Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е   № 104

 

гр. Габрово, 17.06.2020г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Габровският окръжен съд, в открито съдебно заседание на девети юни през две хиляди и двадесета година,  в състав:

                                        

                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЛИНА ПЕНКОВА

        

                                                      ЧЛЕНОВЕ: КРЕМЕНА ГОЛЕМАНОВА

                                                                                                        ИВА ДИМОВА

 

при секретаря Весела Килифарева, като разгледа докладваното от съдията Димова в.гр.д. № 86 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

 

Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.

            Образувано е по въззивна жалба на Д.Х.Х., депозирана чрез процесуалния му представител адв. Р.Х.-К., против решение № 32 от 05.02.2020 г. по гр.д. № 2152/2019 г. на Районен съд – Габрово, с което е отхвърлен като неоснователен предявеният от Д.Х.Х. против Областна дирекция на Министерство на вътрешните работи - град Габрово осъдителен иск за заплащане на сумата от 2035,85 лева, представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в периода от 11.11.2016 г. - 11.11.2019 г., ведно със законната лихва, считано от датата на исковата молба до окончателното ѝ изплащане. Присъдени са и разноски.

            В законният срок решението е обжалвано от Д.Х.Х., чрез процесуалният му представител адв. Р. Х. ***, като неправилно и незаконосъобразно.  В жалбата подрбно  се излагат следните основни възражения:

Неправилно първата инстанция приела, че разпоредбите на Кодекса на труда и издадената въз основа на него Наредба за структурата и организацията на работната заплата, както и ЗДСл. не намират субсидиарно приложение към служебното правоотношение на ищеца, възникнало при условията на ЗМВР и не е налице празнота в закона. Цитираната от РС съдебна практика- Р. № 197 от 07.10.2019г. гр.д № 786/2019г., IV г.о. ВКС, освен, че касаела различен правен въпрос и отношения, сочела обратното по смисъл на приетото от първата инстанция. Съгласно Р. № 311 от 8.01.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018г., от същото IV- то ГО, т. 23 от ТР № 6 от 06.11.2013г. по тълк.д. № 6/2012г. на ОСГТК на ВКС, както и Р. № 45 от 18.03.2016г., на ВКС по гр.д № 3231/ 2015г. III г.о., съдебните актове следвали основния правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в чл.6 от Конституцията на Република България и чл.14 Европейската конвенция за защита правата на човека и основните свободи. С Решение № 311 от 8.01.2019г. на ВКС по гр.д. №1144/2018г., постановено но чл. 290 ГПК, било прието принципно разрешение на въпроса следва ли да намерят субсидиарно приложение разпоредбите на ЗДСл. и КТ относно допълнителни възнаграждения по чл.261 КТ- заплащане на нощен труд и чл.264 КТ- трудово възнаграждение за работа през официалните празници, както на служители в системата на МВР, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение. В случая възприемането на обратното разрешение на поставения материалноправен въпрос, както е постъпил районният съд, водело до лишаване на държавните служители в системата на МВР от тези допълнителни възнаграждения и ги поставяло в неравностойно положение, както спрямо останалите държавни служители, така и спрямо работниците и служителите по трудово правоотношение, които получават такива допълнителни възнаграждения, съгласно разпоредбите на чл.261 КТ и чл.264 КТ.

            Неправилно първата инстанция приела, че в случая не е налице празнота в закона, а  ставало въпрос за законодателно решение. След като в ЗМВР и подзаконовите му нормативи нямало регламент относно преобразуването на часовете положен нощен труд към дневен такъв с конкретен коефициент, то липсвала специална норма относно тази хипотеза спрямо общата такава в чл.9 ал.2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата и следвало да бъде приложен чл. 46, ал. 2 от ЗНА - при липса на специална норма субсидиарно да се приложи именно регламентът на Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /обн. ДВ. бр.9 от 26 януари 2007г./. Това било прието от почти всички Окръжни съдилища. В случая не ставало въпрос за законодателно решение, както приел Районният съд, а за решение на министъра на вътрешните работи, който издал действалата в процесния период Наредба 81213-776/29.07.2016г. Допълнителен аргумент, обуславящ субсидираното приложение на друг нормативен акт, при липса на изрично уредено заплащане в ЗМВР, бил нормата на чл. 67 ал.3 от Закона за държавните служители, който също намирал приложение  по отношение на ЗМВР и съгласно който  размерите на допълнителните възнаграждения по ал.7. т.1-5, както и редът за получаването им се определят с наредба на МС и не могат да бъдат по- ниски от определените в трудовото законодателство. В този смисъл НСОРЗ, като наредба от общото трудово законодателство, намирала приложение, след като в другите специални подзаконови нормативни актове, в случая ЗМВР, е налице празнота или са предвидени по-неблагопрнятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им, както ВКС приел в решение № 311 от 8.01.2019г. на ВКС по гр.д.№ 1144/2018 г.

            Налице била конкретна разпоредба съдържаща се в специалния закон ЗМВР, уреждаща  правата на служителите, които полагат нощен труд, която препращала към приложение на КТ- чл.188, ал.2 от ЗМВР. Нормата на чл.188, ал.2 от ЗМВР изрично предвиждала: "държавните служители, които полагат труд за времето между 22:00 и 06:00 часа се ползват със специална закрила по Кодекса на труда". Специалната закрила сама по себе си включвала действието на разпоредбите на по-високия нормативен акт. Съгласно чл. 15 ал. 3 от Закона за нормативните актове, ако постановление, правилник, наредба или инструкция противоречат на нормативен акт от по-висока степен, правораздавателните органи прилагали по-високия по степен акт. Първата инстанция приела, че не е налице противоречие между нормите на чл.179 ал. 2 и чл.188 ал. 2 от ЗМВР, без да изложи  мотиви защо смята така.

            Неправилни били изводите на първата инстанция и относно неприложението на коефициента за преобразуване на труда. Нормата на чл. 187 ал.З от ЗМВР само определяла максималния брой часове нощен труд, който е допустимо да полагат служителите на МВР, но  възможна продължителност и допустима продължителност били различни понятия.  Нормалната продължителност на дневното работно време, установено при подневно отчитане на работното време на държавните служители в МВР, била 8 часа, а за работещите на 8, 12 или 24 часови смени в системата на МВР работното време се изчислявало сумирано за тримесечен период с възможност за полагане на труд и през нощта между 22,00 и 6.00ч., като работните часове не следвало да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период /чл. 187 ал 3 ЗМВР/. Осем-часовото ограничение при полагане на нощен труд на смени касаело случаите на сумирано изчисляване на работното време за тримесечен период, а не случаите на подневно отчитане на работното време, което е различна форма на отчитане на труда. В ЗМВР липсвала разпоредба, която да установява нормалната продължителност на нощното работно време при подневно отчитане на работното време. При подобна празнота в специалния закон следвало да се приложи общото правило на чл. 140 ал. 1 КТ.

            Нормата на чл. 9 от Наредбата уреждала различни хипотези- разпоредбите на ал. 1 и ал. 3 визирали условия за "увеличаване" на трудово възнаграждение с определен коефициент, а разпоредбата на ал.2 се отнасяла единствено до изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това било общо правило, а не специално, поради което  е приложимо не само при "продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на дневното". Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа не можела да бъде основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен, както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения регулирани по КТ.

            Неправилно районният съд отхвърлил предявения иск, с мотив, че  в процесния случай не е налице положен извънреден труд по смисъла на чл.143 ал.1 КТ, както и неправилно се позовал на писмо с изх.№ 94-НН-198 от 29.08.2011г. на Министерство на труда и социалната политика. Изложените в тази насока съображения били в противоречие със съдебната практика, а писмата нямали нормативен характер.

            Решението на Районният съд било в противоречие с цялото национално законодателство, включително и с всички международни актове, по които България е страна, за това оставал нелогичен извода на съда - защо конституционно гарантирани права не следвало да се прилагат за служебните правоотношения на държавните служители от системата на МВР, след като върховният закон не правел такова разделение, а гарантирал равенство на правата на всички лица предоставящи наемен труд, без оглед на спецификите на правоотношението. Пример в това отношение била дейността по охраната и наблюдението на държавната граница, където в съвместни наряди тези задължения се изпълняват от държавни служители със статут по ЗМВР заедно с лица работещи по трудови правоотношения /назначени на длъжност „сътрудник охрана"/, при което за една и съща работа като продължителност и с еднакъв начален и краен час на работното време, за първите това преизчисляване не се прилага, докато за вторите се прилага. Такова неравенство не било оправдано от преследването на законова или социална цел и представлявало пряка дискриминация на база служебно положение, спрямо държавните служители в МВР, полагащи нощен труд.

            По изложените съображения в конкретната хипотеза следвало да бъде приложен чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата по аналогия и по отношение на лицата със служебно правоотношение в МВР, поради празнота в правната уредба. Съгласно експертизата дължимото на ищеца възнаграждение за 230 часа извънреден труд за процесния период било в размер на 1582,09 лева. От тази сума не следвало да се приспада заплатеното от ответника възнаграждение за нощен труд по 0, 25 лв. на час в размер на 391,50 лв. за целия период. Нормите на чл. 9 ал. 2 НСОРЗ и на чл. 8 от НСОРЗ се прилагали едновременно, като при сумарно изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1. 143 и за същите тези нощни часове се заплаща допълнително трудово възнаграждение за нощен труд по 0. 25 лв. за час, защото става дума за две различни основания за заплащането на допълнителни възнаграждения /Р. № 14 от 27.03.2012г. на ВКС по г р. д. № 405/2011г., TV г.о., ГК./. Обезщетението на ищеца следвало да бъде определено, съгласно заключението на вещото лице в таблица № 3, вариант Б, колона 4, ред 5- със ставка за извънреден труд, тъй като исковата претенция в настоящия процес касаела положен извънреден труд, получен чрез преизчисляване на положения от ищеца нощен труд с коефициент 1.143, съгласно чл.9 ал.2 от НСОРЗ, който не е отчетен от ответника ОД на МВР Габрово.

            Претендирано е обжалваното решение да бъде отменено и да се постанови друго, с което да се уважи предявеният иск с правно основание чл.179 ал.1, във вр. чл.178 ал.1 т.З ЗМВР за сумата 1 903,26 лв., ведно със законната лихва, считано от датата на завеждане на исковата молба до окончателното й изплащане. Претендира се присъждане на разноски за двете съдебни инстанции, като за въззивното производство  на осн. чл.38 ал. 1 във вр. с ал. 2 от Закона за адвокатурата съдът да определи адвокатско възнаграждението за работа за един адвокат и процесуално представителство пред Окръжен съд Габрово в предвидените размери от Наредба № 1/ 09.07.2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

            В отговора на въззивната жалба се излагат следните възражения:

            Доколкото продължителността на нощното работно време не била по-малка от тази на дневното за служителите на МВР по специалния ЗМВР, не се налагало преобразуване на нощните часове в дневни по смисъла на чл.9 ал.2 от НСОРЗ и не била необходима методология за отчитане нормата на фактически положен труд, т.е. нямало празнота в специалната уредба, която да бъде запълвана с общата трудова норма по чл.9 ал.2 от НСОРЗ. В този смисъл били цитираните от съда решения на ВКС- Р. № 197/07.10.2019г. по гр. д. № 786/2019г., IV ГО на ВКС, Р. № 55/07.04.2015г. по гр. д. № 5169/2014г., III ГО. Не намирали приложение  мотивите на цитираното във въззивната жалба Решение № 311/08.01.2019г. по гр. д. №1144/2018г. на ВКС IV ГО, тъй като касаело различен казус. Аргумент за приложимост по аналогия на чл.9 ал.2 от НСОРЗ не можел да бъде извлечен от чл. 31, ал. 2 от Наредба № 8121з-407/11.08.2014г., предвиждащ, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен нощен труд за отчетния период се умножава с 0.143, като полученото число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, доколкото Наредба № 81213-407/11.08.2014г. не действала през исковия период. И в новата Наредба № 8121 з-36 /07.01.2020г. за реда, организацията и разпределянето на работно време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР, влязла в сила на 10.01.2020г., също не бил предвиден коефициент за нощния труд. Липсата на изрична норма за преобразуване на часовете нощен труд с коефициент 1,143 в дневен представлявала специална уредба, отчитаща спецификата на дейността на държавните служители, а не празнина и липса на регламент за служителите на МВР. Положеният от ищеца през процесния период нощен труд в размер от 0,25 лева на час, установен със заповеди на министъра на вътрешните работи, бил заплатен, видно от експертизата по делото. Нито един нормативен акт от по-висок порядък спрямо Наредба № 81213-776 не предвиждал правото на преизчисляване на нощния труд в дневен. Отношенията, уредени с ЗМВР, ЗДСл. и КТ, не били сходни, а различни, поради което и спрямо държавните служители в МВР разпоредбите на ЗДСл. не се прилагали. Не било налице противоречие между нормите на чл.179 ал.2 и чл. 188 ал.2 от ЗМВР- за разлика от КТ, който ограничавал нощния труд до 7 часа, такова ограничение нямало предвидено в ЗМВР и при него нормалната продължителност на работно време през деня съвпадала с нормалната продължителност на работното време през нощта- 8 ч. Различието на двете уредби било в резултат на спецификата на функционалните задължения на служителите по чл.142 ал.1 от ЗМВР, пряко обусловена от значимостта на обществените отношения, с които е свързано изпълнението на техните функции. Разпоредбата на чл.9 ал.2 от НСОРЗ следвало да бъде тълкувана във вр. с ал.1 на чл.9 от същата Наредба и намирала приложение само при работа на смени, чиято нощна продължителност на работното време е по-малка от тази на дневното. При работа от държавните служители в МВР по служебно правоотношение на смени, извънреден се явявал трудът в брой часове, положен над нормата работни часове за отчетния период, като в случая броя часове не били извънреден труд, доколкото специалния ЗМВР не предвиждал твърдяното от ищеца преобразуване на нощния труд в дневен с коефициент 1,143, в резултат на което са получени. Не следвало да се възприемат доводите за липса на законодателно определяне нормалната продължителност за полагане труд през нощта за държавните служители в МВР, както и съобразяване на издадените подзаконови нормативни актове, регламентиращи този въпрос, с разпоредбите на общностното право, в частност с Директива 2003/88/ЕО на Европейския Парламент и на Съвета от 04.11.2003г. относно някои аспекти на организацията на работното време, която, съгласно чл.1 т.3 от същата се прилага за всички сектори на дейност, както обществени, така и частни. Служителите от системата на МВР имали много повече привилегии от тези, които са по ЗДСл и КТ. Претендирано е въззивната жалба да бъде отхвърлена, решението на първата инстанция да се потвърди и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв. за тази инстанция на ответника по жалбата.

            Въззивният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, с оглед правомощията си по чл. 269 ГПК, приема следното:

            За да отхвърли предявеният иск  с правно осн. чл. 178 ал.1 т.3 ЗМВР- за заплащане възнаграждение за извънреден труд, РС- Габрово е изложил съображения в насока, че:

Статутът на държавните служители, какъвто е ищецът, се урежда със ЗМВР, който има характер на специален и към който за процесният период е действала Наредба №8121з-776/29.07.2016г. Не е налице празнота по отношение изчислението на нощният и извънредният труд на държавните служители в МВР, тъй като липсата на изрична разпоредба в специалния ЗМВР е законодателно решение, поради което не се прилагат субсидиарно КТ и НСОРЗ.

Приел е за неоснователни доводите, че в случай на непреизчисляване на нощният труд в дневен държавните служители в системата на МВР ще бъдат поставени в по- неблагоприятно положение в сравнение с другите държавни служители. Предвидени се редица компенсационни механизми за ограниченията, които търпят във връзка със спецификата на работата и заеманата длъжност, от каквито работещите по трудово правоотношение не се ползват.

            По делото безспорно е установена следната фактическа обстановка:

През процесния период ищецът Д.Х.Х. е държавен служител на длъжност „командир на отделение“ в Районно управление – Габрово към ОД на МВР - Габрово, в служебно правоотношение с ответника, поради което намират приложение разпоредбите на  ЗМВР (Обн. - ДВ, бр. 53 от 27.06.2014г.). ЗМВР е специален по отношение на ЗДСл. и в него е уреден статутът на държавните служители, полагащи труд по служебно правоотношение в системата на МВР (арг. от чл. 142, ал. 2 ЗМВР).

По делото няма спор, че предвид характера на заеманата длъжност през процесния период ищецът е полагал труд както през деня, така и през нощта /22.00 – 06.00 часа/, съгласно графици, а отработеното работно време се е изчислявало сумарно.

Видно от заключението на вещото лице Д.К., прието като доказателство по делото и неоспорено от страните, за процесния период 11.11.2016г. до 11.11.2019г., ищецът е положил нощен труд в размер на 1994 часа между 22:00 часа и 6:00 часа, за които му е заплатено само  допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева на час. Положеният нощен труд не е преизчисляван от ответника с коефициент 1.143 за превръщането му в дневен такъв, като в случай на преизчисляването му за процесния период се получават 2279,14 часа, или разлика 285 часа, които по ставка за извънреден труд възлизат на 2035,85 лева.

            Фактическата обстановка по делото правилно е установена от районният съд, но въз основа на същата са изложени изводи, които не се споделят от въззивната инстанция.

            От една страна първата инстанция е приела, че липсва уредба по отношение коефициента на приравняване на нощният труд в дневен за държавните служители в МВР, а от друга- че това не е празнина в правото, а тази "липса" е решение на законодателя. Въз основа на горното е направен извод, че по този начин не се поставят в по- неблагоприятно положение конкретните работещи, защото те били "компенсирани с други привилегии“.

            Според въззивната инстанция предоставяните привилегии представляват различни трудово- правни отношения, които нямат нищо общо и не са свързани със заплащането и изчисляването на положен труд, както и не могат да се обвързват или компенсират взаимно. Право на всеки работещ е да получи заплащане на труда си към момента на полагането му, съобразно действащите правила и законови норми на изчисление на  този труд, а не да бъде вероятно "компенсиран" за него при настъпването на бъдещо евентуално събитие като пенсионирането. В противен случай би бил нарушен основен правен принцип за равенство и недопускане на дискриминация, закрепен в законите и в чл.6 КРБ и чл. 4 ЕКЗПЧОС. Целта на един нормативен акт, или липсата на конкретна разпоредба в същия, не може да бъде и не може да се тълкува в насока дискриминация, неравенство, поставяне в неравноправно положение. Това  би било в противоречие не само с основни правни принципи от националното и международното законодателство, но и със смисъла на този нормативен акт, който не може да бъде създаден с такава цел.

            Цитираната от първоинстанционният  съд и страните по делото съдебна практика  на ВКС показва съобразяването на основният правен принцип, че  не е допустимо поставянето в  неравностойно положение на работещите, чийто отношения на труд са уредени по специални закони, спрямо останалите. Гаранция за това е и приложението на общото трудово законодателство, при положение, че в други специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по- неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. 

            Настоящата съдебна инстанция споделя становището, че при липса на специално правило, което да определя методологията за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, нормативната празнота следва да се преодолее чрез субсидиарно приложение на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

            След като в специалния закон- ЗМВР и подзаконовите актове във връзка с приложението му, не съществува разпоредба, с която да е определена методология за превръщането на отработените нощни часове в дневни при сумирано изчисляване на работното време по отношение на държавните служители в МВР, то не може да се говори за "наличие на процесуална уредба в специалния закон, която да дерогира действието на разпоредбите на общия закон". Липсата на уредба по въпроса в специалния закон е равнозначна на липса на специален закон, който да изключи приложението на общия закон - КТ- и по-специално правилото на чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. Тази липса сочи, че не е налице конкуренция между правни норми от общия /generalis/ и специалния /specialis/ закон, в който  случай вторите да се ползват с предимство или да имат примат над първите, включително и в случаите на тълкуване на правото.

            Следователно НСОРЗ като Наредба от общото трудово законодателство намира приложение, след като в други специални подзаконови нормативни актове издадени по ЗДСл. или ЗМВР са налице празноти или са предвидени по- неблагоприятни разпоредби относно условията и размерите на допълнителните възнаграждения и редът за получаването им. 

            Сумираното изчисляване на работното време е форма на отчитане, при която установената нормална продължителност на работното време се спазва средно за определен по- продължителен период от време, който в процесния случай е тримесечен. При сумираното изчисляване продължителността на работния ден не е еднаква, поради което за работодателя не съществува задължение през всеки календарен период /седмица, месец/ да осигурява отработване на пълния размер на законоустановеното работно време, което за държавните служители в МВР е 8 часа дневно и 40 часа седмично при 5-дневна работна седмица съгласно чл. 187 ал. 1 от ЗМВР. Видно е, че и в чл. 187 ал.1 ЗМВР и в чл. 136 КТ е предвидена 5- дневна работна седмица с нормална продължителност на работното време до 40 часа и продължителност на работното време през деня до 8 часа. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа за всеки 24- часов период /а не да е точно осем часа както се тълкува неправилно от първата инстанция-чл.187 ал.3 ЗМВР/, обстоятелството, че в случая е налице сумирано изчисляване продължителността на работния ден, както е посочено по- горе, сочи  именно приложимост на общата норма на  чл. 9 ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, както се прилага и  по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ. Разпоредбата на чл.9 ал. 2 от НСОРЗ се отнася именно за изчисляване на положения труд като стойност в часове при сумирано изчисляване на работно време. Това правило е общо, а не специално, поради което не може да се сподели тълкуването, че е приложимо единствено при "трудово възнаграждение, заработено по трудови норми" и при "продължителност на нощното време, по-малка от продължителността на дневното".  Поради изложеното не може да се приеме становището, че целта на  посоченият в този текст коефициент е да определи така възнаграждението на работника или служителя, че когато той работи 7 часа през нощта, да получава трудово възнаграждение за 8 часа, а когато се работи 8 часа през нощта- няма какво да се "приравнява". По тази логика служител, който полага повече от 7 часа труд през нощта, ще бъде поставен в по-неблагоприятно правно положение, защото за него "приравняване" няма да е налице, което е недопустимо. Предвидената възможност в специалния закон ЗМВР нощния труд да не надвишава осем часа /а не седем, както предвижда КТ/, не може да бъде основание да бъдат поставени държавните служители, работещи в системата на МВР, в неравностойно положение и положеният от тях през нощта труд да не се приравнява на дневен както се процедира по отношение на работниците, полагащи труд по трудови правоотношения, регулирани по КТ.

            В настоящият случай за визираният в конкретният казус  процесен период е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима за дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в МВР (обн. ДВ бр. 60 от 2.08.2016 г., в сила от същата дата). Преди процесния период е действала Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014г. /ДВ, бр.69 от 19.08.2014г., отм. ДВ, бр.40 от 2.06.2015г., в сила от 1.04.2015г./. Само и единствено в нея изрично е предвидено, че при сумирано отчитане на отработеното време общият брой часове положен труд между 22,00 и 6,00ч. за отчетния период се умножава по 0,143 – чл.31, ал.2 от наредбата. В следващите две Наредби изрична регламентация за преизчисляване липсва.  В тях липсва изрична норма съответстваща на чл.31 ал.2 от Наредба № 8121з-407 за преобразуване на часовете положен нощен труд с коефициент. Но тази липса не е законово въведена забрана за преизчисляване на положените от служителите в МВР часове нощен труд в дневен, а представлява празнота в уредбата на реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните работи. При наличие на такава непълнота в специалната уредба, касаеща служителите в МВР, следва субсидиарно да се приложи общата Наредба за структурата и организацията на работната заплата (обн.ДВ бр.( от 26.01.2007г.) В чл.9 ал.2 от същата е предвидено именно при сумирано изчисляване на работното време нощните часове да се превръщат в дневни с коефициент, равен на отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.

            Неправилно е прието, че със Заповед №8121з-791/28.10.2014 г. работодателят е компенсирал положения нощен труд чрез допълнително възнаграждение, поради което и не следва превръщането на нощните часове в дневни да се отразява на отчитането на извънреден труд. Посочената в чл. 9 от наредбата методология е само с оглед установения по законодателен път начин за отчитане на нормата фактически положен труд. Тези разпоредби се прилагат едновременно с правилата за заплащане на нощния труд, т. е. при сумирано изчисляване на работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент 1,143 и за същите тези нощни часове се заплаща и допълнително трудово възнаграждение за нощен труд от 0,25 лева  /двадесет и пет стотинки/. Следователно не може да се приеме, че с предвиждането на допълнително възнаграждение за нощен труд със Заповед №8121з-791/28.10.2014г. работодателят е запълнил празнотата в специалните норми. Приложение на общо основание имат нормите на чл.9 и следващите от Наредба за структурата и организацията на работната заплата, в която именно е и определена методологията за превръщането на нощните часове в дневни със съответния коефициент- решение № 14/27.03.2011г. по гр. д. № 405/2011г. на IV ГО на ВКС и решение № 103/27.07.2012г. по гр. д. № 299/2011г. на IV ГО на ВКС.

Както безспорно е установено пред първата инстанция ищецът Д.Х.Х. през процесния период е бил в служебно правоотношение с ответника, като изпълнявал длъжността „командир на отделение" в Районно управление – Габрово при Областна Дирекция на МВР – Габрово. Той е полагал труд на смени при сумирано отчитане на работното време.

Видно от Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-791/28.10.2014 г., за всеки отработен нощен час или за част от него между 22,00 и 06,00 часа на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева, а за работа през дните на официални празници, независимо, дали представлява извънреден труд или не, на държавните служители се изплаща допълнително възнаграждение в размер на удвоения размер на основното месечно възнаграждение. Тази заповед е изменена със Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-40/15.01.2015г., в частта относно определяне на допълнително възнаграждение за работа през дните на официални празници.

По делото са представени преписи на протоколи за отчитане на видовете полаган от ищеца при ответника труд, които не са оспорени по констатации от страните по делото. Представени са и копия на документи за плащане на ищеца на основно и допълнителни възнаграждения за полагания от него труд в процесните периоди, които също не са оспорени по констатации от страните.

            От заключението на приетата като доказателство по делото  съдебно- счетоводна експертиза, изготвена от вещо лице, която не е оспорена, се установява, че за процесния период ищецът е положил нощен труд в размер на 1994,00 часа между 22:00 часа и 6:00 часа, за които работодателят му е заплатил допълнително възнаграждение за нощен труд в размер на 0,25 лева на час. Положеният нощен труд не е преизчисляван и заплащан от ответника с коефицент 1.143 за превръщането му в дневен такъв, като в случай на преизчисляването му за процесния период се получават разлика 285 часа, които по ставка за извънреден труд възлизат на 2035,85 лева.

            В случая делото е изяснено от фактическа страна, не е необходимо събиране на други доказателства, извън представените. Въззивният съд следва да реши спора по същество, като отмени обжалваният съдебен акт и постанови ново съдебно решение, тъй като предявеният иск е доказан по основание и размер. Положеният от ищеца нощен труд следва да бъде преизчислен по горепосочените правила и превишаването на нормата- следва да се заплати като извънреден труд. Исковата претенция за заплащане на извънреден труд за процесният период, получен след преобразуване на положените часове нощен труд в дневен, се явява доказана по своето основание и размер предвид приетото заключение на вещото лице. Предявеният иск за заплащане на сумата от 2035,85 лева, представляваща дължимо допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от  285 часа за посочения по-горе период, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 11.11.2019 г. до окончателното изплащане на задължението, е основателен и следва да бъде уважен.

При този изход на делото право на разноски за адвокат има ищцовата страна. Разноските за първата съдебна инстанция, в размер на 300 лева, се доказват от приложения по делото договор за правна защита и съдействие, имащ характер на разписка. Ответникът по жалбата следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Х. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата от 150 лева, определено на осн. чл. 38  от ЗА вр. с Наредбата за минималните адвокатски възнаграждения, както и да заплати държавните такси и разноски по сметка на ОС - Габрово в размер на 322,15 лева - държавна такса- 122,15 лева и разноски за експертиза – 200 лева.

         Воден от горното, Габровският окръжен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОТМЕНЯ решение № 32 от 05.02.2020 г. по гр.д. № 2152/2019г. на  РС- Габрово ВМЕСТО КОЕТО ПОСТАНОВИ:

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да заплати на Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата 2035,85 лв. /две хиляди и тридесет и пет лева и 85 ст./, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 285 часа за периода 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати на Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: *** сумата от 300,00 лв. /триста лева/ разноски по делото.

ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР– ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50, да заплати  в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на ГОС сумата от 322,15 лв. /триста двадесет и два лева/, от които: 122,15 лева съставляваща дължима по делото държавна такса за двете съдебни инстанции, 200 лева съдебно – деловодни разноски за изготвяне на експертиза, заплатени от бюджета на съда, както и сумата от 5 лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист, на осн. чл. 78, ал.6 ГПК.

            ОСЪЖДА Областна Дирекция на МВР–ГАБРОВО, със седалище: гр. Габрово и адрес: ул. “Орловска” № 50 да заплати на адв. Р.М. Х. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция в размер на сумата 150,00 лв. /сто и петдесет лева/, определено на осн. чл. 38  от ЗА вр. с Наредба №1/2004г. за минималните адвокатски възнаграждения.

 

            Решението не подлежи на обжалване.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ:                                              ЧЛЕНОВЕ: 1.   

               

                                                                                                    2.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Особено мнение на съдията докладчик Ива Димова по в.гр.д. № 86/2020 г. по описа на Окръжен съд – Габрово.

 

Не съм съгласна с извода на мнозинството, че предявените искове от Д.Х.Х., ЕГН **********, с адрес: ***, с който се присъжда на ищеца сумата 2035,85 лв., представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен извънреден труд от 285 часа за периода от 11.11.2016 г. до 11.11.2019 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба 11.11.2019 г. до окончателното заплащане на сумата на осн. чл. чл. 178, ал. 1, т. 3 ЗМВР следва да бъдат уважени.

От събраните по делото доказателства се установява, че ищецът има качеството на държавен служител в системата на МВР по смисъла на чл. 142, ал.1, т. 1 от ЗМВР, като нормата разграничава държавните служители в т.1 и т. 2. Към първа точка са причислени полицейските органи и органи по пожарна безопасност и защита на населението и лицата по ал. 3 на същия член, чийто статут по силата на чл. 142, ал. 2 от ЗМВР се урежда от ЗМВР. В т.2 са останалите държавни служител в МВР, чийто статут се урежда от Закона за държавния служител /ЗДС/ - чл. 142, ал. 4 от ЗМВР.

В системата на МВР се оформят три групи служители и трудовите правоотношения с тях се регламентират в три различни нормативни акта –ЗМВР, ЗДС и КТ.

По своята правна същност ЗМВР е специален закон, спрямо останалите и съдържа специална регламентация, която е относима само към конкретните правни субекти и правоотношенията с тях и изключва приложението на общите норми, находящи се в КТ. КТ не намира субсидиарно приложение по отношение на държавните служители и служителите работещи в МВР. Нито в ЗДС, нито в ЗМВР е налице непряко препращане към нормите на КТ. Във всички случай, когато законодателят е решил, че следва да се приложат разпоредбите на КТ, препращането е пряко, чрез ясно и точно посочване коя норма следва да бъде приложена /чл. 38а ЗДС, чл. 50а, ал. 2 ЗДС, чл. 188, ал. 2 от ЗМВР и др./.

С подзаконови нормативни актове са детайлизирани разпоредбите на основните – чл. 7, ал. 2 от Закон за нормативните актове /ЗНА/.  Така на основание чл. 139, ал. 5 , чл. 155, ал. 5, чл. 163, ал. 16, чл. 164б, ал. 12 и чл. 167а, ал. 9 от КТ е приета Наредбата за работното време, почивките и отпуските /НРВПО/, както и на основание чл. 244, , т. 2 и чл. 261 от КТ е приета Наредбата за структурата и организацията на работната заплата /НСОРЗ/.

На основание чл. 179, ал. 2 и чл. 187, ал. 9 от ЗМВР за исковия период от 25.11.2016 г. до 25.11.2019 г. е действала Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. Тази наредба, заедно с Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, Наредба за заплатите на служителите в държавната администрация, както и предходните Наредби по чл.187, ал. 9 от ЗМВР уреждат същата материя, каквато и Наредбата за работното време, почивките и отпуските.

От горното е видно, че правоотношението на ищеца, в качеството му на държавен служител по чл. 142, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, се определя от ЗМВР и подзаконовите му нормативни актове, които се явяват специални спрямо ЗДС и КТ.

В чл. 187, ал. 1 от ЗМВР е предвидена нормалната продължителност на работното време на държавните служители в структурата на МВР. В ал. 3 е посочено, че работещите като ищеца на 8-,12- и 24- часови смени, работното време се изчислява сумирано за тримесечен период. Посочено е, че при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00 ч.-06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24-часов период. За лицата полагащи труд по трудово правоотношение, правната уредба е в чл.136, ал. 1 и ал. 3 от КТ. При съпоставянето на двата нормативни акта се установява, че КТ ограничава нощния труд до 7 часа дневно, като такова ограничение не е предвидено в ЗМВР. В специалния закон е предвидено нормалната продължителност на работното време през деня и нощта да съвпада, като е определена на 8 часа, за разлика от КТ, където е предвидено ограничение на нощния труд до 7 часа дневно.

На следващо място, за разлика от работниците по трудови правоотношения, спрямо които извънредния труд е забранен, съгласно чл. 143, ал. 2 от КТ и не може да надвишава 150 ч. годишно, когато е допустим – чл. 144 от КТ, то при държавните служители извънредният труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно – чл. 187, ал. 7 от ЗМВР. Такова надвишаване се допуска при бедствия и други извънредни ситуации до 25 часа на тримесечен период и до 100 часа годишно.

Посочените различия не аргументират извод за дискриминационно третиране на конкретна категория служители. За сметка на това са предвидени редица компесационни механизми, допълнителни материални стимули и нематериални блага, каквито работещите по трудови правоотношения не получават: изплащат се други възнаграждения, които са регламентирани със закон или друг акт на МС; имат право на редовен платен годишен отпуск в размер на 30 работни дни; право на допълнителен платен годишен отпуск – по един за всяка прослужена година, включително за приравнение на трудов стаж, но не повече от 10 работни дни и допълнителен платен годишен отпуск за положен до 280 часа годишно извънреден труд – до 12 работни дни; придобиват право на пенсия по-рано от работещите по трудови правоотношения, тъй като трудът при пенсиониране се зачита за първа категория.

Считам, че неправилно в настоящатата хипотеза се прилага разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата. В чл.2, ал. 3 от НСОРЗ изрично е посочено, че не се прилага за служителите по трудово правоотношение в държавната администрация, за които се прилага чл. 107а от КТ, още по-малко ще е приложима за служителите по ЗДС и ЗМВР.

Целта на превръщането на нощния труд в дневен е да се установи дали в рамките на съответния отчетен период има положен извънреден труд. В ЗМВР не е предвидено допълнително възнаграждение за нощен труд извън този в размер на не по-малко от 0,25 лв. на отработен нощен част и ясно е определено как става установяването на положен извънреден труд, дължимостта на допълнително възнаграждение за същия и компенсирането му по друг начин.

Разпоредба идентична обаче на тази на чл. 9, ал. 2 от НСОРЗ не е предвидена в наредбите по чл. 187, ал. 9 от ЗМВР, тъй като за държавните служители нормалната продължителност на дневния и нощния труд съвпада. Този коефициент е единица. Превръщането на нощните часове в дневни цели събирането им с общия брой отработени часове за отчетния период, за да се установи има ли положен извънреден труд, а няма за цел определяне на часове нощен труд над нормата за такъв, за които да се дължи допълнително заплащане. Нормата на чл. 9, ал. 2 от КТ не може да бъде тълкувана изолирано от общите разпоредби на КТ, както и на Наредбата за работното време, почивките и отпуските относно нормалната продължителност на работното време при сумираното му изчисляване, съпоставянето с нея на реално отрботеното таково и извънредния труд.

Липсата на такава разпоредба в Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и в ЗМВР не е непълнота в правото, а напротив, уредбата е изчерпателна, защото урежда правоотношенията при полагане на труд от служителите по ЗМВР. Аналогично, в КТ се съдържа уредба относно трудовите правоотношения, а в ЗДС за служебните правоотношения в държавната администрация.

Налице са различни правоотношения, чиято правна уредба се регулира от различни нормативни актове. При паралелно действие на норми, уреждащи една и съща материя, приложение намират специалните норми, които изключват действието на общите.

 

                                                                                                  

СЪДИЯ: