Решение по дело №2507/2021 на Районен съд - Асеновград

Номер на акта: 40
Дата: 25 февруари 2022 г.
Съдия: Мария Атанасова Терзиева
Дело: 20215310102507
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 23 ноември 2021 г.

Съдържание на акта Свали акта

РЕШЕНИЕ
№ 40
гр. Асеновград, 25.02.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – АСЕНОВГРАД, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ,
в публично заседание на двадесет и шести януари през две хиляди двадесет и
втора година в следния състав:
Председател:Мария Ат. Терзиева
при участието на секретаря Неделина Ст. Рабаджиева
като разгледа докладваното от Мария Ат. Терзиева Гражданско дело №
20215310102507 по описа за 2021 година
Молба с правно основание чл.4, ал. 1 от ЗЗДН.
Постъпила е молба от СВ. Н. Б., лично и като майка и законен представител на
децата: ИЗ. ИВ. Б. и Н. ИВ. Б. в която твърди, че ИВ. Т. Б. е неин бивш съпруг. Бракът
между страните е прекратен, родителските права по отношение на децата са предоставени на
майка, а на бащата е определен режим на лични отношения с децата, същия е осъден да
плаща издръжка за тях. От м. ноември 2021 г. молителката и децата живеят в Асеновград, а
ответника е останал да живее в град Плевен. От 06.11.2021 г. ответникът И.Б. започнал да
упражнява непрекъснат и системен психически тормоз в/у молителката и децата. Същия се
обаждал многократно всеки ден на молителката и децата, обижда ги, заплашва ги, а на
децата говорил неистини за майката. Дори е злепоставил молителката пред работодателя и –
директора на училището, в което работи. Всички това е наложили молителката да търси
съдействие от полицията, уведомила е и „Дирекция социално подпомагане“ – Агенция
„Закрила на детето“. Поради това счита, че е налице реална опасност за живота и здравето
им, и моли да бъде издадена заповед за незабавна защита срещу него. Ангажира
доказателства.
В срока по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответника ИВ. Т. Б., с който оспорва
изцяло молбата и моли заповедта за незабавна защита да бъде обезсилена частично. Оспорва
твърденията на молителката, твърди, че не е осъществявал описаните актове на домашно
насилие. Ангажира доказателства, претендира за разноски в производството.
След като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира за установено следното:
1
Молбата, по която е образувано производството, е подадена от пострадалите лица в
предвидения от закона едномесечен срок. Към нея са приложени декларации за извършеното
насилие.
Не е спорно между страните, че молителката и ответника са бивши съпрузи, чиито
брак е бил прекратен през 2021 г. с решение на РС град Плевен, потвърдено от ОС град
Плевен. Не е спорно, че от брака си същите имат две малолетни деца: И. и Н., както и че те
в момента не живеят в едно жилище. Не е спорно, а и това се установява от ангажираните
доказателства, че страните живеят разделени: С. с децата И. и Н. в Асеновград на квартира,
а И. в град Плевен.
От Постановеното решение и ИЛ, издадена на 27.08.2021 г. от ОС Плевен е видно, че
родителските права по отношение на децата ИЗ. ИВ. Б. и Н. ИВ. Б. са предоставени на
майката СВ. Н. Б., а местоживеенето на децата е определено при нея.
От определение, постановено на 18.11.2021 г. по в.ч.гр.дело № 456/2021г. на
Апелативен съд Велико Търново е видно, че със същото е отменено разпореждането на ОС
Плевен и е отхвърлена молбата на С.Б. за издаване на ИЛ, относно упражняване на
родителските права спрямо децата: И. и Н. Б.и, а издадени ИЛ е обезсилен.
От издадените служебни бележки от ДГ „Бако Динчо“ и ОУ „Христо Ботев“ е видно,
че в същите са записана децата Н. и И. Б.и през учебната 2021/2022 г.
От показанията на свидетеля К.Х..ова, които съдът кредитира се установява, че същата
познава С. от служители на „Конфигурация за защита правата на децата“. За нея знае, че е
учителка в Асеновград, със съдействие на посочената конфигурация тя си е взела децата от
Плевен в Асеновград, може би м.октомври или ноември. С. и децата ходили в дома на
свидетелката, един ден тя отишла в дома и отново, била много притеснена и разтреперана.
Споделила, че бащата на децата е дошъл и искал да види или вземе децата. С. не иска да се
срещне с бащата, защото се страхува той да не ги вземе със себе си в Плевен. Бившия съпруг
на С. е ходил и при директорката на училището, в което тя работи да се интересува защо
децата са записани там. Той и се обаждал, заплашвал я че ще и вземе децата, той настройвал
и децата срещу нея. С. не е споделяла за актове на домашно насилие от бившия и съпруг
спрямо нея и децата.
От показанията на свидетеля И.Д. – познаващ страните, които съдът кредитира се
установява, че И. е споделили със същия, че в края налятото на 2021 г. тя е напуснала И.,
живее с друг мъж и е взела децата със себе си – против волята на бащата. През лятото на
2021 г. свидетелят е присъствал на организирана среща между страните и децата, на тази
среща не е имало разправии, заплахи, обиди и караници между тях. С. ограничава
контактите на децата с бащата, той е много огорчен от случилото се, често търси децата по
телефона, но не може да се чуе с тях. През м.ноември 2021 г. свидетелят е ходил с И. в
Асеновград, където той е подавал молби/жалби в: Полицията, отдел „Закрила на детето“ и се
е срещнал с директора на училището, в което работи С.. След това И. се е опитал да се
срещне със С., звънял на нейния телефон и телефона на детето – но никои не му вдигал.
2
После отишли до блока в които децата и майката живеят, там са установили че те са се
преместили в другия блок, където не ги намерили. Около година преди С. да вземе децата
със себе си И. сам се е грижил за тях, той бил много добър и грижовен баща, не е проявявал
агресия спрямо С. и децата.
От показанията на свидетеля П.Б.П. – съсед на С., които съдът кредитира се установява,
че тя и децата от около 2 месеца живеят на квартира в съседен до апартамента на свидетеля.
За тях свидетеля знае, че С. е учителка и децата учат – но къде незнае. Със свидетеля С. е
споделила, че има спор за децата с мъжа и, които иска децата да живеят при него. Случвало
се е свидетелят да звъни на звънеца на апартамента им, чува се че вътре има хора, но никои
не му отварял. Той предполагал, че тя се страхува от някого и за това не отваря, но не е
споделила нищо. Свидетелят е видял, че във входа са идвали двама полицаи, които са
търсили С..
От показанията на свидетелката С. Б. – майка на И., които съдът кредитира се
установява, че до м.ноември 2021 г. бащата И. се грижил за децата, тъй като родителските
права с решение на съда са били предоставени на него. На 06.11.2021 г. майката взела
децата, но не ги върнала в дома им в Плевен. На 14.11.2021 г. свидетелката и ответника са
дошли в Асеновград за да видят децата, но въпреки направените опити не са могли, след
което са подали молба в полицията. От тази дата бащата не е виждал децата си, а майката
осуетява дори разговори по телефона с тях.
От показанията на свидетелката Л.Й. В. – директор на ОУ „Христо Ботев“ Асеновград,
пряк ръководител на С., които съдът кредитира се установява, че на 09.09.2021 г. тя е подала
заявление за записване на децата в училище и детска градина в Асеновград, но от учебните
заведения в Плевен не и били предоставили удостоверения за преместване. След това през
м.ноември 2021 г. тя отново е подала заявление, ведно с удостоверение за премествани и
същия месец детето И. е записано в училището, а малкото дете Н. в съседна до училището
детска градина. Свидетелката е имала контакт с бащата на децата по телефона м.ноември
2021 г., същия попитал дали тя ще запише И. в училище, защото смятал че не е редно, тъй
като родителските права били предоставени на него, а майката живеела с мъж, които
изтърпявал присъда в затвора. Бащата споделил със свидетелката, че същата следва да
провери защо С. е съкратена от работа и тогава да я назначи, но свидетелката му отговорила
че като работодател тя носи отговорност и взима решения за служителите си. Бащата е
идвал в училището и разговарял лично със свидетелката, споделил че иска да види децата,
но не може да ги види. Свидетелката споделели, че е записала голямото дете в училище след
разговор със служител на „Инспектората по образование“ в гр. Пловдив, на които е
изпратила копие от решението и разговор лично с юриста. Ответникът не се е държал
неуважително, агресивно към свидетелката, не е казал нищо по отношение на С..
Свидетелката е разговаряла със С., тъй като се притеснила от думите на ответника, че тя
живее с мъж, които е бил в затвора – но С. е заявила, че това не е вярно, както че е наела
жена при която оставя децата когато е на работа.
В това производство в тежест на молителя е да установи чрез пълно и пряко доказване,
3
че през периода от 06.11.2021 г. до 18.11.2021 г. ответникът действително е извършил
описаните в молбата действия, които по принцип биха могли да се квалифицират като
домашно насилие. По делото е представена декларация по чл.9 ал.3 от ЗЗСДН от молителя
за извършено насилие на посочените дати, с която заявява, че спрямо нея и децата И. и Н. е
бил извършен акт на домашно насилие. Същата има особена доказателствена сила, посочена
в чл. 13, ал.3 от същия закон, съгласно която разпоредба когато няма други доказателства,
съдът издава заповед за защита само на основание приложената декларация по чл.9 ал.3 от
ЗЗДН. Законодателят е улеснил доказването на акта на домашно насилие посредством тази
декларация, тъй като в по-голяма част от случаите на такова насилие, с оглед
обстоятелствата, при които се извършва е невъзможно доказването да се осъществи с
доказателствените средства, предвидени в ГПК. Въпреки, че при производствата за защита
от домашно насилие, законът е придал голяма доказателствена стойност на самите
твърдения на лицето, което е претърпяло такова, чрез представянето на декларация от
негова страна, не следва да се приема, че не се изиска категоричното установяване на
неговото извършване. Молителите в тези случай са улеснени в доказването, тъй като в
повечето случай те са по-слабата страна и деянието се извършва без свидетели. Когато
доказателствена сила на декларацията бъде оборена или представените доказателства са
недостатъчни, какъвто е настоящия случаи, то лицето което иска защита следва с всички
допустими от ГПК доказателствени средства да установи твърденията си. В противен случай
би се стигнало до злоупотреба с предоставените права и изкривяване на целта на закона.
Такива доказателства обаче, не се събраха. Установи се, че страните са бивши съпрузи –
чиито брак е бил прекратен с решение на Плевенския РС, поради което е допустимо
приложението на разпоредбите на ЗЗДН. Не е спорно, че до 2020 г. страните са живели
заедно – в едно жилище (заедно с децата), от м.11.2021 г. децата живеят в Асеновград с
майката, а бащата е останал да живее в град Плевен. Не се събраха обаче доказателства, че
на посочените дати (или за периода от 06.11.2021 г. до 18.11.2021 г.) ответникът се е
обаждал по телефона на молителката, че същия е отправял закани и заплахи по отношение
на нея и децата. Не се събраха и доказателства, че ответника е изпращал на молителката
съобщения с подобен текст, с които да ги тормози психически. Не се доказаха и
твърденията, че с оглед осъществено от ответника домашно насилие по отношение на
молителката и децата, същата е потърсила съдействие на тел.112, както че и е оказано
такова от служителите на РУ Асеновград. Не се доказаха твърденията на молителката, че
описания акт на домашно насилие не е еднократен, тъй като и преди описания акт
ответникът я подлагал на системен психически тормоз, както и че тя се страхува за живота и
здравето си и живота и здравето на децата си. Не бяха ангажирани и писмени
доказателства в тази насока, ето защо подадената молба за защита от домашно насилие е
неоснователна и следва да бъде постановен отказ за издаване на заповед за защита.
На основание чл. 11, ал.3 от ЗЗДН молителката следва да бъде осъдена да заплати
държавна такса в размер на 50 лева по сметка на Районен съд – Асеновград.
При този изход на спора и на осн.чл.78 ал.3 от ГПК следва молителката да бъде
осъдена да заплати на ответника направените в производството разноски в размер на 600
4
лева, за заплатен адвокатски хонорар. Ответника е претендирал направени разноски в
размер на 1800 лв. – за заплатен адвокатски хонорар, но по делото на осн.чл.78 ал.5 от ГПК,
от молителя е направено възражение за прекомерност на същото, което е основателно тъй
като се дължи адвокатски хонорар 400 лв. и по 100 лв. за всяко заседание след второто
проведено – общо 600 лева.
По мотивите, изложени по-горе, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ молбата на СВ. Н. Б., ЕГН ********** – лично и като майка и законен
представител на молалетните деца: ИЗ. ИВ. Б., ЕГН ********** и Н. ИВ. Б., ЕГН
********** - всички от ..., против ИВ. Т. Б., ЕГН ********** от ..., за издаване на заповед за
защита от домашно насилие, извършено за периода от 06.11.2021 г. до 18.11.2021 г.,
изразяващо се в: многократно обаждане по телефона, отправяне на закани и заплахи по
отношение на: СВ. Н. Б., децата ИЗ. ИВ. Б. и Н. ИВ. Б..
ОСЪЖДА СВ. Н. Б., ЕГН ********** от ..., да заплати по сметка на Районен съд –
Асеновград държавна такса и разноски в размер на 50 лева (петдесет).
ОСЪЖДА СВ. Н. Б., ЕГН ********** от ..., да заплати на ИВ. Т. Б., ЕГН **********
от ..., сумата 600 лева (шестотин) разноски в производството.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Пловдив в 7- дневен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Асеновград: _______________________
5