Р Е Ш Е Н И Е
№260038 16.03.2022г., гр.
Пловдив
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски окръжен съд,
Гражданска колегия ХХІІ-ри
гр. състав
На осми
март две хиляди
двадесет и втора година
в публично заседание в следния
състав:
Председател: Пенка Стоева
Секретар: Елена Ангелова
като
разгледа докладваното от председателя Пенка Стоева
гражданско
дело №406 по описа за две хиляди и двадесет и първа година,
за да се произнесе, взе предвид
следното:
Евентуално съединени искове по чл.452,ал.3 от ГПК и чл.49 от ЗЗД.
Ищецът В.Х.Х., ЕГН **********,***,
адв.И.Д., моли съда:
Да осъди ответниците
Община Карлово, ***, *** и Е.С.К.,***, със същия адрес за призоваване, да му
заплатят солидарно, на основание чл.452,ал.3 от ГПК, сумата от 73000лв.,
съставляваща част от обезпеченото със запор вземане от трето задължено лице,
съгласно запорно съобщение с изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №212/2015г. на
ЧСИ М.О., със сегашен номер изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която
сума Община Карлово е заплатила в полза на длъжника, за погасяване на
задължението му по изп.дело №994/2015г. по описа на ЧСИ П.И., ведно със
законната лихва от датата на исковата молба;
В случай, че главният му
иск не бъде разгледан като недопустим или бъде отхвърлен като неоснователен, то
да осъди на основание чл.49 във вр. с чл.45 от ЗЗД ответната Община Карлово-
гр.Карлово да му заплати сумата от 73000лв., като обезщетение за имуществените
вреди, претърпени във връзка с действията и, в размер на частта от обезпеченото
със запор вземане от трето задължено лице, съгласно запорно съобщение с
изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен номер
изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която сума Община Карлово е
заплатила в полза на длъжника, за погасяване на задължението му по изп.дело
№994/2015г. по описа на ЧСИ П.И., ведно със законната лихва от датата на
исковата молба.
Основал е исковете си на
твърденията, че:
1.С Договор за цесия от
28.03.2018г., Р.А.А.му прехвърлил част от вземането си към СД „Риф-08 Т., Х.
СИЕ“, с ЕИК *********, по изп.дело №6890/2016г. на ЧСИ А.А., до размер на
109 176.82лв., обезпечено с наложен запор от ЧСИ М.О., на вземанията на
длъжника от Община Карлово- гр.Карлово;
2.Изп.дело №6890/2016г. на
ЧСИ А.А., с предишен № 212/2015г. по описа на ЧСИ М.О., с предишен номер
352/2014г. по описа на ЧСИ В. Ц., било образувано на основание изпълнителен
лист, издаден по ч.гр.д. №2397/2014г. на РС- Габрово, с взискател Р.А.А.и
длъжници СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ и Т. Т., за главница в размер на
578 619.15лв., лихва 2593.80лв., разноски 10952.65лв., такси 17440.30лв.;
3.Със запорно съобщение
изх.№9594/07.05.15г. по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М.О., бил наложен запор на
вземанията, които длъжникът СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ има към Община Карлово-
гр.Карлово;
4.Със заявление
вх.№6629/20.05.15г., Община Карлово уведомява ЧСИ М.О., че не признава
вземането на длъжника СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ от Община Карлово, както и че
същото е оспорено по т.д. №475/2014г. по описа на ПОС;
5.С уведомление
изх.№25986/20.11.15г. по изп.дело №212/2015г., ЧСИ О. уведомила Община Карлово-
гр.Карлово, че производството по това оспорено от нея вземане е приключило с
окончателен съдебен акт, по който Община Карлово- гр.Карлово е осъдена да
заплати на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ сумата от 65 720.23лв.- съставляваща
цена на доставени, но неплатени стоки, 8965.04лв.- обезщетение за забавено
плащане, ведно със законната лихва върху главницата от 24.06.14г. до изплащане
на сумите и направените по делото разноски от 9887.41лв., и разноски в размер
на 3000лв., и разпоредила на Община Карлово, като трето задължено по изп.дело
№212/2015г. лице, че следва да изпълни наложения със запорно съобщение
изх.№9594/07.05.15г. запор върху вземанията, които СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ има
към Община Карлово, с оглед липсата на разпореждане за отмяна на този запор;
6.Междувременно, за
събиране на вземанията на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ към Община Карлово по т.д.
№475/14г., било образувано изп.дело №994/15г. на ЧСИ П.И., а тъй като СД
„Риф-08 Т., Х. СИЕ“ имал задължения и към други лица, различни от цедента на
ищеца в това производство, по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. били наложени запори
на вземанията, които СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ има по посоченото изпълнително дело
и конкретно- със запорно съобщение изх.№37611/02.11.2015г. по изп.дело №723/15г.
на ЧСИ П.И., бил наложен запор на вземанията на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ по
изп.дело №994/2015г. на ЧСИ П.И.;
7.С молба от 02.12.15г.,
подадена по изп.дело №994/15г. на ЧСИ П.И., Община Карлово го уведомила за
наложени предходни запори и поискала становище по кой запор да бъдат извършени
плащания, въпреки че съгласно приетото по т.5 от ТР №2/26.06.15г. по т.д.
№2/2013г. на ОСГТК на ВКС и при липса на конкуренция относно привилегиите на
взискателите по наложените запори, следвало предпочитително да се удовлетвори
първия по време - т.е., като следвало да извърши плащане по запора, наложен със
съобщение изх.№9594/07.05.2015г. на ЧСИ О., върху вземанията, които СД „Риф-08
Т., Х. СИЕ“ имал към Община Карлово-гр.Карлово, по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ
О.;
8.Така, в нарушение на
задълженията си по чл.508 от ГПК като трето задължено лице и като съгласно
съдебната практика на ВКС, наличието и размерът на вредите, както и
противоправното поведение на третото задължено по смисъла на чл.507 от ГПК лице
се предполагат в хипотезата на чл.452,ал.3 от ГПК- когато въпреки наложения
запор, третото лице плати на длъжника, вместо по изпълнителното дело, и чрез
следните извършени по изп.дело №994/15г. на ЧСИ П.И. плащания: на сумите от по
10000лв., платени на 08.02.16г., 12.02.16г., 15.02.16г. и 18.02.16г., на сумата
от 13000лв., платена на 26.02.16г., и на сумата от 20000лв., платена на
07.03.16г., Община Карлово изплатила задълженията си директно на взискателя по
това дело- СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, който бил длъжник на ищеца по настоящото
дело, съгласно договора за цесия от 28.03.18г., за вземане, обезпечено с първи
по ред запор, наложен по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., като по този начин осуетил
за ищеца възможността да събере вземанията си към СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, по
договора за цесия, до размера от 73000лв. –обща сума на извършените от Община
Карлово плащания, която възможност била за ищеца единствена, предвид огромната
задлъжнялост на длъжника му към онзи момент;
9.Постъпилите по изп.дело
№994/2015г. на ЧСИ И. плащания от Община Карлово следвало да бъдат
разпределени, като се вземат предвид вече наложените запори върху вземанията на
СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ от Община Карлово, при спазване на привилегията на
първия по време- в случая обезпечения кредитор Р. А. А., праводател на ищеца по
договора за цесия, но вместо това, за всяко от описаните плащания ЧСИ И. изготвял
протокол за разпределение, с който, след изчисляване на дължимите се за
изпълнителното производство разноски, превеждал главницата не в полза на
длъжника, а в изпълнение на запора на вземанията, които той имал по изп.дело
№994/15г. на ЧСИ П.И. и така сумите отишли за удовлетворяване на вземанията на
друг кредитор на същия длъжник- М. Т., взискател по изп.дело №723/15г. на ЧСИ П.И.;
10.За извършената от Р. А.
в полза на В.Х. цесия с договора от 28.03.18г. ЧСИ П.И. не бил уведомен, тъй
като към датата на договора за цесия производството по изп.дело №994/15г. на ЧСИ
И. е било приключено /виж молба вх.№266669/23.02.21г. на л.17/;
Затова, и тъй като съгласно
разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК, третото задължено лице, което извърши
плащане на длъжника въпреки наложения запор, дължи плащане на взискателя, а лицата
от органите на управление на третото задължено лице отговарят солидарно с него,
като съгласно чл.38,ал.1 от ЗМСМА, кметът на Общината е орган на изпълнителната
власт в Общината, за описаното задължение на Община Карлово –гр.Карлово, която
е извършила тези плащания, и до размера на заплатената сума от 73000лв., солидарно
с нея към ищеца отговорност следва да носи и втория ответник- *** Е.К..
Евентуалният иск е основан
на твърдението, че описаното подробно по основния иск поведение на Община
Карлово в нарушение на изискванията на чл.508 от ГПК, съставлява и
противоправно по смисъла на чл.45 във вр. с чл.49 от ЗЗД поведение, вследствие
на което за ищеца са произтекли имуществени вреди – осуетена е била
възможността да събере вземанията към СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, които има по
договора за цесия, до размера от 73000лв., тъй че ответникът следва да го
обезщети за тях.
Пледира по същество за
уважаване на главния иск, а при отхвърлянето му- за уважаване на евентуалния
иск, с присъждане на разноските в производството по списъка, представен в с.з.
от 08.03.22г. /л.435/. В дадения от съда 1-седмичен срок, считано от датата на
с.з. от 08.03.22, изтекъл на 15.03.22г., не представя писмени бележки по
делото.
В срока по чл.131,ал.1 от ГПК двамата ответници са подали еднотипни отговори на исковата молба, заведени
в канцеларията на съда съответно с вх.№271671- от Община Карлово- гр.Карлово и
вх.№271660- от Е.К.,***-л.28/ и на л.50-л.58/, с които:
Са оспорили предявения главен
иск като недопустим и са поискали производството по него да бъде
прекратено, с присъждане на разноските за Община Карлово, под формата на
юрисконсултско възнаграждение. Съображенията за това оспорване са: липсата на
представени от ищеца доказателства в подкрепа на твърдението му за сключен
договор за цесия, а оттам- и за надлежната му активна процесуална легитимация в
производството, като абсолютна процесуална предпоставка за съществуването на
правото му на иск; липсата на надлежна пасивна процесуална легитимация на
ответниците по предявения иск, предвид изложените от ищеца обстоятелства,
свързани с извършените от ЧСИ П.И. противоправно разпределения на постъпилите
от Община Карлово плащания- при неспазване на реда на наложените запори,
вследствие което те отишли за удовлетворяване не на ищеца, а на друг кредитор
на неговия длъжник;
В случай, че съдът приеме главния
иск за допустим, са го оспорили като изцяло неоснователен.
Не са оспорени твърденията
на ищеца, че: на Община Карлово е било изпратено запорно съобщение
изх.№9594/07.05.15г. по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О.; Община Карлово не е
признала вземанията на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ , тъй като са били към този
момент оспорени по съдебен ред; за събиране на вземанията, които са били
предмет на т.д. №475/14г. на ПОС, е била образувано изп.дело №994/15г. на ЧСИ
И.; след влизане в сила на съдебното решение по т.д. №475/14г. на ПОС, от ЧСИ
О. му е било изпратено и уведомление изх.№25986/20.11.15г.; е заплатил по
изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. сума от общо 73000лв., с четири платежа от по
10000лв., един от 13000лв. и един от 20000лв., макар и по дати извършени не
точно така, както ги е описал ищецът в исковата молба, а съответно на :
05.02.16г., 11.02.16г., 12.02.16г., 18.02.16г., 25.02.16г. и 03.03.16г.
Сами твърдят, че:
1.По изп.дело №994/15г. на
Община Карлово е била връчена покана за доброволно изпълнение
изх.№38307/05.11.15г., с която е наложен и запор върху банковата и сметка при
ПИБ, до размер на дължимата сума по това дело, в общ размер на
94 630.13лв.- главници, лихви, разноски и такси;
2. С покана за доброволно
изпълнение изх.№41580/25.11.15г. по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. е присъединен
и изп.лист, издаден по т.д. №420/15г. на ПАС срещу Община Карлово, в полза на СД
„Риф-08 Т., Х. СИЕ“, за сумата от 12 887.41лв.- разноски;
3.При тези обстоятелства, с
молба вх.№65688/02.12.15г. по изп.дело №994/15г., както и ищецът сам е посочил,
Община Карлово уведомила ЧСИ И. за наложения запор на вземанията на СД „Риф-08
Т., Х. СИЕ“ от Община Карлово и поискала становище по кой запор да бъдат
извършени плащанията, на което запитване, със съобщения изх.№№45351/22.12.15г.
и 45348/22.12.15г. получила уведомления от ЧСИ И. по други въпроси, но не и
становище относно плащане по запора по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О.;
4.Междувременно, въз
основа на наложения по изп.дело №994/15г. запор върху банковата сметка на
Община Карлово в ПИБ, директно с нареждания на ПИБ, по изп.дело №994/15г. на ЧСИ
И. били преведени сумите, възлизащи на общо 73000лв., а след принудителното им
събиране по описания начин, със съобщение изх.№11152/28.03.16г., Община Карлово
била уведомена от ЧСИ И., че изп.дело №994/15г. е прекратено.
Поради горното смятат, че
: след налагане на първия запор от ЧСИ О., поради оспорване на вземането по
съдебен ред, Община Карлово не е била длъжна да извършва плащане по този запор,
а единствено да откаже да изпълни доброволно задължението си; че след
получаване на второто съобщение на ЧСИ О. от 20.11.15г., както и след като му е
връчена ПДИ по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И., той не е извършвал плащания в
полза на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, а описаните преводи на сумата от общо 73000лв.
са били извършени от ПИБ по сметката на ЧСИ И., въз основа наложения по
банковата сметка на Община Карлово запор по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И.- т.е
събрани са в резултат на предприето принудително изпълнение, а не като
извършено от Община Карлово, в качеството и на трето задължено лице по запора плащане;
че тези плащания не съставляват плащане на длъжника, каквото би било плащането
по сметка на самото събирателно дружество, а са плащания по сметка на ЧСИ и
като такива- не са в нарушение на задължението на пазача, още повече нормата на
чл.508 от ГПК не само че не препраща към чл.452,ал.3 от ГПК, но и задължава
третото лице да внесе дължимата сума само ако не оспорва задължението си.
Извън горното и във връзка
с твърденията на ищеца, че правата му произтичат от договор за цесия, с който
му е била прехвърлена част от вземането на цедента срещу СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, заявят и изтъкват ,
че:
5. Оспорват наличието на
сключен договор за цесия между В.Х. и Р. А.;
6. При непредставяне по
делото на договор на цесия, ако такъв е изобщо сключен:
не е известно какви права
е придобил ищецът, като цесионер по този договор;
ако прехвърленото вземане
е съществувало, тъй че да бъде придобито от цесионера, той го придобива с
всички негови предимства, но и с всички недостатъци, с които е обременено, тъй
че длъжникът може да направи на цесионера всички възражения, които е могъл да
стори и на цедента;
по аргумент от чл.99,ал.2
от ЗЗД, предмет на цесионната сделка не могат да бъдат бъдещи, а само
съществуващи вземания, което е условие за нейната действителност;
че действието на цесията
се изразява в това, че прехвърленото вземане преминава от предишния към новия
кредитор в състоянието му към момента на сключване на договора, което ще рече,
че към този момент-28.03.18г., вземането на СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“ към Община
Карлово, по отношение на което е бил наложен запор по изп.дело №212/15г. на ЧСИ
О. в полза на цедента по договора за цесия Р. А., не е съществувало, тъй като е
било погасено с принудителното събиране на сумите по изп.дело №994/15г. на ЧСИ
И..
И накрая, в условие на
евентуалност, ако съдът приеме, че искът е основателен и доказан, са повдигнали
възражение за изтекла погасителна давностпо отношение на преведената с преводно
нареждане от 05.02.16г. сума от 10000лв., тъй като исковата молба е депозирана
на 09.02.21г., към който момент за посочената сума е изтекла предвидената от
закона петгодишна давност.
Са взели становище, че
предявеният евентуален иск е допустим, но са го оспорили като изцяло
неоснователен, като считат, че изискуемите се за основателността на този иск
предпоставки не са налице, тъй като:
Наличието и размерът на вредите,
както и противоправното поведение на третото задължено по смисъла на чл.507 от ГПК лице се предполагат, но само в хипотезата на чл.452,ал.3 от ГПК- когато
въпреки наложения запор, третото лице плати на длъжника, вместо по
изпълнителното дело, а случаят не е такъв и липсва противоправно поведение на
Община Карлово, тъй като същата е уведомила ЧСИ И. за наложения по изп.дело
№212/15г. на ЧСИ О. запор и събраните от него принудително суми по изп.дело
№994/15г. са били нареждани от ПИБ по сметка на ЧСИ И., въз основа на наложения
от него запор върху банковата сметка на Община Карлово, която не е била в
състояние да осуети направените преводи, а впоследствие, така преведените по
счетка на ЧСИ И. суми, както и сам ищецът описва, са били неправилно
разпределени от ЧСИ И., който не е съобразил реда на запорите;
Липсват доказателства за
съществуване на твърдяното вземане на ищеца към СД „Риф-08 Т., Х. СИЕ“, а
оттам- и за претърпени от него вреди и за техния размер, които да подлежат на
обезщетяване по чл.45 от ЗЗД, като дори липсват твърдения, че сумата от
73000лв., която съставлява част от принудително събраните в изпълнителното
производство по изп.дело №994/15г. суми- главница, лихви и разноски, не може да
бъде събрана от длъжника чрез други изпълнителни способи, както и че съществува
обективна невъзможност за взискателя да се удовлетвори за вземането си към този
длъжник;
Липсват и твърдения на
ищеца относно останалите предвидени от чл.49 от ЗЗД релевантни за предявения от
него евентуален иск факти, а именно- вредите, които твърди да е претърпял, и за
които търси обезщетение по този иск, да са били причинени при или по повод
извършване на работа, възложена му от ответната Община, доколкото липсват
наведени обстоятелства кой, на кого и какво е възложил да извърши и при
изпълнение на коя точно възложена от Община Карлово и извършвана работа се е
стигнало до претърпяване на вредите, за които ищецът търси обезщетение от нея.
Пледират по същество за
отхвърляне на предявените искове с присъждане на разноските в производството по
списъците, представени в с.з. от 08.03.22г. /л.439 и л.440/. В дадения от съда
1-седмичен срок, считано от датата на с.з. от 08.03.22г., изтекъл на
15.03.22г., не представят писмени бележки по делото.
Съдът, като взе предвид твърденията и оспорванията
на страните и събраните по делото доказателства намери, че предявените искове са допустими, а разгледани по същество са изцяло
неоснователни, поради което следва да се отхвърлят, при следните
съображения:
І.По допустимостта.
Съдът е развил мотиви,
свързани с възраженията на ответниците за недопустимост на предявения главен
иск в Определение №260/874/07.04.21г. /л.79/ и Определение №261042/17.05.21г. /л.103/,
като с първото е счел, че възраженията му, касаещи действията на ЧСИ П.И. са
такива по основателността, а не по допустимостта на предявения иск, а с второто
определение е прекратил производството, доколкото е счел, че ищецът не е
доказал надлежната си активна процесуална легитимация по предявения иск,
предоставен на взискателя по едно изпълнително дело. При обжалване на това
определение пред ПАС, с Определение №129/05.07.21г. ПАС е отменил постановеното
от този състав определение за прекратяване на производството по главния иск и е
върнал делото за продължаване на съдопроизводствените действия по него, при
което за този състав е ангажиран по въпроса за допустимостта на главния иск, с
оглед надлежната активна процесуална легитимация на ищеца, от задължителните
указания на горната инстанция и не може да се произнася отново.
Извън гореказаното,
обстоятелствата, на които исковете са основани, ги поставят в хипотезите на
чл.452,ал.3 от ГПК и чл.49 от ЗЗД, и като такива ги прави допустими.
ІІ.По основателността.
1.В с.з. от 02.11.21г.
съдът е приел като окончателен доклад по делото проекта за доклад, съобщен им с
Определение №261193/08.07.21г., с което е очертал релевантните за спора факти и
е разпределил тежестта за доказването им между страните /виж Определение
№261193 на л.108-л.111 и протокола от с.з. на л.118-л.119/.
2.Установи се в
производството от фактическа страна, че :
Пред ЧСИ А., въз основа на
изп.лист от 26.11.14г. на Районен съд- Габрово, издаден на основание Заповед за
незабавно изпълнение /чл.417/ по ч.гр.д. 2397/14г. на РС- Габрово, е образувано
изп.дело №20168260406890 с взискатели ТД НАП- ***, ТД НАП *** и Р. А. А., ЕГН **********
и длъжник „Риф-08 Т., Х. и с-ие, ЕИК *********, с адрес : ***, ***, ***, ***,
по което, въз основа молба от 25.05.21г. на В.Х.Х., с приложен към нея договор
за цесия, на 26.05.21г. В.Х. е бил конституиран като взискател по делото /виж
удостоверения изх.№№3633 и 3635/16.06.21г. на ЧСИ А. на л.18 и л.19 от в.ч.гр.д.
№353/21г. на ПАС, приложено в кориците на настоящото дело/.
С договор за цесия от
28.03.18г., сключен между Р. А., като цедент и В.Х., като цесионер, в
изпълнение на поето по договор за спогодба от 28.03.18г., сключен между страните
по този договор и други лица, Р. А. е прехвърлил на В.Х. част от вземането си
към „Риф 08 Т., Х. с-ие“ по изп.дело №6890/2016г. на ЧСИ А., в размер на
109 176.82лв., ведно с привилегиите, обезпеченията, изтеклите лихви и
другите му принадлежности, като съгласно договора за цесия, към момента на
сключването му прехвърленото вземане съществува и не е погасено, срещу поето от
цесионера задължение да изпълни задълженията си по сключената спогодба от
28.03.18г. /виж договор за цесия на л.86-л.87/.
Договорът за цесия е
съобщен от цедента Р. А. на длъжника „Риф 08 Т., Х. с-ие“ на 05.04.18г. чрез ***
Т. Х. /виж уведомление на л.88/.
Преди образуването на
изп.дело №20168260406890 пред ЧСИ А., въз основа на същия изпълнителен лист,
пред ЧСИ О. е било образувано изп.дело №20157580400212, по което, със запорно
съобщение изх.№9594/07.05.15г., по молба на взискателя Р. А. е наложен запор на
вземанията на длъжника „Риф-08 Т., Х. и с-ие“ от третото задължено лице Община
Карлово, като съгласно запорното съобщение, вземането възлиза в тази момент на
общо 601 673.05лв. и ако се съди от отметката долу вляво на същото, е
получено от адресата му Община Карлово на 14.05.15г. Със запорното съобщение на
третото задължено лице е забранено да предава запорираните суми на длъжника /виж
запорното съобщение на л.8/.
Със заявление от
20.05.15г. Община Карлово е уведомила ЧСИ О., във връзка с полученото запорно
съобщение №9594/07.05.15г., че не признава вземанията на длъжника „Риф-08 Т.,
Х. и с-ие“, тъй като е оспорил същите по съдебен ред и при оспорването им е
образувано т.д. №475/14г. на ПОС, производството по което е висящо, тъй че
принудителното изпълнение не може да бъде насочено върху това вземане /виж
заявлението на л.7/.
На 20.11.15г. ЧСИ О. е
изпратила до Община Карлово ново писмо- с изх.№25986, с което и е посочила, че
тъй като производството по т.д. №475/14г. на ПОС е приключило с влязъл в сила съдебен
акт и Община Карлово е осъдена с него да заплати на „Риф-08 Т., Х. и с-ие“,
длъжник по изп.дело №20157580400212, сумата от 65 720.23лв.-незаплатени
стоки, 8965.04лв.-обезщетение за забавено плащане, законната лихва върху
главницата от 24.06.14г. и разноски от 9887.41лв. и от 3000лв., то следва да
изпълни наложения и запор със съобщението от 07.05.15г., който не е бил
отменян, и да преведе дължимите на длъжника в производството по дело суми, за
което няма данни на коя конкретна дата е било получено от адресата му Община
Карлово, но както личи от отговора на този ответник, е достигнало до него, тъй
като и сам е навел това твърдение. /виж писмото на л.9/.
Междувременно, както и
двете страни твърдят:
Въз основа на изпълнителен
лист от 29.10.15г., издаден въз основа на подлежащо на изпълнение решение по
т.д. №475/14г. на ПОС, пред ЧСИ И. е било образувано изп.дело №20158210400994,
по което на 05.11.15г. до длъжинка Община Карлово е изпратена покана за
доброволно изпълнение за задълженията и към „Риф-08 Т., Х. и с-ие“, възлизащи
на общо 94 630.13лв., като със същата Община Карлово е уведомена и за
наложен запор върху банковите и сметки при ПИБ до размера на дължимото се по
делото /виж : изп.лист на л.31-л.33 и ПДИ на л.30/.
Издаденият на 19.11.15г.
изпълнителен лист, с който Община Карлово е била осъдена да заплати на „Риф-08
Т., Х. и с-ие“ разноски от 9887.41лв. и от 3000лв. по т.д. №475/14г., е бил
присъединен с постановление на ЧСИ И. от 24.11.15г. към образуваното вече пред
него изп.дело №20158210400994 и на 25.11.15г. до длъжника Община Карлово е
изпратена покана за доброволно изпъление и за тези суми /виж: изп.лист на л.35
и покана за доброволно изпълнение на л.34/.
Запорното съобщение,
отправено от ЧСИ И. по изп.дело №994/16г. до ПИБ, е получено там на 06.11.15г.,
а допълнението към запора, във връзка с присъединения изпълнителен лист за
разноски- на 27.11.15г. /виж на л.148 и л.154- от кориците на изисканото
изп.дело/.
Двете изпратени до
длъжника Община Карлово ПДИ и уведомления за наложения запор в първата са
получени на 27.11.15г. /виж л.155 и л.156 –в кориците на изисканото изп.дело/.
На 02.12.15г., Община
Карлово е депозирала по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. молба, с която, във връзка
с получените на 27.11.15г. ПДИ е отправила питане до същия, при получени при
нея на 14.05.15г. и на 18.06.15г. запорни съобщения, първото от които по
изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., а второто- по изп.дело №447/15г. на ЧСИ И., по
които до момента не е извършвала плащане, тъй като вземанията са били спорни,
да даде изрични указания по кое изпълнително дело следва да се извършват
плащания от нея /л.164/, на което в кориците на изисканото изпълнително дело
няма данни да е изпратен отговор.
С ПДИ от 29.01.16г. Община
Карлово е била уведомена и за други наложени за принудително събиране на
вземането на „Риф-08 Т., Х. и с-ие“ по изп.дело 20158210400994 запори и
възбрани /виж ПДИ на л.38-л.41/.
Със съобщение от 28.03.16г.
на ЧСИ И. Община Карлово е била уведомена, че с постановление от 25.03.16г.,
въз основа молба вх.№11056/25.03.16г., негово изп.дело 20158210400994 е било
прекратено на основание чл.433,ал.1,т.2 от ГПК- т.е. по искане на взискателя
/виж съобщението на л.48 и молбата на визскателя на л.336/.
По спорните между страните
факти как се е стигнало до прекратяването на воденото от ЧСИ И. изп.дело
20158210400994- въз основа на плащане, извършено от длъжника по това дело Община
Карлово, тя и трето задължено лице по запора от 07.05.15г. на ЧСИ О., на
взискателя „Риф-08 Т., Х. и с-ие“, той и длъжник по изп.дело №6890/16г. на ЧСИ
А., или въз основа на преводи по наложените от ЧСИ И. запори върху банкови
сметки на Община Карлово при ПИБ, от банката като трето задължено по този запор
лице, се установи, че сума от общо 73000лв. е наистина постъпила по
изпълнителното дело на ЧСИ И., но не като заплатена от Община Карлово по
изпълнителното дело, както ищецът твърди, а като преведена по сметка на ЧСИ И. по
изпълнителното дело от ПИБ, въз основа наложения от ЧСИ И. запор върху
банковите сметки на длъжника Община Карлово при тази банка, както твърдят
ответниците, като различията в датите на преводите, сочени от ищеца с исковата
молба и от ответната Община Карлово с отговора и, се дължат на обстоятелството,
че ищецът е взел предвид датите, на които сумите са постъпили по сметката на ЧСИ
И., както личи от данните в изисканото и приложено негово изпълнително дело, а
ответникът- датите, на които сумите са били отразени като такива по дебитиране
на сметката му при ПИБ въз основа на посочените там референции, съгласно
представеното извлечение от банкова сметка, ***, с изключение на последната
дата -03.03.16г., са изцяло съответни и на данните в извлеченията от сметката
на ЧСИ в частта относно документа на превода, като за последния превод тази
дата там е посочена като 02.03.16г. /виж: съответно л.290, л.292, л.293, 295,
л.327 и л.328 от делото, на които са извлеченията от он лайн банкиране по изпълнителното
дело за постъпленията по сметката на ЧСИ И.; л.42-л.47, на които е извлечението
от банкова сметка ***; двете приети по делото заключения – първоначално и
допълнително, съответно на л.413-л.416 и л.423-л.426; изисканите от ПИБ и
постъпили по делото с писма вх.№№260446 и 262495 официално заверени копия от
преводни нареждания на л.386-л.391 и л.396-л.403/.
С установяване на горното
и изричния отговор на в.3 към допуснатата по делото ССЕ, на практика се
установи и твърдението на отв. Е.К., че платежните нареждания от описаните вече
дати, с които са извършени преводите на отделните суми в рамките на общата сума
от 73000лв., не са били подписани от кмета на Община Карлово или от
упълномощено от него лице.
Извън горното, от кориците
на изисканото изпълнително дело №994/15г. на ЧСИ И. се установи още, че:
Със запорно съобщение
изх.№37611/02.11.15г., както ищецът твърди, ЧСИ И. е наложил запор върху
вземанията на „Риф-08 Т., Х. и с-ие“ към Община Карлово, за събиране на които е
било образувано негово изп.дело 20158210400994, в полза на М. Т. Т., взискател
по образуваното пред ЧСИ И. изп.дело 20158210400723 срещу длъжника „Риф-08 Т.,
Х. и с-ие“, за сумата от 83 260.07лв. /виж на л.146 от кориците на
изисканото изп.дело №994/16г. на ЧСИ И./.
Със запорно съобщение
изх.№26740/02.12.15г., ЧСИ О. е наложила запор върху вземанията на „Риф-08 Т.,
Х. и с-ие“ към Община Карлово, за събиране на които е било образувано негово
изп.дело 20158210400994, в полза на Р. А., взискател по нейно изп.дело
№212/15г., за вземане в размер на 634 280.48лв. /л.169- в кориците на
изисканото изп.дело/.
Със запорно съобщение
изх.№26733/02.12.15г., ЧСИ О. е наложила запор върху вземанията на „Риф-08 Т.,
Х. и с-ие“ към Община Карлово, за събиране на които е било образувано негово
изп.дело 20158210400994, в полза на В.Х., взискател по нейно изп.дело №213/15г.,
за вземане в размер на 44 575.99лв. /л.170/.
В отговор на двата
изпратени от ЧСИ О. запора от 02.12.15г., ЧСИ И. и е посочил със съобщения от
03.12.15г., че като трето задължено лице признава вземанията, върху които е
наложен запора, за основателни, както и че към тази дата има претенции и на
други лица върху същите вземания и предхождащи ги наложени запори- конкретно по
негово изп.дело №723/15г. /виж двете съобщения на л.171 и л.172/.
Видно от разпределенията и
протоколите за извършено погасяване, извършени от ЧСИ П.И., постъпленията на
суми от наложения при ПИБ запор върху банкови сметки на Община Карлово по
изп.дело №994/15г. са извършени по делото, както ищецът твърди /л.291, л.294, л.296, л.331/.
3.При тези установени в
производството факти, съдът направи следните правни изводи по съществото на
спора:
3.1.По главния иск по
чл.452,ал.3 от ГПК.
Съгласно чл.452,ал.3 от ГПК, взискателят може да иска от третото задължено плащане въпреки плащането,
което то е направило на длъжника, след като му е било връчено запорното съобщение,
като в този случай лицата от органите на управление на третото задължено лице
отговарят солидарно с него.
По силата на всяко едно от
запорните съобщения, които са и били връчвани във връзка с вземания на „Риф 08
Т. , Х. и с-ие“ към нея, включително и по запорното съобщение от 07.05.15г. по
изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., което ни интересува в случая, от момента на
получаването му на 14.05.15г., Община Карлово е придобила качеството на трето
задължено лице по смисъла на разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК, като каквото, от
момента на получаване на съобщението има задължение на пазач по отношение на
дължимите суми /чл.450,ал.3 от ГПК/, забранява му се да предава дължимите сума
на длъжника /чл.502,ал.2 от ГПК/ и има задълженията по чл.508 от ГПК, а именно:
да посочи на съдебния изпълнител признава ли за основателно вземането, върху
което се налага запорът и готова ли е да го плати, има ли претенции и друго
лице върху същото вземане, наложен ли е запор и по други изпълнителни листове
върху това вземане и за какви претенции /ал.1 в редакцията преди изм. от
2017г./, а ако не оспорва задължението- да внесе по сметка на съдебния
изпълнител дължимата от него сума /ал.3/.
Точно заради тези вменени
от закона на третото задължено лице задължения, при неизпълнението им, като
коректив идва нормата на чл.452,ал.2 от ГПК, че взискателят може да търси
платеното от третото лице на длъжника, ако то е извършило плащания нему, вместо
по сметката на ЧСИ, за да се удовлетвори от постъпленията на запорираното вземане
на длъжника му взискателят, който е посочил за тяхното принудително изпълнение
този способ-запор върху вземане на длъжника.
При горното, за
основателността на иска срещу ответната Община Карлово остава да се отговори на
правния въпрос съставляват ли извършените преводи на обща стойност от 73000лв.
от банковата сметка на ответната Община при ПИБ по изп.дело №994/15г. И. плащане
от третото задължено лице на длъжника, при което може да се ангажира
отговорността му на основанието, на което е предявил иска си срещу него ищецът,
доколкото за това, че преводите са осъществени след получаване от ответната
Община на 14.05.15г. на запорното съобщение, отправено и от ЧСИ О. по изп.дело
№212/15г., страните не спорят, а и е и категорично установено по делото.
По този въпрос съдът
споделя доводите на ответниците, защото кореспондират на смисъла на
разпоредбата на чл.452,ал.3 от ГПК, както и на преобладаващата по този въпрос
съдебна практика, част от която е цитирана в отговора на ответника на л.53 от делото,
в насока на разбирането, че плащането, извършено въз основа на наложен от съдия
изпълнителя запор и в негово изпълнение, за реализиране на предприето по този
начин принудително изпълнение срещу длъжника, не е плащане от третото задължено
лице на длъжника в нарушение на вменените му задължения от чл.450,ал.3 и
чл.502,ал.2 от ГПК да пази сумите и да не ги предава на длъжника, тъй че така
извършено, то не може да доведе и до ангажиране на отговорността му на
основание възможността, дадена на взискателя с нормата на чл.452,ал.3 от ГПК.
В кориците на изисканото
изпълнително дело наистина се съдържат и данни за извършено от ответната Община
плащане на сума от 10019.42лв. в полза на „Риф 08 Т., Х. и с-ие“, както ищецът
сочи в пледоарията си в последно съдебно заседание, но нейното плащане не е
било наведено преди даване ход на устните състезания по делото от ищеца като
кое да е от тези, формиращи сбора на сумата от 73000лв., за която търси
осъждане на ответниците в настоящото производство, поради което установеността
на този факт в производството остава неотносима към предмета на спора /виж:
молба на Община Карлово на л.158 от делото, постъпила по изп.дело №994/15г. на ЧСИ
И. на 02.12.15г. и приложеното към нея платежно нареждане на л.159; описаното
от ищеца в исковата молба на л.4 от делото/.
При липсата на основание
за ангажиране на отговорността на третото задължено лице, няма основание за
ангажиране и на отговорността на солидарно посочения с него ответник, в лицето
на кмета на общината, защото за нея би следвало да са налице същите
предпоставки.
Макар при горните изводи
да става излишно изследване на предпоставките, касаещи надлежната активна
материално правна легитимация на ищеца, съдът ще вземе становище и по тях, тъй
като наличието и е било изрично оспорено от ответниците.
При събраните по делото
договор за цесия от 28.03.18г. и удостоверение на ЧСИ А. от 16.06.21г. е ясно,
че оспорването на ответниците да е наличен договор, по силата на който В.Х. да
е придобил вземане, което е принадлежало на взискателя по изп.дело №212/15г. на
ЧСИ О. и за евентуалната негова недействителност, доколкото чл.99,ал.2 от ЗЗД
изисква като условие за действителността на цесията неин предмет да бъде едно
съществуващо вземане, което не е погасено, е опровергано, доколкото се установи,
че соченият от ищеца по делото договор за цесия е бил сключен и същият е имал
към датата на сключването си за предмет съществуващо вземане, ако се съди от
размера му, посочен в запорното съобщение на ЧСИ О. за налагане на запор върху
вземанията на длъжника по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И.- до размер на
634 280.48лв., част от който е вземането от 109 176.82лв.,
прехвърлено на В.Х. с договора за цесия, както и от това, че при издадените на
16.06.21г. от ЧСИ А. удостоверения, образуваното въз основа на същия изпълнителен
титул, по който е било образувано изп.дело №212/15г. на ЧСИ О. изп.дело
№6890/16г., няма данни да е прекратено, включително по отношение на частта от
вземането, за която въз основа на договора за цесия като взискател по делото се
легитимира В.Х.
Доводът на ответниците, че
вземането по договора за цесия не е съществувало, защото е било погасено с
принудително събиране на сумите по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И., което е
прекратено поради плащане далеч преди датата на договора за цесия, не може да
се сподели от съда, защото, макар наистина производството по изп.дело №994/15г.
на ЧСИ И. да е прекратено на 25.03.16г., този факт няма никакво отношение към
вземането, цедирано от Р. А. на В.Х., предмет на принудително изпълнение по
изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., а впоследствие- по изп.дело №6890/16г. на ЧСИ А.,
тъй като предмет на принудително изпълнение по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. е
вземане на „Риф 08 Т., Х. и с-ие“ към Община Карлово.
Колкото до въпроса за тъй
наречената конкуренция на запори и това как ЧСИ И. е следвало да извърши
разпределение на сумите, постъпващи по негово изп.дело №994/15г., коментирани
от ищеца, конкретно в случая на запора от 07.05.15г. на ЧСИ О. по изп.дело
№212/15г., по който Община Карлово е трето задължено лице, и на запора върху
банковите му сметки в ПИБ, за налагане на който Община Карлово е уведомена на 27.11.15г.
с ПДИ от 05.11.15г. по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И., в качеството и на длъжник
по същото дело, а исковата сума от 73000лв. по него съставлява обща сума на
преводите от банковата сметка на Община Карлово, извършени от ПИБ, като трето
задължено по запора по изп.дело №994/15г. на ЧСИ И. лице, съдът счита, че
обстоятелствата в тази връзка стоят изцяло извън релевантните предпоставки на
иска по чл.452,ал.3 от ГПК, тъй че не им дължи отговор.
В обобщение на горните
съображения, съдът намери, че:
Макар ищецът да е доказал
в производството надлежната си активна материално правна легитимация като
взискател по смисъла на чл.452,ал.3 от ГПК -по изп.дело №6890/16г. на ЧСИ А., а
ответната Община Карлово да е надлежно пасивно материално правно легитимирана в
качеството се на трето задължено лице в производството по предявения главен
иск, този иск е изцяло неоснователен, тъй като ответната Община Карлово не е
извършила след датата на получаване на 14.05.15г. на запорното съобщение по
изп.дело №212/15г. на ЧСИ О. плащане на длъжника по това запорно съобщение –“Риф
08 Т., Х. и с-ие“, по смисъла на цитираната правна норма.
Както вече се каза, по
отношение на ответника Е.К., този иск е неоснователен поради липсата на предпоставките
за възникване на отговорността на третото задължено лице.
Затова, предявеният главен
иск следва да се отхвърли изцяло и срещу двамата ответници.
С отхвърляне на иска
поради неговата неоснователност, съдът не дължи произнасяне по възражението на ответниците
за изтекла погасителна давност досежно превода за сумата от 10000лв. от
05.02.16г., тъй като възражението за погасителна давност е средство за защита
срещу признати за основателни искове.
3.2. По евентуалния иск по
чл.49 от ЗЗД.
С отхвърляне на главния
иск е осъщесествена процесуалната предпоставка за разглеждане на предявения от
ищеца срещу ответната Община Карлово евентуален иск.
Този иск следва да се
отхвърли като неоснователен, както пледира ответникът по него, доколкото:
Отговорността за вреди по
чл.49 от ЗЗД е такава за онзи, който е възложил на друго лице някаква работа и
при или по повод на изпълнението и, някому са били причинени вреди.
В конкретния случай
релевантните за иска факти са били поставени в тежест на ищеца, който не установи
състояването им в производството.
Неговото твърдение, още с
исковата молба е било, че вследствие на противоправното поведение на ответната
Община, изразило се в извършеното плащане на сумата от общо 73000лв. на
длъжника, вместо по наложения от ЧСИ О. запор, му е причинена имуществена вреда
в размер на същата сума, тъй като е била осуетена възможността му за събиране
на вземането, което има по силата на договора за цесия, доколкото
задлъжнялостта на „Риф 08 Т., Х. и с-ие“ е била към онзи момент огромна и
реално единствените средства, с които кредиторите на дружеството е можело да се
удовлетворят, са били чрез насочване на изпълнението върху вземанията му към
Община Карлово.
При категорично
установените в производството факти, щото плащанията на стойност от общо
73000лв. не са били извършвани от ответника на длъжника на ищеца, както и че
със заявлението по чл.508 от ГПК Община Карлово изрично е посочила на ЧСИ М.О.
във връзка със запора от 07.05.15г., че оспорва вземането на „Риф 08 Т., Х. и
с-ие“ към нея, тъй като същото е предмет на висящ съдебен спор помежду им, няма
как да се сподели тезата на ищеца, че ответната Община Карлово е предприела
противоправни действия, както и че вследствие на тяхното предприемане се е
стигнало до претърпяване на вреда от ищеца, защото:
Разпоредбата на
чл.508,ал.3 от ГПК задължава третото задължено лице да плати по запорното
съобщение само тогава, когато не оспорва вземането, а в случая то е било
изрично оспорено от Община Карлово;
Не се установи плащанията
да са били извършени на длъжника от служители на ответника при или по повод на
възложена им от него в тази връзка работа;
Съдът не намира за
установено реалното претърпяване на имуществена вреда от ищеца, защото :
Тъй, както ищецът е описал
твърдяната като претърпяна имуществена вреда, тя съставлява пропусната полза, а
не претърпяна загуба, но когато един взискател предприеме принудително
изпълнение за събиране на едно свое вземане, както в случая е било с вземането
на Р. А. по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О., то няма как да се счита, че само
защото това е сторено, във всички случаи ще бъде и удовлетворен за вземането
си- т.е не е установено, че тази полза /удовлетворението на взискателя по реда
на принудителното изпълнение за сумата от 73000лв./ със сигурност би настъпила
в патримониума му;
Ако запорът беше изпълнен
тъй, както ищецът счита, че е следвало да стане, то ползата би настъпила в
патримониума на взискателя по изп.дело №212/15г. на ЧСИ О. към датата на
извършване на плащанията- т.е. най-късно до 07.03.16г., от която дата е
последният платеж за сумата от общо 73000лв., и по този начин не би била
пропусната от ищеца, защото правата, които има по това дело, са придобити на
една много по-късна дата- 28.03.18г., тъй че действията, извършени преди това,
не биха могли да стоят в пряка причинна връзка с осуетяване на възможността за
удовлетворение на вземането, което е придобил по силата на договора за цесия от
28.03.18г.
Затова, този иск, като
неоснователен- при недоказаност на коя да е измежду предпоставките, релевантни
за основателността му, следва също да се отхвърли.
В частта за разноските.
И двете страни претендират
присъждане на разноски в производството, но при отхвърляне и на двата предявени
иска, на основание чл.78,ал.3 от ГПК, разноски се следват само на ответниците.
Ответната Община Карлово
претендира съгласно списъка на разноските си присъждане на сумата от 200лв.-
депозит за вещо лице, както и на юрисконсултско възнаграждение от 300лв. /виж
л.439/.
Ответната Община Карлово е
установила направата на разноски от 200лв.- депозит за вещо лице /л.127/. На
основание чл.78,ал.8 от ГПК и се следва и юрисконсултско възнаграждение, което,
в рамките от 100лв.-360лв., съгласно чл.25,ал.1 от Наредбата за заплащането на
правната помощ, вземайки предвид естеството на спора- два съединени иска с
различни правни основания, без фактическа сложност, протекъл в три съдебни
заседания, съдът определи в размер на 200лв.
Затова, ищецът следва да
бъде осъден да заплати на ответната Община Карлово разноски от общо 400лв.
Ответникът Е.К. претендира
по списъка си разноски в размер на 600лв., от които 500лв.- адвокатски хонорар
и 100лв. –депозит за вещо лице /л.440/.
Отв.К. е установил е в
производството направата на така претендираните разноски от 500лв.- заплатен в
брой адвокатски хонорар /виж на л.117гръб/ и сто лева- депозит за вещо лице
/л.123гръб /, тъй че ищецът следва да бъде осъден да му заплати разноски от
общо 600лв.
При тези мотиви, съдът
Р Е Ш И :
Отхвърля иска по чл.452,ал.3 от ГПК на В.Х.Х., ЕГН **********,***,
адв.И.Д.,*** и Е.С.К.,***, със същия адрес за призоваване, за осъждане на
ответниците да му заплатят солидарно сумата от 73000лв., съставляваща част от
обезпеченото със запор вземане от трето задължено лице, съгласно запорно
съобщение с изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М.О., със
сегашен номер изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А., която сума Община
Карлово е заплатила в полза на длъжника, за погасяване на задължението му по
изп.дело №994/2015г. по описа на ЧСИ П.И., като към датата на плащане отв.Е.К.
бил лице от органите на управление на третото задължено лице Община Карлово.
Отхвърля иска по чл.49 от ЗЗД на В.Х.Х., ЕГН **********,***, адв.И.Д.,***,
за осъждане на ответника да му заплати сумата от 73000лв., като обезщетение за
имуществените вреди, претърпени във връзка с действията на ответника, като
трето задължено лице по запор, наложен със запорно съобщение
изх.№9594/07.05.2015г. по изп.дело №212/2015г. на ЧСИ М.О., със сегашен номер
изп.дело №6890/2016г. по описа на ЧСИ А.А., извършило плащане на длъжника в
размер на частта от обезпеченото със запор вземане, за погасяване на
задължението му по изп.дело №994/2015г. по описа на ЧСИ П.И., лишавайки по този
начин ищеца от възможността да се удовлетвори за вземането си към „Риф 08 Т.,
Х. и с-ие“, прехвърлено му по договор за цесия от от 28.03.18г., сключен с Р.
А., като цедент.
Осъжда В.Х.Х., ЕГН **********,***, адв.И.Д.,***, сумата от 400-
четиристотин лева- разноски в производството.
Осъжда В.Х.Х., ЕГН **********,***, адв.И.Д., да заплати
на Е.С.К.,***, с адрес за призоваване: ***, ***, сумата от 600- шестстотин лева
–разноски в производството.
Решението подлежи на
обжалване пред ПАС с въззивна жалба в двуседмичен сок от връчването му на
страните.
Окръжен
съдия: