№ 420
гр. Велико Търново, 26.10.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на
двадесет и седми септември през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Ивелина Солакова
Членове:Явор Данаилов
Илина Гачева
при участието на секретаря АЛБЕНА П. ШИШМАНОВА
като разгледа докладваното от Ивелина Солакова Въззивно гражданско дело
№ 20224100500418 по описа за 2022 година
За да се произнесе, съобрази:
Производството по делото е образувано въз основа на подадена от
БДЖ “ПП“ ЕООД гр. София ППП Горна Оряховица въззивна жалба против
Решение № 2218/2021г. по описа на Районен съд- Горна Оряховица, с което е
отменено дисциплинарно наказание „Предупреждение за уволнение“,
наложено на Й. В. П., ЕГН **********, с постоянен адрес гр.Л, ул."Л" № 10
от ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПП – ГОРНА ОРЯХОВИЦА , Булстат ..., с адрес гр.Г.О,
ул."Ц.О" № към „БДЖ – ПП“ съкратено „БДЖ – ПП“ ЕООД, ЕИК ..., със
седалище и адрес на управление гр.София, ул."И.В" №, със Заповед №
94/04.11.2021 г. на Директор на Поделение за ПП – Горна Оряховица. В
жалбата са наведени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на
първоинстанционния съдебен акт, както следва :
Решението е постановено в противоречие със задължителната съдебна
практика на ВКС, обективирана в посочени в жалбата решения. Съдът е
приел, че между страните има трудово правоотношение, но това, че ищецът
не е представил документ, оправдаващ неявяването му на работа, не е
отчетено. Не са обсъдени свидетелските показания , установяващи
епидемичната обстановка, заболяването на голям брой служители, и
обичайната практика на уведомяване при промяна в графика за работа.
Ищецът е признал за извършеното от него нарушение по реда на чл. 193,ал. 1
от КТ и въпреки това съдът е уважил претенцията му.
Развити са подробни съображения, като е отправено искане към
1
въззивния съд да отмени обжалваното решение и да отхвърли предявения иск.
В законоустановения срок не е постъпил отговор на въззивната жалба.
Великотърновският Окръжен съд, в качеството си на въззивна инстанция,
като взе предвид наведените в жалбата оплаквания, отговора на ответника и
като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното :
Жалбата е подадена в срок, от легитимирана страна, против обжалваем
съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложения първо и второ от ГПК и съобразявайки се с
правомощията си, визирани в чл.269, ал.1, изречение първо от ГПК,
въззивният съд констатира, че решението е валидно и допустимо.
Относно валидността.
Постановено е от надлежен орган, функциониращ в надлежен състав, в
пределите на правораздавателната власт на съда, в писмена форма и е
подписано, като волята на съда е изразена по начин, който позволява да се
изведе нейното съдържание.
Относно допустимостта.
Решението отговаря на изискванията, при които делото може да се
реши по същество и съдът се е произнесъл по спорното право, така, както е
въведено с исковата молба.
Преценявайки обжалваното решение по реда на чл.271, ал.1, изречение
първо, предложение трето от ГПК и съобразявайки се с правомощията си,
визирани в чл.269, ал.1, изречение второ от ГПК, въззивният съд счита
решението за правилно.
Съображенията за този извод са следните:
С исковата си молба ищецът Й. В. П. твърди, че работи на длъжност
„помощник-машинист, локомотивен“ при ответника „Поделение за ПП –
Горна Оряховица“ към "БДЖ – ПП". Излага, че със заповед № 94/04.11.2021
г. на Директора на Поделението му е наложено дисциплинарно наказание
„предупреждение за уволнение“, за това, че на 19.10.2021 г. не се явил в
Локомотивно депо – Горна Оряховица за обслужване на влаковете
40270/40271/20142 и 20143 съгласно изготвена заповед Ежедневен план,
което било определено като нарушение на чл.43, б.“в“ от Инструкция за
работата на машинист, локомотивен и помощник машинист, локомотивен в
„БДЖ-ПП“ ООД. Твърди се, че съгласно месечния график за работа на
локомотивните бригади, на 19.10.2021 г. ищецът почивал. Около 0,45 часа на
19.10.2021 г. научил за промяна в графика, съгласно която трябвало да е на
работа, но не е имал възможност да се яви, защото е бил извън града. Твърди,
че не е получавал текстово съобщение от работодателя, не е дал съгласие за
промяна в графика и уведомяването му е било преди по-малко от 24 часа от
началото на работната смяна в нарушение на чл.45, ал.4 от колективния
трудов договор (по-долу КТД), приложим спрямо него като член на
сключилата го синдикална организация. Твърди, че в 0,50 часа на 19.10.2021
2
г. уведомил дежурния депо майстор за това, че няма да се яви на работа
съобразно изменението. Моли за постановяване на решение, с което
наложеното дисциплинарно наказание бъде отменено с присъждане на
сторените разноски.
Ответникът ППП-Горна Оряховица признава наличието на трудово
правоотношение с твърдяното съдържание и твърди, че на 19.10.2021 г. в
03:55 часа ищецът не се явил в Локомотивно депо – Горна Оряховица за
обслужване на влаковете 40270/40271/20142 и 20143 съгласно изготвена
заповед „Ежедневен план“. Посочва, че е изискал писмено обяснение от
ищеца, в което той посочил, че видял в графика ТПС /интернет страница/, че
е назначен да работи, че е уведомил дежурния депо майстор, че няма да се
яви, както и че не получава СМС. Твърди, че изменението в графика е било
наложително поради заболяване на някои от служителите от коронавирус .
Моли за отхвърляне на иска с присъждане на сторените разноски.
Фактическата обстановка по делото е правилно и всестранно изяснена
от първоинстанционния съд, като същият е съобразил всички събрани по
делото доказателства и е достигнал до правилни изводи относно това какви
факти се установяват с тях. По тези причини настоящата инстанция
възприема изцяло така изяснената фактическа обстановка по делото и не
намира за нужно да я възпроизвежда.
Предявен е иск с правно основание чл. 357 от КТ .
Правните изводи на първоинстанционния съд, формирани въз основа
на установената от този съд фактическа обстановка, са правилни. Въззивната
инстанция с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК възприема изцяло
мотивите на първоинстанционния съд, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона. На основание горепосочения текст въззивният съд
препраща към мотивите на първоинстанционния съд относно
основателността на двата иска.
По оплакванията в жалбата :
Цитираната от жалбоподателя съдебна практика се отнася до
мотивираността на съдебните актове. Макар и директно да не го е посочил,
очевидно е, че жалбоподателят счита, че решението на първоинстанционния
съд не е мотивирано. Според въззивния съд първоинстанционното решение
съдържа мотиви, като съдът е обсъдил абсолютно всички наведени от
страните по делото доводи. Подробно са анализирани събраните писмени и
гласни доказателства и съдът е посочил кои от тях кредитира и кои не и по
какви съображения, както и какви релевантни факти за спора се установяват
със събраните доказателства. Даден е отговор на всички наведени от
ответника възражения срещу иска. Въз основа на установените факти са
изведени правни изводи , относими към материално правния спор, поставен
за решаване пред първоинстанционния съд. В този смисъл решението
отговаря на изискванията на чл. 236, ал. 2 от ГПК. Дори и обаче
първоинстанционното решение да бе немотивирано, то не подлежи на отмяна
само и единствено на това основание. Това следва от целта на въззивното
производство, която е повторното разрешаване на материалноправния спор и
3
предвид правомощията на въззивния съд по чл. 271 от ГПК, както и от
задължението му да мотивира решението си съгласно разпоредбата на чл.
236, ал. 2 от ГПК.
Оплакването на жалбоподателя, че е налице извършено от ищеца
дисциплинарно нарушение, изразяващо се в неявяване на работа на
19.10.2021г. и че съдът не е отчел обстоятелството, че ищецът не е
представил документ, оправдаващ неявяването му на работа, е несъстоятелно.
Действително в Инструкцията за работата на машинист локомотивен и
помощник-машинист в БДЖ съществува регламентирано задължение за
лицата, заемащи посочените длъжности при ответника, да предупредят най-
малко три часа преди часът за явяване в депото дежурния депо майстор за
невъзможността си да се явят на работа и след това да представят документ,
оправдаващ неявяването им. Това задължение би възникнало само ако
съответният служител е бил длъжен да се яви на работа и не го е сторил. В
случая работодателят не е доказал, че ищецът е бил задължен да се яви на
работа на 19.10.2021г. Напротив, от всички събрани по делото доказателства
се установява, че за ищеца не е възникнало такова задължение. В
първоначално утвърдения от работодателя график, който е представен по
делото, за дата 19.10.2021г. ищецът е следвало да е в почивка. Този график в
последствие е променен, но работодателят не е доказал, че промяната е
извършена по реда, установен в чл.45, ал.4 от КТД, съгласно който промените
в графиците се допускат по изключение, след вземане на мнението на
заинтересованите работници или служители, като промените се довеждат до
знанието им най-късно 24 часа преди началото на смяната.
Дори и да се позовава на извънредни обстоятелства, наложили
внезапна промяна в графика, а именно динамичната епидемична обстановка в
страната за месец октомври 2021г. и дори промяната в графика да е била
доказано оправдана и необходима и работодателят да не е могъл да спази
процедурата по КТД по обективни причини, все пак той е бил длъжен да
сведе до знанието на служителите, засегнати от промяната,в конкретния
случай ищеца, че те следва да се явят на работа. По делото е доказано, както
от показанията на свидетелката Н, така и от представения КТД, че
служителите при ответника се уведомяват за промените в графика чрез
изпращане на СМС, но такъв може да им се изпрати само ако са абонати на
оператора А1. Публикуването на сайта на БДЖ на разписанието за следващия
ден в 15.00 ч. на предходния ден представлява само една възможност за
работниците и служителите на ответника, както и за всички интересуващи се
лица да получат информация относно актуалните графици. Това е така,
защото за работниците и служителите на ответника не съществува
задължение ежедневно те да се запознават с графиците на сайта на БДЖ в
15.00 ч., за да може самото публикуване на графика да се приеме за надлежно
уведомяване за промяната. Свидетелката Н твърди, че от години
локомотивните бригади следят за графика в интернет страницата на БДЖ .
Така установената практика обаче по никакъв начин не е превърната в
правило за надлежно уведомяване на служителите на ответника за промяната
в графика.
4
Липсват доказателства ищецът да е получил уведомление и чрез СМС
за промяната в графика за дата 19.10.2021г. Освен това липсват доказателства
той да е уведомен по друг подходящ начин и то в срок, в който би било
възможно да организира явяването си на работа в състоянието, в което трябва
да се яви съгласно цитираната инструкция.
От показанията на свидетелката Н става ясно, че с ищеца не е бил
проведен разговор и по телефона, за да бъде уведомен за това, че трябва да се
яви на работа на 19.10.2021г.
Съдът кредитира показанията на свидетелката Н, които по- горе
цитира, но категорично счита, че от тях не се установява нито правомерно
извършена промяна в графика за 19.10.2021г. при работодателя, нито, че
ищецът е уведомен за извършената промяна надлежно. В случая надлежното
уведомяване включва наличието на съгласие на служителя промяната в
графика и включването му в нея и уведомяване 24 часа преди започване на
смяната му, каквото е изискването на чл. 45 от КТД. От показанията на
свидетелката се установява само обстоятелството, че работодателят преди
промяната на графика дори не е бил наясно дали ищецът би могъл да се яви
на работа на 19.10.2021г. , за да бъде включен в графика за тази дата.
Работодателят е направил само неуспешен опит да изясни този въпрос .
Единствено от изявленията на самия ищец и от дадените от него
обяснения по реда на чл. 193, ал 1 от КТ става ясно, че той е узнал за
промяната в графика непосредствено преди предвидения начален час на
започване на смяната му съгласно промяната. Той все пак, макар да не е бил
длъжен, е уведомил надлежно дежурния депо майстор за това, че няма да се
яви на работа за смяната на 19.10.2021г.
Обстоятелството, че по реда на чл. 193 от КТ ищецът е потвърдил, че
не се е явил на работа на 19.10.2021г. въобще не представлява признание на
извършено от него нарушение на трудовата дисциплина. На тази дата,
съгласно установеното по делото, той не е бил задължен да се яви на работа.
Именно защото в железопътния транспорт се носи отговорност за
живота и сигурността на хиляди хора, работодателят е следвало да спази
правилата за промяна в графиците си за работа и за своевременно
уведомяване на засегнатите от промяната служители, независимо от
епидемичните условия в страната. Тези правила са създадени с цел
работникът, който ще поеме смяната на друг работник да има знанието, че
трябва да стори това и да има времето и възможността да се подготви за
явяване на работа в състояние, подходящо да поеме и носи действително
голямата отговорност по превозването на много пътници и товари. В този
смисъл възражението на жалбоподателя, че с постановеното решение съдът
указва на работниците да нарушават установената трудова дисциплина, е
несъстоятелно.
Гореизложеното мотивира въззивния съд да приеме, че неявяването на
работа от страна на ищеца на дата 19.10.2021г. не съставлява нарушение на
трудовата дисциплина. Оттам, заповедта за налагане на дисциплинарно
наказание за това негово неявяване, се явява незаконосъобразна и подлежи на
5
отмяна.
Искът по чл. 357 от КТ е основателен и подлежи на уважаване.
Гореизложените фактически и правни констатации на въззивния съд
съвпадат изцяло с тези на първоинстанционния съд. Това обосновава извод за
правилност на обжалваното първоинстанционно решение. Същото следва да
бъде потвърдено изцяло.
При този изход на делото жалбоподателят следва да заплати на
ответника по жалба сторените от него разноски по водене на делото пред
въззивната инстанция в размер на 600лв. съгласно представения списък по
чл. 80 ГПК.
Формално и неясно наведеното възражение на жалбоподателя за
прекомерност на сторените от ответника по жалба разноски е неоснователно.
Възнаграждението, заплатено от ищеца на процесуалния му представител по
пълномощие, не надвишава съществено предвидения в Наредба № 1/2004г.
минимум и отговаря на критерия за справедливост на адвокатското
възнаграждение, установен с разпоредбата на чл. 36 , ал. 2 от Закона за
адвокатурата.
Водим от горното, Великотърновският Окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 2218/2021г. по описа на Районен съд-
Горна Оряховица.
ОСЪЖДА ПОДЕЛЕНИЕ ЗА ПП – ГОРНА ОРЯХОВИЦА, Булстат ...
да заплати на Й. В. П., ЕГН ********** сумата от 600 лв. (шестстотин лева )
разноски по водене на делото пред въззивната инстанция.
Решението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6