Р Е Ш Е Н И Е № 162
гр.Враца, 05.06.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД гр.Враца, V-ти състав, в
открито заседание на 27.05.2020год. /двадесет
и седми май две хиляди и двадесета година/ в състав:
Адм. съдия: МИГЛЕНА РАДЕНКОВА
при секретаря
МАРГАРИТКА АЛИПИЕВА, като разгледа докладваното от съдията адм. дело № 517 по описа на съда
за 2018г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и следващите от АПК,
във връзка с чл. 104 от Закона за
държавния служител (ЗДСл).
Образувано е по предявен от М.Г.К. ***
против Д. фонд „З.“*** иск за заплащане на сумата от 8772,00 лева,
представляваща обезщетение за времето, през което не е бил на работа, поради
прекратяване на служебното му правоотношение със Заповед № 1623/02.08.2018 г.
на Изпълнителен директор на Д. фонд „З.”, считано от 02.08.2018 г. Претендира се и законната лихва върху тази сума, считано
от предявяване на иска до окончателното й изплащане, както и направените по
делото разноски.
Ответникът
- Д. фонд „З.“***, редовно призован, чрез процесуалния си представител, оспорва
предявеният иск. Ангажирано е и писмено становище за неоснователност на иска,
съдържащо претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Представителят
на Окръжна прокуратура – Враца дава заключение за основателност на иска.
По
делото са събрани писмени доказателства, приложено е и адм. дело № 513/2018 г.
по описа на АдмС – Враца.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства и във връзка с доводите на
страните, приема за установено от фактическа страна следното:
Искът е
депозиран от надлежна страна, при наличие на отменен административен акт,
поради което е процесуално допустим. Разгледан по същество е ОСНОВАТЕЛЕН.
С Решение №427/27.11.2018 г.,
постановено по адм. дело № 513/2018 г. по описа на АдмС – Враца е отменена Заповед № 1623/02.08.2018 г. на
Изпълнителен директор на Д. фонд „З.”, с която е прекратено служебното
правоотношение на М.Г.К., считано от 02.08.2018 г.
С Решение № 17735/30.12.2019 г., постановено по адм.дело
№ 1380/2019 г. на ВАС е оставено в сила Решение №427/27.11.2018 г., постановено по адм.
дело № 513/2018 г. по описа на АдмС – Враца, като същото е влязло в законна
сила на датата на постановяване на решението по извършената касационна проверка
– 30.12.2019 г.
Между страните не се
спори, а и видно от представените доказателства по делото – справка от
регистъра на осигурените лица (л. 80 и сл.) и справка за актуално състояние на
действащи трудови договори за периода от 02.08.2018 г. до 30.12.2019 г. (л. 86),
че ищецът не е бил в трудови правоотношения от 02.08.2018 г. до 30.12.2019 г.
Видно от Заповед №
13/16.01.2020 г. на изп. директор на Д. фонд „З.“, ищецът е възстановен на
работа на заеманата по служебно правоотношение длъжност „г. е.“, в Дирекция „П.
на и.“, считано от 17.01.2020 г. – л. 49, с основна работна заплата – 1462,00
лева – л. 50.
При така установената
фактическа обстановка, съдът намира исковата претенция за основателна и
доказана по размер.
Искът е с правно основание
чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл, съгласно който когато заповедта за прекратяване на служебното
правоотношение бъде отменена от органа по назначаването или от съда, държавният
служител има право на обезщетение в размер на основната си заплата, определена
към момента на признаването на уволнението за незаконно или на неявяването му
да заеме службата, за цялото време, през което не заема държавна служба, но за
не повече от 6 месеца. Когато е бил назначен на друга държавна служба с
по-ниска заплата или е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер, той има право на разликата в заплатите или на разликата между заплатата
и възнаграждението, изчислени въз основа на основната заплата, съответно
основното възнаграждение.
Налице е хипотезата на чл. 104, ал. 1,
изречение първо от ЗДСл – влязло в сила съдебно решение за отмяна на
незаконно уволнение и право на обезщетение в съответен на определения в закона
размер и период. Претендираното от ищеца обезщетение следва да се изчисли на
база на определеното му възнаграждение (основната заплата) към момента на
възстановяването му на работа, след признаване на уволнението за незаконно за
времето, през което не е заемал държавната служба, но не за повече от шест
месеца.
Установява се от събраните
по делото доказателства, че ищецът е останал без работа през сочения в исковата
молба шестмесечен период и основната му заплата е 1462,00 лева към датата на
възстановяването му на работа, поради което исковата претенция за заплащане на
обезщетение за шест месеца общо в размер на 8772,00 лева, изчислено въз основа
на това възнаграждение, е основателна и доказана по размер.
При тези данни и като
съобрази обстоятелството, че ищецът не е работил по трудово или служебно
правоотношение по време на относимия шестмесечен период от 02.08.2018 г. до
30.12.2019 г., включително, видно от представени по делото справка от регистъра
на осигурените лица (л. 80 и сл.) и справка за актуално състояние на действащи
трудови договори за периода от 02.08.2018 г. до 30.12.2019 г. (л. 86). В конкретния случай ищецът е доказал, че не е
заемал държавна служба и не е работил по трудово правоотношение, както и като
самоосигуряващ се, нито е получавал възнаграждение за друга работа в по-нисък
размер за целия период от 02.08.2018 г. до 30.12.2019 г. вкл.
Основателна е и исковата
претенция за присъждане на законна лихва с правно основание на чл. 86 от ЗЗД,
върху определеното обезщетение по чл. 104, ал. 1 от
ЗДСл. Съгласно т. 4 от ТР № 3/22.04.2005 г. на ОСГК на ВКС по т. д.
№ 3/2004 г., при незаконни актове на администрацията началният момент на
забавата и съответно на дължимостта на законната лихва върху сумата на
обезщетението е влизане в сила на решението, с което се отменят унищожаемите
административни актове. В случая, началният момент на забавата е 30.12.2019 г.
– когато влиза в сила решението на Административен съд Враца за отмяна на
незаконното уволнение и следва исковата претенция за търсената лихва да се
уважи в размера на законната лихва, считано от 30.12.2019 г. до окончателното
изплащане на сумата.
Производството по делото е образувано
на 18.09.2018г., като е представен договор за правна защита и съдействие от 04.03.2020
г. за договорено и платено адвокатско възнаграждение в размер на 1320,00 лева,
с вкл. ДДС, но в случая следва да намери приложение чл.
78, ал. 5 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК.
Съгласно чл.
78, ал. 5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за
адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на
делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл. 36 от Закона
за адвокатурата. В случая, възражение за прекомерност на платеното
адвокатско възнаграждение се съдържа в становище на процесуалния представител
на ответника, обективирано в молба от 26.05.2020г. – л. 89 от делото. Заплатеното
от ищеца възнаграждение е в размер три пъти по-висок от допустимия по чл. 8, ал. 1,
във вр. с чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г., тъй като съгласно чл. 7, ал. 2, т. 3
от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. (изм. - ДВ, бр. 2 от 2009 г., бр. 28
от 2014 г.; изм. с Решение № 5419 на ВАС на РБ - бр. 45 от 2020 г., в сила от
15.05.2020 г.) при интерес от 5000 до 10 000 лв. – 450 лв. + 4 % за горницата
над 5000 лв., възнаграждението е 600,88 лева. Делото не се отличава нито с
фактическа, нито с правна сложност, а участието на адвоката се свежда
единствено до участие в едно съдебно заседание и изготвяне на писмени бележки.
Ответникът е направил възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, което е основателно, при което тези разноски следва да се
присъдят в размер от 600,88 лева.
Водим от горното и на основание чл. 172 от АПК,
Административен съд –Враца, V-ти състав,
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА Д.
фонд „З.“***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.К. *** сумата от 8772,00 /осем
хиляди и седемстотин седемдесет и два/ лева, ведно със законната лихва върху
тази сума, считано от 30.12.2019 г.
до окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Д.
фонд „З.“***
ДА ЗАПЛАТИ на М.Г.К. *** направените по делото разноски в
размер на 600,88 лева /шестстотин лева и 88 ст/ и отхвърля искането за
присъждане на разноски над тази сума.
Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от
получаването му от страните, чрез Административен съд Враца, пред Върховния
административен съд София.
На основание чл. 138, ал.
1 от АПК препис от решението да се изпрати на страните.
АДМ. СЪДИЯ: