№ 969
гр. Пазарджик, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, ХIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и шести юни през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Ангел Ташев
при участието на секретаря Наталия Димитрова
като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №
20235220104482 по описа за 2023 година
Производството е образувано по постъпила искова молба от Д. Г. А.,
ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „С.”, бул. „Г.Н.С.” № 26, представлявано от
изпълнителния директор М.Д., с която е предявен установителен иск с правно
основание чл.71, ал.1, т.1 ЗЗДискр с искане да бъде признато за установено, че
ответникът упражнява дискриминация по признак „лично положение“ за
периода от 05.10.2016 г. до 12.10.2023 г., изразяващо се в неподдържане и
доставка на целия асортимент от продукти, включени в договора за доставка с
фирмата доставчик, както и в резултат на различията между асортимента от
продукти предлагани в лавката в гр. Пазарджик с този предлаган в лавката в
Затвора в гр. София и осъдителен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от
ЗЗДискр - ответникът да преустанови нарушението.
В исковата си молба и допълнителна молба ищецът твърди, че бил
осъден и изтърпява наложеното си наказание в Затвора гр. Пазарджик от
11.01.2016 г. Посочва, че ответникът е имал договор с фирма доставчик на
храни и други продукти. Продуктите били изложени под формата на списък в
лавката в Затвора гр. Пазарджик. Лишените от свобода можели да заявят
продукти от този списък, като това било само в Затвора гр. Пазарджик, докато
в другите затвори продуктите били налични. Уточнява, че заявките се
приемали веднъж седмично, но никога не се изпълнявали в цялост.
Освен това посочва, че асортиментите, които се предлагали в лавката в
Затвора гр. Пазарджик се различавали от тези предлагани в Затвора гр. София,
1
където се предлагали далеч повече артикули с по-високо качество.
В уточнителната молба посочва, в Затвора в гр. Пазарджик се
предлагали продукти от свинско месо около 10 вида и 2 вида пилешко месо, а
в лавката в Затвора гр. София далеч по разнообразни. Уточнява, че поради
религиозни съображения не консумира свинско месо, следователно заради
ограничения предмет на други месни продукти бил дискриминиран, спрямо
другите лишени от свобода. Също посочва, че лавката в Затвора гр. София ако
някой продукт не бил наличен, можело да се заяви, докато в гр. Пазарджик
поръчките не се изпълнявали.
Посочва като друг пример за различие в продуктите между лавките в гр.
Пазарджик и гр. София – почистващите продукти, както и пособия. В гр.
Пазарджик се предлагало и само по един вид инстантно и мляно кафе, докато
в гр. София били значително повече. Имало други продукти, които въобще не
се предлагали в лавката в гр. Пазарджик /подробно изброени в исковата
молба/.
Сочи, че в лавката не се доставяли и пощенски марки от 0,30 лева, а
само от 0,70 лева, което било значително по-скъпо.
Посочва, че нямало и електроника, която следва да се закупува от
лавката в гр. Пазарджик.
По изложените съображения счита, че е налице дискриминация по
признак „лично положение“
В хода по същество ищецът се явява лично и моли съда да уважи
предявената искова претенция.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът Държавно предприятие „Фонд
затворно дело”, чрез процесуален представител - юрисконсулт И. Д., е
депозирал отговор, в който оспорва исковете като недопустими и
неоснователни.
Счита, че исковата претенция е недопустима, тъй като ищецът не е
страна по сключения договор за обществена поръчка и съгласно разпоредбата
на чл.21, ал.1 ЗЗД, няма права да търси изпълнение на уговорената престация
или отговорност за неизпълнение на поетите договорни задължения.
По основателността счита, че ответникът организирал доставката и
работата на лавките и бюфетите в местата за лишаване от свобода. В тези
обекти, лишените от свобода имали възможност свободно и доброволно да
закупуват с лични средства хранителни и нехранителни стоки. Доставките на
храни и напитки за затворническата лавка в затвора Пазарджик се извършвали
по договор № 1-8621-58/20.11.2023 г., с изпълнител „Мира фууд“ ЕООД, а
доставките на хигиенни материали и консумативи за лична употреба и за бита
се извършвали по сключен договор № 1-7619-92/07.02.2023 г., с изпълнител
„Роел-98“ ЕООД. Доставките на храни и напитки за затворническата лавка в
затвора София се извършвали по договор № 1-8621-49/15.11.2023г. с
изпълнител „Нове Холд“ ЕООД. И трите договора били сключени след
2
проведена процедура за възлагане на обществена поръчка.
Относно твърденията на ищеца за съществуващи разлики в асортимента,
обема, качеството и цената на предлаганите стоки в лавката на затвора
Пазарджик, сравнено с тази в затвора София и примерното изброяване на
продукти, които „са ограничени“ или „не се доставят изобщо“ в
затворническата лавка на Затвора гр. Пазарджик, посочва, че асортиментът и
обемът на доставяните стоки в затворническите лавки бил съобразен, с
нормативните изисквания в затворите и следствените арести и възможностите
на конкретния търговски обект - търговска площ, наличие на условия за
съхранение на определени продукти/стоки, търсене и други. Държавното
предприятие и фирмата - доставчик по договора за обществена поръчка нямат
задължение да изпълняват индивидуални поръчки на лишени от свобода лица
за доставка на предпочитани от тях стоки и вещи.
Сочи, че разпоредбите на закона за обществените поръчки не допускат
възлагане на доставки на продукти от конкретни търговски марки или
производители. В спецификациите към договорите за доставка се залагали вид
на стоките, технически характеристики, разфасовки и др. параметри, според
предмета на съответния договор. ДПФЗД нямало законовото право да посочва
конкретни марки в техническата спецификация на артикулите. На свой ред
фирмите доставчици на продукти/стоки за затворническите лавки, също били
обвързани от договори със свои доставчици и подизпълнители. В следствие на
това, в различните търговски обекти на ДПФД било възможно да се предлагат
продукти/стоки от различни марки/производители, но всички те отговаряли на
едни и същи изисквания, посочени в спецификациите към договорите.
Относно качеството на доставяните продукти/стоки посочва, че се
осъществявал стриктен контрол, като доставчиците са задължени да доказват
съответствието им с нормативни изисквания, свързани с тяхното качество и
безопасност. За част от артикулите от спецификацията се извършвали и
лабораторни изпитания. Материално отговорните лица, приемащи стоките в
търговските обекти, упражнявали контрол по отношение на тяхното
количество, срок на годност, целостта на опаковките и външния вид на
продуктите.
По изложените съображения моли съда да отхвърли исковата претенция
в цялост.
В хода по същество ответникът чрез процесуалния си представител
юрисконсулт И. Д., моли съда да отхвърли предявената исковата претенция
като неоснователна.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено от фактическа страна следното:
От приложените по делото писмени доказателства - договори за
доставки с фирма „Панда – И.П. и „Мира фууд“ ЕООД, действащи през
периода от 31.10.2019 г. до депозирането на исковата молба и касаещи
доставките в лавката в Затвора гр. Пазарджик се установява, че се предлагат
3
следните групи стоки – „Захарни изделия“ – 83 артикула - шоколади,
кроасани, сухи пасти, различни видове тахани и др.; „Мляко и млечни
продукти“ - 38 артикула – кисело мляко, прясно мляко, сухо мляко, сметани,
сирена, кашкавали, различни видове салати, масло и др.; „Колбаси
малотрайни, трайни деликатеси и други готови продукти – 44 артикула –
шунка, суджук, риба, пилешко месо, свинско месо, говежда пастърма и др.;
„Хляб и тестени изделия“ – 26 артикула – различни видове хляб, банички,
бутер тесто и др.; „Пресни плодове и зеленчуци: - 36 артикула – домати,
краставици, череши и др.; „Напитки“ – 58 артикула – безалкохолни, сокове,
вода и др.; „Варива, мазнини, подправки….“ – 129 артикула – слънчогледово
масло, зехтин, балсамов оцет, лютеница, русенско варено, брашно, картофено
пюре, ядки, консерви и др.. За яснота следва да се посочи, че броят на
артикулите е посочен, съгласно приложенията към действащия договор с
фирмата доставчик, както и че броят на артикулите с предходните договори не
се различава съществено. Приложени са и договори за доставки с фирмите
доставчици в Затвора гр. София, от които отново се установява вида и броя на
артикулите в лавката в Затвора гр. София. Съпоставяйки съдържанието на
артикулите, които се доставят в двете лавки в затворите в гр. Пазарджик и гр.
София се установява, че не е налице разминаване в групите, броя и вида на
предлаганите артикули.
От показанията на свидетеля Иван Ангелов Терзов – служител на
ответното дружество се установява, че заявките се правили през магазинера и
всеки лишен от свобода можел да си прави. Установява се, че лавката в
Затвора гр. Пазарджик се поддържал асортимент от около 200 стоки, като
всеки един можел да си заяви артикул и да му бъде доставен, като трябвало
тай да бъде посочен в договора с доставчика. Уточнява, че доставките се
правили веднъж седмично в петък и се доставяли ежеседмично в петък.
Посочва, че постоянно се поддържат в наличност продукти с телешко месо.
Излага твърдения, че имало подавани жалби от ищеца, защото искал да му
бъдат доставени стоки извън списъка по договора, както и с конкретна марка.
Уточнява, че храните не можело да се предоставят на лишените от свобода в
метални кутии или стъклени буркани, поради което лютеницата не се
предлагала в разфасовка от 330 гр., а от 1 кг., както и че поради тази причина
не се доставяло сирене в тенекия от 8 кг., а в по-малки разфасовки.
Съдът кредитира показанията на свидетеля като логични,
последователни и подкрепящи се от събраните по делото писмени
доказателства.
По делото са представени фискални бонове от лавката в Затвора гр.
Пазарджик и лавката в Затвора гр. София, от които се установява, че са
закупени определени стоки.
Съдът, преценявайки събраните по делото доказателства, приема за
установено от правна страна следното:
Районен съд Пазарджик е сезиран с обективно кумулативно съединени
искове с правно основание чл.71, ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр.
Исковата претенция, предмет на настоящото производство е допустима
като предявена от легитимиран от закона правен субект. Всяко лице с
претенция за нарушени права по ЗЗДискр има право на защита по чл.71, ал.1
4
от закона. Пасивно легитимирана е Държавно предприятие „Фонд затворно
дело“ е търговец, публично предприятие, по смисъла на чл.62, ал.3 ТЗ, който
отговаря за доставките и поддържането на асортиментите в лавката в затвора
гр. Пазарджик.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са искове по чл.71,
ал.1, т.1 и т.2 ЗЗДискр, чрез които ищецът претендира установяване на факта,
че не се поддържа и доставя целия асортимент от стоки в лавката в Затвора гр.
Пазарджик, както и че имало различния между асортиментите от продукти
предлагани в лавката в гр. Пазарджик с този предлаган в лавката в Затвора в
гр. София и това съставлявало дискриминация, основана на признака „лично
положение“ и за осъждането на ответника да преустанови нарушението.
Законът за защита от дискриминация забранява всяка пряка или непряка
дискриминация, основана на признаците по чл.4, ал.1 ЗЗДискр. Според чл.4,
ал.2 ЗЗДискр пряка дискриминация е всяко по-неблагоприятно третиране на
лице въз основа на тези признаци, отколкото се третира, било е третирано или
би било третирано друго лице при сравними сходни обстоятелства, а според
чл.4, ал.3 ЗЗДискр непряка дискриминация е поставяне на лице въз основа на
същите признаци в по-неблагоприятно положение в сравнение с други лица
чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако те са
обективно оправдани с оглед законовата цел и средствата за постигане на
целта са подходящи и необходими.
Ищецът претендира дискриминационно отношение от страна на
ответника на основата на признака „лично положение”. Последният
представлява поставянето на отделни лица или категория лица в по-
неблагоприятно положение от други при сравними сходни белези, различно
третиране в сравнение с другите лица, което да се дължи на съзнателно и
целенасочено поведение, базиращо се на признака „лично положение”, което
да е имало за цел или да е създало не добра среда за дискриминация. В
практиката се приема, че признака „лично положение” няма еднозначно
изначално прието обективно съдържание, а предполага и налага установяване
и доказване във всеки конкретен случай на значим, обективен, същностен за
личността белег, който позволява да бъде прилаган еднакво и който отчита
универсалния (материален и персонален) обхват на закона.
За да бъде преценена основателността на претенцията на ищеца, съдът
следва да отговори на въпроса налице ли е за него защитимо право, което е
нарушено. В случая безспорно между страните е обстоятелството, че ищецът
Д. А. е осъден с влязла в сила присъда, с която е наложено наказание
„лишаване от свобода“, което наказание изтърпява в Затвора в гр. Пазарджик и
към настоящия момент. В тази хипотеза - при изтърпяване на наказания
лишаване от свобода, дискриминацията може да обхваща твърде разнообразни
по форма, предмет и субекти случаи на неблагоприятно третиране. Тя може да
бъде осъществена чрез действия, бездействия, фактически отношения, правни
норми, практики по прилагането им и т.н.
В тази връзка и съгласно чл.9 ЗЗДискр. в производството за защита от
дискриминация, страната която твърди, че е дискриминирана следва да
5
докаже факти, въз основа на които може да се направи предположение, че е
налице дискриминация, а ответната страна следва да докаже, че принципът на
равно третиране не е нарушен. Ищецът е длъжен да докаже фактите, въз
основа на които може основателно да се предположи, че е жертва на
дискриминация. Само в този случай законът възлага доказателствена тежест
на ответника да установи обратното, а именно, че правото на равно третиране
на ищеца в конкретния случай не е нарушено/ в този смисъл е решение №511
от 27.07.2010г. по гр.д.№587/2009г. на ВКС/.
В исковата молба ищецът не твърди, поставяне в по-неблагоприятно
положение от това на други лица, изтърпяващи същото наказание “лишаване
от свобода“ в Затвора в гр. Пазарджик, а твърди че е поставен в по-
неблагоприятно положение от това на други лица изтърпяващи наказания
„лишаване от свобода“ в Затвора гр. София. По отношение на наличието на
месни продукти от пилешко и телешко месо бил поставен в по-
неблагоприятно положение от другите изтърпяващи наказание в Затвора гр.
Пазарджик..
В тази връзка по делото са представени договори с фирмите доставчици
в лавките в затворите в гр. Пазарджик и гр. София. От тях по категоричен
начин се установи, че няма разминаване в групите храни, в т.ч. асортимента
включен в тях. Дори да е налице някакво разминаване, то не е съществено.
Установи се също от събраните по делото гласни доказателства, че в лавката в
Затвора гр. Пазарджик се поддържат около 200 броя артикули. Според ищеца в
лавката в Затвора гр. София се поддържали постоянно всички артикули по
договора за доставка, но такива доказателства не бяха ангажирани. Доказа се
също, че всеки един „лишен от свобода“ може да си поръча всеки един
артикул, посочен в приложението към сключения с доставчика договор, както
и че заявките се доставят всеки петък, т.е. опровергават се твърденията на
ищеца, че не се изпълнявали поръчките.
От страна на ищеца не бяха ангажирани никакви доказателства за
твърдението си, че храната, която се предлагала в лавката в гр. Пазарджик
била с по-лошо качество от тази в лавката в Затвора гр. София. Напротив от
приложените писмени доказателства се установи дори, че хранителните
продукти, които се предоставят от доставчиците са едни и същи по вид.
Не се установи и твърдението на ищеца, че в лавката не се предлагало
месо различно от свинското. Заявеното се опровергава, както от показанията
на свидетеля Терзов, така и приложените по делото писмени доказателства.
Останаха недоказани и твърденията на ищеца, че в лавката в Затвора гр.
София се предлагали повече по вид почистващи препарати и други
нехранителни продукти, отколкото в гр. Пазарджик.
Предвид изложеното съдът счита, че не е налице дискриминация по чл.4
ЗЗДискр. Предявените искове с правно основание чл.71, ал.1 т.1 и т.2 от
ЗЗДискр са неоснователни поради неустановено нарушение, свързано с
дискриминация спрямо ищеца в обхвата на признака „лично положение“ по
заявените с исковата молба фактически обстоятелства. Ето защо следва да
бъдат отхвърлен.
Предвид изхода на делото и на основание чл.78, ал.3 от ГПК ищецът
следва да бъде осъден да заплати на ответника сумата от 150 лева
6
юрисконсултско възнаграждение.
На основание чл.75, ал.2 от ЗЗДискр, за производствата по този закон не
се заплащат държавни такси, а разноските са за сметка на бюджета на съда.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни исковете предявените от Д. Г. А., ЕГН
**********, понастоящем в Затвора гр. Пазарджик, против Държавно
предприятие „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление гр. София, р-н „С.”, бул. „Г.Н.С.” № 26, представлявано от
изпълнителния директор М.Д. за признаване на установено, че ответникът
упражнява дискриминация по признак „лично положение“ за периода от
05.10.2016 г. до 12.10.2023 г., изразяващо се в неподдържане и доставка на
целия асортимент от продукти, включени в договора за доставка с фирмата
доставчик, както и в резултат на различията между асортимента от продукти
предлагани в лавката в гр. Пазарджик с този предлаган в лавката в Затвора в
гр. София и осъдителен иск с правно основание чл.71, ал.1, т.2 от ЗЗДискр -
ответникът да преустанови нарушението.
ОСЪЖДА Д. Г. А., ЕГН **********, понастоящем в Затвора гр.
Пазарджик, ДА ЗАПЛАТИ на „Фонд затворно дело“, ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление гр. София, р-н „С.”, бул. „Г.Н.С.” № 26
разноски в размер на 150 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Окръжен съд Пазарджик в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
7