ПРОТОКОЛ
№ 405
гр. Перник, 10.11.2025 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЕРНИК в публично заседание на седми ноември
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:ПЕТЯ Й. КОТЕВА
СъдебниНИЯ Д. ДЕЯНОВА
заседатели:РАЙНА Г. ДРАГАНОВА
при участието на секретаря КАРИНА Л. П.А
и прокурора Б. Й. М.
Сложи за разглеждане докладваното от ПЕТЯ Й. КОТЕВА Наказателно дело
от общ характер № 20231700200138 по описа за 2023 година.
На именното повикване в 13:30 часа се явиха:
За Окръжна прокуратура-Перник се явява прокурор М..
Подсъдимият Г. П. И. се явява лично и с адв. В. П..
Явяват се свидетелите Б. Б., Н. И., Л. М. и Н. И., редовно призовани.
Не се явява вещото лице А. Д. редовно уведомена. От същата е
постъпила молба с вх. № 6864/03.11.2025 г., в която сочи уважителна причина
за неявяване в днешно съдебно заседание.
Страните /поотделно/: Да се даде ход на делото.
Съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО по общия ред.
Сне се самоличността на свидетелите по предоставените л.к. и по данни
на лицата, както следва:
Б. И. Б. – роден на **.**.**** г. в гр. П., българин, български гражданин,
с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., общ. П., ул.“Т. м.“ № **, вх. „*“, ап. **,
разведен, неосъждан, първи братовчед на подсъдимия, ЕГН: **********.
Съдът върна личната карта на свидетеля Б..
1
Н. А. И. – родена на **.**.**** г. в с. Я., българка, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., общ. П., ул.“Т. м.“ № **, вх.
„*“, ап. **, вдовица, неосъждана, леля на подсъдимият, ЕГН: **********.
Съдът върна личната карта на свидетелката И..
Н. С. И. – родена на **.**.**** г. в гр. П., българка, български
гражданин, с постоянен и настоящ адрес: гр. Б., ул. „С.“ № **, омъжена,
неосъждана, майка на подсъдимия, с ЕГН: **********.
Съдът върна личната карта на свидетелката И..
Л. К. М. – родена на **.**.**** г., на ** години, в с. Д., българка,
български гражданин, живуща в гр. П., ул.“П. м.“, бл.**, вх.*, ет.*, ап.**,
омъжена, неосъждана, без дела и родство със страните, ЕГН: **********.
Съдът върна личната карта на свидетелката М..
Свидетелите се предупредиха за отговорността по чл. 290 от НК, след
което се отстраниха от залата до провеждане на разпита им.
Съдът предоставя възможност на представителя на държавното
обвинение, да изложи обстоятелствата, включени в обвиненията.
Прокурорът – Предявено е обвинение на подсъдимият за престъпление
по чл. 143, ал. 2 вр. чл. 42, ал. 2 т.6 от НК, за това, че на 28.08.2019 г. в гр.
Перник в качеството си на служител от МВР – младши инспектор в Трета
районна служба на „Пожарна безопасност и защита на населението“ на
Столична дирекция „ПБЗН“ гр. София, е принудил чичо си И. Б. И. от гр.
Батановци да извърши нещо противно на волята му, а именно да подпише
пред нотариус в гр. Перник договор за дарение на Г. П. И. за сумата от 22 000
лв. и след това да ги внесе по неговата банкова сметка в банка ДСК клон
Перник, като е употребил за това сила – това е първото обвинение. Окръжна
прокуратура – гр. Перник обвинява подсъдимия Г. П. И. и в това, че на
28.08.2019 г. в гр. Перник е извършил финансова операция и сделка с
имущество /пари/ - внесъл по банковата си сметка в банка ДСК клон Перник
сумата от 22 000 лв., фиктивно оформена като договор за дарение от чичо му
И. Б. И. от 28.08.2019 г. Нотариално заверен пред нотариус Р. М. гр. Перник, за
което имущество знае, че е придобито чрез обществено опасно деяние –
данъчни нарушения – невнесени данъчни задължения за физическото лице Г.
П. И. и РА от ТД НАП – гр. София за „Гебона 2“ ЕООД. Третото обвинение
2
срещу Г. П. И. е за това, че през времето от 01.01.2014 г. до 31.12.2018 г. в гр.
София, в условията на продължавано престъпление е затаил истина в писмена
декларация, като не е обявил приходи от парични средства в размер на
71 072.76 лв., които по силата на Закон – Закон за предотвратяване и
установяване на конфликт на интереси в чл. 12, т. 2 от Закон за
противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото
имущество и чл. 35, ал. 1, т. 2 по чл. 187 от ЗМВР за имущество на държавен
служител и по чл. 160 от ЗМВР, за имущество на държавен служител, които
се дават пред орган на власт за установяване на истинността на някои
обстоятелства.
Съдът разясни на подсъдимият /със снета самоличност в разпоредително
заседание на 07.10.2025 г./ правата му по чл. 115, ал. 3 и ал. 4 от НПК.
Подсъдимият – Разбирам в какво съм обвинен и с трите обвинения. На
този етап не желая да давам обяснения, ще дам такива на по-късен етап.
Съдът пристъпи към разпит на свидетеля Б. И. Б..
Свидетелят обеща да каже истината.
Свидетелят Б. – Познавам Г. И. - той ми е първи братовчед. Взимаше
редовно покойния ми баща с колата и го караше по село Косача, за да му коси
мястото, дето имат, да копаят градини и да садят градини. Просто го
използваше максимално, колкото можеше. Колата ми беше в ремонт. Баща ми
получи инсулт и трябваше спешно да се закара в болница. Отидохме в
болница „Доверие“ в гр. София, но тъй като нямах превоз, помолих Г. да ни
закара — мен, майка ми и баща ми — до болница „Токуда“ в гр. София. Той
ни закара до там, но задържа направлението у себе си, без аз да знам. След
като се прибрахме вкъщи, минаха два дни и на втория ден ми каза: „Ето
направлението, ти трябва да отидеш и да го върнеш в болница „Токуда“.
Отивам да го върна в болницата. Г. използва момента, когато ме няма вкъщи,
взима баща ми като чувал с картофи - умиращ човек - и го дърпа, а майка ми
плаче. Качва го в колата и го води при нотариус М. и в банка ДСК, гр. Перник.
Дава му пари, все едно баща ми му прави дарение на него. Майка ми се обади
по телефона. Аз от София как да се прибера? Със самолет ли? Не мога на
секундата. Когато се върнах, той не ми даваше личната карта на баща ми -
проблеми, полиция, жалба. Ходих в полицията и подадох веднага жалба, че е
отвлякъл баща ми и го е взел насила. Нямаше кой да му се противопостави -
3
майка ми е дребна жена - и мина време, след което баща ми почина.
Благодарение на него - от психично напрежение. Майка ми ми разказа, а и аз
лично присъствах. Тя ми каза: „Аз плача, казвам му: „Гошо, не го взимай, чичо
ти е много зле, как ще ходи при нотариус да подписва и при банката дарение
да ти прави и т.н.“, но той насила - бута я и тръгва. Той е млад и здрав, и го
качва в колата на сила. Ако аз бях там, той нямаше да е тук сред живите. Като
всеки един мъж, обичащ родния си баща, който умира, а той го дърпа като
чувал с картофи.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят - Мисля, че става въпрос за прехвърляне на сумата от 24 000
лв. Там мисля, че беше сумата – в този диапазон. Преди шест години, през
2019 г. стана това. Когато се върнах от полицията и търсих личната карта на
баща ми и т.н., вече отношенията бяха тотално влошени. Въртях по телефона
на него и на майка му. Той ми се заканваше, а аз имах среща с адвокат в София
по други неща, и крещеше по телефона. Майка му ми каза, че не били такива
пари, били други пари и не я интересувало, крещеше. Никога не е разполагал с
такава сума баща ми. Аз съм му син и имах кредит към банка. Един син съм
му, нямам брат или сестра. Отлично съм запознат с финансовото му
състояние. Баща ми едвам говореше – той умираше. Каза ми, че му е лошо:
„Кара ме да подписвам някакви документи, аз не искам, а той ме дърпа.“ Баща
ми нямаше никаква сила.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят - Той получава първи инсулт на леглото вкъщи. Искате ли да
проверим медицинските документи? Вкъщи съм бил, разбира се – получава
инсулт, болници. Работил съм в чужбина шест години – от 2012 г. до 2018 г.
През този период е получавал инсулт. Работех в Израел. Не се бях прибирал
шест години, по телефона поддържахме връзка. Майка ми се погрижи за баща
ми, когато той получи инсулт. Г. е помагал – взимал го е с колата и го е карал
по доктори. Баща ми, когато получи инсулта, той или брат му закара баща ми в
болница. Баща ми уважаваше Г. – той му е чичо. Канехме го вкъщи да хапнат,
да пийнат, да се дадат пари за бензин, за разходи, които е имал и т.н. Колата ми
беше в ремонт и нямаше кой да го закара, когато получи инсулт. В „Доверие“,
не в „Токуда“ го закара. Г. закара баща ми. Искам да се поправя за това, че
казах преди това, че Г. кара баща ми в „Токуда“, в „Доверие“ го кара, тъй като
4
е отдавна и съм се объркал. Разбира се, че ги придружихме – бяхме аз, майка
ми, баща ми и той. Не съм влизал при доктора с баща ми – той бързаше да
влезе с него при доктора, а аз останах при майка ми. Г. си предлагаше услугите
да влезе с него. След като свършихме процедурата в болницата, се прибрахме
вкъщи. Никога не е говорил баща ми да му прави дарения. От градината,
каквото имаше – зеленчуци – му се даваше, за благодарност, поне градина
имаме. Да знам, че баща ми е теглил кредит и Г. му е бил поръчител, но това
беше преди това. Преди обяд, около 10 часа сутринта – 9:30–10:00 сутринта
стана това с баща ми. Не съм се обаждал на тел. 112, звънях на Г. да го питам
какво прави – той крещи, вика и се заканва. На майка му Н. звънях – тя същата
работа. Бях при приятел в гр. София. Адвокатът ми се обади и той на Г..
Просто седим на една маса на кафе и тя му казва: „Какво правиш?“, а той я
нарича „пикла“. Тя ми е приятелка, не ми е адвокатка по дело. Тя разбра,
защото слуша аз какво говоря, а той крещи, вика – с една дума ще ми откъсне
главата, и тя за това взе телефона, и той я наричаше с цинизми. Веднага се
прибрах, когато майка ми ми се обади. Когато се прибрах, баща ми беше у нас
– след обяд, около 15 часа, там някъде. Връщате ме много години назад. Да,
баща ми си беше вкъщи. Той лежи и умира, аз не го разглеждам като предмет.
Беше с разбито психическо състояние. Същия ден се видях с Г.. Исках да
взема личната карта на баща ми, той ми каза, че ще я даде лично на баща ми.
Той даде лично картата на баща ми. Не съм видял документа, който баща ми е
разписал. Баща ми изпадна в транс – само за това си мислеше, за това, че не
знае какво е подписал, и той е използвал момента, че не е добре с главата и се
притесняваше, не можеше да спи. С майка ми се чудехме как да го
успокояваме. Той просто го хваща от кревата и го дърпа. Майка ми нищо не е
приготвила за излизането му, както е лежал на леглото, Г. го взима и го носи.
Не зная дали майка ми е дала личната карта, не съм присъствал и не знам дали
майка ми е дала личната карта на Г. или на баща ми.
На въпрос от подсъдимият:
Свидетелят – Адвокатката, с която бях, когато той ми се обади знаеше за
случилото, тъй като ние седяхме заедно и беше в течение на нещата.
На въпрос от прокурорът:
Свидетелят – Никога не е ставало на въпрос баща ми да дарява пари на
Г..
5
Прокурорът – Моля, г-жо председател, на основание чл. 281 от НПК да
бъдат прочетени показанията на свидетеля, дадени пред органа на
досъдебното производство, само касателно в частта, кога се е случило
инкриминираното събитие, тъй като посочи годината, но не и месеца и датата,
и в частта, когато се е обадил на майката на подсъдимия и какво му е
отговорила тя. Само в тези две части. В д.п. разпита е от 22.11.2019 г., в частта
какво е отговорила майката на подсъдимия, когато се е обадил Б. Б., и по
отношение на датата. На стр. 3 от разпита на свидетеля – „звъннах на майка
му Н. И.“ – само тези две изречения. Какво е отговорила майката на
подсъдимият, тъй като свидетелят преди малко каза, че не си спомня.
Съдът даде възможност на защитника и на подсъдимия да изразят
становище дали са съгласни да се прочетат показанията на свидетеля Б. И. Б.,
дадени пред орган на досъдебното производство, като разясни, че прочетените
показания в съответната част ще се ползват при постановяване на присъдата.
Адв. П. – Не даваме съгласие да бъдат прочетени.
Прокурорът – Аз настоявам да бъдат прочетени на основание чл. 281, ал.
4.
Съдът намира, че предвид застъпената позиция от подсъдимия и неговия
защитник, не е налице хипотезата на ал. 5 на чл. 281, вр. ал. 1, т. 2, пр.2 от
НПК, но е налице тази на ал. 4 по отношение на визираните обстоятелства, за
които свидетелят заяви, че не си спомня, поради което и на това основание,
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита свидетелските показания на Б. И. Б., оформени в протокол за
разпит от 22.11.2019 г. в частта от : „На другата сутрин 28.08.2019 г. аз
станах... до …за да предам направлението на доктора“ и в частта от:
„Позвъних на майка му ... до …ми затвори телефона“.
Свидетелят – Потвърждавам, че това е датата, когато са станали
събитията, тъй като тези показания съм дал непосредствено след деянието.
Потвърждавам и това, което ми прочетохте, че майката на Г. ми заяви.
Страните /поотделно/ – Нямаме повече въпроси. Да се освободи
свидетеля от залата, не възразяваме.
С оглед становището на страните, съдът освободи свидетеля Б. И. Б. от
залата.
6
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Н. А. И..
Свидетелката Н. А. И. –Обещавам да говоря истината. Познавам Г., той е
син на девер ми. На 28.08.2019 г. Г. идва в нас и И.чо си седеше на леглото.
Той идва и казва да тръгва, хваща го и го води. Аз го питам къде отиват, а той
ми каза, че ще го води в гр. Перник да му дарява пари. Попитах го какви пари,
защото ние нямаме пари. И. му каза да го пусне, защото е болен, и Г. го взима
подмишница и през рамото през стълбите, за да го води на пътя, за да го качи в
колата. Аз го питам къде го води, а му казах, че нямаме пари. И.чо пищи,
болят го краката. Той го отвлече и го качи в колата. Докато аз слязох по
стълбите, той удари вратата и тръгна. След известно време се обажда синът
ми, той беше в София да носи направлението, защото преди това го водихме в
болница „Доверие“, но не беше дал направлението от лекарката и трябвало Б.
да го занесе в този ден. Б. ми се обади да пита как е татко му и аз му казах, че
баща му е с Г., за да му дарява пари, а той ме попита какви пари. Аз се
обаждам на Г., той беше с изключен телефон. Обаждам се на майка му Н.,
питах я какво става. Тя ми каза, че са в Перник и я попитах какви пари ще му
дарява, като ние нямаме пари. Тя ми каза, че тези пари са си негови, те са 20
000 лв., не са 100 000 лв. и ми каза: „Какво си се притеснила?“ От там се
обажда и Пепи – баща му на Г., и се кара, че парите били негови, че аз не съм
ги била дала, и ме пита защо викам. Б. се обажда. Г. идва в 12 часа, води И.чо
и го доведе от Перник. Аз му казах: „Дай паспорта на В.!“, а той не ми го дава.
Г. ми каза: „Няма да ти го дам.“ Б. ми се обади и ми каза да искам паспорта на
баща му. След известно време ми каза: „Ето ти паспорта“ и ми го даде. Бяхме
на пейката отвън и той си замина.
На въпроси на прокурора:
Свидетелят – Никога не е имало разговор между мен и съпруга ми, че
той ще дарява пари на Г.. Аз това не го знаех, разбрах го, когато дойде Г. и той
го взе, за да му дарява пари. Какво са говорили, не знам. Веднъж преди това
идва, аз влязох да сложа нещо на масата, ако са говорили, не знам. Съпругът
ми не разполагаше с пари към този момент, ние нямаме пари. Съпругът ми му
повтаряше, че е болен и го боли, и пищеше, но той го взе. Аз също му казвах
да го остави и че е болен, но той нищо – влачи И.чо и това е.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелят - Не съм го приготвила, той си седи облечен. Как да го
7
приготвя, като аз не съм знаела? Нищо не съм му слагала, дадох му личната
карта, защото без лична карта къде да ходи. Може да съм я дала на Г. или на
В., но не помня. Беше облечен с анцуг и риза, както си седи вкъщи. Г. го хвана
подмишница и по стълбите слязоха. Аз бях вътре и докато сляза, те вече бяха
слезли по стълбите. Той силно удари вратата на колата и тръгна. Той ни е
помагал, ние на него също, бяхме в добри отношения. Мъжът ми удара го
получи през януари ли беше 2018 г., когато синът ми беше в Израел. По
болницата го водехме аз, Н. и Пепи - бащата на Г., а когато счупи крак, след
това го води и Гошо, но съм си заплащала всичко. Винаги сме били благодарни
на Г. за помощта. Когато И. си счупи крака, Гошо дойде и аз имах 3000 лв.
Когато дойде Гошо, каза, че лечението в Пирогов струва 2000 лв. за крака и аз
му ги дадох и оставих на масата още 1000 лв., за да ги вземе, защото ни е
помогнал. Ако е бил друг, и на него трябваше да му платим. Г. не взе парите,
те останаха на масата. Аз съм длъжна да му ги дам, защото той се грижи за
него. Преди да ходят на Перник, той идваше, но не зная какво са говорили.
Били сме в добри отношения, те в нас, ние в тях сме ходили. И. понякога не
разбираше. На въпросния ден си разбираше всичко И., нали си говорим. Г. е
поръчител, но В. си ги тегли заема. И. взимаше висока пенсия от мината и му
удържаха пари от пенсията, за да си платим къщата, а Г. е поръчител по
кредита. На другия ден, след като Г. доведе мъжа ми, като го събличах, беше
одран под рамото - плешката, но имаше голям страх от Гошо и само за това
мислеше след този случай. Повтаряше все за Гошо и не смееше да седи
отключен и сам. Мъжа ми почина на 01.10.2020 г. Г. през тази една година не е
идвал, от този момент спря да идва. Ние всички – аз, сина ми и мъжа ми,
отидохме в полицията. Не съм звъняла на полицията, докато са били в Перник,
чак когато се прибра сина ми Б., в същия ден той занесе в София в болницата
документите, и след това отидохме в полицията.
Страните /поотделно/ – Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме свидетелката да се освободи от залата.
С оглед становището на страните, съдът освободи свидетелката Н. И. от
съдебната зала.
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Н. И., като й разясни
правото й по чл. 119 от НПК.
Свидетелката Н. И.– Не желая да се възползвам от правото си да се
8
откажа да свидетелствам. Желая да бъда свидетел.Обещавам да кажа
истината. Моят мъж и мъжа на Н. са от две майки, но от един баща. Б. замина
за Израел и оттогава И. и Н. са сами. Когато нещо им се наложи и трябваше да
им помагаме, почти за всичко на нас се обаждаха, когато трябваше нещо да се
донесе. Г. повече им помагаше. Някъде през 2016 г. батко си счупи крака на
стълбите и тогава Н. се обади и ни помоли да го закараме в болница. Г. го
заведе при доктор, той е помагал. Говори с лекар от София, мисля, че е идвал,
и каза, че трябва да постъпи в болница за операция на другия ден. С всичко се
занимаваше Г. - за плащането на екипа той е давал пари, през цялото време той
се занимаваше. Работи в София в пожарната и като тръгва сутрин, отива там.
Купувал му е каквото е искал, въобще през цялото време той се занимаваше.
Ние с баща му сме и двамата инвалиди и е трудно. След това получи пак
инсулт и пак Г. помагаше. Той беше много благодарен човек. Н. си направи
операция на жлъчката - по същия начин той помагаше. Г. беше като син за И. и
Н., през цялото време им помагаше. Б., като се обади, че си идва, той отиде и
го взе от летището, прибра го, и след една седмица ги води на прегледи в
София - да води майка му и баща му. Пак извика Г. и ги закара в болница
„Доверие“ в София. Б. водеше майка си, а Г. - батко И., и на връщане с колата
батко И. казал: „Аз не мога да му се отблагодаря на това момче.“ Още в колата
той е казал и пред Б., и пред Н., че си е събрал от пенсията пари и ще си върне
парите за това, което е плащал, за грижите и за всичко. „Ще ти даря пари.“ Г. е
казал, че не иска нищо. Те знаеха, че е искал да му дари пари. Обади ми се Н.,
аз не знаех, че са отишли да даряват и ми казва, че Гошо е отишъл с И. и се
разбрали да ходи да му дарява пари, и заминаха за Перник. Б. казал, че той ще
му прехвърли апартамента, и заминал за София да търси адвокатка. Н. ми
каза: „И ти си майка и ти знаеш, как така ще му дава пари и апартамента?“
Такова нещо не съм чула за апартамента. Даже се обади тази адвокатка, която
е в София, обажда се по телефона и ми казва: „Вие сте майка, кажете му може
ли и апартамента да му взима?“ Аз я попитах какъв апартамент и й казах, че
нищо не знам. Адвокатката каза, че Б. е при нея и казал, че баща му ще дарява
пари, бил му благодарен, и да не вземе и да му препише и апартамента. Аз
въобще не мога да го осъзная, ние достатъчно жилища си имаме, и така си
остана. След това Гошо, като се върна от Перник, ми разказа, че Б. е ходил по
София с адвокати и че са му се обаждали и на него. Толкова сме им помагали и
всичко сме правили, а те са неблагодарни.
9
На въпроси от прокурора:
Свидетелката – Аз, като се ожених през 1980 г., не се познавах с тях. И.
се сърдеше на свекъра ми и не си говореха, и аз не знаех, че свекър ми има и
друг син. Някъде към 2006 г., мисля, че тогава беше, отчуждиха им къщата.
Имат къща до гарата - Н. и И.. Отчуждиха ги и им дадоха апартамент.
През 2006 година И. дойде при нас, търсеше Г., за да му каже, че са му
обещали да си вземе къщата, но иска да изтегли от банката пари и не му дават,
защото искат поръчител, който да е държавен служител. Понеже Г. работи в
пожарната, той каза, че ще му помогне. Направи каквото трябва, човекът си
взе парите, отиде, плати си къщата и беше много доволен от него. Не сме
общували, чак когато Б. замина и те останаха сами, тогава започнаха да ни се
обаждат. Когато се върна Б. — защо така се озлоби? За него казваха, че е
избягал в Израел, защото е дължал пари - така те са казвали. Даже една
поръчителка, пак от Батановци, нея са я търсили.
На въпросите на адв. П.:
Свидетелката – И. получаваше пенсия, беше миньор и взимаше голяма
пенсия, но не зная колко. Синът ми не е управлявал търговски обект. Мъжът
ми е управител - имаме фирма за хранителни стоки, и аз съм с него. Обаче
мъжът ми, като получи инсулт, след две години получи втори инсулт и аз
останах сама. Имам още един син и двамата ми сина ми помагаха, а и до сега
си работя. Не че работя - аз помагам, въвеждам стока, но няма кой да ми
помага. Мъжът ми е на легло, сега е и на хемодиализа, въобще е много зле. Г.
не участва в управлението. Когато трябва да се подписва нещо, го занасяме на
съпруга ми. Не съм видяла документ, само ми каза, като се върна, че батко е
искал да му даде пари, и са се видели, и са ходили в банка ДСК, а след това
при нотариус. Г. и Б. бяха в добри отношения - той го взе от летището, след
това го взе за София за прегледи на майка му и баща му, пак Г. викна, и след
това вече, като е казал батко, че иска да му дари парите, защото е много
доволен от него тия години, дето им помагаше, се влошиха.
Страните /поотделно/ – Нямаме повече въпроси към свидетелката. Не
възразяваме да я освободите от съдебната зала.
С оглед становището на страните, съдът освободи свидетелката Н. И. от
съдебната зала.
10
Съдът пристъпи към разпит на свидетелката Л. М..
Свидетелката Л. М. - Обеща да говори истината. Визуално познавам
подсъдимия. От 1983 г. работя в банка ДСК. Познавам подсъдимия, давала
съм показания пред следователя и нищо различно не мога да кажа.
Обслужвала съм клиента, беше с него още един клиент, с който правеха
вноска, но не си спомням вече. Не си спомням подробно, има документи,
които са изискани служебно и са представени.
На въпроси на адв. П.:
Свидетелката – Г. беше с възрастен човек. Сам си вървеше, не си
спомням да е бил неадекватен. Задължително сам трябва да се разпише - не
даваме без подписи на никого. Единствено някой може да помогне с писането,
но не и да се разпише. Възрастният господин нямаше рани, щеше да ми
направи впечатление, ако бяха дошли такива клиенти. Не зная дали са били в
роднинска връзка. След това Г., поне при мен, не е идвал.
Прокурорът – Уважаема г-жо съдия, очевидно свидетелката не си
спомня важни факти, които са от значение, и Ви предлагам при несъгласие, на
основание чл. 281, ал. 4 от НПК, да бъдат прочетени нейните показания,
дадени на 19.05.2020 г. в Окръжен следствен отдел – гр. Перник. Те така или
иначе не са дълги, напротив - много са кратки. Свидетелката досега
единствено установи годината и месеца, както и че клиентът, който е дошъл с
възрастния човек, се казва Г.. Има и други обстоятелства, по които тя е
свидетелствала. Затова Ви предлагам в тази част, която започва от „този ден,
той дойде...“, да бъдат прочетени показанията й, тъй като по всички факти и
обстоятелства, за които е свидетелствала тогава, сега заяви пред Вас, че не си
спомня нищо.
Съдът даде възможност на подсъдимия и неговата защита да изразят
становище дали са съгласни да бъдат прочетени показанията на Л. М., дадени
пред орган в досъдебното производство, в указаната част, като разясни, че
същите ще се ползват при постановяване на присъдата при прочитане на това
основание.
Адв. П. – Считам, че така направеното искане от представителя на
прокуратурата е неоснователно и не даваме съгласие по две причини. На
първо място, в днешното съдебно заседание свидетелката посочи коя е била
годината, какво е работила, кой е дошъл и че лично са положили подписите си,
11
т.е. тя е изяснила всички факти и обстоятелства, които са от значение за
делото. На следващо място, не се установява противоречие в дадените от нея
показания на 19.05.2020 г. пред органа на досъдебното производство. Освен
това, по останалите факти и обстоятелства, за които прокуратурата желае днес
да бъде направен прочит, са събрани достатъчно писмени доказателства, а
именно - изискани са всички банкови документи за извършените операции от
Г. И. и И. И.. Поради тази причина смятам, че е безпредметно показанията да
бъдат прочитани в тази част, тъй като има достатъчно други писмени
доказателства, отразяващи действията, които са извършени.
Съдът намира, че е основателно направеното искане на Окръжна
прокуратура – гр. Перник, предвид изложените от свидетелката Л. М.
обстоятелства в свидетелските показания, дадени пред орган на досъдебното
производство, свързани с посещението в банката на Г. и човека, който го е
придружавал, за които същата заяви в днешното съдебно заседание, че не си
спомня. Тъй като не е налице съгласие от страна на подсъдимия и неговия
защитник за прочитане на показанията, съдът намира, че е налице хипотезата
на чл. 281, ал. 4 във връзка с ал. 1, т. 2, пр. 2 от НПК, поради което и на това
основание
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита свидетелските показания на Л. К. М., оформени в протокол за
разпит от 19.05.2020 г., дадени пред орган на досъдебното производство , в
частта от „В този ден….до ... спомням си, че си изтегли парите обратно“.
Свидетелката – Потвърждавам показанията, които ми прочетохте и е
нормално тогава да съм имала по - ясен спомен. Стотици клиенти съм имала и
е нормално да не помня подробности след този период
На въпрос на прокурорът:
Свидетелка – Правело ми е впечатление, че Г. донасяше и монети в
банка ДСК, но много клиенти носят.
Страните /поотделно/ – Нямаме повече въпроси към свидетелката, да се
освободи от съдебната зала.
С оглед становището на страните, съдът освободи свидетелката от
съдебната зала.
Съдът даде възможност на страните да изразят становище във връзка
12
със свидетелските показания на И. Б. И. и Р. П. М., предвид приложените по
делото справки за предоставяне на данни по реда на Наредба № 14/18.11.2009
г., доказващи, че свидетелят И. Б. И. е починал на 01.10.2020 г., а свидетелят Р.
П. М. - на 10.12.2023 г.
Прокурорът – Ако ще четете сега, г-жо председател, показанията в
цялост, предлагам, така или иначе, съдебното заседание да се отложи и да ги
прочетем в следващото съдебно заседание, ако са съгласни подсъдимият и
неговият защитник. Няма пречка да се отбележи в протокола, че показанията
на двамата свидетели са прочетени, но ако ще ги четете изчерпателно, по-
добре да го направим в следващото съдебно заседание. Така или иначе ще
изслушваме и обясненията на подсъдимия.
Адв. П. – Уважаема г-жо председател, считам, че показанията на
починалия нотариус Р. М. следва да бъдат прочетени и даваме съгласие, тъй
като от тях ще се изяснят важни факти и обстоятелства – доброволно ли ги е
подписал и дали е разбирал какво подписва И. И.. Не даваме съгласие да се
прочетат показанията на починалия И. И. от 01.10.2020 г., по делото прави
впечатление, че дадените от него сведения не са разписани лично и има
достатъчно съмнения за достоверността им.
Съдът установи, че от докладваните справки по Наредба №
14/18.11.2009 г., касаещи починалото лице И. И., безспорно се доказва, че
предвид констатираната дата на неговата смърт, същият не е разпитван пред
съдебния състав, разглеждащ същото дело, в по-ранен етап. Не е разпитван и
по реда на чл. 223 от НПК в хода на досъдебното производство пред съдия.
Ето защо съдът намира, че не са налице предпоставките по чл. 281, ал. 5, във
вр. с ал.4, вр. ал. 1, т. 4 от НПК, предвид не даденото съгласие от страна на
подсъдимия и неговия защитник за прочитане на показанията на И. Б. И.,
дадени в хода на досъдебното производство. По тази причина съдът приема, че
същият следва да бъде заличен като свидетел, предвид невъзможността да се
прочетат показанията му в хипотезата на чл.281,ал.4 от НПК и да се
анализират при постановяване на крайния съдебен акт, поради което
ОПРЕДЕЛИ:
Заличава като свидетел И. Б. И.
Предвид даденото съгласие от страна на подсъдимия и неговия
защитник за прочитане на показанията на свидетеля Р. П. М., и след като
13
разясни, че същите ще се ползват при постановяване на присъдата, съдът
намери, че е налице хипотезата на чл. 281, ал. 5 във вр. с ал. 1, т. 4, пр. 2 от
НПК, поради което на това основание
ОПРЕДЕЛИ:
Прочита показанията на свидетелят Р. П. М., оформени в протокол за
разпит на 15.01.2020 г. дадени пред орган на досъдебното производство.
Страните /поотделно/ - Не може да бъде приключено съдебното
следствие, с оглед неявяването на вещото лице.
Съдът намира, че с оглед провеждането на разпит на вещото лице А. Д.,
делото следва да бъде отложено за друга дата и час, поради което предложи
дата 15.12.2025 г.
Адв. П. – Аз на 15.12.2025 г. няма да бъде в България.
Съдът предостави възможност на защитата да предложи първата
следваща свободна дата.
Адв. П. –Мога на 09.01.2026 г.
Съдът,
ОПРЕДЕЛИ:
Отлага и насрочва делото за 09.01.2026 г. от 13:30 ч., за която дата и час
Окръжна прокуратура – гр. Перник, чрез прокурор М., подсъдимият и
неговият защитник се уведомиха и призовки няма да получат.
Да се призове вещото лице А. Д..
Заседанието завърши в 15:08 часа.
Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Председател: _______________________
Секретар: _______________________
14