Р Е Ш
Е Н И Е № 159
гр.Кюстендил, 21.06.2019год.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен
съд – Кюстендил, в публичното съдебно заседание на четвърти юни през две хиляди и деветнадесета година в
състав:
Административен съдия: ГАЛИНА
СТОЙЧЕВА
при участието на
секретаря Светла Кърлова, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 486 по описа за 2018год., за да се произнесе, взе
предвид:
Производството
е по реда на чл.4, ал.1 и чл.9б от Закона за местните данъци и такси във вр. с
чл.156 и сл. от ДОПК вр. с чл.149, ал.5 от АПК.
Е.Т.К. с адрес: ***,
стопански двор-птицеферма, чрез пълномощника си адв. Х.Ц.К., оспорва Акт за установяване на задължения по
декларация № 000507/04.06.2013г., издаден от главен специалист в отдел
„Местни данъци и такси“ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на
отдел МДТ в Община Дупница, обективирано в писмо изх. №
94-Е-503-1/20.08.2018г., с който е определено задължение за данък върху
недвижими имоти за периода 01.01.2008г.
– 31.12.2012г. в общ размер от 571,659лв. и лихва към 04.06.2013год. - 160,27лв., както и
Акт за установяване на задължения
по декларация № 000508/04.06.2013г., издаден от главен специалист в отдел
„Местни данъци и такси“ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на
отдел МДТ в Община Дупница, обективирано в писмо изх. №
94-Е-503-1/20.08.2018г., с който е определено задължение за такса битови
отпадъци за периода 01.01.2008г. – 31.12.2012г. в общ размер от 2208,60лв. и
лихва към 04.06.2013год. – 660,15лв. Релевирани
са доводи за нищожност на оспорените актове поради следното: липса на правно
легитимиран адресат на АУЗ, доколкото
недвижимите имоти са били отчуждени преди началото на данъчния период;
съществени нарушения на административнопроизводствените правила при издаването на
АУЗ, доколкото не са изяснени всички факти и обстоятелства от значение за
случая и на задълженото лице не е осигурено участие в образуваното
административно производство; противоречие с материалния закон, доколкото
задълженото лице на е субект на
задълженията за данък върху недвижими имоти и ТБО по см. на чл.11 от ЗМДТ. Прави
се искане за прогласяване на оспорените
актове за нищожни / вж. молба вх. № 147/14.01.2019г. на оспорващия/.
Претендират се деловодни разноски.
Ответникът
– началникът на отдел „Местни данъци и такси“ при Община Дупница, чрез
процесуалния си представител адв. Ч., изразява становище за неоснователност на
жалбата, като твърди, че оспорените АУЗ са
законосъобразни. Съображенията са за това, че
жалбоподателят е задължено лице по чл.11 от ЗМДТ и надлежен адресат
на АУЗ, тъй като не е уведомил
администрацията на общината за продажбата на имотите съгл. правилото по чл.14,
ал.3 от ЗМДТ; че АУЗ са издадени от
компетентен орган при спазване на изискванията за форма, съдържание и на
производствените правила, както и в съответствие с материалния закон. Поддържа
се, че данъкът за недвижимите имоти и ТБО
са определени съобразно правилата на чл.19, съотв. на чл.67, ал.2 от ЗМТД, а лихвата за забава е
изчислена съобразно нормите на ЗЛДТДПДВ.
Прави се искане за отхвърляне на жалбата.
Административният съд, като прецени доказателствата по делото, доводите и възраженията на
страните, приема за установено следното от фактическа страна:
Административното
производство, в което са издадени оспорените АУЗД е започнало служебно на
основание чл.107, ал.3, изр. 3 от ДОПК.
С
Акт за установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013г., издаден
от Станислав Терзийски на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и
такси“ в Община Дупница, на осн. чл.4, ал.1-3 от ЗМДТ е определено задължение за данък върху
недвижими имоти за периода 01.01.2008г.
– 31.12.2012г. в общ размер от 571,659лв. и лихва към 04.06.2013год. - 160,27лв. за недвижими имоти на жалбоподателя в Община
Дупница по декларации с вх. №№
0201-5177/23.11.1999г. и 10020001020/25.10.2005г.
С
Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013г., издаден
от Станислав Терзийски на длъжност главен специалист в отдел „Местни данъци и
такси“ в Община Дупница, на осн. чл.9б, ал.1 и ал.2 от ЗМДТ, чл.66, ал.1 от ЗМДТ и чл.14 от Наредбата за определянето и администрирането на местните такси
и цени на услуги на територията на Община Дупница, е определено задължение за такса битови
отпадъци за периода 01.01.2008г. – 31.12.2012г. в общ размер от 2208,60лв. и
лихва към 04.06.2013год. –
660,15лв. за недвижими имоти на
жалбоподателя в Община Дупница по декларации с вх. №№ 0201-5177/23.11.1999г. и
10020001020/25.10.2005г.
Декларация
с вх. № 0201-5177/23.11.1999г. /л. 357 и
сл. от делото/ е с правно основание чл.26 от ЗМДТ - подадена е от Е.Т.К. с посочен адрес на
местоживеене ***, като собственик на недвижими имоти в гр. Дупница, а именно:
офиси с №№ 1, 2, 3, 4, 5 , 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19 и
20, сутерен, партер и етаж 4 в сграда на ул. „Солун“ № 2 в гр. Дупница,
построена през 1999г., както и имот / без данни за вид, предназначение и
година на построяване/ на ул. „Княз Борис“ №1. За декларираните имоти е открита
партида № 6401122966001.
Декларация
с вх. № 10020001020/25.10.2005г.
/л.351-356 от делото/ е с правно основание чл.14, чл.27 и § 2 от ПЗР на ЗМДТ –
подадена е от Е.Т.К. с посочен адрес *** 13, като собственик на недвижими имоти
в гр. Дупница, а именно: офиси с №№ 13, 15 и 20 в сграда на ул. „Солун“ № 2 в
гр. Дупница, построена през 1999г. За декларирания имот е открита партида №
6401122966003. Като документ за собственост деклараторът е представил
нотариален акт № 80, том II,
рег. № 2084, дело №270 от 28.05.2005г. на нотариус Луиза Стоева с район на
действие – Районен съд Дупница, в който е обективиран договор за
покупко-продажба на недвижим имот с продавач ю.и.ш..
Видно
от издадения Акт за установяване на задължения по декларация №
000507/04.06.2013г., задълженията на жалбоподателя за ДНИ са определени в
таблица и са разграничени съобразно подадените декларации, както и по вид и по
периоди.
Видно
от издадения Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013г.,
задълженията на жалбоподателя за ТБО са определени
в таблица и са разграничени съобразно подадените декларации, както и по
вид и по периоди.
Издадените
АУЗ са връчени на адресата чрез прилагане към досието по реда на чл.32 от ДОПК,
видно от съобщения изх. №№ У000086/14.08.2013г. и У000087/14.08.2013г. Във
връзка с начина на връчване на съобщенията за издадените АУЗ, ответникът е
представил Протоколи №№ 13/101871 от 03.07.2013г. и 39/101881
от 22.07.2013г., съставени от двама служители на Община Дупница, отдел МДТ, в
които са отразени данни за извършени посещения на адрес в гр. Дупница, ул.
„Шипка“ №5, при които не е открито лицето Е.Т.К. /л.14 и л.28-31 от делото/.
Горните констатации са удостоверени с подписите на съставителите на
протоколите.
С Декларации за закриване на партида с вх. №№
94-Е-466/27.07.2018г. и 94-Е-467/27.07.2018г., жалбоподателят К. чрез
пълномощника си Д.И.П. / вж. пълномощно рег. № 1296/21.04.2017г./, прави искане до Община Дупница, отдел „Местни
данъци и такси“ за закриване на партидите на имотите поради настъпване на
следното обстоятелство: продажба на имотите. Към декларациите прилага
нотариални актове по опис за доказване на извършените продажби.
Оспорващият
К., чрез пълномощника си Д.И.П., подава
жалба до кмета на Община Дупница, отдел МДТ с вх. № 94-Е-530/08.08.2018г. срещу
издадените Акт за установяване на
задължения по декларация № 000507/04.06.2013г.
и Акт за установяване на задължения по декларация № 000508/04.06.2013г.
Сочи, че недвижимите имоти, за които са начислени задължения за данък и ТБО са
продадени през 1996г, 1999г., 2005г. и 2006г., като прави искане за заличаване
на партидите и на задълженията.
По
депозираната жалба е налице произнасяне от началника на отдел МДТ при Община
Дупница Георги Георгиев с писмо изх. № 94-Е-530-1/20.08.2018г., с което се
потвърждават оспорените АУЗ, респ. жалбата се счита за неоснователна. Приема
се, че жалбоподателят е задължено лице
по чл.11 и чл.64 от ЗМДТ, тъй като не е декларирал по надлежния ред на чл.14,
ал.3 от ЗМДТ настъпилата промяна в обстоятелствата във връзка с продажбата на имотите, поради
което законосъобразно са определени задълженията му за данък върху недвижимите
имоти и ТБО; че издадените АУЗ са връчени на адресата по надлежния ред, не са
оспорени и са влезли в сила, като са изпратени на публичния изпълнител за
принудително събиране на задълженията.
Решението
на органа с цитираното писмо е съобщено на жалбоподателя на 27.08.2018г., а исковата молба /жалбата/ е
подадена на 07.11.2018г.
Във
връзка с компетентността на издателя на оспорените АУЗД са представени заповед № 1243/21.06.2012г. на кмета на община Дупница, с
която на осн. чл.44, ал.2 от ЗМСМА, чл.4, ал.3 и ал.4 от ЗМДТ, служители от Отдел “МДТ” са
определени да упражняват правата и задълженията на органи по приходите, вкл.
Станислав Йорданов Терзийски – старши специалист „МДТ“. Компетентността
на решаващия орган се установява със заповеди №№ 324/15.08.2013г. и
1242/21.06.2012г., двете на кмета на община Дупница, с които е наредено на
началника на отдел „МДТ“ Георги Фрунзев Георгиев за упражнява правомощията на
териториален директор на НАП в производствата по чл.4 от ЗМДТ.
Ответникът
е представил Наредба за определяне размера на местните данъци на територията на
Община Дупница, приета с решение № 30 по Протокол № 2/28.02.2008г. на Общински
съвет – Дупница, както и Наредбата за определянето на местните такси и цени на
услуги и администрирането им на територията на община Дупница, приета с решение
№ 1 по Протокол № 1/06.02.2003г. на Общински съвет – Дупница. Нормативите актове на местната власт са
приложени в първоначалните им редакции, както и в редакциите съобразно приети изменения и допълнения.
Оспорващият,
във връзка с правото си на собственост върху процесните имоти е представил
нотариален акт №193, том I,
дело №427/06.03.1997г. за учредено право на строеж върху чужда земя срещу
задължение за извършване на строеж, както и нотариален акт № 80, том II, рег. № 2084, дело №270 от
28.05.2005г. на нотариус Луиза Стоева с район на действие – Районен съд
Дупница, в който е обективиран договор за покупко-продажба на недвижим имот - офиси с №№ 13, 15 и 20 в сграда на ул.
„Солун“ № 2 в гр. Дупница, с продавач ю.и.ш..
Във
връзка със заявените възражения за това,
че не е задължен субект по чл.11 от ЗМДТ, жалбоподателят К. е представил нотариални
актове, обективиращи договори за продажба на недвижимите имоти – офиси №№ 1-
20, сутерен, партер и 4-ти етаж,
всички в сградата на ул. „Солун“ № 2 в гр.
Дупница, а именно: нот. акт № 4, том I I I, рег. № 3938, дело № 684/24.11.1999г. – за офиси №№
1-3; нот. акт № 6, том IV,
рег. № 6572, дело № 1377/24.11.1999г. - за офис № 6 ; нот. акт № 7, том IV, рег. № 6573, дело №
1378/24.11.1999г. - за офис № 5; нот.
акт № 8, том IV,
рег. № 6574, дело № 1379/24.11.1999г. – за офис № 4; нот. акт № 9, том IV, рег. № 6575, дело №
1380/24.11.1999г. – за офис № 10; нот. акт № 10, том IV, рег. № 6576, дело №
1381/24.11.1999г. – за офис № 14; нот. акт № 11, том IV, рег. № 6577, дело №
1382/24.11.1999г. – за офис № 18; нот. акт № 14, том IV, рег. № 6580, дело №
1385/24.11.1999г. – за офис № 8; нот. акт № 15, том IV, рег. № 6581, дело №
1386/24.11.1999г. – за офис № 9; нот. акт № 16, том IV, рег. № 6582, дело № 1387/24.11.1999г.
– за офис № 12; нот. акт № 17, том IV, рег. № 6583, дело № 1388/24.11.1999г. – за офис №
19; нот. акт № 18, том IV,
рег. № 6584, дело № 1389/24.11.1999г. – за офис № 7; нот. акт № 22, том IV, рег. № 6603, дело №
1393/24.11.1999г. – за партерен етаж ,
четвърти етаж и офис № 17 ; нот. акт № 102, том IV, рег. № 5004, дело №
659/26.10.2005г. – за офис № 13; нот. акт № 6, том II, рег. № 1479, дело №
201/27.04.2005г.; нот. акт № 79, том I,
рег. № 707, дело № 48/02.03.2005г. – за офис № 17; нот. акт № 74, том I, рег. № 818, дело №
68/10.02.2006г. – за офис № 20; нот. акт № 168, том I, рег. № 2118, дело № 110/06.06.2014г.-
за офис № 16.
От анализа на съдържанието на описаните
нотариални актове, се установява, че жалбоподателят К. е отчуждил притежаваните
имоти, представляващи самостоятелни обекти в сградата - етажна собственост на
ул. „Солун“ №2 в гр. Дупница /офиси/,
както и етажи от същата в периода от
24.11.1999г. до 06.06.2014г. Извън
реализираните сделки, с постановление от
08.12.2015г. на частен съдебен изпълнител е възложен на трето лице офис с
идентификатор 68789.606.263.1.22 - офис № 15 в процесната сграда.
Горната
фактическа обстановка се установява и доказва от посочените по-горе
доказателства.
Съдът,
като прецени събраните
доказателства по делото, доводите и
възраженията на страните, както и след
проверка за допустимостта на жалбата и за валидността на оспорените
административни актове, приема следното:
Жалбата е процесуално допустима. Оспорените АУЗ засягат
пряко имуществената сфера на жалбоподателя като адресат на публичните задължения
за данък върху недвижими имоти, ТБО и
лихви за забава, а жалбата е подадена от упълномощен представител на легитимиран
от закона правен субект и не е ограничена със срок съобразно правилото по
чл.149, ал.5 от АПК.
Разгледана по същество, жалбата е неоснователна поради
следното:
Предмет
на съдебното производство е само валидността на оспорените актове - Акт за
установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013г. и Акт за установяване
на задължения по декларация № 000508/04.06.2013г. Този предмет на съдебното
производство предопределя и обхвата на
съдебната проверка – само досежно пороци, които могат да обосноват нищожност,
но не и унищожаемост на актовете.
За
да бъде един административен акт нищожен е необходимо да страда от съществен,
основен порок, който го лишава от същността му на властническо волеизявление,
поради което не може да произведе и целените правни последици. Съобразно
утвърденото в правната теория и съдебна практика становище, нищожността на
административния акт изисква наличието на допуснати при издаването му нарушения
на правилата за компетентност на издаващия го административен орган или на
правилата за формата на акта, в резултат на които фактически липсва
властническо волеизявление или при
такива особено съществени нарушения на законността, които не могат да бъдат
търпими дори временно /до отмяната на акта като унищожаем/ от съществуващия
правен ред. Теорията е изградили следните критерии кога един порок води до
нищожност и кога до унищожаемост на административния акт, а именно: всяка
некомпетентност винаги е основание за нищожност на акта; порокът във формата е
основание за нищожност когато е толкова сериозен, че практически се приравнява
на липса на форма и оттам на липса на волеизявление; съществените нарушения на
административнопроизводствените правила са основания за нищожност когато водят
до липса на волеизявление; нарушението
на материалния закон е основание за нищожност само когато актът е лишен изцяло
от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде
издаден въз основа на никакъв закон или от нито един орган или при пълна липса на условията и
предпоставките, визирани в хипотезиса на материалноправната норма; актът е
нищожен само ако преследваната с издаването му
цел е различна от законоустановената и не би могла да бъде постигната с
никакъв друг акт.
В контекста на
изложеното и след преценка на фактическите обстоятелства, установени от
събрания доказателствен материал, съдът счита, че твърденията на оспорващия за
нищожност на оспорените АУЗ са неоснователни поради следното:
Компетентността
на органа е определена в закона - в
случая с разпоредбите на чл.4, ал.1-5 и чл.9б от ЗМДТ във връзка с чл.107, ал.3
от ДОПК. Следва, че актовете за установяване на задължение по декларация,
са валидни - издадени са от
административен орган с материална и териториална компетентност –главен
специалист МДТ, който по силата на оправомощаване от кмета на община Дупница, има качество на орган по приходите по см. на
чл.4, ал.3 и ал.4 във вр. чл.9б от ЗМДТ, поради което е с правомощие по
установяване на задълженията за данък върху недвижими имоти, ТБО и лихви
съгласно регламентацията на чл.107, ал.3 от ДОПК във вр. с чл.4, ал.1 от ЗМДТ.
Не
се доказва нищожност и поради порок във формата. АУЗ са издадени в предвидената
с чл.59, ал.2 от АПК писмена форма. Посочени
са правните и фактически основания за постановяване им; налице е дата на
издаване, име и длъжност на издателя, които имат отношение към редовността на актовете. Съществени във
връзка с оплакванията за нищожност са подписа на издателя, както и наличието на
разпоредителна част. В случая е безспорно, че АУЗ са надлежно подписани и
съдържат разпоредителна част с ясно вменени задължения към адресата, поради
което са валидни.
При
издаване на АУЗ не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила, които да са основание за нищожност. Принципно заявените от оспорващия нарушения
на административнопроизводствените правила при издаването на АУЗ, изразяващи се
неизясняване на всички факти и
обстоятелства от значение за случая и лишаване на засегнатото лице от участие в образуваното
административно производство са пороци, относими към унищожаемостта на
административните актове. Първото нарушение е във връзка със задълженията на
органа по чл.35 и чл.36 от АПК и
преценката за това е
дължима от съда само когато е сезиран с искане за отмяна на оспорените
актове като унищожаеми. Лишаването на граждани или организации от възможност за участие като страни в
производства по издаване на индивидуални
административни актове поради неуведомяването им от органа е съществено нарушение на
административнопроизовдствените правила, но има за последица опорочаване на
актовете като унищожаеми, а не като нищожни, тъй като не засяга същността на
актовете като властнически волеизявления. В случая АУЗ са връчени на
жалбоподателя по реда на чл.32 от ДОПК чрез прилагане към досието. Касае се за
изключение от правилото за съобщаване/връчване в административното производство
по чл.29 от ДОПК, което като процесуално действие е важно с оглед срока за
оспорване. В случая обаче, срокът е неотносим, тъй като е предявена жалба за нищожност на АУЗ.
Само при сезиране с жалба за унищожаемост съдът бе бил задължен да провери дали
връчването на АУЗ е извършено при
наличие на предпоставките по чл.32 от ДОПК. Следват изводи за недоказаност и
отсъствие на визирания порок.
На
последно място, жалбоподателят обосновава искането за обявяване нищожността на
оспорените актове с доводи за това, че не е правно легитимиран адресат на АУЗ,
доколкото недвижимите имоти са били
отчуждени преди началото на данъчния период, т.е. че не е субект на задълженията за данък върху недвижими
имоти и ТБО по см. на чл.11 от ЗМДТ. От
доказателствата по делото се установява, че липсва правна връзка между обектите
на данъчно облагане и данъчния субект, съответно между обектите по отношение на
които се престира услугата по чл.62 от ЗМДТ
и задълженото лице. Горното обаче би било основание за
незаконосъобразност на АУЗ, но до степен на унищожаемост.
Предвид
изложеното, съдът счита оспорените АУЗ за валидни, а оспорването – за
неоснователно, поради което следва да се отхвърли.
Поради
неоснователността на жалбата, на оспорващия не се дължат разноски.
Водим
от горното, Административният съд
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Е.Т.К. с адрес: ***, стопански
двор-птицеферма, за обявяване на нищожността на
Акт за установяване на задължения по декларация № 000507/04.06.2013г.,
издаден от главен специалист в отдел „Местни данъци и такси“ в Община Дупница,
потвърден с решение на началника на отдел МДТ в Община Дупница, обективирано в
писмо изх. № 94-Е-503-1/20.08.2018г., с който е определено задължение за данък
върху недвижими имоти за периода
01.01.2008г. – 31.12.2012г. в общ размер от 571,659лв. и лихва към 04.06.2013год. - 160,27лв., както и на Акт за установяване на задължения по
декларация № 000508/04.06.2013г., издаден от главен специалист в отдел „Местни
данъци и такси“ в Община Дупница, потвърден с решение на началника на отдел МДТ
в Община Дупница, обективирано в писмо изх. № 94-Е-503-1/20.08.2018г., с който
е определено задължение за такса битови отпадъци за периода 01.01.2008г. –
31.12.2012г. в общ размер от 2208,60лв. и лихва
към 04.06.2013год. – 660,15лв.
Решението
може да се обжалва пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
Решението
да се съобщи на страните чрез изпращане на преписи от същото.
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: