Р Е Ш Е Н И Е
гр.София, 03.12.2018г.
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО
7-ми
състав
на тридесети октомври
година 2018
В
открито съдебно заседание в следния състав:
СЪДИЯ: Гергана Х. - Коюмджиева
секретар:
Ирена Апостолова
като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 11910 по
описа за 2015 год., за да се
произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са два иска с пр.основание чл.45, ал.1 ЗЗД, както и два иска с правно основание чл.49 ЗЗД вр.чл.45 ЗЗД, при условията на субективно съединяване.
По изложените в исковата
молба обстоятелства ищците Ц.С.Б. ЕГН ********** и Т.П.Б. ЕГН ********** са предявили против „ДКЦ ***–София” ЕООД с ЕИК ********и д-р Е.Н.И., искове с правно основание чл.49 и чл.45 ЗЗД, за
солидарно осъждане на двамата ответници да заплатят сумите, както следва: сумата 35 000лв. на Ц.С.Б. представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вследствие на медицински деликт – неправилно
лечение от страна на ответницата д-р Ел. И. –специалист
АГ, която е служител на ответното
дружество;
- сумата 15 000 лв. на Т.П.Б., като обезщетение за претърпени
неимуществени вреди от неправилно
лечение на съпругата му, вследствие на което се развила нежелана бременност
и на 30.01.2015г. се родило дете с малформации на крайниците, вследствие на нарушени
медицински стандарти, ведно със законната лихва върху сумите от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното им изплащане.
В исковата молба се твърди, че ищците са съпрузи, като
от брака си имат две деца – М.Т.Б. родена ***г. и Б.Т.Б., роден на ***г., като повод за
исковете са обстоятелствата свързани с раждането на второто дете. Твърди, че
през на 05.03.2014г. ищцата посетила личния си лекар д-р П. М.с оплакване за закъснение на
менструацията, като била насочена към специалист акушер –гинеколог.
Твърди се, че на 06.03.2014 год. ищцата Ц.Б. посетила д-р Е.И.
*** ЕООД, с оплакване за закъсняла менструация. Излага, че ответницата изразила
становище, че не е налице бременност, а състояние на менопауза, като поставила
диагноза „Вторична аменорея“. Назначено й било
лечение. Сочи също, че на 04.07.2014 год. отново е била на преглед при д-р Е.И.,
която отново я уверила, че не бременна и назначила изследване на хормони.
Ищцата твърди, че към месеците септември и октомври 2014 год. все още нямала
месечен цикъл, заради което посетила отново д-р И., като последната
продължавала да твърди, че ищцата не е бременна и проблемите й идвали от
състоянието на менопауза и повишените нива на хормони. Насочена била за
съвместно лечение с ендокринолог. Ищцата твърди,
че въпреки извършените лично от ответницата многобройни прегледи
нито веднъж не се била усъмнила, че Ц.Б. е бременна. След преглед на
19.11.2014г. ищцата била насочена за
образно изследване ЯМР с основна диагноза „хиперпролоктинемия.”
Д-р К.И. преценила, че са налице данни за аденом на
хипофизата, същата назначила медикаментозно лечение. Ищцата сочи, че при извършените прегледи
ответницата нито веднъж не се е усъмнила за бременност, като не провела нито едно изследване, което
да потвърди или отхвърли бременност.През цялото време ищцата била убеждавана,
че симптомите се дължат на други причини – повишени нива на хормони, диабет и
др.. В началото на 2015г. ищцата си
направила тест за бременност, който се оказал положителен.
Ищцата Б. твърди, че на
30.01.2015 год. в „Майчин Дом“ ЕАД, гр.София след Цезарово
сечение е родила детето Б.Т.Б.. В тази връзка заявява, че веднага след
раждането е изпитала огромен шок, след като лекарите я уведомили, че
новороденото е с малформации на крайниците, като в
неофициален разговор лекарите от клиниката й били обяснили, че това се дължи на
лекарствата, които й била предписвала ответницата д-р Е.И..
Вторият ищец Т.Б. твърди, че преживял
истински кошмар, че в течение на няколко месеца д-р И. като акушер-гинеколог не
могла да разбере, че съпругата му е бременна, а вместо това й определила
няколко погрешни диагнози, назначила е неправилно лечение. Твърди, че е на 68
години пенсионер, а съпругата му на 43 години. Предвид възрастта и
обстоятелството, че имат едно дете, сочи, че със съпругата му били решили, че
не желаят повече деца. Сочи, че бил притеснен, когато разбрал, че
месечния цикъл на съпругата му
закъснява. Двамата незабавно посетили личния лекар, който ги насочил към
специалист АГ. През следващите месеци няколкократно посетили кабинета на ответника д-р Е.И. *** ЕООД, която изписвала лекарства, изпращала Б. на
консултация, като дори се усъмнила за рак.Накрая ищцата с помощта на тест
установила бременността. Ищецът поддържа, че имали големи душевни терзания
защото, макар и нежелано детето било
тяхно.Когото се родило с малформации преценили, че не
е по силите им да гледат увредено дете, което ги принудило, макар и с болка да
го оставят за осиновяване.
Поддържа, че действията на
ответницата са професионално безотговорни, некомпетентни и погрешни, като са
довели до дълготрайна стресова ситуация и са причина за физическо увреждане на роденото дете Б.Б..
В срока по чл.131 ГПК е депозиран отговор от ответницата д-р Е.И., която оспорва
предявените искове по основание и размер.Изложените в исковата молба
обстоятелства и твърдения не отговарят на истината. Сочи, че през цялата 2014г.
Ц.Б. е била само три пъти на преглед при нея – на 06.03.2014г., на 04.07.2014г. и на 08.10.2014г. Твърди, че
при първия преглед на 06.03.2014г. когато ищцата дошла с оплаквания, тя не била бременна и е дошла да се лекувва против менопауза. Твърди, че за нея е неразбираемо как никой от
ищците не е искал второ дете, а Ц.Б. е забременяла. Сочи, че на 08.10.2014г. е
издала на ищцата направление за ендокринолог, но не я
насочвала конкретно към д-р К.И., която
ищцата е посещавала на 16.10.2014г., 23.10.2014г., 19.11.2014 и на 02.12.2014г. Поддържа, че от
08.10.2014г. не се е срещала с ищцата Ц.Б. и не и известно, какви лекарства е
вземала и какви лекари е посещавала. Твърди, че на 02.12.2014г. и за пациентката
Б. и за д-р К.И. е било ясно, че ищцата е бременна. Твърди, че ищците са искали всичко, което са
направили и ответницата не вижда вината си, за това че са в резултат на
връзката им, на ищците им се е родило дете. Твърди, че ищцата е дошла да се
лекува от менопауза, което лечение е направено от ответника И.. Моли исковете насочени срещу нея да бъдат
отхвърлени, като неоснователни.
В срока по чл.131 ГПК, ответникът ДКЦ ***–София
ЕООД е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове по основание и
размер. Заявява, че исковата претенция по отношение на него е недопустима, тъй
като след като за ищците бил ясен виновникът за твърдените от тях страдания, то
било недопустимо същият иск да се предявява и спрямо лечебното заведение.Поддържа,
че исковете са недопустимо съединени. Заявява,
че лекарите, които работят в ответното ДКЦ ***работят самостоятелно и резултатът от тяхната дейност
не е известен на управителя на лечебното заведение. Сочи се, че за разлика от
болниците в ДКС не се провеждат регулярни и общи визитации, с участието на
ръководството на лечебното заведение. При евентуалност оспорва исковете, като
неоснователни. Твърди се, че претенциите за неупражнен контрол върху дейностата на АГ специалиста д-р Е.И. са неоснователни,
защото управителя на ДКЦ не осъществява контрол върху дейността на
специалистите. По отношение на ендокринолога д-р К.И.
се сочи, че тя не е лекар в ДКЦ ***–София ЕООД,
а в „ДКЦ Свети Лука – диабетен център”. Моли исковете насочени срещу него да
бъдат отхвърлени, като неоснователни. Моли като трето лице помагач да бъде
конституирано „Д.З.“ АД . Претендира присъждане на разноски.
С Определение от з.с.з на
основание чл.219, ал.1 ГПК “З.А. Б.”АД, ***,
е конституирано, като трето лице помагач на страната на ответницата д-р Е.И., а
„Д.З.“ АД, ***, е конституирано като трето лице помагач на страната на
ответника ДКЦ ***–София ЕООД. Третите лица помагачи д
В съдебно заседание ищците лично и чрез адв.Д.Д. поддържат предявения иск. Представя писмена защита.
В съдебно заседание ответниците, чрез
пълномощника си адв.Д.Д.
оспорват предявения иск. Представя писмена защита.
Третото лице помагач З.А. Б.”АД, чрез
юрк.Ч. оспорва предявения иск.
Третото лице помагач „Д.З.“
АД, с депозирано писмено становище оспорва предявения иск, като твърди, че не е
настъпило застрахователно събитие съгл. ОУ на застраховка „Професионална
отговорност.” Не оспорва наличие на валидно застрахователно правоотношение по
застраховка „Професионална отговорност”,
но сочи, че лимита на отговорността е 10 000лв. за едно събитие.
Софийски градски съд, като обсъди събраните по делото
доказателства и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното:
От фактическа страна:
По делото не е спорно, че
ищците Ц.С.Б. и Т.П.Б., като към 2014г.,
ищцата е на 43 години, а ищецът на 67 години.
Видно от приетия Амбулаторен
лист №1013 /06.03.2014г., че на
06.03.2014г. ищцата Ц.Б. посетила д-р Е.И.
– специалист АГ, с оплакване, че има закъснение на менструацията
–ПРМ-15.01.2014г. В обективно състояние е отразено направено ултразвуково
изследване, което установило киста на левия яйчник с размери 2,2/2,5 см. и ендометриум – 8-9 мм.Поставена е диагноза – вторична аменорея и е назначена хормонална терапия./л.5 от делото/
Не е спорно, като се установява и от
заключението на СМЕ изготвена от в.л. специалист гинеколог, че към 06.03.2014г.
ищцата не е била бременна.
От приетия Амбулаторен
лист № 2748/ 04.07.2014г., е видно,
че на 04.07.2014г. ищцата Ц.Б.
посетила д-р Е.И. – специалист АГ, с оплаквания
за невровегетативни нарушения и нередовна менструация.
Отразено е, че пациентката не се повлияла от лечението с Дуфастон.
Потвърдена диагноза – вторична олигоменорея. /л.6 от
делото/
Видно от Амбулаторен лист № 3935/08.10.2014г., на
08.10.2014г. ищцата Ц.Б. посетила д-р Е.И.,
с оплакване, че не се повлиява от хормоналната терапия, като при прегледа е
установено, че матката е леко уголемена и влагалището е с кандидоза,
като с диагноза „менопауза и състояние на климакс” е
насочена към ендокринолог за уточняване на
състоянието./л.8/
Изписаните от
ответницата д-р Е.И., по отношение ищцата препарати, видно от приетите 3 бр.
рецепти от 22.04.2014г. и 22.07.2014г. са фемостон, дуфастон и оргаметри. /л.21 от делото/
Посещение при специалист
ендокринолог д-р К.Ц.И., ищцата е правила на 16.10.2014г.,
23.10.2014г., 19.11.2014 и на
02.12.2014г., видно от приетите четири амбулаторни листа, като е поставена
диагноза „хиперпролоктинемия”,
и са назначавани изследвания на щитовидна жлеза./л.9-л.14/
На 02.12.2014г. в катедрата по образна
диагностика на ВМА е направено МРТ – изследване на хирофизата
на ищцата Б../л.15/
Видно от Епикриза по История на заболяване №565/2015г. на СБАЛАГ
„Майчин дом” ЕАД на 15.01.2015г. ищцата Б. постъпила в клиника Майчин риск”, с
диагноза „Хипертония при майката, неуточнена”
и „неинсулинозависим захарен диабет”. Видно от
Епикриза по ИЗ №940/2015г. Ц.Б. постъпила на
24.01.2015г. в Родилна клиника на СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД, консултирана с проф.
Ст. И., с интернист и анестезиолог на
30.01.2015г. в 09ч. и 43 мин. е извършено раждане на жив плод от мъжки пол
с тегло 2 950 гр. с ръст 46 см./л.19-л.20 от делото/. Видно от неоспорената епикриза
на ищцата СБАЛАГ „Майчин дом” ЕАД е
изписана на 05.02.2015г., без оплаквания, с препоръка за хигиенно-диетичен
режим.
Не се твърди и не се доказва,
ищците да са сезирали с оплакване Изпълнителна
агенция „Медицински одит” към МЗ.
От приетата Заповед
№ЗД-ЗД-22/43/25.03.2015г. на директора на Дирекция „Социално подпомагане” –
Лозенец, е видно, че детето Б.Т.Б., родено на ***г. в СБАЛАГ „Майчин дом”
с малформативен синдром, неуточнен изразяващ
се в изкривяване на ставите, е настанен за срок от три години в ДМСГД –
гр.Плевен, поради категорично заявеното желание на родителите му Ц.С.Б. и Т.П.Б., малолетния да бъде настанен
в специализирана институция, дадено в декларации с нотариална заверка на
подписа./л.22 – л.23 от делото/
По делото не е спорно, че ответницата
д-р Е. М..е работила, като специалист акушер – гинеколог в ответното дружество
ДКЦ ***–София ЕООД, като това се установява и от приетата
длъжностна характеристика, връчена на 15.02.2007г./185-л.187 от делото/
По делото е изслушана
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р вещо лице- д-р
В.И.С. –специалист - гинеколог, по конкретно поставени от страна на ищеца и
ответника въпроси. След проверка на медицинската документация , вещото лице д-р
С. е установило, че д-р Е.И. – специалист АГ, работеща в ДКЦ- 17, е прегледала
ищцата три пъти. Първия преглед е на
06.03.2014г., когато на ищцата е направено ултразвуково изследване, което е
установило киста на левия яйчник,
поставена е диагноза „вторична аменорея” и е назначена хормонална терапия. Тогава ищцата
се оплакала, че има закъснение на менструацията. Вещото лице сочи, че към
06.03.2014г. Ц.Б. категорично не е била
бременна, което е потвърдено от направеното ултразвуково изследване. Пояснява,
че доколкото Ц.Б. е била на 43 год.
/преходна възраст при жените/, при УЗ изследване липсва бременност, за това най
–вероятната причина за липсата на
менструацията е вторична аменорея. Сочи се, че аменореята е прекъсване на менструацията за повече от три
месеца при жени над 40 год., като причините могат да бъдат ранна менопауза,
затлъстяване, хормонални смущения. Вещото лице обосновава извод, че при
прегледа на пациентката е извършено ехорафско
изследване, което изключва бременност, поради което следващите прегледи,
изследвания и консултации са насочени към останалите споменати причини, а
назначеното лечение е според стандарта по АГ и е било за коригиране на липсата на менструацията. Сочи се, че
стандарта изисква прилагане на хормоно-заместителна
терапия, след която менструацията се възстановява или потвърждава, че жената
навлиза в Пери и Менопауза. Такива
хормонални препарати били приложени и в случая при ищцата. За съжаление при
следващите посещения през месец 07 и месец 10 на 2014г. ищцата Б.не е съобщила
на д-р И. вероятни признаци на бременност.
Вещото лице специалист -
гинеколог, е дало заключение, че предписаните
от ответника д-р И. препарати фемостон, дуфастон и оргаметри, са
препарати от групата на хормоно-заместителна терапия,
които се прилагат при жени над 40г. при жени в Пери и Менопауза и ти не биха
могли да увредят плода на бременна жена,
тъй като са хоромони, които нормално се произвеждат
от яйчниците. В заключението на СМЕ е
отразено, че липсва медицинска документация за предприемани действия по
прекъсване на нежелана бременност от страна на ищците. Според заключението на
СМЕ настъпилата бременно и съответно раждане
са следствие от действията на семейство Б., които са водили редовен
полов живот и въпреки, че не са искали второ дете, не са взели мерки за
предпазване от забременяване, независимо от възрастта им. Сочи се, че ищцата Б.
не е съобщила при посещенията си при д-р И. вероятността да е бременна, поради
което е продължено лечението по първоначалната диагноза. Според правилата на
добрата медицинска практика, при липса на ефект от прилаганото лечение, д-р Ел.И.
е насочила ищцата към консултация с ендокринолог,
водена от това, че става въпрос за жена в преходна възраст – 43г. с
наднорменото тегло, със съмнение за
инсулинова резистетност /захарна болест/ или друго
ендокринно отклонение, в случая хиперпролоктинемия.
Разпитан в съдебно заседание
вещото лице д-р С. поддържа заключението. Допълнително пояснява, че ехографски преглед на ищцата е правен при първото и
посещение, когото ищцата е отишла на преглед с конкретни оплаквания. При
следващите посещения не е съобщила нови оплаквания, нито съмнение, като
ответница на 8 октомври 2014г., след като нейното лечение не е дало резултат е
насочила пациента към друг специалист.
По делото е изслушана и съдебно-медицинска
експертиза (СМЕ) с вещо лице д-р Е.В. – специалист ендекринолог, по конкретно
поставени от страна на ответника З.ачи. От
заключението на СМЕ се установява, че при ищцата
Ц.С.Б. на 43 г. няма захарен диабет или
нарушен глюкозен толеранс. В.л. д-р В. пояснява, че
видно от приетата медицинска документация
Ц.С.Б. е имала артериална хипертония, но същата е компенсирана с терапия с нифедипин и антенол отразена в епикризите, като съответно оперативното родоразрешение
е протекло нормално, без усложнения след раждането.
По делото е изслушана и
съдебно-медицинска експертиза (СМЕ) с вещо лице проф.д-р В. Г.– специалист по
медицинска генетика. От приетото неоспорено заключение на СМЕ, се установява,
че с увеличаване на възрастта при майката и бащата настъпват промени, които се
отразяват върху репродукцията и здравето на плода. Подчертава се, че е доказана
негативната роля на увеличената майчина
възраст за намаляване на фертилността, честотата на
спонтанни аборти, раждане на деца с хромозомнни
аномалии, усложнения на хипертония при и мъртво раждане. Тези ефекти на майчината
възраст правят рязък скок при възраст на
бременната над 35 години.В.л. проф.д-р В. Г.сочи, че подобни данни има и за
възрастта на бащата, макар ефектите на бащината възраст да са по-слабо
проучени. Сочи се в заключението на в.л.
генетик, че редица редки синдроми се появяват по-често при деца на бащи с
напреднала възраст, които заболявания са свързани със засягане на растежа.
Пояснено е, че според данните от редица проучвания сочат, че мускуло-скелетни
вродени аномалии зависят от напредналата
възраст на бащата. В заключението на СМЕ е обоснован извод, че от
представените по делото материали не може да се посочи категорично причинен
фактор, който да обясни еднозначно наличието на посочените увреждания на
роденото от ищцата дете. Значение може да има напредналата възраст на
родителите, но остойностяването е невъзможно, поради това, че вероятно той не е
единствения.
При изслушването му в о.с.з. вещото лице проф.Г. поясни, че
изписаните препарати по време на бременността на ищцата, нямат тератогенен или предизвикващ увреждащ ефект. Предписаните
на ищцата препарати няма странични ефекти и могат да бъдат прилагани.
Съдът възприема
заключенията на трите приети
съдебно-медицински експертизи, първата изготвена от специалист акушер – гинеколог, втората от специалист ендокринолог,
а третата от – специалист по медицинска генетика, като обективно и компетентно
изготвени, кореспондиращи с неоспорените писмени доказателства.
За неимуществените вреди на ищците са допуснати
двама свидетели.
Разпитан в открито съдебно
заседание на 11.04.2017г. свидетелят Ц.Х.Ц./68г., без родство/, посочи, че
познава ищците и е колега на Т.. Чувал е от ищеца, че през 2014г. имал
притеснения за съпругата си. Тогава
ходили на преглед и ищецът споделил, че Ц.има
проблем с хипофизата. През
декември 2014г. ищците разбрали, че Ц.е бременна в 7-8 месец. Получило безизходно положение, когато ищците
разбрали за бременност, която не очаквали. Св. Ц.сочи, че Т. е на възраст,
отгледал е две деца, останал вдовец след като починала първата му съпруга, а Ц.
му била втора жена. В крайна сметка Ц. родила детето и го оставили за осиновяване. Сочи, че двамата
ищци имали големи терзания и тежки емоционални последици.
Разпитан в съдебно заседание
на 14.11.2017г. св.Н.М./65г., без родство/, посочи, че познава ищците от 25
години, тъй като е хирург-мамолог в националния
онкологичен център и е консултирал Ц. и е лекувал дъщерята им. Св. М.сочи, че
познава ищците като отговорни хора. Знае, че през 2014г. ищцата
Ц. имала хормонални проблеми. Ендокринолог им бил дал
мнение да се провери хипофизата. После се оказало, че е налице бременност в
35-36 седмица. Свидетелят М.сочи, че посъветвал ищците да потърсят мнение на втори специалист АГ и ги насочил към свой
колега, който поел да извърши раждането. Свидетелят сочи, че в 35-та, 36 –та
седмица на бременността не може да се предприеме прекъсване. Ищците споделили,
че не са готови да отгледат детето. Драмата била голяма.
Съдът кредитира показанията
на свидетелите Ц.и Марков, доколкото са непротиворечиви и почиват на преки
лични впечатления.
При
така установеното от фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
По допустимостта: Предявените
осъдителни искове са допустими, предвид подържаните в исковата молба твърдения.
По същество:
Ищците претендират обезщетение за вреди
произлезли от лекарски деликт, за пациента /ищцата Б./ и близките му /ищеца Б./.
При лекарския деликт деянието е част от поведението,
чрез които се упражнява правно регламентирана и свързана с поемането на
специфичен риск медицинска професия, а деликвентът е правоспособен
практикуващ лекар. Безспорно се установи, че първата ответница има това
качество на практикуващ лекар специалист.
Отговорността на лечебно заведение – втори
ответник по предявените искове с правно
основание чл.49 ЗЗД е гаранционно-обезпечителна. Лечебното заведение носи
отговорност за виновните действия или бездействия на своите работници и служители,
на които е възложена работа по оказване на медицинска помощ. Съгласно
императива на чл.45 ЗЗД „всеки е длъжен да поправи вредите, които виновно е
причинил другиму”. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
елементите на който са: деяние (действие или бездействие), вреда (неблагоприятно
засягане на имуществената сфера на увредения или неговия телесен интегритет), противоправност на деянието (несъответствие между правно
дължимото и фактически осъщественото поведение), причинна връзка между противоправното поведение и вредата и вина, за която е
въведена законова презумпция и тя се предполага до доказване на противното
(чл.45, ал.2 ЗЗД). Отговорността по чл.49 ЗЗД включва и още един елемент –
виновното лице да е причинило вредите при или по повод изпълнение на възложената
работа. От своя страна, правото на медицинска помощ се осъществява при
прилагане на основни принципи като своевременност, достатъчност и качество
(чл.81, ал.2, т.1 Закона за здравето). От изложеното може да се приеме, че противоправно е всяко поведение на лекар или друг служител
от медицинския персонал, което се намира в противоречие с утвърдените от
медицинската наука и практика методи и технологии в съответната област и с
основните принципи на правото на медицинска помощ.
С оглед така изяснения правопораждащ фактически състав в тежест на ищците е да установят, че лекуващия специалист на
пациента Ц.Б. е работила в ответното болнично заведение, че виновно е провела лечението неправилно, от което е последвало
влошаване здравето при ищцата, като пациент и раждане на дете с малформации, като това е нанесло на ищците неимуществени
вреди - болки и терзания, които могат да бъдат оценени в претендирания
размер. В тежест на ответното дружество е било да докаже, че не е налице
виновно поведение от страна на негов служител с оглед презумпцията на чл.45,
ал.2 ЗЗД.
Настоящият състав намира, че от доказателствения материал по делото може да се направи
извод, че за ищците са настъпили негативни промени – претърпял е неимуществени вреди (притеснения и страдания),
вследствие късно установената бременност, но не се доказа, че тези
неимуществени вреди са в пряка причинно-следствена връзка от конкретни и
виновни противоправни действия или бездействия на
служители на ответника, които да са довели до уврежданията, за които се търси
обезщетение. В хода на производството не беше установено противоправно
поведение на ответницата д-р Е.И., като
лекар и като част от медицинския
персонал на ДКЦ ***–София ЕООД,
изразяващи се в неправилност на
лечението на ищцата Б. след явяването и на преглед на 06.03.2014г. Този извод се
налага от съвкупния анализ на трите приети
съдебно-медицински експертизи.
Установи се от заключението на СМЕ с в.л. специалист акушер -гинеколог, че към 06.03.2014г. Ц.Б. категорично не е била бременна, което е
потвърдено от направеното ултразвуково изследване. В.л. д-р С. посочи, че
доколкото ищцата Б. е била на 43 год.
/преходна възраст/, при ултразвуковото изследване
липсвала бременност, за това най –вероятната причина за липсата на менструацията е вторична аменорея. Вещото лице д-р С. е установи в СМЕ, че при първия
преглед на ищцата е извършено ехографско изследване,
което изключва бременност, поради което следващите прегледи, изследвания и
консултации са насочени от ответницата към останалите причини, а назначеното лечение
е според стандарта по Акушерство и гинекология.
Както бе
изяснено, противоправността, като обективен
юридически факт, включен във фактическия състав, обуславящ отговорността за
непозволено увреждане, представлява по своето правно естество несъответствие
между предписаното от уредените нормативни или общоприети правила за поведение
и фактическо осъщественото от дееца. Именно на ищеца принадлежи процесуалното
задължение (доказателствената тежест) за установяване
чрез пълно и главно доказване, както предписва правната норма на чл. 154, ал. 1 ГПК, противоправността на вредоносното поведение на
служител при ответното търговско дружество. Гражданският исков процес е
състезателно производство (арг. чл. 8, ал. 2 ГПК,
който предписва, че страните посочват фактите, на които основават исканията си,
и представят доказателства за тях), в което по правилата за разпределяне на доказателствената тежест – чл. 154, ал. 1 ГПК, страните
навеждат факти и доказателства за установяване на действителното фактическо
положение. Едва след като безспорно, несъмнено се установят в гражданския
процес правнорелевантните обстоятелства, съдът е
длъжен да ги субсумира под приложимата правна норма,
като допусне принудителното изпълнение на предявеното притезание,
към което е насочен исковият процес, образуван по предявен осъдителен иск. В
този смисъл, крайният съдебен акт не може да се основава на житейски
предположения, неподкрепени с други годни доказателства по делото, и да бъде
постановяван въз основа на недоказани фактически твърдения. Поради тези правни
съображения, при съобразяване със законоустановените
правила за разпределяне на доказателствената тежест, решаващия
състав приема за недоказани фактическите твърдения, че ответницата в противоречие с установените
стандарти на добрата медицинска практика по непредпазливост е предписала
погрешна терапия на ищцата.
Ето защо, по изложените
мотиви се налага решаващия извод за неоснователност на така предявените искове за
обезщетение на вреди от лекарски деликт срещу
ответницата д-р Е.И., което обосновава тяхното отхвърляне.
По исковете против ДКЦ ***–София ЕООД :
Исковете по чл. 49 във вр. чл. 45 от ЗЗД се
основават на непозволено увреждане, в резултат на което при или по повод на
изпълнението на възложена работа, са причинени вреди.
Липсата в случая на деликтно поведение от
страна на определено физическо лице (или лица) при или по повод изпълнение на
възложената работа изключва и гаранционно - обезпечителната отговорност на
възложителя на тази работа, регламентирана от чл. 49 ЗЗД, поради което и
исковете срещу ДКЦ ***–София ЕООД, като недоказани подлежат на отхвърляне.
След като не се установява
наличието на елементите от състава на основанието по чл. 49 във вр. чл. 45 ЗЗД, то така предявените искове за обезщетяване
на неимуществени вреди са неоснователни и подлежат на отхвърляне.
По
разноските:
С оглед изхода на спора направените от
ищеца разноски остават за негова сметка.
Право на разноски при този изход на
спора имат ответниците, съгласно чл.78, ал.3 ГПК,
като на ответницата И. се дължат разноски в размер на 2100лв. /600лв. депозит
за СМЕ и 1500лв. платено адв.възнаграждение/, а на
ответното дружество 1900лв. /400лв. депозит СМЕ и 1500лв. платено адвокатско възнаграждение./
Водим от
горното, Софийски градски съд, I - 7 състав
Р Е
Ш И :
ОТХВЪРЛЯ иска
на Ц.С.Б. ЕГН **********,*** ЕООД с
ЕИК ********и д-р Е.Н.И., с правно
основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, за
солидарно заплащане на сумата 35 000 лв. обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания, вследствие на медицински деликт
– неправилно лечение проведено от д-р Е.И. –специалист АГ,
служител на ответното дружество, спрямо ищцата, като пациент, ведно със законна
лихва от предявяване на иска на 30.10.2015г. до изплащането, като неоснователен.
ОТХВЪРЛЯ иска на Т.П.Б.
ЕГН **********, срещу „ДКЦ ***–София” ЕООД с ЕИК ********и д-р Е.Н.И., с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.45 ЗЗД, за
солидарно заплащане на сумата 15 000
лв., представляваща обезщетение за
неимуществени вреди - болки и страдания,
вследствие на медицински деликт – неправилно лечение на съпругата му от д-р Е.И.
–специалист АГ, служител на ответното дружество, ведно със законна лихва от предявяване на иска на 30.10.2015г. до
изплащането, като неоснователен.
ОСЪЖДА Ц.С.Б. ЕГН **********, и Т.П.Б. ЕГН **********, да заплатят на основание
чл.78, ал.3 ГПК, на „ДКЦ ***–София” ЕООД с ЕИК ************, сумата от 1900 лв. – разноски по
делото пред СГС.
ОСЪЖДА Ц.С.Б.
ЕГН **********, и Т.П.Б. ЕГН **********, да
заплатят на основание чл.78, ал.3 ГПК, на д-р Е.Н.И., сумата 2100 лв. разноски по делото пред СГС.
Решението е постановено
при участието на ЗАД „А. Б.”АД и „Д.З.“
АД, като трети лица помагачи, съответно на ответника Ел. И. и на ответника „ДКЦ
***–София” ЕООД.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски апелативен съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: