Решение по дело №124/2025 на Административен съд - Габрово

Производството е по реда на чл. 145 и сл. АПК вр. с чл. 46 от ЗЧРБ.

Образувано е по жалба на Й. Л. срещу Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед №264з- 994/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово с която е допълнена Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“.

В Жалбата се твърди, че Й. Л. бил лице с чужда гражданство, намиращо се в процедура по предоставяне на убежище, като притежавал валиден регистрационен документ №*********, издаден от Държавната агенция за бежанците на 02.04.2025г. и валиден до 26.06.2025г., като този документ подлежал на подновяване да окончателното решение по молбата му, поради което законния му статут позволявал да пребивава законно в България през целия период на процедурата.

Според жалбоподателя издаването на оспорените две Заповеди било в противоречие със законовите разпоредби, които забраняват експулсиране или извеждане на лице, чията процедура по предоставяне на убежище не е приключила. В уверение на така изложените доводи в жалбата се посочва текста на чл. 44, ал. 5 от Закона за убежището и бежанците. Законът за чужденците позволявал налагането на забрана за влизане в страната, когато чужденец не я е напуснал след получена заповед за извеждане, но този закон не отменял защитата на търсещите убежище съгласно ЗУБ и европейското право. Регламент на ЕС 2018/1861 забранявал прилагането на чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/ ако лицето е в процедура по търсене на международна закрила в държава- членка.

Заявено е искане за отмяна на Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед №264з- 994/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово с която е допълнена Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово.

В о. с. з. жалбоподателят се явява и представлява лично. Заявява че говори малко руски език, иврит и английски език, като няма проблем да разговаря по делото на английски език. Поддържа твърдението, че му е предоставен хуманитарен статут в РБългария, поради което не подлежи на връщане в страната си по произход. Притежава валиден документ за пребиваване, поради което законния му статут и посочените текстове от ЗУБ постановената с оспорената Заповед ПАМ е неправилна.

Ответникът Директор на ОД на МВР Габрово, редовно призован не се явява и не взема становище по подадената жалба.

Депозираната от Й. Л. жалба е процесуално допустима- подадена от адресат на оспорената Заповед, в срока за обжалване предвиден в АПК. От отбелязване свързано с връчването на обжалваната Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" е видно, че същата завършва с подпис на лицето, посочено като издател- ВПД Директор на ОД на МВР Габрово. На следващата страница е отбелязано, че „чужденец“ /без да е уточнено кое е лицето/ отказва получаване на Заповед, с която е запознат на езика, който владее / не е посочено коя е заповедта/. Документиран е свидетелят на отказа, но без да се установява, коя е заповедта и на кое лице е направен опит да бъде връчена. По тази причина настоящия съдебен състав намира, че няма как да се приеме посочената дата на връчване- 20.02.2025г. се отнася за лицето адресат на заповедта и че е е връчвана именно процесната Заповед. Въз основа на изложеното се налага извод, че заявеното оспорване от Й. Л. в настоящото производство е в законоустановения срок по АПК, като същото се отнася и до отразеното връчване на Заповед №264з- 994/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово. В нея също няма категорични данни, че е налице връчване на адресата й на конкретна дата, при което да се установи по безспорен и категоричен начин дали оспорването е заявено в срока по АПК или не. По тази причина съдът възприема че депозираната жалба от Й. Л. против оспорените две заповеди е в законоустановения срок.

От представената от ответника административна преписка се установява, че на 07.11.2024 г., около в 17.30 часа, в гр. Дряново било установено че Й. Л. заедно с Я. С. били спрени за проверка, при която се установило, че двамата не представили документи за самоличност. Момичето говорело руски език, а момчето на неустановен и неразбираем език. Бил назначен преводач, при което било установено че двамата живеят заедно с други лица в с. Денчевци, общ. Дряново.

В Докладна записка са посочени подробно лицата, описан е случая и фактите и направено предложение №264р-18398/21.11.2024г. от мл. полицейски инспектор в група „Миграция“ при ОД на МВР Габрово за налагане на принудителна административна мярка по чл. 39а, ал. 1, т. 2 „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“ във връзка с чл. 41, т. 2 от Закон за чужденците в Република България. Във връзка с така направеното предложение №264р-18398/21.11.2024г. по отношение на Й. Л. е постановена Заповед №264з- 3873/03.12.2024г. за налагане на ПАМ „Връщане до страната на произход, страна на транзитно преминаване или трета страна“. Мотив за налагане на посочената ПАМ е че Й. Л., със статут на краткосрочно пребиваващ чужд гражданин в Р България, даващ му право на престой в страната до 90 дни в рамките на всеки 180 дневен период е превишил този срок като за два посочени периода същият е пребивавал в страната над допустимите 90 дни.

В същата Заповед е определен и срок от 30 дни в който лицето доброволно да изпълни задължението си за връщане в страната по произход- Израел.

Направен е опит за връчване на така постановената Заповед №264з- 3873/03.12.2024г. за налагане на ПАМ, но от отразеното в същата не може да се направи категоричен извод, че тя е била връчена на своя адресат. След подписа на издателя на заповедта е посочено, че адресата /чужденец/ е бил запознат със същата на езика, който владее и е получил екземпляр от нея, но липсват данни отказът да е бил потвърден от свидетел, тъй като подпис на такъв е положен на следваща страница, за която няма как да се удостовери, че е част от Заповедта.

Пред настоящата инстанция е представена Регистрационна карта от държавна агенция за бежанците при МС, в която е отразено че Й. Л. е подал молба за убежище със срок до 26.06.2025г. /същият може да бъде продължен/.

Представена е информация в Писмо от 19.05.2025г. от Председател на ДА за бежанците при МС в която се излага, че Й. Л. е бил регистриран в Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, РПЦ София на 26.03.2025г. по молба №ПМЗ-ВР-816/26.03.2025г. вследствие на което е в процедура по Закона за убежище на бежанците. След извършване на допълнителна проверка е установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила. За отстраняването на допуснатата грешка незабавно са предприети административни действия.

Разгледана от правна страна, така подадената жалба се явява основателна.

Съгласно чл. 67, ал. 2, във връзка с ал. 1 от ЗУБ, ПАМ не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение и подлежат на отмяна, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила. Административният орган не е имало как да прецени наличието на висящо производство по Закона за убежището на бежанците /ЗУБ/, съответно да приложи чл. 67 от ЗУБ, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 03.12.2024г., като липсват категорични данни същата да е съобщена по надлежния ред на адресата, както и данни да е влязла в законна сила. Молбата за закрила е подадена след това, на 26.03.2025г., вследствие на което Й. Л. е в процедура, произтичаща от Закона за убежището и бежанците. След извършване на допълнителна проверка е установено, че е допусната техническа грешка, като лицето е регистрирано по молба за убежище вместо за международна закрила.

На основание чл. 67, ал. 2 от ЗУБ наложената принудителна административна мярка "Връщане до страната на произход" следва да се отмени. Съгласно посочената законова разпоредба принудителните административни мерки "отнемане правото на пребиваване", "връщане", "експулсиране" и "забрана за влизане в страната" не се привеждат в изпълнение до приключване на производството с влязло в сила решение. Недопустимо е чрез налагане на ПАМ да бъде нарушено основното право на личен живот по смисъла на чл. 8 от Конвенцията за защита правата на човека и основните свободи (ЕКПЧ). Нарушението на основното право на личен живот е гарантирано от конвенцията такова, което органът е длъжен да съблюдава. Задължителността на горната преценка следва от тълкуването на националната нормативна уредба, в съответствие с относимото европейско законодателство - Директива 2008/115/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 16.12.2008 г., относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите-членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни (Директива 2008/115/ЕО/Директивата). В чл. 1 Директивата определя общите стандарти и процедури, които се прилагат в държавите-членки по отношение на връщането на граждани на трети страни, които са в незаконен престой. В съображение т. 6 изрично е посочено, че решенията на компетентните органи за прекратяване на незаконния престой трябва да се вземат индивидуално и въз основа на обективни критерии, което означава, че незаконният престой не следва да е единственото обстоятелство, което трябва да се взема предвид. Директивата установява общ минимален набор от правни гаранции, приложими за решенията за прекратяване на незаконния престой. В съображение т. 13 изрично е посочено, че използването на принудителни мерки следва да бъде подчинено на принципите на пропорционалността и ефективност на предприеманите мерки и преследваните цели. Тези принципи изрично са посочени в чл. 8, § 4 и чл. 11, § 2, определящи допустимите мерки забрана за влизане и извеждане. Освен това в чл. 1 на Директивата е посочено, че мерките се прилагат "в съответствие с основните права, които се явяват общи принципи на правото на Общността, както и на международното право, включително задължения в областта на защитата на бежанците и правата на човека". Следователно стандарт при прилагане на мерките, освен посочените по-горе принципи на индивидуален подход при определяне на мярката - на пропорционалност и ефективност, са и основните права на съюза. Безспорно е, че основното право на личен живот не е от категорията на абсолютните такива и може да бъде предмет на ограничения, наложени от държавата, но само, когато ограничението е предвидено в закон и е необходимо в едно демократично общество в интерес на националната и обществената сигурност или на икономическото благосъстояние на страната, за предотвратяване на безредици или престъпления, за защита на здравето и морала или на правата и свободите на другите. В този смисъл органът, налагащ принудителни мерки спрямо лица с незаконен престой, е длъжен да извърши преценка и на обстоятелствата по чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ и едва в съответствие с тези изводи да прецени да наложи или не мярката.

Следва да се отбележи и че, със заповедта е разпоредено мярката да бъде изпълнена в страната по произход на Й. Л., без да е извършена преценка за наличието на основанията за прилагане на нормата на чл. 44, ал. 5 от ЗЧРБ. Съгласно тази норма, чужденец, на когото е наложена ПАМ връщане, не се връща в държава, в която животът и свободата му са застрашени и той е изложен на опасност от преследване, изтезание или нечовешко или унизително отношение.

Съгласно посочените законови разпоредби принудителните административни мерки по ал. 1 се отменят, когато на чужденеца е предоставено убежище или международна закрила.

Алинеи 1 и 2 не се прилагат, когато има основания да се смята, че чужденецът, търсещ или получил закрила, представлява опасност за националната сигурност, или който веднъж осъждан с влязла в сила присъда за тежко престъпление, представлява опасност за обществото.

В случая не се твърди, че са налице данни за налагане предпоставките на ал. 1 и ал. 2 като няма информация чужденецът да представлява опасност за националната сигурност, да е осъждан с влязла в сила присъда или да представлява опасност за националната сигурност.

Оспорените с жалбата Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед №264з- 994/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово с която е допълнена Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“ като неправилни следва да бъдат отменени.

Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Административен съд Габрово

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на Й. Л. Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, с която на основание чл. 42з, ал. 1, т. 3 от ЗЧРБ му е наложена ПАМ "Забрана за влизане и пребиваване на територията на държавите- членки на ЕС, когато чужденецът не изпълни задължението за връщане" и Заповед №264з- 994/04.04.2025г. на ВПД Директор на ОД на МВР Габрово с която е допълнена Заповед №264з-486/20.02.2025г., издадена от Директор на ОД на МВР Габрово, като е добавено изречението „На осн. чл. 24, §2, б.“в“ от Регламент 2018/1861 на ЕП и на Съвета, наложената принудителна административна мярка да бъде въведена като сигнал в Шенгенската информационна система /ШИС/“.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд в 14 дневен срок от съобщението до страните, че същото е изготвено.