Номер 33706.11.2020 г.Град Русе
В ИМЕТО НА НАРОДА
Окръжен съд – РусеПърви състав
На 06.10.2020 година в публично заседание в следния състав:
Председател:Анета Георгиева
Съдия:Николинка Чокоева
Секретар:Светла Пеева
като разгледа докладваното от Анета Георгиева Въззивно гражданско дело
№ 20204500500488 по описа за 2020 година
Производството е по чл.258 и сл ГПК.
Р. М. А. чрез пълномощника си адвокат М. е обжалвала решението на Русенския
районен съд по гр.д.№ 4747/2018 год.,в частта относно участниците в делбата и
определените права.Счита решението в тази част за неправилно и иска отмяната
му,допускане на делба между нея и съделителя М. М. А. при равни права и отхвърляне на
иска по отношение на останалите съделители,като в подкрепа на изложените оплаквания
развива подробни съображения.
Ответниците Н.Я.,Н.Б.,Д.А. представляван от особения представител адвокат
А.,С.А.,представляван от особен представител адвокат Д.,А.И.,представлявана от особен
представител адвокат Т.,Ю.А.,представляван от особен представител адвокат
П.,Д.Й.,представлявана от особен представител адвокат М.,Н.Б. вземат становище за
неоснователност на жалбата и искат потвърждаване на решението.
Ответникът М.А. не взема становище.
Окръжният съд,като взе предвид оплакванията в жалбата,доводите на страните и
обсъди събраните по делото доказателства,намира за установено от фактическа страната
следното:
Жалбата е постъпила в законния срок,подадена е от надлежна страна и е процесуално
допустима.Разгледана по същество,жалбата е неоснователна.
Производството по гр.д.№ 4747/2018 год.е образувано по предявен иск за делба на
1
недвижим имот-апартамент № 4 в град Р.,на втория етаж във вход 3,блок 2,състоящ се от
стая,дневна ,кухня ,с площ от 67,11 кв.м,избено помещение № 4 с прилежащите 1,1970 %
ид.части от общите части на сградата,с идентификатор ***** между наследниците на
А.А.Н.,починал на 12.ХІ.1996 год. и Р.З.Н.,починала на 6.ІІІ.2005 год.След смъртта им са
оставили законни наследници: Н. А. Я. ,Н. А. Б. ,техни деца,Д. С. А. ,С. С. А. ,А. С. И. ,Д. Я.
Й. и Ю. С. А. ,наследници на починалия на 17.Х.2003 год.син Я.А.Я., Р. М. А. и М. М. А.
,наследници на починалия на 24.Х.2015 год.син М.А. Н..
В отговора на исковата молба Р.А. и М.А. са възразили срещу участието на другите
съделители в делбата,позовавайки се на изтекла придобивна давност в лицето на техния
наследодател М.А. Н.,след чиято смърт продължили да владеят имота като собствен.Съдът е
счел възражението за недоказано и с обжалваното решение е допуснал извършването на
съдебната делба с участието на всички наследници,определяйки правата им по закон.
Решението на съда е валидно и допустимо.По същество то се явява правилно и следва
да бъде потвърдено по следните съображения:
Когато един от наследниците упражнява фактическа власт върху оставен в наследство
имот, той е владелец само на притежаваната от него по наследство идеална част от имота и
държател на идеалните части на останалите сънаследници. За да се приеме, че този
наследник е установил владение и върху притежаваните от другите наследници идеални
части от имота, не е достатъчно той да е упражнявал фактическа власт върху целия
наследствен имот повече от 10 г. необезпокоявано от никого, а е необходимо освен това да е
отблъснал владението на останалите наследници, като е манифестирал ясно пред тях
намерение си да владее целия наследствен имот само за себе си. Само в този случай след
изтичане на 10 г. от момента, в който е отблъснал владението на останалите наследници,
владеещият наследник може да придобие по давност и техните идеални части.
Съгласно разясненията в ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС презумпцията на чл. 69 ЗС е
неприложима в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от
наследяване, тъй като при наследяването основанието, на което първоначално е установена
фактическата власт показва съвладение - с приемане на наследството владението, като част
от имуществото на наследодателя, продължава от наследниците по право, независимо че
само един от тях остава в наследствения имот. В тази хипотеза наследникът е владелец на
своята идеална част и държател на идеалните части на останалите наследници. За да
придобие по давност правото на собственост върху чуждите идеални части, сънаследникът
следва да превърне с едностранни действия държането им във владение. Тези действия
трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се демонстрира
намерението за своене на чуждите идеални части. Те трябва да бъдат доведени до знанието
на останалите съсобственици, за да се обезпечи възможността последните да предприемат
действия за защита на правата си, освен ако това е обективно невъзможно. Ползването на
наследствени имоти само от един наследник не доказва намерение за своене на идеалните
2
части на останалите наследници и превръщане на държането на същите във владение, а
доказва единствено реализация на правомощието на наследника-съсобственик по чл. 31 ЗС
да си служи с общата вещ според предназначението й. След като посочената разпоредба
оправомощава всеки съсобственик да си служи с общата вещ и задължава същия да
обезщети останалите съсобствениците, ако само той си служи лично с вещта, то не би могло
да се приеме, че действията на сънаследник, изразяващи се в личното ползване на
наследствения имот само от него установяват промяна на държането на чуждите идеални
части във владение.Такъв е и настоящият случай.По делото е установено,че наследодателят
на жалбоподателката М. Н. е живял в имота заедно със своите родители и до смъртта си
през 2015 год.,но липсват данни да е установил владение и по отношение частите на
останалите наследници,което да е продължило до изтичането на законния давностен срок и
което да носи изброените по-горе характеристики.По тези съображения и изложените в
мотивите на първоинстанционното решение,към които съдът препраща съгласно чл.272
ГПК,възражението за изтекла в полза на наследодателя на жалбоподателката придобивна
давност се явява неоснователно.Делбата следва да се извърши с участието на всички
наследници при правата им по закон.Като е стигнал до този извод,районният съд е
постановил правилно решение,което следва да бъде потвърдено.
В съдебното производство съделителите Д. С. А. ,С. С. А. ,А. С. И. ,Ю. С. А. ,Д. Я. Й. са
представлявани от особени представители ,назначени в хипотезата на чл.47,ал.6 ГПК.За
явяването им пред тази инстанция жалбоподателката следва да им заплати възнаграждение в
размер на 150 лева.Върху нея съдът възлага и разноските на ответницата по жалбата Н. А.
Я. в размер на 650 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Така мотивиран и на основание чл.271,ал.1 ГПК окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 465 от 19.ІІІ.2020 год.на Русенския районен
съд,постановено по гр.д.№ 4747/2018 год.по описа на РРС.
ОСЪЖДА Р. М. А. да заплати на адвокатите В.А. А., Б.Д.С.,Т.М. Т. ,М.Е.Р.-П. и Ф.Л.
М.,всички от АК Русе по 150 лева на всеки възнаграждение за особен представител на
основание чл.47,ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА Р. М. А. да заплати на Н. А. Я. сумата 650 лева разноски за платено
адвокатско възнаграждение пред тази инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от съобщаването
му на страните пред ВКС.
3
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
Председател: _______________________
Член-съдия:
1._______________________
4