№ 60
гр. Панагюрище, 28.04.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАНАГЮРИЩЕ в публично заседание на трети
април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:Магдалена Г. Татарева Кръстева
при участието на секретаря МАРИЯ Г. ТЕРЗИЙСКА
като разгледа докладваното от Магдалена Г. Татарева Кръстева Гражданско
дело № 20215230100911 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 31, ал. 2 ЗС
Ищецът основава исковата си претенция на следните фактически твърдения:
Твърди, че страните по делото са съсобственици на процесните имоти при квоти в
съсобствеността: 5/6 ид.ч. за И. Н. и 1/6 ид.ч. за Н. Н.. В исковата молба се твърди, че
ответникът ползва имотите- самостоятелно и изцяло, поради което на 12.05.2018 г.
ищецът е връчил на ответника нотариална покана, с която го е поканил да му заплаща
обезщетение за ползата, от която го е лишил в размер на 200 лева месечно. Сочи се, че
до 31.08.2021 г. ответникът не е изпълнявал задължението си, поради което ищецът е
подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, срещу която
ответникът е възразил в срока. Моли се да се уважаване на исковата претенция.
Претендират се разноски.
В срока по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор от ответника. В срока по
чл. 414 ГПК е постъпило възражение от ответника, в което са изложени доводи по
отношение това, че ответникът не е лишил ищецът от право да ползва процесния имот,
съобразно неговата ид.ч.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства,
поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за
установено следното:
Районен съд - Панагюрище първоначално е сезиран с установителни искове с
правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, във вр. с чл. 31, ал. 2 ЗС за установяване
дължимостта на сумата в размер на 7918 лв. представляваща обезщетение за ползване
на 5/6 ид.ч. от следните имоти: поземлен имот с идентификатор: ***** *** **** в
размер на 60 лв, самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***** *** **** * * -
120 лв. месечно и сграда с идентификатор ***** *** ****.2 – 20 лв. месечно всички по
КККР на гр. Панагюрище с административен адрес гр. Панагюрище, ул. „***“ № 35,
дължими за периода 12.5.2018 г.- 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 31.08.201 г. до окончателното заплащане на сумата.
1
Исковете са процесуално допустими, тъй като са предявени в законоустановения
едномесечен срок по чл. 422, ал. 1 ГПК, от процесуално легитимирано лице- заявител в
заповедното производство.
В проведено по делото о.с.з. на 16.12.2022 г. от ищеца е направено искане за
увеличаване на претенцията, която да се счита предявена за сума в размер на лв., както
следва: 15836 лв. представляваща обезщетение за ползване на 5/6 ид.ч. от следните
имоти: поземлен имот с идентификатор: ***** *** **** в размер на 120 лв,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***** *** **** * * -240 лв. месечно и
сграда с идентификатор ***** *** ****.2 – 40 лв. месечно всички по КККР на гр.
Панагюрище
С т. 11 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че в производството по иска,
предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, не намират приложение правилата
за изменение на иска по чл.214 ГПК, при искане за увеличаване на претенция за
разликата между размера на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение и
пълния размер на вземането, при условията на чл.210, ал.1 ГПК може да се предяви
осъдителен иск в това производство.
Ето защо следва да се приеме, че е предявена осъдителна претенция за сумата
над 7918 лева до 15836 лева или за поземлен имот с идентификатор: ***** *** **** в
размер на още 60 лв, самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***** *** **** *
* -на още 120 лв. месечно и сграда с идентификатор ***** *** ****.2 – на още 20 лв.
месечно всички по КККР на гр. Панагюрище.
От представен и приет като доказателство по делото нотариален акт за
прехвърляне на недвижими имоти срещу задължение за издръжка и гледане№ 104, том
I, рег. № 1552, нот. дело № 83 от 2018 на Нотариус Н М Т и нотариален акт за покупко-
продажба на недвижими имоти № 111, том I, рег. № 1626, нот. дело № 90 от 2018 на
Нотариус Н М Т, се установява, че ищецът Н. В. Н. е придобил собствеността върху 5/6
ид.ч. от процесния поземлен имот с идентификатор ***** *** **** по КККР на гр.
Панагюрище, както и изградените в него самостоятелен обект в сграда с
идентификатор: ***** *** **** * * - и сграда с идентификатор ***** *** ****.2 и
двете по КККР на гр. Панагюрище -процесните имоти.
От приложен по делото и приет като доказателство Нотариален акт за дарение на
недвижим имот № 110, том IV, дело № 1451 от 1975 г. на Нотариус Д, Нотариален акт
за покупко-продажба на недвижим имот № 84, том I, дело № 240 от 1965 г. на
Панагюрския съд и удостоверение за наследници на Н. В. Н. изх. № 0001729 от
03.11.2022 г. издадено от Община Панагюрище се установява, че ответникът И. Н. Н.
притежава 1/6 ид.ч. от процесните недвижими имоти.
По делото е приложена и приета като доказателство нотариална покана от Н. В.а
Н. изпратена до И. Н. Н., с която е отправена покана до ответника да заплаща на ищеца
обезщетение за ползата, от която ищецът е лишен от ползване на съсобственик между
тях имот. Видно от отбелязването нотариалната покана е получена от ответника на
12.05.2018 г.
От разпита на свидетел М Л – се установява, че същата живее в съседство на
процесния имот. Свидетелката сочи, че в момента в имота живее само И. Н.- като
имотът представлява двор с къща на два етажа и идна постройка. Свидетелят излага, че
И. живее на първия етаж. Свидетелката изяснява, че ищецът Н. не живее в къщата, тъй
като не се погажда с ответника И., тъй като И. често злоупотребява с алкохол и започва
2
да се държи невъзпитано с хората, да ги закача и нарича с най-различни имена, като
свидетеля посочва, че не е била свидетел на конфликт, при който И. се държи лошо с
племенника си Н.. в процесния недвижим имот – първи етаж от къща живее ответника.
От разпита на свидетел М О- съсед се установява, че в момента процесния имот
се ползва само от И., тъй като Н. и И. не могат да съжителстват заедно, тъй като И. е
конфликтна личност, като често злоупотребява с алкохол. Свидетелят изяснява, че е
виждала Н. един-два пъти в имота да влиза, като единият път е било, тъй като на
втория етаж на лъщата, който е на Н. имало СОТ и той се включил и Н. дошъл да
провери какво се случва. Свидетелят посочва, че не е виждала Н. да влиза на първия
етаж, на който живее И.. При разпита си свидетелят посочва, че Н. може да влезе в
двора, но същият е пълен с боклуци, бутилки.
Ценени съобразно разпоредбата на чл. 172 ГПК съдът дава вяра на показанията
на двамата свидетели, доколкото същите са последователни и житейски логични, като
се подкрепят от останалия събран по делото доказателствен материал – приетата
съдебно-техническа експертиза.
По делото е допусната и приета без възражения от страните съдебно-техническа
експертиза изготвена от вещото лице Б. Г.. В заключението си вещото лице посочва, че
средния месечен пазарен наем на недвижимия имот е в размер на 570лв., като този
наем за 1/6 ид.ч. е в размер на 95 лв. При изслушването си вещото лице посочва, че за
5/6 ид.ч. пазарния наем е в размер на 475 лева. Цено съобразно чл. 202 ГПК съдът дава
вяра на заключението на вещото лице, доколкото със същото е даден обоснован
отговор на поставения по делото въпрос.
Възникването на спорното право по иска с правно основание чл. 31, ал. 2 ЗС се
обуславя от осъществяването на следните материални предпоставки (юридически
факти): 1) ищецът и ответникът да са съсобственици, 2) ответникът да ползва лично
съсобствената вещ 3) отправена е писмена покана от неползващия съсобственик до
ползващия съсобственик за предоставяне ползването на имота, респ. за заплащане на
обезщетение за лишаването от ползване. Посочените предпоставки следва да бъдат
установени от ищеца в условията на пълно и главно доказване.
В т. 11 а от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г., постановено по
тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС е прието, че съдът в производството по
иска, предявен по реда на чл.422, респ. чл.415, ал.1 ГПК, е допустимо да се разгледат
обоснованите във възражението на длъжника по чл.414, ал.1 ГПК оспорвания за
вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или
да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Ето защо в настоящото
производство следва да се обсъдят възраженията на ответника направени в подаденото
възражение по чл. 414 ГПК, а именно, че ответникът не е лишил ищеца от възможност
да ползва имота.
Съгласно разпоредбата на чл. 31, ал. 1 ЗС всеки от съсобствениците има право
да си служи с общата вещ съобразно предназначението й и по начин, който не пречи на
останалите съсобственици да упражняват правата си. В разпоредбата на ал. 2 на същия
член е предвидена санкция за съсобственика, който ползва лично цялата съсобствена
вещ, като по този начин лишава останалите съсобственици от възможността им да
упражняват правата си. С Тълкувателно решение № 7/2012 г. постановено по т.д. №
7/2012 г. на ОСГК, ВКС е дадено задължително за съдилищата тълкуване на понятието
„лично ползване“, а именно: “всяко поведение на съсобственик, което възпрепятства
или ограничава останалите съсобственици да ползват общата вещ, съобразно правата
3
им, без да се събират добиви и граждански плодове.“. Съгласно чл.31 ал.1 от ЗС -
съсобственикът може да си служи с общата вещ съобразно предназначението, което тя
е имала при възникването на съсобствеността и по начин да не пречи на другите
съсобственици да си служат с нея според правата им. Забраната да не се пречи на
другите съсобственици е израз на общото правило за добросъвестно упражняване на
притежаваното право. Ползващият съсобственик започва да пречи, когато друг
съсобственик е отправил искане да си служи с вещта, което е доведено да знанието на
първия и той не е отстъпил частта, съответстваща на дела на претендиращия или не му
е предоставил възможност да ползва общата вещ заедно с него.
В цитираното тълкувателно решение се приема също така, че при разглеждане
на претенцията по чл.31 ал.2 от ЗС, следва да се съобразят и обстоятелствата дали
съсобствениците са уговорили, или е налице решение на мнозинството, или установено
от съда разпределение на ползването и способа на това разпределение, съгласно чл.32
от ЗС. В мотивите на тълкувателното решение е посочено, че правото на обезщетение
се дължи само за времето, през което съсобственикът е лишен от възможността да си
служи с общата вещ съобразно своя дял. То не възниква когато съсобственик отказва
да приеме предоставената от ползващия съсобственик част от общата вещ,
съответстваща на дела му или му е дадена възможност да ползва общата вещ заедно с
него, защото в този случай няма лишаване от ползване, а нежеление да се ползва.
Размерът на обезщетението се определя в съответствие с наемното възнаграждение,
при съобразяване обема,за който ползващия имота съсобственик-длъжник надхвърля
своята квота или дял в съсобствеността.
В Решение № 369 от 11.10.2012 г., на Първо отделение на Гражданска колегия,
ВКС постановено по гр.д.№ 411 по описа за 2012 г. е прието, че съгласно чл.31, ал.1 от
ЗС всеки съсобственик има право да си служи с общата вещ съобразно нейното
предназначение и по начин да не пречи на другите съсобственици да си служат с нея
съобразно правата им. Обезщетението, предвидено в чл. 31, ал. 2 от ЗС се дължи от
ползващия съсобствената вещ съсобственик след писмена покана. По своя характер
това е обезщетение за имуществени вреди, изразяващи се в пропуснатите ползи от
неупражненото право на съсобственика да ползва съсобствената вещ, когато това
неупражняване на правото е пряка и непосредствена последица от поведението на
ползващия съсобствената вещ друг съсобственик- когато последният е лишил или е
създал пречки за неползващия съсобственик да ползва съсобствената вещ съобразно
правата си. Поради това горепосоченото обезщетение се дължи, само ако ползващият
вещта съсобственик е лишил неползващия съсобственик от правото му да ползва вещта
или е създал пречки затова - така и Решение № 163 от 20.03.2002 г. по гр.д.№. 622 от
2001 г. на ВКС, Първо г.о.
В конкретния случай от събраните по делото доказателства се установи, че
страните по делото са съсобственици на процесните недвижими имоти- дворно място,
селскостопанска сграда изградена в него и първи жилищен етаж изграден в сграда
находяща се в дворното място. От събраните по делото доказателства, обаче не се
установи ответникът да създава пречки на ищеца за ползване на съсобствения им имот.
Напротив от показанията на свидетел О се установи, че ищецът свободно може да
влезе в дворното място (виждала го е един-два пъти в имота), като не се установи
ответникът да е заключил селскостопанската сграда или първия етаж на къщата, респ.
не се установи да са създадени пречки от ответника за ищецът да не влиза имота.
Свидетелите разпитани по делото изрично посочиха, че не са били очевидци на
конфликти между страните по делото. Още повече, че от показанията на свидетелите
4
се установява, че вторият етаж от жилищната сграда е собственост на ищеца, като той
има достъп до него, т.е. ищецът има достъп както до самата сграда, така и до
процесния първи етаж, който е можел да ползва при желание. От събраните по делото
доказателства въобще не се установи ответникът да ползва процесната
селскостопанска сграда, която се намира в дворното място или да ползва самото
дворно място за друго освен за преминаване. Настоящият съдебен състав намира, че от
събраните по делото доказателства не може да се направи категоричен извод, че
ответникът е лишил ищецът от право да ползва общата вещ. Константната практика на
ВКС, обективирана в Решение № 157 /16.11.2017 г. по гр.д.№ 4878 по описа за 2016 г.
на ВКС, Първо г.о., Решение № 119 от 11.03.2009 г. по гр.д.№ 3204 от 2008 г. на ВКС,
ГК, Второ г.о., както и в Тълкувателно решение № 7 от 02.11.2012 г. по гр.д.№ 7 от
2012 г. на ОСГК на ВКС, приема, че правото на обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС не
възниква, когато на съсобственикът е дадена възможност да ползва общата вещ заедно
с ползващия съсобственик, защото в този случай няма лишаване от ползване, а
нежелание да се ползва - такъв е и настоящият случай. В този ред на мисли
ирелевантно се явява обстоятелството какъв е характерът на ответника, тъй като този
факт води до нежелание ищецът да ползва процесните имоти, но не и до обективни
създадени пречки от ответника, които да пречат на ищеца да влезе, да има достъп до
процесните имоти. Както бе посочено по-горе същият има достъп както до дворното
място, до сградата построена в него- селскостопанска сграда, която се намира в
дворното място, така и до жилищната сграда, респ. и до нейния първи етаж. Ето защо
доколкото не е налице втората материално-правна предпоставка за уважаване на
исковете- лично ползване от някои от съсобствениците, то исковите претенции се
явяват неоснователни и като такива следа да се отхвърлят
За пълнота на решението следва да се посочи, че съгласно дадените
задължителни за съдилищата указания с т. 13 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014г., постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС при
отхвърляне на установителния иск по чл.422 ГПК заповедта за изпълнение и
изпълнителният лист не подлежат на обезсилване, това е така тъка то в разпоредбата на
чл.422, ал.3 ГПК е посочена последицата при отхвърляне на иска за установяване
съществуването на вземането – изпълнението се прекратява. При издадена заповед за
изпълнение по реда на чл.410 ГПК тази последица не настъпва, тъй като изпълнение не
се провежда до влизане в сила на заповедта на изпълнение. Отхвърлянето на иска за
установяване на съществуването на вземането препятства влизането в сила на
заповедта за изпълнение съгласно чл. 416 ГПК. Ако не е образувано изпълнително
производство, решението за отхвърляне на установителния иск е пречка за
образуването му. Ако изпълнително производство е образувано, то същото подлежи на
прекратяване на основание чл. 422, ал. 3 ГПК. Ето защо в настоящият случай, макар
предявения иск да е неоснователен и като такъв следва да се отхвърли, то издадената
заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 663/2021 г.
по описа на Районен съд – Панагюрище не следва да се обезсилва.
По отношение на разноските:
При този изход на делото и на основание т. 12 от Тълкувателно решение № 4 от
18.06.2014 г. постановено по тълкувателно дело № 4/2013 г. на ОСГТК, ВКС
настоящата съдебна инстанция е длъжна да се произнесе по искането за присъждане на
разноски в заповедното производство. По делото не са представени доказателства за
направени разноски от ответника в заповедното производство, поради което такива не
следва да се присъждат.
5
Не са представени и доказателства за направени разноски от ответника в
исковото производство, поради което не се дължи присъждането на такива.
Мотивиран от гореизложеното, Районен съд – Панагюрище,
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, искове предявени от Н. В. Н. срещу И. Н. Н., с правно основание
чл. 31, ал. 2 ЗС, установителен с който се иска да се приеме за установено, че И. Н. Н.
ЕГН: ********** с адрес: гр. Панагюрище, ул. „***“ № 35 дължи на Н. В. Н. ЕГН:
********** със съдебен адрес: Панагюрище, ул. „***“ № 12 сумата в размер на 7918
лв. представляваща обезщетение за ползване на 5/6 ид.ч. от следните имоти: поземлен
имот с идентификатор: ***** *** **** по КККР на гр. Панагюрище в размер на 60 лв,
самостоятелен обект в сграда с идентификатор: ***** *** **** * * по КККР на гр.
Панагюрище -120 лв. месечно и сграда с идентификатор ***** *** ****.2 – 20 лв. по
КККР на гр. Панагюрище с административен адрес гр. Панагюрище, ул. „***“ № 35,
дължими за периода 12.5.2018 г.- 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от дата на
подаване на исковата молба – 31.08.2021 г. до окончателното заплащане на сумата, за
която сума е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. №
663/2021 г. по описа на Районен съд- Панагюрище и осъдителен иск, с който се иска да
бъде осъден И. Н. Н. ЕГН: ********** да заплати на Н. В. Н. ЕГН: ********** сума в
размер на още 7918 лв. представляваща обезщетение за ползване на 5/6 ид.ч. от
следните имоти: поземлен имот с идентификатор: ***** *** **** по КККР на гр.
Панагюрище в размер на още 60 лв, самостоятелен обект в сграда с идентификатор:
***** *** **** * * по КККР на гр. Панагюрище - още 120 лв. месечно и сграда с
идентификатор ***** *** ****.2 – още 20 лв. по КККР на гр. Панагюрище с
административен адрес гр. Панагюрище, ул. „***“ № 35, дължими за периода 12.5.2018
г.- 31.08.2021 г., ведно със законната лихва от дата на подаване на исковата молба –
20.12.2021г.
Решението подлежи на обжалване, с въззивна жалба, в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните, пред Окръжен съд – Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Панагюрище: _______________________
6