РЕПУБЛИКА
БЪЛГАРИЯ
Административен съд
Пловдив
О П Р Е Д Е Л Е Н
И Е
№1717
гр.
Пловдив, 02 . 11 . 2022 г.
Административен
съд – Пловдив, VI състав, в закрито
заседание на втори ноември през две
хиляди двадесет и втора година, в
състав:
Административен съдия: Здравка Диева
като
разгледа адм. дело № 2307 по описа за 2022 г., взе предвид следното:
Жалбоподателите Национален институт за
недвижимо културно наследство /НИНКН/, гр.София, бул.Александър Стамболийски №
17, представляван от Директора арх.П.П. и Директор на НИНКН, представлявани от
адв.С.Р. са подали на 26.10.2022г. молба, основана на чл.248 и алтернативно
чл.247 ГПК вр. с чл.144 АПК - за изменение на Определение № 1558/15.10.2022г.
по адм.д.№ 2307/2022г. в частта за разноските, като се приеме, че искането за
присъждането им е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение,
алтернативно – в случай, че молбата за изменение на определението в частта за
разноските се приеме за недопустима – по реда на чл.247 ГПК да бъде допусната
поправка на очевидна фактическа грешка в определението във вр. с изложените в
молбата съображения.
1. В молбата е заявено, че на 18.10.2022г. е
получено Определение № 1558/15.10.2022г. по адм.д.№ 2307/2022г. Поддържа се, че
искането за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение е
неоснователно и следва да бъде оставено без уважение, тъй като разпоредбата на
чл.143 ал.3 АПК не намира приложение в случая – етапът на оставяне на жалбата
без разглеждане и на прекратяване на производството не е такъв с конституиран
ответник по реда на чл.154 АПК и в този см. не е дължимо претендираното и
присъдено юрисконсултско възнаграждение. Освен това се счита за безспорно и
обстоятелството, че именно с поведението си административният орган е станал
повод за завеждане на делото, тъй като при издаване на оспорения
административен акт не е спазил ЗКН, което е довело до подаване на жалбата. При
условие на алтернативност – в случай, че молбата за изменение на определението
в частта за разноските се приеме за недопустима, е поискано по реда на чл.257 ГПК да бъде допусната поправка на допусната в определението очевидна фактическа
грешка, съобразно изложените в молбата съображения.
2. На 02.11.2022г. е постъпил отговор по
молбата от гл.юрисконсулт А.А., процесуален представител на Кмета на община
Пловдив. Молбата се счита за недопустима и алтернативно неоснователна по
следните съображения : Счита се, че съдът се е произнесъл по отношение на
разноските при наличие на редовно искане за присъждането им с правилно
прилагане нормата на чл.143 АПК. Изложени са съображения за регламентираното
юрисконсултско възнаграждение – основание и размер и се поддържа пълно и
мотивирано произнасяне досежно претендираните разноски, съобразено с относима
съдебна практика. Отрича се ответникът да е допринесъл за завеждане на делото,
предвид основанието за прекратяване на съдебното производство – недопустима
жалба. Заявено е, че не са налице предпоставките за прилагане на чл.248 ГПК,
както и на 175 и чл.176 АПК и е недопустимо чрез института на очевидната
фактическа грешка, респект. допълване на съдебен акт, да се цели и изменя
волята на съда, изразена в съответния съдебен акт. Поискано е молбата като недопустима
да бъде оставена без разглеждане, алтернативно – като неоснователна да бъде
оставена без уважение.
3. При разглеждане на молбата съдът съобрази
следното :
Определение № 1558/12.10.2022г. по адм.д.№
2307/2022г. е съобщено редовно на жалбоподателите на 18.10.2022г. Молбата по
чл.248 ГПК /алтернативно чл.247 ГПК/ е подадена на 24.10.2022г., която дата е
поставена в пощенско клеймо на плик, с който са подадени частна жалба против
Определение № 1558/12.10.2022г. по адм.д.№ 2307/2022г. и молбата за изменението
му в частта за разноските и алтернативно – за отстраняване на допусната
очевидна фактическа грешка в същата част. Съгласно чл. 248 ал.1 ГПК
/приложим с препратка от чл.144 АПК/ : „ В срока за обжалване, а ако решението
е необжалваемо - в едномесечен срок от постановяването му, съдът по искане на
страните може да допълни или да измени постановеното решение в частта му за
разноските.“. Според чл.175 ал. АПК – приложима норма поради изрично уредена
хипотеза в АПК : „По свой почин или по искане на страна съдът може да поправи
допуснати в решението писмени грешки, грешки в пресмятането или други подобни
очевидни неточности.“. Молбата е подадена в срок, при което допустима. Същата е
неоснователна и в двете й части.
С Определение № 1558/12.10.2022г. по адм.д.№
2307/2022г. съдът е оставил без разглеждане жалбата на Национален институт за
недвижимо културно наследство, представляван от директора и на Директор на
НИНКН против Заповед № 10 0А 1739/09.08.2010г., издадена от Кмета на община
Пловдив и искането за спиране на изпълнението й, както и е осъдил Национален
институт за недвижимо културно наследство към Министерство на културата да
заплати на Община Пловдив 100лв. юрисконсултско възнаграждение.
Според мотивите от съдебния акт в частта за
разноските : „Към момента на постановяване на съдебния акт препис от жалбата не
е връчен на Кмета на община Пловдив и не са конституирани страни. Съобрази се,
че нормата на чл.143 ал.3 АПК в действаща редакция не прави разграничение
относно основанието, на което е прекратено съдебното производство, както и
предпоставка за прилагането й не е конституирането на страните в процеса
/Определение № 3734 от 19.04.2022г. на ВАС по адм. д. № 3053/2022г./. Според
чл. 143 АПК разноски следва да бъдат заплатени на страната, в чиято полза е
постановеният съдебен акт, от страната, за която оспорването е приключило
неблагоприятно, включително и с прекратяване на производството по делото - при
своевременно заявена претенция за това и осъществена процесуална защита от
упълномощен процесуален представител. Тези предпоставки са налице, тъй като
правото на възражение за допустимост на жалбата не е ограничено със срок и може
да бъде заявено с представяне на преписката от упълномощен юрисконсулт. В
конкретния случай не следва да бъде прието, че ответникът с поведението си е
дал повод за завеждане на делото, тъй като е издал административен акт
съобразно правомощията си, оспорен от страна без правен интерес.“.
Съдът счита, че в случая не е налице
основание за изменение на определението в частта за разноските, както и не е налице
хипотеза на „допуснати грешки в пресмятането или други очевидни неточности“ по
см. на чл.175 ал.1 АПК и чл.247 ал.1 ГПК. Отсъства и непълнота по отношение
произнасянето в частта за претенциите за присъждане на разноски. Изразеното
несъгласие със съображенията за възприетото основание за присъждане на разноски
не представлява основание за изменение на определението в частта за разноските
или за допълването му. Съобрази се, че според теорията и съдебната практиката
очевидна фактическа грешка е налице при несъответствие между целеното и
документираното изявление на съда. Очевидна фактическа грешка се проявява при
грешка в пресмятане, в изписване на дата, в номер, размер или дата на цитиран в
акта документ, респективно – констатация.
При произнасяне в частта за разноските съдът
е изложил мотиви и с молбата в двете й части на практика се цели изменение на
изразената воля по отношение на разноските. Несъгласието с възприетите от съда
съображения за наличие на основание за присъждане на юрисконсултско
възнаграждение следва да бъде изразено при обжалване на съответния съдебен акт.
Това е направено с частната жалба против Определение № 1558/12.10.2022г. по
адм.д.№ 2307/2022г. – същото е обжалвано в цялост, като по отношение на
присъдените разноски за юрисконсултско възнаграждение са изложени самостоятелни
доводи. В случая отсъства основание за изменение на определението в частта за
разноските, както и основание за поправка /отстраняване/ на очевидна фактическа
грешка в определението в частта за разноските, тъй като такава не е допусната.
Мотивиран с изложеното , съдът
О П Р Е Д Е Л И :
Оставя без уважение молба на Национален
институт за недвижимо културно наследство, гр.София, представляван от Директора
и на Директор на НИНКН, представлявани от адв.С.Р., основана на чл.248 и
алтернативно чл.247 ГПК вр. с чл.144 АПК - за изменение на Определение №
1558/15.10.2022г. по адм.д.№ 2307/2022г. в частта за разноските и за поправка
на очевидна фактическа грешка.
Определението
може да се обжалва пред Върховния Административен Съд по реда за обжалване на Определение
№ 1558/15.10.2022г. по адм.д.№ 2307/2022г. - в 7-дневен срок от получаване на препис от
съдебния акт.
Препис от Определението да се изпрати на
молителите и на Кмета на община Пловдив.
Административен
съдия :