускано извършването на други подобни, доколкото повторни проверки и
твърдения в тази насока от страна на контролните органи не се заявиха.
11. Изложеното до тук налага да се съобрази, че според
чл. 22 от Закона за административните нарушения и наказания, за предотвратяване
и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и
отстраняване на вредните последици от тях могат да се прилагат принудителни
административни мерки
Очевидно, въпросните мерки са една от проявните форми на
властническата гаранция за точно осъществяване на надлежно, нормативно
установено, материално правило за поведение, било като изключат предпоставките,
то да бъде нарушено, било като преустановят, деянията предприети в нарушение на
същото или пък изключат предпоставките за настъпване на вредни последици от противоправното
деяние или респективно имат за последица, отстраняване на вече настъпили вредни
последици от такова деяние.
Явно е също така, че тези мерки, по правното си естество
не съставляват административни наказания, макар и да са форма на административна
принуда. Ето защо например, за разлика от административното наказание, което
трябва да бъде изтърпяно, така както е наложено и за целият период от време,
през който е постановена принудата (напр. временно лишаване от право да се
упражнява определена професия или дейност), действието на наложената
административна мярка е обосновано и допустимо единствено до момента, до който
тя има за фактическа последица, предотвратяване и преустановяване на
нарушението, съответно предотвратяване или отстраняване на вредните последици
от същото. Сиреч, от момента в който не съществува вероятност материалното
правило за поведение да бъде нарушено или от който противоправното поведение е
преустановено, налагането и действието на мярката не е фактически основано или
казано с други думи, от този момент насетне, прилагането на принудата, ще е в
пряко нарушение на една от проявните форми на принципа за съразмерност,
установена в чл. 6, ал. 2 от АПК, съобразно която административният акт и
неговото изпълнение не могат да засягат права и законни интереси в по-голяма
степен от най-необходимото за целта, за която актът се издава.
Този законов текст е ясен е небудещ съмнение относно
неговото приложение. Не само административния акт, но и неговото изпълнение не
могат да засягат права и законни интереси в по-голяма степен от
най-необходимото за целта, за която актът се издава, което по правилата на
формалната логика ще рече, че когато тази цел е реално осъществена, то
изпълнението следва да бъде преустановено.
12. В контекста на изложеното до тук следва да се приеме,
че разбирането на административния орган, за това че факта на извършване на
процесното нарушение е единствената и достатъчна предпоставка за прилагане на
административната принуда е напълно несъстоятелно. Фактическият състав с
проявлението на който, правната норма свързва като последица, пораждане на
правомощие за административния орган да наложи принудителна административна
мярка, освен факта на извършеното нарушение, включва още един или повече от
следните факти : наличие на данни за предстоящо осъществяване на деяние, в
нарушение на съответно материално правило за поведение ; осъществяване на
деяние(действие или бездействие) в нарушение на съответно материално правило за
поведение, което да е започнало и да продължава към момента на издаване на
индивидуалния административен акт ; да е налице вероятност от настъпване на вредни
последици от нарушението или пък такива вредни последици вече да са настъпили и
те да могат да бъдат предотвратени или отстранени, посредством прилагането на
административна принуда.
В конкретния казус, нито се твърди, нито се установява,
която и да е от тези хипотези да е проявена, поради което налагането на
принудителната административна мярка е фактически неосновано.
Впрочем, въпреки пространното изложение в
обстоятелствената част на оспорената заповед, не може да се приеме, поради
какви конкретни причини, административния орган е счел, че административната
принуда трябва да действа точно 14 дни. Обозначените като „мотиви относно
продължителността на срока“ , всъщност съставляват общи твърдения и
преповтаряне на нормативни разпоредби, без да е посочен нито един критерий, от
който ясно да следва извода на административния орган, че мярката ще постигне,
целения с налагането и резултат, единствено ако действието и продължи точно 14
дни.
Ето защо, Съдът
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за налагане на принудителна административна мярка
№ ФК-580-0077750 от 06.10.2020 г., издадена от Жулиета Михайлова, на длъжност
Началник Отдел „Оперативни дейности“, Пловдив в Централно управление на
Национална агенция за приходите, с която е разпоредено запечатване на търговски
обект – запечатване на търговски обект — козметичен център, находящ се в гр.
Пловдив, ул. „Калофер,, № 18, стопанисван от „Цитмед“ ЕООД с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. Пазарджик, ул. „Дойран“, № 24 и забрана за
достъп до него за срок от 14 дни.
Решението подлежи на
обжалване с касационна жалба пред Върховния административен съд на Република
България в четиринадесет дневен срок от съобщаването, за неговото изготвяне.
Административен
съдия :/П/
РЕШЕНИЕ
№12915/16.12.2021 Г. ПО АД №5168/2021 Г. НА ВАС
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 211 от 12.03.2021 г.,
постановено по адм. дело № 1385/2020 г. по описа на Административния съд –
Пазарджик.
Решението не подлежи на обжалване.