№ 37
гр. Шумен, 27.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на
тринадесети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:София Анд. Радославова
Членове:Нели Г. Батанова
Димчо Ст. Луков
при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова
в присъствието на прокурора П. Р. В.
като разгледа докладваното от София Анд. Радославова Въззивно
наказателно дело от общ характер № 20223600600186 по описа за 2022
година
Производство по чл.318 и сл. от НПК.
С Присъда № 16 от 06.04.2022 г. постановена по НОХД № 251/ 2022 г. Шуменският
районен съд признал подсъдимата С. Х. Ш. с ЕГН **********, за виновна в това, че в
периода от 06.12.2017 г. до м.януари 2022 г. включително в гр.Шумен, след като била
осъдена с влязло в сила решение № 849 от 20.11.2017 год. по ГД № 2546/2017 г. по описа на
ШРС, влязло в сила на 06.12.2017 г. да издържа свой низходящ – дъщеря си ИЛ. Т. М. с ЕГН
********** съзнателно не изпълнила задължението си в размер на повече от 2 месечни
вноски, а именно 49 месечни вноски /без вноската за м.ноември 2021 г., която е платена/ по
120 лева, на обща стойност 5880 лв. /пет хиляди осемстотин и осемдесет лева/, поради което
и на основание чл.183, ал.1 от НК и чл.54 от НК я осъдил на “Лишаване от свобода“ за срок
от 3 /три/ месеца.
На основание чл. 66, ал.1 от НК отложил изпълнението на така наложеното наказание
„Лишаване от свобода“ за срок от 3 /три/ години.
Срещу така постановеният съдебен акт е депозирана жалба от адв. С.К. от ШАК, в
качеството на служебен защитник на подс. С. Х. Ш.. С жалбата се изразява недоволство от
обжалвания съдебен акт. По същество се излага становище за неправилност и
необоснованост на наложеното с присъдата наказание. Защитата намира същото за явно
несправедливо, несъответстващо на тежестта на извършеното. Счита, че по делото липсва
1
информация за положението и здравословното състояние на подсъдимата, поради което не
може да се направи и категоричен извод за липса на обективни пречки и обстоятелства
довели до неплащане на издръжката.
На това основание моли, подсъдимата да бъде оправдана. Прави се и алтернативно
искане наложеното наказание да бъде намалено по размер.
Против депозираната въззивна жалба е подадено възражение от прокурор при РП-
Шумен. Излагат се доводи, че в материалите по делото са налични данни до м.април 2018 г.
подсъдимата да е работила по трудово правоотношение, както и че същата след това не се е
регистрирала в Бюрото по труда, поради което неплащането на дължимата месечна
издръжка е поради неглижиране на законовите й задължения, а не поради липса на
финансови средства. Излага се довод, че липсват доказателства за здравословни проблеми,
поради които подсъдимата да е била в обективна невъзможност да работи. Прави се искане
присъдата да бъде потвърдена като правилна и законосъобразна.
В съдебно заседание представителят на Шуменска окръжна прокуратура излага
становище, че жалбата е допустима, но неоснователна, а присъдата правилна и обоснована.
Счита, че наказанието е правилно индивидуализирано, като размерът на същото е определен
на абсолютния минимум, предвиден в закона. Моли първоинстанционния акт на ШРС да
бъде потвърден.
Подс. Ш., нередовно призована, не се явява. За нея се явява адв. С.К.– служебен
защитник. Защитата поддържа депозираната жалба и изложените в нея доводи. Моли съда
да отмени присъдата на ШРС и да постанови нова, с която да оправдае подсъдимата, като
алтернативно се прави искане да налагане на по –ниско наказание.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията
изложени в жалбата и пред настоящия състав в съдебно заседание и извърши служебно
цялостна проверка на обжалваната присъда, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК,
установи следното:
Първоинстанционният съд приел за установена следната фактическа обстановка:
Подсъдимата С. Х. Ш. и лицето Тамер М. Ш. били съпрузи, като имали родено едно дете –
ИЛ. Т. М. с ЕГН **********.
С решение № 47 от 22.01.2016 г. по ГД № 2673/2015 г. по описа на ШРС, влязло в
сила на 26.03.2016 г. бракът между тях бил прекратен, като родителските права над детето
Иляйда били предоставени на майката, а бащата бил осъден да заплаща издръжка. Въпреки
това обаче след развода и двамата родители се дезинтересирали от детето, като грижи за
неговото отглеждане и възпитание полагала единствено бабата на детето по бащина линия –
свидетелката Мийрям Мурад Ахмед.
С Решение № 931/23.12.2016 г. по ГД №2978/2016 г. по описа на ШРС детето било
настанено по съдебен ред в семейството на своята баба по бащина линия – Мийрям Мурад
М., като с Решение №849/20.11.2017 г. по ГД № 2546/2017 г. по описа на ШРС майката С.
Х. Ш. била осъдена да заплаща на своята дъщеря Йляйда месечна издръжка в размер на по
2
120 лв., считано от 23.08.2017 г., както и издръжка за минало време за периода от 23.08.2016
г. до 23.08.2017 г. в размер на 1320 лв. Подсъдимата е участвала в съдебното производство и
лично е получила съдебното решение по делото. Подсъдимата заплатила само няколко
епизодични вноски от дължимата издръжка, като за периода от 06.12.2017 г. до м.януари
2022 г. включително задължението й било общо в размер на 49 месечни вноски /без
вноската за м.ноември 2021 г., която е платена/ по 120 лв., на обща стойност 5880 лв. /пет
хиляди осемстотин и осемдесет лева/.
Изложената фактическа обстановка, съдът приел за установена въз основа на
показанията в съдебно заседание на свидетелката Мийрям Мурад М., както и от събраните
и приобщени по реда на чл.283 от НПК писмени доказателства по делото.
При така установената фактическа обстановка ШРС приел, че от обективна и от
субективна страна подсъдимата е осъществила състава на престъпление по чл. 183, ал.1 от
НК. Въззивната инстанция след анализ на събраните по делото доказателства намира, че
приетата от първоинстанционния съд фактическа обстановка е правилно установена.
Споделя изцяло и изводите за осъществено от подсъдимата деяние по посочената по-горе
правна квалификация.
По отношение на жалбата, депозирана от защитника на подсъдимата:
Излага се довод, че по делото липсва информация за положението и здравословното
състояние на подсъдимата, поради което не може да се направи и категоричен извод за
липса на обективни пречки и обстоятелства довели до неплащане на издръжката и съответно
извод, подсъдимата съзнателно да не е заплащала дължимата издръжка. Настоящата съдебна
инстанция намира изложения довод за неоснователен по следните съображения: това
твърдение на защитата е било поставено на вниманието и на първоинстанционния съд и
правилно не е било кредитирано, тъй като не почива на събраните по делото доказателства.
Деянието е извършено виновно, под формата на пряк умисъл. Доказателствата в тази посока
са детайлно обсъдени от районния съд. Не без значение за горния извод, а и следва още
веднъж да се посочи обстоятелството, че още по време на провеждане на съдебното
производство по гражданското дело подсъдимата е заявила, че не желае и няма да заплаща
издръжка на детето и дори предпочитала същото да бъде осиновено, а не настанено при
своята баба. В синхрон с посоченото за отношението на подсъдимата към рожденото й
малолетно дете са и показанията на св. Мийрям М. касателно развилите се действия от
развода на родителите, изоставянето на детето, състоянието му към онзи момент,
нежеланието на подсъдимата да се грижи за него, последвалото му настаняване от отдел
„Закрила на детето“ в дома на баба му като приемно семейство. В материалите по делото са
налични доказателства за пребиваването на подсъдимата извън територията на страната,
което обстоятелства в съвкупност с останалия доказателствен материал правилно е
мотивирал съдът да изведе извод, че подс. Ш. е в състояние на реализира доходи. Липсват
доказателства за наличие на заболявания, които да са възпрепятствали подсъдимата да
работи и да получава доходи.
Вторият довод изложен от защитата във въззивната жалба е по отношение на
3
наложеното наказание в размер на 3/три/ месеца, изтърпяването на което е отложено по реда
на чл.66, ал.1 от НК за срок от 3/три / години. Защитата го намира за явно несправедливо и
несъответстващо на извършеното. Настоящата инстанция намира този довод за
неоснователен. ШОС споделя извода на първоинстанционния съд, че степента на
обществена опасност на деянието е сравнително висока. Касае се за неплащане на издръжка
на малолетно лице, имащо нужда от тази издръжка, през продължителен инкриминиран
период и натрупалата се висока сума на незаплатена издръжка.
При определяне на обществената опасност на подсъдимата, правилно е отчетено
чистото съдебно минало и липсата на данни за противообществени прояви.
Отчетени са и всички обстоятелства имащи значение при определяне на вида и
размера на наказанието. Правилен е извода, че не са налице по вид и тежест многобройни
смекчаващи вината обстоятелства, които да обуславят приложението на чл.55 от НК.
Предвид изложеното, съдът намира, че наложено наказание е справедливо и
отговарящо на целите, визирани в чл.36 от НК. Размера на същото е на абсолютния
предвиден в закона минимум и този факт също следва да бъде отчетен, при извода за
неоснователност на сочения от защитата довод.
Във въззивното производство не се събраха доказателства, променящи приетата от
районния съд фактическа обстановка. Не се констатираха нарушения на материалния
закон, необоснованост или явна несправедливост на наложеното на подс.С.Ш. наказание,
поради което въззивният съд намира, че обжалваната присъда следва да бъде потвърдена
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.338, във вр. чл.334, т.6 от НПК, Шуменският
окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Присъда № 16 от 06.04.2022 г. постановена по НОХД № 251 по
описа за 2022 г. по описа на Шуменския районен съд.
Решението е окончателно.
На основание чл.340, ал.2, предл.2 от НПК да се съобщи писмено на страните за
изготвяне на решението.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
4