Решение по дело №1074/2011 на Окръжен съд - Варна

Номер на акта: 601
Дата: 11 април 2012 г. (в сила от 4 юли 2014 г.)
Съдия: Бистра Атанасова Николова
Дело: 20113100901074
Тип на делото: Търговско дело
Дата на образуване: 13 май 2011 г.

Съдържание на акта Свали акта

 

Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

№…гр. Варна, 11.04.2012 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

Варненският окръжен съд, търговско отделение, в публичното заседание на двадесет и шести март през двехиляди  и дванадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИСТРА НИКОЛОВА

 

При секретаря М.П. , като разгледа докладваното от съдията т.дело № 1074 по описа на съда за 2011 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

 

                Предявен е иск от “****” ЕООД Варна срещу “****” ООД Варна за заплащане на сумата 474 297,56 лева , представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.07 г., за която е издадена фактура  №58/23.07.08 г., сумата  237 440,83 лева, представляваща задържана гаранция за качество, подлежаща на връщане на изпълнителя, на сумата 30 790,27 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по фактура №53/31.05.08 г. издадена в изпълнение  на същия договор, дължима за периода 01.06.08 г. – 23.12.08 г., на сумата 6 532,20 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по фактура №54/31.05.08 г. издадена в изпълнение  на същия договор, дължима за периода 01.06.08 г. – 23.12.08 г.,  на сумата 7 453,08 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по фактура №57/03.07.08 г. издадена в изпълнение  на същия договор, дължима за периода 04.07.08 г. – 23.12.08 г., на сумата 35 000 лева, представляваща част от обезщетение за забавено плащане в общ размер на 45 776,33 на сумата по фактура №58/23.07.08 г. издадена в изпълнение  на същия договор, дължима за периода 24.07.08 г. – 23.12.08 г. , на сумата 127 478,87 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумата по фактура №58/23.07.08 г. издадена в изпълнение  на същия договор, дължима за периода 01.01.09 г. до датата на предявяване на исковата молба, както и на сумата 63 424,08 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на сумите, задържана като гаранция за качество да периода от 03.08.08 г. до датата на предявяване на исковата молба в съда, ведно със законната лихва върху главниците и направените по делото разноски

            Ищецът излага, че на 07.02.07 година сключил с ответника договор за изработка, по силата на който последният му възложил извършването на строително - монтажни работи на обект “Хотел “Палма” , апартаментен тип, находящ се в УПИ V-161, 162,163,399 в кв.25 по плана на КК “Златни пясъци”, допълнен с анекс № 1/25.09.07 г. и №2/15.10.07 г. Съобразно клаузата на чл.1.1 от договора строителството следва да бъде извършено на два етапа, като с анекс №2/15.10.07 г. страните са посочили, че първия етап от строителството е изпълнен изцяло,  а дължимото възнаграждение на изпълнителя  е заплатено. В същия анекс е приета и количествено - стойностна сметка за втория етап на строителството - приложение №2 към анекса, като стойността на втория етап на строителството е определена на 9 327 164 лева. С анекс  №1/25.09.07 г. е преуредена клаузата на чл. 3.4 от договора, като страните са се съгласили, че  възложителят ще удържа 5 % от всяко плащане като гаранция за качествено изпълнение на СМР, които ще бъдат възстановени на изпълнителя, както следва - 50% от сумата в петнадесет дневен срок от подписване на акт обр.15 и останалите 50% в срок от една година от въвеждане на експлоатация е експлоатация. Акт обр.15 е подписан на 18.07.08 г. а сградата е въведена в експлоатация  с разрешение за ползване № СТ-05-964/13.08.09 г., поради  което и задържаните суми подлежат на връщане.  С клаузата на чл.2 от анекс №2/15.10.07 г. е предоговорен и чл.4 от договора, като е страните са приели, че възложителят дължи възнаграждение за приетата работа в петдневен срок от датата на двустранно подписания акт обр.19. Сумите по съставените въз основа на двустранно подписани актове обр. 19 фактури са заплатени от възложителя, освен задържаната гаранция за качество в размер на 237 440,83 лева. Вън уговорените в анекс №2/15.10.07 г. изпълнителят е извършил и допълнителни СМР, които са приети от възложителя. За стойността на същите е издадена данъчна фактура № 58/23.07.08 г. на стойност 668 488,56 лева, която е заплатена частично, на изпълнителния, като сумата 474 297,56 лева остава дължима . Отделно,          плащането по три от издадените в изпълнение на договора фактури - №53/31.05.08 г.,  №54/31.05.08 г. и №57/03.07.08 г. е осъществено със забава от различни периоди от време, поради което ищецът претендира и заплащането на обезщетение за забавено плащане по същите  за периода от датата на възникване на задължението до датата на осъществяване на плащането. Ищецът моли съда да уважи предявените искове. Същите са с правно основание чл.258 вр. чл.86 от ЗЗД .

Ответникът  изразява становище  за неоснователност на предявените искове. Излага, че веднага след въвеждане на сградата в експлоатация - още през есетата на 2009 година са започнали да се проявяват недостатъци в изпълнените СМР, описани подробно в отговора на исковата молба. За констатираните недостатъци ищецът е уведомен своевременно , като в резултат на съвместния оглед на обекта бил съставен и двустранно подписан протокол- опис относно апартаменет хотел “Палма” от 08.03.11 г. Въпреки това некачественот изъплнуените СМР все още не са отстранени от изпълнителя. Моли съда да отхвърли иска

В хода на производството е приет за съвместно разглеждане насрещен иск, предявен от ответника срещу ищеца за заплащане на следните  суми: сумата 260 000 лева, представляваща част от стойност на разходите, необходими за извършване на поправка на некачествено изпълнени от ответника СМР по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.07 г., в общ размер на 850 000 лева, в съотношение на евентуалност, в случай на отхвърляне на този иск за заплащане на сумата 260 000 лева, представляваща част от обезщетение за вреди в общ размер на 650 000 лева,  претърпени от некачествено изпълнение СМР по същия договор, изразяващи се в намаление стойността на построената сграда. Насрещната искова претенция е с правно основание чл. 265 ал.1   и чл.79  от ЗЗД.

Ищецът по насрещния иск излага, че всички СМР по договора са изпълнени некачествено от изпълнителя, , като в хода на  експлоатацията на сградата се проявили множество недостатъци на изработката. Изпълнителят бил уведомен своевременно за констатираните некачествено изпълнени  СМР, като в резултат на съвместния оглед на обекта бил съставен и двустранно подписан протокол - опис от 08.03.11 г. Тъй като некачествено изпълнените   СМР не са отстранени от изпълнителя, ищецът по насрещния иск моли съда да уважи същия. Предявената в съотношение на евентуалност претенция се обосновава с претърпяване на вреди – претърпени загуби в резултат на намаляване пазарната цена на цялата сграда , вследствие  некачествено изпълнените СМР със сумата 650 000 лева.

            Ответникът по насрещния иск изразява становище за неоснователност на същия.  Излага, че протоколът от 08.03.11 г. е съставен с цел прекратяване на висящо арбитражно производство между страните и същият описва необходимите ремонти работи, а не констатира некачествено изпълнени СМР. Твърди, че описаните в насрещната искова молба недостатъци са настъпили в резултат от лошо стопанисване на сградата, липсата на почистване, вентилация, предвид факта, че сградата не се обитава  целогодишно, а друга част от дефектите са резултат не на некачествено изпълнение СМР, а са породени от климатичните условия - висока влажност, пропадане на терена и сградата, липсата на канализация за дъждовни води, конденз, невключване на вентилационните системи, липса на почистване и хигиена и последващо извършени СМР, довели  до повреди, поради което и не носи отговорност за тяхното отстраняване. Моли съда да отхвърли насрещния иск .

            След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено следното:

            По главния иск - на 07.02. 07 г. страните по делото са сключили договор за строителство, по силата на който “****” ООД Варна е възложила на “****” ООД Варна извършването със собствени на изпълнителя ресурси и материали  строително - монтажни работи на обект “Хотел “Палма” , апартаментен тип, находящ се в УПИ V-161, 162,163,399 в кв.25 по плана на КК “Златни пясъци”. Съгласно клаузата на чл.1.1 от договора строителството следва да бъде изпълнено на два етапа, като страните следва да договорят СМР, подлежащи на изпълнение на втори етап от  строителство не по-късно от 30.08.07 г./ чл. 1.3 от договора/. С анекс №2 към договора, подписан между страните на 15.10.07 г. същите са приели, че СМР от първи етап се изпълнени, като дължимото възнаграждение за същите е заплатено изцяло на изпълнителя. Със същия анекс страните са променили клаузата на чл.1.2 от договора като са приели Приложение №1 –количествено стойностна сметка, в която са описани подробно всички подлежащи на изпълнение СМР, и Приложение №2  - график на изпълнение на СМР, представляващи неразделна част от анекса. Съгласно чл. 2.2 от анекса общата разчетна цена на строителните работи възлиза на 9 327 164 лева.

            Между страните по делото не се спори, че ищецът “****” ЕООД Варна, в качеството си на изпълнител по договора е извършил в срок  уговорените СМР по втория етап на строителството. Горното се установява и от представените по делото Констативен акт за установяване годността за приемане на строеж от 18.07.08 г. и Разрешение за ползване № СТ-05-964/13.08.09 г., от  които е видно че към датите на съставянето им всички СМР за били изпълнени. Ответникът не оспорва обстоятелството, че всички възложени СМР по анекс №2/ 15.10.07 г. са изпълнени в уговорените в договора срокове. В подкрепа на горния извод е и съставянето на петнадесет броя фактури, издадени в периода 28.11.07 г. – 23.07.08 г.  въз основа на актове обр. 19 съставени и подписани от страните за приемане на СМР по договора. Между страните по делото не се спори, че към датата на предявяване на исковата молба сумите по всички издадени в изпълнение на договора фактури са изцяло заплатени на изпълнителя,  освен посочените в тях задължи суми за гаранция по чл. 4.1  от договора и част от и сумата по фактура №58/23.07.08 г. От представеното на лист 104 от дело писмо за потвърждение на салдата, подписано от представител на ответното дружество се установява наличието на  счетоводно водено задължение към ищеца в размер на 237 440,83 лева. От заключението на назначената съдебно – счетоводна експертиза, което съдът кредитира като обективно и компетентно дадено се установява, че в счетоводството на ищеца същата сумата е осчетоводена по сметка 414 “клиенти при специални условия , и  в счетоводството на ответника по сметка 402 ” доставчици по аванси”, като размера на двете салда съвпада. Предвид липсата на доказателства за извършено плащане на задържаната като гаранция сума в общ размер на 237 440,83 лева, съдът намира претенцията  заплащането за основателна, поради което същата следва да бъде уважена. 

            Като обусловена от главната, основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане на сумите, задържани като гаранция за качество. Съгласно клаузата на чл.3.4.2 от анекс №2/15.10.07 г. сумите, задържани като гаранция следва да бъдат възстановени на изпълнителя , както следва - 50% в срок от петнадесет дни от приемане на сградата с акт обр.15 и останалите 50% в срок от 12 месеца от въвеждане на сградата в експлоатация. Сградата е приета  с акт обр.15 от  18.07.08 г., поради което задължението на ответника за възстановяване на 50% от задържаната ката гаранция сума , а именно сума в размер на 118 720,42 лева е възникнало на 02.08.08 г. Предвид  лисата на връщане на сумата, размерът на мораторната лихва върху 50% от задържаната гаранция, а именно 118 720, 42 лева, дължима за периода 02.08.08 г. до 12.05.11 г. – датата на предявяване на исковата молба в съда, изчислен от съда с програмен продукт възлиза на 39 390,35 лева. Сградата е въведена в експлоатация  с разрешение за ползване № СТ-05-964/13.08.09 г., поради което задълженото за връщане на останалите 50% от задържаната гаранция, в размер на 118 720,42 лева е възникнало на 13.08.10 г. За периода от 13.08.10 г. до 12.05.11 г. размерът на мораторната лихва, изчислен от съда с програмен продукт възлиза на 9 146,50 лева. По делото липсват доказателства възложителят да е предявил претенции спрямо изпълнителя за некачествено изпълнени  СМР до изтичането на крайни срок по чл. 4.3.2 от анекс №2/15.10.07 г. / протоколът – опис за тяхното констатиране е съставен едва на 08.03.11 г./ , поради което съдът намира претенцията на ищеца за заплащане на мораторна лихва за основателна до размера на сумата 48 536,85 лева, като за разликата над нея до претендираните по исковата молба 63 424,08 лева, същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

            Между старините по делото е безспорно, че вън от  възлагането  по договора ищецът е изпълнил и .допълнителни СМР на стойност 557 073,80 лева, които са приети с акт за извършени допълнителни СМР, подписан от представители на изпълнителя и възложителя. Безспорно е и обстоятелството, че за приетите СМР по този акт обр.19 е съставена фактура №58/ 23.07.08 г. за сумата 668 488,56 лева /стойността на допълнителните  СМР по акта с ДДС/ , която е заплатена частично на изпълнителя. От представеното по делото писмо за потвърждение на салдата и от заключението на вещото лице по съдебно – счетоводната експертиза  се установява, че процесната фактура е надлежно осчетоводена в счетоводствата на двете дружества - при ищеца по сметка 411 “клиенти” и при ответника по сметка 401-11 доставчици,  за сумата 474 297,56 лева. Предвид съвпадението на размера на задължението, признанието на ищеца за получено частично плащане и липсата на доказателства за заплащане на пълния размер на задължението,  претенцията за заплащане на сумата 474 297,56 лева се явява основателна и следва да бъде  уважена.

Като обусловена от главната, основателна се явява и претенцията на ищеца за заплащане на обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №58/ 23.07.08 г. Видно от заключението на вещото лице, по фактурата са извършени две частични плащания – на 30.07.08 г. и на 22.12.08 г. С оглед на това обезщетението за забавено плащане на главницата от 668 488,56 лева за периода 24.07.08 г. – 23.12.08 г. възлиза на 42 596,32 лева , но претенцията следва да бъде уважена до частично предявения размер от 35 000 лева. Върху незаплатеният остатък по фактура №5/823.07.08 г. в размер на 474 297,56 лева за периода 23.12.08 г. / датата на извършено последно  плащане  до 12.05.11 г.- датата на предявяване на исковата молба в съда размерът на обезщетението възлиза на 128 254,62 лева, но претенцията на ищеца следва да бъде уважена до претендираните по исковата молба 127 478,87 лева.

От заключението на назначената съдебно - счетоводна експертиза се установява, че плащанията по  фактури №53/31.05.08 , №54/31.05.08 г. 57/03.07.08 г., съставени въз основа на актове обр.19 за приемане на СМР, без задържаните суми като гаранция за качество са заплатени от възложителя вън от уговорените по договора срокове. По фактура №53/31.05.08 на стойност  661 848,20 лева са осъществени три плащания, като размерът на обезщетението на забавено плащане, и с оглед на всички частни плащания , считано от датата на възникване на осонванието за плащане - 01.06.08 г. до 22.12.08 г. датата на окончателното плащане възлиза на 30 397,99 лева. До размера на тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до претендиранте 30 790,27 лева същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По фактура №54/31.05.08 на стойност  74 502,29 лева е извършено забавено плащане в пълен размер на 23.12.08 г. с оглед на което размерът на обезщетението на забавено плащане, считано от датата на възникване на осонванието за плащане – 01.06.08 г. до 22.12.08 г. датата на окончателното плащане възлиза на 6 499,56  лева. До размера на тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до претендираните 6 532,20 лева същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна. По фактура №57/03.07.08 на стойност  132 492,94 лева е извършено забавено плащане в пълен размер на 23.12.08 г. с оглед на което размерът на обезщетението на забавено плащане, считано от датата на въцникване на основанието за плащане - 04.07.08 г. до 22.12.08 г. -  датата на окончателното плащане възлиза на 7 408,93  лева. До размера на тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата до претендираните 7 453,08 лева същата следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.

По насрещния иск – от представения по делото протокол -  опис относно апартаментен хотел ”Палма” се установява, че на 08.03.11 г. представители на възложителя и на изпълнителя са извършили оглед на целия комплекс, като са описали всички констатирани на място  “недостатъци”. Протоколът носи подписите на представляващите двете дружества, като извършването на огледа и съставянето на протокола не се оспорва от страните. С оглед датата на съставяне на протокола - година и половина след приемането на сградата с акт обр.16, както и предвид естеството на част от описаните в него недостатъци – като например увисване на врати и прозорци, спукване на прозорци, висящи кабели, неестетично положени лайсни, влага и мухъл, слягане на терена около басейна и др., съдът намира че протоколът отразява състоянието на сградата към датата на огледа, но сам по себе е недостатъчен за да се приеме, че всички описани в него  “недостатъци” са в резултат на некачествено изпълнение СМР . Подписването на  всички актове бор.19 за приемане на отделните видове СМР, както и на протокола за въвеждане на сградата в експлоатация № СТ-05-964/13.08.09 г. от страна на възложителя съдържа неговото изявление, че приетите СМР отговарят по количество и качество на уговореното в договора, с оглед на което съдът намира, че изпълнителят следва да носи отговорност единствено за скритите недостатъци на изработката, които не са могли да бъдат установени към датата на приемането им и на въвеждането на сградата в експлоатация , а са се проявили впоследствие, но не са резултат на обикновено изхабяване и лоша експлоатация на сградата. 

От заключението на назначената съдебно- техническа експертиза,  което съдът кредитира като обективно и безпристрастно, изготвено след оглед на място се установява,  че само част от описание в протокола от 08.03.11 г. и констатирани от вещото лице недостатъци се дължат на некачествено изпълнени СМР от страна на изпълнителя. Голяма част недостатъците се дължат на конструктивни грешки и грешки при проектирането - например наличието на теч по двата стъклени купола в закрития басейн и в заседателната зала с в резултат на липсата на предвиждане на естествено проветряване и неработеща постоянно климатична инсталация, а не на некачествено строителство, тъй като на тези места не е констатирано протичане. Пропадането на настилката около главния вход и открития паркинг се дължат на уплътняване  на изпълнените обратни насипи, които са проектирани погрешно, а не на лошо изпълнение.  Пропадането на плочките около басейна, по фасадата и между външния лоби бар и фитнес залата се дължи на неизпълнение на проекта, което обаче е осъществено от изпълнителя със знанието и съгласието на възложителя. От показанията на свидетеля Данаил Д., които съдът кредитира се установява, че плочките от гранитогрес са били подбрани  лично от представители на дружествата на възложителя и изпълнителя. Избраният модел е бил произведен специално за външно полагане – студоустойчив, но видно от заключението на вещото лице по проект е предвидено полагането на различна настилка. С оглед на това съдът намира, че тези повреди се дължат на промяна на проекта, одобрена от възложителя. От показанията на същия свидетел се установява , че след полагането на плочките са извършвани дейности по пренасяне  на хирдо и топлоизолационни материали и на съоръженията за детската площадка, а по положения граниторес са паркирали и автомобили, поради което повредата по настилките от гранитогрес не може да бъде вменена във вина на изпълнителя. Друга част от повредите се дължат на експлоатационни дефекти - пожар в бройлерното помещение,  възникнал на 19.09.10 г. /писмо №5811/15.10.10 г. от V РПУ , лист 316 от делото/ . Видно от представените по делото доказателства, щетите от пожара в размер на 108 627,25 лева са били обезщетени от застрахователя  “Булстрад Виена Иншурънс груп” АД София чрез превеждане на сумата по сметка на ищеца по насрещния иск  /лист 328 от делото/ . С оглед на това съдът намира, че недостатъците в помещенията, находящи се на нивото на бойлерното помещение , констатирани след датата на пожара не могат да бъдат приети за резултат на некачествено изпълнени СМР от страна на изпълнителя, а и повторното им обезщетяване би довело до неоснователно обогатяване на възложилия за негова сметка, предвид получаването на сумата 108 627,25 лева от застрахователя. Относно наличието на мухъл и влага в помещенията на кота -7, -3,5 , както и във всички апартаменти съдът намира, че причината за тяхното повяване не може да бъде установена с категоричност . От показанията на свидетеля В. П. и M. И., които съдът кредитира се установява, че хотелът не се ползва целогодишно, но винаги при хубаво време на балконсите врати на апартаментите се отравят за проветрение. С оглед на горното и предвид липсата на установено лошо изпълнение на покрива или на фасадата, довело до констатиране на течове от вещото лице, както и с оглед устните обяснения на същото в съдебно заседание, което установява с категоричност, че влагата в подземните нива се дължи на грешка в проекта, липсата на естествено проветрение и постоянно работеща климатична инсталация, съдът намира, че наличието на влага и мухъл не може да бъде вменено във вина на изпълнителя.

По изложените съображения, съдът намира, че на ищеца по насрещния иск следва да бъде заплатена стойността на разходите, необходими за поправка на некачествено изпълнените СМР, които са посочени в количествената сметка, представляваща приложение №2 – неразделна част заключението на вещото лице. Посочените в него СМР са описани и в протокола от 03.08.11 г. т.е за съществуването им е налице признание на ответника по насрещния  иск. Същите са установени от вещото лице при извършването на огледа, като по делото липсва доказателства, установяващи причина за възникването им, различна от некачествено изпълнение от страна на ответника, което обаче се е проявили след въвеждането на сградата в експлоатация. Съобразно заключението на назначената съдебно- оценителна експертиза, изслушана в съдебно  заседание на 26.03.12 г., което съдът кредитира, разходите, необходими за поправка на посочените в Приложение №2 към заключението на съдебно –техническата експертиза некачествени СМР, съобразно техния обем и количество възлиза  на 108 747 лева . До размера на тази сума претенцията се явява основателна и следва да бъде уважена, като за разликата над нея до претендираните 260 000 лева, представляващи част от претенция в размер на  850 000 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена.

            Предвид уважаването на главата претенция по насрещния иск, съдът не дължи произнасяне по предявената в съотношение на евентуалност насрещна искова претенция.     

             На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по главния иск следва да заплати на ищеца по главния иск направените по делото разноски, в размер на 77 648,20 лева , съразмерно с уважената част от иска . Възражението на ответника за прекомерност на адвокатското възнаграждение по този иск се явява неоснователно, тъй като същото е съобразено с трикратния минимален  размер по чл.7 т. от Наредба №1/04 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По делото е представен списък на разноските.

На основание чл.78 ал.1 от ГПК ответникът по насрещния иск  следва да заплати на ищеца по насрещния иск направените по делото разноски в размер на 5646,47 лева, съразмерно  с уважената част от насрещния иск. По делото  е представен списък на разноските .

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът по насрещния иск  следва да заплати на ответника  по насрещния иск направените по делото разноски в размер на 8726,13  лева, съразмерно  с отхвърлената  част от насрещния иск По делото  е представен списък на разноските .

След извършена от съда компенсация ищецът по насрещния иск следва да заплати на ответника по насрещния иск направените по делото разноски в размер на 3079,66 лева.

Водим от гореизложеното, съдът,

 

 

 

Р   Е   Ш   И   :

 

 

ОСЪЖДА “****” ООД Варна, ЕИК *********, представлявано от управителите И. Н. Е. и В. М. Р. да заплати на “****” ЕООД Варна, ЕИК ********* , представлявано от управителя Б. Н. Ш.  сумата 474 297,56 лева , представляваща незаплатено възнаграждение по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.07 г., за която е издадена фактура  №58/23.07.08 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.11 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху частично незаплатената главница по тази фактура в размер на 35 000 лева, дължима за периода 24.07.08 г. – 23.12.08 г ., както и моратрона мораторна лихва върху присъдената сума в размер на 127 478,87 лева. , дължима за периода 23.12.08 г. - 12.05.11 г., сумата   237 440,83 лева - задържана гаранция за качество, подлежаща на връщане на изпълнителя съгласно същия договор, ведно със законната лихва, считано от 12.05.11 г. до окончателното й изплащане, мораторна лихва върху тази сума в размер на 48 536,85 лева, дължима за периода 03.08.08 г. – 12.05.11 г., като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над нея до претенидраните по исковата молба 63 424,08 лева, сумата 30 397,99 лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №53/31.05.08 г. , дължимо за периода 01.06.08 г. до 22.12.08 , като ОТХВЪРЛЯ иска  за разликата до претендираните 30 790,27 лева, сумата 6 499,56  лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №54/31.05.08 , дължимо за периода 01.06.08 г. до 22.12.08 , като ОТХВЪРЛЯ иска  за разликата до претендираните 6 532,20 лева , сумата 7 408,93  лева, представляваща обезщетение за забавено плащане на главницата по фактура №57/03.07.08 , дължимо за периода 04.07.08 г. до 22.12.08 г. , като ОТХВЪРЛЯ иска  за разликата до претендираните 7 453,08 лева , както и направените по делото разноски в размер на  77 648,20 лева по главния иск и в размер на  3079,66 лева по насрещния иск.

ОСЪЖДА ****” ЕООД Варна, ЕИК ********* , представлявано от управителя Б. Н. Ш.  да заплати на “****” ООД Варна, ЕИК *********, представлявано от управителите И. Н. Е. и В. М. Р. сумата 108 747 лева, представляваща стойност на разходите, необходими за извършване на поправка на некачествено изпълнени от ответника СМР по договор за строителство, сключен между страните на 07.02.07 г., ведно със законната лихва, считано от 12.05.12 г.

 ОТХВЪРЛЯ иска за разликата над 108 747 лева до претендираните 260 000 лева, представляващи част от претенция в общ размер на  850 000 лева се явява неоснователна и следва да бъде отхвърлена, като неоснователен.  

                РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред ВАС.

 

 

ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: