№ 260082 / 27.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
гр.Монтана
27.10.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД - МОНТАНА, Първи граждански състав, в публичното заседание на четиринадесети октомври през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:РУМЯНА МИХАЙЛОВА
При секретаря Силвия Г., като разгледа докладваното от съдия МИХАЙЛОВА гр.д. № 1024 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск за развод с правно основание чл.49, ал.1 от СК,обективно съединен с искове за предоставяне упражняването на родителските права и местоживеене на непълнолетното дете, за заплащане на месечна издръжка, ползването на семейното жилище на страните и фамилното име на съпругата след прекратяването на брака.
Производството е образувано по искова молба на М.А.А. xxx срещу А.А.А. xxx.
Ищцата твърди, че сключили граждански брак с ответника на 02.05.2011г. в гр.. за което е съставен акт за граждански брак № 0048 от същата дата, като бракът е втори по ред и за двамата.
От брака си имат родено едно дете Б. А.А., роден на xxxг. в гр.Монтана.
Поддържа, че през 2019г. се разделили с ответника, като синът останал да живее при баща си, а тя заминала отново за Г., където работи от дълги години.
От раздялата до настоящия момент заявява, че не поддържат никаква връзка помежду си, всеки един води свой живот и не се интересува от другия. Твърди, че продължава да заплаща всички сметки за домакинството, както и да издържа роденото дете.
Ищцата твърди, че бракът им е окончателно разрушен, съществува само формално и е лишен от съдържание, поради изцяло промененото отношение един към друг.
Ищцата твърди, че липсва всякаква възможност да настъпи промяна в отношенията й с ответника към заздравяване на брака.
Ищцата заявява, че към момента е невъзможно заздравяването на брака, който според нея съществува само формално, изчерпан е от своето съдържание, съгласно изискванията на закона и морала, същият е дълбоко и непоправимо разстроен.
Моли съда да постанови решение, с което прекрати с развод брака им, като дълбоко и непоправимо разстроен, като не се произнася по въпроса за вината.
Семейното жилище в гр.. у. №., което е собственост на сина им да се ползва от бащата и детето.
Да постанови местоживеене на непълнолетното дете Б. А.А. xxx, да предостави на него упражняването на родителските права на детето, а тя да бъде осъдена да заплаща месечна издръжка за детето в размер на 200.00 лева, считано от датата на подаване на исковата молба, да определи режим на лични контакти на детето с нея, майката, както следва: всяка първа и трета събота и неделя от месеца с преспиване, от 10ч. в събота до 18ч. в неделя, както и един месец през лятото, по време несъвпадащо с отпуска на бащата, както и по всяко друго време по предварителна договорка между страните, след допускане на развода да носи фамилно име А., не претендира заплащане на издръжка от ответника.
Към ИМ са приложени писмени доказателства и са направени искания за събиране на допълнителни гласни доказателства.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК ответникът А.А.А. xxx не представя отговор на исковата молба и не взема становище по предявения иск за прекратяване на брака чрез развод.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Съдът, след като ги прецени съобразно доводите и становищата на страните и по свое вътрешно убеждение, съгласно правилото на чл.235 от ГПК, приема за установено следното:
Страните по делото са съпрузи, като бракът им е сключен на 02.05.2011г. с Акт № 0048/02.05.2011г. в гр.. от който имат родено едно дете Б. А.А., роден на xxxг. в гр.Монтана.
Безспорно е установено от доказателствата по делото, а и не се спори между страните, че от няколко години в брачните им отношения настъпили промени, които довели до общото им разбиране да се разделят. Съпругата М.А.А. заминала на работа в чужбина, Г., а съпругът А.А.А. останал в България. Детето останало да живее с баща си. Майката редовно изпращала средства за издръжката на детето, което продължава и към момента. От близо 3 години съпрузите са във фактическа раздяла, не поддържат контакти помежду си, не е възможно да заздравят отношенията си, тъй като всеки има свой живот и не се интересува от живота на другия. Ищцата живее на семейни начала в Г. с друг мъж.
Ищцата редовно изпраща средства за сина си, почти всяка седмица, детето живее при баща си в гр.Монтана.
Тази фактическа обстановка се установява по несъмнен начин от гласните и писмени доказателства. От фактическата раздяла съпрузите изобщо не контактуват помежду си, не се интересуват един от друг, не се търсят.
Предвид гореизложеното съдът намира, че бракът между страните е дълбоко и непоправимо разстроен, поради което и предявения иск по чл.49,ал.1 СК се явява основателен.
Бракът създава определени задължения за всеки един от съпрузите и докато същият не бъде прекратен те не могат да се считат за освободени от тях.Съпрузите са длъжни с общи усилия, взаимно уважение и доверие, съобразно своите възможности, имущество и доходи, да осигуряват благополучието на семейството и да живеят съвместно, освен, ако важни причини не налагат да живеят разделени, както и да полагат грижи за децата си и тяхното възпитание.
Видно от събраните по делото доказателства, съпрузите не са положили необходимите усилия за заздравяването и запазването на този брак. Във взаимоотношенията между страните липсва разбирателство и взаимно уважение и в този й вид брачната връзка съществува само формално, лишена от съдържанието, предписвано и от закона и морала. Продължителната фактическа раздяла допълнително е отчуждила съпрузите един от друг и всеки един от тях се е дезинтересирал от живота на другия и благополучието на семейството. Тъй като никоя от страните не е направила искане, съдът не се произнася с решението си по въпроса чия е вината за разстройството в брака.
По предявения иск за упражняване на родителските права на непълнолетното дете, съдът намира следното:
Ищцата е заявила искане упражняването на родителските права да бъде предоставено на бащата, както и детето да живее при него.
От събраните писмени и гласни доказателства, в т.ч. и приложения социален доклад, се установява, че детето, откакто майката е заминала на работа в Г., живее в семейното жилище заедно с баща си. Средата, в която живее му е позната, дава му сигурност и спокойствие, поради което не следва да се променя това положение. То трябва да расте в любов и грижа, с оглед правилното му развитие, които могат да му бъдат дадени от бащата, при когото продължава да живее.
Като съобрази интересите, възрастта и пола на детето, моралния облик на двамата родители, социалната среда в която живеят последните, техните възможности, имущество и доходи, и като обсъди всички изброени по-горе и предвидени в закона предпоставки, които са от значение за отглеждане и възпитаване на децата, както и писменото становище на Д “СП” гр.Монтана и най-вече воден от интереса и желанието на детето, съдът намира, че бащата е неговото тяхното отглеждане и възпитание.
Предвид това в съда се формира извода, че в интерес на детето е за в бъдеще да живее при своя баща, който ще полага ежедневните и непосредствени грижи по неговото отглеждане и възпитание, като майката М.А.А. да има право да го вижда всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, които да не съвпадат с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие и разбиране на родителите.
В тази насока е и представения социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” гр.Монтана. Детето има необходимост да контактува и с двамата си родители, тъй като това са хората, на които може да разчита безусловно във всеки един момент и същите да му оказват необходимата подкрепа и помощ. От друга страна майката ще има възможност да докаже своя родителски капацитет, качества, желание да участва и тя заедно с бащата във възпитанието на своето дете.
По отношение на предявения иск за издръжка на детето, съдът намира следното - съобразявайки възрастта на детето, което е на навършени 17 години, ученик, неговите нужди от храна, облекло, учебници и учебни пособия, от средства за извънкласни форми, за спортуване и др.п., както и възможностите на двамата родители, като в тази насока няма ангажирани доказателства за доходите им, съдът намира, че за месечната издръжка на детето ще са нужни 350,00 лв. месечно. Съгласно императивната разпоредба на чл.143,ал.2 от СК родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и доходите си, т.е. безусловно, а съгласно чл.142, ал.2 СК минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата. Към настоящия момент този минимален размер на издръжка се равнява на сумата от 152.50 лева, тъй като считано от 01.01.2020г. размерът на МРЗ за страната е 610.00 лева. Определения по-горе размер, по убеждение на съда, следва да се разпредели между двамата родители, поради и което ищцата следва да заплаща по 200,00 лв. месечна издръжка, а останалата сума до общо дължимия размер месечна издръжка следва да се осигурява от ответника, който реално ще полага и грижи по отглеждането и възпитанието на детето, затова и съдът определи по-малка квота на участие на бащата. Съдът намира, че определения по-горе месечен размер на издръжката е дължим от предявяването на иска – 05.06.2020г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното прекратяване или изменение.
По делото се установи от гласните и писмени доказателства, че майката е напуснала семейното жилище и е заминала на работа в чужбина, но е отговорна към отглеждането и възпитанието на детето си, през този период до предявяването на иска същата е изпращала и изпраща и към момента парични средства от чужбина, необходими за закупуването на нужните за детето пособия, дрехи, храни и др. Ищцата не се е дезинтересирала от грижите за детето.
По искането за ползване на семейното жилище, находящо се в гр.. у. №., съдът намира с оглед и на факта, че същото е собственост на детето, в него към момента живее детето с баща си и предвид заявеното искане от ищцата, след прекратяването на брака същото ще се ползва и от двамата съпрузи.
Предявеният иск за фамилното име на ищцата след прекратяването на брака: при сключването на брака съпругата не е променила фамилното си име, поради което след неговото прекратяване ще продължи да носи същото фамилно име А..
Съобразно този изход на делото ищцата следва да внесе по сметка на Районен съд-Монтана ДТ за допускане на развода в размер на 20 лв., ДТ в размер на 288.00 лева за размера на присъдената издръжка и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Ответникът следва да внесе ДТ в размер на 20 лв. за допускане на развода и 5 лв. ДТ в случай на служебно издаване на изпълнителен лист. Разноските остават в тежест на страните, така както са направени от тях.
На основание горното,съдът
Р Е Ш И :
ДОПУСКА РАЗВОД между М.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и А.А.А. ЕГН xxxxxxxxxx xxx и ПРЕКРАТЯВА брака им, сключен на 02.05.2011г. с Акт № 0048/02.05.2011г. в гр.Монтана поради настъпило в него дълбоко и непоправимо разстройство.
ПРЕДОСТАВЯ УПРАЖНЯВАНЕТО на родителските права на роденото от брака дете Б. А.А., роден на xxxг. ЕГН xxxxxxxxxx, на бащата А.А.А., както и местоживеене при бащата А.А.А. xxx.
ОПРЕДЕЛЯ РЕЖИМ на лични контакти на детето Б. А.А. с майката М.А.А., всеки първи и трети съботен и неделен ден от месеца от 10.00ч. в събота до 18.00ч. в неделя, както и един месец през лятото, който да не съвпада с платения годишен отпуск на бащата, както и по всяко друго време, по взаимно съгласие и разбиране на родителите.
ОСЪЖДА М.А.А. ДА ЗАПЛАЩА на Б. А.А., със съгласието на бащата А.А.А. месечна издръжка в размер на 200.00 лева, считано от 05.06.2020г. до настъпване на законоустановени причини или условия за нейното изменение или прекратяване, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска.
ПРЕДОСТАВЯ ползването на семейното жилище в гр.. ул. В. №., собственост на детето Б. А.А., след прекратяването на брака на двамата съпрузи.
СЛЕД прекратяването на брака ищцата М.А.А. ще носи фамилно име – А..
ОСЪЖДА М.А.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на МРС държавна такса 20.00 лв. за допускане на развода, ДТ от 288.00 лева за размера на присъдената издръжка и 5 лв. ДТ при евентуално служебно издаване на изпълнителен лист.
ОСЪЖДА А.А.А. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд Монтана ДТ в размер на 20.00 лв. за допускане на развода и 5,00 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението в частта за издръжката на основание чл.242, ал.1 ГПК подлежи на предварително изпълнение.
Решението може да се обжалва пред Окръжен съд – Монтана, в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: