№ 146
гр. Габрово, 01.08.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ГАБРОВО, 1-СЪСТАВ - ВЧНД МЯРКА, в
публично заседание на двадесет и седми юли през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Веселина Топалова
Членове:Ива Димова
Славена Койчева
при участието на секретаря Милкана Ив. Шаханова Балтиева
като разгледа докладваното от Ива Димова Въззивно гражданско дело №
20224200500282 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 206 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 59 по описа за 2022 г. Районен съд
–Габрово е отхвърлил предявените от П. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „с."
№ * срещу „АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление: гр. София, бул. „Македония" № 3 обективно съединени искове за
признаване уволнението на П. ХР. ХР., извършено със Заповед № ЧР-НТУ-37/22.12.2021 г.
на Председателя на Управителен съвет на АПИ за незаконно и за отмяната му, за
възстановяване на П. ХР. ХР. на предишната му работа и за осъждане на „АГЕНЦИЯ
„ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“ да заплати на ищеца сумата 4 296,00 лева, представляваща
обезщетение по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ, дължимо за периода от 01.01.2022г. до 01.04.2022
г., като неоснователни. Осъдил е П. ХР. ХР. да заплати на АПИ сумата 100,00 лв. - разноски
по делото за юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 78 ал. 8 от ГПК.
Против така постановеното решение е постъпила въззивна жалба от П. ХР. ХР., с
която моли да се отмени постановеното решение, като незаконосъобразно и да се постанови
ново, с което да се уважат предявените искове.
В законоустановения срок е постъпил отговор от процесуалния представител на
ответника. Моли да се остави без уважение подадената жалба, като неоснователна и
недоказана. Излага своите съображения, съобразно твърдяното във въззивната жалба.
Съдът, с оглед пределите на въззивното производство, събраните доказателства,
съобразно наведените от страните доводи и по вътрешно убеждение, на основание чл. 235
ГПК, приема за установено от фактическа страна:
Пред Районен съд – гр. Габрово са предявени искове по реда чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и
1
т. 3 от КТ - за отмяна на уволнение, за възстановяване на заеманата длъжност и за заплащане
на обезщетение, за което ищецът е останал без работа.
По делото е установено, че между страните съществува трудово-правно отношение,
възникнало от трудов договор от 01.02.2019 г. и ищецът е изпълнявал длъжността
„инспектор“ с място на работа национално ТОЛ управление, отдел „Контрол и
правоприлагане“, сектор „Контрол и правоприлагане“ – Велико Търново, с код по ЕКАТТЕ
№ 00000- повече от едно работно място. При сключване на трудовия договор на ищеца е
била връчена длъжностна характеристика.
Със заповед № ЧР-НТУ-37 от 22.12.2021 г., считано от 01.01.2022 г., трудовото
правоотношение е било прекратено, като причина е записано – трудовото правоотношение е
възникнало след като работникът или служителят е придобил и упражнил правото си на
пенсия за осигурителен стаж и възраст.
Посочено е какви обезщетения следва да бъдат изплатени – по чл. 224, ал. 1 от КТ на
лицето за неизползвания платен годишен отпуск в размер на 15 работни дни за 2021 г. и на
основание чл. 220, ал., от КТ – обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение
на работника за неспазен срок на предизвестието.
За да постанови своето решение съдът е обсъдил събраните по делото доказателства.
Приел е, че уволнението е извършено при спазване на процедурата, уредена в КТ, като е
налице посоченото в заповедта основание за прекратяване на трудовото правоотношение.
Признал е иска за неоснователен и недоказан и го е отхвърлил.
Въз основа на така приетото за установено от фактическа страна съдът намира
обжалваното решение за валидно и допустимо, тъй като не страда от пороци, обосноваващи
неговата нищожност или недопустимост.
Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна по следните съображения:
По делото е установено, че от 09.05.2000 г. лицето П. ХР. ХР. получава лична пенсия
за осигурителен стаж и възраст, видно от справка за наличието на упражнено право на
пенсия за ОСВ издадена от ТП на НОИ – Габрово. Трудовият договор между страните по
делото е сключен на 01.02.2019 г. Заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение
съдържа причините за прекратяването му. Посочени са и дължимите обезщетения.
От изложеното е видно, че е спазена формата и минимално необходимото
съдържание на заповедта за прекратяване на трудовия договор. Посочени са лицето, с което
се прекратява трудовото правоотношение, длъжността, която изпълнява, място на работа,
основанието, дължимите обезщетения и подписи на страните. Заповедта е мотивирана, като
в нея е записано, че трудовото правоотношение е възникнало, след като работникът или
служителят е придобил и упражнил правото си на пенсия за осигурителен стаж и възраст. В
преценка на работодателят е предоставена възможността да прекрати трудовото
правоотношение без да излага други мотиви, тъй като безспорно е установено, че П. ХР. ХР.
е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст преди да сключи трудовия си
договор с АПИ. Гарантирано е правото на служителя на адекватна защита срещу
извършеното уволнение.
Неспазването на едномесечното предизвестие, при наличието на изплащане на
обезщетение е без значение за законосъобразността на заповедта.
Във връзка с горното, предявения иск за признаването на процесната заповед за
незаконосъобразна и за отмяната й е неоснователен и следва да се отхвърли, на основание
чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ, което обуславя неоснователността на исковете за възстановяване на
предишната му длъжност и за заплащане на обезщетение за оставяне без работа за шест
месеца. В тази насока е Определение № 193 от 16.03.2022 г. на ВКС по гр.д. № 3225/2021 г.,
ІІІ г.о.
2
Като е достигнал до подобни изводи, районният съд е постановил правилно решение,
което следва да бъде потвърдено.
С оглед цитирания правен извод, останалите възражения във въззивната жалба се
явяват второстепенни и подробният им анализ не би довел до промяна на вече възприетата
позиция на въззивния състав, поради което и тяхната отделна преценка не е необходима.
По отношение на разноските.
При този изход на спора на въззивника- ответник се следват разноски за настоящата
въззивна инстанция за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100,00 лв., на основание
чл. 78, ал. 8 от ГПК.
На основание изложеното въззивният съд прие, че решението, постановено от
Районен съд – гр. Габрово е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 206 от 26.04.2022 г. по гр.д. № 59 по описа за 2022 г.
на Районен съд –Габрово.
ОСЪЖДА П. ХР. ХР., с ЕГН **********, с адрес: гр. Г., ул. „с." № * да заплати на
АГЕНЦИЯ „ПЪТНА ИНФРАСТРУКТУРА“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Македония" № 3 сумата от 100,00 лв. (сто лева)- разноски пред
въззивната инстанция.
Решението подлежи на касационно обжалване в едномесечен срок от връчването му
на страните пред ВКС на РБ при наличието на касационните основания по чл. 280 ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3