Р Е Ш Е Н И Е  №808

гр.Русе, 20.11.2019г.

 

В  ИМЕТО НА НАРОДА

 

 

          Районен съд - Русе ,четвърти наказателен състав в публично заседание на осми октомври две хиляди и деветнадесета година в   състав :

 

                                                Районен съдия: Венцислав Василев

 

                                      Съдебни заседатели :

 

 

          при секретаря Юлия Острева…..….………………….………..……………………

          и в присъствието на  прокурора……………………………………………………..

          като разгледа  докладваното от съдията НАХ Дело №  1647/2018г. по описа на съда, за да се произнесе съобрази следното :

          Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

          Постъпила е жалба от Ц.И.Д. против наказателно постановление № 19-3393-000267/02.07.2019г. на Началника на ІІ РУ на МВР- гр.Русе. Същият моли съда да отмени наказателното постановление, с което са му наложени наказания “глоба” в размер на 200 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение по чл.175 ал.3 пр. 2 от ЗДвП и наказание „глоба“ в размер на 10 лв. за нарушение по чл.100 ал.1 т.2 вр.чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

          Ответникът по жалбата,редовно призован не изпраща представител, но е постъпило писмено становище, с което се претендира за неоснователността й.

Русенската  Районна прокуратура редовно призована, не изпраща представител и не взема становище по жалбата

Жалбоподателят, редовно призован се явява  в съдебно заседание и  поддържа жалбата.

          Съдът след преценка на събраните доказателства,приема за установено от фактическа страна следното:

          Жалбоподателят е правоспособен водач на МПС, категории „А“, „В” и „АМ“.  На 16.06.2019г. в с.Николово обл.Русенска по ул.“Липник“ в местността „Лесопарк“ управлявал собствения си мотоциклет „Хонда ЦБР 600 Ф“, който бил регистриран с ДК№ ….., но без да са му поставени табели с регистрационния номер. На посоченото място бил спрян за проверка от полицейския служител А.А.. В хода на провеката жалбоподателят не представил и свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. За констатираните нарушения св.А.А., съставил АУАН против жалбоподателя за това, че управлява МПС без поставени табели с регистрационен номер, също и че не представя свидетелство за регистрация на МПС, което управлява. Въз основа на него АНО издал обжалваното наказателно постановление с което за всяко от нарушенията му наложил административни наказания.

         

          Тази фактическа обстановка съдът намира за установена от събраните в хода на делото доказателства.

 

          Жалбата е допустима, защото е подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН и от лице, което има право на това.

          Разгледана по същество е неоснователна.

          В хода на административноказателното производство не са допуснати съществени процесуални нарушения и правилно е приложен  материалния закон.

          Изложената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя св.А.А., които съдът кредитира изцяло, като логични последователни и обосновани. Обстоятелството, че мотоциклетът е бил без поставени регистрационни табели не се оспорва и от жалбоподателя. Всъщност основните му възражения се изравят в това, че участъкът от пътя по който се е движил към момента на проверката не изисква регистрационна табела, а отделно от това е бил по „инерция“ , тъй като  двигателят му е бил прегрял. Тези възражения са неоснователни и като такива следва да бъдат оставени без уважение по следните съображения :

          По отношение на нарушението по пункт 1 от НП - от показанията на актосъставителя се установява, че жалбоподателят е спрян на кръстовището на лесопарк „Липник“ с обходния път на езерото. В своите показания св.А. изрично завява, че е възприел мотоциклета да се движи по асфалтов път, където и на посоченото по-горе място е извършена проверката. При това положение съдът намира, че действително жалбоподателят се е движил по път, отворен за обществено ползване по см. на чл.2 ал.1 от ЗДвП, в която дефинитивна разпоредба не е възведен критерият вида на пътната настилка - „асфалтов“ път или земен път. В тази връзка не може да бъде подмината и разпоредбата на чл.2 ал.3 от ЗДвП, съгласно която този закон се прилага и за пътищата, които не са отворени за обществено ползване, освен ако с други правни разпоредби или от собственика или администрацията, управляваща пътя, е определено друго, каквито по делото събрани доказателства няма. По същия начин и в § 6 т.1 от ЗДвП не се използват критерия вид на настилката, а единствено всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на ППС или пешеходци. Доколкото тази дефиниция включва пътищата и към земни площи, обикновено използвани за движение на ППС или пешеходци, то очевидно предвид използваната формулировка за път следва да се приеме и „черен“ или горски път, обикновено използван за такава цел. В този смисъл е напълно ирелевантно обстоятелството дали пътя по който се е движил жалбоподателя го има на карта, в гугъл – Мапс  или в други подобни справочници.

          Не е основателно и възражението , че деянието е несъставомерно, защото мотоциклетът е бил по инерция, тъй като двигателят бил прегрял. Единственият релевантен критерий  дали е налице управление на МПС е съобразно тълкуването, дадено в т.2 от ППВС № 1/1983г. Възражението на жалбоподателя, би било основателно в случай, че признак от обективна страна, като напр.работещ двигател бе предвиден изрично във всички състави на престъпления/административни нарушения.

          Действително разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира, че в това нарушение не и не може да бъде съществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице по никакъв начин, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално призоваване с оглед оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява чисто формално нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП. Действително разпоредбата на чл.42 т.7 от ЗАНН регламентира посочване на адрес и ЕГН на свидетелите по АУАН и липсата на тези реквизити съставлява нарушение на посочената правна норма. Съдът обаче намира, че в това нарушение не и не може да бъде съществено, тъй като с него не се накърнява правото на защита на наказаното лице по никакъв начин, нито се препятства съдебния контрол върху законосъобразността на НП. Изискването за вписване на адрес и ЕГН на свидетелите в АУАН има за цел осигуряване тяхното присъствие при евентуално призоваване с оглед оспорване и необходимост от установяване на фактите, за които са вписани. Адресът и ЕГН на свидетеля, сами по себе си нямат никакво отношение към обстоятелствата, при които е констатирано нарушението и е съставен акта, те не са съществен елемент от съдържанието му, и тяхната липса, макар и да съставлява чисто формално нарушение, не е порок от категорията на съществените, налагащи отмяна на НП.

          Към момента на проверката жалбоподателят не е обяснил нищо на св.А. за липсата регистрационната табела на мотоциклета – в този смисъл съдът намира, че същият е знаел, че табелата не е поставена на нарочното място; в този смисъл е налице и субективна страна на извършеното от него нарушение.

          Кумулативните наказанията по чл.175 ал.3 пр.2 от ЗДвП са правилно индивидуализирани и съобразени с критериите по чл.27 ал.2 от ЗАНН, като всяко от тях е определено в минималния размер.

          По отношение на нарушението по пункт 2 от НП – от показанията на актосъставителя се установява, че в хода на проверката жалбоподателят не е представил свидетелството за регистрация на управлявания от него мотоциклет. Това обстоятелство не се оспорва нито в жалбата, нито в съдебно заседание. В този смисъл съдът намира, че жалбоподателят е осъществил състава на нарушението по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 вр.чл.100 ал.1 т.2 от ЗДвП. Предвидената санкция за това нарушение е от характера на абсолютно определените и размерът и не зависи от волята на АНО и съда.

При това положение съдът намира, че  обжалваното наказателно постановление следва да бъде потвърдено, като обосновано и законосъобразно.

 

Мотивиран така и на основание чл.63 ал.1  от ЗАНН ,съдът :

 

 

Р   Е   Ш   И  :

 

 

          ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 19-3393-000267/02.07.2019г.  на Началника на ІІ РУ към ОД на МВР гр.Русе, с което на Ц.И.Д. с ЕГН ********** са наложени административни наказания “глоба” в размер на 200 (двеста) лв. и ЛПУМПС за срок от 6 месеца за нарушение по  чл.175  ал.3 пр.2 от ЗДвП и глоба в размер на 10 лв. за нарушение по чл.183 ал.1 т.1 пр.3 от ЗДвП.

          Препис от решението да се изпрати на жалбоподателя и АНО.

          Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му пред Административен   съд - Русе.

 

 

                                                                             Районен съдия :