№ 66
гр. Попово, 22.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПОПОВО, XIII СЪСТАВ, в публично заседА.е на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:Поля П. И.ова
при участието на секретаря Десислава Н. Банкова
като разгледа докладваното от Поля П. И.ова Гражданско дело №
20223520100671 по описа за 2022 година
Предявен е иск с правна квалификация по чл. 49, ал. 1 от СК.
Ищецът С. А. С. от с. *** действащ чрез пълномощник: адв. И. Ц. от АК – Т., твърди в
исковата молба, че с ответницата били съпрузи от 23.04.2003 г. и от брака си нямали родени деца.
Твърди, че след сключването на брака се установили да живеят в дома на родителите на
ищеца в с. С., като първоначално отношенията между съпрузите били нормални.
През м. ноември 2005 г., поради явно несходство в характерите им, съпругата А. напуснала
семейното жилище и заживяла в гр. П., в дома на родителите си.
От 2005 г. до момента на подаване на исковата молба стрА.те живеели разделени и не
поддържали никакви взаимоотношения помежду си.
Предвид изложеното и като счита, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен, моли
съда да постанови решение, с което да прекрати брака им с развод, без да се произнася по въпроса
за вината.
В едномесечния срок по чл. 131 от ГПК НЕ Е подаден писмен отговор от ответницата А.
Е. С. от гр. П., не е изразено становище по предявения иск.
В съдебно заседА.е ищецът поддържа предявения иск чрез адв. И. Ц. от ТАК –
пълномощник с изрично пълномощно, с нотариална заверка на подписа на упълномощител, а
ответницата не се явява, не се представлява, не сочи причини за неявяването си и не изразява
становище по иска.
Съдът, след анализ и преценка на събрА.те по делото доказателства, поотделно и в тяхната
съвкупност, и въз основа на вътрешното си убеждение, прие за установено следното от
фактическа страна:
СтрА.те са съпрузи по силата на акт за граждански брак № 1/23.04.2003 г., съставен в с. ***
обл. Т. (видно от приложеното на л. 5 удостоверение за сключен граждански брак – дубликат,
издадено от Община П..) От същото удостоверение е видно, че предбрачното фамилно име на
съпругата е Т., като при сключване на брака тя е приела да носи фамилното име на съпруга си – С..
1
Няма спор, че по време на брака си съпрузите нямат родени или осиновени деца.
Твърденията на ищеца в исковата молба са, че съпрузите са разделени от 2005 г. и от тогава
до момента не поддържат каквито и да било взаимоотношения помежду си. Този факт не е оспорен
от ответницата.
От показА.ята на св. А. Х. Х. от гр. П., без родство със стрА.те, се установява, че той
познава ответницата отдавна и с нея били израснали заедно. Свидетелят разбрал, че ответницата се
е събрала да живее заедно с ищеца през 2003/2004 г.в жилище в с. С.. По-късно ответницата си
закупила жилище в гр. П. и миналата година тя извикала свидетеля да й монтира мебели в новото
жилище. Към него момент ответницата живеела в дома на баща си в гр. П., тъй като новото
жилище все още не било ремонтирано. Тогава ответницата споделила със свидетеля, че със
съпруга си бил разделени отдавна. Според свидетеля раздялата на съпрузите е от преди около 4-5
години, но същият не беше категоричен за точния й период. Към момента ответницата пребивавала
в Б..
Съдът кредитира показА.ята на горепосочения свидетел, тъй като няма данни той да е
заинтересован от изхода на делото, показА.ята му са обективни, последователни и не са оборени
от други доказателства.
С оглед на така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна
страна, че бракът между стрА.те е само формален и лишен от съдържА.е поради настъпилото
дълбоко и непоправимо разстройство на брачните отношения. Липсва една от основните му
предпоставки – физическа и духовна близост между съпрузите.
Настоящият състав на съда приема, че продължителната фактическа раздяла между
съпрузите, датираща от преди няколко години и продължаваща понастоящем, както и липсата на
данни който и да било от съпрузите да е изразил намерение да подновят съвместното си
съжителство и да възстановят брачните си взаимоотношения, напълно са лишили брака от
присъщото му съдържА.е и смисъл. Поради изложеното, съдът счита, че следва да бъде допуснат
развод между стрА.те поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство в брачните
отношения.
Предвид факта, че не е направено искане от нито една от стрА.те за произнасяне по въпроса
за вината, съдът не дължи произнасяне по този въпрос.
Тъй като стрА.те нямат родени или осиновени от брака си деца, които да не са навършили
пълнолетие; по делото няма искА.я за присъждане на издръжка между бившите съпрузи след
прекратяване на брака; няма искА.я за предоставяне на ползването на семейно жилище, както и
няма данни към настоящия момент стрА.те да имат такова, съдът не дължи произнасяне и по
посочените въпроси.
Тъй като ответницата не е заявила по делото желА.е за промяна на фамилното си име след
прекратяване на брака, независимо от изразеното от ищеца съгласие за това, съдът, като се
съобрази с разпоредбата на чл. 53 от СК`2009г.и практиката по прилагането му счита, че следва
да бъде постановено след прекратяване на брака същата да продължи да носи брачното си
фамилно име – С..
Съдът определя държавна такса по допускането на развода – в размер 50.00 лв., които
следва да бъдат заплатени поравно от стрА.те, на основА.е чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, събирА. от съдилищата по ГПК.
Предвид всичко гореизложено и на основА.е чл. 235 от ГПК, съдът
РЕШИ:
ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД БРАКА между С. А. С., ЕГН **********, от с. *** о********
2
и А. Е. С., ЕГН **********, от гр. *******, сключен с акт за граждански брак № 1/23.04.2003
г., съставен в с. *** обл. Т., КАТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЕН, на основА.е
чл. 49, ал.1 от СК.
ПОСТАНОВЯВА след развода жената А. Е. С. да продължи на носи БРАЧНОТО си
фамилно име: С..
ОСЪЖДА С. А. С., ЕГН **********, от с. *** о********, ДА ЗАПЛАТИ в полза на
бюджета на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева
00 ст.) – държавна такса за допускането на развода, на основА.е чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните
такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
ОСЪЖДА А. Е. С., ЕГН **********, от гр. *******, ДА ЗАПЛАТИ в полза на бюджета
на съдебната власт, по сметка на Районен съд – П. сумата 25.00 лв. (двадесет и пет лева 00 ст.) –
държавна такса за допускането на развода, на основА.е чл. 6, т. 2 от Тарифа за държавните такси,
които се събират от съдилищата по ГПК.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на стрА.те, пред
Окръжен съд – Т..
Съдия при Районен съд – П.: _______________________
3