№ 660
гр. София , 17.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на осемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Иванка Ангелова
Членове:Красимир Машев
Златина Рубиева
като разгледа докладваното от Иванка Ангелова Въззивно гражданско дело
№ 20211000500139 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и следващите от ГПК.
С Решение № 2559 от 23.04.2020г., постановено по гр.д. № 16053/
2017г., на Софийски градски съд, ответното застрахователно дружество „ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати, на основание чл. 432,
ал.1 КЗ на М. М. П. сумата от 12 000 лв., представля ваща обезщетение за
причинени неимуществени вреди, получени вследст вие на ПТП, настъпило
на 03.09.2016г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от
08.12.2017г. до окончателното изплащане, като искът за присъждане на
обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен за раз ликата над 12 000 лв.
до предявения размер от 30 000 лв., както и претен цията за изплащане на
законна лихва за периода от 03.09.2016г. до 08.12. 2017г.; на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 38, ал.1, т.2 от ЗА да за плати на адв. Д. Н., сумата от
890 лв., представляваща адво катско възнаграждение и на основание чл. 78,
ал. 6 ГПК в полза на СГС су мата от 760 лв., представляваща дължима
държавна такса и съдебни разнос ки. С решението ищцата е осъдена да
заплати на основание чл. 78, ал. 3 ГПК на ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“
АД сумата от 286 лв., представля ваща направени по делото разноски.
С Определение от 23.10.2020г. е оставена без уважение молбата на
ответника по чл.248 ГПК за изменение на решението в частта на разноски те.
Решението е обжалвано от двете страни – от ищцата в отхвърлената
1
част, а от ответника – в уважената част – за сумата над 7 500 лв. до присъде
ните 12 000 лв., с подробно изложени съображения в обстоятелствената част
на жалбите. Всяка страна оспорва жалбата на другата страна.
Определението по чл. 248 от ГПК се обжалва от ответника с частна
жалба, с подробно изложени съображения в обстоятелствената част на жал
бата.
Софийски апелативен съд, след като обсъди жалбите във връзка с
атакувания съдебен акт, намира следното:
Жалбите са допустими - подадени в срока и са срещу подлежащ на
въззивно обжалване по силата на чл.258 от ГПК съдебен акт.
Преценявайки основателността на жалбите, съдът намира следното:
Предявеният иск е с правно основание чл. 432, ал.1 КЗ – претендира се
обезщетение за неимуществени вреди от настъпило на 03.09.2016г. ПТП, при
което ищцата е получила травматични увреждания, от виновния за ката
строфата водач на превозното средство, с валидно сключена задължителна
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответното
дружество, ведно със законната лихва върху сумата до окончателното й из
плащане.
За да постанови обжалвания акт, първоинстанционният съд след ана лиз
на събраните по делото доказателства е приел за установени предпо ставките
за ангажиране отговорността на застрахователя – противоправно поведение
на делинквента, както и че управляваното от последния моторно превозно
средство е с покрита от ответника застраховка по риска „Граждан ска
отговорност“. При определяне размера на претендираното обезщетение за
неимуществени вреди съдът е съобразил характера, обема и интензивно стта
на болките и страданията, продължителността на лечебно-възстанови телния
период, липсата на усложнения в здравословното състояние на по страдалата,
неудобствата и дискомфорта, които е изпитвала, тъй като е има ла нужда от
чужда помощ, както и икономическите условия на живот в стра ната ни и
съответните нива на застрахователно покритие, е приел, че спра ведливото в
случая обезщетение е в размер на 15 000 лв. За основателно е прието
възражението на ответника за съпричиняване от страна на постра далата за
настъпването на вредоносния резултат, при което размерът на обезщетението
е редуциран до сумата от 12 000 лв., съобразно с приетия процент на
съпричиняване в размер от 1/5.
Решението е правилно досежно изводите за наличие на предпоставки за
ангажиране отговорността на застрахователя и на основание чл. 272 пре
праща към мотивите му в тази част.
От събрания по делото доказателствен материал категорично се уста
2
новяват елементите от фактическия състав на чл. 432, ал.1 КЗ, а именно:
наличие на увреждане от управляващ застрахован при ответното дружество
автомобил, противоправното поведение и вината, както и причинно-следст
вената връзка между деянието и причинените на ищцата увреждания, изра
зяващи се в претърпени неимуществени вреди. Освен това решението е влязло
в законна сила в частта, с която ответното дружество е осъдено да заплати на
ищцата сумата от 7 500 лв., обезщетение за неимуществени вре ди, с оглед на
което основанието на предявения иск е надлежно установено.
В рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК, въззивният съд
намира следното:
Предмет на въззивното производство са спорните въпроси по размера
на претендираното обезщетение, основателността на възражението за съпри
чиняване от страна на пострадалата и за началната дата за присъждане на
законната лихва.
Досежно размера на обезщетението за неимуществени вреди, настоя
щият състав намира, че определеният от състава на СГС размер от 15 000 лв.
съответства на доказаните болки и страдания и на преобладаващата практика
на съда за сходни случаи. От заключението на приетата пред пър вата
инстанция СМЕ се установява, че вследствие на процесното ПТП ищ цата е
получила счупване на шийката на дясната раменна кост и оток и хе матом на
дясната раменна става, които са довели до трайно затруднение на движенията
на десния горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни (в случая до 3 месеца).
Зарастването на счупената раменна кост в областта на шийка та отнема около
35-40 дни, но рехабилитацията и възстановителният пе риод са
продължителни, тъй като фрактурата оказва негативно влияние вър ху
движенията на раменната става, особено движението отвеждане встрани,
което остава продължително време.
Непосредствено след настъпването на инцидента ищцата е приета за
лечение в ЦСМП на МБАЛ гр. Монтана. Приета е без данни за загуба на
съзнание, без травма на главата, но с видим оток, хематом и болки в дясно то
рамо. По спешност е извършено наместване на счупената раменна кост и
обездвижване чрез ортеза. След извършен преглед ищцата е освободена от
болницата, като лечението е продължило амбулаторно с назначени контрол
ни прегледи. След свалянето на ортезата ищцата е провела рехабилитация
амбулаторно. Общо лечебният и възстановителен период е приключил за срок
от 3 месеца.
Болките и страданията при пострадалата са били най-интензивни през
първите 2 седмици след инцидента, както и около 2 – 3 седмици в началото на
проведената рехабилитация. Ищцата е търпяла и спорадични болки при
преумора и промяна на времето, които са налагали приемането на болкоус
покоителни. През първите 45 дена от лечението ищцата не е можела да си
3
служи със счупената дясна ръка, поради което е имала затруднения с об
служването си в ежедневието. Няма данни да са настъпили усложнения в
здравословното й състояние. Към дата на извършения от вещото лице ли чен
преглед ищцата е възстановена от получената травма, като единствено
движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е в леко намален обем с 15 гра
дуса.
Вещото лице е категорично, че ищцата е пътувала с поставен предпа зен
колан, тъй като, предвид механизма на настъпване на ПТП, ако не беше с
поставен такъв, последната би получила редица травми в областта на главата,
гърдите, корема и долните крайници, каквито не са установени по време на
извършените прегледи.
Съдът кредитира експертизата в описаната по-горе част, тъй като е
изготвена от експерт, притежаващ необходимите за целта познания, който е
отговорил изчерпателно на поставените въпроси.
От показанията на свидетеля П. (съпруг на ищцата), събрани по
делегация, се установява, че по време на инцидента последният управля вал
автомобила, в който се возила като пътник пострадалата. След настъп ването
на удара свидетелят излязъл от автомобила и опитал да помогне на ищцата да
слезе от него. Последната му казала, че не може тъй като не ус пявала да си
премести ръката. След 10 минути дошла линейка и я откара ли в болницата.
Свидетелят си спомня, че на горната устна имала лек удар. Лечението в
домашни условия на пострадалата продължило над 2 месеца. Имала нужда от
помощ за тоалетна и преобличане, която получавала от сви детеля и майка си.
Ищцата изпитвала страх от автомобили след инцидента, преди била шофьор,
а вече не карала. По време на възстановяването си из питвала силни болки,
будила се вечер, за да си подлага възглавници. Ищца та вече работила, но при
претоварване все още се оплаквала от болки, както и от „дърпане“ при ръчна
работа.
Съдът цени свидетелските показания, които са преки и непосредст вени,
като ги кредитира изцяло, тъй като не са в противоречие с останалия
доказателствен материал по делото.
По делегация са събрани и свидетелските показания на виновния за
катастрофата водач на превозното средство, с валидно сключена задължи
телна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите в ответ
ното дружество. Свидетелят е предоставил данни относно настъпването на
инцидента. Настоящият съдебен състав счита, че показанията на свидетеля не
следва да се кредитират, тъй като са противоречиви. От една страна сви
детелят е посочил, че не е обърнал внимание дали пътуващите в първия ав
томобил, в който се е ударил, са били с поставени предпазни колани, а от
друга, твърди, че пострадалата е стояла вътре в автомобила без да мърда и не
е била с поставен предпазен колан.
4
При тези данни, като съобрази възрастта на ищцата към момента на
инцидента – 47 години, вида, естеството и тежестта на получените травми
счупване на шийката на дясната раменна кост и оток и хематом на дясната
раменна става; лечебния и възстановителен период – около 3 месеца; болки те
и страданията, които е изпивала, които са били най-интензивни през пър вите
2 седмици след инцидента и през първите 2 – 3 седмици след започва нето на
рехабилитацията, а през останалото време спорадични – при преу мора и
промяна на времето; дискомфорта, който е изпитвала поради обез движването
на ръката си и необходимостта от чужда помощ в ежедневието си; изпитания
шок и стрес от инцидента, както и отражението му върху психиката й,
предвид приетите от практиката обичайни размери в подобни случаи,
социално-икономическите условия на живот в страната ни към про цесния
период, намира, че сумата от 15 000 лв. представлява справедливо по смисъла
на чл.52 ЗЗД обезщетение.
За да не уважи жалбата на ответното дружество, настоящият състав
съобрази, че ищцата е търпяла интензивни болки за немалък период от време,
както и че същата е разчитала на чужда помощ, което й е причинил
значителен дискомфорт. Също съдът взема предвид, че макар възстановена
от травмата, движението „абдукция“ (отвеждане встрани) е останало в леко
намален обем с 15 градуса, като ищцата се оплаква, че при физическа рабо та
усеща „дърпане“ в крайника.
За да не уважи възраженията на ищцата относно размера на справед
ливото обезщетение, настоящият състав взе предвид, че получената травма не
е наложила оперативна намеса, като непосредствено след предоставяне то й
на медицинска помощ е освободена от болницата за домашно лечение. Макар
да е имала нужда от чужда помощ по време на възстановяването си, не е била
на постелен режим, не е била напълно зависима от близките си, тъй като е
можела е да се придвижва свободно и да си служи с другата си ръка. Също
така не са установени усложнения в здравословното й състоя ние по време на
възстановяването й.
По оплакванията на страните относно приетото за основателно от
първоначалния съд възражение за съпричинаване от страна на пострадалата
настоящият състав намира следното:
За да определи съпричиняване в размер от 1/5, първоначалният съд не е
кредитирал заключението на вещото лице, изготвило СМЕ в първата
инстанция, а се е позовал на събраните свидетелски показния. Настоящият
състав не споделя изводите му в тази насока. Както вече беше посочено по-
горе, свидетелските показания на виновния в случая водач не следва да се
кредитират в тази част, тъй като са противоречиви именно относно това, че
последният твърди едновременно, че не е обърнал внимание дали пътни ците
в автомобила са били с поставени предпазни колани и че ищцата не е била с
5
поставен предпазен такъв. Освен това от показанията на съпруга на ищцата се
установява, че последната понесла лек удар в областта на устата си, но по
никакъв начин по делото не се установява как точно пострадалата е получила
такъв удар и дали е възможно да го получи единствено без по ставен
предпазен колан. От друга страна медицинският експерт е кате горичен, че
ищцата е пътувала с поставен предпазен колан, тъй като в про тивен случай
последната би получила сериозни наранявания и в други области на тялото.
Следва да се отбележи, че при преценката дали в кон кретния случай е налице
съпричиняване от страна на пострадалата, не е до статъчно да се докаже
безспорно, че тя е пътувала без поставен предпазен колан, а и че настъпилите
увреждания при нея са настъпили в значителна степен именно поради това. В
случая ударът, при който е настъпила трав мата, е настъпил в намиращите се
в дясно на ищцата детайли на авто мобилното купе. Предпазните колани са
особено ефективни при възспиране на движението на тялото напред, но
ефективността им значително намалява при предвижване на тялото настрани,
както е в процесния случай. Именно вещото лице е посочил, че предпазният
колан е предотвратил движението на тялото на ищцата напред, след което е
настъпил удар в страни. Поради гореизложеното настоящият състав намира
възражението за съпричиняване от страна на пострадалата за неоснователно
като недоказано.
При този изход на спора първоинстанционното решение следва да се
отмени в частта, в която е отхвърлен предявеният от ищцата иск за сумата
над 12 000 лв. до сумата в размер от 15 000 лв., като се постанови ново, с
което да се осъди ответника да й заплати допълнително обезщетение в размер
на 3 000 лв.
По възражението на ищцата относно началната дата, от която е при
съдена законната лихва и отхвърлителната част за периода от 03.09.2016г. до
предявяването на иска 08.12.2017г. :
Искането на ищцата е за присъждане на законната лихва, начиная от
момента на ПТП-то, или от 03.09.2016г. За да отхвърли искането за присъж
дане на законна лихва върху обезщетението за периода от 03.09.2016г. до
предявяването на иска 08.12.2017г., съставът на СГС е приел, че ищцата не е
изпълнила надлежно задължението си по чл.380, ал.1 от КЗ, тъй като не е
посочила своята лична банкова сметка, нито е отправила волеизявление, с
което да изрази изрично съгласие за превод на сумата по банкова сметка на
трето лице. Поради правните последици на забава на кредитора – чл.380, ал.3
КЗ законната лихва е присъдена от завеждане на прекия иск.
Съгласно правилото на чл.429, ал.3 изр. второ КЗ, застрахователят
дължи лихва за забава от момента на уведомяването на застрахователя от
застрахования делинквент или датата на предявяване на застрахователна
претенция от увреденото лице, която от датите е най-ранна. В дължимото от
6
застрахователя застрахователно обезщетение се включват и лихвите за
забава, когато застрахованият отговаря за тяхното заплащане пред увреде
ното лице /което е от момента на деликта/, при условията на ал.3, съгласно
чл.429, ал.2,т.2 КЗ. Разпоредбата на чл.497 ГПК е специална спрямо общата
разпоредба на чл.429, ал.3 КЗ, приложима за всички сключени договори за
застраховка „Гражданска отговорност“. След тълкуване действителната воля
на законодателя, настоящият състав е последователен в разбирането си, че
щом застрахователното обезщетение включва и лихвите за забава /чл.
429,ал.2,т.2 КЗ/, то дължимата от застрахователя законна лихва върху разме
ра на застрахователното обезщетение по чл. 497, ал.1 КЗ, компенсира него
вата забава за изплащане на застрахователното обезщетение, с включените
лихви за забава, когато се установи такава.
В случая най-ранната дата на уведомяване на застрахователя е датата на
предявяването на заявление за заплащане на застрахователно обезщете ние от
пострадалата, входирано на 25.07.2017г. Следователно, от този мо мент
следва да се присъди лихвата за забава, която е дължима от делинк вента, за
която застрахователят е отговорен с оглед функционалната обусло веност на
отговорността. В този смисъл, а именно предвид функционалната
отговорност, е и искането на ищцовата страна за присъждането на законна
лихва от момента на деликта, а не заради забавата на застрахователя. При
това положение, възраженията на ответника за неизпълнение на дадените на
15.08.2017г. указания на ищцата, че не са представени всички необхо дими
документи за произнасяне по претенцията, както и че посочената банкова
сметка е с титуляр, различен от нея, като липсват данни последната да е дала
съгласие обезщетение да бъде изплатено в тази сметка, са иреле вантни за
решаването на спора. Следователно, решението следва да се отме ни в частта,
с която е отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на закон на лихва за
периода от 25.07.2017г. до предявяването на иска- 08.12. 2017г., като се
постанови ново, с което да се присъди.
При този изход на спора следващото се на процесуалния представи тел
на ищцата адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА за пър
воинстанционното производство възлиза на 715лв. Независимо от увеличе
нието в размера на уважената част от иска, присъденото с обжалваното
решение възнаграждение е в по-висок размер, поради неправилното му оп
ределяне от първостепенния съд без отчитане на уважената спрямо предяве
ната част, т.е. без прилагане на тройното правило. Като съобрази обстоятел
ството, че ответното дружество е подало частна жалба срещу Определение от
23.10.20г., с което е оставена без уважение молбата по чл. 248 ГПК за из
менение на решението в частта за разноските с предмет именно присъдено то
в полза на адвоката на ищцата възнаграждение по реда на чл.38 ЗА,
въззивният съд следва да го намали, въпреки изхода на спора по същество, с
което уважава частично жалбата на ищцовата страна, на която й присъжда
допълнително сумата от 3 000 лв. Следователно решението ще следва да се
7
отмени в частта, с която на процесуалния представител на ищцата е присъ
дено възнаграждение над размера от 715 лв. Решението, в частта на остана
лите присъдени разноски, не следва да се изменя с оглед изхода на спора по
същество. Същите изначално са неправилно определени и при новото преиз
числение се стига до влошаване положението на осъдената страна, което е
недопустимо при липса на подадена молба по чл.248 ГПК от другата стра на,
съответно частна жалба. Така например, на основание чл.78,ал.3 ГПК ищцата
е следвало да бъде осъдена да заплати на ответника разноски, които спрямо
отхвърлената част от иска, възлизаща на 18 000 лв., е в размер на 429лв., от
общо сторените 715лв., докато ищцата е осъдена да заплати на от ветника
разноски от 286лв. С оглед постановеното от въззивния съд изме нение в
крайния резултат с присъждането на допълнителни 3 000 лв., след ващите се
на ответника разноски за първоинстанционното решение възли зат на
357.50лв. При уважаване на иска в по-голям размер с въззивното ре шение,
недопустимо е ищцата да бъде натоварена с допълнителни разноски за
първоинстанционното производство /с разликата от 286 лв. до 357.50лв./, при
положение, че ответното дружество не е поискало изменение на реше нието в
тази част по реда на чл.248 ГПК, която би била основателна за сума та от
общо 429лв., съобразно изхода на спора, постановен от първостепен ния съд.
За въззивното производство, като съобрази уважената обжалвана част,
която е за 7 500лв., спрямо общо обжалваната част - 22 500лв., ми нималното
възнаграждение по тарифата е 1 205лв., което след прилагане на тройното
правило, възлиза на 401.70лв., които следва да се присъдят на процесуалния
представител на ищцата на основание чл.38 ЗА. Ищцата след ва да бъде
осъдена да заплати на ответника разноски, които съобразно потвърдената
отхвърлителна част, възлизаща на 15 000 лв. спрямо обжал ваната от 22
500лв., представлява сумата от 70 лв., от претендираните по списък 105лв.
Следва да бъде осъдена да заплати и юрисконсултско възна граждение, което
определя на 200 лв., или общо сумата от 270лв. На ос нование чл.78,ал.6 ГПК
ответното дружество следва да бъде осъдено да за плати в полза на САС д.т. в
размер на 180лв. за допълнително присъденото обезщетение.
Водим от горното, Софийски апелативен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 2559 от 23.04.2020г., постановено по гр.д. №
16053/2017г., на Софийски градски съд, в частта, в която отхвърлил пре
дявения от М. М. П., ЕГН: **********, адрес: гр. ***, ж.к.. „***“ бл. ***, вх.
Б, ет. 2, ап. 3 срещу „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********,
със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к.„Дианабад“, бул. „Г. М.
Димитров“ № 1, иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ, за разликата над 12
000 лв. до сумата от 15 000 лв., пред ставляваща обезщетение за причинени
неимуществени вреди, вследствие на ПТП от 03.09.2016г.; в частта, с която е
8
отхвърлен искът по чл.86 ЗЗД за присъждане на законна лихва за периода от
25.07.2017г. до предявяването на иска - 08.12.2017г., и в частта, с която„ЗАД
ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД е осъдено да заплати на основание чл. 38, ал. 2
ЗА на адв. Д. Н. сумата над 715 лв., адвокатско възнаграждение, вместо което
поста нови:
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********, да
заплати на основание 432, ал. 1 КЗ, на М. М. П., ЕГН: **********, сумата от
3 000 лв., представляваща допълнително обезщете ние за причинени
неимуществени вреди, настъпили вследствие на ПТП от 03.09.2016г., ведно
със законната лихва върху тази сума, начиная от 25. 07.2017г. до
окончателното изплащане, както и да заплати законната лихва върху
присъденото с първоинстанционното решение обезщетение от 12 000 лв.,
считано от 25.07.2017г. до 08.12.2017г .
ОСЪЖДА „ЗАД ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, ЕИК: **********, да
заплати на адв. Д. Н., на основание чл. 38, ал. 2 ЗА, сумата от 401.70 лв.,
адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция, и в полза на САС д.т. в
размер на 180лв. , на основание чл.78, ал.6 ГПК.
ОСЪЖДА М. М. П., ЕГН: ********** да заплати на „ЗАД ДаллБогг:
Живот и Здраве“ АД разноски за въззивното производство размер на 270лв.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ подадената от „ЗАД ДаллБогг: Жи
вот и Здраве“ АД частна жалба срещу Определение № 262998 от 23.10. 20г.,
постановено по гр.д. № 16053/2017г., на Софийски градски съд.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалата обжалвана част.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС в
едномесечен срок от връчване на преписи на страните.
Председател: Членове :1. 2.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
9
2._______________________
10