РЕШЕНИЕ

 

град Ловеч, 04.12.2018 година

 

В     И М Е Т О     Н А    Н А Р О Д А

 

 ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД граждански състав в публично заседание на девети ноември две хиляди и осемнадесета година в състав:

 

                                 ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА                                                                                 

                                           ЧЛЕНОВЕ:  ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

                                                                 ЗОРНИЦА АНГЕЛОВА

 

при  секретаря ХРИСТИНА ХРИСТОВА като изслуша докладваното от  съдия МИТЕВА въззивно гражданско дело № 442 по описа за 2018 година, за да се произнесе, съобрази:

ПРОИЗВОДСТВОТО е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Постъпила е въззивна жалба вх. № 8229/ 31.07.2018 година (клеймо 30.07.2018 година) от Д. П.П., ЕГН **********,***, чрез адв. П.П., съдебен адрес:*** 16а, против Решение № 313/ 03.07.2018 година, постановено по гр.д. № 238/ 2018 година по описа на РС-Ловеч, с което е допусната делба на възстановените на наследниците на Н.Д.П., с решение № 15У/ 16.04.1999 година и решение 16У/ 26.04.1999 година на ПК – Угърчин, Област Лловеч, поземлени имоти, при квоти 1/3 ид.ч. за Й.С.П., Ц.П.Т. и П.П.Б. и по 3/9 ид.ч. за нея и П.И.П., както и допуснато изменение на основание чл. 537, ал.2 от ГПК на нотариален акт за собственост на недвижими имоти № 196, том V, рег. № 8777, дело № 713/ 2017 година при ореописаните квоти за страните, като недопустимо, неправилно и немотивирано. На първо място изтъкват, че ищците не са доказали по несъмнен начин, че са наследнии на Н.Д.П., поради което не са активно процесуално легитимирани да предявят иск за делба. Считат, че неправилно съдът е приел, че са налице валидно издадени удостоверения за наследници, тъй като същите не са съставени от кмета, като длъжностно лице по гражданско състояние (ЗГС), а от служител в ГРАО, което не е упълномощено с писмена заповед от кмета на общината да го издава. В този смисъл представените удостоверения са нищожни и моли на основание чл. 279, ал.1 от ГПК съдът да прогласи тяхната нищожност, както и да отмени атакуваното решение, като недопустимо, неправилно и немотивирано и постанови определение, с което да прекратипроизводството по делото поради липса на правен интерес от страна на ищците с оглед липсата на каквито и да било доказателства. Претендира присъждане на направените по делото разноски.

Постъпил е отговор на възизвната жалба от Й.С.П., Ц.П.Т. и П.П.Б., чрез адв. В.К. ***, с който моли да бъде отхвърлена въззивната жалба, като недопустима, неоснователна, необоснована и в противоречие с материалните и процесуални закон, а решението на първоинстанционния съд – потвърден, като правилно и законосъобразно. Изтъква, че оспорването истинността на документа е следвало да стане в отговора на исковата молба, а не в първото по делото заседание. Посочва, че неправилно въззивника се е позовал на чл. 34 от ЗГС, тъй като удостоверението за наследници не е акт за гражнаско състояние и съгласно разпоредбата на чл. 2, ал.1 от наредба № РД І02-20-06/ 24.04.2012 година, може да бъде издадено от длъжностно лице от администрацията въз основа на регистъра да издаде таков удостоверение. В този смисъл моли да бъде постанвен въззивния акт, като им бъде присъдени направените по делото разноски.

В съдебно заседание въззивникът Д. П.П. се явява лично и с адв. П.П., поддържат жалбата по изложените в нея съображения и молят да бъде уважена.

От въззиваемите се явява П.П.Б., за всички се явява адв. В.К., оспорва въззивната жалба, претендира разноски.

Въззивният съд с оглед правомощията си по чл. 269 от ГПК счита, че атакуваният съдебен акт е валиден и допустим. Следва да се отбележи, че наличието или липсата на едно лице на качеството на наследник е въпрос по съществото на спора по който съдът се произнася с решението си, а не по допустимост на производството за делба.

От събраните по делото доказателства, приложени към гражданско дело № 238/ 2018 г. по описа на Ловешкия районен съд, както и от становището на страните, преценени поотделно и в тяхната взаимовръзка и обусловеност съдът приема за установено следното:

С решение № 15V/ 16.04.1999 година на ОСЗ – Угърчин по преписка № У2048А/ 04.03.1992 година, е възстановена собствеността на наследниците Н.Д.П., с план за земеразделяне в землището на град Угърчин, на нива от 3. 498 дка в местността Маньовица, имот № 551014; нива от 2 дка в местността Маньовица, имот № 551015.  

С решение № 16V/ 24.04.1999 година на ОСЗ – Угърчин по преписка № У2048А/ 04.03.1992 година, е възстановена собствеността на наследниците Н.Д.П., в стари (възстановими) реални граници в землището на град Угърчин, на следните имоти: ливада от 3.138 дка в местността Еловец, имот № 523033; ливада от 10.093 дка в местността Еловец, имот № 5230335; нива от 6.013 дка в местността Станьовски колиби, имот № 572004; нива от 3.027 дка в местността Станьовски колиби, имот № 572006; нива от 4.030 дка в местността Станьовски колиби, имот № 572017.

По делото е приложено удостоверение изх. № АО—04-2/ 17.01.2018 година се установява, че при направена справка в регистрите по гражданско състояние през 1928 година на град Угърчин, Ловешка област, Н.Д.П., роден на *** година и С.П.П., родена на *** година са сключили църковен брак на **** година в град Угърчин. Съставен е Акт за женитба № 65 от 15.02.1928 година в град Угърчин, Ловешка област.

Представено е удостоверение за наследници изх. № АО-08-12 от 12.01.2018 година на Община Угърчин, от което се установява, че Н.Д.П. е починал на 19.09.1988 година. Към момента на смъртта си е оставил съпруга С.П.П. и брат К.Д.П.. К.Д.П. е починал на 26.11.1990 година и оставил за свои законни наследници П.К.П.– син, и Ц.К.П. - дъщеря. П.К.П., починал на 26.11.1990 година и оставил за свои наследници: П.К.П.– син, починал на 15.12.1998 година, наследен от съпругата си А.И.П.М., починала на 20.12.2014 година и дъщеря си Д. П.П.. Ц.К.П. е починала на 31.01.2010 година, неомъжена, без деца. 

С.Ц.П. починала на 26.04.1991 година и оставила за свои наследници децата и внук на починалия на 24.11.1981 година брат П.П.П.. Наследниците на П.П.П. са: 1.П.П.П. – син, починал на 13.12.2003 година, неженен, без деца; 2.В.П.П. – син, починал на 13.12.2003 година, разведен, без деца; 3.И.П.П. – син, починал на 31.01.1988 година преди С. П., заместен от сина си П.И.П., съответно внук на нейния брат П.П.П., поч. 1981г.; 4.Петър Панов П. – син, починал на 13.10.1998 година и оставил за свои наследници: Й.С.П. съпруга, Ц.П.Т. дъщеря и П.П.Б. – дъщеря. 

На 27.11.2017 година е съставен констативен нотариален акт № 196/ 2017 година, том V, рег. № 8777, дело № 713/2017 година по описа на нотариус Анна Ценкова, рег. № 565, за собственост на процесните недвижими имоти

При така установената фактическа обстановка съдът приема следното: Съдът е сезиран с иск  по чл. 34 от ЗС, предявен от Й.С.П., Ц.П.Т. и П.П.Б. против П.И.П. и Д. П.П., за делба на недвижими имоти, останали им по наследство от Н.Д.П., починал на 19.09.1988 година, б.ж. на град Угърчин, Област Ловеч, възстановени по реда на ЗСПЗЗ.

Придобивното основание на което се позовават ищците е наследство и реституция. Няма спор между страните по отношение на реституираните на наследниците на Н.Д.П., земеделски имоти.

Спорен е въпросът дали ищците Й.С.П., Ц.П.Т., П.П.Б. и ответникът П.И.П., са наследници по закон на Н.Д.П..

Ответницата Д. П.П., въззивник в настоящото производство в отговора на исковата молба е възразила, че ищците не са наследници на Н.Д.П., тъй като са налице изискванията на чл. 9а от ЗН и наследодателката им С.П.П., съпруга на Н.П., е починала преди възстановяване на собствеността върху земите. Заявила е, че оспорва представените към исковата молба документи. В първото съдебно заседание, чрез процесуалния си представител оспорва удостоверението за наследници и удостоверението от Община – Угърчин, като счита, че са издадени от некомпетентни лица и са нищожни. Първоинстанционният съд е отхвърлил искането за откриване производство по оспорване, предвид това, че същото е преклудирано.

В хода на въззивното производство е представена Заповед № 709/ 20.06.2017 година на Кмета на Община Угърчин от която се установява, че на В.Г.В.– старши специалист в отдел „Гражданска регистрация, административно обслужване и архив” в Община Угърчин е възложено, считано от 03.07.2017 година да изпълнява функциите на длъжностно лице по гражданското състояние в град Угърчин, вкл. и да издава удостоверения въз основа на регистъра на населението.

От приложеното удостоверение изх. № АО—04-2/ 17.01.2018 година се установява, че Н.Д.П., роден на *** година и С.П.П., родена на *** година са сключили църковен брак на 12.02.1928 година в град Угърчин и е съставен Акт за женитба № 65 от 15.02.1928 година в град Угърчин, Ловешка област. Валидността на брака се преценява към момента на сключването му. Преди приемане на Наредбата – закон за брака (Обн., ДВ, бр. 108 от 12.05.1945 г., в сила от 28.05.1945 г.) е действал Закон за лицата ( Обн., ДВ, бр. 273 от 17.12.1907 г.) и е съществувал единствено религиозният (църковният) брак, като съгласно чл.152 от Закона за лицата обявяването на женитбата е следвало да стане в седемдневен срок от извършването на обреда на бракосъчетанието, на местното длъжностно лице по гражданското състояние, за което се съставя акт за женитба. С чл. 68 от Наредбата – закон за брака, сключените преди 27.05.1945 г. и заварени религиозни бракове са приравнени по правни последици на сключените на и след тази дата граждански бракове. Видно от приложеното удостоверение от Община Угърчин, църковният брак е регистриран в Общината и е съставен Акт за женитба, в този смисъл е налице валиден брак между Н. и С. П.

                    Съпрузите Н.Д.П., роден на *** година и С.П.П., родена на *** година, съгласно представеното удостоверение за наследници не са имали деца. Съпругът е починал на 19.09.1988 година и е оставил като наследници съпругата си С. П. и брат си К.Д.П.. При действието на чл. 9, ал.2 от Закона за наследството - когато съпругът наследява заедно с възходящи или с братя и сестри, или с техни деца, той получава половината от наследството, ако то се е открило преди навършването на десет години от сключването на брака, а в противен случай получава 2/3 от наследството.  В конкретния случай от сключването на брака са изминали повече от десет години, поради което съпругата С. П. наследява 2/3 ид.ч. от имуществото на съпруга си, а брат му Кольо Пиянков, останалата 1/3 ид.ч. След смъртта на К. П. на 26.11.1990 година, като негови наследници са останали синът му П.К.П.и дъщеря му Ц.К.П., които съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН наследяват равни части (по1/6 ид.ч.) На 15.12.1998 година П.К.П.умира и се наследява от съпругата А.И.П.М. и дъщеря си Д. П.П., които съгл. чл.9, ал.1 от ЗН наследяват равни части (по 1/12 ид.ч.) След смъртта на Ц.К.П. на 31.01.2010 г., която е неомъжена и без деца, нейния дял от 1/6 (2/12) ид.ч. се наследява само от дъщерята на брат й Д. П. – чл. 10, ал.2 и ал.3 от ЗН. На 20.12.2014 година умира и А.И.П.М., която съгласно чл. 5, ал.1 от ЗН се наследява от дъщеря си  Д. П.П.. При това положение Д. П. притежава по наследство 1/3 ид.ч. от имуществото останало от общия наследодател Н.Д.П. (1/12+1/12+2/12 = 4/12 = 1/3 ид.ч.)

               Съпругата на Н.Д.П., С.П.П. починала на 26.04.1991 година и оставила за свои наследници децата на брат си П.П.П. (поч. на 24.11.1981г.), съгл. чл.10, ал.2 и ал.3 от ЗН, както следва: П.П.П. – 2/12 ид.ч., В.П.П. 2/12 ид.ч. и П.П. П. 2/12 ид.ч., както и внукът му П.И.П. – 2/12 ид.ч. (наследник на баща си И.П.П., поч. на 31.01.1988 г.). П.П. П. починал на 13.10.1998 година, и оставил за свои наследници: съпругата си Й.С.П. и дъщери Ц.П.Т. и П.П.Б., които общо наследяват 2/12 ид.ч. След смъртта си П.П.П. и В.П.П., тъй като не оставят низходящи се наследяват от децата и внуците на братята си по колена. П.И.П. към своята 2/12 ид.ч. прибавя още 2/12 ид.ч. или наследява 1/3 ид.ч. от собствеността върху земеделските земи (2/12 + 2/12 = 4/12 =1/3 ид.ч.), а Й.С.П., Ц.П.Т. и П.П.Б., към своята идеална част от 2/12 получават още 2/12 ид.ч. (2/12 + 2/12 = 4/12 = 1/3 ид.ч.), като всяка наследява по 1/9 ид.ч. от собствеността върху земеделските земи. 

               При това положение между страните е налице съсобственост по наследство на процесните недвижими имоти, като П.И.П. и Д. П.П. са собственици, всеки от тях на 3/9 ид.ч., а Й.С.П., Ц.П.Т. и П.П.Б. по 1/3 ид.ч. При тези квоти следва да бъде допусната и делбата на наследствените имоти.

               Неоснователни са възраженията на въззивника Д. П., че останалите не наследяват Н.Д.П. на основание чл. 9а от ЗН. В конкретния случай тази разпоредба е неприложима, тъй като за да е налице хипотезата на „последващ съпруг” по смисъла на чл. 9а от ЗН, следва да са налице кумулативно следните предпоставки: Гражданският брак да е сключен след одържавяването на имотите или включването им в ТКЗС и други селскостопански организации. Съпругът да е преживял съпруга-собственик. От брака да няма родени или осиновени деца. Последващият съпруг да е починал преди възстановяването на собствеността. (т.1 от ТР№ 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК) В конкретния случай бракът е сключен преди колективизацията, поради което разпоредбата на чл. 9а от ЗН е неприложима и С.П.П. не е последваща съпруга по смисъла на тази норма.

            Не намира нормативна опора и направеното възражение, че ищците и първия ответник не наследяват, предвид на това, че техния наследодател С. П. е починала преди реституцията на процесните имоти. Съгласно т.2 от Тълкувателно решение № 1 от 4.11.1998 г. на ВКС по тълк. гр. д. № 1/1998 г., ОСГК кръгът на законните наследници на възстановената собственост върху имоти, одържавени или включени в ТКЗС или други образувани въз основа на тях селскостопански организации се определя към момента на смъртта на наследодателя. В този смисъл ирелевантен е моментът на реституцията на земеделските земи.

            Макар и преклудирано възражението за липса на компетентност на лицата, издали удостоверение изх. № АО—04-2/ 17.01.2018 година и удостоверение за наследници изх. № АО-08-12 от 12.01.2018 година на Община Угърчин, по делото са събрани доказателства, че лицето, съставило документите е оправомощено по смисъла на чл. 35, ал.3 от Закона за гражданската регистрация.

            Предвид изложените мотиви за наличие на съсобственост върху процесните имот между страните, придобита по наследство, следва да бъде изменен и констативния нотариален акт по силата на който Д. П.П. е призната за единствен собственик на недвижимите имоти.

При горните съображения решение № 313/ 03.07.2018 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 238/ 2018 година по описа на същия съд е правилно и следва да бъде потвърдено.

  Разноските са претендирани, но при действието на чл.355 от ГПК, присъждането ще се извърши с окончателното решение във втора фаза на делбата.

 Водим от гореизложените мотиви, съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

ПОТВЪРЖДАВА решение № 313/ 03.07.2018 година на Ловешкия районен съд по гражданско дело № 238/ 2018 година по описа на същия съд, като правилно.

Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните, на основание чл. 280, ал.2, т.1 ГПК, при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.

 

                                              ПРЕДСЕДАТЕЛ:                            

 

 

                                                     ЧЛЕНОВЕ: 1.

 

 

                                                                            2.