РЕШЕНИЕ
№ 375
гр. гр. Лом, 12.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Боряна Ал. Ангелова
при участието на секретаря Красимира Ат. Асенова
като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело №
20221620101335 по описа за 2022 година
Иск с правно основание чл. 143 ЗЗП вр.чл.26 ЗЗД и чл.55 ЗЗД
В исковата си молба се сочи, че ищцата била сключила договор за
потребителски кредит с ответното дружество PLUS-14278041, съгласно който
й бил отпуснат потребителски кредит в размер на 2000 лв., за срок от 36
месеца /съгласно погасителен план, с първа погасителна вноска-20.01.2017г.,
в размер на 98,5- лв. всяка/ Твърди, че всяка вноска включва : главница,
застрахователна премия, такса ангажимент, лихва и годишен лихвен процент.
Навеждат се твърдения, че в резултат на високите лихвени проценти е
платила сумата от общо 3546 лв., т.е. с 1546 лв., повече.
Предвид на това в ИМ е посочено, че ищцата има правен интерес от
предявяване на настоящият иск, за да бъде пригладено като нищожен
Договора за потребителски кредит PLUS-14278041 , в частта относно
годишен лихвен процент на разходите /ГПР/ от 40,37%, 36 МПВ 98,50 и 31,62
% лихва, както и да бъде осъден ответника да възстанови на ищцата
получената при липса на правно основание сума в размер на 1546 лв.
Излагат се аргументирани твърдения в смисъл, че в част ІІІ. Разходи по
кредита – т.1 и т.2 в Приложение № 2 към чл.5,ал.2 от ЗПК е посочено, че
ГПР е 40,37%, 36 МПВ 98,50 лв., с 30-дневен гратисен период, като лихвения
процент е 31,62 %. Имайки предвид, че основаният лихвен процент обявен от
БНБ е 0%, то ГПР от 40,37 % и лихвен процент от 31,62 надхвърля размера на
1
законната лихва и противоречи на добрите нрави, както е прието в съдебната
практика. Поради това и клаузите в тази част на процесния договор са
нищожни , като накърняващи добрите нрави съгласно чл.26 , ал.1 ЗЗД,
същите са неравноправни, уговорени индивидуално. Цитира се и съдебна
практика.
Ответниците, в срока по чл.131 ГПК са депозирали писмен отговор, с който
излагат своята позиция по ИМ. Считат, че иска следва да бъде-отхвърлен като
неоснователен. Твърдят, че размера на ГПР не трябва да надхвърля 50%, а в
процесния случай е 40,37, т.е. не го надхвърля, поради което и иска и
неоснователен и недоказан, тъй като в договора ясно е посочена методиката
при формиране на ГПР . Предлагат да се приложи разпоредбата на ч.110,
респ. чл.111 ЗЗД , касаещ давността.
Съдът след изложеното намира за установено от фактическа страна
следното:
По делото не е спорно, че между страните бил сключен договор за
потребителски кредит PLUS-1427804, няма спор между страните, че
отпуснатият кредит е в размер на 2000 лв., не се спори и относно факта, че
ищцата е заплатила на ответника сумата 3546 лв. по договора.
По силата на сключения ДПК срока на кредита е 36 месеца, ГПР 40,37 %,
36 МПВ – 98,50лв., и лихвен процент - 31,62%, законна лихва – 608,94 лв.
Едновременно със сключването на ДПК, между страните е уговорено и
еднократна такса ангажимент 3,50% от размера на кредита, клаузи касаещи
евентуални предсрочно погасяване на кредита и др.т.
Общото задължение по кредита възлизало на 3546 лв.
От ангажираните доказателства е видно, че ищцата е погасила изцяло
сумата от 3546 лв. по процесния кредит.
Горната фактическа обстановка не е спорна като в подкрепа на същата са и
приобщените писмени доказателства по делото.
Правни изводи:
В разпоредбата на чл.22 от ЗПК е предвидено, че когато не са спазени
изискванията на нормите на чл.11, ал.1, т.9 и 10 ЗПК, то тогава договорът за
потребителски кредит е недействителен.
По делото се установи, че между БНП „ Париба Пърсънъл Файненс ЕАД и
Ж. Л. А. е сключен договор за потребителски кредит за 2000 лв., като
паралелно с това кредитополучателят се е задължил заплати и за
допълнителни такси, лихви и услуги, което се начислява и заплаща заедно с
месечните вноски по кредита.
Не е спорно, че посочените допълнителни такси и услуги не са включени в
ГПР.
Процесния договор за кредит формално отговаря на изискванията на
чл.11,ал.1, т.9 и 10 ЗПК, доколкото е налице посочен лихвен процента,
2
годишен процент на разходите и обща сума, дължима от потребителя.
Размерите на тези величини, посочени в договора, обаче не съответстват
на действителните величини, съобразно поетите от потребителя задължения.
Съгласно разпоредбата на чл.19,ал.1 ЗПК ГПР по кредита изразява общите
разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки
или косвени разходи, комисионни, такси и др.т./, изразени като годишен
процент от общият размер на предоставения кредит, кореспондиращо и на
изискванията на пар.1, т.1 от ДР на ЗПК.
В случая са уговорени задължения, които не са включени в ГПР по кредита,
въпреки, че са пряко свързани с процесния кредит. И съгласно императивните
разпоредби на чл.19,ал.1 ЗПК е следвало да бъдат включени при
изчисляването му, с което реално се заобикаля нормата на чл.19,ал.4 ЗПК. По
този начин посочения в договора ГПР от 41,37 очевидно не включва тези
допълнително плащания. И при това положение дължимата сума от
потребителя възлиза на 3546 лв., /при главница 2000 лв./, което значително
надхвърля регламентираното законово ограничение.
Нарушена е разпоредбата на чл.19,ал.4 ЗПК, която предвижда, че ГПР по
кредита не може да бъде по – висок от пет пъти размера на законната лихва
по просрочени задължения. Тази разпоредба е създадена за защита на
икономическите интереси на потребителя като по-слабата страна в
правоотношението при сключване на ДПК и целта на същата е да не се
допусне потребителя да заплати за предоставения му крезит необосновано
високо възнаграждение на кредитора. Предвид горното, посочения в договора
ГПР не съответства на действителния размер, определен съгласно чл.19, ал.1
ЗПК и изразяващ общият размер на разходите по кредита. Налице е неточно,
некоректно посочване ГПР, в резултат на което потребителят е въведен в
заблуждение относно действителната му цена.
Това действие следва да се окачестви като нелоялна и заблуждаваща
търговска практика по смисъла на чл.6, параграф 1 от директива 2005/29/ЕО.
По отношение на договорите за потребителски кредит е налице прието
европейско законодателство, доколкото защитата на потребителите е една от
целите на Съюза, за изпълнението на която държавите членки са
предоставили компетентност. В изпълнение на тази компетентност ЕИО и ЕО
/сега ЕС/ са издали Директива 93/13/ЕИО и Директива 2008/48/ЕО, които са
транспонирани в българското законодателство съответно в ЗЗП и ЗПК.
Условията, при които следва да се предоставят кредити на потребители, са
предмет на специално регулиране от 1.10.2006 г. със ЗПК.
Поради което с оглед гореизложеното процесния договор за кредит не
отговаря на изискванията на чл.11,ал.1,т.9 и 10 ЗПК. Тази нередовност води
до неговата недействителност, съгласно нормата на чл.22 ЗПК
3
В разпоредбата на чл.23 ЗПК при недействителност на ДПК потребителят
следва да върне само чистата стойност на кредита т.е. само главницата. По
делото се установи, че главницата възлиза на 2000 лв., поради което
претенцията за връщането на надплатената сума е доказана и основателна и
се явява недължимо платена.
За прецизност следва да се отбележи, че съгласно практиката на СЕС,
дело № 472/11, националният съд е длъжен да следи служебно за
недействителни клаузи в потребителските договори.
И съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 и чл. 22 от ЗПК, когато не са
спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и чл. 12, ал. 1,
т. 7 - 9, договорът за потребителски кредит е недействителен. Съобразно чл.
23 от ЗПК, когато същият е обявен за недействителен, потребителят връща
само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по
кредита. Съдът следи служебно, за нищожност, поради което следва да се
зачете последиците на тази нищожност, когато е нарушена норма предвидена
в закона в обществен интерес и не се изисква събиране на доказателства,
когато е налице противоречие с добрите нрави и когато е налице
неравноправна клауза, както и при някои особени хипотези, при които
охраняването на блага от специфичен обществен порядък преодолява поради
изключителната си значимост диспозитивното начало в гражданския процес.
В подобен смисъл са ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение №
198/10.08.2015 г. по гр. д. № 5252/2014 г. на IV г. о., Решение №
229/21.01.2013г/ по т. д. № 1050/2011 г. на II т. о., ВКС и др.
При изложеното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО в отношенията между Ж. Л. А.,
ЕГН ********** и "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България" ЕИК *********, че Договор за потребителски кредит PLUS-
14278041 в частта относно годишен процент на разходите от 40,37 %, 36
МПВ 98,50 с 30 дневен гратисен период и 31,62% лихва, предвиждаща
заплащането на сума от 1546,00 лв. е НИЩОЖНА поради накърняване на
добрите нрави.
4
ОСЪЖДА "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България" ЕИК *********, да плати на Ж. Л. А., ЕГН ********** сумата от
1546,00 лв./хиляда петстотин четиридесет и шест лева/, като получена сума
при липса на правно основание и в резултат на нищожна договорна клауза,
ведно със законната лихва, считано от 04.04.2022г., до окончателно
издължаване на сумата.
ОСЪЖДА "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България" ЕИК *********, да плати по сметката на Районен съд Лом сума в
размер на 141,84 лв./сто четиридесет и един лева и осемдесет и четири ст./,
представляващи държавна такса.
ОСЪЖДА "БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., клон
България" ЕИК *********, да плати на адв. В. В. Т.- САК сума в размер на
300,00лв./триста лева/ представляващи адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Лом: _______________________
5