М
О Т И
В И
към присъда № 281/21.10.2014 г., по НОХД № 347/2014
г. на РРС:
С
обвинителен акт Р.п.Р. е повдигнала следните обвинения:
- по
чл.216, ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, против Г.Н.Н., роден на *** ***,
български гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с
ЕГН:**********, за това, че на 06.11.2013 година около 05.30 часа в гр.Р., община
Р., област П., пред №.на ул.”Б.”, в съучастие с Л.Н.Й., с ЕГН:**********, като съизвършител, повредил противозаконно чужда движима вещ-
лек автомобил „О.-А.”, с регистрационен номер РК . АС, собственост на П.А.Д. ***6,
като повредите на автомобила са на стойност 1229,56 лв., представляващи 3,.96
пъти МРЗ установени за страната, към месец ноември 2013 г. и
- по
чл.216, ал.1, пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр. с чл.63, ал.1,
т.4 от НК, против Л.Н.Й., роден на *** ***, български гражданин, ученик в 9-ти
клас в ПТГ”Н.Й.В.”, гр.Радомир, неженен, неосъждан, с ЕГН:**********, за това,
че на 06.11.2013 година, около 05.30 часа, в гр.Р., община Р., област П., пред
№. на ул.”Б.”, като непълнолетен, но разбирал свойството и значението на
деянието си и могъл да ръководи постъпките си, в съучастие с Г.Н.Н., с ЕГН:**********,
като съизвършител, повредил противозаконно чужда
движима вещ- лек автомобил „О.-А.”, с регистрационен номер РК . АС, собственост
на П.А.Д. ***6, като повредите на автомобила са на стойност 1229,56 лв.,
представляващи 3,.96 пъти МРЗ установени за страната към месец ноември 2013 г.
Представителят
на прокуратурата подържа така повдигнатите обвинения и по изложените
съображения в съдебно заседание пледира за налагане на следните наказания: на
подсъдимия Г.Н. „лишаване от свобода“ за
срок от една година, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип,
при първоначален строг режим и на подсъдимия Л.Й. „лишаване от свобода“ около
средния размер, предвиден в закона, изпълнението на което да бъде отложено при
условията на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години, както и да бъде уважен
гражданския иск.
В
качеството на граждански ищец е конституиран пострадалият П.А.Д., като е
допуснат до разглеждане в наказателния процес предявеният от същия граждански
иск против подсъдимия Г.Н.Н. и против подсъдимия Л.Н.Й., със съгласието на
неговия баща и законен представител Н.С.Й., за сумата от 1 229.56 лв., за
претърпени в резултат на престъплението имуществени вреди, ведно със законната
лихва върху тази сума, от датата на извършване на деянието- 06.11.2013 г., до
окончателното изплащане на сумата. Гражданският ищец пледира за уважаване на
иска.
Подсъдимият
Г.Н.Н. не се признава за виновен.
Подсъдимият
Л.Н.Й. първоначално е отказал да даде обяснения, но възползвайки се от правото
на реплика, съгласно чл.295, ал.1 НПК, на фазата на съдебните прения се е признал
за виновен.
Защитникът
на подсъдимия Г.Н.Н.- адв.С.А.,*** пледира за
оправдателна присъда на неговия подзащитен.
Защитникът
на подсъдимия Л.Н.Й.- адв.Д.Ц.,*** пледира за налагане
на наказание на нейния подзащитен при условията на
чл.55, ал.1, т.2, б.“б“ НК, а именно- „обществено порицание“.
При
дадената последна дума подсъдимите не са изложили нови обстоятелства по
същество.
Радомирският
районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и доводите на
страните по реда на чл.14 и чл.18 от НПК, намира за установено следното:
На
06.11.2013 г. около 05:30 часа подсъдимият Г.Н. ***, където пострадалият П. А. Д.
паркирал личния си автомобил “О. А.”, с регистрационен номер РК .АС. Н. носел
със себе си бутилка пълна със запалителна течност и разлял част от същата върху
лекия автомобил. Н. не запалил автомобила, а решил да се обади по мобилния си
телефон на подсъдимия Л.Й.. След няколко минути двамата се срещнали в близост
до ул.„Б.”. Н. обещал на Й. сумата от 250 лева, ако той дойде с него и запали
автомобила, като му обяснил, че вече е залял автомобила със запалителна течност
и само трябва да го запали. Н. споделил за предложението със свидетеля Б.С.. В
течение била и свидетелката Д.Н., която имала информация от подсъдимия Й.. Като
мотив за посегателството последният изтъкнал, че пострадалият Д., който е
полицай, не се държал добре с него при задържане. Й. се доближил до автомобила
на пострадалия Д. и го възпламенил с помощта на кибрит и запалка даден му от подсъдимия
Н., който през това време се бил отдалечил на безопасно разстояние в близката
гора. Запалването на автомобила било видяно от свидетеля И.К., но същият не
успял да разпознае извършителя. Било сигнализирано до пожарната и на място
пристигнал екип, който потушил пожара. Няколко дни след случилото се
подсъдимият Н. срещнал подсъдимия Й. и го заплашил да не казва на никого, като
му ударил няколко шамара. Не му заплатил и обещаните пари.
Бил
извършен оглед на мястото на пожара от служители на РУП- Р., като били иззети
откритите кибрит с кибритени клечки, обгоряло парче от вестник, стопилка,
намерена до предна лява гума на автомобила.
Продължение
по М О
Т И В И
към
присъда № 281/21.10.2014
г., по НОХД № 347/2014 г. на РРС, /л.2/:
На
досъдебното производство била назначена физико- химична експертиза, като вещото
лице е дало отговор на поставените въпроси. Видно от заключението, чрез анализа
на 1 бр. стопилка са открити някои от характерните пикове на въглеводороди,
влизащи в състава на дизела, както и някои от характерните пикове на
въглеводороди, влизащи в състава на минералните масла. По досъдебното
производство е изготвена и пожаротехническа
експертиза. Според същата, най- вероятната причина за възникване а пожара е
умишлени действия чрез използването на открит огън и ЛТЗ.
Видно от
изготвената съдебно– оценителна експертиза причинените имуществени щети с
деянието се равняват на 1229,56 лева, представляващи 3,96 пъти МРЗ установени
за страната, към месец 11.2013 г.
Подсъдимият
Г.Н.Н. е осъждан три пъти за кражби, като и за трите престъпления са му
налагани наказания „пробация“.
Подсъдимият
Л.Н.Й. не е осъждан. Към момента на извършване на деянието е бил непълнолетен.
Гореизложената
фактическа обстановка съдът прие за установена като взе предвид събраните по делото писмени и гласни
доказателства, а именно: показанията на разпитаните по делото свидетели П.Д., М.С.,
В.С., Д.Н., Б.С., И.К., както и от събраните по досъдебно производство № ./2013
г. по описа на РУП- Р. писмени доказателства: протоколи за оглед на
местопроизшествие и фотоалбум /л.. и ./, протоколи за разпит на свидетели /л..,
24-29, ./, физико- химическа експертиза /л../, пожаротехническа
експертиза /л./, разпечатки от телефонни разговори и информация от мобилни
оператори /л.43-61/, съдебно- оценителна експертиза /л.108-111/, съдебно-
психиатрична експертиза /л.115- 117/, както и от обясненията на подсъдимия Й..
Доказателствата
не си противоречат, а взаимно се допълват. В този смисъл, съдът не възприема тезата
на защитника на подсъдимия Н., че обвинението не е доказано. Константна е
практиката на съдилищата по отношение на това, че присъдата може да почива и на
косвени доказателства, стига те да водят до единствен и категоричен извод, че престъплението е извършено от съответното
лице. Освен това обясненията на подсъдимия Й., който е участвал в самото
изпълнително деяние, също кореспондират с останалия доказателствен материал.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Г.Н.Н., с
деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.216, ал.1, пр.2, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1 от НК, тъй като, на
06.11.2013 година, около 05.30 часа в гр.Р., община Р., област П., пред №. на
ул.”Б.”, в съучастие с Л.Н.Й., с ЕГН:**********, като съизвършител,
повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил „О.-А.”, с
регистрационен номер РК . АС, собственост на П.А.Д. ***6, като повредите на
автомобила са на стойност 1229,56 лв., представляващи 3,.96 пъти МРЗ,
установени за страната, към месец ноември 2013 година.
От
обективна страна: Подсъдимият е осъществил деянието с действие, като на
посочената дата и час е полял със запалителна течност лек автомобил „О.-А.”, с
регистрационен номер РК . АС, собственост на П.А.Д..
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния характер
на повреждането на чужди вещи, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деецът е съзнавал, че действа в съучастие с друго
лице.
Причини за
извършване на деянието– незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства- няма.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства– минали осъждания, мотивът за деянието-
посегателство върху собственостто на лице от състава
на МВР.
Съдът,
след като призна подсъдимият за виновен за престъплението по чл.216,ал.1,пр.1 от НК, прецени обществената
опасност на деянието и на подсъдимия Н., данните за неговата личност и
смекчаващите и отегчаващите вината обстоятелства, както и причините и
условията, спомогнали за извършване на деянието, при условията на чл.54,
ал.1НК, му наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от една година.
На
основание чл.66, ал.1 НК, съдът отложи изпълнението на наказанието за срок от
три години.
С оглед на
така установената фактическа обстановка, съдът прие, че подсъдимият Л.Н.Й., с
деянието си, описано по-горе, е осъществил от обективна и субективна страна
фактическия състав на престъплението по чл.216, ал.1, пр.2, вр.
с чл.20, ал.2, вр. с ал.1, вр.
с чл.63, ал.1, т.4 от НК, тъй като, на 06.11.2013 година, около 05.30 часа, в
гр.Р., община Р., област П., пред №. на ул.”Б.”, като непълнолетен, но разбирал
свойството и значението на деянието си и могъл да ръководи постъпките си, в
съучастие с Г.Н.Н., с ЕГН:**********, като съизвършител,
повредил противозаконно чужда движима вещ- лек автомобил „О.-А.”, с
регистрационен номер РК . АС, собственост на П.А.Д. ***6, като повредите на
автомобила са на стойност 1229,56 лв., представляващи 3,.96 пъти МРЗ,
установени за страната към месец ноември 2013 година.
От
обективна страна: Подсъдимият е осъществил деянието с действие, като на
посочената дата и час е запалил полятия със запалителна
течност лек автомобил „О.-А.”, с регистрационен номер РК . АС, собственост на П.А.Д..
Продължение
по М О
Т И В И
към
присъда № 281/21.10.2014
г., по НОХД № 347/2014 г. на РРС, /л.3/:
От субективна страна деянието е извършено при пряк
умисъл като форма на вината, тъй като деецът е съзнавал общественоопасния
характер на повреждането на чужди вещи, предвиждал е настъпването на
общественоопасните последици и е искал
настъпването им. Деецът е съзнавал, че действа в съучастие с друго
лице.
Причини за
извършване на деянието– незачитане неприкосновеността на чуждата собственост.
Смекчаващи
отговорността обстоятелства- самопризнания, критично отношение към диянието.
Отегчаващи
отговорността обстоятелства– няма.
Съдът,
след като призна подсъдимият за виновен за престъплението по чл.216, ал.1,
пр.2, вр. с чл.20, ал.2, вр.
с ал.1, вр. с чл.63, ал.1, т.4 от НК, прецени
обществената опасност на деянието и на подсъдимия Н., данните за неговата
личност и многобройните смекчаващи обстоятелства, както и причините и
условията, спомогнали за извършване на деянието, чл.55, ал.1, т.2, б/б, предл.І-во от НК, му наложи
наказание „пробация”, като на основание чл.42а, ал.2,
т.1 и т.2 НК, му определи следните пробационни мерки:
1/ „задължителна регистрация по настоящ адрес”, за срок от шест месеца, с
периодичност два пъти седмично и 2/ „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, за срок от шест месеца. Съдът
прецени, че това наказание е по- подходящо за случая и ще изпълни по- добре
целите на наказанието, визирани в чл.36 НК и в този смисъл не уважи искането на
защитника на подсъдимия Й. за налагане на наказание „обществено порицание“.
Това е така, предвид обстоятелството, че се касае за деяние с висока степен на
обществена опасност, което е извършено по специален начин, а именно- чрез
запалване.
По
гражданския иск. Съдът намери същия за доказан изцяло, като в този смисъл осъди
подсъдимите Г.Н. ***, ЕГН:********** и Л.Н.Й.,***, ЕГН:**********, със
съгласието на неговия баща и законен представител Н.С.Й., да заплатят на гражданския
ищец П.А.Д.,***6, сумата от 1 229.56 лв., какъвто е размерът на
претърпените вреди, ведно със законната лихва върху тази сума, от датата на
извършване на деянието- 06.11.2013 година, до окончателното изплащане на
сумата.
Съдът
постанови веществените доказателства: кибрит,
обгоряло парче от вестник, стопилка, намерена до предна лява гума на автомобила
/без стойност/, да бъдат унищожени.
Предвид
изхода на делото и на основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимите Г.Н.Н.
и Л.Н.Й., със съгласието на неговия баща и законен представител Н.С.Й., да
заплатят по сметка на ОДМВР- П., сумата от 268,01 лв. - направени разноски на
фазата на досъдебното производство, а по сметка на Радомирски районен съд,
сумата от 130 лв.- направени разноски на фазата на съдебното следствие.
Предвид
изхода от гражданската част на делото, съдът осъди подсъдимите Г.Н.Н. и Л.Н.Й.,
със съгласието на неговия баща и законен представител Н.С.Й., да заплатят по
сметка на Р. районен съд сумата от 50 лв., представляваща държавна такса върху
уважения граждански иск.
Водим от
гореизложеното, съдът постанови диспозитива на
присъдата си.
Районен
съдия: