Присъда по дело №5387/2021 на Районен съд - Варна

Мотиви към присъда по НОХД № 5387 по описа за 2021г. на Районен съд -
Варна, I-ви наказателен състав

Подсъдимият Й. С. К. е предаден на съд по обвинение по чл.206, ал.3,
вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК, за това, че на неустановена дата през
периода от 01.01.2021г. до 31.01.2021г. в гр.Варна, при условията на опасен
рецидив, противозаконно присвоил чужда движима вещ, която владеел –
ъглошлайф с неустановена марка на стойност 50,00 лв., собственост на А. М.
А..
Пострадалото лице А. М. А. не предявява граждански иск против
подсъдимия за причинени имуществени или неимуществени вреди.
При проведеното разпоредително заседание не са направени
възражения и искания по въпросите по чл.248, ал.1 от НПК. Определението
по чл.248, ал.1, т.3 от НПК не е обжалвано или протестирано и е влязло в
сила, с последиците по чл.248, ал.3 от НПК.
Предвид изразеното в хода на разпоредителното заседание желание на
подсъдимия за разглеждане на делото по диференцираната процедура на гл.27
от НПК, на основание чл.252, ал.1 от НПК, съдът разгледа делото незабавно
след провеждане на разпоредително заседание.
На основание чл.371, т.2 от НПК подсъдимият признава изцяло
фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират повече доказателства за тези факти. Съдът
прецени, че самопризнанията на подсъдимия по чл.371, т.2 от НПК се
подкрепят от събраните в досъдебното производство доказателства, поради
което с протоколно определение обяви, че при постановяването на присъдата
ще ползва самопризнанията, без да събира повече доказателства за фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Предвид това в хода
на съдебното следствие, на основание чл.373, ал.2 от НПК не е извършван
разпит на подсъдимата, свидетелите и вещите лица и не се събираха
доказателства за деянията, описани в обвинителния акт.
В съдебно заседание прокурорът поддържа повдигнатото обвинение.
Моли подсъдимият да бъде признат за виновен и предлага на съда, предвид
ниската стойност на инкриминираната вещ, да бъде определено наказание
”лишаване от свобода” за срок от една година, при първоначален общ режим
на изтърпяване.
В хода на съдебните прения защитникът- адв.Касабов, изтъква
наличието на смекчаващи обстоятелства. Изразява съгласие с предложеното
от прокурора наказание.
Подсъдимият заявява, че разбира в какво е обвинен и се признава за
виновен, че е наясно с последиците от проведеното съкратено съдебно
следствие и е съгласен с тях. В последната си дума не прави допълнително
изявление.
След преценка на самопризнанията на подсъдимата в съвкупност със
1

събраните доказателства, при условията на чл.371, т.2, вр. с чл.373, ал.2 НПК,
съдът приема за установено от фактическа страна следното:
Пострадалият А. А. притежавал вила, находяща се на адрес: гр.Варна,
ул. „Семьон Дежньов“ №4. Подсъдимият се познавал с А. и в предходен
период за известно време живял при него в посочената вила.
На неустановен ден през периода 01.01.21г.-31.01.21г. пострадалият се
намирал в имота, като дворната врата и тази на къщата не били заключени. В
даден момент подсъдимият се възползвал от това обстоятелство и влязъл в
стаята, в която се намирал свидетелят. Там К. забелязал притежавания от
пострадалия ъглошлайф от неустановена марка, закупен от последния като
вещ втора употреба. Подсъдимият взел инструмента и заявил, че ще го
използва, за да си послужи при рязането на няколко тръби, като обещал да го
върне на следващия ден. А. не се противопоставил и К. си тръгнал, като
отнесъл вещта. Той обаче не върнал инструмента не само до следващия ден,
но и изобщо. В продължение на няколко дни пострадалият опитвал да убеди
подсъдимия да му върне ъглошлайфа, като подсъдимият заявявал, че ще го
върне, но не изпълнявал обещанието си. Поради това на 01.02.2021г.
пострадалият подал сигнал в Пето РУ при ОД на МВР-Варна. По случая била
образувана проверка, в хода на която подсъдимият не отрекъл, че е взел
процесния инструмент, но се ангажирал до няколко дни да го върне или да го
замени с друг. На 19.02.2021г. попълнил сведение, в което заявил, че
предходния ден е върнал на пострадалия вещта. В действителност обаче това
твърдение не отговаряло на истината. След като било установено, че
инструментът не е върнат на пострадалия, било образувано досъдебно
производство, до приключването на което вещта не била открита.
Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена въз
основа на самопризнанията на подсъдимата в хода на съкратеното съдебно
следствие на основание чл.371, т.2 от НПК, която признава изцяло фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт. Съдът прие, че
самопризнанията се подкрепят от събраните по надлежния процесуален ред в
хода на досъдебното производство доказателства, които са приобщени по
реда на чл.283 от НПК- от показанията на свидетеля Й. С. К., от заключението
по назначената съдебно-оценителна експертиза, както и от останалите
писмени доказателства, приложени към ДП. Доказателствата са
непротиворечиви и взаимно допълващи се, като в своята съвкупност
кореспондират на самопризнанието на подсъдимия и установяват по
безспорен начин описаната в обстоятелствената част на обвинителния акт
фактическа обстановка. Същевременно по делото липсват доказателства,
които да разколебават фактическите изводи на съда относно съответствието
на направеното самопризнание със събраните на досъдебното производство
доказателства.
Предвид така установената фактическа обстановка съдът намира, че с
деянието си подсъдимият е осъществила състава на престъпление по чл.206,
2

ал.3, вр. ал.1, вр. чл.29, ал.1, б.“б“ от НК. Обсебване е налице, когато лице
получи на някакво правно основание (определено конкретно - било по силата
на договор, устно разпореждане или фактическо предаване) чуждо
имущество да го владее или пази, но извърши с него неправомерен акт на
имуществено разпореждане в свой личен или чужд интерес, като по този
начин манифестира недвусмислено промяната на отношението си към него
като към свое (Решение № 88 от 10.02.2012 г. на ВКС по н. д. № 3161/2011 г.,
I н. о., НК). В случая подсъдимият е получил фактическа власт върху чужда
вещ (собственост на св.А.) посредством фактическо предаване на
инструмента за послужване. Предвид невъзможността на подсъдимия да
върне инструмента, който не е могло да бъде намерен и в хода на
разследването, няма съмнение, че К. се е разпоредил с него по неустановен
начин, за което не е бил овластен от собственика. След като деецът
противозаконно се разпоредил като със своя и следователно е присвоил
процесната чужда движима вещ, върху която упражнявал фактическа власт,
т.е. владеел, същият е осъществил състава на престъплението, в което е
обвинен.
От приложения бюлетин за съдимост на подсъдимия се установява, че
престъплението е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на
чл.29, ал.1, б.”б” от НК, тъй като е осъществено след като той е бил осъждан
два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като изпълненията на наказанията не са отложени по чл.66 от НК. (По НОХД
№692/2019г. на ВРС, с което е осъден на три месеца лишаване от свобода,
като наказанието е изтърпяно на 06.07.2019г., както и по НОХД №754/2020г.
на ВРС, с което е осъден на четири месеца лишаване от свобода, като
наказанието е изтърпяно на 31.07.2020г., а деянията са в съотношение на
рецидив и следователно се касае за две отделни осъждания). Същевременно
при извършването на деянието не са били изтекли сроковете по чл.30, ал.1 от
НК.
Престъплението е извършено с пряк умисъл, като извършителят е
съзнавал неговия общественоопасен характер и е искал настъпването на
общественоопасните му последици.
При определянето на наказанието на подсъдимия съдът отчете като
отегчаващи обстоятелства наличието на осъждания и за други престъпления
против собствеността (извън определящите правната квалификация на
деянието), от което се налага извода за повишената му обществена опасност и
за изразената му склонност да извършва подобни престъпления. Като
смекчаващи обстоятелства съдът отчете признанието на получаването на
вещта в хода на досъдебното производство, тежкото материално положение
на подсъдимия (няма данни лицето да получава доходи и да притежава
имущество) и най-вече стойността на отнетата вещ, много по-ниска от
установената за страната МРЗ. Според константната съдебна практика
равностойността на предмета на престъплението при престъпленията против
собствеността има важно значение за степента на обществената опасност на
3

деянието, а оттам и за определяне на наказанието. При това положение съдът
прецени, че в конкретния случай стойността на инструмента следва да бъде
третирана като изключително смекчаващо обстоятелство, при наличието на
което и най-лекото, предвидено в закона наказание, би се оказало
несъразмерно тежко, поради което и на основание чл.55 ал.1, т.1 от НК
определи на подс.К. наказание “лишаване от свобода” под най-ниския предел,
предвиден в закона. Съдът намери обаче, че наказанието следва да бъде
определено над минималния допустим от закона размер, предвид повишената
обществена опасност на извършителя, като счете за справедливо наказание от
шест месеца лишаване от свобода. Значителната обществена опасност на
дееца повишава и тази на деянието, поради което е изключено
квалифицирането на случая като малозначителен по смисъла на чл.9, ал.2 от
НК.
На основание чл.57, ал.1, т.2, б.“б“ от ЗИНЗС съдът определи строг
режим на изтърпяване на наложеното наказание, тъй като от изтърпяване на
предходните наказания лишаване от свобода (по НОХД №№692/2019г. на
ВРС и по НОХД №754/2020г. на ВРС) са изтекли по-малко от пет години.
Предвид наличието на основанията по чл.55, ал.1 от НК и с оглед
третата алинея на цитираната норма съдът намери, че за постигането на
целите по чл.36 от НК не е необходимо налагането на по-леките наказания,
предвидени наред с наказанието лишаване от свобода, а именно- наказанията
лишаване от права по чл.37, ал.1, т.6 и 7 и конфискация на цялото или част от
имуществото.
На осн. чл.189, ал.3 от НПК съдът възложи на подсъдимия
направените разноски в общ размер на 98,50 лева, от които 58,50 лева следва
да бъдат заплатени по сметка на ОД на МВР – Варна, а 40,00 лева- по сметка
на ВРС.
В хода на съдебното производство мярката за неотклонение на
подсъдимия е изменена от подписка в задържане под стража, но съдът е
пропуснал с присъдата си да зачете времето, през което подсъдимият е бил
задържан по изменената мярка за неотклонение по настоящото дело. Поради
това разпоредбата на чл.59 от НК следва да бъде приложена от прокурора с
постановление по реда на чл.417 от НПК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия:

4

Номер на акта:	142
Дата:	30 юни 2022 г. (в сила от 16 юли 2022 г.)
Съдия:	Ивелина Димова

Дело:	20213110205387
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	30 декември 2021 г.

Присъда по дело №5387/2021 на Районен съд - Варна

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите