Р Е Ш Е Н И Е
№ 2034/17.11.2023 г.
гр. Пловдив,
В И М Е Т О Н
А Н А Р О Д А
Административен съд – Пловдив, ХVI състав, в открито
съдебно заседание на седемнадесети октомври, две хиляди двадесет и трета година
в състав:
СЪДИЯ: ХРИСТИНА ЮРУКОВА
при секретаря ТАНЯ ЗЛАТЕВА, с участието на прокурор
Гинка Лазарова, като разгледа докладваното от съдия Юрукова административно
дело № 1385 по описа на съда за 2023 г., за да се произнесе взе предвид
следното:
Производството е по реда на чл. 203 и сл. от
Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 284, ал.1 от Закона
за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС).
Образувано е по искова молба, подадена от Д.Д.Х., с
ЕГН **********, чрез адвокат К., против Главна дирекция „Изпълнения на
наказанията“ гр.София с иск за заплащане на обезщетение в размер на 15 000 лева
за причинени неимуществени вреди за период 01.10.2018г. до 30.10.2022 г. в
Затвора гр. Пловдив, ведно с лихви върху сумата от 30.10.2022г. до
окончателното изплащане. Твърденията са, че през период 01.10.2018г. до
30.10.2022г. в Затвора гр. Пловдив е изтърпявал наказанието лишаване от свобода
в килии, като разполагаемата му нетна площ е била под 3 кв.м. Във килиите е
липсвало вентилация. Тоалетната е с неработещи казанчета, чешми, не е
шумоизолирана. Банята се е ползвала от 30-40 души при 5-6 работещи душа, които
са с гореща или ледена вода. При ползването се преминава през каре, което през
зимата водело до заболявания. Водата била с лошо качество. Прозорците на
килиите са малки и единични, води до тъмнина в стаите и липса на проветряемост.
Липсвало постелъчно бельо, завивки. Сменят се рядко. Липсвало обзавеждане по
килиите, мебелировка. Не се води корекционна работа. С посоченото са му причинени
неимуществени вреди, здравословни проблеми, главоболие, стрес, възмущение,
притеснение, психологически дискомфорт, огорчение, чувство за малоценност. Моли
да бъде уважен изцяло предявеният иск с правно основание чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС и да се присъдят разноски по делото.
Ответникът – Главна дирекция „Изпълнение на
наказанията“ - София, се представлява от юрисконсулт Ч.. В отговора на
исковата молба се изразява становище за неоснователност на исковата
претенция. Предлага съдът да я отхвърли. Счита, че условията в затвора в своята
съвкупност не са годни да причинят на ищеца така посочените неимуществени
вреди. Ангажира писмени доказателства. Претендират се разноски.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив дава
заключение за неоснователност на исковата претенция. Ако съдът приеме, че
следва да бъде уважена, то предлага да е в минимален размер.
От събраните по делото доказателства/справки и
становища/ се установява, че ищецът е пребивавал в Затвора гр. Пловдив, както
следва:
Престой от 07.03.2017г. до 27.05.2019г., когато е
освободен.
Престой от 14.09.2019г. до 14.07.2020г., когато е
освободен.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване на престоя му
01.10.2018г. до 30.10.2022 г. в Затвора гр. Пловдив.
По данни от справка на л. 76 от делото ищецът е
пребивавал в Затвора гр. Пловдив за времето от 24.08.2018год. до
27.05.2019г./когато е освободен/ на пост VI, без доказателства за осигурена
жилищна площ. Има информация за отработени 200 дни. Корекционната работа се е е
изразявала главно с включването му в трудова заетост.
За периода от 20.12.2019г. до 17.03.2020г. Д.Д.Х. е
бил настанен в помещение №63 на пост V/л.36 и л.80/.
Размерите на
спално помещение №63 на пост V е 26.99 кв.м., с два отваряеми прозореца с
размери 0.45x1.17м. и 0.90х1.17м. Санитарният възел е 2.48 кв.м., с един
отваряем прозорец -0.30х1.17м., с течаща студена вода.
Леглото е с
размери 90x180 см. Шкафовете са с размери 45x50 см.
Осигурен е
достъп до течаща топла вода съгласно графика за разпределение на времето на
лишените от свобода, а работящите имат достъп (баня) всеки работен ден.
Отоплението се осъществява чрез централно - локално парно отопление през
отоплителния сезон. След ремонт в 5 група са подменени изцяло подова настинка,
боя и дограма в спалните помещения. Стаите са оборудвани с нови легла, бяха
поставени маси, столове и шкафчета.
От справка на л. 83 се установява, че с протокол №
1549/17.03.2020г. Х. е настанен в трета група, стая № 37 от 17.03.2020г.
Видно от данните от Затвора гр. Пловдив на л. 38 от
делото Х. е настанен на пост №3, спално
помещение № 37 от 17.03.2020г до 03.04.2020г., което е с площ 46, 55 кв.м.,
санитарен възел 4,44 кв.м. Пребивавали са 16 лишени от свобода от
17.03.2020г.-22.03.2020г.; 20 души от 23.03.2020г. до 27.03.2020г.; 16 души от
28.03.2020г.-03.04.2020г.
От 03.04.2020г. до 19.05.2020г. е преместен в стая №
24, която е 30.95 кв.м., с 4,44 кв.м. Били са 9 лишени от свобода
За периода от 19.05.2020г до 14.07.2020г (когато е бил
освободен) е пребивавал в стая № 37, което е с площ 46, 55 кв.м., санитарен
възел 4,44 кв.м. Посочени са периоди в справката и брой лишени, обитаващи
стаята, както следва: 19.05.2020г.-29.05.2020г.
– 13 човека; 30.05.2020г.-03.06.2020г. – 14 човека; 04.06.2020г.-05.06.2020г. –
13 човека; 06.06.2020г.-10.06.2020г. – 12 човека; 11.06.2020г.- 15.06.2020г. –
11 човека; 16.06.2020г. – 10 човика; 17.06.2020г.-30.06.2020г. – 11 човека;
01.07.2020г.-07.07.2020г. – 10 човека; 08.07.2020г.-14.07.2020г. – 11 човека;
Във всички спални помещения в които е бил настаняван,
а и във всички спални помещения в затвор гр. Пловдив има обособени санитарни
възли, с достъп до течаща студена вода. Оборудването на спалните помещения е
стандартно и еднакво за всички л. св., а именно легло с размери 90x180см. и
шкаф с размери 45x50см.
Спално помещение № 24 на пост №3 е с два отваряеми
прозореца с размери -1.20х 1.20 м.; 0.65 х 1.20м. Размерът на прозореца на
санитарният възел е съответно 0,50 X 0,40.
Спално помещение № 37 на пост № 3 е с два отваряеми
прозореца с размери -1.20X 1,20 м. ; 0,40 X 1,20м. Размерът на прозореца в
санитарния възел е съответно 0,50 X 1,20.
В справката се посочва, че Х. не е изявявал желание да бъде включен в групова корекционна работа. С него са провеждани индивидуални беседи.
Съгласно справката с рег. № 4257/6.6.2023г. на л. 51
от делото за поддържането на хигиената в общите части на постовете има
назначени л.св. към домакински щат на Затвора гр.Пловдив. При извършени
проверки от длъжностни лица е установено, че хигиената на постовете е задоволителна,
вземайки предвид спецификата на обекта. Лишените от свобода
са длъжни да
пазят и поддържат повереното им имущество /легла, стени, врати, прозорци,
постелен инвентар и др./ и хигиена - лична и тази на спалното помещение, в
което се намират. Има изготвени графици за дежурства и осигурени перилни, миещи
и хигиенни материали. За поддържането на хигиената в затворническа баня е
разкрит работен обект, на който обект е назначен л.св. Пералнята в затвора
обслужва график, утвърден от Началника. За спалното бельо - личното и това,
което л.св. получават от затвора, всеки лишен от свобода има право да изпира в
два определени в графика дни - понеделник и четвъртък, без да е необходимо
разрешение. В графика са включени служебни и лични дрехи на работещите. Помощ с
изпирането на дрехи се оказва също на тези лишени от свобода, които са социално
слаби и тези със здравословни проблеми. За останалите случаи лишените от
свобода оформят писмено искане до Началника, като всяко такова се разглежда
индивидуално. Смяната на спалното бельо се извършва след оформяне писмено
искане до Началника от лишен от свобода. Няма молба, която да е с отрицателно
становище. Няма данни за постъпили такива молби от Дженгиз Д.Х..
От справка с рег. № 4257/6.6.2023г. на л. 50 се установява,
че са извършвани текущи ремонти, своевременна смяна на течащи кранчета,
отстраняване на течове, смяна на осветителните тела и други подобни. Не се
допуска да има счупени прозорци / подменят се своевременно/.
През 2017г. се е извършило боядисване на общите
помещения. Дограмата е подменена е нова/ПВЦ/. Поставен е гранитогрес в общите
умивални. Банята е обща. Подът е с мозайка , а степите с фаянсови плочи. В
банята има обособена съблекалня за преобличане и не се налага лишените от
свобода да се придвижват без дрехи по карето. Тя се ползва от лишените от
свобода по утвърден график. Всички лишени от свобода, които работят, имат право
да подават баня всеки ден. Във всяко спално помещение има течаща вода и
санитарен възел и л. св. имат неограничен достъп до тях. Лишените от свобода
имат право да притежават нагреватели, с които могат да си топлят вода.
Санитарните възли са плътно преградени от спалните помещения и нямат визуален
контакт е тях. Затвора гр. Пловдив се отоплява е централно парно. Спалните помещения
в затвора са добре осветени и с отваряеми прозорци за естествена вентилация.
Проветряването на помещението и поддържането на чистотата в тях се извършва от
лишените от свобода, настанени в стаята. Никога не е имало проблем стаята да
бъде проветрена и не би следвало да има мухъл.
В затвора гр. Пловдив на стените няма поставена
изолация.
Ответникът е представил утвърден график за
разпределение на времето на лишените от свобода; график за лекар, баня,
библиотека, лафка, пералня – л.42 от делото.
Представен е Текущ доклад от 28.08.2018г. за Д.Х.,
който касае предходен на процесния престой в Затвора гр. Пловдив.
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията"
сключва централен договор за обработки - дезинсекция, дератизация и дезинфекция
на всички помещения в затворите и общежитията към тях. Има утвърден график, по
които се извършва дезинсекция и дератизация на помещенията в затвора. По делото
са представени протоколи от ДДД обработки за процесните периоди/ 17-33л/ 2017г.
- 2020г.
По делото са представени Първичен доклад за Д.Х., План
на присъда, Текущ доклад, Декларация от Х. за заявено желание за работа и
учене, Заповед за преназначаване на Х. като работещ в „Особено производство“.
По делото не са събрани гласни доказателства. Беше
дадена възможност на ищеца, като същият не ангажира.
Така установената фактическа обстановка мотивира
следните правни изводи:
Искът за присъждане на обезщетение е предявен от лице,
което твърди, че е претърпяло неимуществени вреди в резултат престоя му
в Затвора в гр. Пловдив, като ръководство и контрол върху
дейността на местата за лишаване от свобода се осъществява от ГД „Изпълнение на
наказанията”, т.е. дейност на длъжностни лица на държавата. Исковата молба е
подадена от лице с правен интерес.
Претенцията на ищеца е за заплащане на 15 000 лв. обезщетение за претърпените вреди
и е насочена срещу Главна дирекция
„Изпълнение на наказанията”.
Съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗИНЗС
прякото ръководство и контролът върху дейността на местата за лишаване от свобода
и пробационните служби се осъществяват от Главна дирекция "Изпълнение на
наказанията".. ГДИН е надлежен ответник по предявения иск за претърпени
неимуществени вреди за действия на администрацията на затворите.
Съгласно чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС Държавата отговаря за вредите,
причинени на лишени от свобода и задържани под стража от специализираните
органи по изпълнение на наказанията в резултат на нарушения на чл. 3. Съгласно
ал. 5 на разпоредбата в случаите по ал. 1 настъпването на неимуществени вреди
се предполага до доказване на противното.
В конкретния случай,
като основание за предявения иск за репарация на вреди от незаконосъобразното
бездействие на Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”, е да осигури площ и
подходящи битово-хигиенни условия в Затвора гр. Пловдив за период
01.01.2018г.-30.10.2022г.
Фактическия състав на обезвредата по чл. 284, ал. 1 от ЗИНЗС включва
три елемента: 1. нарушение на чл.3 от ЗИНЗС,
2.настъпили вреди за ищеца, 3. пряка и непосредствена причинна връзка между
вредите и нарушението. Доказването на първия елемент е в тежест на ищеца, а за
останалите два елемента съдът прилага принципа на кумулативния ефект на всички
условия, при които е пребивавал лишения от свобода и презумпцията за понесени
неимуществени вреди в случай на установено нарушение, съгласно чл. 284, ал.5
във връзка с ал. 2 от ЗИНЗС.
Ищецът е предявил иск за обезщетяване на неимуществените
вреди от престоя му в Затвора гр. Пловдив от 01.01.2018г. до 30.10.2022г. От
събраните писмени и гласни доказателства се установява, че ищецът е пребивавал
в Затвора в гр. Пловдив от 07.03.2017г. до 27.05.2019г./ когато е освободен/
и от 14.09.2019г. до 14.07.2020г., когато е освободен.
Установява се по делото, че за част от исковия период Х.
***, тъй като е освободен, не пребивава в Затвора гр. Пловдив, а съответно
постъпил отново в следващ период. За времето, през което е бил на свобода,
искът е изцяло неоснователен. Той не е бил в Затвора гр. Пловдив за периода 27.05.2019г.-14.09.2019г.
и 14.07.2020г.-30.10.2022г.
Оплакванията са за пренаселеност в помещенията през
целия исков период, тоест неспазване изискванията за осигуряване на минимална
жилищна площ /4кв.м/, които са регламентирани в чл. 43 ал. 3 от ЗИНЗС, влязло в
сила на 07.02.2017 г. Отделно от това е приложима Конвенцията за правата на
човека и основните свободи на основание чл.5, ал.4 от Конституцията на
Република България. Съгласно практиката на Европейския съд по правата на човека
липсата на жилищна площ следва да е за продължителен период от време, за да е
налице отклонение от подходяща жизнена среда и нарушение на чл. 3 от ЕКПЧОС, за
което държавата носи отговорност. Съобразно § 167 от Пилотното решение от 27
Януари 2015 г. за условията в българските затвори „Нешков и други против
България“ на ЕСПЧ : (а) всяко задържано лице трябва да има индивидуално място
за спане; (б) всяко задържано лице трябва да има най- малко три квадратни метра
жилищна площ; и (в) размера на килията трябва да дава възможност на задържаните
лица да се движат свободно между мебелите. В § 166 от същото решение „Нешков и
други против България“, се акцентира, че ако затворниците имат на разположение
по-малко от три квадратни метра жилищна площ, пренаселеността трябва да се
счита за толкова тежка, че да доведе само по себе си, независимо от други
фактори, до нарушение на чл. 3 от Конвенцията. Разбира се периодът на пребиваване
в Затвора в Пловдив е 15 години след установеното по делото Нешков и други
против България, като видно от справките се осигуряват битовите условия, храна
и консумативи, ведно с достатъчно жилищна площ.
В
определението си за насрочване на делото, както и в протоколно определение
съдът е указал на ответника, че доказателствената тежест лежи върху него за
предоставяне на информация от значение за правилното установяване на фактите по
делото.
Установените
факти, съотнесени към исковата претенция като период, по отношение на
твърдяното оплакване за пренаселеността, могат да се унагледят, както следва:
За
зададеният от ищеца начало на периода 01.10.2018г. до освобождаването му на
27.05.2019г. ответникът е представил доказателства, че Х. е пребивавал на пост
VI, без доказателства за осигурена жилищна площ. За периода на тези 238 дни
няма данни по делото за спазено изискване на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за
осигурена жилищна площ.
За престоя в
Затвора гр. Пловдив(след постъпване) от 14.09.2019г. до 17.03.2020г. по делото
липсват доказателства за осигурена жилищна площ. За периода от 185 дни
ответникът не доказа спазено изискването на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС за осигурена
жилищна площ.
От
17.03.2020г. до 03.04.2020г./15 дни/ при пребиваването на Х. в стая № 37, не са
били спазени изискванията на 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
От
03.04.2020г. до 19.05.2020г./45 дни/ при пребиваването на Х. в стая № 24 също
не са били спазени изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
От 19.05.2020г.
до 10.06.2020г. /22 дни/Х. е пребивавал в стая № 37, като в този период от
данни по справката за брой настанени лица, не са били спазени изискванията за
осигурена минимална жилищна площ от 4 квм.
От
11.06.2020г. до 14.07.2020г./когато е освободен/, администрацията на Затвора
гр. Пловдив е спазила изискванията на чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС.
При липсва
информация в какви по размери помещения и с колко лишени от свобода е бил
настанен Х. в посочените в предходното изложение периоди, при условията на чл.
284, ал. 3, изр.2 от ЗИНЗС, съдът приема за доказани съответните факти, заявени
от ищеца - твърдението за пренаселеност, тоест за неосигуряване на минималната
жилищна площ в нарушение на чл. 3 от ЗИНЗС, във връзка с чл. 43, ал. 3 от ЗИНЗС
за период: 01.10.2018г. до 27.05.2019г./освобождаването му/ – 238 дни и от
14.09.2019г. до 17.03.2020г. – 185 дни. За период от 82 дни/17.03.2020г.-
10.06.2020г./ е бил с осигурена жилищна площ под 4 квм.
С оглед
доказателствената тежест в процеса, съдът приема, че ответникът не е представил
доказателства за осигуряване на приемливи условия на ищеца за изтърпяване на
наказанието по отношение на пренаселеност. Това обстоятелство води изводите на
съда за поставяне на Х. за период от 505 дни в неблагоприятно положение на
пренаселеност по смисъла на чл. 3, ал. 2 от ЗИНЗС.
Оплакванията на ищеца за липса на вентилация,
отопление, обзавеждане, чистота в помещенията, в които е пребивавал, са
неоснователни. По делото се доказа, че стаите са били обзаведени, същите са
били с отваряеми прозорци, с осигурени хигиенизиращи материали. Администрацията
на ГДИН е осигурила набавянето на препарати, дала е възможност за закупуване
или внасяне, подсигурила е възможност за самопочистване от страна на лишените
от свобода. Самият бит и хигиенни навици на лишените от свобода не следва да се
вменяват в неизпълнение на задълженията на администрацията.
ГДИН доказа, че е осигурила ДДД обработка, графици за
ползване на баня, дневен режим, осигурено ползване на перално помощение, библиотека
лафка. Видно от представените доказателства по делото, от страна на
администрацията в затвора гр. Пловдив се извършва дезинсекция и деритаризация
на сградите. Полагат се усилия за справяне с проблема с насекомите. Представиха
се доказателства за извършване на дезинфекция, дератизация и дезинсекция през
процесните периоди в Затвора гр. Пловдив, като ответникът представи
доказателства за извършването на тези дейности от външна фирма по договор. За
целия процесен период, в съответствие със събраните доказателства по делото
следва да се приеме, че в помещенията, които е обитавал ищецът при изтърпяване
на наложеното му наказание, е било дезинфекцирано, извършена е дератизация и
дезинсекция.
Има достъп до естествена светлина, прозорците се
отварят, светлината се компенсира от електрическо осветление. Помещенията
са отпляеми от локална инсталация.
Писмените доказателства сочат, че помещенията са
обзаведени с необходимите вещи - маси, столове, шкафове, които да
обслужват нуждите на обитателите.
При пребиваването е било осигурено постелъчно бельо,
одеяла, храна.
В исковата молба се навеждат твърдения за лошо
състояние на банята и пренаселеност при ползването й. Няма незаконосъобразни
действия в това отношение от администрацията на ГДИН. От доказателствата по делото
се установява, че на ищеца му е осигурен санитарен възел към всяко помещение, в
което е пребивавал. Представен е график за ползване на баня, както и наличието
на течаща топла вода. В конкретния случай се установява, че в помещенията в
Затвора в Пловдив, където е настанен ищецът с друго/други лица, има санитарен
възел и течаща вода, съответно е осигурен достъп до същите. Ползването на обща
баня и санитарен възел е било също осигурено.
В Затвора гр.Пловдив са извършвани текущи ремонти по
своевременна смяна на течащи кранчета, отстраняване на течове, смяна на
осветителните тела. Не се допуска да има счупени прозорци - същите се подменят
своевременно. През 2017 г. е извършен основен ремонт на общите части -
боядисване на общите помещения; подмяна на дограмата с нова /ПВЦ/, поставяне на
гранитогрес в общите умивални, фаянс на стените на общата баня, подът ѝ е
с мозайка.
Съдът счита за неоснователни и твърденията досежно
липсата на корекционна работа спрямо него. ГДИН доказа, че е осъществявала
корекционна работа спрямо ищеца. Няма незаконосъобразни бездействия на
администрацията в тази насока.
Съдът счита за недоказано твърдението на ищеца за възможност
за простуда след ползване на баня в резултат на преминаване през карето към
спалните помещения. Данните по делото сочат за осигурени съблекални и
оборудване към общата баня, което позволява ищецът да се облича след ползването
на баня.
Неоснователни са оплакванията за липса на изолация на
стените и от там да е хладно в помещенията. Осигурено е локално парно, отопляващо
сградата. Наред с това са осигурени завивки и одеяла.
При това
положение, правилото на чл. 284, ал. 5 във връзка с ал. 1 от ЗИНЗС, налага да
се приеме, че е налице противоправно поведение
на затворническата администрация, изразяващи се в неосигуряване на достатъчно
жилищна площ за период от 505 дни и ищецът е претърпял твърдените от
него неимуществени вреди, изразяващи се в описаните в исковата молба негативни
психически състояния единствено по отношение на пренаселеност за този период от
505 дни в Затвора гр. Пловдив.
С оглед на гореизложеното съдът счита, че при
осъществяване на правнорегламентирана дейност от длъжностните лица от Затвора –
гр. Пловдив при изтърпяване на наказанието на Х. се установи нарушение на чл.
3, ал. 1 от ЗИНЗС единствено по отношение на пренаселеност. Съгласно всички
справки от Затвора гр. Пловдив се установява, че на ищеца е осигурено
пребиваване в килии, със съответен на капацитета им настанени лишени от свобода
за периода 11.06.2020г.-14.07.2020г., при което е спазено изискването за
осигуряване на 4 кв.м. жилищна площ. През процесния период са осигурени от ГДИН
при изтърпяване на наказанието санитарен възел, мебели, условия, осветеност,
отопляемост, проветряване, хигиенизиране, перални дейности, ползване на баня и
корекционна работа.
С оглед на изложеното, искът на Д.Д.Х. срещу ГД
"Изпълнение на наказанията" за присъждане на сумата от 15 000 лева –
обезщетение за вреди по чл. 284 от ЗИНЗС, дължащи се на незаконосъобразни
действия /бездействия/ на администрацията на Затвора в гр. Пловдив за период
01.10.2018г. до 30.10.2022г., нарушаващи правата му, се явява основателен
единствено за неосигуряване на достатъчно жилищна площ за период от 505 дни и
следва да бъде уважен. В останалата му част, както и за времето, в което не се
е намирал в Затвора гр. Пловди(освободен) искът следва да бъде отхвърлен като
недоказан.
Размерът на обезщетението за претърпените
неимуществени вреди от тези незаконосъобразни действия/бездействия на
затворническата администрация, подчинена на ГДИН, следва да бъде определен по
реда на чл. 52 от ЗЗД. С оглед изискването на чл. 52 от ЗЗД съдът приема, че по
справедливост и на основание чл. 52 от ЗЗД, исковата претенция за
претърпени неимуществени вреди в Затвора гр. Пловдив за период от 505 дни се
явява частично доказана и следва да бъде уважена частично. Съобразно правилото
на чл. 52 от ЗЗД, конкретният размер на обезщетението за неимуществени вреди за
периодите, за които съдът намира искът за основателен, следва да бъде
определено по справедливост. Спазването на принципа на справедливостта, като
законово въведен критерий за определяне паричния еквивалент на моралните вреди,
изисква размерът на обезщетението да бъде определен от съда с оглед на всички
установени по делото факти и обстоятелства, касаещи начина, по който
незаконосъобразната административна дейност се е отразила на увреденото лице и
при отчитане икономическия стандарт в страната към момента на увреждането.
Следва да бъде съобразено и Решение на ЕСПЧ от 27.01.2015 г. по делото
"Нешков и други срещу България", съгласно което паричната компенсация
като форма на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, не трябва да бъде
в неразумен размер в равнение с присъжданията за справедливо обезщетение,
определени от ЕСПЧ по силата на чл. 41 от Конвенцията в подобни случаи, като
насока в това отношение могат да служат принципите, изложени от ЕСПЧ в
пилотното решение, а именно фундаменталния характер на правото на всяко лице да
не бъде подлагано на нечовешко или унизително отношение от една страна, а от
друга - времето, през което лишеният от свобода е бил поставен в условия на
нечовешко и унизително отношение по смисъла на чл. 3 от ЕКПЧОС, като
най-важният фактор за оценка на претърпените вреди.
Съдът дължи и съобразяване с практиката на ЕСПЧ по
въпросите за размера на присъжданите обезщетения. С оглед характера на
деянието, естеството и степента на претърпените вредни последици от ищеца и
периода, при отчитане икономическия стандарт на страната, според настоящия
състав, обезщетението, което е най-справедливо в този случай да се присъди, е в
общ размер на 2525 лева, за 505 дни на пренаселеност от исковия период от
01.10.2018 г до 14.07.2020 г./с прекъсване от периодите, в които ищецът е бил
на свобода от 27.05.2019г.-14.09.2019г./,
като след 14.07.2020г до 30.10.2022г., когато отново не е бил в Затвора
гр. Пловдив, съобразявайки актуалната практика и насоките на ЕСПЧ. ЕСПЧ приема,
че обезщетение в размер на 30 % от това, което той би присъдил, е адекватно за
компенсиране на вредите от лоши условия за задържане в Словения и Русия (така
Bizjak v. Slovenia, жалба № 25516/12, решение по допустимост от 8 юли 2014 г. и
Shmelev and others v. Russia, жалба № 41743/17 и 16 др., решение по допустимост
от 17 март 2020 г.). Съответно, за справедлива база за размера на обезщетението
се приема между 4 и 5, 3 евро на ден (така Bizjak vs Slovenia, жалба 25516/12,
решение по допустимост от 08 юли 2014 г.; Domjаn vs Hungary, жалба 5433/17,
решение от 14 ноември 2017 г.), като посочената база е определена като
справедлива за установено задържане в лоши условия в Унгария, при съобразяване
на жизнения стандарт за страната. В този смисъл и доколкото според
статистически данни на Евростат минималните месечни възнаграждения в България
се явяват по-ниски от тези в Унгария средно с 40 %, то отчитайки жизнения
стандарт в България, за справедлив размер би следвало да се счита такъв между
1, 70 евро и 2, 25 евро на ден при констатирано едно нарушение, съответно до 4,
00 евро на ден при констатирани повече от едно нарушение.
Според съда обезщетение в размер на 2525 лева ще
овъзмездят претърпените неимуществени увреждания от ищеца и то съответства на
установените по делото факти и е съобразено с критерия за справедливост. Искът
следва да бъде уважен в размер на 2525 лв., ведно със законната лихва от датата
на претенцията за нея - 30.10.2022 г. до окончателното изплащане на сумата.
Законна лихва се претендира от 30.10.2022г., като сочена датата на
преустановяване на незаконосъобразните действия, които се установиха обаче, че
са до 14.07.2020г., Датата е заявена от 30.10.2022г. и доколкото е след
14.07.2020г., то съдът се съобразява с посочения петитум от ищеца и следва да
присъди законна лихва от 30.10.2022г.
В останалата си част до размера на претендираното от ищеца
обезщетение от 15 000 лв., искът следва да бъде отхвърлен, като неоснователен,
с оглед липсата на незаконосъобразни действия/бездействия на ГДИН.
С оглед частичната основателност на иска, следва да се
присъдят разноски за ДТ в размер на 10 лева на ищеца. Ищецът претендира
разноски за адвокатско възнаграждение, което да бъде присъдено съобразно с чл.
38, ал.2 от Закона за адвокатурата. От приложения договор за правна защита и
съдействие се установява, че адвокатът К., упълномощен от ищеца за представителство
по делото, е представлявал последния на основание чл.38, ал.1, т. 3 от ЗА.
Адвокатът е посочил в списък на разноските претенция за присъждане от 2650
лева. Съгласно ЗА, при такава хипотеза, съдът е този, който определя размера на
възнаграждението за адвокат, съобразно с предвиденото в Наредбата за
минималните размери на адвокатските възнаграждения. Ето защо и предвид
основанията на чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, на адв. К. следва да се
присъди адвокатско възнаграждение от съда в размер, определен съгласно
Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения, в случая,
съобразно с нормата на чл.8, ал. 1, вр.с чл.7, ал.2 от Наредбата, което, с
оглед на това, че следва да се присъди съразмерно на уважената част от исковите
претенции, така изчислено по съразмерност възлиза на сумата от 300 лева.
По отношение на претендираните разноски от юрк. Ч. в
полза на ответника, съдът счита, че същият няма право на разноски за
юрисконсултско възнаграждение, тъй като специалната норма на чл. 286, ал. 2 от ЗИНЗС не ги предвижда.
Воден от горното и на основание чл. 203 и сл. от АПК,
във вр. с чл. 285, ал. 1, вр. с чл. 284 от ЗИНЗС, Административен съд Пловдив,
ХVI състав
Р Е Ш И:
ОСЪЖДА
Главна дирекция „Изпълнение на наказанията” София, на основание чл. 284 от ЗИНЗС, да заплати
на Д.Д.Х., с ЕГН **********, сумата в размер на 2525 (две хиляди петстотин
и пет) лева за претърпени неимуществени вреди от незаконосъобразно бездействие
от неосигуряване на минимална жилищна площ
за период в Затвора гр. Пловдив от 505 дни/01.10.2018г. до
27.05.2019г.; от 14.09.2019г. до 10.06.2020г./, част от исковия период от
01.10.2018г. до 30.10.2022г.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на Д.Д.Х., с ЕГН **********, законна лихва върху
присъдената сума, считано от 30.10.2022г. до окончателното й изплащане.
ОТХВЪРЛЯ предявения от Д.Д.Х., с ЕГН **********,
против Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“ гр.София иск за заплащане на
обезщетение над сумата от 2525 лева до предявения размер от 15 000 лева, за
исковия период от 01.01.2018г. до 30.10.2022г. в останалата му част,
включително и за периодите, когато не е бил в Затвора гр. Пловдив
27.05.2019г.-14.09.2019г. и 14.07.2020г.-30.10.2022г.
Осъжда Главна дирекция „Изпълнения на наказанията“
гр.София да заплати на Д.Д.Х., с ЕГН **********, 10(десет)лева
разноски по делото за държавна такса.
ОСЪЖДА Главна дирекция „Изпълнение на наказанията”
София да заплати на адвокат А.В.К., сумата от 300 /триста/ лв.,
съставляваща размер на адвокатско възнаграждение, определено на основание чл.
38, ал. 2 от Закона за адвокатурата, съразмерно на уважената част от исковата
претенция.
Отхвърля искането на Главна дирекция „Изпълнения
на наказанията“ гр.София за присъждане на разноски по делото за
юрисконсултска защита.
РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано в
14-дневен срок от съобщаването му на страните пред тричленен състав на
Административен съд Пловдив.
СЪДИЯ: