Р E
Ш Е Н
И Е
№
………., 07.12.2018
година, град София,
В
И М Е
Т О Н
А Н А
Р О Д А
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, Гражданско отделение, IІ-ри брачен въззивен състав, в
публично съдебно заседание на осми ноември през 2018 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : Галя Митова
ЧЛЕНОВЕ : Валентина Ангелова
Милен Евтимов
При
секретаря Мариана Ружина,
в
присъствието на прокурор Антон Стефанов
от Софийска градска прокуратура, след като разгледа докладваното от съдия Ангелова,
гражданско дело № 16312 по описа на
съда за 2016 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по реда на 258 и следващите от ГПК.
С решение № 12884 от 12.08.2016 г., постановено по
гражданско дело № 135 по описа за 2015 г., Софийски районен съд, ІІІ Гражданско
отделение, 89 състав, лишил от родителски права, на основание чл. 132, ал. 1,
т. 2 от СК Т.К.Д. по отношение на малолетното дете А.М.Д.Н., като определил
мерки относно личните отношения между майката и детето, на основание чл. 134,
т. 2 от СК, с право на майката да вижда детето си всяка последна неделя на
месеца от 10.00 до 18.00 часа в присъствието на бащата или на определено от
него пълнолетно лице осъдил Т.К.Д. да запрати наД.Н. деловодни
разноски в размер на 780 лева.
Недоволен от така постановеното решение останала Т.К.Д.,
ответник в първоинстанционното производство, която чрез назначения й
процесуален представител, обжалва същото с оплаквания за неправилност, поради постановяването
му в нарушение на материалния закон и необоснованост, както и предвид
недоказаност на исковата претенция. В жалбата се излагат подробни съображения в
подкрепа на заявените оплаквания, без обаче да се сочи конкретна императивна
материално правна разпоредба, която е нарушена с обжалвания съдебен акт. Счита,
че не е налице хипотезата на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК, поради липсата на
доказателства, че в действителност липсва основателна причина, оправдаваща
поведението на майката, която живеела извън страната, поради което не можела да
осъществява контакти с детето, а самото то обитавало адрес, който не й бил
известен, а освен това се грижела и други три свои деца. Моли съда да постанови
решение, с което да отмени обжалвания съдебен акт, като отхвърли исковата
претенция като неоснователна и недоказана.
В хода на съдебното дирене, ответницата, чрез
назначения й процесуален представител, поддържа въззивната си жалба и пледира
за нейното уважаване.
В срока по чл. 263 от ГПКД.Н., ищец в
първоинстанционното производство, депозира писмен отговор, с който оспорва
въззивната жалба като неоснователна, като излага подробни съображения. Моли
съда да постанови решение, с което да потвърди обжалвания съдебен акт,
като правилен, законосъобразен и
обоснован.
В хода на съдебното дирене, лично и чрез пълномощника
си по делото, поддържа заявеното становище и пледира за отхвърляне на жалбата
като неоснователна.
Контролиращата страна-Софийска градска прокуратура,
чрез своя представител, изразява становище, че жалбата е неоснователна и
пледира същата да бъде отхвърлена, като се потвърди обжалвания съдебен акт като
правилен и законосъобразен.
Жалбата е подадена в срока по чл. 259 от ГПК, срещу
подлежащ на обжалване съдебен акт и от лице, имащо интерес от обжалването,
поради което същата е процесуално допустима и следва да бъде разгледана по
същество.
При
произнасянето си по спора, въззивният съд взе предвид следното:
Производството пред първоинстанционният Софийски
районен съд било образувано по предявен отД.Н. иск с правно основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК-за лишаване от родителски права на Т.К.Д. по отношение на
детето А.М.Д.Н..
В молбата си ищецът твърдял, че с ответницата живели
на съпружески начала, като от съжителството им било родено детето А.-М.. От
преди повече от пет години ответницата напуснала съвместно обитаваното с ищеца
жилище, като от тогава единствено той се грижел за детето. Поради
продължителното отсъствие на майката, бащата завел дело за упражняване на
родителските права, които с решение № 170/10.10.2011 г., постановено по
гражданско дело № 15064 по описа за 2010 г. на СРС, били предоставени за
упражняване от него, а на майката бил определен режим на лични отношения с
детето и била осъдена да му заплаща ежемесечна издръжка в размер на 60 лева.
Твърдял, че от постановяване на горното решение, ответницата не била виждала
детето и не участвала в издръжката му с присъдената сума. Всички грижи за детето били поети от него, с помощта
на бавачка. Твърдял също, че ответницата имала четири деца, като не се грижела
за никое от тях. Молел съда да постанови решение, с което да лиши ответницата Т.К.Д.
от родителски права по отношение на малолетното дете А.М.Д.Н.. Претендирал
сторените по делото разноски.
Ответницата, се представлявала от назначен по реда на
чл. 47 от ГПК особен представител, който в подадения писмен отговор на исковата
молба, заявил становище за неоснователност на иска и молел съда да остави същия
без уважение.
Представителя на Софийска районна прокуратура намирал
иска за основателен.
За да постанови обжалвания съдебен акт,
Първоинстанционният Софийски районен съд, приел за установена следната
фактическа обстановка :
От представеното по делото удостоверение за раждане се
установило, че страните по спора са родители на детето А.М.Д.Н., родена на ***
г.
С решение № 170/10.10.2011 г., постановено по
гражданско дело № 15064/2010 г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87-ми състав, влязло в
сила на 10.10.2011 г., било утвърдено постигнатото по реда на чл. 127, ал. 1 от СК междуД.Н. и Т.К.Д. споразумение, като упражняването на родителските права по
отношение на детето А. – М.Д.Н. било предоставено на бащата, при когото било
определено местоживеенето на детето, на майката бил определен режим на лични
отношения с детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 08.00 часа
в събота до 18.00 часа в неделя, непосредствено и без присъствието на трето
лице, както и за два месеца през лятото и зимата на всяка година, по време,
което не съвпада с отпуска на бащата, както и по друго време, след уговорка с
бащата. С това решение била определена и дължимата от Т.К.Д. издръжка за детето
в размер на 60 лева.
От показанията на разпитаните по делото свидетели О.С.Ч.и
Р.М., които съдът не намерил основание да не цени, се установило, че единствено
бащата се грижел за детето, като той бил грижовен и създал много добри условия
на живот за него.
От заключението на приетия по делото доклад на ДСП „Младост“
се установявало, че основните грижи за детето се полагали от бащата, който
можел да разчита на помощ от близки роднини и детегледачки. Майката не полагала
грижи за детето и не плащала издръжка за него.
При тази фактическа установеност, първоинстанционният
съд постановил обжалвания съдебен акт.
Настоящият
състав на Софийски градски съд, Гражданско отделение, след като взе предвид
становищата на страните, събраните в двете съдебни инстанции доказателства,
преценени по реда на въззивното производство и съобразно приложимия закон, по
свое убеждение, приема за установено следното :
Въззивния съд споделя установената в хода на
първоинстанционното производство фактическа обстановка досежно раждането на
малолетната А.-М., раздялата между родителите й и постигнатото помежду им
споразумение по чл. 127, ал. 1 от СК, както и относно поведението на въззивницата
след това, като не счита за необходимо да я преповтаря. Същата се установява от
събраните в първоинстанционното производство писмени доказателства, от който
въззивният съд намира за относими следните : удостоверение за раждане на детето
А.-М., решение № 170/10.10.2011 г., постановено по гражданско дело № 15064/2010
г. по описа на СРС, ІІІ ГО, 87-ми състав.
Горната фактическа обстановка следва да се допълни с анализ
на писмените доказателства, касаещи личността, семейното положение и
местоживеене на въззивницата, както допълнителен анализ на показанията на
свидетелките Чуи и М..
По делото са събрани многобройни справки, установяващи,
че майката е напуснала своите поС.ен и настоящ адреси и е неизвестно
местоживеене. Същата е със семейно положение „омъжена“, като нейн съпруг е Ю. М.Ю.,
като е майка на още три деца, освен А.-М., а именно И.С.И., роден на *** г.,
пълнолетен, М.С. И.а, родена на *** г., пълнолетна, и Д.В.Т., роден на *** г., малолетен.
Освен това, тя била в родствени връзки с К. С.Д., баща, С.К.Д., брат, Т. К.Д.,
сестра, Н.К.Д., брат, Д.Е.Р., брат, и Ф.Х.Е.Р., сестра. На 09.02.2015 г. тя
сключила граждански брак, като приела брачното фамилно име Д., вместо носеното
дотогава фамилно име Ю.. Близките на ответницата – баща й К.Д., както и нейните
пълнолетни брат и сестра – С.Д. и Т. Д., били призовавани на регистрираните за
тях адреси, но не се явили по делото.
С показанията си свидетелките поотделно установяват,
че майката не е търсила детето и то няма съхранен спомен за нея. Първата
свидетелка сочи, че с ищеца заедно държали ресторант, като това било така от
около година преди разпита (проведен на 16.03.2016 г.), като за този
едногодишен период майката не била търсила детето. На свой ред втората
свидетелка установява, че за известен период от време от 2013 г. се грижила за
детето по уговорка с бащата, като то преимуществено живеело при нея в гр.
Банкя, там ходело на училище, а бащата поемал всички свързани с отглеждането му
разноски. Тази свидетелка се грижила за детето в продължение на почти две
години, през което време майката не търсела детето. То нямало спомен за нея,
освен за косата й.
Показанията на свидетелките кореспондират на
споделеното от самото дете в хода на социалното проучване, където то споделило,
че нямало друг спомен за майка си, извън това, че тя била с руса коса.
Въззивният съд, като прецени показанията на разпитаните
в първоинстанционното производство свидетели О.С.Ч.и Р.З.М., по реда на чл. 172
от ГПК и кредитира същите в обсъдените части, като приема, че същите са дадени
в резултат на личните впечатления на свидетелите за контакти на майката и
грижите й за малолетното дете А.-М., явяват се логично последователни,
обективни и подробни, като не се опровергават от други събрани в производствата
пред двете съдебни инстанции доказателства.
С оглед изменената редакция на чл. 47, ал. 3 от ГПК,
съдът служебно е изискал справки относно адресната регистрация на въззивницата,
както и за осигуряване и осигурител на същата. Съобразно постъпилата справка от
Национална база данни „Население“ същата е с поС.ен и настоящ адрес ***, като
регистрацията й на този адрес датира от 11.02.2015 г. Няма промяна в семейното
й положение („омъжена“), като установените за нея с предходна справка данни за
родствени връзки, съпруг и деца, са все още актуални. Съобразно постъпили
справки от НАП и НОИ няма данни за осигурител и осигуряване на въззивницата.
С оглед установяване интересите на детето А.-М. във
връзка с предмета на спора, по делото е призована ДСП „Младост“, която в
приетите по делото социални доклади заявява становище, че за да се гарантират в пълнота интересите
на детето, следва да се вземат предвид данните от социалното проучване на
майката. Извън това в доклада се съдържат данни, че непосредствените грижи за
отглеждането и възпитанието на детето се полагат от неговия баща, като в
грижите си за него може да разчита на подкрепа от страна на своите близки –
братовчеди, живеещи в страната. В проведения самостоятелен разговор с детето то
заявило, че не се е срещало и не е контактувало с майка си, като единствения му
спомен, съхранен за нея е, че тя е с руса коса.
По реда на чл. 133, ал. 2 от СК, упълномощен
представител на ДСП „Младост“ заявява, че предявения иск и уважаването му не накърняват
интересите на детето А.-М..
Изслушано в съдебно заседание на 08.11.2018 г., в
отсъствие на страните и при отстраняване на присъстващата в залата публика, и в
присъствие на социален работник от ДСП Младост, малолетната А.М.Д.Н., заявява,
че живее само с баща си, а майка си не я е виждала и няма спомен кога за
последен път я е видяла. Разказва, че майка й не й се обаждала по никакъв
начин, не й пращала подаръци или пари, като дори с баща й не си говорели за
нея. Споделя, че е ученичка в пети клас в VІІІ СУ, като на 22.11.2018 г. ще
навърши 12 години.
В производството пред въззивния съд не са събрани
други писмени и гласни доказателства за твърденията на страните.
При тази
фактическа установеност, като съобрази приложимия закон, доводите и становищата
на страните, по свое убеждение, въззивния съд достигна до следните изводи от
правна страна :
Жалбата е неоснователна.
Въззивният съд изцяло споделя прецизните правни
изводи, изложени в обжалвания съдебен акт, като не счита за необходимо да ги
преповтаря, а препраща към тях на основание чл. 272 от ГПК.
С оглед исковата претенция с правно основание чл. 132,
ал. 1, т. 2 от СК, въззивният съд счита за уместно да подчертае, че правото на
родителя, не упражняващ родителските права, да контактува с детето, е и негово
задължение, а задължението му да участва в издръжката на своите ненавършили
пълнолетие деца е безусловно и с приоритет пред всички други поети от родителя
облигационни задължения. В процесната хипотеза се установи трайна и продължаваща
и понастоящем незаинтересованост на въззивницата към малолетния й дъщеря.
Последната не участва в грижите за нейното отглеждане и възпитание, не й дава
издръжка, не търси контакти с детето. Между майката и детето липсва изградена
емоционална връзка родител-дете, като за личността й малолетната е съхранила
смътен спомен за цвета на косата й. И настоящият съдебен състав намира, че
посоченото фактическо положение е настъпило в резултат на собственото поведение
на въззивницата, която като родител има задължението да прояви инициатива и да
положи необходимите усилия за избягване, преустановяване и промяната на това съС.ие
в отношенията й с малолетната й дъщеря, но не е сторила това. В производството
и пред двете съдебни инстанции не се установи наличието на обективна причина,
оправдаваща родителското бездействие на въззивницата, като твърдения за
наличието на такава не са и надлежно наведена в производството. Не става ясно и
на какво процесуалния представител на
въззивницата основава твърденията си за това, че представляваното от него лице
е извън страната, което обстоятелство обективно препятства възможността да дава
издръжка на детето и да му осигурява необходимите грижи и контакти. Следва да
се подчертае, че предмета на доказване по делото, респективно – произнасянето
на съда следва да е в границите на заявените от страните твърдения и съобразно
доказателствата по делото. Решението на съда не може да се основава на
неподкрепените с доказателства твърдения на страните или на предположенията им
за правно релевантните факти. Отделно от това, съобразно правилата за
разпределение на доказателствената тежест по чл. 154 от ГПК, установяването на надлежно
наведени твърдения за наличието на обективни причини, оправдаващи липсата на
грижи и контакти на родителя и неучастието му в издръжката на детето е
възложено именно в негова тежест. Следва да се подчертае също, че
„основателните причини“ по смисъла на чл. 132, ал. 1, т. 2 от СК са конкретни,
обективно съществуващи обстоятелства, които родителят търпи, тъй като не може
да преодолее, независимо от положените за това усилия, като същите следва да
въведени от него, а не се предполагат от съда. В случая, по делото обаче няма
наведени твърдения за наличието на такива причини, респективно липсват и доказателства
за наличието им. Наведените в отговора и в жалбата от особения представител на
въззивницата предположения, че същата е в обективна невъзможност да осигури
грижи, контакти и издръжка на малолетната си дъщеря, поради това, че се грижи
за други три свои деца, както и поради отсъствието й от страната не намират
опора в доказателствената съвкупност, а се явяват голословни и изолирани от
доказателствения материал. Все пак, с оглед пълнота на изложението, следва да
се подчертае, че две от другите деца на въззивницата са вече пълнолетни и
поради това еманципирани от грижите й. Отделно от това, дори да се приеме, че
същата е извън страната, каквито доказателства по делото не са събрани, само по
себе си това обстоятелство не представлява обективна причина по смисъла на посочената разпоредба и не я оправдава.
Понастоящем, не са изолирани случаите, когато родителят живее и работи извън
страната, без това да му пречи да полага грижи за детето си, макар и
посредством трето лице, да поддържа контакти с него, макар и чрез технически
средства – телефон, скайп, вайбър и прочее, както и да дава издръжка на детето
си, превеждайки я посредством съществуващите за това многобройни способи.
Следва да се отбележи също, че липсва задължение на съда, по метода на
изключването, да проведе издирване за наличието на една или друга причина,
препястваща изпълнението на задълженията на родителя и попадаща в обхвата на
чл. 132, ал.1, т. 2 от СК. Такава причина следва да е конкретно посочена, като
за нейното установяване именно ответникът по предявения иск носи доказателствената
тежест, като проведе пълно и главно доказване за наличието й.
Несъстоятелни са доводите в жалбата за създадени
пречки на майката за осъществяване на контакти с детето, поради промяната в
адреса му. Житейски неоправдано е, при наличието на продължителна раздяла между
родителите, родителската немара на въззивницата да се оправдава с липса на
подкрепа от страна на бащата. Цялостния анализ на доказателствената съвкупност
сочи, че трайната дезинтересираност на въззивницата от живота и нуждите на детето
е настъпила в резултат на нейно лично решение за това, а не поради създавани от
бащата пречки да участва в живота и грижите за малолетната А.-М., като й отделя
време, внимание, грижи и средства.
Въззивният съд намира за несъстоятелни и оплакванията
за съществено противоречие на постановеното съдебно решение с материалния
закон. Следва да се отбележи, че в жалбата не се сочи конкретна материално
правна императивна норма, на която обжалваният съдебен акт да противоречи, като
при цялостната си проверка за валидност и допустимост на същия, въззивният съд
не констатира наличието на такова противоречие.
С оглед гореизложеното и поради съвпадение на крайните
изводи на въззивния съд, с тези на първоинстанционния съд, обжалваното съдебно
решение следва да се потвърди.
Съдът не е сезиран с искания за присъждане на сторени
деловодни разноски, като не дължи служебно произнасяне по този въпрос.
Мотивиран от изложеното, Софийски градски съд, Гражданско
отделение, ІІ-ри брачен въззивен състав
Р Е Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА решение № 12884 от 12.08.2016 г.,
постановено по гражданско дело № 135 по описа за 2015 г., Софийски районен съд,
ІІІ Гражданско отделение, 89 състав.
НЕЗАВЕРЕН ПРЕПИС от настоящето решение да се връчи на
страните.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба, пред
Върховния касационен съд на Република България, в едномесечен срок от
връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ……………… ЧЛЕНОВЕ: 1. ……………
2. ……………